Logo Неделя, 22 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 11 ОТ 27 СЕПТЕМВРИ 2005 Г. ЗА БОНИТИРАНЕ НА ДИВЕЧОВИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ

Издадена от Министерството на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.80 от 7 Октомври 2005г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. С тази наредба се уреждат обществените отношения, свързани с бонитирането на дивечовите местообитания, и се определят допустимите запаси на дивеча, които могат да се поддържат върху ловностопанските райони на базата на естествената производителност на местообитанията, съгласно ловоустройствените проекти.





Чл. 2. (1) Бонитирането на дивечовите местообитания е оценката на тяхната ловностопанска производителност.
(2) Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва с ловоустройствения проект.
(3) Ловоустройственият проект се разработва като част от лесоустройствения проект и относно реда за неговото разработване и приемане се прилагат изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България (ДВ, бр. 27 от 2004 г.).
(4) На бонитиране подлежат всички ловностопански райони на страната.


Чл. 3. Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва въз основа на ловностопанската типология на местообитанията, като при бонитиране на дивечовите местообитания на едрия дивеч се използва горската типология.


Чл. 4. (1) Типът местообитание е територия от един или няколко типа гора със сходна екологическа характеристика.
(2) Най-малката единица, на която се определя типът местообитание, е горският отдел.
(3) При определяне на екологическата характеристика на местообитанието се отчитат следните фактори: релеф, почви, хидрография, растителност, наличие на хищници, климатични и стопански фактори.
(4) За климатичните фактори определящи са критичните зимни и летни температури, валежите през зимата и през пролетта и продължителността на задържане на снежна покривка.


Чл. 5. (1) Допустим запас на дивеча е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопанския район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетан с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускането на щети над 10%.
(2) Допустимият запас се определя поотделно за главния, второстепенния и съпътстващия вид дивеч.


Чл. 6. (1) Главният, второстепенният и съпътстващият вид дивеч се определят за всеки ловностопански район и/или ловище въз основа на заданието за изработване на ловоустройствения проект.
(2) Главният вид дивеч се определя на база екологичната характеристика на местообитанието и основното направление за стопанисване на вида дивеч.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за оградените територии.

Глава втора.
ЛОВНОСТОПАНСКО ДЕЛЕНИЕ НА СТРАНАТА


Чл. 7. Ловната площ на страната се разделя в осем ловностопански области:
1. Дунавска равнина;
2. Предбалкан (на север от Стара планина);
3. Стара планина;
4. Югозападна България;
5. Средна гора;
6. Рило-Родопска област;
7. Тракийска низина и Подбалкански полета;
8. Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област).


Чл. 8. Област Дунавска хълмиста равнина се разделя на пет подобласти:
1. Западно-Дунавска;
2. Средно-Дунавска;
3. Лудогорска;
4. Добруджанска;
5. Острови на р. Дунав с площ над 500 ha.


Чл. 9. (1) В Западно-Дунавската подобласт главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, дивата свиня и еленът лопатар.
(2) В Средно-Дунавската подобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони и еленът лопатар.
(3) В Лудогорската подобласт главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната и муфлонът.
(4) В Добруджанската подобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, включително и полският екотип, а в някои ловностопански райони и благородният елен, еленът лопатар и муфлонът.
(5) На островите на р. Дунав с площ над 500 ha главен вид едър дивеч може да бъде дивата свиня.


Чл. 10. (1) Във всички подобласти на област Дунавска хълмиста равнина главен вид дребен дивеч може да бъдат заекът, яребицата и фазанът.
(2) На големите острови на р. Дунав главен вид дребен дивеч може да бъде фазанът.


Чл. 11. (1) В област Предбалкан главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът.
(2) В област Предбалкан съпътстващ вид дребен дивеч може да бъдат заекът, яребицата, а в някои ловностопански райони - фазанът и планинският кеклик.


Чл. 12. Област Стара планина се разделя на три подобласти:
1. Западна Стара планина;
2. Средна Стара планина;
3. Източна Стара планина.


Чл. 13. (1) В Западна Стара планина главен вид едър дивеч може да бъдат сърната и дивата свиня, а съпътстващ - благородният елен.
(2) В Средна Стара планина главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - дивата коза.
(3) В Източна Стара планина главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът.


Чл. 14. Във всички подобласти на област Стара планина съпътстващ вид дребен дивеч може да бъде заекът.


Чл. 15. Област Югозападна България се разделя на три подобласти:
1. Пограничните планински вериги по западната граница;
2. Високите полета на Средна Западна България;
3. Долните течения на Струма и Места.


Чл. 16. (1) В Пограничните планински вериги по западната граница главен вид едър дивеч може да бъдат дивата свиня и сърната.
(2) Във Високите полета на Средна Западна България главен вид едър дивеч може да бъде дивата свиня, а в някои ловностопански райони - сърната.
(3) По Долните течения на реките Струма и Места главен вид дребен дивеч може да бъде колхидският фазан в подходящите за него местообитания.


Чл. 17. Област Средна гора се разделя на две подобласти:
1. Ихтиманска Средна гора;
2. Сърнена Средна гора.


Чл. 18. (1) В Ихтиманска Средна гора главен вид едър дивеч може да бъдат дивата свиня и сърната.
(2) В Сърнена Средна гора главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът.


Чл. 19. Рило-Родопската област се разделя на четири подобласти:
1. Витоша - Плана - Верила;
2. Рила и Пирин;
3. Западни Родопи;
4. Източни Родопи.


Чл. 20. (1) В подобласт Витоша - Плана - Верила главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а в някои ловностопански район - дивата свиня и сърната.
(2) В подобласт Рила и Пирин главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата коза, а в някои ловностопански райони - алпийският козирог и глухарът.
(3) В подобласт Западни Родопи главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, дивата свиня и благородният елен, а в някои ловностопански райони - дивата коза и глухарът.
(4) В подобласт Източни Родопи главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната, дивата свиня, еленът лопатар, муфлонът, дивата коза и глухарът.


Чл. 21. Във всички подобласти на Рило-Родопската област главен вид дребен дивеч може да бъде тракийският кеклик.


Чл. 22. Област Тракийска низина и Подбалкански полета се разделя на три подобласти:
1. Тракийска;
2. Подбалканска;
3. Причерноморска.


Чл. 23. (1) В подобласт Тракийска главен вид едър дивеч в някои ловностопански райони може да бъдат сърната, дивата свиня и еленът лопатар, а главен вид дребен дивеч - колхидският фазан, заекът и яребицата.
(2) В подобласт Подбалканска главен вид едър дивеч е сърната, а главен вид дребен дивеч може да бъдат заекът и яребицата.
(3) В подобласт Причерноморска главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а главен вид дребен дивеч може да бъдат заек, колхидски фазан и яребица.


Чл. 24. Област Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област) се разделя на три подобласти:
1. Странджа;
2. Сакар;
3. Горнотракийска.


Чл. 25. (1) В подобласт Странджа главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната, еленът лопатар, муфлонът и дивата свиня.
(2) В подобласт Сакар главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната и еленът лопатар.
(3) В Горнотракийската подобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар, а от дребния дивеч - колхидският фазан.

Глава трета.
СЪВМЕСТЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ЕДЪР ДИВЕЧ В ЕДНИ И СЪЩИ ЛОВНОСТОПАНСКИ РАЙОНИ


Чл. 26. (1) При определяне на благородния елен за главен вид дивеч второстепенни видове могат да бъдат еленът лопатар и сърната, а съпътстващ вид - дивата свиня.
(2) При определяне на сърната за главен вид дивеч не могат да се определят второстепенни видове, а съпътстващ вид е дивата свиня.
(3) При определяне на елена лопатар за главен вид дивеч като второстепенни могат да се определят благородният елен и сърната, а съпътстващ вид е дивата свиня.
(4) Муфлонът може да бъде определен като главен или второстепенен вид дивеч във всички ловностопански райони.
(5) Изискванията по ал. 1 - 4 се прилагат в случаите на стопанисване на дивеч на свобода.


Чл. 27. В базите за интензивно стопанисване на дивеча за главен вид дивеч може да бъде определен всеки вид, за който има благоприятни условия за отглеждането му.

Глава четвърта.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДНИЯ БОНИТЕТ И НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ


Чл. 28. (1) Във всеки ловностопански район или ловище се бонитира поотделно всеки тип местообитание.
(2) Средният бонитет на ловностопанския район или ловище се определя въз основа на бонитета на местообитанията в него и се изчислява по формулата, посочена в приложение № 1.


Чл. 29. (1) Въз основа на определения среден бонитет по чл. 28 се определят и допустимите запаси на 100 ha, а въз основа на тях и допустимите запаси на целия ловностопански район и/или ловище.
(2) Допустимите запаси на 100 ha се определят от посочените запаси в таблиците за всеки вид дивеч в зависимост от бонитета чрез линейна интерполация.
(3) Допустимите запаси на целия ловностопански район или ловище се определят въз основа на големината на района или ловището и допустимите запаси на 100 ha.
(4) Допустимите запаси на второстепенния вид дивеч се определят в размер 50% от определените в съответните бонитетни таблици.

Глава пета.
БОНИТИРАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯТА, ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ И КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ПРИРАСТ НА ЕДРИЯ ДИВЕЧ


Чл. 30. (1) В зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч към условията на средата общата площ на ловностопанския район се разпределя по бонитети на местообитанията.
(2) Допустимите запаси зависят от бонитета на местообитанието и интензивността на ловностопанските мероприятия.
(3) Бонитирането на местообитанията на видове дивеч с локално разпространение се извършва съгласно опитните резултати от Лесотехническия университет, Института за гората и Националното управление по горите, както и на базата на световните достижения на ловностопанската наука.

Раздел I.
Благороден елен (Cervus Elaphus)


Чл. 31. (1) При благородния елен се бонитират следните типове местообитания:
1. чисти и смесени дъбови гори върху богати и свежи почви;
2. чисти и смесени дъбови гори върху сухи и бедни почви;
3. долинни дъбрави;
4. чисти и смесени с други широколистни букови гори;
5. високостъблени букови гори;
6. смесени иглолистно-широколистни гори (буково-елови, буково-борови, буково-смърчови и други гори);
7. чисти и смесени иглолистни гори;
8. клекова зона и алпийски пасища;
9. маломерни горски комплекси сред земеделски площи.
(2) При благородния елен подлежат на бонитиране местообитанията, в които има целогодишно благоприятни условия за стопанисването му.


Чл. 32. Бонитетът на местообитанията на благородния елен се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 2.


Чл. 33. Допустимите запаси на 100 ha площ за благородния елен се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 3.


Чл. 34. Допустимите запаси за благородния елен, определени въз основа на естествената производителност на местообитанията, се редуцират при наличие на залесявания върху по-големи площи или при наличие на интензивно земеделие в ловностопанския район.

Раздел II.
Елен лопатар (Dama dama)


Чл. 35. При елена лопатар се бонитират следните типове местообитания:
1. дъбови гори върху богати и свежи почви (свежи дъбрави);
2. дъбови гори върху бедни и сухи почви (сухи дъбрави);
3. долинни дъбрави;
4. чисти и смесени букови гори до 1300 m. н.в.;
5. борова гора.


Чл. 36. Бонитетът на местообитанията на елена лопатар се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 4.


Чл. 37. Допустимите запаси на 100 ha площ за елена лопатар се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 5.

Раздел III.
Сърна (Capreolus capreolus)


Чл. 38. При сърната се бонитират следните типове местообитания:
1. иглолистни местообитания:
а) сечища и несклопени горски култури;
б) склопени иглолистни култури и младиняци;
в) борови местообитания;
г) бялборови местообитания с ела и смърч;
д) смърчови местообитания;
е) мурови местообитания;
ж) редини с клек;
2. широколистни местообитания:
а) свежи дъбрави до 500 m. н.в. сред обработваеми площи;
б) сухи дъбрави до 1000 - 1100 m. н.в.;
в) средновъзрастни и зрели дъбови гори;
г) смесени широколистни гори;
д) широколистни сечища и възобновителни участъци;
е) букови гори;
ж) смесени широколистно-иглолистни гори;
з) земеделски имоти с полезащитни пояси и трайни убежища;
и) открити местообитания в Североизточна България.


Чл. 39. Бонитетът на местообитанията на сърната се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 6.


Чл. 40. Допустимите запаси на 100 ha площ за сърната се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 7.

Раздел IV.
Дива свиня (Sus scrofa)


Чл. 41. (1) Бонитирането на местообитанията на дивата свиня е едроплощно.
(2) При дивата свиня се бонитират следните типове местообитания:
1. зрели дъбови и букови гори или смесени широколистни гори с преобладание на дъба или бука;
2. смесени гори с преобладаване на широколистните;
3. смесени гори с преобладаване на иглолистните;
4. иглолистни гори;
5. широколистни гори сред земеделски земи;
6. разливни гори по р. Дунав, включително и островите.


Чл. 42. (1) Бонитетът на местообитанията на дивата свиня и допустимите запаси на 100 ha. площ се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 8.
(2) При определяне на допустимите запаси на дивата свиня се отчита интензивността на селското стопанство в ловностопанския район и предполагаемите щети, които видът нанася на селскостопанските територии.

Глава шеста.
БОНИТИРАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯТА, ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ И КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ПРИРАСТ НА ДРЕБНИЯ ДИВЕЧ


Чл. 43. Бонитиране на местообитанията за дребен дивеч се извършва във всички подходящи за обитаване от дадения вид ловностопански райони независимо дали са едродивечови или дребнодивечови.


Чл. 44. (1) При ловностопански райони с еднообразни по характер местообитания, бонитирането се извършва обобщено за цялата площ на района.
(2) Ако в един ловностопански район има различни типове местообитания, той се разделя на участъци, включващи сходни по характер местообитания, и се бонитира поотделно за всеки участък.


Чл. 45. (1) Производителността на дребнодивечовите местообитания се определя чрез оценка на основните екологични фактори, от които зависи разпространението и числеността на всеки вид дребен дивеч.
(2) Бонитирането на местообитанията на заека, яребицата и тракийския кеклик се извършва чрез количествено изразяване на стойностите на бонитетообразуващите фактори, а на фазана - чрез описание на типовете местообитания.


Чл. 46. (1) Бонитетообразуващите фактори за всеки вид дребен дивеч са различен брой. Те условно са разделени на:
1. непроменливи фактори на средата - надморска височина, релеф, хидрографска мрежа, почви, климат;
2. относително непроменливи фактори, които могат да бъдат повлияни от стопанската дейност - горска растителност, убежища, селскостопански култури;
3. променливи фактори, които зависят изцяло от стопанската дейност - степен на механизация и химизация в селското стопанство, ловностопански мероприятия, палене на стърнища, паша на домашни животни, численост на хищниците.
(2) По първите две групи фактори на ал. 1 всяко местообитание получава определен брой точки, в зависимост от стойността на фактора, като точките са повече за факторите, които са с по-голяма значимост. Въз основа на тях се определя бонитетът на местообитанието, което всъщност е потенциалната му производителност.
(3) Променливите фактори отразяват отрицателното въздействие на стопанската дейност върху качеството на местообитанията и тяхната производителност за дребния дивеч. За тях се получават отрицателни точки при бонитирането, които понижават бонитетната степен. Определеният чрез тях бонитет показва настоящата производителност на местообитанието.
(4) При отстраняване на негативните последствия от въздействието на отрицателно действащите фактори местообитанието не получава отрицателни точки и това води до повишаване на неговия бонитет.
(5) Оценката на настоящата производителност на местообитанието се извършва по всеки един от факторите по ал. 1, като бонитетът на местообитанието е общата сума от точките, получени при оценката на всички фактори съгласно съответните бонитетни таблици.


Чл. 47. (1) Допустимите запаси за всеки вид дребен дивеч се определят в зависимост от бонитета на местообитанието и независимо от запасите на останалите видове дивеч в същия ловностопански район.
(2) Допустимите запаси за дребния дивеч определят възможното ползване на вида.
(3) Определените допустими запаси за даден вид дребен дивеч са минимални за съответния ловностопански район.


Чл. 48. (1) Ловностопанските райони се бонитират поотделно за всеки вид дребен дивеч.
(2) В една и съща ловна площ може да има различни бонитети за различните видове дребен дивеч.

Раздел I.
Заек (Lepus еuropaeus)


Чл. 49. (1) Местообитанията на заека за всички ловностопански райони са:
а) открити местообитания;
б) горски местообитания.
(2) Бонитетът на местообитанията по ал. 1 се определя въз основа на бонитетните таблици, посочени съответно в приложение № 9 и 10.
(3) Бонитетът на ловностопанските райони с лесистост до 30% се определя въз основа на бонитетната таблица за открити местообитания (приложение № 9).
(4) Бонитетът на ловностопанските райони, включени в границите на големи горски масиви, с лесистост над 90%, се определя въз основа на бонитетната таблица за горски местообитания (приложение № 10).
(5) Ловностопанските райони с лесистост от 30 до 90% се разделят на няколко участъка с еднакъв характер на местообитанията и всеки от тях се бонитира по бонитетната таблица съответно за открити или горски местообитания.


Чл. 50. В зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането, бонитетът на откритите местообитания на заека е, както следва:
1. над 62 точки - I бонитет;
2. от 49 до 62 точки - II бонитет;
3. от 35 до 48 точки - III бонитет;
4. от 21 до 34 точки - IV бонитет;
5. под 21 точки - V бонитет.


Чл. 51. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на горските местообитания на заека е, както следва:
1. над 49 точки - I бонитет;
2. от 39 до 49 точки - II бонитет;
3. от 28 до 38 точки - III бонитет;
4. от 17 до 27 точки - IV бонитет;
5. под 17 точки - V бонитет.


Чл. 52. Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст за заека по бонитети са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 11.

Раздел II.
Яребица (Perdix perdix)


Чл. 53. Бонитетът на местообитанията на яребицата се определя въз основа на бонитетната таблица, посочена в приложение № 12.


Чл. 54. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на яребицата е, както следва:
1. над 55 точки - I бонитет;
2. от 40 до 55 точки - II бонитет;
3. от 24 до 39 точки - III бонитет;
4. под 24 точки - IV бонитет.


Чл. 55. Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст за яребицата по бонитети са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 13.

Раздел III.
Тракийски кеклик (Alectoris chukar)


Чл. 56. (1) Местообитанията на тракийския кеклик се включват в три ловностопански области - Тракийска низина, Подбалкански полета, Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област) и Рило-Родопска област (Източнородопска подобласт).
(2) Бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик в ловностопанските области Тракийска низина, Подбалкански полета и Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област), се определя въз основа на бонитетната таблица, посочена в приложение № 14.
(3) Бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик в подобласт Източни Родопи на Рило-Родопската ловностопанска област, се определя въз основа на бонитетната таблица, посочена в приложение № 15.


Чл. 57. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик е, както следва:
1. над 39 точки - I бонитет;
2. от 24 до 39 точки - II бонитет;
3. под 24 точки - III бонитет.


Чл. 58. Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст за тракийския кеклик по бонитети са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 16.

Раздел IV.
Фазан (Phasianus colchicus)


Чл. 59. (1) Местообитанията на фазана са:
а) ФМ-1 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на богати и свежи почви;
б) ФМ-2 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на бедни и сухи почви;
в) ФМ-3 - дъбрави на свежи и богати почви;
г) ФМ-4 - дъбрави на сухи и бедни почви;
д) ФМ-5 - едновъзрастни дъбови гори;
е) ФМ-6 - акациеви гори;
ж) ФМ-7 - млади култури от черен бор;
з) ФМ-8 - крайречни и околоводни.
(2) Екологичните характеристики на местообитанията на фазана по ал. 1 са посочени в приложение № 17.


Чл. 60. (1) Бонитират се всички площи, върху които има дървесна и храстова растителност. Включват се и групите от храстова и закелявяла растителност с площ над 1 дка, на разстояние не повече от 2 km от основния горски комплекс.
(2) Не се бонитират следните местообитания:
а) големите компактни горски комплекси с площ над 200 ha, ако не са устроени като фазанови ловища;
б) изредените (ажурни) горски пояси без храстова растителност и откритите пространства, на разстояние по-голямо от 2 km от гора или трайни насаждения;
в) всички местообитания с надморска височина над 700 m.


Чл. 61. (1) Бонитетът на местообитанията на фазана се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 18.
(2) Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст по бонитети спрямо женските при фазана, са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 19.
(3) Получените допустими запаси за цялото стопанство се разпределят по полово съотношение, както следва:
1. в устроени фазанови ловища - 1:4 до 1:6;
2. в останалите ловностопански райони - 1:3 до 1:4.

Глава седма.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ В ЛОВНОСТОПАНСКИТЕ РАЙОНИ


Чл. 62. В държавните дивечовъдни станции допустимите запаси на дивеча се завишават спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва:
1. за благородния елен - с коефициент от 1,5 до 2;
2. за елена лопатар - с коефициент от 1,5 до 2,5;
3. за сърната - с коефициент от 1,5 до 2.


Чл. 63. В дивечовъдните участъци се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици, а при възможности за по-ефективно стопанисване на дивеча, се допуска запасите да бъдат завишени с коефициентите за държавните дивечовъдни станции по чл. 62.


Чл. 64. В базите за интензивно стопанисване на дивеча допустимите запаси за вида дивеч се завишават спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва:
1. за благородния елен - с коефициент до 3;
2. за елена лопатар - с коефициент до 10;
3. за муфлона - с коефициент до 10;
4. за дивата свиня - с коефициент до 10.


Чл. 65. В ловностопанските райони по чл. 28 от Закона за лова и опазване на дивеча се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици.


Чл. 66. Зимните загуби спрямо есенния запас в зависимост от бонитета по видове дивеч са, както следва:
1. за благородния елен - от 5 до 10%;
2. за елена лопатар - от 5 до 10%;
3. за сърната - от 10 до 25%;
4. за дивата свиня - от 5 до 10%;
5. за заека - от 10 до 30%;
6. за яребицата - от 20 до 50%;
7. за тракийския кеклик - от 20 до 40%;
8. за фазана - от 20 до 50%.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Ловностопанският бонитет" е категория, която включва група сходни за даден вид дивеч местообитания, характеризиращи се с приблизително еднакви допустими запаси, прираст, естествени загуби и ползване.
2. "Тип местообитание" е част от средата, която се обитава от дивеча целогодишно и обезпечава нормалното му развитие през всички биологични цикли от живота му.
3. "Допустим запас на дивеча" е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопанския район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетано с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускането на щети над 10%.
4. "Второстепенен вид дивеч" е този вид дивеч, за който подобно на главния вид дивеч условията на местообитанието са подходящи за стопанисването му, но по стопански съображения се налага ограничаване на допустимия му запас.
5. "Съпътстващ вид дивеч" е този вид дивеч, за който екологическите условия на местобитанието не са най-благоприятни, поради което стопанисването му не се налага в рамките на допустимия запас и чиито запаси се ограничават до степен, непозволяваща неблагоприятно въздействие върху главния вид дивеч.
6. "Стопански фактори за определяне екологическата характеристика на типа местообитание" са: механизация и химизация на селското стопанство; интензивност на ползването от горите и лесокултурните мероприятия; животновъдство; паша на домашни животни и интензивност на ловностопанските мероприятия.
7. "Ажурни горски пояси" са пояси с очистени от клони стъбла с наличието на високи храсти и подлес, способни да пропускат 15 - 25% от въздушния поток.
8. "Устроени фазанови ловища" са ловища с изградена ловностопанска инфраструктура за интензивно стопанисване на фазана.
9. "Линейна интерполация" - определяне на стойностите на линейна функция между точки, в които са известни стойностите.
10. "Полевки" - бозайници от Разред Гризачи, от семейство Полевки в България се срещат два вида - Снежна полевка (Chionomys nivalis) и Гюнтерова полевка (Microtus guentheri).

Заключителни разпоредби


§ 2. В Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България (ДВ, бр. 27 от 2004 г.), в приложение № 29 към чл. 97, в глава III, т. 2, глава V, т. 1, букви "в" и "ж", думата "инструкция" се заменя с "наредба".


§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 78 от 2000 г.).


Приложение № 1 към чл. 28, ал. 2

Определяне на средния бонитет на ловностопанските райони

Средният бонитет на ловностопанските райони се изчислява по формулата:


където:
Бср е средният бонитет на ловностопанския район;
Бi - бонитетът на съответния тип местообитание, чийто бонитет се изчислява;
ni - частта в % на съответния тип местообитание спрямо общата площ на района.


Приложение № 2 към чл. 32


Бонитетна таблица за местообитанията на благородния елен
 
Тип Характеристика на местообитанието Бонитет
местообитание    
1. Чисти и смесени 1.1. Чисти и смесени дъбови гори с липа, габър, ясен и др.; пълнота до 0,8; I
дъбови гори върху с изразен подлесен етаж от дрян, глог, келяв габър и др.; сечищни  
богати и свежи участъци, поляни и ливади над 10% от площта; богат тревен състав  
почви    
  1.2. Чисти и смесени дъбови гори с липа, габър, ясен и др., със склопеност II
  над 0,8; без подлесен етаж; откритите площи са над 10%.  
  1.3. Чисти и смесени дъбови гори с липа, габър, ясен и др., със склопеност III
  над 0,8; без подлесен етаж  
2. Чисти и смесени 2.1. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, III
дъбови гори върху драка и др.; откритите площи над 10%, с богат тревен състав  
сухи и бедни почви    
  2.2. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, IV
  драка и др.; откритите площи под 10%, с богат тревен състав  
3. Долинни дъбрави 3.1. Многоетажни дъбови гори с примес от габър, липа, клен, леска, I
  дрян и др.; откритите площи над 20%; с богат тревен състав  
  3.2. Лонгозни смесени широколистни дъбови гори с ясен, бряст, габър, I
  клен и плодоносещи видове; откритите пространства над 20%  
4. Чисти и смесени 4.1. Насажденията смесени - бук, дъбове, трепетлика, габър, ясен, клен I
с други широко- и др. Петна от иглолистни култури. Наличие на подраст. Откритите  
листни, букови гори пространства над 10% и с богат тревен състав  
  4.2. Насажденията са смесени - бук, дъбове, трепетлика, габър, ясен, II
  клен и др., но подрастът е по-беден, на петна и откритите пространства  
  под 10%  
  4.3. Насажденията са склопени, без подраст, откритите III
  пространства под 5%  
5. Високостъблени 5.1. Насажденията са разновъзрастни, склопени с богат подраст. I
букови гори Равномерно разпределени сечища. Откритите площи са над 10%.  
  Редовно плодоносене  
  5.2. Насажденията са разновъзрастни, склопени с богат подраст. Равно- II
  мерно разпределени сечища, но откритите площи са под 10% и сечища-  
  та са неравномерно разпределени  
6. Смесени игло- 6.1. Насажденията са несклопени; наличие на подрастен етаж; боро- I
листно-широко- винков чим и богат тревен състав; равномерно разпределени сечища с  
листни гори много издънки и къпинови формации; открити площи над 10%  
  6.2. Насажденията са несклопени; наличие на подрастен етаж; боро- II
  винков чим и богат тревен състав. Сечищата и откритите площи под 10%  
7. Чисти и смесени 7.1. Насажденията са добре склопени с богат боровинков чим и тревен II
иглолистни гори състав; откритите пространства над 5%; наличие на сечища  
  7.2. Насажденията са добре склопени с богат боровинков чим и тревен III
  състав. Само част от насажденията са склопени  
  7.3. Насажденията са склопени; подрастно-подлесен етаж - единичен; IV
  откритите площи под 5%  
8. Клекова зона и През лятото богат тревен състав и с възможности за естествено IV
алпийски пасища изхранване. През зимата дълбока и продължителна снежна покривка  
9. Маломерни горс- Всички видове гори в областта на Дунавската хълмиста равнина с площ I
ки комплекси сред до 200 ha  
земеделски площи    
     


Приложение № 3 към чл. 33


Допустими запаси на благородния елен върху 100 hа ловна площ и коефициент
на прираст спрямо всички кошути
 
Бонитет Запас Коефициент на прираст
I 2 - 2,5 0,7
II 1,5 - 1,9 0,6
III 1,0 - 1,4 0,5
IV 0,5 - 0,9 0,5
     


Приложение № 4 към чл. 36


Бонитетна таблица на местообитанията на елена лопатар
 
Тип местообитание Характеристика Бонитет
(подтип) на местообитанието  
1. Дъбови гори върху 1.1. Чисти и смесени дъбови гори основно с липа, габър и ясен, пълнота I
богати и свежи почви до 0,8; с изразен подлесен етаж от дрян, глог, келяв габър и др.; сечищни  
(свежи дъбрави) участъци, поляни и ливади над 20% от площта; богат тревен състав  
  1.2. Чисти и смесени дъбови гори основно с липа, габър и ясен, склопени, II
  без изразен подлесен етаж; откритите площи над 20% с богат тревен  
  състав  
  1.3. Чисти и смесени дъбови гори основно с липа, габър и ясен, склопени, III
  без изразен подлесен етаж; откритите площи под 20%  
2. Дъбови гори 2.1. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, II
върху бедни и сухи драка и др.; откритите площи над 20%, с богат тревен състав  
почви (Сухи дъбрави)    
  2.2. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, III
  драка и др.; откритите площи под 20%;с богат тревен състав  
3. Долинни дъбрави 3.1. Многоетажни дъбови гори с примес от габър, липа, клен, леска, I
  дрян и др.; откритите площи над 20%; с богат тревен състав  
  3.2. Лонгозни смесени широколистни дъбови гори с ясен, бряст, габър, I
  клен и плодоносещи видове; откритите пространства над 20%  
  3.3. Долинни дъбрави както в т. 1 и 2, но откритите пространства под 20% II
4. Чисти и смесени 4.1. Смесени буково-габърови и буково-горунови гори до 1000 m н.в.; II
букови гори до редовно плодоношение; богат подлесен етаж и тревна покривка;  
1300 m н.в. откритите пространства над 10%  
  4.2. Чисти букови гори и с примес от иглолистни до 1300 m н.в.; скло- III
  пеност до 0.8; редовно плодоношение; богат подлесен етаж и тревна  
  покривка; откритите пространства над 10%  
5. Борова гора 5.1. Насажденията са предимно зрели и дозряващи, с равномерен склоп III
  и единичен примес от бук, трепетлика и др. Открити площи от 10% до  
  30%. Почвената покривка - средно гъста, от житни и боровинки.  
  5.2. Насажденията са предимно зрели, с разкъсан склоп след главна II
  сеч. Открити площи от 10% до 30%. Почвената покривка - гъста, от  
  житни и боровинки.  
  5.3. Насажденията са предимно млади и средновъзрастни, склопени. III
  Открити площи под 10%. Почвената покривка - рядка, от житни и  
  боровинки.  
     


Приложение № 5 към чл. 37


Допустими запаси на елена лопатар върху 100 ha. Ловна площ и
коефициент на прираст спрямо всички кошути
 
Бонитет Запас Коефициент на прираст
I 6 - 9 0,70
II 3 - 5,9 0,65
III до 2,9 0,60
     


Приложение № 6 към чл. 39


Бонитиране на местообитанията на сърната
 
Тип местообитание Характеристика на местообитанието Бонитет
Иглолистни местообитания
1. Сечища и нескло- 1.1. Надморска височина до 800 m; на дъбови месторастения; изобилие от I
пени иглолистни леторасли; къпини и малини по цялото сечище  
култури    
  1.2. Надморска височина 800 - 1200 m на дъбови и букови месторастения; II
  изобилие от леторасли; богат тревен състав; къпината на петна  
  1.3. Надморска височина 1200 - 1600 m. На букови месторастения III
  1.4. Над 1600 m надморска височина IV
2. Склопени игло- 2.1. На дъбови и букови месторастения. Средна възраст 15 - 20 години. IV
листни култури и Липсва подраст и тревен състав  
младинаци    
3. Борови место- 3.1. Чисти борови гори и до 10% участие на ела и смърч. С участие на III
обитания боровинка и тревен състав на просветляванията  
  3.2. Чисти борови гори и до 10% участие на ела и смърч, но по-склопени IV
  и тревният състав по-беден. Боровинковият чим на петна  
4. Белборови место- 4.1. Елата и смърчът равномерно разпределени под склопа с над 10% II
обитания с ела и участие; тревна растителност разнообразна; боровинката повсеместно  
смърч    
  4.2. Елата и смърчът равномерно разпределени под склопа с над 10% III
  участие, но тревна растителност по-бедна; боровинката на петна  
5. Смърчови место- 5.1. Склопени и несклопени гори. Хранителна база бедна. На места IV
обитания боровинка и житни треви  
6. Мурови место- 6.1. Насажденията може да са примесени с бял бор и смърч. Наличие IV
обитания на боровинка и тревен състав.  
7. Редини с клек 7.1. Над горната граница на гората в Рила и Пирин. Единични дървета IV
  от мура и смърч. През вегетационния период хранителната база е  
  добра; дебела и продължителна снежна покривка  
Широколистни местообитания
8. Свежи дъбрави 8.1. Средна възраст на насажденията 20 - 30 години, с пълнота до 0,8. II
до 500 m н.м.в. сред Обработваемите площи - главно с есенници  
обработваеми площи    
  8.2. Средна възраст на насажденията 20 - 30 години, с пълнота 0,9 - 1,0. III
  Обработваемите площи не са основно с есенници  
9. Сухи дъбрави до 9.1. Средна възраст до 30 години, пълнота 0,8. Наличие на иглолистни III
1000 - 1100 m н.м.в. култури  
  9.2. Средна възраст до 30 години, пълнота 0,9 - 1,0. Наличие на IV
  иглолистни култури  
10. Средно възраст- 10.1. Средната възраст е от 50 до 100 години, пълнотата 0,5 - 0,8. II
ни и зрели дъбови Наличие на жива почвена покривка. Надморска височина до 600 m  
гори    
  10.2. Средната възраст е от 50 до 100 години, пълнотата 0,5 - 0,8. III
  Наличие на жива почвена покривка. Надморска височина над 600 m  
11. Смесени широ- 11.1. Съставът главно от дъбови, с преобладание на цер и примес от I
колистни гори келяв габър, габър, явор, ясен, клен и други широколистни. Почвите  
  свежи и богати. Надморска височина до 600 m  
  11.2. Съставът главно от дъбови, с преобладание на цер и примес от II
  келяв габър, габър, явор, ясен, клен и други широколистни. Почвите  
  сухи и бедни. Надморска височина до 600 m  
  11.3. С преобладание на келяв габър, на сухи и бедни почви. Надморска III
  височина над 600 m  
12. Широколистни 12.1. Наличие на буйна растителност - издънки на широколистни I
сечища и възобно- видове, къпини, малини, житни треви  
вителни участъци    
13. Букови гори 13.1. Младиняци на възраст до 30 години. Наличие на петна от иглолист- III
  ни култури. По первазите наличие на къпина, малина, смрадлика и  
  тревен състав  
  13.2. Младиняци на възраст до 30 години. Наличие на петна от игло- IV
  листни култури. Тревният състав по перваза, като къпината и малината  
  са недостатъчни  
  13.3. Средно възрастни и зрели гори. Строеж неравномерен. Наличие на II
  сечища и открити площи, заети с къпини и малини  
  13.4. Средно възрастни и зрели гори. Строеж неравномерен. Липсват III
  сечища и открити площи са под 5%  
14. Смесени широ- 14.1. Наличие на богата хранителна база и убежища. Дъбово-буков I
колистно-игло- район. Открити площи над 5%  
листни гори    
  14.2. Наличие на богата хранителна база. Буково-иглолистен район. II
  Открити площи над 5%  
  14.3. Смесени широколистно-иглолистни гори, но открити III
  площи под 5%  
15. Земеделски 15.1. Местообитанията в Североизточна България. Наличие на I
имоти с полеза- есенници, фуражни култури  
щитни пояси и    
трайни убежища 15.2. Поречие на реки, суходолия, тераси, изоставени овощни градини. II
  В земеделските площи - житни, фуражни и окопни култури  
16. Открити место- 16.1. Площите основно с пшеница, ечемик и по-малко царевица, I
обитания в Северо- слънчоглед, цвекло  
източна България    
  16.2. Площите основно с царевица и други окопни култури II
     


Приложение № 7 към чл. 40


Допустими запаси на сърната върху 100 ha ловна площ и
коефициент на прираст спрямо всички женски
 
Бонитет Запас Коефициент на прираст
I 9,1 - 12,0 1,0
II 6,1 - 9,0 0,9
III 3,1 - 6,0 0,8
IV 2,0 - 3,0 0,7
     


Приложение № 8 към чл. 42, ал. 1


Бонитиране на местообитанията и допустими запаси на дивата свиня на 100 ha ловна площ
 
Тип местообитание Ловностопански район Коефициент
  без интензивно с интензивно на прираст
  селско стопанство селско стопанство  
Зрели дъбови, букови или смесени широко- 2 - 3 1 - 1,5 2,0
листни гори с преобладаване на дъба или бука      
(I бонитет)      
Разливни гори по р. Дунав, включително и 2 - 3 - 2,0
островите (I бонитет)      
Смесени гори с преобладаване на широко- 1 - 2 - 1,6
листните (II бонитет)      
Смесени гори с преобладаване на иглолистните 1 - 1,5 0,5 - 1 1,2
(III бонитет)      
Иглолистни гори (IV бонитет) 0,5 - 1 - 1,0
Широколистни гори сред земеделски земи - 0.5 - 0.8 1,0
(IV бонитет)      
       


Приложение № 9 към чл. 49, ал. 2


Бонитетна таблица за местообитанията на заека в откритите площи
 
Бонитетообразуващи     Бонитети    
фактори          
  I II III IV V
1 2 3 4 5 6
Надморска височина 200 - 400 100 - 200, 400 - 500 0 - 100, 500 - 600 600 - 900 Над 900
  10 8 6 4 2
Релеф Равнинен и Хълмист Хълмист и Ниско- Планински
  слабо нагънат   предпланински планински  
  5 4 3 2 1
Почви Смолници, Канелени Кафяви Планинско- Торфени, блатни,
  черноземи, горски и горски и ливадни и псевдоподзолисти,
  алувиални и сиви горски тъмноцветни жълтоземни засолени,
  делувиални   горски   антропогенни
          и примитивни
  10 8 6 4 2
Климат Мека безснежна По-обилни и Непродължи- Значително Снежна и
  зима, топла задържащи телна снежна задържаща продължителна
  пролет и лято с се неперио- покривка, се снежна зима, студена
  нормални валежи, дично сне- хладна и покривка, пролет и лято
  по-обилни през говалежи, дъждовна хладна и  
  VII и VIII топла про- пролет, го- дъждовна  
    лет, горещо рещо и сухо пролет,  
    и сухо лято лято хладно  
        лято  
  5 4 3 2 1
Площ на селскосто- Над 80% 70 - 80% 60 - 70% 50 - 60% До 50%
панските култури,% 10 8 6 4 2
от цялата площ на          
ловния район          
Вид на селскосто- Преобладават Житни, Преобладават Технически Главно картофи,
панските култури житни и фу- фуражни, оризища, и фуражни тютюн, ръж,
  ражни култури оризища, зеленчукови култури, овес, ливади
    тютюн, градини, ливади и пасища
    технически технически и пасища  
    култури култури,    
      отчасти ливади    
      и пасища    
  5 4 3 2 1
Големина на Блокове с площ Блокове с Блокове с Блокове с Блокове с
блоковете до 50 ha, с равно- площ от 50 площ от 100 до площ над площ над
  мерна мозаеч- до 100 ha, с 200 ha, с нерав- 200 ha, с не- 200 ha, моно-
  ност и разно- неравно- номерна равномерна култури
  образие на мерна мо- мозаечност мозаечност  
  културите заечност и      
    разнообразие      
    на културите      
  5 4 3 2 1
Убежища от дър- Малки, мозаечно Малки раз- По-големи гор- Големи горски Големи горски
весна и храстова разположени покъсани ски комплекси комплекси комплекси от
растителност петна от храсти широко- от широколист- от широко- иглолистни
  и тревна расти- листни ни дървесни листни или дървесни видове
  телност, равно- горички, с видове, с нали- смесени гори, или иглолистни
  мерно разпре- богат подлес чие на подлес иглолистни култури, без
  делени по ця- от храстова от храстови и култури, без подлес и жива
  лата площ и тревна рас- тревни видове подлес и жива почвена
    тителност   почвена по- покривка
        кривка  
  10 8 6 4 2
Овощни градини,% Над 15% 10 - 15% 5 - 10% 1 - 5% До 1%
  5 4 3 2 1
Лозя,% Над 20% 15 - 20% 10 - 15% 5 - 10% До 5%
  5 4 3 2 1
Площ на фуражните Над 30% 25 - 30% 20 - 25% 15 - 20% До 15%
култури,% от цялата -8 -6 -4 -2 0
площ на ловния район          
Употреба на торове, Над 20% от Над 20% от пло- Над 20% от Под 20% от Не се използват
родентициди и пести- площите се щите се торят площите се площите се торове и
циди торят и се и се използват торят и се торят и се пестициди
  използват силно отровни използват използват  
  родентициди за топлокръв- средно и сла- пестициди,  
  за борба с ните животни бо отровни които не са  
  полевките пестициди за топлокръв- отровни за  
      ните животни топлокръв  
      пестициди ните животни  
  -8 -6 -4 -2 0
Ловностопански Не се про- Провеждат се Провеждат се до Провеждат се Провеждат се
мероприятия веждат до 25% от пред- 50% от пред- до 75% от пред- всички пред-
    видените по видените по видените по видени по
    ловоустрой- ловоустрой- ловоустрой- ловоустрой-
    ствения проект ствения проект ствения проект ствения проект
  -8 -6 -4 -2 0
Палене на стърнища Палят се почти Палят се над Палят се до Палят се Не се палят
  всички стърнища, 50% от стър- 50% от стър- единични стърнища
  без никакви нищата, без нищата, без стърнища, но  
  мерки за обез- никакви мер- необходимите се вземат мерки  
  опасяване ки за обезопа- мерки за обез- за обезопася-  
    сяване опасяване ване  
  -8 -6 -4 -2 0
Паша на домашни Местообита- Пашата е вър- Пашата е вър- Пашата е вър- На територията
животни нията са подло- ху над 50% от ху 30 до 50% от ху по-малко от на ловния
  жени целого- площта на площта на 30% от площта район няма
  дишно на ин- ловния ловния на ловния паша на до-
  тензивна паша район район район машни
  върху 100% от       животни
  площта на        
  ловния район        
  -8 -6 -4 -2 0
Численост на хищни- Много висока Висока Средна Ниска Много ниска
ците (лисица, чакал, -8 -6 -4 -2 0
бялка, черен пор, дива          
котка, скитащи кучета          
и котки)          
           

Забележка: Районите с надморска височина над 900 m в най-ниската си точка се отнасят към V бонитет независимо от другите условия на местообитанията.
* Ако лозята и овощните градини са необработваеми или запустели или са на малки парцели с ръчна обработка на почвата, при оценката им се дава 1 точка повече (колкото за предходната бонитетна степен).
* Ако лозята и овощните градини са комплексни, а не парцелирани, оценката им се намалява с 1 точка.
* Ако машините за косене на фуражните култури са снабдени с подплашващи съоръжения, при оценката се отнемат с 2 точки по-малко (колкото за следващата степен на бонитетната скала).
* Паленето на стърнища се преценява чрез непосредствен оглед на терена през месеците VII и VIII в годината на ловоустройство.
* Когато в ловностопанския район ежегодно се палят сухите ивици трева и синорите през пролетта и лятото, при оценката се отнемат с 2 точки повече (колкото за предходната бонитетна степен).


Приложение № 10 към чл. 49, ал. 2


Бонитетна таблица за местообитанията на заека в горските райони
 
Бонитетообразуващи     Бонитети    
фактори          
  I II III IV V
1 2 3 4 5 6
Надморска височина 200 - 400 100 - 200, 400 - 500 0 - 100, 500 - 600 600 - 900 Над 900
  10 8 6 4 2
Релеф Равнинен и Хълмист Хълмист и Ниско- Планински
  слабо нагънат   предпланински планински  
  5 4 3 2 1
Почви Смолници, Канелени Кафяви горски Планинско- Торфени, блатни,
  черноземи, горски и тъмноцвет- ливадни и псевдоподзолисти,
  алувиални и и сиви ни горски жълтоземни засолени, антро-
  делувиални горски     погенни и
          примитивни
  10 8 6 4 2
Климат Мека безснеж- По-обилни и Непродължи- Значително Снежна и продъл-
  на зима, топла задържащи се телна снежна задържаща се жителна зима,
  пролет и лято непериодично покривка, хлад- снежна по- студена про-
  с нормални снеговалежи, на и дъждовна кривка, хлад- лет и лято
  валежи, по- топла пролет, пролет, горещо на и дъждов-  
  обилни през горещо и и сухо лято на пролет,  
  VII и VIII сухо лято   хладно лято  
  5 4 3 2 1
Селскостопански Преобладават Житни, фураж- Преобладават Технически и Главно картофи,
култури, отглеждани житни и фураж- ни, оризища, оризища, зелен- фуражни кул- тютюн, ръж,
в района, в съседство ни култури тютюн, чукови градини, тури, ливади овес, ливади
с горските площи   технически технически и пасища и пасища
    култури култури, от-    
      части ливади    
      и пасища    
  10 8 6 4 2
Дървесен състав и Малки разпо- Широколистни Широколистни Големи горски Големи горски
строеж на гората късани широ- гори с богат и смесени гори комплекси от комплекси от
  колистни горички подлесен етаж с наличие на под- широколистни иглолистни
  сред селскосто- от храстова и лес от храстови или смесени дървесни ви-
  панските площи тревна расти- и тревни гори, или игло- дове или игло-
  с богат подлес телност, с на- видове листни култури, листни кул-
  от храстова и личие на поля-   без подлес и тури, без под-
  тревна расти- ни и открити   жива почве- лес и жива
  телност площи, равно-   на покривка почвена
    мерно разпре-     покривка
    делени по цяла-      
    та територия      
  15 12 9 6 3
Ловностопански Не се Провеждат се Провеждат се Провеждат се Провеждат се
мероприятия провеждат до 25% от пред- до 50% от пред- до 75% от пред- всички, пред-
    видените по видените по видените по видени по
    ловоустрой- ловоустрой- ловоустрой- ловоустрой-
    ствения проект ствения проект ствения проект ствения проект
  -8 -6 -4 -2 0
Паша на домашни Местообитанията Пашата е Пашата е върху Пашата е върху На територията
животни са подложени върху над 50% 30 до 50% от по-малко от 30% на ловния
  целогодишно на от площта площта на от площта на район няма
  интензивна па- на ловния ловния ловния паша на до-
  ша върху 100% район район район машни
  от площта на       животни
  ловния район        
  -8 -6 -4 -2 0
Численост на хищ- Много висока Висока Средна Ниска Много ниска
ниците (лисица, ча- -8 -6 -4 -2 0
кал, бялка, черен          
пор, дива котка,          
скитащи кучета и          
котки)          
           


Приложение № 11 към чл. 52


Допустими запаси на заека на 100 ha ловна площ и коефициенти на прираст спрямо целия запас
Бонитет Запас Коефициент на прираст
I 20 и повече 1.5
II 15 - 19 1.2
III 10 - 14 0.9
IV 5 - 9 0.6
V под 5 под 0.6
     


Приложение № 12 към чл. 53


Бонитетна таблица за местообитанията на яребицата
Бонитетообразуващи Бонитети
фактори  
  I II III IV
1 2 3 4 5
Надморска височина 0 - 200 200 - 300 300 - 400 Над 400
  8 6 4 2
Релеф Равнинен и слабо Хълмист Хълмист и Нископланински
  нагънат   предпланински  
  4 3 2 1
Почви Смолници, черноземи, Канелени горски Жълтоземни и Торфени, блатни,
  алувиални и делувиални и сиви горски псевдоподзолисти засолени, антропо-
        генни и примитивни
  8 6 4 2
Начало на вегетацията 31.III 5.IV 10.IV 15.IV
  4 3 2 1
Средни пролетни До 100 100 - 125 125 - 150 Над 150
валежи, mm 4 3 2 1
Брой на дните със До 20 20 - 30 30 - 40 Над 40
снежна покривка 4 3 2 1
Площ на селскосто- Над 80 % 70 - 80 % 60 - 70 % До 60 %
панските култури, % 8 6 4 2
от цялата площ на        
ловния район        
Селскостопански Преобладават житни Житни, фуражни, Преобладават Технически и
култури и фуражни култури оризища, тютюн, оризища, фуражни култури,
    технически зеленчукови картофи, тютюн,
    култури градини, техничес- ръж, овес, ливади
      ки култури, отчас- и пасища
      ти ливади и пасища  
  4 3 2 1
Големина на Блокове с площ до 50 ha, Блокове с площ Блокове с площ Блокове с площ
блоковете с равномерна мозаеч- от 50 до 100 ha, от 100 до 200 ha, над 200 ha, с нерав-
  ност и разнообразие с неравномерна с неравномер- номерна мозаеч-
  на културите мозаечност и на мозаечност ност или моно-
    разнообразие   култури
    на културите    
  4 3 2 1
Убежища от дървесна Малки, мозаечно Малки разпо- Широколистни Широколистни или
и храстова расти- разположени късани широ- или смесени гори, смесени гори,
телност петна от храсти и колистни гори, иглолистни кул- иглолистни кул-
  тревна растител- с богат подлес тури, с наличие тури, без подлес
  ност, равномерно от храстова и на подлес от и жива почвена
  разпределени по тревна расти- храстови и покривка, или
  цялата площ телност или съоб- тревни видове напълно без-
    щества от храсти   лесни райони
  8 6 4 2
Овощни градини, % Над 10 % 5 - 10 % 1 - 5 % До 1 %
  4 3 2 1
Лозя, % Над 15 % 10 - 15 % 5 - 10 % До 5 %
  4 3 2 1
Площ на фуражните Над 30 % 25 - 30 % 20 - 25 % До 20 %
култури, % от цялята -6 -4 -2 0
площ на ловния район        
Употреба на торове, Над 20 % от площите Над 20 % от пло- Под 20 % от пло- Не се използват
родентициди и се торят и се из- щите се торят и щите се торят и торове и
пестициди ползват роденти- се използват се използват пестициди
  циди или силно от- средно и слабо пестициди,  
  ровни за топло- отровни за топ- които не са  
  кръвните живот- локръвните жи- отровни за  
  ни пестициди вотни пестициди топлокръв-  
      ните животни  
  -6 -4 -2 0
Ловностопански Не се провеждат Провеждат се до Провеждат се Провеждат се всички
мероприятия   50 % от предви- над 50 % от ловностопански
    дените по лово- предвидените мероприятия,
    устройствен по ловоустрой- предвидени по
    проект ствен проект ловоустройствен
        проект
  -6 -4 -2 0
Палене на Палят се почти Палят се над 50 % Палят се еди- Не се палят
стърнища всички стърнища, от стърнищата, нични стър- стърнища
  без никакви мерки без никакви нища, но се  
  за обезопасяване мерки за обез- вземат мер-  
    опасяване ки за обезопа-  
      сяване  
  -6 -4 -2 0
Численост на хищ- Много висока Висока Средна Ниска
ниците (лисица, ча- -6 -4 -2 0
кал, бялка, черен пор,        
дива котка, скитащи        
кучета и котки)        
         

* Забележка: Районите с надморска височина над 600 m в най-ниската си точка се отнасят към IV бонитет независимо от другите условия на местообитанията.
При лесистост над 10 % от територията на ловностопанския район площта на горите се изважда от годната ловна площ и не се бонитира за яребица.
От особена важност за яребицата е наличието на постоянни водоизточници - непресъхващи дерета, малки рекички, напоителни канали, микроязовири, блата. Ако липсват такива на територията на ловния район, от общата точкова сума, получена при бонитирането, се изваждат 16 точки.


Приложение № 13 към чл. 55


Допустими запаси на яребицата на 100 ha ловна площ и коефициенти на прираст
спрямо целия запас
Бонитет Запас Коефициент на прираст
I 50 и повече 1.2
II 30 - 50 1.0
III 10 - 29 0.8
IV под 10 под 0.8
     


Приложение № 14 към чл. 56, ал. 2


Бонитетна таблица за местообитанията на тракийския кеклик от Тракийската низина, подбалканс-
ките полета и Странджанско-Сакарската област
Бонитетообразуващи Бонитети
фактори  
  I II III
1 2 3 4
Надморска височина 100 - 400 0 - 100 Над 400
  6 4 2
Релеф Хълмист и предпланински Равнинен и слабо Нископланински
    нагънат  
  3 2 1
Почви Канелени горски и рендзини Смолници Жълтоземни и
      псевдоподзолисти
  6 4 2
Начало на вегетацията 31.III 5.IV 10.IV
  3 2 1
Средни пролетни До 80 80 - 100 Над 100
валежи, mm 3 2 1
Брой на дните със До 10 10 - 15 Над 15
снежна покривка 3 2 1
Площ на селскостопан- Над 60 % 40 - 60 % До 40 %
ските култури, % от 6 4 2
цялата площ на ловния      
район      
Вид на селскостопанските Преобладават житни Житни, фуражни, Преобладават технически
култури и фуражни култури картофи, тютюн, и фуражни култури,
    технически култури картофи, тютюн
  3 2 1
Големина на блоковете Блокове с площ до 25 ha, с Блокове с площ от 25 Блокове с площ над 50 ha,
  равномерна мозаечност и до 50 ha, с неравно- с неравномерна
  разнообразие на културите мерна мозаечност и мозаечност
    разнообразие на  
    културите  
  3 2 1
Убежища от дървесна и Съобщества от храсти, Компактни съобщес- Единични храсти
храстова растителност предимно драка, и тревна тва от храсти с еди- и плевелна
  растителност, равномерно нични дървета или растителност
  разпределени по цялата малки разпокъсани  
  площ широколистни го-  
    ри, с богат подлес от  
    храстова и тревна  
    растителност  
  6 4 2
Овощни градини, % Над 5 % 1 - 5 % До 1 %
  3 2 1
Лозя, % Над 10 % 5 - 10 % До 5 %
  3 2 1
Площ на фуражните кул- Над 15 % 10 - 15 % До 10 %
тури, % от цялата площ на -4 -2 0
ловния район      
Употреба на торове, роден- Над 20% от площите се Под 20 % от площите се Не се използват
тициди и пестициди торят и се използват ро- торят и се използват торове и
  дентициди или отровни пестициди, които не пестициди
  за топлокръвните живот- са отровни за топло-  
  ни пестициди кръвните животни  
  -4 -2 0
Ловностопански Не се провеждат Провеждат се около Провеждат се всички
мероприятия   50 % от предвидените мероприятия, предви-
    по ловоустройствен дени по ловоустрой-
    проект ствен проект
  -8 -4 0
Численост на хищниците Висока Средна Ниска
(лисица, чакал, бялка, черен -8 -4 0
пор, дива котка, скитащи      
кучета и котки)      
       

* Забележка: Убежищата от дървесна и храстова растителност се оценяват в зависимост от тяхната големина и разпределение по площта на ловностопанския район.
Към по-високите бонитети се отнасят малките по площ, но равномерно разпределени по площта и много на брой убежища, дори и ако са само петна от храстова и плевелна растителност.
При лесистост над 10% от територията на ловностопанския район площта на горите се изважда от годната ловна площ и не се бонитира за кеклик.
Горите се оценяват като убежища в зависимост от наличието на подлес и жива почвена покривка, големината и разпределението им по площта на ловностопанския район и дължината на периферната ивица "гора - поле".
Райони с наличие на малки горски комплекси, с богат подлес и жива почвена покривка, равномерно разпределени по цялата площ на ловностопанския район, се оценяват с точките, съответстващи на II бонитет. Големите компактни горски комплекси, без подлес и жива почвена покривка, и иглолистните култури имат по-ниски защитни и хранителни качества и се отнасят към III бонитет, като им се присъждат съответният брой точки.
От особена важност за производителността на местообитанията на тракийския кеклик е наличието на постоянни водоизточници - непресъхващи дерета, малки рекички, напоителни канали, микроязовири, блата. Ако липсват такива на територията на ловния район, от общата точкова сума, получена при бонитирането, се изваждат 16 точки.


Приложение № 15 към чл. 56, ал. 3


Бонитетна таблица за местообитанията на тракийския кеклик от Източните Родопи
Бонитетообразуващи Бонитети
фактори  
  I II III
1 2 3 4
Надморска височина 100 - 400 400 - 600 Над 600
  6 4 2
Релеф Хълмист и предпланински Равнинен и слабо Нископланински
    нагънат  
  3 2 1
Почви Канелени горски и Канелени горски и Канелени горски,
  рендзини, сухи до свежи, рендзини, сухи, с раз- ерозирани, на места
  на каменисти терени пръснати скални със скални
    отломки образувания
  6 4 2
Начало на вегетацията 31.III 5.IV 10.IV
  3 2 1
Средни пролетни До 120 120 - 150 Над 150
валежи, mm 3 2 1
Брой на дните със снежна До 20 20 - 50 Над 50
покривка 3 2 1
Площ на селскостопанските Над 40 % 20 - 40 % До 20 %
култури, % от цялата площ 6 4 2
на ловния район      
Вид на селскостопанските Преобладават житни и Житни, фуражни, Преобладават технически
култури фуражни култури картофи, тютюн, и фуражни култури,
    технически култури картофи, тютюн
  3 2 1
Големина на блоковете Блокове с площ до 10 ha, Блокове с площ от 10 Блокове с площ над 15 ha,
  с равномерна мозаечност до 15 ha, с неравно- с неравномерна
  и разнообразие на мерна мозаечност и мозаечност
  културите разнообразие на  
    културите  
  3 2 1
Убежища от дървесна и Съобщества от храсти, Компактни съоб- Единични храсти
храстова растителност предимно драка, и щества от храсти с и плевелна
  тревна растителност, единични дървета или растителност
  равномерно разпределе- малки разпокъсани  
  ни по цялата площ широколистни гори,  
    с богат подлес от храс-  
    това и тревна  
    растителност  
  6 4 2
Овощни градини, % Над 5 % 1 - 5 % До 1 %
  3 2 1
Лозя, % Над 10 % 5 - 10 % До 5 %
  3 2 1
Площ на фуражните кул- Над 10 % 5 - 10 % До 5 %
тури, % от цялата площ -4 -2 0
на ловния район      
Употреба на торове, роден- Над 20 % от площите се Под 20 % от площите Не се използват
тициди и пестициди торят и се използват роден- се торят и се използ- торове и
  тициди или отровни за ват пестициди, които пестициди
  топлокръвните животни не са отровни за  
  пестициди топлокръвните  
    животни  
  -4 -2 0
Ловностопански Не се провеждат Провеждат се около 50 % Провеждат се всички
мероприятия   от предвидените по мероприятия, предви-
    ловоустройствен проект дени по ловоустройст-
      вен проект
  -8 -4 0
Численост на хищниците Висока Средна Ниска
(лисица, чакал, бялка, -8 -4 0
черен пор, дива котка,      
скитащи кучета и котки)      
       


Приложение № 16 към чл. 58


Допустими запаси на тракийския кеклик на 100 ha ловна площ и коефициенти на прираст спрямо
целия запас
Бонитет Запас Коефициент на прираст
I 15 и повече 1.0
II 10 - 14 0.8
III под 10 0.6
     


Приложение № 17 към чл. 59, ал. 2

Фазаново местообитание-1 (ФМ-1) Смесени нискостъблени, издънкови гори с преобладание на дъба, на богати и свежи почви.
Обхваща нискостъблените издънкови дъбови гори в примес с акация, габър, бряст, явор, ясен, липа, топола и други широколистни. Срещат се в изобилие плодоносни дървета и храсти - шипка, дрян, глог, трънка, дива круша и др. Почвите са карбонатни, типични излужени черноземи и смолници, от глинесто-песъкливи до средно песъкливо-глинести. Има развита буйна трева, храстова и дървесна растителност, които предлагат много добри укрития и добра хранителна база за фазана.
Площите, включени в този тип местообитания, са от I и II бонитет.
ФМ-2 Смесени нискостъблени, издънкови гори с преобладание на дъба, на бедни и сухи почви.
Местообитанието обхваща същите гори, но на по-бедни и сухи почви - сиви горски и канелени, по състав до тежко песъкливо-глинести. Тревната, храстовата и дървесната растителност са значително по-бедни от първия тип местообитание. Защитната база е добра, а хранителната - недостатъчна.
Площите от този тип местообитания са от III и IV бонитет.
ФМ-3 Дъбрави на свежи и богати почви.
Обхваща чистите дъбови, издънкови гори на свежи и богати почви - черноземи и смолници с лек механичен състав до средно песъкливо-глинести. По перваза на гората и по откритите пространства има буйна трева и дървесно-храстова растителнаст, включително и плодоносещи храсти. Защитната и хранителната база са сравнително добри.
Площите от този тип местообитания са от II и III бонитет.
ФМ-4 Дъбрави на сухи и бедни почви.
Обхваща чистите, дъбови, издънкови гори на сухи и бедни почви - сиви горски и канелени, с тежък механичен състав (средно песъкливо-глинести до глинести). Почти липсват плодоносещи дървета и храсти, а през лятото и тревната растителност изсъхва рано. Защитната и особено хранителната база са незадоволителни.
Площите са от IV бонитет при определени условия (таблица 17).
ФМ-5 Едновъзрастни дъбови гори.
Обхваща едновъзрастните, обикновено с издънков характер, склопени, зрели и дозряващи дъбови гори. В тях липсва тревна и храстова растителност, а също така и надеждни убежища. Хранителната база е бедна или почти липсва. Горските комплекси обикновено са по-големи от 200 ha и са неподходящи за обитаване. При определени условия някои от площите могат да бъдат отнесени към IV бонитет (таблица 17).
ФМ-6 Акациеви гори.
Този вид местообитание обединява акациевите насаждения. Почвите са свежи до сухи, богати и средно богати. В млада възраст и при издънково възобновяване на сечищата акацията предлага много добри убежища. През зимата семената й се използват за храна от фазаните.
В зависимост от редица условия при тези гори се отнасят към II и III бонитет.
ФМ-7 Млади черноборови култури.
Предлагат много добри защитни условия. Хранителната база в тях е бедна, но когато площта им е малка - под 500 дка, и в съседство с тях има други гори и селскостопански площи, са подходящи местообитания за фазана. Отнасят се към III и IV бонитет.
ФМ-8 Крайречни и околоводни местообитания.
Обхващат лонгозни гори, съставени главно от полски ясен, бряст, елша, летен дъб и др., с богат храстов и тревен състав, лиани, увивни растения и непроходима блатна растителност. Разпространени са главно по долните течения на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и по р. Тунджа. В тази група се включват също заливни гори от върби, тополи и елши по островите на по-големи реки (р. Дунав) или в плитките части на водоеми. Към тях се причисляват и дървесната и храстовата растителност, а също обрастванията от тръстика, папур, камъш и друга водолюбива растителност по бреговете на реки, потоци, канали, язовири и др. водоеми, разпространени в цялата страна, но най-вече около р. Дунав и Черноморското крайбрежие. Почвите са алувиални, леки и влажни, благоприятстващи развитието на мекотели, червеи, насекоми и др. организми, които са необходима храна за малките.
Защитните условия и хранителната база са много добри. Местообитанията са от I и II бонитет.


Приложение № 18 към чл. 61, ал. 1


Бонитетна таблица за местообитанията на фазана
  Типове местообитания
по Фактори Бонитет
ред    
    ФМ-1 ФМ-2 ФМ-3 ФМ-4 ФМ-5 ФМ-6 ФМ-7 ФМ-8
1. Надморска височина                
1 а до 400 метра I III II IV IV II III I
1 б 400 - 700 метра II IV III IV IV III IV II
2. Валежна характеристика                
2 а под 130 мм сумата на валежите през                
  май и юни I III II IV IV II III I
2 б над 130 мм сумата на валежите през                
  май и юни II IV III IV IV III IV II
3. Продължителност на снежната покривка                
  общо за годината                
3 а до 50 дни I III II IV IV II III I
3 б над 50 дни II IV III IV IV III IV II
4. Големина на горската площ                
4 а заема 10 до 30 % от площта на                
  стопанството I III II IV IV II    
4 б заема до 10 % или над 30 % от площта                
  на стопанството II IV III IV IV III    
5. Характеристика на гората                
5 а силно накъсана от ливади, селскосто-                
  пански площи, наличие на издънково                
  възобновени сечища I III II IV IV II III I
5 б компактна с наличие на издънково                
  възобновени сечища II IV III IV IV III IV II
6. Селскостопански култури в съседство                
  с гората                
6 а зърнени, фуражни и зеленчукови I III II IV IV II III I
6 б окопни и трайни II IV III неподх. неподх. III IV II
7. Паша за домашен добитък                
7 а забранена целогодишно I III II IV IV II III I
7 б разрешена II IV III неподх. неподх. III IV II
8. Наличие на вода                
8 а непресъхващи потоци I III II IV IV II II  
8 б недостатъчно, пресъхва или липсва II IV III неподх. неподх. III III  
9. Влияние на механизацията в зависимост                
  от вида на културите                
9 а зеленчукови и трайни I III II IV IV II II I
9 б фуражни, окопни и зърнени II IV III IV IV III III II
                   

* Забележка: При бонитирането на ФМ-4 и ФМ-5, ако се получи по два показателя, че местообитанието е неподходящо, това означава, че цялата площ на стопанството не е годна за обитаване от фазана.
Средният бонитет се определя в зависимост от това кой бонитет преобладава при оценката на отделните показатели.


Приложение № 19 към чл. 61, ал. 2


Допустими запаси на фазана на 100 ha и коефициент на прираст спрямо женските
Бонитет Запас на 100 ha Коефициент на прираст
I над 30 1.8
II 21 - 30 1.5
III 11 - 20 1.2
IV 5 - 10 0.8
     


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти