В сила от 01.01.2004 г.
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.)
Изисквания към задно монтираните защитни конструкции при преобръщане и методи на изпитването на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора
1. Общи изисквания към задно монтираните защитни конструкции при преобръщане
1.1. Всяка задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора трябва да е проектирана и изпълнена така, че да изключи или намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия, като в случай на преобръщане осигурява в огражданото от нея свободно пространство достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.
1.2. Съответствието на задно монтираните защитни конструкции при преобръщане и на колесните трактори, на които са монтирани защитни конструкции при преобръщане, с изискването по т. 1.1 се установява чрез прилагането на посочените в това приложение изисквания и методи за изпитване.
2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определения.
2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определяне на базова точка на седалката, положение на седалката и регулировка за изпитването (Прилагат се определенията и изискванията по Код 7, точка 1 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точка 1.1 (Селскостопански и горски трактори).
2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Базова точка на седалката ( SIP).
За изпитванията за разширение на обхвата във връзка с протоколи от изпитване, в които първоначално е използвана точката за оразмеряване на седалката (SRP), изискваните измервания се извършват с позоваване на SRP, а не на SIP, и ясно се посочва използването на SRP (вж. приложение № 1).
Базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.
2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Положение на седалката и регулировка за изпитването.
2.1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато наклонът на седалката и облегалката може да се регулира, те трябва да бъдат установени в такова положение, че базовата точка на седалката да се намира в най-задното и най-горното си положение.
2.1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато седалката е снабдена със система за окачване, то тя трябва да бъде блокирана в средното положение на нейния обхват на отклоняване, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.
2.1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през базовата точка на седалката, трябва да е успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и на не повече от 100 mm от тази равнина.
2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Свободна зона.
2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Базова вертикална равнина.
Свободната зона е показана на фиг. 1а, 1б, 1в, 2а и 2б. Тази зона е определена чрез базовата равнина и базовата точка на седалката (SIP). Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през базовата точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада с надлъжната равнина на симетрия на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане. Свободната зона се определя на базата на точки 2.2.2 и 2.2.3.
Размерите са в mm
Фиг. 1а. Свободна зона
Страничен изглед - разрез през базовата равнина
Размерите са в mm
Фиг. 1б. Свободна зона
Изглед отзад
Размерите са в mm
1 - Базова линия
2 - Базова точка на седалката
3 - Базова равнина
Фиг. 1в. Свободна зона
Поглед отгоре
2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка.
Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена от т. 2.2.2.1 до т. 2.2.2.13 и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, при регулируема седалка тя се регулира в своето най-задно и най-високо положение (обръща се внимание на потребителите, че базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение; за определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-горното положение) и кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач:
2.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) хоризонтална равнина A1 B1 B2 A2, разположена на (810 + av) mm над базовата точка на седалката (SIP), като линията B1 B2 е разположена на (ah - 10) mm зад SIP;
2.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) наклонена равнина H1 H2 G2 G1, перпендикулярна на базовата равнина и включваща точка, разположена на 150 mm зад линията B1 B2, и най-задната точка на облегалката на седалката;
2.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) цилиндрична повърхност A1 A2 H2 H1, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm, и допирателна към равнините, определени в т. 2.2.2.1 и т. 2.2.2.2;
2.2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) цилиндрична повърхност B1 C1 C2 B2, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, проектираща се напред на 400 mm, и допирателна към равнината, определена в т. 2.2.2.1, по дължината на линията B1 B2;
2.2.2.5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) наклонена равнина C1 D1 D2 C2, перпендикулярна на базовата равнина и свързваща повърхнината, определена в т. 2.2.2.4, и преминаваща през точка, отстояща на 40 mm от предния външен край на кормилното колело; при горно положение на кормилното колело тази равнина се удължава напред по линията B1 B2 и е допирателна към повърхността, определена в т. 2.2.2.4;
2.2.2.6. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) вертикална равнина D1 K1 E1 E2 K2 D2, перпендикулярна на базовата равнина на 40 mm пред външния край на кормилното колело;
2.2.2.7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) хоризонтална равнина E1 F1 P1 N1 N2 P2 F2 E2, минаваща през точка на (90 - av) mm под базовата точка на седалката (SIP);
2.2.2.8. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) повърхност G1 L1 M1 N1 N2 M2 L2 G2, ако е необходимо криволинейна, от долната граница на равнината, определена в т. 2.2.2.2, до хоризонталната равнина, определена в т. 2.2.2.7, перпендикулярна на базовата равнина и в контакт с облегалката на седалката по цялата и дължина;
2.2.2.9. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две вертикални равнини K1 I1 F1 E1 и K2 I2 F2 E2, успоредни на базовата равнина и отстоящи на 250 mm от нея от двете и страни и простиращи се нагоре на 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.7;
2.2.2.10. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две наклонени и успоредни равнини A1 B1 C1 D1 K1 I1 L1 G1 H1 и A2 B2 C2 D2 K2 I2 L2 G2 H2, започващи от горния ръб на равнините, определени в т. 2.2.2.9, и свързващи се с хоризонталната равнина, определена в т. 2.2.2.1, най-малко на 100 mm от базовата равнина от страната на прилагане на натоварването;
2.2.2.11. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две части от вертикални равнини Q1 P1 N1 M1 и Q2 P2 N2 M2, успоредни на базовата равнина, отстоящи на по 200 mm от двете и страни и простиращи се нагоре на 300 mm над хоризонталната равнина, определена в т. 2.2.2.7;
2.2.2.12. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две части от вертикална равнина I1 Q1 P1 F1 и I2 Q2 P2 F2, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 - ah) mm пред SIP;
2.2.2.13. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) две части I1 Q1 M1 L1 и I2 Q2 M2 L2 от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над равнината, определена в т. 2.2.2.7.
2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача.
За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката (фиг. 2а и фиг. 2б).
Фиг. 2а. Свободна зона при трактори с реверсируемо положение на седалката: двуколонен ролбар
Фиг. 2б. Свободна зона при трактори с реверсируемо положение на седалката: други видове защитни конструкции
2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Допълнителни седалки.
2.2.4.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) В случай на трактори, които могат да бъдат оборудвани с допълнителни седалки, резултатната свободна зона, използвана при изпитванията, се получава въз основа на базовите точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид базовите точки на различните седалки.
2.2.4.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултатната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.
2.3. (предишна т. 2.5., изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., предишна т. 2.4. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Допустима грешка на измерването
| Линейни размери |
± 3 mm |
| с изключение на: |
|
|
- деформация на гумата: |
± 1 mm |
|
- деформация на конструкцията при |
|
|
на хоризонталното натоварване: |
± 1 mm |
|
- височина на падане на блока |
|
|
на махалото: |
± 1 mm |
| Маси: |
± 1 % |
| Сили: |
± 2 % |
| Ъгли: |
± 2° |
| |
|
2.4. (предишна т. 2.6., изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., предишна т. 2.5., доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За целите на измерването се използват следните символи:
| ah |
(mm) |
- |
Половината от хоризонталната регулировка |
| |
|
|
на седалката; |
| av |
(mm) |
- |
Половината от вертикалната регулировка |
| |
|
|
на седалката; |
| В |
(mm) |
- |
минимална габаритна широчина на трактора; |
| В6 |
(mm) |
- |
максимална външна широчина на защитната |
| |
|
|
конструкция; |
| D |
(mm) |
- |
деформация на конструкцията в точката |
| |
|
|
на удар (динамично изпитване) или в |
| |
|
|
точката на и по направление на прилагане |
| |
|
|
на натоварването (статични изпитвания); |
| D' |
(mm) |
- |
деформация на конструкцията за прес- |
| |
|
|
мятаната изисквана енергия; |
| Ea |
(J) |
- |
енергия на деформацията, погълната в |
| |
|
|
точката след премахването на натоварването; |
| |
|
|
площта, съдържаща се в кривата F - D; |
| Ei |
(J) |
- |
погълната енергия на деформация; площ- |
| |
|
|
та под кривата F - D; |
| E'i |
(J) |
- |
погълната енергия на деформация след |
| |
|
|
допълнително натоварване в резултат |
| |
|
|
на пукнатина или скъсване; |
| E''i |
(J) |
- |
енергия на деформация, погълната при |
| |
|
|
изпитване с претоварване, в случай че |
| |
|
|
натоварването е било прекратено преди |
| |
|
|
започването на изпитването с претоварване. |
| |
|
|
Площта под кривата F - D; |
| Eil |
(J) |
- |
енергия, която трябва да бъде погълна- |
| |
|
|
та при надлъжно натоварване; |
| Eis |
(Y) |
- |
енергия, която трябва да бъде погълна- |
| |
|
|
та при странично натоварване; |
| F |
(N) |
- |
статична натоварваща сила; |
| F' |
(N) |
- |
натоварваща сила за пресмятаната изиск- |
| |
|
|
вана енергия, съответстваща на Е'i; |
| F - D |
|
- |
графика на зависимостта сила-дефор- |
| |
|
|
мация; |
| Fmax |
(N) |
- |
сила на максимално статично натовар- |
| |
|
|
ване, получаваща се по време на натоварване |
| |
|
|
с изключение на претоварване; |
| Fv |
(N) |
- |
вертикална смачкваща сила; |
| Н |
(mm) |
- |
височина на падане на блока на махало- |
| |
|
|
то (динамични изпитвания); |
| Н' |
(mm) |
- |
височина на падане на блока на махало- |
| |
|
|
то при допълнително изпитване (динамични изпитвания); |
| I |
(kg.m2) |
- |
базов инерционен момент на трактора |
| |
|
|
спрямо оста на задните колела без значение |
| |
|
|
каква е масата на задните колела; |
| L |
(mm) |
- |
основна надлъжна колесна база на |
| |
|
|
трактора; |
| M |
(kg) |
- |
базова маса на трактора по време на из- |
| |
|
|
питванията на деформация, така както е определена |
| |
|
|
по т. 3.1.1.4. |
| |
|
|
|
3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Правила и изисквания при изпитването на якостните качества на задно монтираните защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора (техническите изисквания за ЕО одобрение на типа на задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански или горски колесни трактори с тясна колея са тези, които са в съответствие с изискванията на Код 7, точка 3 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точки 3.1.4 (Протокол от изпитване), 3.3.1 (Административно разширение на обхвата), 3.4 (Етикетиране) и 3.6 (Здравина на закрепване на предпазните колани).
3.1. Условия за изпитване на якост на защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите
3.1.1. Общи изисквания
3.1.1.1. Цели на изпитването
Изпитванията с помощта на специални съоръжения имат предназначението да симулират натоварванията, наложени на защитната конструкция при преобръщане на трактора. Тези изпитвания дават възможност за извършване на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и скобите за закрепването и към трактора, както и върху всяка част от трактора, предаваща натоварването по време на изпитването.
3.1.1.2. Методи за изпитване
Изпитването може да бъде извършено както по процедурата за динамично изпитване, така и по процедурата за статично изпитване. Двата метода се считат за равностойни.
3.1.1.3. Основни изисквания при подготовката за изпитванията
3.1.1.3.1. Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя трябва да бъде закрепена в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана.
Бележка: При статично изпитване на якост не се изисква комплектуван трактор, като защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, представляват действащо съоръжение и по-нататък ще се наричат "монтажен възел".
3.1.1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Както при статичното, така и при динамичното изпитване тракторът, както е сглобен (или монтажният възел), трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за изпитването за якост.
Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също се монтират на трактора (или на монтажния възел) така, че те да могат да се проверят и да се установи дали изискванията по т. 3.1.3 са изпълнени. Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат предоставени или описани в чертежи.
3.1.1.3.3. При якостните изпитвания всички панели и демонтируеми неструктурни компоненти трябва да бъдат демонтирани така, че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.
3.1.1.3.4. Напречната колесна база трябва да се регулира така, че доколкото е възможно защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.
3.1.1.4. Базова маса на трактора по време на якостните изпитвания
Базовата маса М, използвана във формулите за пресмятане на височината на падане на махалото, енергиите на натоварване и смачкващите сили, трябва да е най-малко масата на трактора без допълнително оборудване, но с охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитната конструкция без допълнителни предни и задни тежести, баласт в гумите, агрегатирано оборудване или машини или каквито и да са специални задни компоненти.
3.1.2. Изпитвания
3.1.2.1. Последователност на изпитванията
Последователността на изпитванията, без да се засягат допълнителните изпитвания, посочени в т. 3.2.1.1.6, 3.2.1.1.7, 3.2.2.1.6 и 3.2.2.1.7, е, както следва:
1. удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията (т. 3.2.1.1.1 и 3.2.2.1.1);
2. изпитване на смачкване на задната част (динамично или статично изпитване) (т. 3.2.1.1.4 и 3.2.2.1.4);
3. удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по предната част на конструкцията (т. 3.2.1.1.2 и 3.2.2.1.2);
4. удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по страната на конструкцията (т. 3.2.1.1.3 и 3.2.2.1.3);
5. смачкване на предната част на конструкцията (динамично или статично изпитване) (т. 3.2.1.1.5 и 3.2.2.1.5).
3.1.2.2. Общи изисквания при извършване на изпитванията
3.1.2.2.1. Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването се започва от начало.
3.1.2.2.2. По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.
3.1.2.2.3. По време на изпитванията скоростната кутия е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.
3.1.2.2.4. Ако тракторът е оборудван с окачване на шасито към колелата , то се блокира по време на изпитванията.
3.1.2.2.5. Страната, избрана за прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията, трябва да бъде тази, която по мнението на органа, упълномощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари и натоварвания при най-неблагоприятни условия за конструкцията. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване.
3.1.3. Условия за приемане
3.1.3.1. Защитната конструкция се счита, че отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:
3.1.3.1.1. след всяко изпитване тя не трябва да има пукнатини или скъсвания в смисъла на определението им в т. 3.2.1.2.1; ако по време на изпитването по динамичния метод се появят съществени пукнатини или скъсвания, се провежда допълнително изпитване на удар или смачкване, така както са дефинирани в т. 3.2.1.1.6 или 3.2.1.1.7, веднага след изпитването, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания;
3.1.3.1.2. при изпитване по статичния метод в точката на достигане на изискваната енергия при всяко предписано хоризонтално натоварване или при изпитванията с претоварване силата трябва да е по-голяма от 0,8 F;
3.1.3.1.3. ако по време на изпитване по статичния метод се появят пукнатини или скъсвания в резултат на прилагане на смачкващата сила, се провежда допълнително изпитване на смачкване, така както е дефинирано в т. 3.2.2.1.7 веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания;
3.1.3.1.4. по време на изпитванията, различни от изпитвания с претоварване, никаква част от защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, така както е определена в т. 2.3;
3.1.3.1.5. по време на изпитванията, различни от изпитванията с претоварване, всички части на свободната зона са обезопасени от защитната конструкция в съответствие с т. 3.2.1.2.2 и 3.2.2.2.2;
3.1.3.1.6. по време на изпитванията защитната конструкция не изисква каквито и да са ограничения на конструкцията на седалката;
3.1.3.1.7. еластичната деформация, измерена съгласно т. 3.2.1.2.3 и 3.2.2.2.3, е по-малка от 250 mm.
3.1.3.2. Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които могат да го захванат "като в капан" (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.
3.1.4. Съоръжения и оборудване за динамични изпитвания
3.1.4.1. Блок на махалото
3.1.4.1.1. Блокът, действащ като махало, се окачва на две вериги или многонишкови въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Необходимо е да се предвидят средства за независимо регулиране на ъгъла между блока и окачващите вериги или многонишкови въжета.
3.1.4.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Масата на блока на махалото е 2000 ± 20 kg, изключвайки масата на веригите или многонишковите въжета, която от своя страна не трябва да надвишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност са 680 ± 20 mm (фиг. № 3). Блокът се запълва по такъв начин, че положението на центъра му на тежест е непроменливо и съвпада с геометричния център на паралелепипеда.
Фиг. 3. Блок на махалото и окачващите го вериги или стоманени въжета
3.1.4.1.3. Паралелепипедът се свързва към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото.
3.1.4.2. Окачване на махалото
Точките на окачване на махалото се закрепват стабилно така, че преместването им в каквото и да е направление да не надвишава 1 % от височината на падане.
3.1.4.3. Закрепване
3.1.4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Закрепващи профили с нужното отстояние и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички посочени случаи (фиг. № 4, 5 и 6). Тези профили трябва да са неподвижно закрепени към недеформируема основа под махалото.
Фиг. № 4. Пример за закрепване на трактор
(заден удар)
Фиг. № 5. Пример за закрепване на трактор
(преден удар)
Греда, притисната към страните на предните и задните колела, и подпора, заклинена срещу джантата на колелото след обтягането на закрепването
Фиг. № 6. Пример за закрепване на трактора
(страничен удар)
Легенда:
1 - Греда от иглолистно дърво със страна 150 mm на квадратното напречно сечение
3.1.4.3.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към профилите чрез многонишкови въжета с кръгли снопове и с влакнеста сърцевина с конструкция 6 x 19 в съответствие с ISO 2408:2004 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове са с гранично напрежение на якост 1770 МРа.
3.1.4.3.3. Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира от противоположната страна на удара. Предните и задните колела не е необходимо да бъдат в линия, ако това би улеснило закрепването на многонишковите въжета по подходящия начин.
3.1.4.4. Колесни подпори и греди
3.1.4.4.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За подпора за колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (фиг. № 4, 5 и 6).
3.1.4.4.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) По време на изпитванията на страничен удар греда от меко дърво се закрепва към пода, за да подпира джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (фиг. № 6).
3.1.4.5. Подпори и закрепвания за шарнирни трактори
3.1.4.5.1. При шарнирните трактори се използват допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да осигурят секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, да е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор.
3.1.4.5.2. Допълнителни специфични подробности за изпитванията при удар и смачкване са дадени в т. 3.2.1.1.
3.1.4.6. Налягане и деформация на гумите
3.1.4.6.1. При изпитването гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето.
3.1.4.6.2. Закрепванията във всеки отделен случай се опъват така, че гумите да получат деформация, равна на 12 % от стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането.
3.1.4.7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Съоръжения за смачкване
Съоръжението, показано на фиг. № 7, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу върху защитната конструкция, чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана към механизма, прилагащ натоварването чрез шарнири. За да не понасят гумите на трактора смачкващата сила, се използват подходящи опорни стойки за мостовете.
Фиг. № 7. Пример за приспособление за смачкване на трактора
3.1.4.8. Средства за измерване
Необходими средства за измерване:
3.1.4.8.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. № 8).
Фиг. № 8. Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация
Легенда:
1. Остатъчна деформация
2. Еластична деформация
3. Сумарна деформация (остатъчна плюс еластична)
ROPS - защитна конструкция при преобръщане
3.1.4.8.2. устройство за проверка, че защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че зоната остава под защитата на защитната конструкция по време на изпитванията (виж т. 3.2.2.2.2).
3.1.5. Апаратура и оборудване за статичните изпитвания
3.1.5.1. Съоръжения за статично изпитване
3.1.5.1.1. Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция.
3.1.5.1.2. Вземат се мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, перпендикулярно на направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 mm и между 250 и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които контактуват със защитната конструкция, имат закръгление с максимален радиус 50 mm.
3.1.5.1.3. Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.
3.1.5.1.4. Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата):
- при започване на изпитването и нулево натоварване: ± 2°;
- по време на изпитването с натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата; тези отклонения трябва да са сведени до минимум.
3.1.5.1.5. Скоростта на деформация трябва да бъде достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s така, че във всеки момент натоварването да може да бъде разглеждано като статично.
3.1.5.2. Апаратура за измерване на енергията, поглъщана от конструкцията.
3.1.5.2.1. За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията, но те се измерват едновременно и в едно направление.
3.1.5.2.2. Началната точка за измерване на деформацията се избира така, че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, се пренебрегва.
3.1.5.3. Средства за закрепване на трактора
3.1.5.3.1. Профилите за закрепване с необходимото отстояние помежду им и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи се свързват към недеформируема основа до съоръжението за изпитване.
3.1.5.3.2. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към профилите с всички подходящи средства (плочи, клинове, телени въжета, подемни приспособления и др.) така, че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери.
Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря от началото, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила-деформация, е свързана към трактора.
3.1.5.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Съоръжение за смачкване
Съоръжението, показано на фиг. № 7, трябва да е в състояние да упражнява насочена надолу сила върху защитната конструкция чрез твърда греда с широчина 250 mm, свързана с механизма за прилагане на натоварването чрез сферичен шарнир. За целта се предвиждат подходящи подпорни стойки за мостовете така, че гумите на трактора да не са подложени на натоварването при смачкване.
3.1.5.5. Други средства за измерване
За измерването са необходими:
3.1.5.5.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) средство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. № 8);
3.1.5.5.2. средство, с което се проверява дали защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че последната остава в рамките на защитната конструкция по време на изпитванията (т. 3.2.2.2.2).
3.2. Методи (процедури) за изпитване
3.2.1. Динамично изпитване
3.2.1.1. Изпитвания на удар и смачкване
3.2.1.1.1. Удар по задната част
3.2.1.1.1.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°. Ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално отклоняване, като окачващите вериги или многонишковите въжета сключват с вертикалата ъгъл 20°.
Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад. Обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, да се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.1.1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени както е посочено на фиг. № 4. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че многонишковите въжета да сключват ъгъл, по-малък от 30° с опорната повърхност. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пресичане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото.
Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.1.4.6.2. При обтегнати многонишкови въжета плътно пред задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност.
3.2.1.1.1.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.
3.2.1.1.1.4. Блокът на махалото се изтегля назад така, че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по едната от следните две формули:
Н = 2,165 x 10-8 ML2
или
Н = 5,73 x 10-2 I.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.1.5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалка и кормилно колело) височината е по-голямата от изчислената по едната от формулите по т. 3.2.1.1.1.4 или чрез:
Н = 25 + 0,07 М - за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,02 М - за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.
3.2.1.1.2. Удар по предната част
3.2.1.1.2.1. Тракторът се разполага така по отношение на блока на махалото, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равна на М/100 и максимум 20°. Ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално отклоняване, като окачващите вериги или многонишковите въжета сключват с вертикалата ъгъл 20°.
Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята при обръщане на трактора настрани при движението му напред. Обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.1.1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фиг. № 5. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване е такова, че многонишковите въжета да сключват ъгъл по-малък от 30° с опорната повърхност. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пристягане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото.
Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.1.4.6.2 При обтегнати многонишкови въжета плътно зад задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност.
3.2.1.1.2.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.
3.2.1.1.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Блокът на махалото се изтегля назад така, че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:
Н = 25 + 0,07 М - за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,02 М - за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.
3.2.1.1.2.5. За трактор с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалка и кормилно колело):
- ако защитната конструкция е задно монтиран двуколонен ролбар, се прилагат формулите по т. 3.2.1.1.2.4;
- за други типове защитни конструкции височината трябва да е по-голямата от изчислената по формулите на т. 3.2.1.1.2.4 и избраната от следните формули:
Н = 2,165 x 10-8 ML2
или
Н = 0,573 x 10-2 I.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.3. Страничен удар
3.2.1.1.3.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета са вертикални. Ако вследствие на деформация защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл, по-малък от 20° спрямо вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение, като окачващите вериги или многонишковите въжета остават вертикални в момента на удара.
3.2.1.1.3.2. Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
3.2.1.1.3.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане. Обикновено това е горният ръб. Ако това не е сигурно, точката на нанасяне на удара трябва да лежи в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия, минаваща на 60 mm пред базовата точка на седалката, като седалката е поставена в средното си положение по отношение на надлъжната си регулировка.
3.2.1.1.3.4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на нанасяне на удара трябва да лежи в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия и минаваща през средата на отсечката, която свързва двете базови точки на седалката, определени от двете различни положения на седалката. При защитни структури, състоящи се от две колони, ударът трябва да се локализира върху едната.
3.2.1.1.3.5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, се закрепват към опорната повърхност чрез многонишкови въжета, минаващи на съответните краища на предния и задния мост. Многонишковите въжета се обтягат до получаване на деформации на гумите съобразно т. 3.1.4.6.2.
При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите от страна, противоположна на нанасянето на удара и фиксирана към опорната повърхност.
Ако външните страни на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина, може да се наложи да се използват две греди или клинове. След това се поставя подпора съгласно фиг. № 6 срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата и. Дължината на подпората е такава, че след поставянето и срещу джантата да образува ъгъл 30° ± 3° с опорната повърхност. Допълнително дебелината и, ако е възможно, трябва да бъде между 20 и 25 пъти по-малка от дължината и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината и. Подпорите са заострени в двата им края, както е показано в детайлите на фиг. № 6.
3.2.1.1.3.6. Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в т. 3.2.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.
3.2.1.1.3.7. Блокът на махалото се изтегля назад така, че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по едната от формулите:
Н = 25 + 0,20 M - за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,15 М - за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.
3.2.1.1.3.8. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):
- ако защитната конструкция представлява заден двуколонен ролбар, трябва да се избере формула по т. 3.2.1.1.3.7 или от следващите, по която се получава по-голяма височина:
Н = (25 + 0,20 М) (В6 + В)/2В - за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = (125 + 0,15 М) (В6 + В)/2В - за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg;
- при други защитни конструкции се избира формула по т. 3.2.1.1.3.7 или от следните две, по която се получава по-голяма височина:
Н = 25 + 0,20 М - за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;
Н = 125 + 0,15 М - за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.4. Смачкване на задните части
Гредата се поставя над задния най-горен конструктивен елемент(и) и резултатната на смачкващите сили лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна смачкваща сила се определя по следната формула:
Fv = 20M
Силата Fv трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.
За случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор.
Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила Fv.
3.2.1.1.5. Смачкване на предната част
Гредата се поставя над предния най-горен конструктивен елемент(и) и резултатната на смачкващите сили лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна сила се определя по формулата:
Fv = 20M
Силата Fv трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.
В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор.
Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила Fv.
3.2.1.1.6. Допълнителни изпитвания на удар
В случай че при изпитване на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани като незначителни, се провежда второ подобно изпитване с височина на падане, определена по следната формула:
H' = (H x 10-1) (12 + 4a) (1 + 2a) -1
Второто изпитване се провежда веднага след изпитването на удар, причинило появата на пукнатини или скъсвания, като "а" представлява отношението на остатъчната деформация (Dp) към еластичната деформация (De), така както са измерени в точката на нанасяне на удара:
a = Dp/De
Допълнителната остатъчна деформация вследствие на второто изпитване на удар не трябва да надвишава 30 % от остатъчната деформация, получена при първото изпитване на удар.
За да може да се провежда допълнително изпитване, е задължително да се измерва еластичната деформация при всички изпитвания на удар.
3.2.1.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване
Ако по време на изпитване на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, се провежда второ подобно изпитване на смачкване със сила, равна на 1,2 Fv. Това второ изпитване се провежда веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.
3.2.1.2. Измервания
3.2.1.2.1. Счупвания и пукнатини
След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.
Всички скъсвания, причинени от ръбовете на тежестта на махалото, се пренебрегват.
3.2.1.2.2. Навлизания в свободната зона
По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона около седалката на водача, така както е дефинирана в т. 2.3.
Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.
3.2.1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Еластична деформация (при страничен удар)
Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm над базовата точка на седалката и във вертикална равнина, минаваща през точката на нанасяне на удара. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. № 8.
3.2.1.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Остатъчна деформация
След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на базовата точка на седалката.
3.2.2. Статични изпитвания
3.2.2.1. Натоварващи и смачкващи изпитвания
3.2.2.1.1. Натоварване по задната част
3.2.2.1.1.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора.
Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която първа би ударила земята при обръщане назад и обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията, от надлъжната равнина на симетрия.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.2.1.1.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.1.5.3.
3.2.2.1.1.3. Енергията, погълната от защитната конструкция, е най-малко:
Eil = 2,165 x 10-7 M L2
или
Eil = 0,574 x I
3.2.2.1.1.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се избира формула от т. 3.2.2.1.1.3, по която се получава по-голяма енергия, или по формулата:
Eil = 500 + 0,5 M
3.2.2.1.2.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и разположена на разстояние 1/6 от габаритната широчина на горната част на конструкцията от външния край на горната част.
Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която първа би ударила земята при странично обръщане на трактора при движение напред, и обикновено това е горният ръб.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.2.1.2.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.1.5.3.
3.2.2.1.2.3. Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:
Eil = 500 + 0,5 M
3.2.2.1.2.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):
- при защитна конструкция, представляваща зад колонен заден ролбар, може също да се прилага формулата по т. 3.2.2.1.2.3;
- при други типове защитни конструкции се избира формулата по т. 3.2.2.1.2.3 или по следните две, по която се получава по-голяма енергия:
Eil = 2,165 x 10-7 M L2
или
Eil = 0,574 I
3.2.2.1.3. Странично натоварване
3.2.2.1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия и минаваща на 60 mm пред базовата точка на седалката, намираща се в средното си надлъжно положение. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която първа би ударила земята при странично обръщане, и обикновено това е горният ръб.
3.2.2.1.3.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.1.5.3.
3.2.2.1.3.3. Енергията, погълната от защитната конструкция, трябва да бъде най-малко:
Eis = 1,75 M
3.2.2.1.3.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на нанасяне на удара трябва да лежи в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия и минаваща през средата на отсечката, която свързва точките за оразмеряване на седалката в двете и положения. При защитни конструкции, състоящи се от две колони, ударът трябва да се локализира върху едната.
3.2.2.1.3.5. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) и защитна конструкция, представляваща двуколонен заден ролбар, енергията трябва да е по-високата от изчислените по формулите:
Eis = 1,75 M
или
Eis = 1,75 M (B6 + B)/2B
3.2.2.1.4. Смачкване отзад
Всички условия са идентични на посочените в т. 3.2.1.1.4.
3.2.2.1.5. Смачкване отпред
Всички условия са идентични на посочените в т. 3.2.1.1.5.
3.2.2.1.6. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Допълнително изпитване с претоварване (фиг. от 9 до 11)
Изпитване с претоварване се провежда при всички случаи, при които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на изискваната енергия от конструкцията (фиг. № 10).
Фиг. № 9. Крива сила - деформация (изпитване с претоварване не е необходимо)
Забележки:
1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'
2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ? 1,03 F'
Фиг. № 10. Крива сила-деформация (изпитването с претоварване е необходимо)
Забележки:
1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'
2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ? 1,03 F'
3. Изпитването с претоварване е удовлетворително при Fb > 0,97 F' и Fb > 0,8 Fmax
Фиг. № 11. Крива сила - деформация (изпитването с претоварване да бъде продължено)
Забележки:
1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'
2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ? 1,03 F'
3. Fb < 0,97 F' - необходимо е продължаване на изпитването с претоварване
4. Fc < 0,97 Fb - необходимо е продължаване на изпитването с претоварване
5. Fd < 0,97 Fc - необходимо е продължаване на изпитването с претоварване
6. Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax
7. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап товарът падне под 0,8 Fmax
Изпитването с претоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % на добавената енергия (фиг. № 11).
Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5,10 или 15 % на изискваната енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за нарастването от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.
Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % на добавената енергия, силата надвишава 0,8 Fmax.
Получаването на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация са позволени по времето на изпитването с претоварване. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена.
3.2.2.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване
Ако по време на изпитване на смачкване възникнат пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се провежда второ подобно изпитване със сила 1,2 Fv веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.
3.2.2.2. Измервания
3.2.2.2.1. Счупвания и пукнатини
След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.
3.2.2.2.2. Навлизане в свободната зона
По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона, както е определена в т. 2.3.
При това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.
3.2.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Еластична деформация при странично натоварване
Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm вертикална равнина, минаваща през точката на прилагане на натоварването. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. № 8.
3.2.2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Остатъчна деформация
След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на базовата точка на седалката.
3.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Разширение на обхвата на резултатите от структурното изпитване върху изменени модели на защитната конструкция
Тази процедура може да не се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (например гумени опори, заменени с устройство за окачване).
3.3.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (например прикрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).
3.3.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изменения, които могат да окажат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (например изменение на компонент от конструкцията, на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за потвърждаване и резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.
Определят се следните ограничения за този вид разширение на обхвата:
3.3.2.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата без извършване на изпитване за потвърждаване;
3.3.2.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) резултатите от изпитването за потвърждаване ще бъдат приети с оглед разширението на обхвата, ако всички условия за приемане са изпълнени и:
- ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при динамично изпитване);
- ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % и деформацията, измерена(остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия), когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при статично изпитване);
3.3.2.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но единствено едно изпитване за валидиране може да бъде прието в рамките на един протокол за разширение на обхвата; вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.
3.3.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била изпитана. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.3.2.2, не са приложими в такъв случай).
3.4. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Устойчивост на защитните конструкции на ниски температури.
3.4.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Когато защитната конструкция има характеристики за устойчивост на крехкост на материала при ниски температури, протоколът от изпитване съдържа информация за това.
3.4.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Следните изисквания и процедури са предназначени да увеличат якостта и устойчивостта на защитната конструкция от разрушаване, дължащо се на крехкост при ниски температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на годността на защитната конструкция при ниски експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита.
3.4.2.1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За болтовете и гайките, използвани за присъединяване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните елементи на защитната конструкция, трябва да е потвърдено, че са издръжливи на ниски температури.
3.4.2.2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Всички електроди за заваряване, използвани за производството на конструктивните елементи и рамки, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в т. 3.4.2.3.
3.4.2.3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) За стоманените материали за носещите части на защитната конструкция трябва да е потвърдено, че издържат на провлачане на материала и отговарят на минималните изисквания за изпитване на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез, които са посочени в таблица № 1. Марката и качеството на стоманата се определят в съответствие с ISO 630:1995.
Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод от по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.
Носещите части на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.
3.4.2.4. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) При извършване на изпитванията на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица № 1, за които дава възможност материалът.
3.4.2.5. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Изпитванията по Шарпи на пробни тела с V-надрез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370 - 1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица № 1.
3.4.2.6. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995, Amd 1:2003.
3.4.2.7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.
| Таблица № 1 |
| |
| Минимални изисквания на изпитванията на ударно огъване по Шарпи на пробни тела с V-надрез |
| Размери на |
Енергия при |
Енергия при |
| образеца |
- 30°C |
- 20°C |
| mm |
J |
J(b) |
| 10 x 10 (a) |
11 |
27,5 |
| 10 x 9 |
10 |
25 |
| 10 x 8 |
9,5 |
24 |
| 10 x 7,5 (a) |
9,5 |
24 |
| 10 x 7 |
9 |
22,5 |
| 10 x 6,7 |
8,5 |
21 |
| 10 x 6 |
8 |
20 |
| 10 x 5 (a) |
7,5 |
19 |
| 10 x 4 |
7 |
17,5 |
| 10 x 3,5 |
6 |
15 |
| 10 x 3 |
6 |
15 |
| 10 x 2,5 (a) |
5,5 |
14 |
(а) Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.
(б) Изисква се стойността на енергията при - 20° да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при - 30°. Други фактори въздействат върху устойчивостта на ударното огъване, като посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.
Неделя, 11 Април
