Logo Петък, 20 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 118 ОТ 10 ЯНУАРИ 2005 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ L ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАНЕТО (ЗАГЛ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2006 Г.)

Издадена от Министерството на транспорта и съобщенията

Обн. ДВ. бр.14 от 11 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 20 Април 2007г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (МПС) от категория L по отношение на спирането;
2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) техническите изисквания към спирачните устройства.





Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Наредбата се прилага по отношение на спирането на всички типове МПС от категориите, определени в чл. 149, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).


Чл. 3. Съобщенията по Правило № 78 на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации (ИКЕ към ООН) "Единни условия относно одобряване на превозни средства от категория L по отношение на спирането", издадени от договарящи страни по Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 1 от 2000 г.), се признават за равностойни на сертификатите за одобряване на типа, издадени по реда на тази наредба.

Глава втора.
ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАНЕТО

Раздел I.
Заявление за одобряване на типа


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Типът на МПС по отношение на спирането се одобрява по реда на глава втора, раздел III от Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (ДВ, бр. 12 от 2005 г.) (Директива 2002/24/ЕО).


Чл. 5. (1) За одобряване типа на МПС по отношение на спирането производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА").
(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилага попълнен списък с данни с приложено към него съдържание в 3 екземпляра по образец съгласно раздел 3 на приложението (допълнение 3 към приложението на Директива 93/14/ЕИО).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(4) (*) Към списъка с данни по ал. 2 за системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление се прилага информация за неговото действие.

Раздел II.
Одобряване на типа


Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" издава сертификат за одобряване типа на МПС по отношение на спирането по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L, когато МПС отговаря на техническите изисквания, предвидени в тази наредба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно раздел 4 на приложението (допълнение 4 към приложението на Директива 93/14/ЕИО).


Чл. 7. (1) Изискванията на Правило № 78 на ИКЕ към ООН се приемат за равностойни на определените в тази наредба.
(2) Маркировките за одобряване на типа МПС по отношение на спирането, нанесени по реда на Правило № 78 на ИКЕ към ООН, се приемат за равностойни на нанесените по реда на тази наредба.


Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За всеки одобрен тип МПС по отношение на спирането се издава номер на одобряване при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно раздел V от приложение № 1 на Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (приложение V от Директива 2002/24/ЕО).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Производителят удостоверява съответствието на всяко МПС, одобрено по отношение на спирането, с одобрения тип в съответствие с изискванията на глава четвърта от Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (Директива 2002/24/ЕО).


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите на глава пета от Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L.


Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип МПС се прилагат разпоредбите на глава шеста от Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (Директива 2002/24/ЕО).
(2) В случаите по ал. 1 производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА "АА" за измененията.

Глава трета.
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПИРАЧНИТЕ УРЕДБИ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ


Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията към спирачните устройства, конструкцията, изпитванията, монтажа, ефективността и МПС са посочени в приложението.


Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Допълнителни разпоредби


§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По смисъла на тази наредба:
1. "Производител" е физическо или юридическо лице, което отговаря пред компетентните органи по одобряване типа за всички въпроси, свързани с процеса на одобряване типа, и за осигуряването на съответствието на производството с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на МПС, система, отделен технически възел или компонент, които са предмет на одобряване на типа.

Заключителни разпоредби


§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.


§ 3. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) С наредбата се въвеждат изискванията на Директива на Съвета 93/14/ЕИО от 5 април 1993 г. относно спирането на дву- и триколесните моторни превозни средства последно изменена с Директива на Комисията 2006/27/ЕО от 3 март 2006 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 118 ОТ 2005 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ ДВУ- И ТРИКОЛЕСНИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАНЕТО


(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 16. Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 118 ОТ 2005 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ L ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАНЕТО


(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 20.04 2007 Г.)

§ 3. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник".


Приложение към чл. 5, ал. 2

(Ново - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.)


Изисквания за целите на одобряване типа
на МПС по отношение на спирането
 
1.(*) Определения
  По смисъла на това приложение:
1.1 "Тип превозно средство по отношение на спирането" са ПС, които не се различават значително по съществените показатели, като:
1.1. категория на ПС, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 ЗДвП (чл. 1 от Директива 2002/24/ЕО);
1.2. максимална маса, определена в т. 1.13;
1.3. разпределение на тази маса между осите;
1.4. конструктивна максимална скорост;
1.5. различен тип спирачна система;
1.6. брой и разположение на осите;
1.7. тип на двигателя;
1.8. брой предавки и тяхното общо предавателно отношение;
1.8а. крайни предавателни отношения;
1.9. размери на гумите.
1.2. "Спирачно устройство" е комбинация от части, различни от двигателя, чиято функция е да намаляват постепенно скоростта на движещо се ПС или да го спрат, или да го задържат неподвижно, ако то вече е спряло. Тези функции са определени в т. 2.1.2. Спирачното устройство се състои от орган за управление, задвижване и спирачка.
1.3. "Орган за управление" е частта, която се задейства пряко от водача, за да подаде на задвижването енергията, необходима за спиране или за неговото управление. Тази енергия може да е мускулната енергия на водача или енергия от друг източник, управляван от водача, или комбинация от тези различни видове енергия.
1.4. "Задвижване" е съвкупността от елементи, разположени между органа за управление и спирачките и осъществяващи функционална връзка между тях. Когато спирачната сила се получава от или с помощта на източник на енергия, независим от водача, управляван от него, запасът от енергия в устройството също е част от задвижването.
1.5. "Спирачка" са частите на спирачното устройство, в които се проявяват силите, противодействащи на движението на МПС.
1.6. "Различни типове спирачни устройства" са устройствата, които се различават по такива съществени показатели, като:
1.6.1. компоненти с различни характеристики;
1.6.2. компонент, изработен от материали с различни характеристики, или компонент с различна форма или размер;
1.6.3. различно комплектуване на компонентите.
1.7. "Компонент(и) на спирачното устройство" е едната или няколкото от отделните части, които, когато са сглобени, съставляват спирачното устройство.
1.8. Комбинирана спирачна система е:
1.8.1. при двуколесни мотопеди и двуколесни мотоциклети без кош това е система, при която се задействат заедно най-малко две спирачки на различни колела чрез задействането на един орган за управление;
1.8.2. при триколесни мотопеди и триколесни мотоциклети това е спирачно устройство, което действа върху всички колела;
1.8.3. при мотоциклети с кош това е спирачно устройство, което действа поне на предното и задното колело; в този случай спирачно устройство, което действа едновременно върху задното колело и върху колелото на коша, се счита за задна спирачка.
1.9. "Постепенно и регулируемо спиране" е спиране, при което в рамките на нормалния работен обхват на устройството при задействане или отпускане на спирачките:
1.9.1. водачът може във всеки момент да увеличи или намали спирачната сила чрез въздействие върху органа за управление,
1.9.2. спирачната сила се изменя пропорционално на въздействието върху органа за управление (монотонна функция), и
1.9.3. лесно може да се осъществи достатъчно прецизна настройка на спирачната сила.
1.10. "Конструктивна максимална скорост" е скоростта, която ПС не може да превишава върху равен терен и без прекомерна външна намеса, като се вземат предвид всички специални ограничения, наложени върху дизайна и конструкцията на ПС.
1.11. "Натоварено превозно средство" е ПС, натоварено до неговата максимална маса (освен в случаите, когато е предвидено друго).
1.12. "Ненатоварено превозно средство" е самото ПС така, както то е представено за изпитвания, заедно с водача и цялото оборудване и инструменти, необходими за изпитванията.
1.13. "Максимална маса" е технически допустимата максимална маса, обявена от производителя на ПС като технически допустима (тази маса може да е по-голяма от "допустимата максимална маса", определена от компетентния орган).
1.14. "Мокра спирачка" е спирачка или спирачки, която/които е била/са били обработена(и) в съответствие с т. 1.3 на раздел I.
2. Конструктивни и монтажни изисквания.
2.1. Общи изисквания.
2.1.1. Спирачно устройство.
2.1.1.1. Спирачното устройство е проектирано, конструирано и монтирано така, че при нормална експлоатация на ПС, независимо от вибрациите, на които може да бъде подложено, да отговаря на изисквания на наредбата.
2.1.1.2. В частност спирачното устройство е проектирано, конструирано и монтирано така, че да е устойчиво на корозията и стареенето, на които е подложено.
2.1.1.3. (нова - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) Спирачните накладки да не съдържат азбест.
2.1.2. Функции на спирачното устройство.
  Спирачното устройство, така както е определено в т. 1.2, изпълнява следните функции:
2.1.2.1. Работно спиране.
  Позволява на водача да управлява движението на ПС и да го спира безопасно, бързо и ефективно независимо от неговата скорост и натоварване, по всякакъв наклон нагоре или надолу; да е възможно това спиране да бъде регулирано; водачът да може да осъществява спирането от своето място за управление, без да отделя ръцете си от кормилото.
2.1.2.2. Спомагателно (аварийно) спиране (където е приложимо).
  Да позволява спиране на ПС в рамките на достатъчно кратко разстояние в случай на повреда на работното спиране; да е възможно това спиране да бъде регулирано; водачът да може да осъществява спирането от своето място за управление, като държи поне с едната си ръка кормилото. За целите на тези изисквания се приема, че по едно и също време не може да настъпи повече от една повреда в работното спиране.
2.1.2.3. Спиране при паркиране (ако ПС е оборудвано с такова устройство).
  Спирането при паркиране да позволява ПС да се задържа неподвижно по наклон нагоре или надолу, дори в отсъствието на водача, като работните части се задържат в блокирано състояние от изцяло механично устройство. Водачът да може да осъществява спирането от своето място за управление.
2.2. Характеристики на спирачното устройство.
2.2.1. Всеки двуколесен мотопед или двуколесен мотоциклет да бъде оборудван с две работни спирачни устройства с независими органи за управление и задвижвания - едното да действа поне на предното колело, а другото - поне върху задното колело.
2.2.1.1. Двете работни спирачни устройства могат да имат обща спирачка дотолкова, доколкото възникнала неизправност в едното спирачно устройство да не влияе върху ефективността на другото. Някои части като самата спирачка, спирачните цилиндри и техните бутала (с изключение на уплътнителите), лостовете и комплектите от гърбици на спирачките не трябва да се считат като части, които могат да се разрушат, при условие че техните размери са избрани с голям запас на якост, са лесно достъпни за техническо обслужване и показват задоволителни характеристики на надеждност.
2.2.1.2. Спирачното устройство за паркиране не е задължително.
2.2.2. Всеки мотоциклет с кош да се оборудва със същите спирачни устройства, както в случаите, когато е без кош. Не е необходимо да има спирачка на коша, ако тези устройства позволяват да бъдат постигнати изискваните резултати при изпитванията на ПС с кош. Спирачното устройство за паркиране не е задължително.
2.2.3. Всеки триколесен мотопед се оборудва със:
2.2.3.1. две независими работни спирачни устройства, които заедно задействат спирачките на всичките колела; или
2.2.3.2. с работно спирачно устройство, което действа върху всички колела, и спомагателно (аварийно) спирачно устройство, което може да бъде спирачката за паркиране;
2.2.3.3 в допълнение всеки триколесен мотопед се оборудва със спирачно устройство за паркиране, което действа върху колелото или колелата на поне една от осите; спирачното устройство за паркиране, което може да бъде едно от двете устройства, посочени в т. 2.2.3.1, е независимо от устройството, което действа върху другата ос или оси.
2.2.4. Всеки триколесен мотоциклет се оборудва със:
2.2.4.1. крачно управлявано работно спирачно устройство, което действа върху всички колела, и спомагателно (аварийно) спирачно устройство, което може да бъде спирачката за паркиране; и
2.2.4.2. спирачно устройство за паркиране, което действа върху колелата на поне една от осите; органът за управление на спирачното устройство за паркиране е независим от органа за управление на работното спирачно устройство.
2.2.5. Спирачните устройства въздействат върху спирачни повърхности, постоянно свързани с колелата чрез компоненти, за които е малко вероятно да се повредят.
2.2.6. Компонентите на всички спирачни устройства, монтирани на ПС, са така осигурени, че да се избегне всякаква повреда на спирачното устройство при нормални работни условия.
2.2.7. Спирачните устройства работят свободно, когато са смазани и регулирани правилно.
2.2.7.1. износването на спирачките може лесно да се компенсира чрез ръчно или автоматично регулиране; спирачките могат да се регулират на ефикасна работна позиция, докато спирачните накладки се износят до състояние, изискващо подмяна;
2.2.7.2. органът за управление и компонентите на задвижването и на спирачките да притежават достатъчен резервен ход, такъв, че в случай на загряване на спирачките и на накладки с достигната максимална допустима степен на износване да се гарантира ефективно спиране, без да е необходимо незабавно регулиране;
2.2.7.3. когато са регулирани правилно, компонентите на спирачното устройство при тяхната работа не влизат в контакт с други, освен с предвидените за това части.
2.2.8. При спирачните устройства с хидравлично задвижване съдовете, съдържащи резервната спирачна течност, са проектирани и конструирани така, че нивото на спирачната течност да може да се проверява лесно.
  Разпоредбата не се прилага за мотопеди с максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h.
______________________
 
(*) Номерацията отговаря на използваната в Директива 93/14/EИO.
   
Раздел I. Спирачни изпитвания и ефективност на спирачните устройства
 
1. Спирачни изпитвания.
1.1. Въведение.
1.1.1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) Предписаната ефективност на спирачните устройства се основава на дължината на спирачния път и/или на средното постигнато закъснение. Ефективността на спирачното устройство се определя или чрез измерване на отношението между спирачния път и началната скорост на ПС, или чрез измерване на средното постигнато закъснение, отчетено по време на изпитването.
1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) Спирачният път е разстоянието, изминато от ПС от момента, когато водачът започне да въздейства върху органа за управление на спирачната система, до момента, когато ПС спре. Началната скорост v1 е скоростта на ПС в момента на задействане на органа за управление на спирачната система от водача. Началната скорост да е >= 98 % от предписаната за съответното изпитване. Средното постигнато закъснение (dm) е отношението между средното закъснение и изминатото разстояние за интервала между vb и ve, като то се изчислява по формулата:
   


  където:
  dm е средното постигнато закъснение;
  v1 - виж определението по-горе;
  vb - скоростта на ПС при 0,8 v1, в km/h;
  ve - скоростта на ПС при 0,1 v1, в km/h;
  sb - изминатото разстояние между v1 и vb, в m;
  se - изминатото разстояние между v1 и ve, в m.
  За измерване на скоростта и изминатото разстояние се използва измервателно оборудване с точност ± 1 % от предписаната за изпитването скорост. Средното постигнато закъснение (dm) може да се изчисли и по методи, различни от тези, при които се използва измерването на скоростта и разстоянието, като в този случай точността трябва да е ± 3 %.
1.1.3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) При одобряване на типа се измерва спирачната ефективност по време на пътни изпитвания, които се провеждат при следните условия:
1.1.3.1. масата на ПС отговаря на определената за всеки тип изпитване и се записва в протокола от проведеното изпитване;
1.1.3.2. изпитването се провежда при скорост и по начин, определени за всеки тип изпитване; когато максималната скорост на ПС не отговаря на определената скорост, изпитването се провежда съгласно предвидените специални алтернативни условия;
1.1.3.3. определената ефективност се постига без блокиране на колелото(ата), без отклонение на ПС от посоката му на движение и без прекомерни вибрации;
1.1.3.4. по време на изпитванията силата, която се прилага върху органа за управление, за да се постигне определената ефективност, не надвишава максималната сила, която е определена за изпитване на съответната категория МПС.
1.1.4. Условия на изпитванията:
1.1.4.1. Изпитванията на работната спирачка се провеждат при следните условия:
1.1.4.1.1. при започване на изпитването или на всяка поредица от изпитвания гумите са студени, а налягането в тях съответства на предписаното за действителния, носен от колелата товар при неподвижно ПС;
1.1.4.1.2. превозното средство е натоварено така, че товарът е разпределен в съответствие с предписанията на производителя, когато се изисква изпитване в натоварено състояние;
1.1.4.1.3. за всички изпитвания тип 0 спирачките са студени; спирачката се счита за студена, когато измерената върху диска или от външната страна на барабана температура е под 100°С;
1.1.4.1.4. водачът седи на седалката като за нормално управление и запазва същото положение до края на изпитването;
1.1.4.1.5. изпитвателната площадка е хоризонтална, суха и с повърхност, позволяваща добро сцепление;
1.1.4.1.6. изпитването се провежда, когато няма вятър, който би могъл да повлияе на резултатите.
1.2. Изпитване тип 0
1.2.1. Общи изисквания
1.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) Определените пределни стойности за минимална ефективност са посочените за всяка категория МПС. Превозното средство следва да отговаря както на изискванията към спирачния път, така и на тези към средното постигнато закъснение за съответната категория ПС, без да е необходимо измерването на двата показателя.
1.2.2. Изпитване тип 0 с неприсъединен двигател
1.2.2.1. Изпитването се провежда при определената скорост за съответната категория МПС, като определените в тази връзка стойности могат да варират в допустимите граници на отклонение. За ПС, при които двете работни спирачки могат да се задействат поотделно, спирачните устройства се изпитват поотделно. Всяко спирачно устройство за всяка категория МПС трябва да постига минималната предписана ефективност.
1.2.2.1.1. За ПС с ръчна предавателна кутия или с автоматична трансмисия с предавателна кутия, която може да бъде изключена ръчно, изпитванията се провеждат при невключена предавка в предавателната кутия и/или с двигател, отделен чрез изключване на съединителя или по друг начин.
1.2.2.1.2. При ПС с друг тип автоматична трансмисия изпитванията се провеждат съгласно нормалната процедура.
1.2.3. Изпитване тип 0 с присъединен двигател за мотоциклети (със или без кош) и триколесни мотоциклети.
1.2.3.1. Изпитванията се провеждат на ненатоварено ПС при различни скорости, като най-ниската е 30 % от максималната скорост на ПС, а най-високата е равна на 80 % от максималната скорост или на 160 km/h, която от двете е по-ниска.
1.2.3.1.1. Измерват се максималните стойности на постигнатата ефективност и заедно с поведението на ПС се записват в протокола от проведеното изпитване. В случаите, когато две работни спирачни устройства могат да се задействат поотделно, двете устройства се изпитват едновременно при ненатоварено ПС.
1.2.4. Изпитване тип 0 с неприсъединен двигател: с мокри спирачки
1.2.4.1. Това изпитване се провежда (като се вземе предвид изключението, посочено в т. 1.3.1) за мотопедите и мотоциклетите (без триколесните). Процедурата по изпитването е идентична с тази за изпитване тип 0 с неприсъединен двигател, като се спазват и изискванията за мокрене на спирачките, описани в т. 1.3.
1.3. Специални разпоредби за изпитвания с мокри спирачки
1.3.1. Закрити спирачки: не е необходимо тази поредица от изпитвания тип 0 да се провежда на ПС, оборудвани с конвенционални барабанни спирачки или напълно закрити спирачки, в които при нормални експлоатационни условия не попада вода.
1.3.2. Изпитванията с подложени на мокрене спирачки се провеждат при същите условия, както изпитванията със сухи спирачки. Не се допуска регулировка или изменение на спирачното устройство, освен монтиране на оборудването за мокрене на спирачките.
1.3.3. По време на всяко изпитване изпитвателното оборудване трябва да мокри спирачките без прекъсване с интензивност 15 l/h за всяка спирачка. Две дискови спирачки на едно колело се разглеждат като две спирачки.
1.3.4. При открити или частично открити дискови спирачки определеното количество вода се насочва към въртящия се диск по такъв начин, че да бъде равномерно разпределено върху повърхността или повърхностите на диска, към която (които) се притиска(ат) накладката(ите).
1.3.4.1. При напълно открити дискови спирачки водата се насочва към повърхността(ите) на диска 45° преди накладката(ите).
1.3.4.2. При частично открити дискови спирачки водата се насочва към повърхността(ите) на диска 45° преди отражателя или дефлектора.
1.3.4.3. Водата се насочва към повърхността(ите) на диска (дисковете) с постоянна струя по посока, перпендикулярна на повърхността на диска, от разположени по такъв начин единични впръсквателни дюзи, че да се намират между вътрешната окръжност на диска и точка, отстояща на разстояние 2/3 от външната окръжност на онази страна на диска, върху която се(са) притиска(ат) накладката(ите) (виж фиг. 1).
1.3.5. При напълно закрити дискови спирачки, за които не са приложими изключенията на т. 1.3.1, водата се насочва към двете страни на отражателя или дефлектора на място и по начин, отговарящи на описаните в т. 1.3.4.1 и т. 1.3.4.3. Когато положението на дюзата съвпада с вентилационен или контролен отвор, водата се впръсква в точка, отстояща на една четвърт оборот преди споменатия отвор.
1.3.6. Когато вследствие наличието на някаква неподвижна част на ПС е невъзможно водната струя да се подаде в положението, уточнено в т. 1.3.3 и 1.3.4, водата се подава в първата отстояща на над 45° точка, в която е възможно непрекъснато мокрене.
1.3.7. При барабанни спирачки, за които не се прилагат изискванията на т. 1.3.1, предписаното количество вода се разпределя равномерно по двете страни на спирачното устройство (т.е. върху неподвижната задна плоча и въртящия се барабан) от дюзи, разположени в точка от външната окръжност на въртящия се барабан на разстояние 2/3 между тази окръжност и главината на колелото.
1.3.8. При спазване на изискванията на т. 1.3.7 и на изискването да няма дюза, разположена в границите на ъгъл, по-малък от 15°, или срещу вентилационен или контролен отвор върху неподвижната задна плоча, изпитвателното оборудване за барабанни спирачки се разполага така, че да се постигне оптимално непрекъснато подаване на вода.
1.3.9. За да се осигури правилно мокрене на спирачката(ите) непосредствено преди започването на поредицата от изпитвания, ПС се управлява непосредствено преди започването на поредицата изпитвания по такъв начин:
  - че оборудването за мокрене да действа непрекъснато, както е посочено в това приложение;
  - с определената за изпитването скорост;
  - че спирачното(ите) устройство(а), което(ито) ще се изпитва(т), да не се задейства(т);
  - че то да измине разстояние не по-малко от 500 m до точката, в която ще се извърши изпитването.
1.3.10. При действащи върху джантите спирачки, които са монтирани към някои мотопеди с максимална скорост не по-голяма от 25 km/h, водата се насочва към джантата, както е показано на фиг. 2.
   


1.4. Изпитване тип I
1.4.1. Специални изисквания.
1.4.1.1. Работните спирачки на всички мотоциклети (със или без кош) и триколесни мотоциклети се изпитват чрез поредица от повтарящи се спирания; при ПС в натоварено състояние - в съответствие с посочените по-долу изисквания; при ПС, оборудвано с комбинирана спирачна система, е достатъчно това работно спирачно устройство да се подложи на изпитване от тип I.
1.4.1.2. Изпитването тип I се провежда на три части.
1.4.1.2.1. Единично изпитване тип 0, както е пред- писано в т. 2.1.2 или т. 2.2.3.1.
1.4.1.2.2. Поредица от 10 повтарящи се спирания, проведени в съответствие с изискванията на т. 1.4.2.
1.4.1.2.3. Единично изпитване от тип 0, проведено възможно най-скоро след приключване на посоченото в т. 1.4.1.2.2 изпитване, но не повече от една минута след него и изпълнено при същите условия, използвани за провеждане на описаното в т. 1.4.1.2.1 изпитване, и в частност, като се упражнява, доколкото е възможно, постоянна сила върху органа за управление със средна стойност не по-голяма от средната стойност на силата, която действително се използва при това изпитване.
1.4.2. Условия на изпитването.
1.4.2.1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2007 г., в сила от 20.04.2007 г.) Превозното средство и спирачката или спирачките, които ще се изпитват, да са сухи, като спирачката или спирачките са охладени. Спирачката се счита за охладена, когато измерената температура на диска или на повърхността на барабана е по-ниска от 100 °С;
1.4.2.2. Началната скорост за изпитването е:
1.4.2.2.1. за изпитване на предната(ите) спирачка(и) - равна на по-малката от следните две стойности: 70 % от максималната скорост на ПС или 100 km/h;
1.4.2.2.2. за изпитване на задната(ите) спирачка(и) - равна на по-малката от следните две стойности: 70 % от максималната скорост на ПС или 80 km/h;
1.4.2.2.3. за изпитване на комбинирана спирачна система, равна на по-малката от следните две стойности: 70 % от максималната скорост на ПС или 100 km/h.
1.4.2.3. Разстоянието от началото на едно спиране до началото на следващо спиране трябва да бъде 1000 m.
1.4.2.4. Използването на предавателната кутия и/или съединителя е, както следва:
1.4.2.4.1. При ПС с ръчна предавателна кутия или автоматична трансмисия с предавателна кутия, която може да бъде изключена ръчно, по време на спиранията се включва най-високата предавка, позволяваща постигането на началната скорост за изпитването. Когато скоростта на ПС падне до 50 % от началната скорост за изпитването, двигателят трябва да бъде отделен.
1.4.2.4.2. При ПС с изцяло автоматична трансмисия изпитването се провежда при нормалните работни условия за такова оборудване. За целта се използва предавка с възможност за постигане на началната скорост за изпитването.
1.4.2.5. След всяко спиране ПС незабавно се подлага на максимално ускорение за достигане на началната скорост за изпитването, както и да се поддържа тази скорост до началото на следващото спиране. При необходимост ПС може да направи обратен завой върху изпитвателната отсечка преди ускоряването.
1.4.2.6. Силата, прилагана върху органа за управление, се регулира така, че да се поддържа по-малкото от следните две закъснения: средно закъснение 3 m/s2 или максималното закъснение, което може да се достигне с тази спирачка, при първото спиране: тази сила трябва да остане постоянна по време на последващите спирания, извършвани съгласно т. 1.4.1.2.2.
1.4.3. Остатъчна ефективност.
1.4.3.1. В края на изпитването тип I се измерва остатъчната ефективност на работното спирачно устройство при същите условия (и в частност, като се упражнява, доколкото е възможно, постоянна сила върху органа за управление със средна стойност не по-голяма от средната стойност на силата, която действително е използвана), както при изпитването тип 0 с неприсъединен двигател (температурните условия могат да бъдат различни).
1.4.3.2. Тази остатъчна ефективност не трябва да бъде:
1.4.3.2.1. по-малка от 60 % от стойността на закъснението, достигнато при изпитване тип 0 - ако се изразява като закъснение;
  или
1.4.3.2.2. по-голяма от спирачния път, изчислен в съответствие с формулата - ако се изразява в спирачен път:
  S2 = 1,67 S1 - 0,67aV,
  където:
  S1 е спирачният път, получен при изпитване тип 0;
  S2 - спирачният път, както е записан в протокола от изпитването за остатъчна ефективност;
  а = 0,1;
  V - началната скорост в началото на спирането, както е определено в т. 2.1.1 или т. 2.2.2.
2. Ефективност на спирачните устройства.
2.1. Разпоредби, отнасящи се до изпитвания на ПС със спирачни устройства, действащи единствено върху колелото или колелата на предната или задната ос:
2.1.1. Скорост на изпитване V = 40 km/h (*) за мотопеди.
  Скорост на изпитване V = 60 km/h (*) за мотоциклети (със или без кош) и триколесни мотоциклети.
2.1.2. Спирачна ефективност при натоварено ПС.
2.1.2.1. При изпитване тип I за определяне на остатъчната ефективност (мотоциклети със или без кош) в протокола от изпитването се записват отчетените стойности за спирачен път за средно постигнато закъснение и за силата, упражнена върху органа за управление.
2.1.2.2. Спиране само с предната спирачка
Категория Спирачен Съответ-
  път S стващо средно
  (в m) постигнато
    закъснение
    (в m/s2)
Двуколесни    
мотопеди S <= 0,1.V + V(2)/90 3,4 (1)
Триколесни    
мотопеди S <= 0,1.V + V(2)/70 2,7 (2)
Двуколесни    
мотоциклети S <= 0,1.V+ V(2)/115 4,4 (2)
Мотоциклети    
с кош S <= 0,1.V + V(2)/95 3,6
________________________________
   
(1) За мотопеди с максимална скорост не по-голяма от 25 km/h, които имат джанта с широчина не по-голяма от 45 mm (код 1,75), тази стойност е 2,8 или S <= 0,1.V+V(2)/73. Когато тази стойност не може да се постигне от всяка спирачно устройство поради ограничено сцепление, се прилага стойността 4,0 m/s2 за изпитване върху натоварено ПС, като се използват едновременно и двете спирачни устройства.
(2) Когато тези стойности за единични спирачни устройства не могат да се постигнат поради ограничено сцепление, на тяхно място се прилагат следните стойности за изпитване с натоварено ПС, като се използват едновременно и двете спирачни устройства:
  - триколесни мотопеди: 4,4 m/s2;
  - двуколесни мотоциклети 5,8 m/s2.
   
2.1.2.3. Спиране само със задната спирачка
   
Категория Спирачен Съответ-
  път S стващо средно
  (в m) постигнато
    закъснение
    (в m/s2)
Двуколесни    
мотопеди S <= 0,1.V + V(2)/70 2,7
Триколесни    
мотопеди S <= 0,1.V + V(2)/70 2,7 (1)
Двуколесни    
мотоциклети S <= 0,1.V+ V(2)/75 2,9 (1)
Мотоциклети    
с кош S <= 0,1.V + V(2)/95 3,6
________________________________
   
(1) Когато тези стойности за единични спирачни устройства не могат да се постигнат поради ограничено сцепление, на тяхно място се прилагат следните стойности за изпитване с натоварено ПС, като се използват едновременно и двете спирачни устройства:
  - триколесни мотопеди: 4,4 m/s2;
  - двуколесни мотоциклети 5,8 m/s2.
2.1.3. Спирачна ефективност при ненатова- рено ПС.
2.1.3.1. Практическо изпитване на управлявано единствено от водача ПС не е необходимо, когато изчислението показва, че разпределението на масата върху спираните колела позволява да бъде напълно постигнато средно закъснение най-малко 2,5 m/s2 или спирачен път
  S <= 0,1.V+V(2)/65
  с всяко от спирачните устройства на една ос.
2.2. Разпоредби, отнасящи се до изпитванията на ПС, на които поне едно от спирачните устройства е комбинирана спирачна система.
2.2.1. При изпитването тип I за определяне на остатъчната ефективност на мотоциклети (със или без кош) и триколесни мотоциклети в протокола от изпитването се записват отчетените стойности на ефективност за спирачния път, за средното постигнато закъснение и за силата, упражнена върху органа за управление.
2.2.2. Скорост на изпитване V = 40 km/h (*) за мотопеди.
  Скорост на изпитване V = 60 km/h (*) за мотоциклети (със или без кош) и триколесни мотоциклети.
2.2.3. Превозното средство се изпитва ненатоварено и натоварено.
2.2.3.1. Спиране само с комбинирана спирачна система
Категория Спирачен Съответ-
  път S стващо средно
  (в m) постигнато
    закъснение
    (в m/s2)
Двуколесни    
мотопеди S <= 0,1.V + V(2)/115 4,4
Триколесни    
мотопеди S <= 0,1.V + V(2)/132 1,5
Двуколесни    
мотоциклети S <= 0,1.V+ V(2)/140 5,4
Мотоциклети    
с кош S <= 0,1.V + V(2)/95 5,0
   
2.2.3.2. Спиране с второто работно спирачно устройство или със спомагателно (аварийно) спирачно устройство за всички категории МПС.
2.2.3.2.1. Спирачният път е:
  S <= 0,1.V+V(2)/65
  (съответстващото средно постигнато закъснение е 2,5 m/s2).
2.3. Спирачна ефективност със спирачно устройство за паркиране (ако има такова).
2.3.1. Спирачното устройство за паркиране трябва да може да задържа натовареното ПС неподвижно върху наклон от 18 % в която и да е от двете посоки (нагоре или надолу), дори ако е комбинирано с едно от другите спирачни устройства.
2.4. Разпоредби, отнасящи се до силите, които се прилагат върху органите за управление на спирачките.
____________________
 
(*) Превозните средства, чиято максимална скорост (Vmax) е по-малка от 45 km/h за мотопеди или от 67 km/h за мотоциклети, се изпитват при скорост, равна на 0,9 Vmax.
2.4.1. Сили, прилагани върху органа за управление на работните спирачки:
  ръчен орган за управление <= 200 N;
  крачен орган за управление <= 350 N (мотопеди и мотоциклети - със или без кош);
  крачен орган за управление <= 500 N (триколесни мотоциклети).
2.4.2. Сили, прилагани върху органа за управление на спирачката за паркиране (ако има такава):
  с ръчен орган за управление <= 400 N;
  с крачен орган за управление <= 500 N.
2.4.3. При лостовете за ръчно спиране се предполага, че точката, в която се прилага ръчната сила, се намира на 50 mm от външния край на лоста.
2.5. Стойности за ефективност (минимални и максимални), които трябва да се постигнат при спиране с мокри спирачки.
2.5.1. Средното закъснение, което трябва да се постигне с мокра(и) спирачка(и) в интервала от време между 0,5 и 1,0 s след задействането на спирачката, трябва да бъде поне 60 % (1) от закъснението, постигнато със суха(и) спирачка(и) за същия интервал от време и със същата сила, прилагана върху органа за управление.
2.5.2. Силата, прилагана върху органа за управление, се прилага, колкото е възможно, по-бързо и трябва да бъде еквивалентна на силата, необходима за постигането на средно закъснение 2,5 m/s2 при използване на суха(и) спирачка(и).
2.5.3. В нито един момент по време на изпитването тип 0 с мокра(и) спирачка(и) закъснението не трябва да надвишава 120 % от закъснението, постигнато със суха(и) спирачка(и).
____________________
 
(1) За мотоциклети с максимална скорост, непревишаваща 25 km/h, тази стойност е 40 %.
 
Раздел II. Изисквания към двуколесни мотопеди, двуколесни и триколесни мотоциклети, оборудвани с антиблокиращи устройства
 
1. Въведение.
1.1. Целта на тези разпоредби е да се определят минималните характеристики за спирачни системи с антиблокиращи устройства, монтирани на двуколесни мотопеди, двуколесни и триколесни мотоциклети. Това не означава, че е задължително ПС да бъдат оборудвани с антиблокиращо устройство, но ако такива устройства са монтирани върху ПС, те трябва да отговарят на посочените по-долу изисквания.
1.2. Известните устройства се състоят от сензор(и), контролер(и) и модулатор(и). Всякакви други устройства с различна конструкция се приемат за антиблокиращи устройства по смисъла на този раздел при условие, че осигуряват показатели най-малко равни на определените в раздела.
2. Определения.
2.1. "Антиблокиращо устройство" е част от работно спирачно устройство, която по време на спиране автоматично регулира степента на плъзгането в посоката на въртенето на едно или няколко колела на ПС.
2.2. "Сензор" е компонент, предназначен да разпознава и предава към контролера информация за условията на въртене на колелото(ата) или за динамичните условия на ПС.
2.3. "Контролер" е компонент, предназначен да обработва данните, получавани от сензора(ите), и да подава сигнал към модулатора.
2.4. "Модулатор" е компонент, предназначен да променя спирачната(ите) сила(и) в зависимост от сигнала, получен от контролера.
3. Естество и характеристики на системата.
3.1. Всяко контролирано колело се проектира така, че да може да задейства поне неговото собствено устройство.
3.2. Всяко нарушаване в захранването с електроенергия на устройството и/или във външното окабеляване на електронния (електронните) контролер (контролери) се сигнализира на водача чрез оптически предупредителен сигнал, който трябва да се вижда дори на дневна светлина; водачът трябва да може лесно да провери, че то е в работен режим (1).
3.3. В случай на неизправност в антиблокиращото устройство спирачната ефективност на натовареното ПС не трябва да бъде по-малка от по-малката от предписаните две стойности за ПС, определени в т. 2.1.2.2 или т. 2.1.2.3 на раздел I.
3.4. Функционирането на устройството не трябва да бъде повлияно негативно от въздействието на електромагнитни полета (2).
3.5. Антиблокиращите устройства трябва да продължават да функционират с цялата си ефективност, когато спирачките са задействани напълно по време на спиране с каквато и да е продължителност.
_____________________
 
(1) Техническата служба трябва да изпитва електронния контролер и/или всяка управляваща система по отношение на възможните неизправности.
(2) До приемане на еднакви процедури за изпитване производителите трябва да предоставят на техническите служби техните процедури за изпитване и резултатите от изпитванията.
   
4. Оползотворяване на сцеплението.
4.1. Общи положения.
4.1.1. За двуколесни и триколесни мотоциклети се счита, че оборудваните с антиблокиращо устройство спирачни уредби са приемливи, когато условието:
  епсилон >= 0,70
  е спазено, където епсилон представлява оползотвореното сцепление, както е определено в допълнението (1).
4.1.2. Коефициентът за оползотворяване на сцепление епсилон се измерва върху пътна повърхност с коефициент на сцепление не по-голям от 0,45 и не по-малък от 0,8.
4.1.3. Изпитванията се провеждат с ненатоварено ПС.
4.1.4. Изпитвателната процедура за определяне на коефициента на сцепление (К) и формулата за изчисляване на коефициента за оползотворяване на сцепление (епсилон) са описани в допълнението.
_________________________
 
(1) За двуколесните мотопеди до приемането на минимална стойност за e измерената стойност се записва в протокола от изпитването.
(2) Пълна сила означава максималната сила, която е предписана в т. 2.4 на раздел I за съответната категория МПС; по-голяма сила може да се използва, ако това е необходимо за задействане на антиблокиращото устройство.
(3) Върху повърхности с нисък коефициент на сцепление (<= 0,35) началната скорост може да бъде намалена поради причини, свързани с безопасността; в тези случаи стойността на К и началната скорост трябва да бъдат отбелязани в протокола от изпитването.
   
5. Допълнителни проверки.
5.1. При ненатоварено ПС се извършват следните допълнителни проверки:
5.1.1. Всяко управлявано от антиблокиращото устройство колело не трябва да блокира при рязко прилагане на пълната сила (2) върху органа за управление при начални скорости до 0,8 Vmax, но не по-големи от 80 km/h, по посочените в т. 4.1.2 два вида пътна повърхност (3).
5.1.2. Когато управлявано от антиблокиращото устройство колело преминава от повърхност с висок коефициент на сцепление към повърхност с нисък коефициент на сцепление, както е описано в т. 4.1.2, и е приложена пълната сила (2) върху органа за управление, колелото не трябва да блокира. Скоростта на движението и моментът на задействане на спирачките се изчисляват така, че при антиблокиращо устройство в режим на непрекъсната цикличност върху повърхност с висок коефициент на сцепление преходът от едната повърхност към другата да се извършва при скорост около 0,5 Vmax, но не повече от 50 km/h.
5.1.3. Когато ПС преминава от повърхност с нисък коефициент на сцепление към повърхност с висок коефициент на сцепление, както е описано в т. 4.1.2, и е приложена пълната сила (2) върху органа за управление, закъснението на ПС трябва да нараства до подходяща висока стойност за приемлив период от време, а ПС не трябва да се отклонява от първоначалната посока. Скоростта на движението и моментът на задействане на спирачките се изчисляват така, че при антиблокиращо устройство в режим на непрекъсната цикличност върху повърхност с нисък коефициент на сцепление преходът от едната повърхност към другата да се извършва при скорост около 0,5 Vmax, но не повече от 50 km/h.
5.1.4. Когато двете независими спирачни устройства са оборудвани с антиблокиращо устройство, предписаните в т. 5.1.1, 5.1.2 и 5.1.3 изпитвания също се провеждат с едновременно използване и на двете независими спирачни устройства, като по време на всички изпитвания ПС трябва да запазва своята устойчивост.
5.1.5. При провеждане на посочените в т. 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3 и 5.1.4 изпитвания се допускат периоди на кратковременно блокиране на колелата или на извънредни приплъзвания на колелата при условие, че не се нарушава устойчивостта на ПС. Блокиране на колелата се допуска при скорост на ПС, по-ниска от 10 km/h.
   
Допълнение
Определяне на коефициента на сцепление (К) и на оползотворяване на сцепление (епсилон)
 
1. Определяне на коефициента на сцепление (К).
1.1. Коефициентът на сцепление се определя от максималния коефициент на спиране без блокиране на колелата на ПС с антиблокиращо(и) устройство(а), което(ито) е(са) изключено(и), и всички колела спират едновременно (1).
1.2. Спирачните изпитвания се провеждат на ненатоварено ПС (с изключение на изпитвателните прибори и/или на необходимото оборудване, свързано с безопасността), като спирачките се задействат при начална скорост 60 km/h (или при скорост около 0,9 Vmax за ПС, които не могат да достигнат 60 km/h). Силата, която се упражнява върху органа за управление на спирачките, е постоянна през цялото времетраене на изпитванията.
1.3. За да се достигане критичната точка, могат да се проведат поредица от изпитвания непосредствено преди колелото(ата) да блокира(т) чрез промяна на силите за спиране на предните и задните колела, като по този начин се определя максималната стойност на коефициента на спиране на ПС (2).
1.4. Коефициентът на спиране (Z) се определя в зависимост от времето, необходимо за намаляване на скоростта на ПС от 40 до 20 km/h, с използване на формулата:
  Z = 0,56/t, s
  Като алтернатива за ПС, които не могат да достигнат скорост 50 km/h, коефициентът на спиране се определя в зависимост от времето, което е необходимо, за да се намали скоростта на ПС от 0,8 Vmax до 0,8 Vmax - 20, където Vmax е измерено в km/h.
  Максималната стойност на Z = K.
________________________
 
(1) За ПС, оборудвани с комбинирани спирачни системи, могат да бъдат определени допълнителни изисквания.
(2) Като начално условие за улесняване на тези предварителни изпитвания максималната сила за задействане на органа за управление преди достигане на критичната точка може да се получава за всяко отделно колело.
   
2. Определяне на оползотворяване на сцепление (епсилон).
2.1. Оползотвореното сцепление се определя като отношение между максималния коефициент на спиране с включено антиблокиращо устройство (Zmax) и максималния коефициент на спиране с изключено антиблокиращо устройство (Zm). Отделни изпитвания се провеждат на всяко колело, оборудвано с антиблокиращо устройство.
2.2. Zmax се изчислява на базата на средната стойност от резултатите за трите изпитвания, като се използва времето, необходимо за намаляване скоростта на ПС до стойностите, посочени в т. 1.4.
2.3. Оползотвореното сцепление се определя
  по формулата:
  епсилон = Zmax/Zm, s
   
Раздел III
Списък с данни за целите на одобряване на тип дву- или триколесно моторно превозно средство по отношение на спирането
(прилага се към заявлението за одобряване на типа, когато то е направено независимо от заявлението за одобряване типа на ПС)
 
Пореден № (посочва се от заявителя): ...................................................................................................................................................................
Заявлението за одобряване на тип дву- или триколесно моторно превозно средство по отношение на спирането съдържа следните точки на буква А, раздел II на приложение № 1 от Наредба № 117 за одобряване типа на моторни превозни средства от категория L (приложение II на Директива 2002/24/ЕО):
0.1,
0.2,
0.4 до 0.6,
2.1 до 2.1.1,
3.0 до 3.1.1,
5.2,
5.2.2,
7.1 до 7.4.
 
Раздел IV
 
  ИА "АА"
Сертификат
за одобряване на тип дву- или триколесно моторно превозно средство по отношение на спирането
 
ОБРАЗЕЦ
 
Протокол № ......., издаден от техническа служба ...............................................
от дата .......................................................................................................................................................................................................
Номер на одобряването на типа: ........................................................ Номер на
разширението: ...........................................................................................................................................................................................
1.
Марка на превозното средство: ............................................................................................................................................................
2.
Тип на превозното средство: ..........................................................................................................................................................
3.
Наименование и адрес на производителя: ...................................................................................................................................................
 
......................................................................................................................................................................................
4.
Наименование и адрес на упълномощения представител на производителя (в случай, че е приложимо): ....................................................
 
......................................................................................................................................................................................
5.
Превозното средство е представено за изпитване на: ..........................................................................................................................................
6. Одобрението е издадено / отказано (1)
7.
Място: ..............................................................................................................................................................................
8.
Дата: .................................................................................................................................................................................
9.
Подпис: ............................................................................................................................................................................
____________________
(1) Излишното се зачертава.


Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Приложение № 3 към чл. 11

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Приложение № 4 към чл. 12

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Приложение № 5 към чл. 13

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти