Logo Неделя, 22 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 1 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА (ЗАМЪРСИТЕЛИ), ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРАТА ОТ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ С НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ

В сила от 06.08.2006 г.
Издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.64 от 5 Август 2005г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Наредбата установява норми за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, с оглед предотвратяване или ограничаване на възможните преки и/или косвени въздействия от емисиите върху околната среда, както и на свързаните с тях потенциални рискове за човешкото здраве.





Чл. 2. (1) Установените с наредбата НДЕ се прилагат към емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от действащи и нови неподвижни източници на емисии, в рамките на даден обект или дейност.
(2) При разширение, промяна в работата на инсталациите и/или съществена промяна на действащи неподвижни източници към последните или към отделните подизточници, които са обект на разширението, промяната и/или съществената промяна, вкл. към тези с утвърдени временни норми по чл. 10 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), се прилагат НДЕ, отнасящи се до нови неподвижни източници по глава втора на наредбата.


Чл. 3. Установените с тази наредба НДЕ не се прилагат за:
1. горивни инсталации с номинална топлинна мощност по-голяма или равна на 50 MW в обхвата на Наредба № 10 от 2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и прахообразни вещества, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ДВ, бр. 93 от 2003 г.);
2. инсталации за съхранение на бензини, инсталации за товарене и/или разтоварване на бензини и бензиностанции в обхвата на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 от 1999 г.);
3. емисиите на летливи органични съединения от инсталациите в обхвата на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (ДВ, бр. 96 от 2003 г.);
4. инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци в обхвата на Наредба № 6 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (ДВ, бр. 78 от 2004 г.).


Чл. 4. (1) Нормите за допустими емисии се установяват за осигуряване спазването на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, установени с наредбите по чл. 6 ЗЧАВ.
(2) В зависимост от замърсяването на атмосферния въздух в района на площадката при изграждане и експлоатация на обекти и планиране и осъществяване на дейности с неподвижни източници на емисии се осигурява такава степен на пречистване на отпадъчните газове и височина на изпускащото устройство или устройства, при които съдържанието на вредни вещества в приземния атмосферен слой не превишава нормите, установени с нормативните документи по ал. 1.
(3) Независимо от изчисленията, направени по методиката съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЧАВ, височината на изпускащото устройство или устройства на даден неподвижен източник трябва да превишава с не по-малко от 5 m най-високата обитавана сграда, разположена в радиус 50 m от него.
(4) В случаите, когато обект или дейност с неподвижни източници на емисии е разположен на открит незастроен терен (асфалтови бази, трошачно-пресевни инсталации и др.), височината на изпускащото устройство или устройства трябва да бъде най-малко 12 m над котата на терена, освен ако изчисленията по методиката съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЧАВ не изискват по-голяма височина на изпускане.


Чл. 5. (1) В случаите когато прилагането на установените НДЕ и изискването по чл. 4, ал. 2 не е достатъчно за осигуряване спазването на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух към съответните неподвижни източници на емисии в дадения район или община, се прилагат по-строги НДЕ, утвърдени:
1. с издадените комплексни разрешителни по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС);
2. по предложение на общинските органи съгласно чл. 10, ал. 4 ЗЧАВ - за инсталациите, извън тези по т. 1.
(2) Нормите по ал. 1, т. 2 се утвърждават от министъра на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересовани министри и се отнасят за емисиите от отделни обекти и дейности на територията на съответните общини или райони.
(3) Условията и редът за утвърждаване на НДЕ по ал. 1, т. 2 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите, съгласувана със заинтересованите министри.


Чл. 6. (1) Установените с наредбата НДЕ се основават на най-добрите налични техники (НДНТ).
(2) При проектиране и изграждане на нови обекти и планиране и осъществяване на нови дейности инвеститорът и проектантът осигуряват постигането на такива нива на емисии, които отговарят на състоянието на развитие на НДНТ към момента на въвеждане в експлоатация на обекта или началото на осъществяване на дейността.
(3) За инсталациите и дейностите, които не попадат в приложение № 4 към ЗООС, определянето на конкретните НДНТ във връзка с прилагането на ал. 2 се извършва съгласно съответните приложения към ратифицираните от Р България протоколи за ограничаване емисиите на вредни вещества към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. (ДВ, бр. 45 от 2003 г.).
(4) При определяне на НДНТ за инсталациите и дейностите по приложение № 4 към ЗООС, за които се издават комплексни разрешителни, се отчита и информацията по ал. 3.


Чл. 7. (1) Установените с наредбата НДЕ могат да не се прилагат към дадена инсталация с издадено комплексно разрешително, когато в него са установени такива НДЕ, чието прилагане при отчитане на характерните особености на замърсяването на атмосферния въздух в района на площадката (други източници на емисии, фоново ниво на замърсяване, метеорологични и/или топографски условия) осигурява спазването на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, установени на основание чл. 6 ЗЧАВ, и е налице изпълнение на всички останали нормативни изисквания към нейната експлоатация, установени съгласно глава седма, раздел II ЗООС.
(2) Изключенията от установените с наредбата НДЕ съгласно ал. 1 не се отнасят за емисии на:
1. замърсители от нови обекти, разположени в райони по чл. 30, ал. 1, т. 1 или 2 от Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление на КАВ (ДВ, бр. 45/1999 г.), в които нивата на същите замърсители превишават установените норми за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух;
2. замърсители, за които с наредбите по чл. 6 ЗЧАВ не са установени норми за съдържанието им в атмосферния въздух.
(3) Прилагането на изключенията по ал. 1 не трябва да води до превишаване на долните оценъчни прагове за нивата на съответните замърсители в атмосферния въздух, установени с наредбите по чл. 6 ЗЧАВ.


Чл. 8. (1) Нормите за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация (съоръжение, линия или агрегат), без да се допуска или отчита разреждането им.
(2) В случаите, когато за категориите неподвижни източници не е посочено друго, количеството на отпадъчните газове и измерените концентрации на вредни вещества в тях се определят при следните условия:
1. за процеси, в които се използват горивни уредби, измерените концентрации се привеждат към съдържанието на кислород в обемни проценти, както следва:
а) производство на асфалтови смеси - 17 %;
б) директно сушене на продукти и материали с горещи газове, получени в горивна камера - 17 %;
в) топене на минерални материали, като базалт, шлаки и др. - 8 %;
г) подгряване на метали за валцоване и други обработки - 5 %;
д) производство на набъбнал перлит, шисти или глини - 14 %;
е) изпичане на варовик, боксит, доломит, гипс, диатомит, магнезит и кварцит - 9 %;
ж) изгаряне на дървесни и растителни отпадъци, хартия, слама - 11 %;
з) изгаряне на луга от производството на целулоза - 5 %;
2. емисиите се определят спрямо състава и общото количество на отпадъчните газове и определеното с наредбата съдържание на кислород в тях за съответния процес, освен ако изрично не е посочено друго.
(3) Когато измереното съдържание на кислород е различно от определеното за съответната категория неподвижни източници, измерената емисия се коригира, като се умножи с коефициента К, определен по формулата:


    21 - Он    
К = -------------------- , където:
    21 - Ои    
         

Он е определеното с наредбата нормално съдържание на кислород в обемни проценти, за което се отнасят съответните НДЕ;
Ои - измереното съдържание на кислород в обемни проценти след пречиствателното съоръжение.


Чл. 9. Установените с наредбата НДЕ се отнасят за всички технологични режими на работа (експлоатация) на производствените единици или горивните инсталации в рамките на даден неподвижен източник независимо от степента на натоварване или мощността им.


Чл. 10. За вредни вещества (замърсители), които се намират в отпадъчните газове в различно агрегатно състояние (частици, пари и/или газ), НДЕ се отнасят за общото им съдържание в отпадъчните газове.

Глава втора.
НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ


Чл. 11. Емисиите на прахообразни вещества не могат да превишават следните НДЕ:
1. при общ масов поток за съответния неподвижен източник, по-голям от 0,20 kg/h - 20 mg/m3 или 0,20 kg/h;
2. при общ масов поток, по-малък или равен на този по т. 1 - 150 mg/m3.


Чл. 12. (1) Емисиите на неорганични прахообразни вещества не могат да превишават НДЕ, определени за съответния клас, съгласно приложение № 1.
(2) Емисиите, в които има вещества от различни класове, не могат да превишават НДЕ за II клас, ако веществата са от I и II клас, и НДЕ за III клас, ако веществата са от I и III, II и III, или I, II и III клас.
(3) Емисиите на неорганични прахообразни вещества, които не са посочени в приложение № 1, но са обозначени със стандартни фрази на риска R40, R62, или R63, не могат да превишават НДЕ за клас III.


Чл. 13. (1) Емисиите на неорганични газообразни вещества не могат да превишават НДЕ, определени за съответния клас, съгласно приложение № 2.
(2) Емисиите от вторични горивни инсталации (уредби), вкл. такива с използване на катализатор, монтирани след първични горивни инсталации, не могат да превишават следните НДЕ:
1. на азотни оксиди - 200 mg/m3;
2. на въглероден оксид - 100 mg/m3.


Чл. 14. (1) Емисиите на органични вещества от клас I, посочени в приложение № 3, не могат да превишават следните НДЕ: 20 mg/m3 или 0,10 kg/h.
(2) Емисиите на органични вещества от клас II, посочени в приложение № 4, не могат да превишават следните НДЕ: 100 mg/m3 или 0,50 kg/h.
(3) Общите емисии на органични вещества от един и същи клас, съгласно приложение № 3 и приложение № 4, когато се емитират едновременно, не могат да превишават съответната НДЕ за този клас.
(4) При наличие в емисиите на органични вещества от различни класове общите им емисии не могат да превишават НДЕ за клас II.
(5) Емисиите на органични вещества по предходните алинеи се определят като общ въглерод.


Чл. 15. (1) Емисиите на органични вещества, определени като общ въглерод, с изключение на емисиите на органични прахообразни вещества, не могат да превишават следните НДЕ: 50 mg/m3 или 0,50 kg/h.
(2) Действащи неподвижни източници с емисии на органични вещества, определени като общ въглерод, с масов поток по-малък или равен на 1,5 Mg за година не могат да превишават НДЕ 1,5 kg/h.
(3) Действащи неподвижни източници не могат да изпускат органични вещества с масов поток между 0,50 kg/h и 1,5 kg/h повече от 8 h на денонощие.
(4) Емисиите на органични прахообразни вещества, с изключение на веществата, посочени в приложение № 3, не могат да превишават НДЕ по чл. 11.


Чл. 16. Емисиите на органични вещества и/или техните производни съединения, които не са посочени в приложение № 3, не могат да превишават НДЕ, определени за органични вещества от клас I съгласно чл. 14, ал. 1, в случаите когато отговарят на едно от следните условия:
1. веществото е обозначено със стандартна фраза на риска R40 (недостатъчни данни за канцерогенно действие);
2. веществото е обозначено със стандартна фраза на риска R62 (възможен риск за увреждане на възпроизводителната функция) или R63 (възможен риск от увреждане на плода при бременност);
3. ако за концентрацията на веществото във въздуха на работната среда е установена норма, чиято стойност е по-ниска от 25 mg/m3;
4. веществото е силно токсично, токсично или дразнещо;
5. веществото е с интензивна миризма;
6. веществото е устойчив органичен замърсител;
7. веществото предизвиква необратими увреждания на живите организми.


Чл. 17. (1) Емисиите на канцерогенни вещества не могат да превишават НДЕ, определени за съответния клас, съгласно приложение № 5.
(2) При наличието в емисиите на вещества от различни класове не могат да се превишават НДЕ за клас II, ако веществата са от клас I и II, и НДЕ за клас III, ако веществата са от клас I и III, клас II и III или клас I, II и III.


Чл. 18. (1) Емисиите на канцерогенни влакна не могат да превишават следните НДЕ:
1. на влакна от азбест (хризолит, крокидолит, амозит и др.) - 10 000 влакна/m3;
2. на биологично устойчиви керамични влакна, съдържащи алуминиеви силикати, алуминиеви оксиди, силициев карбид, натриев титанат и др. - 15 000 влакна/m3;
3. на биологично устойчиви минерални влакна (без азбест) - 50 000 влакна/m3.
(2) В случаите, когато спазването на НДЕ за прахообразни вещества осигурява спазването на НДЕ по ал. 1, емисиите на канцерогенни вещества могат да бъдат ограничавани чрез определяне на НДЕ за общ прах.


Чл. 19. Емисиите на канцерогенни вещества и влакна извън тези по чл. 17 и 18, които предизвикват генни мутации, не могат да превишават 0,05 mg/m3 или 0,15 g/h.


Чл. 20. (1) Общите емисии на диоксини и фурани, посочени в приложение № 6, при отчитане на техните коефициенти за токсична еквивалентност не могат да превишават 0,1 ng/m3 или 0,25

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти