Logo Петък, 20 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В сила от 25.05.1998 г.

Обн. ДВ. бр.47 от 24 Април 1998г., доп. ДВ. бр.33 от 9 Април 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г.

Глава първа.
ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ


Чл. 1. Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина - "държавен печат".





Чл. 2. (1) Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат.
(2) Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат с този закон.


Чл. 3. (1) За държавния печат се изработват пластичен еталон и пластични металически носители в единични бройки, които се използват за полагане на восъчен или на сух релефен печат по предвидения в този закон ред.
(2) Графичното изображение на държавния печат с определяне на вида и размера на шрифтовата гарнитура, описание на композицията, начина на полагане на восъчния и на сухия релефен печат съгласно приложение № 1, което е неразделна част от този закон.


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат".


Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Пластичният еталон по чл. 3, ал. 1 заедно с електронен запис на магнитен носител на държавния печат се съхранява в Българската народна банка в специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се съхраняват по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието, в Министерството на правосъдието.


Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се подновяват при необходимост по нареждане на министъра на правосъдието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Подменените печати по ал. 1 се унищожават по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието, за което той съставя протокол.


Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Великото Народно събрание на оригиналите на актовете на Великото Народно събрание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Народното събрание на оригиналите на приетите от Народното събрание актове:
1. закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България;
2. решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание;
3. решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;
4. решение за произвеждане на национален референдум;
5. решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на Министерски съвет, както и за извършване на промени в правителството;
6. решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;
7. решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание;
8. решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание;
9. решение за избиране и освобождаване на ръководителите на Българската народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени със закон;
10. решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;
11. решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
12. решение, с което се разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната;
13. решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на правосъдието подпечатва с восъчен релефен печат приета нова Конституция на Република България, както и закон за изменение и допълнение на Конституцията и решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание. В останалите случаи по ал. 1 и 2 той подпечатва съответните актове със сух релефен печат.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на актовете по ал. 1 и 2.


Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписа на президента на републиката върху оригиналите на указите за:
1. насрочване на избори за Велико Народно събрание или за Народно събрание, определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните книжа;
2. свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;
3. разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и определяне дата на изборите за ново Народно събрание;
4. определяне на дата за произвеждане на национален референдум и утвърждаване образците на книжата за референдума;
5. насрочване на избори за органи на местното самоуправление;
6. утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;
7. наименуване на обекти с национално значение и на населени места;
8. обнародване на закон;
9. връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;
10. назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации;
11. назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените сили и удостояване с висши военни звания;
12. назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;
13. назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;
14. назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато това е определено със закон;
15. награждаване с ордени и медали;
16. обявяване на обща или частична мобилизация;
17. обявяване положение на война или друго извънредно положение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В случаите, когато се изисква приподписване на издадения от президента указ от министър-председателя или от съответния министър в съответствие с чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България, държавният печат се полага от министъра на правосъдието след извършване на приподписването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на правосъдието подпечатва указите на президента за насрочване на избори за Велико Народно събрание с восъчен релефен печат. В останалите случаи по ал. 1 той подпечатва съответните укази със сух релефен печат.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на указите.
(5) В случаите на издаване на укази по ал. 1, т. 8 и 9 срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България за обнародване на законите се разпределя така:
1. Народното събрание изпраща на президента на републиката законите за обнародване не по-късно от три дни след приемането им;
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) президентът на републиката изпраща на министъра на правосъдието указите по ал. 1, т. 8 и 9 за полагане на държавния печат не по-късно от осем дни след получаването на законите;
3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) министърът на правосъдието полага държавния печат върху указите на президента по ал. 1, т. 8 и 9 не по-късно от два дни след получаването им.


Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите за ратификация, утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор, изготвени въз основа на приет от Народното събрание закон за ратифициране или акт на Министерския съвет, с който Република България се обвързва с международен договор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите, с които се акредитират ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на документите по ал. 1 и 2.


Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение. Указите, които не се приподписват от министър-председателя или от съответния министър, влизат в сила от момента на постановяването им от президента на републиката, а всички останали - след тяхното приподписване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на правосъдието удостоверява с подписа си полагането на държавния печат върху съответния акт, с изключение на чл. 8, ал. 1, т. 10 и чл. 9.


Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Восъчен релефен печат се полага от министъра на правосъдието непосредствено под подписа, който се удостоверява.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Сух релефен печат се полага от министъра на правосъдието върху подписа, който се удостоверява.


Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министерският съвет определя министър, който да полага държавния печат при отсъствие или при невъзможност на министъра на правосъдието да го положи.


Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В Министерството на правосъдието се води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат.
(2) Документите, върху които е положен държавният печат, носят и номера, съответно датата на записването в регистъра.


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в Министерството на правосъдието, което удостоверява, че първообразът носи държавния печат.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавният печат, се съхранява в Народното събрание, съответно в администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите по ал. 1, се съхранява в Министерството на правосъдието.

Глава втора.
НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ


Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.
(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.
(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.


Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:
1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;
2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;
3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.


Чл. 17. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.


Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Националното знаме на Република България се издига на:
1. морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища;
2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", до вписването им в корабните регистри на българските пристанища.


Чл. 19. Националното знаме на Република България се издига на българските дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители при условията, определени от международните договори и обичаи.


Чл. 20. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.


Чл. 21. (1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
(2) При издигане знамената на няколко държави националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно българската азбука.
(3) При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или парламентарна делегация на чужда държава почетно място се дава на знамето на съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.


Чл. 22. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска наполовина на носещото тяло.


Чл. 23. (1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.
(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.


Чл. 24. Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в приложение № 2.


Чл. 25. Редът за изобразяване на националното знаме или за възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет.

Допълнителни разпоредби


§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Разходите за изработването на еталона на държавния печат, на восъчния и на сухия релефен печат, с които си служи министърът на правосъдието при изпълнение на правомощията си по този закон, както и на електронния запис на магнитен носител по чл. 5, ал. 1, са за сметка на държавния бюджет.

Заключителни разпоредби


§ 2. Този закон отменя Закона за държавното знаме на Народна република България (обн., ДВ, бр. 48 от 1967 г.; изм., бр. 95 от 1975 г.).


§ 3. В Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 11 от 1998 г.) чл. 2 и 5 се отменят.


§ 4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
-------------------------
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 9 април 1998 г. и е подпечатан с държавния печат.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА


(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2006 Г.)

§ 66. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА


(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 36. Навсякъде в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, бр. 47 от 1998 г.; изм., бр. 33 и 69 от 1999 г., бр. 95 от 2005 г.) думите "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция", "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" и "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят съответно с "министърът на правосъдието", "министъра на правосъдието" и "Министерството на правосъдието".


Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(Доп. - ДВ, бр. 33 от 1999 г.)

1. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 1999 г.) Държавният печат на Република България има кръгла форма с диаметър 55 mm и композиция, която включва пластичен герб на Република България - голяма форма, и текст "РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ", изпълнен в шрифт "В И О Л". Текстът е разположен концентрично вътрешно по дължината на окръжност с диаметър 55 мм, като думите "Република България" над короната на герба са разделени от думите "държавен печат" посредством условно прекаран диаметър на окръжността. Гербът на Република България е вписан в условен правоъгълник с дълга страна 37 мм и къса страна 31,5 мм, чийто геометричен център съвпада с центъра на окръжността, а големите страни на правоъгълника са успоредни на условно прекарания диаметър, разделящ текста на печата.
2. Графичното изображение на държавния печат на Република България е, както следва:
Държавен печат М : 100 %
3. Восъчният релефен печат се полага ръчно върху червен восък.
4. Сухият релефен печат-блинд се полага чрез специална преса за преге печат върху хартия, картон или пергамент.


Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.)

Национално знаме на Република България
Основни изисквания
1. Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен, червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери:
1.1. форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5 (фиг. 1).
Стандартна пропорция
широчина (А) 1,00
дължина (B) 1,66
широчина на цветните полета (С) 0,33
фиг. 1. Национално знаме на Република България

При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
1.2. Размери: 18 cm х 30 cm, 24 cm x 40 cm, 90 cm x 150 cm, 129 cm x 215 cm.
Националното знаме за българското морско и речно плаване е със съотношение на широчината към дължината 2:3 и има следните размери:
- за плавателни съдове над 5000 дедуейт тона 124 cm х 210 cm
- за плавателни съдове от 1000 до 5000 дедуейт тона 90 cm х 135 cm
- за плавателни съдове до 1000 дедуейт тона 60 cm х 90 cm
- за спасителни лодки 40 cm х 60 cm

Забележка. Допускат се по изключение и други размери на националното знаме при спазване на съотношението широчина към дължина 3:5.
1.3. Цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80 %;
-зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил;
- червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
За провеждане на масови мероприятия националното знаме може да се печата върху хартия с размери 18 cm х 30 cm и цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80 %;
- зелен - номер 347 U по скалата на Пантон;
- червен - номер 032 U по скалата на Пантон.
Забележка. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхраняват в Българския институт по метрология.
2. Материали
2.1. Текстил - тъкан плат сплитка лито. Платът е изтъкан от основни и вътъчни нишки с еднаква дебелина от 100 % химична коприна (полиестерна - ПЕК, или полиамидна - ПАК, или вискозна - ВИК).
Минималните изисквания, на които трябва да отговаря платът, са дадени в таблица 1.

Таблица 1

Вид Минимална Максимална Драпи- Устойчивост на обагрянията - бала
на здравина свиваемост руе-  
плата до скъсване, daN след пране, % мост, %  
  основа вътък основа вътък   свет- вода морска пране хим. три ене
            лина   вода 40°C чистене сухо мокро
ПЕК 70 55 1,5 1,5 40 6-7 4 4 4 5 4-5 4
ПАК 60 45 1,5 1,5 40 6 4 4 4 5 4-5 4
ВИК 45 35 2,0 2,0 45 5-6 4 4 4 5 4-5 4

2.2. Шевни конци - състав еднакъв с този на плата. Свиваемост и устойчивост на обагрянията еднакви с тези на плата.
2.3. Носещо тяло - дръжка за носене, стойка, напречник за вертикално окачено знаме, въже за пилон.
Дръжката за носене, стойката и напречникът се изработват от твърда широколистна дървесина, без чепове, байцвана с орехов байц и лакирана, или от подходяща метална тръба, боядисана с бяла боя. Те имат в горния край, за напречника от двете страни, специални накрайници, които се изработват от материали, използвани за направа на носещото тяло. Закрепването им се осъществява посредством винт. Формите на накрайниците са показани на фигури 2, 3 и 4, а размерите са дадени в таблици 2, 3 и 4.


Фиг. 2. Накрайник - сфера
Таблица 2  
Диаметър на носещото тяло, Диаметър на сферата,
d mm D mm
35 70
40 80
45 90
   


Фиг. 3 Накрайник - копие

Таблица 3              
Диаметър D d1 d2 a b с h
на носе- mm mm mm mm mm mm mm
щото тяло,              
d mm              
35 55 20 7 47 40 123 210
40 65 25 10 53 45 139 237
45 75 30 13 58 50 153 262
               


Фиг. 4 Накрайник за напречник

Таблица 4
Диаметър D d1 a b с h
на носе- mm mm mm mm mm mm
щото тяло,            
d mm            
35 55 25 20 20 35 75
40 65 30 25 25 45 95
45 75 35 30 30 55 115

3. Изработване на националното знаме
Бялата, зелената и червената ивица от плат се съединяват с шев по такъв начин, че двете страни на знамето да са равностойни. Това се отнася и за случаите, когато лицевите страни на националното знаме са изработени от два отделни плата. В левия край на знамето по цялата му широчина се прави подгъв, отговарящ на диаметъра на носещото тяло. На останалите три страни се прави подгъв с широчина от 0,7 cm до 1,0 cm.
За осигуряване на по-добра стабилност и здравина се допуска влагането на подложка в подгъва от лявата страна и на хастар по цялата площ на знамето, когато лицевите страни са изработени от два отделни плата.
Трите свободни края на националното знаме могат да бъдат обшити с ресни - цвят злато, номер 15-0927 ТС по скалата на Пантон-текстил. Ресните са от същия текстилен материал и в зависимост от размера на знамето имат дължина от 3 cm до 6 cm.
4. Закрепване
Закрепването на текстилната част на знамето към носещото тяло трябва да се извършва по начин, който да осигури достатъчна стабилност. Закрепването може да бъде по цялата широчина на лявата страна или в горния и долния й край, за вертикално окачено знаме в горния край или в горния и долния край.
5. Допълнителни изисквания към производителя
5.1. Информационна карта с препоръки за поддържане на знамето:
а) пране;
б) химическо чистене;
в) сушене;
г)гладене;
д) съхранение.
5.2. Други данни:
а) наименование и адрес на фирмата производител;
б) вид на плата;
в) размери на знамето;
г) срок на гарантирана годност;
д) дата на производство.
Забележка. Недопустимо е използването на националното знаме за фирмена реклама.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти