навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 
rss

Съюзът на съдиите настоява за президентско вето върху новите съдебни закони

Източник: mediapool.bg 02.08.2017 0 - A +

Съюзът на съдиите настоява за президентско вето върху новите съдебни закони Снимка: mediapool.bg

  Президентът Румен Радев да наложи вето върху промените в два закона, приети в последния момент на първата парламентарна сесия на 44-то Народно събрание. Това поиска с две отделни писма до държавния глава Съюзът на съдиите в България (ССБ). Призивът на съсловната организация се отнася за Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.

Срещу измененията имаше голямо обществено недоволство от страна на професионалната общност и неправителствения сектор поради очевидно конюнктурните цели, които те си поставяха, но мнозинството тотално игнорира техните аргументи.

Сред мотивите си ССБ посочва, че и в двата закона има и противоконституционни разпоредби. Както и текстове, които накърняват права на страните в наказателния процес, без да го ускоряват, каквато е официално обявената цел.

Посочен е текстът в ЗСВ за кариерния бонус, предвиден за членовете на Висшия съдебен съвет, поставящ в неравностойно положение спрямо тях всички останали магистрати, които се явяват на конкурси.

Кариерните бонуси

От ССБ посочват в мотивите си до държавния глава и новосъздадената възможност за отстраняване на магистрат от длъжност във всички случаи на привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, както и забраната за магистрати да участват в управителните и контролните органи на организации, различни

от съсловните им, което нарушава правото им на сдружаване.

Магистратите възразяват и срещу задължението за всички магистрати да декларират пред ВСС членството си в професионални организации.

"Отстраняването от длъжност на магистрат при всякакво обвинение не дава възможност на ВСС за преценка дали има връзка между вмененото престъпление и изпълняваните функции в съдебната власт, каквато преценка се прави при искане за отстраняване за всички други граждани. Привличането на обвиняем от органите на досъдебното производство не подлежи на съдебен контрол, което им дава изключителна и неограничена възможност да инициират отстраняване от длъжност на всеки привлечен като обвиняем съдия, прокурор или следовател, а с това – неоправдано ограничаване на права за много дълго време", се казва в позицията.

Според ССБ изменението дава възможност за прекомерно дълго отстраняване на магистрати, без те да могат да се защитят.

Въвеждането на кариерни бонуси на ВСС противоречи на конституцията, доколкото назначенията на магистрати се преценяват от ВСС, а не по желание на самия магистрат. Кариерното израстване на магистратите става чрез конкурс, което в случая се заобикаля, пише съсловната организация.

Създаването на извънреден съд

В становището за приетите в последния момент от парламента промени в НПК пък съдийският съюз обяснява, че промяната в подсъдността на корупционни престъпления само когато те са извършени от висши представители на държавната власт, е противоконституционна. С промените тези дела бяха иззети от компетентността на Софийския градски съд (СГС) и бяха прехвърлени в Специализирания наказателен съд, потвърждавайки за пореден път опасенията, че управляващите под менторството на главния прокурор Сотир Цацаров създават политически целесъобразно правораздаване.

"Самата идея висшите представители на държавните власти да бъдат съдени от специализирания по организирана престъпност съд наред с организаторите и участниците на организирани престъпни групи, представлява девалвация на идеята за държавност и допуска внушения за възможен политически произвол", се казва в позицията на ССБ .

В нея се оспорва тезата на вносителите, че така се постига специализация на правораздаването, и се изтъква, че, всъщност, специализираните съдилища се превръщат в извънредни, които са забранени от конституцията.

„Промените не водят до превръщането на спецсъдилищата в особен съд за всички престъпления, извършени от висшите представители на държавната власт, те ще разглеждат само част от обвиненията срещу тях – т.нар. корупционни престъпления. Останалите престъпления, извършени от лица във властта, ще продължават да се разглеждат от СГС. Всичко това е белег, че се създава извънреден съд, "доколкото всяка избирателност и отклонение от въвеждането на общ принцип за всички дела, за всички субекти или за цяла категория субекти се схваща като политическо накърняване на институционалната независимост на съда", се казва в позицията.

Същевременно в нея се изразява съгласие с изразените вече в публичното пространство опасения за конюнктурност на промените: преуреждането на вече съществуващата особена компетентност на СГС изисква сериозни мотиви, "за да разсее съмнението, че целта се свежда до фактическото елиминиране на съд, от който останалите власти и прокуратурата не са били удовлетворени. Такива факти не са изложени нито при внасянето на законопроекта, нито при неговото приемане."

Досегашната особена компетентност на СГС не е извънредна за разлика от новопредвидената за спецсъдилищата, защото СГС разглежда същия вид престъпления и когато са извършени от всички останали лица на съответната територия. Възлагането на СГС да разглежда тези престъпления от лицата във властта независимо от тероториалната компетентност има единствената цел постигане на унификация и преодоляване на опасността от местни политически въздействия при осъществяване на правосъдието, но не изисква създаване на нова предметна компетентност.

"Всичко това сочи, че при липсата на други аргументи тази законодателна промяна не цели укрепване на правосъдието, а тъкмо напротив – подчиняването му на политическата целесъобразност", смятат съдиите.

Това изменение предопределя и решението по дискусионния въпрос дали на независим орган да се възложи разследването на дела за корупция по висшите етажи – по румънски или по друг модел. "Законът предвижда разследването по такива дела да се извършва от Специализираната прокуратура, следователите от следствения отдел към нея и определените със заповед на министъра на вътрешните работи разследващи полицаи, което значи, че разследващите такива престъпления няма да са независими нито в структурата на прокуратурата, нито в тази на изпълнителната власт", се посочва в позицията на ССБ.

за 53%  против 47%  62 гласували


rss
Посети форума