навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

ДОКАЗАН УБИЕЦ ПУСНАТ С УСЛОВНА ПРИСЪДА

Източник: в. Банкеръ 07.11.2007 0 - A +

Ако съществува текст, който може да свали въжето от шията на който и да е убиец, с чиста съвест можем да посочим член 118 от Наказателния кодекс. Макар че в него се разсъждава за насилие, текстът може да те отърве от затвора. В него дословно е записано следното: "За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от свобода от три до десет години". А когато са налице и елементарни грешки на съда и явно нежелание на прокуратурата да се стига до ефективни присъди, положението придобива още по-зловещ вид.

Поводът за тази наша мрачна констатация долетя преди месец от Врачанския окръжен съд. По подобно обвинение магистрати от града на Ботев осъдиха на две години и шест месеца условно убиец, който накълца с нож мъж, въртял любовна афера със съпругата му. След тази присъда прокуратурата остана безмълвна и не протестира решението на съдебния състав, сякаш с този финал на процеса държавното обвинение е постигнало максималното в случая.

Както всеки делник, и на 30 октомври 2001 г. Илия Илиев изкарал дълъг и изморителен работен ден в малък бетонов възел край врачанското село Зверино. След като привършил със задълженията си, мъжът се качил на влака за Враца, където живеел със съпругата си и около 20 часа вече бил на метри от дома си.

Къщата се намирала на самия изход на града, който водел към близкото село Згориград. Преди да се прибере, Илия срещнал свой приятел, когото не бил виждал от няколко месеца, и решили да се почерпят. За целта отишли в дома на приятеля да врътнат бутилка вино.

След като пийнали и се наприказвали, Илия Илиев се прибрал вкъщи. Влязъл в кухнята, където съпругата му Василка го чакала за вечеря заедно с внучето им. Малко преди тримата да седнат на масата Илия се сеща за своя стара севда от съседното село Згориград. Двамата някога работели заедно в мина във Врачанския балкан, която в началото на деветдесетте била закрита.

Докато съпругата му още шетала в кухнята, Илиев се измъква незабелязано и се качва на първото такси в посока съседното село. Слиза пред къщата на бившата си колежка около 23.30 часа.

Илиев обаче нямал уговорка да се види с дългогодишната си изгора. Затова трябвало да измисли по какъв начин да я изкара от жилището й, без съпругът й Илия Тодоров да разбере. Тъй като нямал мобилен телефон, човекът можел само да я извика и да почука по прозорците.

От тряскането по стъклата обаче се събудили и двамата. Невярната съпруга била скарана с мъжа си и спяла на втория етаж на къщата, докато съпругът й Илия Тодоров прекарвал нощите на първия. Жената предусетила, че ако не слезе навреме, неминуемо ще се стигне до

кървави последици

Двамата с мъжа й излизат по едно и също време и заварват отпред среднощния гостенин. Илия Тодоров се разкрещял: "Мръсница, това ли е любовникът ти? Сега ще го убия...". Последва спречкване между мъжете, при което неверницата успяла криво-ляво да раздели враговете.

Илия Тодоров обаче побеснява от неочакваната визита на Илиев. Той влетява в кухнята на къщата си и излиза няколко секунди по-късно с голям нож в ръка. Виждайки, че нещата отиват на зле, гостенинът се обръща и се опитва да избяга. Само на няколко метра след портата на двора Тодоров застига Илиев и го

пробожда с нож в гърба

Илиев пада на земята облян в кръв. Тодоров обаче не се задоволява само с този удар. Хваща още по-здраво ножа и го забива още 16 пъти в тялото на Илиев, който издъхва на място. Убиецът е задържан часове по-късно от ченгета от ОДП - Враца в къщата си.

Разследването по случая приключва бързо. Съседи на Илия Тодоров стават неволни свидетели на зверското убийство и техните показания до голяма степен спомагат за повдигането на обвинения срещу килъра. От Окръжна прокуратура - Враца преценяват, че Тодоров е действал в състояние на силно раздразнение, докато забивал ножа в главата, гърба, гърдите, корема и краката на Илия Илиев, и затова трябва да му бъде повдигнато обвинение за убийство в състояние на афект (чл.118 от Наказателния кодекс, вр. чл.115 от НК). Наказанието предвижда лишаване от свобода от една до осем години.

Най-близките на убития са конституирани като частни обвинители. Искът за кръвнина на майката Мария Илиева е за 8000 лв., по 10 000 за дъщерите му Галя и Цветомила и 12 000 за съпругата Василка Илиева.

Делото започва през януари 2002 година. След няколко заседания, на които са разпитани и съседите на Илия Тодоров, видели среднощното заколение, състав на Врачанския окръжен съд с председател Агнеса Ставарова осъжда убиеца на три години лишаване от свобода. Присъдата е прочетена на 19 юни 2003 година.

Адвокати на Илия Тодоров обаче са небезизвестният Хари Хараламбиев (един от защитниците на медицинските сестри в Либия) и Явор Семков (за Семков мълвата във Враца сочи, че е отървал не един и двама убийци от дългогодишни присъди). Защитниците показват, че нямат никакво намерение да оставят клиента си да лежи толкова време в затвора и обжалват решението на магистратите пред Софийския апелативен съд.

Като доводи адвокатите изтъкват обстоятелствата, че "съдът не е предоставил право на подсъдимия да произнесе своя защитна реч след тази на защитника си", а "подсъдимият не е конституиран като ответник по гражданския иск по делото".

Адвокатът на семейството на убития мъж Димитър Георгиев също обжалва присъдата, с искане тя да бъде увеличена на четири години и шест месеца лишаване от свобода.

Абсурдът става пълен на 29 септември 2004 г., когато състав на Софийския апелативен съд с председател Галина Тонева и членове Мина Топузова и Антоанета Данова

отменя присъдата на Врачанския окръжен съд

и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция.

В мотивите си въззивните магистрати посочват, че е "възпрепятствана възможността подсъдимият да разбере за какво точно е осъден, което съответно накърнява съществено неговото право на защита".

След като делото е върнато на Врачанския окръжен съд, започват нови разпити на едни и същи свидетели. По време на процеса адвокатите правят опит да изкарат подсъдимия си клиент невменяем. Съдът назначава експертиза, която да установи дали наистина Илия Тодоров не е знаел какво прави, или е действал напълно съзнателно.

Вещите лица доказват, че убиецът е "с всичкия си" и няма да може да се измъкне с оправдателна присъда. Тъй като няколко поредни заседания са отлагани заради неявяване на свидетели и ангажираността на адвокат Хари Хараламбиев със СПИН-делото в Либия, делото приключва чак на 5 октомври тази година.

Решението на Врачанския окръжен съд обаче е истинско постижение на абсурдната драма. Той постановява присъда от

две години и половина условно

за убиеца. Уважени са исковете на семейството на Илия Илиев общо в размер на 40 000 лева.

Към авторите на историята, излязла сякаш изпод перото на Кафка, се включва и прокуратурата. По незнайни причини тя "проспива" присъдата и не протестира решението на врачанските магистрати в 14-дневен срок.

Така доказаният убиец Тодоров остава на свобода. Днес той със сигурност пасе стадото си нейде из тучните ливади на Врачанския балкан и благославя щедростта на Темида.
Борислав Радославов
за 52%  против 48%  1701 гласували



Новини


 
 
 

Законодателство и актове във връзка с COVID-19


 

Спектър


 

rss
Посети форума