Logo Неделя, 22 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 106 ОТ 8 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ М1 ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТО ОБОРУДВАНЕ

В сила от 01.06.2004 г.
Издадена от Министерството на транспорта и съобщенията

Обн. ДВ. бр.50 от 11 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.4 от 16 Януари 2007г., отм. ДВ. бр.17 от 6 Март 2015г.


Отменена с § 54 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета - ДВ, бр. 17 от 6 март 2015 г., в сила от 10.03.2015 г.

Глава първа.
ОБЩА РАЗПОРЕДБА


Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (ПС) от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване;
2. техническите изисквания към вътрешното оборудване и методите за определяне на съответствието с техническите изисквания.

Глава втора.
ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТО ОБОРУДВАНЕ

Раздел I.
Заявление за одобряване на типа





Чл. 2. Типът на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване се одобрява при условията и реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Чл. 3. За одобряване типа на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") в съответствие с чл. 3, ал. 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 4. (1) Към заявлението по чл. 3 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.
(2) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности.
(3) За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление, към попълнения списък с данни по ал. 1 се прилага информация и за неговото действие.
(4) Към заявлението по чл. 3 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II.
Одобряване на типа


Чл. 5. (1) Производителят представя на техническата служба ПС, което е представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване, или част(-и) на ПС, които са основни при проверките и изпитванията, съгласно изискванията на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) По искане на техническата служба производителят представя части и образци от използваните материали.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" издава ЕО сертификат за одобряване типа на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване, когато:
1. превозното средство отговаря на техническите изисквания по тази наредба;
2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) ЕО сертификатът по ал. 1 за одобряване типа на ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване се издава по образец съгласно приложение № 2.
(3) За всеки одобрен тип ПС от категория М1 се издава номер на одобряване при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 от номера се попълва съответно "74/60" и "2000/4".
(4) За различните одобрени типове ПС от категория М1 се издават различни номера.
(5) (Зал. - ДВ, бр. 4 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА "АА" не може да откаже издаване на сертификат по чл. 6, ал. 1 на основания, свързани с вътрешното оборудване, ако ПС от категория М1 отговаря на изискванията на тази наредба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Отказът да се издаде сертификат се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Когато се установи, че превозното средство не отговаря на изискванията на наредбата, изпълнителният директор на ИА "АА" предлага на съответните компетентни органи да не регистрират тези превозни средства.

Чл. 8. (1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА "АА" за всички изменения на частите или характеристиките, отнасящи се до вътрешното оборудване на ПС от категория М1.
(2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на ИА "АА" може да разпореди извършването на нови изпитвания на изменения тип. За новите изпитвания се съставя нов протокол.
(3) Когато чрез изпитванията по ал. 2 се установи, че изискванията на наредбата не са спазени, не се издава сертификат за изменение на типа.
(4) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 9. Мерки за осигуряване на съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава трета.
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНИЯТА


Чл. 10. Специфичните технически изисквания към компонентите на вътрешното оборудване и изпитванията за проверка на съответствието с техническите изисквания са посочени в приложение № 3.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Превозно средство от категория M1" е всяко ново моторно ПС от категория M1, както е определена в чл. 149, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за движението по пътищата, предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h.
2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Производител" е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.
3. "Вътрешно оборудване" е:
а) вътрешни части от отделението за пътници без огледалата за виждане назад;
б) разположението на устройствата за управление;
в) покривът или подвижният покрив;
г) облегалките и задните части на седалките;
д) задвижваните с двигател прозорци, покривни конструкции и преграждащи системи.
4. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) "Тип превозно средство" по отношение на вътрешното оборудването на отделението за пътници са МПС, които не се различават по следните основни характеристики:
а) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) форми на съставните материали от каросерията, които влизат в състава на отделението за пътници;
б) разположение на устройствата за управление;
в) покривът и подвижният покрив;
г) облегалките и задните части на седалките;
д) задвижваните с двигател прозорци, покривни конструкции и преграждащи системи.
5. "Референтна зона" е зоната на удар на главата на манекен, така както тя е определена в част V на приложение № 3, с изключение на:
а) равнината (зоната), ограничена от хоризонталната проекция напред, в кръг, който описва максималния габаритен размер на устройствата за управление на кормилната уредба, и увеличена с размера на периферна лента с широчина 127 mm; в долната си част равнината се ограничава от плоскост, която допира долния край на устройството за управление на кормилната уредба, когато то е в положение на движение на ПС по права линия; това изключение се отнася и за зоната на удар на главата на пътниците, седнали отпред; при регулируеми устройства за управление на кормилната уредба изключението се отнася до общата част на зоните, която се изключва при всяко от положенията при кормуване, които може да заема устройството за управление на кормилната уредба; когато е възможен избор между различни устройства за управление на кормилната уредба, зоната - предмет на изключението, се определя чрез устройството за управление на кормилната уредба, което е в най-неблагоприятно положение и което има най-малък диаметър;
б) частта от повърхността на арматурното табло, която се намира между периферията на равнината (зоната), посочена в буква "а", и най-близката странична вътрешна стена на ПС; тази повърхност е ограничена в долната си част от плоскост, която допира долния край на устройството за управление на кормилната уредба;
в) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) страничните носачи на предното стъкло.
6. "Ниво на арматурното табло" е линията, която се определя от точките на контакт на вертикалните допирателни към арматурното табло. Нивото на арматурното табло се простира по цялата широчина на отделението за пътници и се определя от разположените най-отзад контактни точки на вертикална права с повърхността на арматурното табло, когато правата се измества по цялата широчина на ПС. Ако има едновременно две или повече контактни точки, най-долната контактна точка се използва за определяне на нивото на арматурното табло. Ако има конзоли, които не позволяват определянето на нивото на арматурното табло с помощта на контактните точки на вертикална права, нивото на таблото се определя според мястото, в което хоризонтална линия, разположена на 25,4 mm над точка Н на предните седалки, пресича конзолата.
7. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) "Покрив" е горната част на ПС, която се простира от горния край на предното стъкло до горния край на задното стъкло, ограничена странично от горната част на носещата конструкция на страните на ПС. Покривът, както и затвореното положение на покрива на определено ПС, определено в т. 9 или т. 10, започва от двете страни на ПС от горния ръб на рамката, в която влиза вратата. В нормалния случай страничните граници на покрива са съставени от контур, образуван от долния ръб (при изглед отстрани) на каросерията, когато вратата е в отворено положение. Когато има прозорци, покривът се ограничава отстрани от непрекъсната линия (линия на проникване на страничните стъкла в него). Когато има странични колони, покривът преминава през линията, съединяваща линията на проникване през страничните стъкла. За улесняване на измерванията крайните ръбове, насочени надолу, не се вземат под внимание и се разглеждат като част от страничната стена на ПС (приложение № 4).
8. "Контурна линия" е линията, която се описва от прозрачния долен контур на страничните стъкла на ПС.
9. "Превозно средство със сваляем покрив" е ПС, което при определени конфигурации може да не притежава структурен опорен елемент над контурната линия, освен фронталните носачи на покрива и/или обезопасителните дъги и/или точките за захващане на обезопасителните колани.
10. "Превозно средство с подвижен покрив" е ПС, на което само покривът или една част от него може да се прибере, да се откачи или да се отвори, като над контурната линия остават структурни елементи на ПС. Превозните средства със захванато неподвижно задно стъкло от твърд материал се смятат за ПС с подвижен покрив. Захванатото неподвижно задно стъкло се смята като твърд елемент от структурата на ПС.
11. "Сгъваема допълнителна седалка" е допълнителна седалка, предназначена за употреба в случай на нужда, и тя обикновено се държи в сгънато положение.
12. "Задвижвани с двигател прозорци" са прозорци, които се затварят с мощност, осигурена от ПС.
13. "Задвижван с двигател подвижен покрив" са подвижни панели в покрива на ПС, които се затварят с мощност, осигурена от ПС чрез плъзгащо или накланящо движение, което не включва сгъваеми покривни конструкции.
14. "Задвижвани с двигател преграждащи системи" са приспособления, които разделят отделението за пътници на ПС поне на две секции и които се затварят с мощност, осигурена от ПС.
15. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) "Отвор" е максималното отворено пространство между горния край или водещия ръб в зависимост от посоката на затваряне на задвижвания прозорец, на частта от подвижния покрив или на преградния панел от частта на ПС, която оформя рамката на прозореца, на преградата или на подвижния покрив, когато се гледа откъм вътрешността на ПС, или когато се отнася за преграден панел - откъм задната част на отделението за пътници. За измерване на отвора се използва цилиндричен изпитвателен прът, който се поставя през отвора (без прилагане на сила) от вътрешната страна на ПС и, ако е възможно, откъм задната част на отделението за пътници, обикновено перпендикулярно на прозореца, покрива или преградата в съответствие с фиг. 5 към т. 3.1, част VI на приложение № 3.

Заключителни разпоредби


§ 2. (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда разпоредбите на Директива 74/60/ЕИО, последно изменена с Директива 2000/4/ЕО.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБАТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 106 ОТ 2004 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ М1 ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТО ОБОРУДВАНЕ


(ОБН. - ДВ, БР. 4 ОТ 2007 Г.)
§ 8. Навсякъде в наредбата думите "пътуващият" и "пътуващите" се заменят съответно с "пътникът" и "пътниците".

§ 9. Разпоредбите на § 1, § 3, т. 1, § 5 и § 6 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)
СПИСЪК С ДАННИ № ...............
за целите на ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение на вътрешното оборудване в съответствие с Наредба № 106 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване (Директива 74/60/ЕИО, последно изменена с Директива 2000/4/ЕО) и съгласно приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (приложение I на Директива 70/156/ЕИО) (1)
 
Тази информация се попълва в три екземпляра и включва приложенията към нея, когато се изисква. Приложените схеми и чертежи се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват съответните части с достатъчно ясни и различими подробности. За системите, компонентите или отделните технически възли с електронно управление към попълнения списък с данни се прилага информация и за тяхното действие.
 
0. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
............................................
0.1. Марка (търговско наименование  
  на производителя):
............................................
0.2. Тип:
.....................................................
0.3. Начин на идентификация на  
  типа, когато се маркира на  
  превозното средство (b)
.....................................................
0.3.1. Местоположение на тази  
  маркировка:
.....................................................
0.4. Категория на превозното  
  средство (с):
.....................................................
0.5. Наименование и адрес на  
  производителя:
.....................................................
0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те)  
  завод(-и):
.....................................................
9. КАРОСЕРИЯ  
9.10. Вътрешно оборудване:
.....................................................
9.10.1. Вътрешна защита за  
  пътниците  
9.10.1.1. Общ чертеж или снимки на  
  приложените подробни  
  разрези и чертежи:
.....................................................
9.10.1.2. Снимки или чертеж, показ-  
  ващ базовата линия, включи-  
  телно изключената зона  
  (Наредба № 106 от 2004 г. за  
  одобряване типа на нови  
  моторни превозни средства от  
  категория М1 по отношение  
  на вътрешното им оборуд-  
  ване, приложение № 3,  
  част I, т. 2.3.1) (приложение I,  
  точка 2.3.1 на Директива  
  74/60/ЕИО):
.....................................................
9.10.1.3. Снимки, чертежи и/или скици  
  на отделни елементи от вът-  
  решните закрепвания, показ-  
  ващи частите в отделението  
  за пътници и използваните  
  материали (с изключение на  
  вътрешните огледала за виж-  
  дане назад), разположение на  
  устройствата за управление,  
  покрива и подвижния покрив,  
  облегалка, седалки и задните  
  части на седалките
.....................................................
9.10.3. Седалки:
.....................................................
9.10.3.5. Координати или чертеж на  
  R точката (*)
.....................................................
9.10.3.5.1. Седалка на водача:
.....................................................
9.10.3.5.2. Всички други седалки  
9.10.3.6. Ъгъл на наклона на обле-  
  галката на седалката:
.....................................................
9.10.3.6.1. Седалка на водача:
.....................................................
9.10.3.6.2. Всички други седалки
.....................................................
   
............................................

(Дата, досие)

__________________________________________________________________________________________________________________
(*1) Номерацията и забележките, използвани в този списък с данни, съответстват на описаните в приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Директива 70/156/ЕИО). Точките, които не се отнасят за целите на тази наредба, са премахнати.
 

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)
ОБРАЗЕЦ
максимален формат: А4 (210 x 297 mm)
 
ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА
 
  ПЕЧАТ
  НА ИА"АА"
 
Информация, отнасяща се до:
- одобряване на типа (1)
- изменение на одобряването на типа (1)
- отказ за одобряване на типа (1)
- отнемане на одобряването на типа (1)
за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел(1) съгласно Наредба № 106 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване (Директива 74/60/ЕИО, последно изменена с Директива 2000/4/ЕО)
 
Номер на одобряването на типа: ..........................................................................................................................................
Основание за изменението: ..................................................................................................................................................
 
  Раздел I  
0.1. Марка (търговско наименование  
  на производителя):
.....................................................
0.2. Тип:
.....................................................
0.3. Начини за идентификация на  
  типа, когато се маркира на пре-  
  возното средство/компонента/  
  отделния технически възел(1) (2):
.....................................................
0.3.1. Местоположение на тази  
  маркировка:
.....................................................
0.4. Категория на превозното  
  средство (3):
.....................................................
0.5. Наименование и адрес на произ-  
  водителя:
.....................................................
0.7. В случай на компоненти и  
  отделни технически възли,  
  местоположение и начин на  
  нанасяне на ЕО маркировката  
  за одобряване на типа:
.....................................................
0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те)  
  завод(-и):
.....................................................
__________________________________________________________________________________________________________________
(1) Излишното се задрасква.
(2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, за които се отнася сертификатът за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).
(3) Съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение II А от Директива 70/156/ЕИО).
 
  Раздел II  
1. Допълнителна информация  
  (където е приложимо):  
  съгласно допълнението
.....................................................
2. Техническа служба, която  
  отговаря за извършване  
  на изпитванията:
.....................................................
3. Дата на протокола от  
  изпитване:
.....................................................
4. Номер на протокола от  
  изпитване:
.....................................................
5. Забележки (когато има):  
  съгласно допълнението
.....................................................
6. Място:
.....................................................
7. Дата:
.....................................................
8. Подпис:
.....................................................
9. Прилага се номерът на техни-  
  ческото досие, представено на  
  ИА "АА", което може да се  
  получи при поискване.  
 
Допълнение към ЕО сертификат за одобряване на типа № .......... относно одобряването на тип превозно средство в съответствие с Наредба № 106 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М1 по отношение на вътрешното оборудване (Директива 74/60/ЕИО,
последно изменена с Директива 2000/4/ЕО)
 
1. Допълнителна информация:  
1.1. Тип на каросерията:
.....................................................
1.2. Брой на седалките:
.....................................................
5. Забележки: (напр. валидно за  
  превозни средства с ляво и  
  дясно управление):
............................................
     

Приложение № 3 към чл. 10
(Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.)
Част I
Специфични технически изисквания към компонентите на вътрешното оборудване и изпитвания
1. Изисквания към вътрешните предни части на отделението за пътници, разположени над нивото на арматурното табло, пред точките Н на предните места, с изключение на страничните врати.
1.1. Референтната зона, определена в т. 5 от допълнителната разпоредба, не трябва да съдържа опасни грапавини и остри ръбове, които могат да увеличат риска или възможността от сериозни наранявания на пътниците. Частите, посочени в т. 1.2 - 1.6, се считат за добри, ако са спазени изискванията.
Референтната зона се определя без огледало за виждане назад. Изпитването за разсейване на енергията се извършва без огледало за виждане назад. Махалото не трябва да удря монтажната опора на огледалото.
1.1.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) За целите на това приложение "остър ръб" е ръб от твърд материал, който има радиус на кривина, по-малък от 2,5 mm, освен в случаите на изпъкналости, които са по-малки от 3,2 mm, измерени от таблото. В този случай не се поставят изисквания към минималния радиус на кривина, ако височината на изпъкналостта не надвишава половината от широчината й и ръбовете й са заоблени.
1.1.2. Приема се, че решетките отговарят на изискванията, ако удовлетворяват минималните изисквания, посочени в таблицата.
Разстояние Плоски елементи Заоблени
между   елементи
елементите мин. дебелина, мин. радиус, (мин. радиус),
  mm mm mm
от 0 до 10 1,5 0,25 0,50
от 10 до 15 2,0 0,33 0,75
от 15 до 20 3,0 0,50 1,25
Минимален радиус
1.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Частите на ПС, които са разположени в референтната зона, трябва да са в състояние да разсейват енергията, както е указано в част II на това приложение. Не се вземат под внимание частите, които не принадлежат на арматурното табло и са разположени на разстояние 10 cm под остъклените зони; не се вземат също под внимание частите, които са разположени в референтната зона, ако отговарят едновременно на следните три условия:
- (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) по време на контролното изпитване, което се извършва по реда на част II на това приложение, махалото влиза в контакт с частите, които са разположени вън от референтната зона;
- разположени са на разстояние, по-малко от 10 cm от частите, влизащи в контакт, които се намират вън от референтната зона, като разстоянието се измерва върху повърхността на референтната зона;
- използва се метална арматура, служеща за опора, без изпъкнали ръбове.
По време на изпитването се определя дали разположените в зоната на удар части, използвани за усилване, могат да се изместят или да образуват изпъкналост, така че да увеличат рисковете за пътниците или сериозността на нараняването им.
1.3. Долният край на арматурното табло, ако не отговаря на посочените в т. 1.2 условия, трябва да бъде заоблен, като радиусът на кривината не трябва да е по-малък от 19 mm.
Двата термина "ниво" и "долен ръб на арматурното табло" могат да означават различни части. Въпреки това тази точка е включена в т. 1 (... над нивото на арматурното табло) и вследствие на това се прилага само когато двата термина означават един и същ елемент. В случай, че те не означават един и същ елемент, т.е., когато долният ръб на арматурното табло се намира под нивото на арматурното табло, е необходимо да се прилага т. 3.2.1 с позоваване на т. 8.
1.4. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Бутони, дръжки и др., изработени от твърди материали, които изпъкват от 3,2 до 9,5 mm по отношение на таблото, измерени по посочения метод в част III на това приложение, трябва да притежават напречно сечение минимум 2 cm2, измерено на 2,5 mm по отношение на най-изпъкналата точка, да са със заоблени ръбове и с радиус на кривината не по-малък от 2,5 mm.
Ако определена дръжка или бутон с широчина, не по-малка от 50 mm, и разположен в зона, чиято широчина не надвишава 50 mm, максималната изпъкналост би могла да се определи с помощта на измервателно устройство във форма на глава, описано в т. 2 на част III. Максималната изпъкналост се определя съгласно т. 1 на част III посредством сфера с диаметър 165 mm и чрез определяне на максималното вариране във височината на оста "y".
Площта на напречното сечение се измерва в равнина, успоредна на повърхността, на която е монтирана частта.
1.5. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Ако тези части изпъкват с повече от 9,5 mm повърхността на арматурното табло, те трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да могат да се скриват в арматурното табло, докато престанат да превишават повече от 9,5 mm или да се откачат при въздействие на надлъжна хоризонтална сила 37,8 daN, насочена напред и упражнена посредством крик с плоска пета с диаметър max 50 mm. При втория случай не трябва да има изпъкналости, надвишаващи 9,5 mm. Сечението, измерено на разстояние max 6,5 mm от най-изпъкналата точка, трябва да има повърхност не по-малка от 6,50 cm2.
Точки 1.4 и 1.5 се допълват взаимно; прилага се първото изречение на т. 1.5 (тоест огъване или откачане под въздействието на сила 37,8 daN) и след това се прилага т. 1.4; в случай на огъване до образуване на изпъкналост между 3,2 и 9,5 mm или в случай на откачане се прилагат двете първи изречения на т. 1.5 (повърхността на напречното сечение трябва да бъде измерена преди прилагането на силата). Въпреки това, ако по практически причини трябва да бъде приложена т. 1.4 (огъване под 9,5 mm и над 3,2 mm), по-добре е по избор на производителя да се проверят изискванията на т. 1.4, преди да се приложи силата 37,8 daN по т. 1.5.
1.6. За всяка изпъкналост, която съдържа част, изработена от пластичен материал с твърдост под 50 Shore А и поставена върху опора от твърд материал, изискванията по т. 1.4 и 1.5 се прилагат само за опора от твърд материал.
Тъй като при наличие на пластични материи изискванията се прилагат единствено към опората от твърд материал, за отправна точка на измерване на изпъкналостта се използва единствено опората от твърд материал.
Твърдостта по Shore А се измерва върху образци от изпитвания елемент. Когато поради състава на материала е невъзможно да се извърши измерване на твърдостта по Shore A, тя се оценява с помощта на измервания, извършени по еквивалентни методи.
2. Изисквания към вътрешните предни части на отделението за пътници, които са разположени под нивото на арматурното табло и пред точки Н на предните места, с изключение на страничните врати и педалите
2.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) С изключение на педалите и тяхното закрепване, както и на частите, които не могат да бъдат в контакт с устройството, описано в част IV и използвано съгласно посочената в същата част процедура, частите по т. 2 трябва да отговарят на изискванията по т. 1.4 - 1.6.
Най-близките педали, стеблата им и механизмите им на завъртане около оста не се вземат под внимание, като това не се отнася за металната подложка около педала, служеща за опора.
2.2. Когато устройството за управление на спирачната система за паркиране е върху арматурното табло или под него, то се поставя така, че когато е в неутрално положение, да е невъзможно пътниците в ПС да се удрят в него при челен удар. Ако това условие не е спазено, повърхността на устройството за управление трябва да отговаря на изискванията, посочени в т. 3.2.3.
За да се определи дали може да се влезе в контакт с устройството за управление на спирачната система за паркиране, се използват:
- (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) макет на глава, описан в част V на това приложение, ако устройството за управление е разположено над или на нивото на арматурното табло (изпитването се извършва съгласно т. 1 и във вътрешността на зоната на удара);
- коляното, описано в част IV на това приложение, ако устройството за управление е разположено под нивото на арматурното табло (в този случай лостът на устройството за управление се изпитва съгласно т. 3.2.3).
2.3. Лавиците за поставяне на различни предмети или други компоненти с аналогично предназначение се проектират и произвеждат така, че опорите им да не съдържат изпъкнали ръбове и да отговарят на едно от двете условия, посочени в т. 2.3.1 и 2.3.2. Тези технически изисквания се прилагат също така към лавиците за поставяне на различни предмети и към елементите на конзолите, разположени под нивото на арматурното табло между предните седалки, при положение че те са разположени по-напред от точката Н. Ако съществува затворена кухина, тя се приема като жабка за документи, която не се засяга от тези изисквания.
2.3.1. Частта, обърната с лице към вътрешността на ПС, представлява повърхност с височина минимум 25 mm, със заоблени ръбове с радиус на кривината, не по-малък от 3,2 mm; тази повърхност трябва да бъде направена или покрита от материал, който разсейва енергията, както е определено в част II на това приложение, като се приема, че ударът се извършва в надлъжна хоризонтална посока.
Определените размери се отнасят за повърхността, преди към нея да се добави материал с твърдост под 50 Shore A (виж т. 2.4). Изпитванията за разсейване на енергията се извършват съгласно част II на това приложение.
2.3.2. Лавиците за поставяне на различни предмети или други елементи с аналогично предназначение трябва да могат да се откачат, разкъсват, деформират значително или да се отстраняват под въздействието на надлъжна хоризонтална сила от 37,8 daN, насочена напред и упражнявана посредством цилиндър с вертикална ос с диаметър 110 mm, без да се предизвиква образуване на опасни парчета, а ръбът на лавицата не трябва да образува опасни ръбове. Във всеки случай тази сила трябва да бъде насочена към най-устойчивата част на лавицата за предмети или към всеки друг компонент, който изпълнява аналогична функция.
Ако лавица за поставяне на предмети се откача или се разкъсва, от нея не трябва да остава никакъв опасен ръб. Това изискване се прилага не само относно ръба на лавицата, но също и относно другите ръбове, насочени към отделението за пътници вследствие на приложената сила.
Най-устойчивата част на лавицата се разглежда като част, която е разположена възможно най-близо до скрепителен елемент. "Да се деформира чувствително" означава, че под въздействие на приложената сила огъването на лавицата, измерено от началната точка на контакт с цилиндъра, използван за изпитването, трябва да представлява гънка или деформация, която е видима с просто око. Допуска се и еластична деформация.
За изпитването се използва цилиндър с дължина не по-малка от 50 mm.
2.4. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Когато разглежданите части включват компонент, изработен от материал с твърдост под 50 Shore А и поставен върху твърда опора, се прилагат горните изисквания, с изключение на тези, които се отнасят до разсейването на енергията по смисъла на част II.
3. Изисквания към други части от вътрешността на отделението за пътници, разположени пред напречната повърхност, преминаваща през референтната линия на торса на манекена, поставен на намиращата се в най-задно положение седалка.
Изразът "други части" включва елементи, като фиксаторите на прозорците, горните точки на закрепване на коланите и други, разположени в пространството, предназначено за краката от страна на вратите, освен ако тези части не са били обработени предварително или са изключени в текста.
3.1. Област на приложение
Изискванията по т. 3.2 се прилагат към дръжките, лостовете и бутоните за управление, както и към всички други стърчащи предмети, които не са посочени в т. 1 и 2 (виж също така т. 3.2.2).
3.2. Изисквания
Ако обектите, упоменати в т. 3.1, са поставени по такъв начин, че могат да бъдат блъснати от пътниците в ПС, те трябва да отговарят на изискванията по т. 3.2.1 - 3.4. За предмети, в които е възможно да се блъсне пътник, се cчитат тези, които могат да влязат в контакт със сфера с диаметър 165 mm и са разположени над най-ниско разположената точка Н на предните седалки (виж част III), пред напречната плоскост, минаваща през референтната линия на манекена, поставен върху изтеглена в най-задно положение седалка, и извън зоните, определени в § 1, т. 5, букви "а" и "б" от допълнителната разпоредба.
Пространството, разположено между предната стена и арматурното табло и над долния ръб на арматурното табло, не трябва да отговаря на изискванията по т. 3.
3.2.1. Повърхността на частите по т. 3 трябва да завършва със заоблени ръбове, като радиусите на кривината са не по-малки от 3,2 mm.
Радиусът 3,2 mm се прилага за всички елементи по т. 3, с които може да се влезе в контакт, когато те се разглеждат във всички възможни положения на употреба.
Прави се изключение за жабката за документи, която се разглежда единствено в затворено положение, и за коланите, които се разглеждат единствено в закачено положение. Всяка друга част, която има фиксирано положение на закачане, също така да отговаря на изискването за радиус 3,2 mm в това прибрано положение.
3.2.2. Ръчките и бутоните за управление трябва да бъдат проектирани и изработени така, че при въздействие на надлъжна хоризонтална сила 37,8 daN, насочена напред, изпъкналата им част в своето най-неблагоприятно положение да не надвишава 25 mm от повърхността на панела или тези устройства да се отделят или сгъват, като в двата случая не остават опасни издатини. За ръчките на устройството за отваряне и затваряне на страничните стъкла се приема, че тяхната изпъкналост не трябва да надвишава 35 mm от повърхността на панела.
Референтната повърхност се определя посредством устройството, описано в част III, т. 2, като се прилага сила 2 daN. Когато това не е възможно, се прилага методът, описан в в част III, т. 1, и се прилага сила 2 daN.
Определянето на опасните изпъкналости зависи от решението на службите, извършващи изпитванията.
Силата 37,8 daN се прилага дори ако началната изпъкналост според съответния случай е по-малка от 35 или 25 mm. Изпъкналостта се измерва с приложеното натоварване.
Насочената хоризонтално и надлъжно сила 37,8 daN се прилага в общия случай с помощта на бутало с плоско чело с диаметър не по-голям от 50 mm, но ако измерването е невъзможно, може да се използва друг еквивалентен метод, например като се демонтират частите, които пречат.
3.2.3. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Когато устройството за управление на спирачната система за паркиране е в неутрално положение и лостът на устройството за управление на скоростите се намира в положение за движение напред, те трябва да имат повърхност минимум 6,5 cm2, измерена на сечението, перпендикулярно на надлъжната хоризонтална посока, до разстояние 6,5 mm от най-издадената част, с изключение когато тяхното местоположение е в зоните, определени в т. 2.3.1 и 2.3.2, и зоните под нивото на точка Н на предните места, а радиусите на кривината са не по-малки от 3,2 mm.
Най-изпъкналата част на лоста за смяна на скоростите е частта от дръжката или бутона, която първа влиза в контакт с напречна вертикална плоскост, преместваща се в надлъжна хоризонтална посока. Ако която да е от частите на лоста за смяна на скоростите (или на спирачната система за паркиране) надвишава нивото на точка Н, се смята, че лостът се намира изцяло над нивото на точка Н.
3.3. Изискванията по т. 3.2.3 не се прилагат към устройството за управление на спирачната система за паркиране, монтирано на пода. При този тип устройства за управление, ако която да е част от тях в неутрално положение надвишава хоризонталната плоскост, преминаваща през най-малката точка Н на предните седалки (виж част VI), устройството за управление трябва да има повърхност поне 6,5 cm2, измерена в хоризонтална плоскост, разположена на разстояние, ненадвишаващо 6,5 mm от най-силно наддаващата част (измерена във вертикална посока). Радиусите на кривината не трябва да бъдат по-малки от 3,2 mm.
3.4. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Другите компоненти на оборудването на ПС, които не са посочени в предходните точки, като: водачите на седалките, устройствата за регулиране на седалката или на облегалката, устройствата за навиване на обезопасителните колани и др., не се подлагат на тези условия, ако са разположени под хоризонталната плоскост, която минава през точка Н на всяко седящо място, дори и когато е възможно пътникът да влезе в контакт с тези компоненти.
Когато хоризонталната/ите плоскост/и, преминаваща/и през точка Н на предните и задните седалки в най-ниско положение, не съвпада/т, се определя вертикална плоскост, перпендикулярна на надлъжната ос на ПС, която преминава през точката Н на предната седалка. Изключената зона в този случай се разглежда отделно за частта от отделението за пътници, заемано от предните и от задните пътници по отношение на съответната им точка Н до определената вертикална плоскост.
3.4.1. Монтираните компоненти на покрива, които не са част от неговата структура, като дръжките за пътниците, плафониерите, сенниците и т. н., трябва да имат радиус на кривина не по-малка от 3,2 mm и широчината на наддаващите им части не трябва да бъде по-малка от размера на изпъкването в долната им част или пък тези компоненти трябва да могат да издържат успешно изпитването за разсейване на енергията, посочено в част II.
Подвижните сенници се разглеждат във всички техни положения на използване. Рамките на сенниците не се считат като твърди опори (виж разпоредбите по т. 3.5).
3.5. Когато разглежданите компоненти съдържат част, изработена от материал с твърдост под 50 Shore А и поставена върху опора от твърд материал, изискванията по-долу се прилагат само за опората от твърд материал.
4. Изисквания към покрива
Когато покривът се подлага на изпитване за измерване на изпъкналостите и на частите, които могат да влязат в контакт със сфера с диаметър 165 mm, тапициращото покритие на покрива се отстранява. За определяне на предписаните радиуси на кривина се вземат под внимание пропорциите и свойствата на материалите, използвани за тапициране на покрива. Зоната от покрива, която се подлага на изпитване, трябва да се простира пред и над напречната плоскост, ограничена от референтната линия на торса на манекена, поставен на най-задната седалка.
4.1. Област на приложение
4.1.1. Изискванията по т. 4.2 се прилагат за вътрешната част на покрива.
4.1.2. Въпреки това тези изисквания не се прилагат за частите на покрива, които не могат да бъдат докоснати от сфера с диаметър 165 mm.
4.2. Изисквания към покрива
4.2.1. (виж също така т. 1.1 относно понятието "остър ръб") От долната част на покрива в частта, разположена над пътниците или пред тях, не трябва да има опасни грапавини или остри ръбове, насочени назад или надолу. Широчината на изпъкналите части да е не по-малка от стойността на изпъкване в долната част и ръбовете да са с радиус на кривина не по-малък от 5 mm. Дъгите на свода или твърдите ребра с изключение на горните подсилващи елементи на рамките на остъклените повърхности и на вратите не трябва да имат в долната си част изпъкналост, надвишаваща 19 mm.
Изпъкналостта надолу се измерва според перпендикуляра на покрива съгласно част III, т. 1.
Широчината на изпъкналата част се измерва перпендикулярно на линията на изпъкналост. Дъгите или твърдите ребра на покрива да изпъкват с не повече от 19 mm от долната повърхност на покрива.
4.2.2. Ако дъгите на свода или твърдите ребра не отговарят на изискванията по т. 4.2.1, те трябва да могат да издържат успешно изпитването за разсейване на енергията, както е уточнено в част II.
4.2.3. Металните нишки, които служат за изпъване на покритието на покрива и на рамките на сенниците, трябва да имат диаметър, ненадвишаващ 5 mm, и да могат да издържат успешно изпитването за разсейване на енергията, както е уточнено в част II. Скрепителните елементи на рамките на сенниците, които не са от твърд материал, трябва да отговарят на разпоредбите по т. 3.4.1.
5. Превозни средства с подвижен покрив
Всички твърди ребра на покрива при подвижни покриви трябва да изпълняват изискването по т. 4, ако влизат в контакт със сфера с диаметър 165 mm.
5.1. Изисквания към ПС с подвижен покрив
5.1.1. Изисквания към устройствата за отваряне и управление, както и тези по т. 4 относно покрива се прилагат за превозни средства с подвижен покрив, когато той е в затворено положение.
5.1.2. В допълнение устройствата за отваряне и за управление:
5.1.2.1. трябва да бъдат проектирани и произведени така, че да се избегне, доколкото е възможно, всяко неволно и ненавременно задействане;
5.1.2.2. повърхността им трябва да завършва със заоблени ръбове, с радиуси на кривина не по-малки от 5 mm.
Когато са в неутрално положение и покривът е затворен, устройствата за отварянето и за управлението му трябва да отговарят на определените условия.
5.1.2.3. Устройствата трябва да остават при неутрално положение в зоните, които не могат да бъдат достигнати от сфера с диаметър 165 mm. Ако това условие не може да бъде спазено, тогава устройствата за отваряне и за управление в неутрално положение или да останат прибрани, или да са проектирани и произведени така, че при въздействието на сила 37,8 daN, приложена в посоката на удара, определена в част II, от допирателната към траекторията на главата-макет, изпъкналостта по смисъла на част III да не надвишава 25 mm по отношение на повърхността, върху която устройствата са закрепени, или тези устройства да се откачат; в този случай не трябва да остават опасни издатини.
Силата 37,8 daN се прилага дори ако началната изпъкналост е равна или по-малка от 25 mm. Изпъкналостта се измерва, като се прилага предвидената сила.
Силата 37,8 daN, приложена в посоката на удара, определена в част II, като допирателна към траекторията на главата, се прилага в общия случай с помощта на бутало с плоско чело с диаметър не по-голям от 50 mm. Ако измерването е невъзможно, може да се използва друг еквивалентен метод, например като се демонтират частите, които пречат.
"Неутрално положение" е положението на устройството за управление, когато то е в застопорено състояние.
5.2. Задвижвани с двигател подвижни покриви
5.2.1. Задвижваните с двигател подвижни покриви и устройствата за тяхното управление трябва да съответстват и на изискванията по т. 8.
6. Изисквания по отношение на ПС със сгъваем покрив
Арматурата на сгъваемите покриви не представлява обезопасителна дъга.
6.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) В превозни средства със сгъваеми покриви единствено долните части на горните компоненти на обезопасителните дъги и горната част на рамката на предното стъкло при всяко нормално положение на употреба трябва да отговарят на изискванията на т. 4. Системите, съставени от сгъваеми дъги и техните твърди връзки, използвани за поддържане на покрив от нетвърда материя, не трябва да имат никакви опасни неравности или остри ръбове, насочени назад или надолу, когато са разположени пред или над пътниците.
Горната част на рамката на предното стъкло започва над прозрачния контур на предното стъкло.
7. Изисквания към задните части на седалките, закрепени неподвижно към превозното средство
7.1. Изисквания към задните части на седалките
7.1.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Повърхността на задните части на седалките не трябва да има нито опасни грапавини, нито остри ръбове, които биха повишили риска или създали сериозни наранявания на пътниците.
Виж също така т. 1.1 относно понятието "остър ръб".
7.1.2. Като се имат предвид условията, предвидени в т. 7.1.2.1, 7.1.2.2 и 7.1.2.3, онази част от облегалката на предната седалка, която се намира в зоната на удар с главата, определена в част V, трябва да бъде в състояние да разсейва енергията, както е посочено в част II. За определяне на зоната на удар на главата предните седалки, при положение че са регулиращи се, трябва да бъдат поставени в изтеглено най-назад положение за кормуване, а накланящите се облегалки на регулиращите се седалки - с наклон, възможно най-близък до 25°, освен ако производителят не посочва друго.
В дефиницията за зоната на удар на главата с облегалката на предните седалки всяка структура, необходима за придържането на облегалката, трябва да бъде считана като елемент от нея.
7.1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) За предните самостоятелни седалки зоната на удар на главите на пътниците отзад обхваща 10 cm, считано от двете страни на оста на седалката, върху задната горна част на облегалката.
7.1.2.1. bis (1) За седалките, които са снабдени с облегалка за глава, всяко изпитване се извършва с облегалка за глава, поставена в най-ниско положение и в точка, разположена върху вертикалната линия, която минава през центъра на облегалката за глава.
7.1.2.1. ter (1) За седалка, която е предвидена за няколко типа каросерии, зоната на удар се определя в ПС от типа, в който най-изтегленото й назад положение за кормуване се оказва най-неблагоприятното измежду всички разглеждани типове. Определената по този начин зона на удар се приема, че отговаря и за другите типове.
7.1.2.2. За предните седалки зоната на удар включва точките, които са разположени между надлъжните вертикални плоскости на разстояние 10 cm навън от оста на всяко от предвидените външни места. Оста на всяко външно място от една обща седалка се определя от производителя.
7.1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) В зоната на удар на главата извън границите, определени в т. 7.1.2.1 до 7.1.2.2, частите, влизащи в състава на структурата на седалката, трябва да бъдат тапицирани, за да се избегне директен контакт на главата с елементите на структурата, която в тези зони трябва да има радиус на кривина min 5 mm. Тези части или елементи се считат също за отговарящи на изискванията, ако могат успешно да преминат изпитването за разсейване на енергията, както е указано в част II.
С тапицирането на части от структурата на седалката се избягват опасните грапавини и острите ръбове, които биха повишили риска или създали сериозни наранявания на пътниците.
7.2. Изискванията по т. 7.1 не се прилагат за разположените най-отзад седалки, за седалките, обърнати странично или назад, за седалки с обърнати една към друга облегалки, за сгъваемите допълнителни седалки. Когато зоните на удар на седалките, облегалките за глава и техните опори са покрити с материал с твърдост под 50 Shore А, посочените по-горе изисквания, с изключение на тези, които се отнасят до разсейването на енергията по смисъла на част II, се прилагат само за твърдите части.
8. Задвижвани с двигател прозорци, покривни конструкции и преграждащи системи
8.1. Изискванията към конструкцията на задвижваните с двигател прозорци /покривни конструкции/ преграждащи системи имат за цел да намалят възможността от нараняване, предизвикано от случайно или неправилно действие.
(1) Тези точки не фигурират в Правило № 21 на ИКЕ ООН.
8.2. Изисквания за нормална работа
Задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи могат да бъдат затворени при едно или повече от следните условия, освен предвидените в т. 8.3:
8.2.1. когато ключът за запалването е поставен в гнездото си и е в някое от работните положения;
8.2.2. с помощта на мускулна сила, която не е съпроводена със захранване с мощност от ПС;
8.2.3. при продължително задействане с помощта на заключващата система откъм външната страна на ПС;
8.2.4. по време на интервала от време между момента, когато запалването е било превключено от "изкл." към "вкл." и/или ключът е бил изваден в момент, когато нито една от предните две врати не е била отворена достатъчно, за да даде възможност за влизане;
8.2.5. когато движението по посока затваряне на задвижваните с двигател прозорци, покривни конструкции и преграждащи системи е започнало при размер на отвора не по-голям от 4 mm;
8.2.6. когато задвижваният с двигател прозорец на вратата на ПС без горна рамка на вратата автоматично се затваря всеки път, когато вратата, за която се отнася, е затворена; в този случай максималният отвор, формулиран в т. 2.13, да не превишава 12 mm преди затваряне на прозореца;
8.2.7. дистанционното затваряне трябва да се разрешава чрез продължително задействане на устройството за дистанционно управление при условие, че е изпълнено едно от следните условия:
8.2.7.1. устройството за дистанционно управление не може да задейства затварянето на задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи от разстояние до ПС, по-голямо от 11 m;
8.2.7.2. устройството за дистанционно управление не задейства затварянето на задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи:
- ако устройството за дистанционно управление и ПС са разделени от непрозрачна преграда, и
- ако разстоянието между устройството за дистанционно управление и ПС е по-голямо от 6 m.
8.2.8. Затваряне с едно докосване се разрешава само за задвижвания с двигател прозорец на вратата на водача и за подвижния покрив и когато ключът за запалването е в работно положение.
8.3. Изисквания за автоматичен реверс
8.3.1. Никое от изискванията по т. 8.2 не се прилага, ако задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи са оборудвани с устройства за автоматичен реверс.
8.3.1.1. Устройството за автоматичен реверс трябва обърне посоката на движение и да започне да отваря прозорците/покривните конструкции/преграждащите системи, преди да е упражнена притискащата сила, по-голяма от 100 N, в отвора от 200 mm до 4 mm над горния край на задвижвания с двигател прозорец/преграждаща система или пред водещия ръб на подвижния покрив и в задния край на накланящия се люк.
8.3.1.2. След такова автоматично задействане на реверса прозорецът, подвижният покрив или преграждащата система трябва да се отворят, докато достигнат едно от следните положения:
8.3.1.2.1. което позволява през отвора в същата допирна точка (точки) да бъде разположен използваният еластичен цилиндричен прът с диаметър 200 mm за определяне на режима за задействане на реверса съгласно т. 8.3.1.1;
8.3.1.2.2. което съответства поне на началното положение, от което е започнало затварянето;
8.3.1.2.3. което е поне с 50 mm по-отворено, отколкото е било в момента, когато е било предизвикано включването на автоматичния реверс;
8.3.1.2.4. максималният ъгъл на отваряне се отнася за накланящ се подвижен покрив.
8.3.1.3. За да се проверят задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи, снабдени с реверс, през отвора откъм вътрешната страна, а в случай на устройство за преграждане - откъм задната част на отделението за пътници, се поставя измерително приспособление (изпитвателен прът), по такъв начин, че цилиндричната повърхност на пръта да се допира до някоя част от корпуса на ПС, която оформя границата на прозореца, подвижния покрив или преградата. Силата, необходима за деформиране на повърхността на измервателното приспособление, не трябва да е по-голяма от 10 N/mm. Положението на изпитвателните пръти, обикновено разположени перпендикулярно на прозореца/покривните конструкции/преграждащите системи, е показано на фиг. 1.
Фигура 1
Положение на цилиндричния изпитвателен прът в подвижния покрив и в отворите на прозореца
8.4. Разполагане и действие на превключвателите
8.4.1. Превключвателите за управление на задвижваните с двигател прозорци/подвижни покриви/прегради трябва да бъдат разположени или да работят по такъв начин, че да сведат до минимум опасността от случайно затваряне. Превключвателите изискват продължително привеждане в действие за затваряне, освен в случаите по т. 8.2.6, 8.2.8 или 8.3.
8.4.2. Всички превключватели за задни прозорци, подвижни покриви и прегради, предназначени за използване от пътниците в задната част на ПС, трябва да могат да бъдат изключвани от управляван от водача ключ, разположен пред напречната вертикална равнина, преминаваща през точка R на предните седалки. Ако задният прозорец, подвижният покрив или преграда са снабдени с устройство за автоматичен реверс, не се изисква наличието на управляван от водача ключ. Ако все пак е поставен управляван от водача ключ, той не трябва да има възможност да елиминира устройството за автоматичен реверс.
Управляваният от водача ключ се разполага така, че да сведе до минимум всички случайни действия с него. Той трябва да е обозначен със символа, показан на фиг.2.
Фигура 2
Символ за управляван от водача превключвател
8.5. Защитни устройства
Всички защитни устройства, които се използват за предотвратяване повредата на източника на мощност, в случай на претоварване или заклинване трябва да могат автоматично да се нулират, когато превключвателят за управление на прозореца, подвижният покрив или преградата се задейства.
8.6. Инструкции
8.6.1. Ръководството за използване на ПС трябва да съдържа ясни инструкции относно задвижваните с двигател прозорци/подвижен покрив/прегради, включващи:
8.6.1.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) обяснение на възможните последици (заблуди);
8.6.1.2. използване на превключвателя, управляван от водача;
8.6.1.3. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) съобщение "ВНИМАНИЕ", посочващо опасностите и по-специално за деца, в случаите на неправилно използване/задействане на задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/преграждащи системи; тази информация трябва да посочва отговорностите на водача, включително инструкции за другите пътници и препоръка да се напуска ПС само при изваден от гнездото ключ за запалването;
8.6.1.4. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) съобщение "ВНИМАНИЕ", посочващо, че трябва да се обърне специално внимание, когато се използват системи за дистанционно управление на затварянето (виж т. 8.2.7), например да бъдат задействани само когато операторът има ясна видимост към ПС, за да е сигурен, че никой няма да бъде притиснат от задвижваните с двигател прозорци/покривни конструкции/ преграждащи системи.
9. Изисквания по отношение на друго неспоменато оборудване
Изискванията на част 1 от приложение № 3 се прилагат към оборудване, което не е посочено в предходните точки и за което се предполага, че поради местоположението му пътниците могат да се блъснат в него по смисъла на различните процедури, предвидени в т. от 1 до 7. Когато елементите на тези съоръжения, с които се влиза в контакт, са съставени от материал с твърдост под 50 Shore А, поставен върху твърда опора, изискванията по т. 1.4 и 1.5 се прилагат само за твърдите опори.
Част II
Изпитване на материали, разсейващи енергията
1. Инсталиране, апаратура за изпитване и процедура
1.1. Инсталиране
1.1.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Частта, направена от материал, разсейващ енергия, се монтира и изпробва върху структурния елемент на опората, върху която тя е инсталирана на ПС. За предпочитане е изпитването да се извърши директно върху корпуса, когато това е възможно. Този елемент от структурата или корпуса се закрепва стабилно върху изпитвателния стенд, така че да не се измества от ефекта на удара.
1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Допуска се по искане на производителя частта да се монтира върху арматура, симулираща монтирането й върху ПС, при положение че двойката "част - арматура" по отношение на двойката "част - структурен елемент на опората" има същото геометрично разположение, не по-малка якост и не по-висока способност за разсейване на енергията.
1.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Апаратура за изпитване
1.2.1. Състои се от махало, чийто център на въртене е окачен на съчмени лагери и чиято редуцирана маса (2) в центъра му на удар е равна на 6,8 kg. Долният край на махалото се състои от твърд макет на глава с диаметър 165 mm, центърът на която съвпада с центъра на удар на махалото.
(2) Бележка. Редуцираната маса "mr" на махалото е свързана с общата маса "m" на махалото на разстояние "a" между центъра на удара и оста на въртене и на разстояние "l" между центъра на тежестта и оста на въртене чрез съотношението: .
1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Главата-макет е снабдена с два уреда за измерване на отрицателно ускорение и с устройство за измерване на скоростта, които измерват стойностите в посоката на удара.
1.3. Записваща апаратура
Записващата апаратура, която се използва, трябва да позволява извършване на измервания със следната точност:
1.3.1. ускорение:
- точност - +/- 5 % от действителната стойност;
- честотна характеристика - до 1000 Hz;
- чувствителност в напречна посока: < 5 % от най-малката точка на скалата.
1.3.2. скорост:
- точност +/- 2,5 % от действителната стойност;
- (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) чувствителност = 0,5 km/h;
1.3.3. записване на времето:
- апаратурата да позволява записване на процеса по време на цялото му времетраене и да отчита показания до хилядна от секундата;
- (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) началото на сблъсъка в момента на първия контакт на главата-макет с частта, която се тества, се отбелязва върху записите, които служат за анализ на изпитването.
1.4. Процедура на изпитване
За счупването на някой от елементите по време на изпитването за разсейване на енергия виж част I, т. 1.2.
1.4.1. Във всяка точка на удар от изпитваната повърхност посоката на удар е тази, която се определя от допирателната към траекторията на главата на измервателния уред, определен в част V.
За изпитванията на частите, посочени в т. 3.4.1 и 4.2.2 на част I, може да се процедира чрез удължаване на стеблото на измервателния уред, докато се установи контакт с разглеждания елемент и в рамките на 1000 mm между точката на твърда връзка на уреда и върха на главата му. Дъгите на свода и твърдите ребра, посочени в т. 4.2.2, с които не може да се влезе в контакт по този начин, въпреки това трябва да отговарят на изискванията на т. 4.2.1 на част I, с изключение на това, което се отнася до височината на изпъкване.
1.4.2. Когато ъгълът между посоката на удара и нормалата на повърхността в точката на удар е по-малък или равен на 5°, тестовото изпитване се извършва така, че допирателната към траекторията на центъра на удара на махалото да съвпадне с посоката, определена в т. 1.4.1. Главата-макет трябва да се сблъска с елемента, който се изпитва, със скорост 24,1 km/h. Тази скорост се постига чрез използване на енергията от ускорението или като се използва допълнително ускоряващо устройство.
1.4.3. Когато ъгълът между посоката на удар и на перпендикуляра на повърхността в точката на удар е по-голям от 5°, изпитването може да се извърши така, че допирателната към траекторията на центъра на удара на махалото да съвпадне с перпендикуляра в точката на удар. Тогава стойността на скоростта на изпитване се намалява до стойността на нормалния компонент на скоростта, предписана в т. 1.4.2.
2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Резултати
При изпитванията, извършвани съгласно т. 1.4, отрицателното ускорение на главата-макет не трябва да надхвърля 80 g във всеки един момент в продължение на повече от 3 ms. Стойността на отрицателното ускорение, която трябва да се отбележи, представлява средната стойност, посочена от двата уреда за измерване на отрицателно ускорение.
3. Еквивалентни процедури
3.1. Допуска се прилагането на еквивалентни методи за изпитване, ако могат да се получат резултатите, изисквани по т. 2.
3.2. Лицето, прилагащо метод за изпитване, различен от описания в т. 1, трябва да докаже неговата равностойност.
Част III
Метод за измерване на изпъкналости
1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) За да се определи изпъкналостта на даден елемент по отношение на панела, върху който той се монтира, се извършва преместване на сфера с диаметър 165 mm, като тя се държи в допирателен контакт с елемента. Започва се от първото контактно положение с елемента, обект на изпитване. Стойността на изпъкналостта представлява най-голямата от всички възможни стойности на "y", измерени от центъра на сферата в посока, перпендикулярна на панела.
Когато панелите, елементите и др. са покрити с материали с твърдост под 50 Shore А, процедурата по измерване на изпъкналостите се прилага само след премахване на тези материали.
2. Стойността на изпъкналости - бутони, ръчки и др., разположени в референтната зона, се измерва с помощта на следното устройство и процедура на изпитване.
2.1. Апаратура
2.1.1. Апаратурата за измерване на изпъкналост представлява устройство с полусферична глава-макет с диаметър 165 mm, в която се намира плъзгащо се бутало с диаметър 50 mm.
2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Относителните положения на равнината, предната повърхност на буталото и на ръба на главата-макет се нанасят върху разграфена скала, върху която подвижен показалец регистрира извършеното най-голямо измерване, когато това устройство е отдалечено от подлагания на изпитване обект. Капацитетът на измерване трябва да бъде минимум 30 mm, скалата за измерване, разграфена през половин милиметър и върху нея могат евентуално да бъдат указани съответните стойности на изпъкналости.
2.1.3. Процедура по калибриране
2.1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Устройството се поставя върху равна повърхност, така че оста на устройството да бъде перпендикулярна на нея.
След като предното плоско чело на буталото докосне повърхността, скалата за отчитане се нулира.
2.1.3.2. Поставя се подложка от 10 mm между плоската предна повърхност на буталото и опорната повърхност и се проверява дали подвижният показалец сочи действително тази стойност.
2.1.4. Образец на устройство за измерване на изпъкналости е показан на фиг. 3.
Фигура 3
Устройство за измерване на изпъкналости
2.2. Процедура на изпитване
2.2.1. Буталото се изтегля, за да се образува кухина в главата-макет и се избутва подвижният показалец, докато влезе в контакт с буталото.
2.2.2. Прилага се сила не по-голяма от 2 daN към устройството, което трябва да допре изпъкналостта, която ще се измерва, така че главата-макет да докосва максимална част от повърхността на околния материал.
2.2.3. Избутва се напред буталото, докато докосне изпъкналостта, която ще се измерва. Стойността на изпъкналостта се отчита по скалата.
2.2.4. Насочва се главата-макет така, че да се получи максимална изпъкналост. Записва се стойността на тази изпъкналост.
2.2.5. Ако две или повече устройства за управление са разположени близко едно до друго, така че те могат да бъдат докоснати едновременно от буталото или от главата-макет, тогава към тях се подхожда, както следва:
2.2.5.1. многобройните устройства за управление, които могат да се поместят едновременно в кухината на главата-макет, се приемат като една изпъкналост;
2.2.5.2. когато нормалното изпитване е възпрепятствано от допира на други устройства за управление с главата-макет, те трябва да се извадят и изпитването да се проведе без тях; след това тези устройства се връщат по местата си и се изпробват последователно, като се изваждат евентуално други устройства за управление с цел улесняване на операцията по измерването.
Част IV
Техническо устройство и процедура по прилагане на т. 2.1 от част I
За евентуален предмет на удар от коленете на пътниците се считат частите (бутони, ръчки, и др.), които устройството може да докосне при извършване на процедурата по изпитването.
Елементите на управлението, задействани с крак, се възприемат за педали.
1. Техническо устройство (виж схемата)
2. Процедура
Техническото устройство може да заема всички положения, които са разположени под нивото на арматурното табло, като:
- равнината ХХ' остава успоредна на средното надлъжно сечение на ПС,
- оста Х може да бъде под наклон от двете страни на хоризонталата под ъгъл, достигащ 30°.
3. При провеждането на това изпитване всички материали с твърдост под 50 Shore А се отстраняват.
Част V
Определяне на зоната на удар на главата
1. Зоната на удар на главата включва всички неостъклени повърхности във вътрешността на дадено ПС, които могат да влязат в статичен контакт със сферична глава с диаметър 165 mm, съставна част от измервателна апаратура, чийто размер, измерен от точката на шарнирната връзка на ханша до върха на главата, се регулира постепенно между 736 и 840 mm.
2. За извършването на това определяне се прилага следната процедура или нейният графичен еквивалент.
2.1. Шарнирната точка на устройството за измерване при всяко седящо положение, предвидено от производителя, се поставя по следния начин:
2.1.1. за седалките, които се регулират за разстояние:
2.1.1.1. в точка Н (виж част VI), и
2.1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) в точка, която е разположена хоризонтално на 127 mm напред от точка Н и на височина, която е резултат от изменението във височина на точка Н, съответстваща на изместване напред със 127 mm или на височина с 19 mm; изборът между двете процедури по определяне на височината се извършва от производителя.
2.1.2. за седалки, които не се регулират за разстояние, в точка Н на разглежданото място.
2.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) За всяка стойност от размера между точката на шарнирно свързване на уреда и върха на главата му, разрешена от измервателното устройство в зависимост от вътрешните размери на ПС, се определят всички точки на контакт, разположени пред точката Н.
При положение че главата на измервателното устройство, регулирано на минималното разстояние между точката на шарнирно свързване на уреда и върха на главата му, излиза извън предната седалка, започвайки от задната точка Н, в този случай не се определя никаква точка на удар.
Докато се извършва определянето на точките на контакт, дължината на държача на измервателното устройство не се променя по време на извършване на операцията. Всяка операция започва от вертикално положение.
2.3. След като измервателното устройство е във вертикално положение, се определят възможните контактни точки чрез завъртане на измервателното устройство напред и надолу, като се описват всички дъги във вертикалните равнини до 90° в надлъжната вертикална равнина на ПС, като се преминава през точка Н.
3. Точките на контакт са допирните точки на главата на устройството с вътрешните части на ПС. Движението надолу е ограничено до положението на допирателната глава до хоризонтална равнина, която е разположена на 25,4 mm над точка Н.
Размерът 25,4 mm съответства на разстоянието между хоризонтална равнина, преминаваща през точка Н, и хоризонталната допирателна към долния ръб на главата.
Част VI
Определяне на точка Н и реалния ъгъл на наклон на облегалката и проверка на положението на точки R и H и съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката
1. Определения
1.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Точка Н
Точката "H", определяща положението във вътрешността на отделението за пътници на един седнал пътник, представлява точка на пресичане върху вертикална надлъжна плоскост на теоретичната ос на въртене, между бедрата и торса на човешкото тяло, представено с помощта на манекена, описан в т. 3.
1.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Точка R или основна точка на седене
Точка R или "основна точка на седене" е проектната точка, определена от производителя на ПС, която:
1.2.1. има координати, определени по отношение на конструкцията на ПС;
1.2.2. съответства на теоретичната позиция на точката на ротация торс/бедра (Н точка) за най-ниското и най-задно подходящо нормално положение за управление или позицията за използване, дадена от производителя на ПС за всяка определена позиция за сядане.
1.3. Ъгъл на наклон на облегалката
Под "ъгъл на наклон на облегалката" се разбира наклонът на облегалката спрямо вертикалата.
1.4. Реален ъгъл на наклон на облегалката
Под "реален ъгъл на наклон на облегалката" се разбира ъгълът, образуван от вертикалата, преминаваща през точка Н, и референтната линия на торса на човешкото тяло, представено с помощта на манекена, описан в т. 3.
1.5. Предвиден ъгъл на наклон на облегалката
Под "предвиден ъгъл на наклон на облегалката" се разбира ъгълът, предвиден от производителя на ПС, който:
1.5.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) определя ъгъла на наклон на облегалката при положение на управление или при нормално използване в най-ниско и най-задно посочено от производителя на ПС положение на всяко от седящите места, предвидени от него;
1.5.2. е образуван в точката R от вертикалата и референтната линия на торса;
1.5.3. съответства теоретично на реалния ъгъл на наклон на облегалката.
2. Определяне на точките Н и на реалните ъгли на наклон на облегалките
2.1. Определя се една точка Н и реален ъгъл на наклон на облегалката за всяко седящо място, предвидено от производителя на ПС. Когато седалките от един и същи ред могат да се смятат за еднакви (ред седалки с обща основа, идентични седалки и др.), тогава се извършва определяне само на една точка Н и на един реален ъгъл на наклон на облегалката за всяка редица седалки, като манекенът, описан в т. 3, се постави на място, за което се приема, че е представително за редицата седалки. Това място е:
2.1.1. за предния ред седалки - мястото на водача;
2.1.2. за задната или задните редици - едно от външните места.
2.2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) За всяко определяне на точката Н и на реалния ъгъл на наклон на облегалката разглежданата седалка се поставя в най-ниско и най-задно положение при управление или при нормално използване, предвидено за този вид седалка от производителя на ПС; облегалката, ако наклонът й се регулира, се застопорява, както е уточнено от производителя или при липса на предписание - по такъв начин, че реалният ъгъл на наклон да бъде възможно най-близък до 25°.
3. Характеристики на манекена
3.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Използва се триизмерен модел на манекен, който има тегло и очертания на възрастен човек със среден ръст. Този манекен е представен на фиг. 4 и 5.
Фиг. 4. Размери и маси на манекена.
Фиг. 5. Елементи, съставляващи триизмерния манекен.
3.2. Манекенът има:
3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) две части, едната от които симулира гърба, а другата - основата на тялото, шарнирно свързани по оста, представляваща оста на въртене на бюста и на бедрата; точката на пресичане от тази ос върху средната надлъжна вертикална плоскост на седящото място определя точката Н;
3.2.2. две части, които симулират краката и са свързани шарнирно по отношение на частта, симулираща основата на тялото;
3.2.3. две части, които симулират ходилата и са свързани към краката чрез шарнирни съединения, симулиращи глезените;
3.2.4. част с нивелир, симулираща основата на тялото, което позволява да се контролира ориентацията му в напречна посока.
3.3. Референтната линия на торса на манекена се представлява от права, преминаваща през точката на шарнирно свързване на бедрата и торса и теоретичната точка на шарнирно свързване на врата с гръдния кош (виж фиг. 5).
3.4. Тежести, които представляват теглото на всяка част от тялото, са разположени в съответните точки, като образуват съответните центрове на тежест, позволяващи получаването на общо тегло на манекена около 75 kg +/- 1 %. Подробности за различните маси са дадени към фиг. 4.
4. Поставяне на манекена
За определяне на точката Н на дадена седалка при необходимост останалите седалки могат да бъдат махнати.
Триизмерният манекен се монтира на мястото му по следния начин:
4.1. Превозното средство се поставя на хоризонтална повърхност и седалките се регулират така, както е предвидено в т. 2.2.
4.2. Седалката, която се изпитва, се покрива с парче плат, предназначено да улеснява правилното поставяне на манекена.
4.3. Манекенът се поставя на седалката, така че оста на шарнирната му връзка да е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС.
4.4. Ходилата на манекена се поставят по следния начин:
4.4.1. за предните седалки по такъв начин, че нивелирът, който контролира напречния наклон на основата на тялото, е в хоризонтално положение;
4.4.2. за задните седалки така, че в рамките на възможното да бъдат в допир с предните седалки; ако ходилата са поставени върху части от пода, които са на различно ниво, ходилото, което първо влезе в съприкосновение с предната седалка, служи за референтна база, а другото ходило се разполага така, че нивелирът, който контролира напречния наклон на основата на тялото, да се постави в хоризонтално положение;
4.4.3. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) ако се определя точката Н на седалка, разположена в средата - ходилото се разполага от двете страни на предпазния кожух на карданния вал.
4.5. Поставят се тежестите на краката, напречният нивелир на основата на тялото в хоризонтално положение и се поставят тежестите, които представляват теглото на бедрата върху основата на тялото.
4.6. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Манекенът се отделя от облегалката на седалката, като се използва оста за свързване на колената, и гърбът се накланя напред. Манекенът са поставя отново на мястото си на седалката на ПС, като се плъзва назад основата на тялото до упор, после гърбът се връща отново назад, докато опре в облегалката на седалката.
4.7. Прилага се на два пъти хоризонтално насочена сила от 10 +/- 1 daN върху манекена. Посоката и точката на приложение на силата са показани с черна стрелка върху фиг. 4.
4.8. Поставят се тежестите на десния и левия хълбок, а след това тежестите на бюста. Напречният нивелир на манекена се поставя в хоризонтално положение.
4.9. Като се задържа напречният нивелир на манекена в хоризонтално положение, гърбът се навежда напред, докато тежестите на бюста застанат над точката Н, така че да се премахне всякакво триене в облегалката на седалката.
4.10. Гърбът се накланя внимателно назад, за да се завърши процедурата по поставяне на седалката. Напречният нивелир на манекена трябва да бъде в хоризонтално положение. В противен случай описаната процедура се извършва отново.
5. Резултати
5.1. След като манекенът е поставен на мястото си съгласно т. 4, точката Н на седалката и реалният ъгъл на наклон на облегалката й са образувани от точката Н и ъгъла на наклон на референтната линия на торса на манекена.
5.2. Измерват се координатите на точката Н по отношение на три взаимно перпендикулярни плоскости и реалния ъгъл на наклон на облегалката, за да бъдат сравнени с данните, предоставени от производителя на ПС.
6. Проверка на положението на точки R и H и съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката
6.1. Резултатите от извършените съгласно т. 5.2 измервания за точката Н и на реалния ъгъл на наклон на облегалката трябва да бъдат сравнени с координатите на точката R и с предвидения ъгъл на наклон на облегалката, които са посочени от производителя на ПС.
6.2. Проверката на положението на точки R и H и на съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката се счита за приемлива за въпросното седящо място, ако точката Н, както е определена от своите координати, се намира в правоъгълник, надлъжно разположен спрямо центъра R, като хоризонталните и вертикалните му страни са дълги съответно 30 и 20 mm и реалният ъгъл на наклон на облегалката не се различава с повече от 3° от предвидения ъгъл на наклон. Ако тези условия са изпълнени, точката R и предвиденият ъгъл на наклон се използват по време на изпитването и при необходимост манекенът се наглася така, че точката Н да съвпада с точката R и реалният ъгъл на наклон на облегалката да съвпада с предвидения ъгъл.
6.3. Ако точката Н или реалният ъгъл на наклон на облегалката не отговаря на изискванията по т. 6.2, тогава се извършват две други определяния на точка Н или на реалния ъгъл на наклон (при общо три определяния). Ако резултатите, получени при две от тези три процедури, отговарят на изискванията, резултатът от изпитването се счита за приемлив.
6.4. Ако резултатите, получени при най-малко две от тези три процедури не отговарят на изискванията на т. 6.2, резултатът от изпитването се счита за неприемлив.
6.5. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) В случай, че се получи положението, описано в т. 6.4, или когато проверката не може да се извърши, тъй като производителят не е представил информация относно положението на точка R или предвидения ъгъл на наклон на облегалката, може да бъде използвана средната стойност от резултатите на трите определяния и да се счита като приложима във всички случаи, когато точка R или предвиденият ъгъл на наклон на облегалката са отбелязани в тази наредба.
6.6. За да се провери положението на точки R и H и на съотношението между предвидения и реалния ъгъл на наклон на облегалката за ПС в серийно производство, правоъгълникът, посочен в т. 6.2, се замества с квадрат със страна 50 mm, а реалният ъгъл на наклон на облегалката не се различава с повече от 5° от предвидения ъгъл на наклон.

Приложение № 4 към § 1, т. 7

  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти