Logo Петък, 20 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


НАРЕДБА № 1 ОТ 26 МАЙ 2000 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТИЩА

В сила от 09.12.2000 г.
Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г.


Чл. 1. (1) С тази наредба се определят техническите изисквания при проектиране на републиканските и местните пътища извън чертите на населените места, наричани за краткост "пътища".
(2) Изискванията на наредбата се прилагат едновременно с техническите нормативни актове по проектирането, свързани с надеждността на пътя и неговата безопасна експлоатация, със здравословните условия на труд, пожарната безопасност и санитарно-хигиенните норми.





Чл. 2. (1) Допуска се преминаване през територията на населените места на:
1. автомагистрали и пътища от I и II клас при наличието на доказана теренна, градоустройствена и икономическа целесъобразност;
2. пътища от III клас при отсъствие на интензивно товарно движение, транзитно за населеното място, и превоз на общоопасни и замърсяващи товари.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Участъците от републиканските пътища в границите на населените места се проектират като елементи на първостепенната улична мрежа съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (обн., ДВ, бр. 86 от 2004 г.; попр., бр. 93 от 2004 г.).


Чл. 3. (1) Наредбата се прилага задължително при проектиране на нови и при реконструкция на съществуващи пътища.
(2) Изискванията на наредбата и на нормите към нея се прилагат и в случаите на рехабилитация и основен ремонт за всички елементи и характеристики на пътя, върху които се въздейства с пътно-ремонтните работи, съгласно утвърденото задание за проектиране.
(3) За геометричните елементи на пътя, които не отговарят на изискванията на тази наредба и не се променят с проекта, трябва да се предвидят организационно-технически мероприятия за осигуряване безопасността на движението.


Чл. 4. Пътищата се проектират при спазване изискванията на нормите за проектиране на пътища, които са неразделна част от наредбата.


Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Видовете пътища и класификацията на републиканските пътища са съгласно чл. 3 от Закона за пътищата.


Чл. 6. Пътищата се проектират след подробни инженерно-геоложки, хидроложки и природо-климатични проучвания.


Чл. 7. (1) Пътищата трябва да удовлетворяват следните основни изисквания:
1. осигуряване безопасността на движението;
2. осъществяване на движението с приетото качество и пропускателна способност за съответния клас на пътя;
3. опазване на околната среда;
4. опазване на земеделските земи;
5. осъществяване на връзка с други пътища, прилежащи територии и населени места;
6. икономично използване на наличните материали, трудови, енергийни и финансови ресурси;
7. обвързване на пътя с ландшафта;
8. запазване на културно-историческите зони и паметници;
9. защита на националните интереси и сигурността на страната.
(2) Безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез:
1. създаване на еднородни условия за движение посредством правилно оразмеряване и взаимно обвързване на проектните елементи в план и профил;
2. прилагане на принципите за пространствено развитие на пътя и зрително ориентиране на водачите на моторни превозни средства;
3. удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки, паркинги и др.;
4. максимално използване на възможностите за създаване на условия за изпреварване;
5. приемане на подходящо пътно покритие;
6. осигуряване на условия за бързо отвеждане на повърхностните води встрани от пътното платно;
7. предвиждане на технически средства за организация и регулиране на движението и на предпазни и направляващи устройства;
8. предвиждане на осветителни устройства в участъци със сложни условия на движение;
9. предвиждане на радио- или телефонна връзка по автомагистралите, а за останалите пътища - при доказана техническа и икономическа целесъобразност.


Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) За строителство на нови пътища се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.
(2) Пътищата трябва да осигуряват следните екологични изисквания:
1. съхраняване на ценни природни форми, горски масиви, райони за размножаване и хранене на диви животни и птици и миграционните им пътища;
2. възможно най-голямо използване на наличните необработваеми и слабо продуктивни земи;
3. преминаване по границите на земеделски земи с трайни насаждения;
4. избягване на преминаването през вододайни зони и природни резервати;
5. обхождане на населени места, курортни комплекси и лечебно-възстановителни центрове;
6. обходните пътища на населените места да преминават по възможност от подветрената страна на преобладаващите ветрове на достатъчно голямо разстояние от границите на населените места;
7. осигуряване на паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари.


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) (1) Продуктите, които се предвиждат с инвестиционния проект и се влагат при изграждането на пътища и пътни съоръжения, трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, или да се придружават от документи (протоколи от изпитване, сертификати за качество и др.), удостоверяващи съответствието им с изискванията на други нормативни актове.
(2) Съответствието на строителните продукти, предназначени за изграждане на обектите по ал. 1, със съществените изисквания към строежите се оценява и удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 230 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата.


§ 2. Наредбата отменя раздел II, части 1, 2, 3, 4 и 5 и допълнение към части 1 и 2 от "Указания за проектиране на автомобилни пътища" (1977 г.).


§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Нормите за проектиране на пътища, които са неразделна част от наредбата, се допълват с част четвърта "Земно тяло".

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ЗЕМНО ТЯЛО

Глава шестнадесета
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 135. (1) В тази част от Нормите за проектиране на пътища са определени изискванията при проектиране на земното тяло на пътя.
(2) Земното тяло се състои от следните елементи:
1. земна основа на настилката;
2. основа на насипа (теренна основа);
3. насип;
4. изкоп.
(3) За всички елементи на земното тяло въз основа на инженерно-геоложките проучвания се изготвя индивидуален проект в съответствие с тази част от Нормите за проектиране на пътища.
(4) При проектиране на земното тяло в отделни частни случаи и за отделни негови елементи се допускат и типови решения, регламентирани в съответните членове на тази част от нормите.
Чл. 136. Земното тяло при насип се подразделя на следните зони, мерено от короната му:
1. зона А - горната част на насипа на дълбочина до 0,5 m;
2. зона Б - частта от насипа в дълбочина от 0,5 до 4 m;
3. зона В - частта от насипа от 4 до 10 m.
Чл. 137. Земната основа на настилката в насип и изкоп е зоната непосредствено под настилката, в която напреженията и деформациите, предизвикани от подвижните товари, затихват. Дълбочината на тази зона е приета 0,5 m, мерено в най-ниската точка на земното легло на настилката. То се изпълнява с напречен наклон 4 , 5 % съобразно дебелините на конструктивните пластове на пътната настилка. При насип земната основа на настилката съвпада с неговата зона А.
Чл. 138. Основа на насипа е активната зона на напреженията и деформациите (Ha), предизвикани от натоварването на насипа. За изчисленията дълбочината на тази зона, измерена от най-ниската точка на теренната линия, се определя от условието:


където:
sz е вертикалното напрежение, предизвикано от трапецовидно или триъгълно натоварване на основата на насипа, kN/m2;
sy - напрежението от геоложкия товар в основата, kN/m2.

Глава седемнадесета
РАЗЧИСТВАНЕ НА ТЕРЕНА В ЗОНАТА НА ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 139. Площите на пътните изкопи, насипи и взаимствени изкопи се почистват от дървета, храсти, пънове, корени, трева, друга растителност, както и от всички други предмети и отпадъци.
Чл. 140. (1) В зоната на земното тяло задължително се предвиждат изземването, складирането и съхраняването на растителната почва, която е необходима за довършителни земни работи.
(2) Горният пласт на земната повърхност на почистената строителна площадка се изкопава и отстранява на дълбочина 30 cm. Изкопаният материал се превозва и складира на депо на подходящо място или се влага по предназначение.
Чл. 141. (1) При височина на насипа до 1,5 m теренът под него се разчиства от храсти, дървета, корени и дънери.
(2) При височина на насипа над 1,5 m се разчиства надземната част на растителността.
(3) Корените на дърветата и храстите се премахват на дълбочина, по-голяма от 60 cm, под нивото на земната основа при насипите или под нивото на земното легло при изкопите.
(4) Полученият дървен материал без клоните и листата се натоварва, извозва и складира на подходящо място.

Глава осемнадесета
КЛАСИФИКАЦИЯ И ПОДБОР НА ПОЧВИТЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 142. (1) Класификацията на почвите за изграждане на земното тяло е в зависимост от зърнометричния състав и консистентните им граници съгласно табл. 36. Според тази класификация почвите се подразделят на следните групи и подгрупи: А-1 (A-1-a, A-1-в), A-2 (A-2-4, A-2-5, A-2-6, A-2-7), А-3, A-4, A-5, A-6 и A-7 (A-7-5 и A-7-6).

Таблица 36

Класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали


Обща Зърнести материали (35 % или по-малко Прахово-глинести материали
класификация частици, преминали през сито 0,075 mm) (35 % или повече частици,
    преминали през сито 0,075 mm)
Групова А-1 А-3 А-2 А-4 А-5 А-6 А-7 А-7-5
класификация             А-7-6
  А-1-а А-1-в   А-2-4 А-2-5 А-2-6 А-2-7        
Зърнометричен                      
състав (преминали                      
тегловни процен-                      
ти) през сито:                      
2,0 mm не по- - - - - - - - - - -
  вече                    
  от 50                    
0,425 mm не по- не по- не по- - - - - - - - -
  вече вече вече                
  от 30 от 50 от 51                
0,075 mm не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по-
  вече вече вече вече вече вече вече малко малко малко малко
  от 15 от 25 от 10 от 35 от 35 от 35 от 35 от 36 от 36 от 36 от 36
Характеристики на       не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по-
фракцията, преми-       вече малко вече малко вече малко вече малко
нала през сито       от 40 от 41 от 40 от 41 от 40 от 41 от 40 от 41
0,425 mm, граница                      
на протичане WL, %                      
Показател на плас- не повече не плас- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по- не по-
тичност Ip, % от 6 тични вече вече малко малко вече вече малко малко
      от 10 от 10 от 11 от 11 от 10 от 10 от 11 от 11
Кратко описание скални късове, фин прахов или глинест чакъл прахови почви глинести почви
  чакъл и пясък пясък и пясък    
Обща оценка като отлична до добра средна до лоша
земна основа    
     

Забележки:
1. Показателят на пластичност Ip за подгрупа А-7-5 е равен или по-малък от границата на протичане WL минус 30.
2. Показателят на пластичност Ip за подгрупа А-7-6 е по-голям от границата на протичане WL минус 30.
(2) Почви с високо съдържание на органични вещества (торф, торфени наноси) могат да бъдат класифицирани като група А-8. Класифицирането им се основава на визуална оценка и не зависи от зърнометричния състав и консистентните им граници. Тези почви се характеризират с висока степен на деформируемост и ниска носимоспособност.
(3) Групите почви по ал. 1 съдържат следните пет фракции:
1. валуни (скални късове) - материалът, задържан на сито с размер на отворите 75 mm;
2. чакъл - материалът, преминал през сито с размер на отворите 75 mm и задържан на сито с размер на отворите 2,0 mm;
3. едър пясък - материалът, преминал през сито с размер на отворите 2,0 mm и задържан на сито с размер на отворите 0,425 mm;
4. дребен пясък - материалът, преминал през сито с размер на отворите 0,425 mm и задържан на сито с размер на отворите 0,075 mm;
5. прах и глина - материалът, преминал през сито с размер на отворите 0,075 mm.
(4) Определението "прахов" се поставя към едрозърнести и дребнозърнести почви, когато техният показател на пластичност Ip е по-малък или равен на 10 % (групи А-2-4, А-2-5, А-4 и А-5).
(5) Определението "глинест" се поставя към едрозърнести и дребнозърнести материали, когато техният показател на пластичност Ip е по-голям или равен на 11 % (групи А-2-6, А-2-7, А-6 и А-7).
(6) Скалите в зависимост от коефициента на размекване (Kрз) се делят на неразмекващи се - при Kрз ? 0,75, и на размекващи се - при Kрз < 0,75.
(7) Коефициентът на размекване е отношението на якостта на натиск на скалата във водонапито състояние (R2) към якостта на натиск във въздушно сухо състояние (R1).
(8) Якостта на натиск на скалата се определя в съответствие с БДС 11484 "Материали строителни скални. Методи за определяне на якостта на натиск и якостта на опън при огъване", а нейното състояние - в съответствие с БДС 12159 "Скални строителни материали. Методи за определяне на естествената влажност, водопопиваемост, водонасищане, коефициент на насищане и водоотдаване".
Чл. 143. (1) Материалът, получен от изкоп и принадлежащ към групите А-1, А-2 и А-3, е подходящ за изграждане на насипното тяло на пътища.
(2) При изкоп на материали от групи А-4, А-5, А-6 и А-7 за всеки отделен случай се преценява дали да се складират на депо или след подходяща стабилизация да се вложат в някоя от зоните на насипа.
Чл. 144. Почвите, които не отговарят на изискванията за годност при употреба при извършване на земни работи, са:
1. почви от група А-8 на груповата класификация;
2. почви в замръзнало състояние;
3. глини с граница на протичане WL ? 45 %, определена с "паничка на Казагранде" съгласно метода за определяне на границата на протичане на почви (приложение № 16), или с показател на пластичност Ip ? 27 %, получен съгласно метода за определяне на границата на източване и на показателя за пластичност на почви (приложение № 17);
4. несвързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 10 % оптималното водно съдържание;
5. свързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 5 % оптималното водно съдържание;
6. почви, склонни към самозапалване;
7. почви с опасни физични и химични характеристики, изискващи специални мерки за изкопаване, обработка, складиране, транспортиране и депониране.
Чл. 145. (1) За изграждане на зона А на земното тяло при насип се използват почви от групите А-1, А-2-4 и А-2-5 или други материали, които отговарят на следните изисквания:
1. максималният размер на зърната е не по-голям от 75 mm;
2. водното съдържание е ± 3 % от оптималното водно съдържание, получено съгласно метода за определяне на зависимостта между водното съдържание и плътността на почви при използване на трамбовка с маса 4,54 kg, падаща от височина 457 mm (приложение № 18) или съгласно т. 1.6 на БДС 17146 "Почви строителни. Определяне на максималната плътност на скелета и оптималното водно съдържание на почвите. Метод по Проктор";
3. стойността на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата след четиридневно киснене (CBR min) на проба е не по-малко от 30 %, когато тя е уплътнена при 95 % от максималната суха плътност на скелета (съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6), при изпитване, проведено съгласно метода за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата (CBR) в приложение № 19 или съгласно Методиката за определяне на показателя за носимоспособност CBR на строителни почви и неорганични зърнести строителни материали в лабораторни условия (издание на МРРБ - ГУП, 1999 г.);
4. съдържанието на водоразтворими соли е съгласно БДС 11301 "Почви строителни. Методи за определяне на водоразтворими соли и на техните компоненти":
а) сулфати - не повече от 4 %;
б) хлориди - не повече от 8 %.
(2) В зона А на земното тяло не се допуска използването на разпадащи се (размекващи се) при контакт с вода скални материали (мергели, аргелити и др.).
Чл. 146. (1) За изпълнението на насипа в зони Б и В се използват почви от групите А-1, А-2 и А-3 или други материали, които отговарят на следните изисквания:
1. максималният размер на зърната е не по-голям от 200 mm;
2. водното съдържание е ± 3 % от оптималното водно съдържание, получено по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6;
3. съдържанието на водоразтворими соли е съгласно БДС 11301:
а) сулфати - не повече от 4 %;
б) хлориди - не повече от 8 %.
(2) Почвите от групи А-4, А-5, А-6 и А-7, които са извън обхвата на чл. 144, могат да се влагат в някоя от зоните на насипа след подобряване на физико-механичните им характеристики чрез стабилизация.
Чл. 147. При насипи с височина над 10 m най-долната част от насипа под зона В се изгражда от почви и скални материали, осигуряващи устойчивостта на насипното тяло, чиито физико-механични характеристики съответстват на изискванията за зона В на насипа.
Чл. 148. Използването на разпадащи се (размекващи се) скални материали с максимален размер до 120 mm се допуска само при пътища с много слабо движение (УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.), ако бъдат оформени в ядро на насипа, защитено от зона А и от периферен пласт в откосите с минимална дебелина 0,50 m (фиг. 80). Периферният пласт се изпълнява от свързани, уплътнени почви с показател на пластичност Ip ? 27 %.


Фиг. 80. Защита на ядро от размекващи се скални материали с периферен почвен пласт

Чл. 149. При изграждане на дренажен пласт в основата на насипа материалът, с който той се изпълнява, може да е пясък, чакъл, баластра, трошен камък или смеси от тях (група А-1), като се спазват следните изисквания:
1. максималният размер на зърната е не по-голям от 100 mm;
2. преминалото количество фракция през сито 0,075 mm е не повече от 10 % по маса;
3. коефициентът на разнозърност (d60/d10) е не по-малък от 10.
Чл. 150. При изграждане на насип до или върху водостоци и тръбни дренажи за обратната засипка се използва материал от група А-1, който отговаря на следните изисквания:
1. максималният размер на зърната е не по-голям от 75 mm;
2. преминалото количество фракция през сито 0,075 mm е не повече от 15 % по маса;
3. коефициентът на разнозърност (d60/d10) е не по-малък от 10;
4. отклонението от оптималното водно съдържание, получено по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6, е ± 3 %.
Чл. 151. Когато земната основа при път в изкоп е изградена от скални материали, които не се разпадат или размекват при контакт с вода, тя е подходяща за земно легло на пътната настилка.
Чл. 152. Когато през зимния период земната основа на настилката е под въздействието на отрицателни температури, почвите, които я изграждат, трябва да отговарят и на някои допълнителни изисквания за мразоустойчивост. Тези изисквания и случаите, когато те са в сила, са разгледани в УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.

Глава деветнадесета
ПЛЪТНОСТ НА ПОЧВИТЕ, ВГРАЖДАНИ В ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 153. (1) Плътността на почвите при вграждането им в земната основа на настилката, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез критерия "степен на уплътняване mod kpr или kpr" съгласно БДС 17146.


където:
rd е обемната плътност на скелета на уплътнената на място почва, t/m3;
mod rd, Pr - максималната обемна плътност на скелета, t/m3, получена при стандартни условия с модифицирана уплътняваща работа W = 2,7 kJ/dm3;
rd, Pr - максималната обемна плътност на скелета, t/m3, получена при стандартни условия с нормална уплътняваща работа W = 0,6 kJ/dm3.
(2) Уплътняването на земното легло на пътната настилка (зона А на насипа, а при изкоп - 0,50 m под котата на завършеното конструктивно ниво на изкопа) във всички насипни и изкопни участъци е със стойност не по-малка от 95 % от максималната обемна плътност на скелета (mod rd, Pr) на материала, получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6.
(3) За цялата височина на насипа, във всички насипни площи, включително банкети и откоси, се постига плътност не по-малка от 95 % от максималната обемна плътност на скелета (mod rd, Pr), получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6.
(4) При насипи, при които естественият терен е на повече от 0,50 m под котата на земното легло на настилката, естественият терен под пълната широчина на насипа се уплътнява не по-малко от 93 % от максималната обемна плътност на скелета (mod rd, Pr), получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6, на дълбочина не по-малка от 0,25 m.
(5) При насипи, при които естественият терен е на по-малко от 0,50 m под котата на земното легло на настилката, естественият терен под пълната широчина на насипа се уплътнява не по-малко от 95 % от максималната обемна плътност на скелета (mod rd, Pr), получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6, на дълбочина не по-малка от 0,25 m.
(6) В случай че измерената на място естествена плътност на почвата в основата на насипа е по-малка от необходимата, почвата се отстранява до дълбочина 0,25 m, след което се вгражда отново и се уплътнява до необходимата степен.
(7) В случай че почвата в основата на насипа не отговаря на изискванията за годност при извършване на земни работи съгласно чл. 144, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с материал, отговарящ на изискванията по чл. 143, като се изключат размекващи се скали или се стабилизира на място за подобряване на физико-механичните й характеристики.
Чл. 154. (1) Плътността на вложените почви на място се определя по метода "режещ пръстен" съгласно БДС 647 "Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на обемната плътност" или чрез заместващ пясък съгласно Методиката за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез заместващ пясък (издание на МРРБ - ГУП, 1999 г.).
(2) Постигнатата плътност на място се контролира за всеки положен пласт на насипа. Честотата на вземане на пробите е една проба на не повече от 50 m дължина на участъка или на всеки 300 m3 уплътнена маса за автомагистрали и пътища I клас и на не повече от 200 m дължина на участъка или на всеки 1000 m3 уплътнена маса за останалите пътища.
(3) Изпитванията за определяне на достигнатата степен на уплътняване се извършват на произволно посочено място и за цялата уплътнена площ в посочения участък. Всеки пласт се счита за уплътнен, когато не повече от 10 % от взетите проби показват плътност, по-малка от необходимата, като разликата между необходимата и получената плътност за тези проби е не по-голяма от 2 % за пластове, изпълнявани на автомагистрали, и 3 % за други пътища.
(4) Допълнителен контрол на плътността се провежда на всеки уплътнен пласт от насип около водостоците, конусите на мостовете и зад устоите им.
Чл. 155. (1) При изпълнение на насипни работи със скални материали не се допуска влагане на скални късове с размер над 2/3 от проектната дебелина на пласта.
(2) Когато в насипа или в отделни негови зони се предвижда вграждане на едрозърнести слабо свързани почви и скални материали, които съдържат зърна, по-големи от 63 mm, вместо плътността се проверяват модулите на еластичност и на деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча съгласно БДС 15130 "Почви строителни. Определяне на еластичния и деформационния модул чрез натоварване с кръгла плоча". В този случай степента на уплътняване се определя опитно на място чрез уплътняване на опитен пласт с вибрационни и тежки пневматични статични валяци. Дебелината на уплътнявания опитен пласт е променлива. За уплътнена се счита тази дебелина, за която максималното слягане (затихнало след няколко преминавания на уплътнителните машини), измерено по геодезичен начин, е не по-голямо от 10 % от съответната дебелина на уплътнения пласт. Изчислява се отношението Е21, където Е2 и Е1 са модулите на деформация при втори и първи цикъл на натоварване. За автомагистрали това отношение е не по-голямо от установеното на място за опитния пласт и не превишава 2,0 за зона А, 2,5 за зона Б и 2,2 за зона В на насипа и за частта под нея. За останалите пътища се спазват следните изисквания:
1. за пътища с прогнозен трафик над един милион броя еквивалентни оразмерителни оси отношението Е21 е не по-голямо от посочените гранични стойности за отделните зони на насипа;
2. за пътища с прогнозен трафик под един милион броя еквивалентни оразмерителни оси отношението Е21 е не по-голямо от 2,5 за всички зони на насипа.
(3) При възникване на спорни случаи максималната стойност на отношението Е21 се определя на място на опитен пласт за пътища от всички класове и за всякакви стойности на прогнозния оразмерителен трафик.
(4) Посочените предписания са валидни и когато скалните материали са размекващи се при контакт с вода, като опитният пласт тогава се изпълнява при фиксирана дебелина 0,20 - 0,22 m и с максимален диаметър на зърната 120 mm. Тогава отношението Е21 е не по-голямо от полученото на място на опитен пласт.
(5) Честотата на изпитванията при натоварване с кръгла плоча е едно изпитване на не повече от 200 m.
Чл. 156. (1) Плътността на почвите при вграждането им в земната основа на настилката при изкоп на дълбочина 0,50 m се дефинира чрез критерия "степен на уплътняване mod KPr" така, както при зона А на насипи. В случай че измерената на място естествена плътност на почвата е по-малка от необходимата, почвата на дълбочина 0,50 m се отстранява, след което тя се вгражда отново и се уплътнява до необходимата степен. Ако почвата в земната основа на настилката при изкоп не отговаря на изискванията за годност при извършване на земни работи съгласно чл. 144, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с друга, отговаряща на изискванията за зона А на насипа, след което се уплътнява, докато се достигне необходимата за зона А степен на уплътняване съгласно чл. 153, ал. 2.
(2) Задължително отстраняване на материала от земната основа на настилката при изкоп на дълбочина 0,50 m се предвижда и когато той спада към размекващите се при контакт с вода скали. На негово място се доставя почва, отговаряща на критериите за подбор на почви за зона А на насипа съгласно чл. 145. Степента на уплътняване в този случай е също съгласно изискванията за зона А на насипа (чл. 153, ал. 2).
Чл. 157. Дъната на всички изкопи за съоръжения и водостоци, които се засипват отново, както и всички насипи в подстъпите към съоръжения и водостоци се уплътняват до 98 % от максималната обемна плътност на скелета (mod rd, Pr) на материала, получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6, на разстояние най-малко 5 m, мерено от горната част на съоръжението.
Чл. 158. (1) Когато в основата на насипа се предвижда дрениращ пласт за ускоряване на консолидационния процес, той се уплътнява до достигане на плътност не по-малка от 95 % от максималната обемна плътност на скелета (mod rd, Pr), получена по метода съгласно приложение № 18 или БДС 17146, т. 1.6.
(2) Когато в дрениращия пласт по ал. 1 се използват едрозърнести почви и скални материали, по-големи от 63 mm, степента на уплътняване се определя съгласно чл. 155, ал. 2, включително и за случая, когато дрениращият пласт се намира под зона В на високи насипи.
Чл. 159. Водното съдържание на почвите, вграждани в земното тяло, подбрани според критериите по чл. 145 и 146 и уплътнени съгласно чл. 153, ал. 2 и 3, е в границите от 0,97 до 1,03 mod wropt, Pr.

Глава двадесета
НАКЛОНИ НА ОТКОСИ НА НАСИПИ

Чл. 160. (1) Наклоните на откосите на насип с височина до 4 m, измерена във външния ръб на банкета от страна на по-ниската част на терена, при наклон на теренната основа не по-голям от 1:5, независимо от вида на изграждащите я почви, се предписват по типови решения в съответствие с данните от табл. 37.

Таблица 37
Клас Едрозърнести, Прахов чакъл Глинест чакъл
на слабо свърза- и пясък, и пясък, пра-
пътя ни почви и фин пясък хови почви,
  скални (групи А-2-4, глинести
  материали А-2-5, А-3) почви
  (група А-1)   (групи А-2-6,
      А-2-7, А-4,
      А-5, А-6, А-7)
Автома- 1 : 1,5 1 : 1,75 1 : 2
гистрали      
I 1 : 1,5 1 : 1,75 1 : 1,75
II 1 : 1,5 1 : 1,5 1 : 1,75
III 1 : 1,5 1 : 1,5 1 : 1,5
Местни 1 : 1,5 1 : 1,5 1 : 1,5
пътища      

(2) Наклоните на откосите на насип с височина от 4 до 10 m, измерена във външния ръб на банкета от страна на по-ниската част на терена, в която се включва допълнителен почвен пласт с височина Ze (m), еквивалентен на подвижните товари съгласно формула (2), при наклон на теренната основа не по-голям от 1:5 и когато тази основа е практически здрава, недеформируема, се проектират съобразно вида и изчислителните земно-механични характеристики на изграждащата насипа почва.
(3) Здрава, практически недеформируема основа е тази, изградена от скали, които имат якост на натиск във водонаситено състояние Rc > 50 MРa, коефициент на размекване Крз > 0,75 и степен на изветряване Кс изв. > 0,8, от сбити скални наслаги и от почви от групите А-1, А-2-4, А-2-5 и А-3 при отсъствие на почвени води в активната зона на напреженията и деформациите, дефинирана в чл. 138, формула (1).
(4) Наклоните на откосите на насип с височина от 4 до 10 m при предпоставките на ал. 2 за почви от групите А-1-в, А-2, А-4, А-5, А-6 и А-7 се оразмеряват по един от следните методи съгласно приложение № 20:
1. метод с използване на таблични данни;
2. метод с използване на номограми.
(5) Методите за оразмеряване на наклоните на откосите по ал. 4 са валидни и когато насипът с височина от 4 до 10 m се изгражда от зърнести, слабо свързани и несвързани почви и скални материали (подгрупа А-1-а и група А-3). Възможни са следните случаи:
1. почвата спада към подгрупа А-1-а, като количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е под 10 %; изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията се приемат съответно j = 28° и с = 18 kN/m2 за зони А, Б и В на насипа; когато количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е над 10 %, наклоните на откосите се приемат 1:1,5;
2. почвата спада към група А-3; изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията се приемат съответно j = 22° и с = 15 kN/m2.
(6) При условията на ал. 3 за недеформируема теренна основа при насип с височина над 10 m, когато той се изпълнява от дребнозърнести несвързани и слабо свързани почви, както и от свързани почви, т.е. от всички почви от групи А-1 - А-7, с изключение на тези от подгрупа А-1-а, за които количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е над 10 %, се прилага метод, установяващ наклона на откоса във всяка негова точка. При зададена височина на насипа, включваща допълнителната височина Ze по формула (2), и при предварително възприето очертание на откоса в изследвания напречен профил, включващо берми на всеки 4 - 5 m височина, за отделни негови точки или участъци се определя коефициентът на сигурност (ki) по формулата:

ki = tg yi / tg ai (3),

където yi е ъгълът на срязване, градуси;

tg yi = tg ji + сi/gd, срi zi (4),

ci - изчислителната стойност на кохезията на почвата за разглежданото ниво, kN/m2;
zi - дълбочината на разглежданото ниво, мерено от върха на откоса, m;
g d, срi - средното обемно тегло на почвата над или около разглежданото ниво, kN/m3; за зоните на насипа под зона В този показател се отбелязва с gср;
ji - изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене на почвата за разглежданото ниво, градуси;
ai - ъгълът на наклона на възприетия откос за разглежданото ниво, градуси.
(7) Изчислителните стойности на кохезията с на почвата и на нейния ъгъл на вътрешно триене j се получават опитно в съответствие с БДС 10188 "Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на якостта на срязване в едноплоскостен апарат".
(8) Коефициентът на сигурност ki във всяка точка (участък) на откоса е по-голям от коефициента на сигурност k, определен по формула (5), приложение № 20.
(9) Методът по ал. 6, установяващ наклона на откоса, за височина на откоса над 10 m е валиден и когато насипът се изгражда от едрозърнести, несвързани почви и скални материали (подгрупа А-1-а). Възможни са следните случаи:
1. почвата спада към подгрупа А-1-а, като количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е под 10 %; изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията се приемат съответно j = 28° и с = 18 kN/m2 за зони А, Б и В на насипа и j = 24° и с = 18 kN/m2 за частта на насипа под зона В;
2. когато почвата спада към подгрупа А-1-а, но количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е над 10 %, наклоните на откосите не се изследват, а се приемат, както следва:
а) 1:1,5 - за зони А, Б и В на насипа;
б) 1:1,75, евентуално 1:2 при насип с височина над 15 m - за частта под зона В.
(10) Методите за оразмеряване на откоси на насипи са обобщени в табл. 38.

Таблица 38

Обобщаване на методите за оразмеряване на откоси на насипи чрез тяхното изследване съгласно чл. 160


Чл. 161. (1) Когато теренната основа е деформируема, т.е. когато не са налице условията по чл. 160, ал. 3, независимо от нейния напречен наклон при височина на насипа над 4 m се счита, че евентуално свличане на откосите на насипа би се извършило по плъзгателна повърхнина, минаваща под неговите пети. Тогава наклоните на откосите се установяват по метода на кръгово-цилиндричната плъзгателна повърхнина, базиращ се на схемата на фиг. 81.


Фиг. 81. Схема на кръгово-цилиндрична плъзгателна повърхнина

(2) При изследване на даден напречен профил на насипа предварително се възприема ориентировъчен наклон на откосите и берми на всеки 4 - 5 m височина на насипа. Във височината на насипа се включва височината Ze, изчислена по формула (1) от приложение № 20. В равнината на чертежа плъзгателната повърхнина се изобразява като окръжност с произволно местоположение на центъра. Плъзгащият се земен масив, разглеждан като твърдо недеформируемо тяло, се разделя на ламели с широчина около 3 - 4 m посредством вертикални прави. За всяка ламела се намира теглото Gi, което действа в центъра на тежестта й. Нормалните и тангенциалните компоненти на теглото са Ni = Gi cos ai и Hi = Gl sin ai, където ai е ъгълът на наклона на тангентите на окръжността на плъзгане в местата, където тя се пресича от вертикалните товари:
1. Hi са двигателните сили, на които се противопоставят съпротивителните сили Тi:

Тi = Ni tgji + ci li = Gi cos ai tg ji + ci li (5),

където:
li е дължината на дъгата в обсега на една ламела;
Sli = L - дължината на цялата дъга на плъзгателната окръжност;
ji, ci са изчислителните стойности на ъгъла на вътрешно триене (градуси) и на кохезията (kN/m2) на почвата в обсега на една ламела;
2. въртящият момент на активните (двигателните) сили е Ма:

Ма = S ± Hi R = R S ± Gi sin ai (6);

3. въртящият момент на съпротивителните сили е Мr:

Мr = S Ti R = R S (Gi cos ai tgj + cL) (7),

където R е радиусът на плъзгателната окръжност;
4. коефициентът на сигурност е отношението на въртящите моменти на съпротивителните и активните сили:

  Мr  
k = ------ (8).
  Ма  

(3) При изпълнение на насипа от пластове от различни почвени източници се отчитат различните за тези източници изчислителни стойности за кохезията и ъгъла на вътрешно триене.
(4) Когато ламелата навлиза изцяло или частично в теренната основа на насипа, изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията, участващи във формулите, трябва да съответстват на почвите от насипа и от теренната основа, включени в разглежданата ламела. В този случай теглото на ламелата съответства на обемните тегла и на съответното водно съдържание (оптимално или естествено) на включените в нейния обсег почви.
(5) Най-ниската стойност на коефициента на сигурност kmin съответства на най-неблагоприятната от всички възможни повърхнини на плъзгане. Той трябва да е по-голям от коефициента на сигурност k съгласно формула (5) от приложение № 20. Точността на изследване на разглеждания метод се увеличава с нарастването на броя на приетите плъзгателни повърхнини. Това може да се постигне чрез програмиране на метода за компютърна техника. При земно тяло, независимо от неговата височина, за пътища II и III клас, както и за местни пътища се допуска да се прилагат и някои известни от земната механика начини за ускорено установяване на най-неблагоприятната плъзгателна повърхнина.
(6) Ако в резултат на изследването се получи, че kmin < k, се извършва ново изследване при ново очертание на откоса, осигуряващ по-малък наклон.
Чл. 162. (1) При наличие на почвени води близо до повърхността на терена се налага неговото дрениране, свързано с образуване на депресионни криви встрани от дренажната тръба. Тези криви се установяват в хода на хидрогеоложките проучвателни работи. Методът се прилага, като се отчитат различните земно-механични показатели в дренираната и недренираната част на основата на насипа, действието на филтрационния натиск, който се поражда при движение на водата при дрениране и действа в посока към въздушната страна на насипа, както и на водния подем, на който е подложена недренираната част на основата (фиг. 82).


Фиг. 82. Схема на плъзгателна повърхнина в насип при наличие на дренажна система в неговата теренна основа

(2) Когато нивото на почвените води е на по-голяма дълбочина, може да не се прилага отводняване чрез дренажна система. Тогава кръгово-цилиндричната плъзгателна повърхнина може да мине през недрениран до постоянно ниво на почвените води водопропусклив пласт. В този случай се отчита водният подем на частта от земната основа, заключена между плъзгателната повърхнина и постоянното ниво на почвените води (фиг. 83).
(3) При изследване устойчивостта на откосите по схемите на фиг. 82 и 83 изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене j и на кохезията с на почвата за частта от теренната основа между плъзгателната повърхнина и депресионната крива, съответно между плъзгателната повърхнина и постоянното ниво на почвените води, за височина на насипа над 10 m се получават чрез зависимостите j = f (w) и с = f (w), установени при лабораторно срязване на почвени проби съгласно чл. 181, ал. 3. Когато насипът е с височина под 10 m, изчислителните стойности на тези параметри по отношение изчислителните стойности на параметрите за сухите части на теренната основа се приемат намалени с 25 % за ъгъла на вътрешното триене и с 50 % за кохезията.


Фиг. 83. Схема на плъзгателна повърхнина в насип при отсъствие на дренажна система в неговата теренна основа

(4) При насипи с височина над 10 m прилагането на метода на кръгово-цилиндричната плъзгателна повърхнина изисква предварително включване на контрабанкети в контурите на напречния профил. При такова проектно решение се осигурява не само устойчивостта на откоса на насипа, но и относителната устойчивост на неговата основа, при което евентуални пластични зони в нея се свеждат до безопасни за общата устойчивост на насипа размери и до затвореното им положение (фиг. 84).


Фиг. 84. Пластични зони в теренната основа на насипа:
а) затворена; б) отворена

Чл. 163. (1) Изследването на устойчивостта на откосите на насипа при условията на чл. 161 и 162 е валидно и за едрозърнести, слабо свързани и несвързани почви и скални материали (подгрупа А-1-а). Възможни са следните случаи:
1. почвата спада към подгрупа А-1-а, като количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е под 10 %; изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията се приемат, както следва: j = 28° и с = 18 kN/m2 - за зони А, Б и В на насипа, и j = 24° и с = 18 kN/m2 - за частта на насипа под зона В;
2. когато количеството на валуните, по-големи от 75 mm, е над 10 %, устойчивостта на откоса за зони А, Б и В на насипа се изследва при възприемане на изчислителни стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията съответно j = 32° и с = 15 kN/m2 и j = 25° и с = 15 kN/m2 - за частта на насипа под зона В (високи насипи).
(2) Ъгълът на вътрешното триене j и кохезията с, участващи във формулите за изследване устойчивостта на откоси на насипи съгласно чл. 160, ал. 6, съответстват на допустимото водно съдържание на почвите за изграждане на земното тяло (чл. 159).
(3) Ъгълът на вътрешното триене j и кохезията с, участващи във формулите за изследване устойчивостта на откоси на насипи съгласно чл. 161, съответстват на допустимото водно съдържание на почвите за изграждане на земното тяло съгласно чл. 159, когато почвите над плъзгателната повърхнина спадат към насипа, и на максималното естествено водно съдържание на почвите, известно от хидрогеоложките проучвания за почвите над плъзгателната повърхнина, прилежащи към теренната основа на насипа. Ако се предвижда проект за отводняване на теренната основа, естественото водно съдържание се свежда до стойности, близки до границата на източване на почвата.
Чл. 164. (1) Независимо от изследванията за устойчивост на откосите на насипа при наклон на естествения терен под насипа, по-голям от 1:5, се извършва също така изследване на влиянието на наклона върху устойчивостта на по-високия откос на насипа и върху устойчивостта на целия насип срещу плъзгане. В тези случаи в естествения терен задължително се изсичат стъпала с размери:
1. широчина - 1 - 3 m;
2. височина - до 1 m;
3. напречен наклон на стъпалото - 1 - 2 % по направление на падането на ската.
(2) Влиянието на напречния наклон на терена върху устойчивостта на по-високия откос се изследва по схемата на фиг. 85, където G е теглото на защрихованата призма с дължина на насипа по оста на пътя, равна на 1 m. Тази призма служи като подпорна стена на отвесното ядро на насипа; Еa - активният земен натиск, който земната маса в насипа упражнява върху същата призма, j - ъгълът на вътрешното триене между земния масив и фиктивната подпорна стена (защрихованата призма), който в случая е равен на изчислителната стойност на ъгъла на вътрешното триене на почвата, от която е изграден насипът. Наклонът на терена е изразен с ъгъл b. Двигателните сили са успоредните на терена сили H = G sin b и Еa cos(j - b). Активният земен натиск Еa се определя по формулата:

Еa = 1/2 gn h2 Ka (9),

където:
h е височината на призмата, m;
gn - обемното тегло на почвата, kN/m3;
Ka - коефициентът на активния земен натиск, който се определя по формулата:

Ka = tg2(p/4 - j/2) (10).


Фиг. 85. Схема за изследване на устойчивостта на откос на насип върху наклонен терен

(3) Тъй като в теренната повърхност задължително се изкопават стъпала, съпротивителната сила Т е в зависимост от изчислителната якост на срязване на насипния материал, а плъзгането се извършва по повърхнина, намираща се в самото тяло на насипа. Тогава:

Т = (s tgj + с) B' (11),

където

B' = B/cos b (12).

(4) Коефициентът на сигурност k се определя по формулата:

k = T/(Еa cos (j - b) + Н) (13),

като той трябва да е равен или по-голям от стойността на коефициента на сигурност k съгласно приложение № 20, формула (5). Ако това условие не е изпълнено, се намаляват наклонът на откоса и/или височината на насипа. Алтернативно решение е предвиждането на контрабанкет (фиг. 84).
(5) При изследване влиянието на напречния наклон на терена върху устойчивостта на целия насип са възможни следните два случая:
1. при недеформируема (скална) наклонена основа се приема, че тя е повърхнината на плъзгане на насипа (фиг. 86):


Фиг. 86. Схема за изследване на устойчивостта на насип върху недеформируема наклонена теренна основа

а) в един произволен блок (ламела) i е в сила изразът:

Si = Нi - Ti + Si-1 (14),

където:
Si е активната сила в зоната на ламелата i;
Нi - компонентата на теглото Gi, успоредна на наклонената основа в зоната на ламелата i;
Ti - силата на триене в зоната на ламелата i;

Ti = Gi cos ai tg ji + c li (15),

където:
j е изчислителната стойност на ъгъла на вътрешното триене на почвата в плъзгателната повърхнина, градуси;
с - изчислителната стойност на кохезията на почвата в плъзгателната повърхнина, kN/m2;
Si-1 - компонентата на активната сила в ламелата i-1, успоредна на наклонената основа в зоната на ламелата i, kN;
б) условието за устойчивост на насипно тяло е в последната (най-ниската) ламела активната сила да е по-малка или равна на нула и едновременно с това да е изпълнено условието:

Тi/(H + Si-1) > k (16);

в) получената стойност на коефициента на сигурност трябва да е по-голяма от стойността на коефициента на сигурност k съгласно приложение № 20, формула (5);
г) ако получената стойност е по-малка от k, се намаляват наклонът на откосите и/или височината на насипа; алтернативно решение е предвиждането на контрабанкет (фиг. 84);
2. когато теренната основа на насипа с напречен наклон над 1:5 е силно деформируема, проблемът за устойчивостта на насипа се решава чрез изследване на относителната устойчивост на неговата основа по метода на jk линиите съгласно чл. 180; тогава влиянието на наклона на основата се отчита по схемата на фиг. 87, водещо до появата на тангенциални сили t, успоредни на наклонения терен, явяващи се като допълнителни сили на тези, действащи при хоризонтална основа:

t = Н/B (17),

където:
Н е компонентата от теглото G на насипа, успоредна на наклонената основа;

Н = G sina, kN;

a - наклонът на основата, градуси;
В - най-голямата широчина на насипа по наклонената основа, m.


Фиг. 87. Сили, които се предават от насипа върху неговата теренна основа при: а) хоризонтална основа; б) наклонена основа

Чл. 165. Проектиране на насипното тяло върху естествен терен с напречен наклон, по-голям от 1:3, се допуска само ако се предвиждат подпорно съоръжение откъм по-ниската част на терена и изкопни стъпала в него.

Глава двадесет и първа
НАКЛОНИ НА ОТКОСИ НА ИЗКОП

Чл. 166. (1) Типизираните наклони на откоси на изкопи при дълбочина на изкопа във външния ръб на банкета от страна на по-високата част на терена до 4 m, при отсъствие на почвени води в обхвата на пътя, на дълбочина до 10 m под контурите на напречния профил и при еднородност на геоложкия строеж са посочени в табл. 39.
(2) При наличие на скала (втора колона на табл. 39) предписаните наклони на откоса са валидни и за височина на изкопа над 4 m. Всички видове почви в табл. 39 се доказват при извършване на инженерно-геоложките проучвания.
(3) Данните от табл. 39 може да се използват и при плитки почвени води, при условие че в проекта е предвидено отводняване на откосите.

Таблица 39

Клас Скала, не- Скала, силно Прахов Глинест
на изветряла изветряла, чакъл и чакъл и
пътя и слабо вкл. едро- пясък, пясък, пра-
  изветряла зърнести фин пясък хови почви,
    почви (групи А-2-4, глинести
    (група А-1) А-2-5, А-3) почви
        (групи А-2-6,
        А-2-7,
        А-4, А-5,
        А-6 , А-7)
Авто- 10:1 - 5:1 5:1 - 1:1 1:1 - 1:1,5 1:1,5 - 1:1,75
маги-        
страли        
I 10:1 - 5:1 5:1 - 1:1 1:1 - 1:1,5 1:1,5 - 1:1,75
II 10:1 - 5:1 5:1 - 1:1 1:1 - 1:1,5 1:1,5 - 1:1,75
III 90° - 5:1 5:1 - 1,5:1 1:1 - 1:1,3 1:1,5 - 1:1,5
Мест- 90° - 5:1 5:1 - 1,5:1 1:1 - 1:1,3 1:1,5 - 1:1,5
ни пъ-        
тища        
         
(4) Състоянието на скалата (неизветряла, слабо изветряла и силно изветряла) се приема съгласно табл. 40 в зависимост от коефициента на изветряване (Кк, изв).

Таблица 40

(5) Коефициентът на изветряване Кк, изв се определя чрез изпитване на износване по метода "Лос Анжелос" (БДС EN 1097-2 "Изпитване на механичните и физичните свойства на агрегатите. Част 2: Методи за определяне на съпротивлението на дробимост"):

Кк, изв = (К1 - К0)/K1 (18),

където:
К1 е отношението на зърната с диаметър под 2 mm към зърната с диаметър над 2 mm след изпитването им на износване;
К0 - същото отношение, преди изпитването на износване.
(6) При наличие на почвени води в естествения терен, когато в проекта не е предвидено дрениране, се прилагат изискванията по чл. 167, валидни за дълбочина на изкопа над 4 m съгласно фиг. 88 и 89.
Чл. 167. (1) Когато дълбочината на изкопа е над 4 m и някое от условията на чл. 166 за използване на типовите решения не е налице, се прилага индивидуален подход на проектното решение за откоса.
(2) При еднороден литоложки и стратиграфски профил може да се прилагат някои от методите, посочени в глава двадесета:
1. метод с използване на таблични данни съгласно приложение № 20, при условие че откосът на изкопа е дрениран;
2. метод с използване на номограми съгласно приложение № 20.
(3) При метода по ал. 2, т. 2 са възможни следните случаи:
1. откосът на изкопа е естествено дрениран; валидна е схемата на фиг. 90;
2. откосът на изкопа е частично дрениран със снижение на нивото на почвените води; почвената вода се движи по депресионната крива; валидна е схемата на фиг. 88;


Фиг. 88. Частично дрениран откос с опънна пукнатина


Фиг. 89. Недрениран откос с опънна пукнатина


Фиг. 90. Дрениран откос без опънна пукнатина

3. откосът на изкопа е наводнен, без да има дрениране; движение на водата не се наблюдава; валидна е схемата на фиг. 89.
(4) Величината Н90 на фиг. 88 и 89 се отнася за опънната пукнатина в повърхността на терена, поставяща началото на плъзгателната повърхнина.
(5) Случаят, представен на фиг. 89, трябва да се счита като изключение, като се допуска при изкоп с дълбочина до 6 m, при напречен наклон на терена не по-голям от 1:5 при пътища III клас и местни пътища. В този случай почвената вода излиза през откоса и се стича по него. Повърхностното отводняване на пътя трябва да поеме дебита на тази вода.
Чл. 168. (1) Изискването на чл. 166 за използване на данните от табл. 39 за височина на откоса до 4 m е валидно и при нееднороден геоложки строеж на изкопа, ако за всяка почвена разновидност в геоложкия профил се прилага съответният от таблицата наклон, като се спазва правилото за монотонност на изменението на наклона, т.е. не се допуска под пласт с даден наклон да се включи пласт с по-малък (по-полегат) наклон.
(2) За височина на откоса над 4 m се прилага методът на кръгово-цилиндричната плъзгателна повърхнина съгласно чл. 161. При прилагане на този метод са възможни следните характерни случаи:
1. стратиграфското сложение е еднородно или е съставено от няколко почвени пласта, но със сравнително близки земно-механични характеристики j и с, при липса на почвени води в зоната на откоса; почвената призма, която се плъзга по плъзгателната равнина, е по-малка или по-голяма в зависимост и от естествения наклон на пластовете (фиг. 91а, б и в); при по-големи различия за j и с на отделните пластове е възможно начупване на откосната линия, подобно на фиг. 91г;
2. в стратиграфския профил има включения на пластове от мека глинеста почва в пластична консистенция (близост на почвени води) - фиг. 91д, или от сбита почва в твърда или полутвърда консистенция (отсъствие на почвени води) - фиг. 91е.


Фиг. 91. Характер на плъзгателната повърхнина при различно стратиграфско сложение

(3) В случая по ал. 2, т. 2 за фиг. 91д по-голямата част от плъзгателната повърхнина преминава през по-слабия и мек пласт, като меродавни за устойчивостта на този пласт са j и с. В случая по ал. 2, т. 2 за фиг. 91е плъзгателната повърхнина преминава близо до твърдия пласт, като меродавни за устойчивостта на плъзгащата се призма са j и с на почвата, разположена над този пласт.
Чл. 169. (1) Методите за оразмеряване на откоси на изкопи са обобщени в табл. 41.
(2) Ъгълът на вътрешното триене j и кохезията с, участващи във формулите за изследване устойчивостта на откоси на изкопи, съответстват на максималното естествено водно съдържание на почвите, получено от данните на хидрогеоложките изследвания, освен ако в проекта не се предвижда специално отводняване на почвения масив в зоната на откоса, при което естественото водно съдържание се свежда до стойности, близки до границата на източване на почвата.

Таблица 41

Обобщаване на методите за оразмеряване на откоси на изкопи

Височина на изкопа Н
Н <= 4 m H > 4 m
1. Типизирани наклони на 1. При наличие на скала в
откосите съгласно изиск- геоложкия профил се до-
ванията на чл. 166, ал. 1, пускат типизирани накло-
табл. 39 - еднородност на ни на изкопа съгласно
стратиграфското сложение, изискването на чл. 166,
отсъствие на почвени води ал. 2, втора колона на
в естествения терен табл. 39.
(дрениране). 2. При еднороден литолож-
2. Изискването на чл. 166, ки и стратиграфски профил
ал. 1 е приложимо и при се прилагат методите съг-
нееднородно стратиграфско ласно чл. 160, ал. 4 и при-
сложение, като предвиде- ложение № 20.
ните в табл. 39 наклони се Възможни са следните
прилагат при всяка почве- случаи:
на разновидност, при спаз- - дрениран откос (фиг. 90);
ване на монотонността на - частично дрениран откос
изменението на наклоните. (фиг. 88);
3. При наличие на почвени - недрениран откос
води в естествения терен (фиг. 89) - само за пътища
без дрениране се прилага III клас и за местни пътища.
изследване съгласно 3. При разнородно страти-
чл. 167, ал. 2 (фиг. 88 и 89). графско сложение се при-
  лага изследване по метода
  на кръгово-цилиндричната
  плъзгателна повърхнина
  съгласно чл. 161 и 162.
  Възможни са случаите, раз-
  гледани на фиг. 91.
  4. При еднородно страти-
  графско сложение при
  H > 10 m се прилага из-
  следване по метода на кръ-
  гово-цилиндричната плъз-
  гателна повърхнина съг-
  ласно чл. 161 и 162.
   

Глава двадесет и втора
ОТЧИТАНЕ НА СЕИЗМИЧНИТЕ СИЛИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ОТКОСИТЕ НА НАСИПИ И ИЗКОПИ

Чл. 170. При проектиране на земното тяло се спазват изискванията на Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, отпечатани в "Нормативна база на проектирането и строителството" - специализирано издание на КТСУ и БАН, 1987 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 6 от 1989 г.; публикувани в Бюлетина за строителство и архитектура, бр. 1 от 1989 г., съгласно които откосите на пътни насипи и изкопи с височина над 4 m, намиращи се в IX сеизмичен район на страната в съответствие с Картата за сеизмично райониране на Република България (фиг. 92), се проектират, като се отчита влиянието на сеизмичните сили. Това означава, че при изследванията на тяхната устойчивост съгласно глави двадесета и двадесет и първа от тези норми е необходимо да бъде включен валидният за IX район коефициент на сеизмичност Кc ? 0,27.


Фиг. 92. Карта за сеизмично райониране на Република България

Чл. 171. При проектиране на откосите са възможни следните случаи:
1. при проектиране на откосите на насип в съответствие с изискванията по чл. 160 при изследване на устойчивостта на по-високия откос на насипа и на устойчивостта на целия насип срещу плъзгане, когато той се изгражда върху естествен терен с напречен наклон, по-голям от 1:5, и при проектиране на откоси на изкоп съгласно изискванията на чл. 166 сеизмичните сили се отчитат чрез предвиждане на наклон на откосите на насипа 1:(в + 0,25), където 1:в е наклонът на откосите, получен съгласно изискванията на посочените членове и алинеи, без отчитане на сеизмичните сили;
2. при проектиране на откоси на насип и на изкоп по метода на кръгово-цилиндричната плъзгателна повърхнина съгласно чл. 161, 162 и чл. 168, ал. 2 сеизмичните сили се отчитат, като към въртящия момент на двигателните сили, изчислен по формула (6), се добави моментът на сеизмичните сили Мс:


където:
R, Gi, ai са величините както във формула (6);
Кc = 0,27 е коефициентът на сеизмичност за IX сеизмичен район на страната съгласно фиг. 92; коефициентът със стойност 0,4 отговаря на коефициента на реагиране на земното тяло при сеизмично въздействие съгласно Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.

Глава двадесет и трета
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЯГАНЕТО И КОНСОЛИДАЦИЯТА НА НАСИПА

Чл. 172. (1) Слягането на насипа включва:
1. слягане на почвите в самия насип;
2. слягане на почвите в теренната основа под насипа.
(2) Слягането на почвите в насипното тяло се изчислява на базата на разпределението на вертикалните напрежения, предизвикани главно от собственото му тегло (фиг. 93).


Фиг. 93. Разпределение на вертикалните нормални напрежения в насип от подвижни товари и от собственото тегло на насипа


Фиг. 94. Вертикални нормални напрежения sz в теренната основа на насипа от неговото трапецовидно натоварване

(3) Слягането на теренната основа на насипа се изчислява на базата на трапецовидното разпределение на вертикалните напрежения (фиг. 94).
(4) Общото слягане (на насипа и на неговата основа) се изчислява най-малко за пет напречни профила, включващи най-голямата височина на насипа, и в няколко вертикали за всяко напречно сечение.
(5) Консолидационният процес се изчислява въз основа на теорията за едномерната филтрационна консолидация, валидна при двуфазна система (почва-вода). При особено комплицирани случаи, когато има съчетаване на голяма височина на насипа (над 15 - 20 m), голяма мощност на деформируемата част на теренната основа (над 10 m) и неблагоприятни хидрогеоложки условия, по-точни резултати се получават по консолидационната теория, отчитаща трифазността на почвената система (почва-вода-въздух) и реологичните явления.
Чл. 173. (1) Слягането на почвите в пътния насип (S), когато неговата височина е до 10 m, се определя по емпиричната формула:

S = (0,002 , 0,01) H (20),

където Н е височината на насипа в изследваната вертикала от напречния профил, m.
(2) Във формула (20) долната граница (0,2 %) се приема при несвързани почви и скални материали (групи А-1, А-3). Горната граница (1,0 %) се приема при почви от групите А-6 и А-7. Приема се, че за почви от групите А-1 - А-2-5 се реализират 90 % от изчисленото слягане за 1 - 2 години, а за почви от групите А-2-6 - А-7 - 75 % за 2 - 4 години.
(3) При определяне слягането на почвите, вградени във висок насип, за неговата горна част на дълбочина до 10 m е в сила формула (20). Слягането, съответстващо на долната му част, разположена на дълбочина под 10 m, се изчислява по консолидационната теория съгласно чл. 174, като тази част от насипа се включва към стратиграфията на неговата теренна основа.
Чл. 174. (1) Слягането на почвите в теренната основа на насипа се изчислява въз основа на теорията за едномерната филтрационна консолидация. То се получава като сума от сляганията, съответстващи на всеки отделен деформируем пласт от стратиграфията на теренната основа в активната зона на напреженията, определена от условието във формула (1). За целта представителни почвени проби от всеки деформируем пласт от стратиграфското сложение се подлагат на компресионно и консолидационно изследване в лабораторни условия в съответствие с изискванията на БДС 8992 "Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на компресионните свойства" за установяване на параметрите mv (коефициент на обемно уплътняване) и Сv (коефициент на консолидация). Общото слягане S в сm като сума от отделните слягания в стратиграфския профил и времето t за реализиране на слягането се определя по формулата:


където:
Ha е дълбочина на активната зона на деформациите, определена от условието по формула (1);
mvi - осредненият коефициент на обемно уплътняване за разглеждания пласт, m2/kN;
sz, i - вертикалното напрежение в средата на разглеждания пласт, предизвикано от трапецовиден товар, kN/m2;
hi - дебелината на разглеждания пласт, m.
(2) Слягането на насипа се реализира за определен период от време за постепенно отвеждане на свободната вода, намираща се между почвените частици. Скоростта на реализиране на слягането се оценява чрез коефициента на консолидация (Сv). Времето (t) в години, необходимо за реализиране на всеки процент от слягането на единичен пласт от основата на насипа, се определя по формулата:

t = (4 x N x h2) / (p2 Сv) (22),

където:
N е бездименсионният фактор на времето, зависещ от уплътняващия товар при едностранна или двустранна филтрация на водата;
h - дренажният път на водата в деформируемия пласт, m;
Сv - коефициентът на консолидация, m2/години.
Чл. 175. (1) Чрез формули (20), (21) и (22) се изчислява стойността на слягането за предварително зададени периоди (степен на консолидация), каквито са зададеният строителен период (началото на експлоатационния период) на пътя (Tc), различните срокове в експлоатационния период на пътната конструкция (Te), вкл. краят на този период.
(2) За експлоатационен период на пътната конструкция Т се приема продължителността (в години) на периода между началото на експлоатационния период и предварително възприетия срок за първи капитален ремонт на настилката, който се приема около 15 години.
(3) Сроковете Tc и Te се съпоставят с времето Тk на пълното консолидиране на насипа и на неговата теренна основа, което е времето t, изчислено по формула (22), необходимо за реализиране на крайното общо слягане Sk.
(4) Крайното общо слягане Sk се установява за най-малко три вертикали от напречния профил на пътища с едно платно (обикновено в краищата и в средата на короната на насипа) и за най-малко четири вертикали от напречния профил на пътища с две платна (обикновено в краищата на короната на насипа и в средата на отделните платна).
(5) За целите на сигурността се приема, че общото слягане Sk на земното тяло е същото както за пътната конструкция.
Чл. 176. (1) Когато Тk ? Тc, крайното общо слягане Sk позволява да се изчислят необходимите допълнителни земно-насипни работи по отношение на изчислените на базата на геометричните данни.
(2) Когато Тc < Тk < Te, крайното общо слягане Sk се реализира в експлоатационния период на пътната конструкция Te. В случаите, когато слягането Sc, реализирано в процеса на строителството, не е анулирано в резултат на допълнителни компенсиращи земно-насипни работи, то се приспада от Sk. Полученото слягане (Sk - Sc) е меродавно за равността на настилката, която влияе върху сигурността на автомобилното движение.
(3) Разликите Sk - Sc във всички вертикали на един и същ напречен профил образуват линията на денивелацията в напречно направление, която внася промени в напречните наклони на настилката. За автомагистрали отклоненията не трябва да са по-големи от 0,2 %, а за останалите пътища - по-големи от 0,3 %.
(4) Разликите Sk - Sc от най-малко пет напречни профила във вертикалите в оста на пътя, вкл. в оста на двете пътни платна, ако има такива, както и в най-високите вертикали в напречния профил се нанасят мащабно в надлъжни профили на слягането съгласно фиг. 95. Въз основа на тези профили се извършват проверки за спазване на изискванията за сигурност на движението, както следва:


Фиг. 95. Надлъжна крива на слягането Sk, когато то се реализира в експлоатационния период на пътната конструкция

1. проверка за равността на настилката на пътя:
а) целта на проверката е избягване на вълни, които биха предизвикали опасни за сигурността на движението колебания на колелата на автомобилите (от 2 до 10 Нz);
б) дължината на вълните (l) е от 10 до 35 m - за проектна скорост над 100 km/h, и от 10 до 25 m - за проектна скорост под 100 km/h;
в) височината на вълната Н се ограничава чрез поддържане на наклона i под определени гранични стойности (фиг. 96), които са посочени в табл. 42;


Фиг. 96. Елементи на надлъжно огъната пътна конструкция вследствие консолидиране на насипа

Таблица 42

Проектна Дължина на вълната ламбда, m
скорост,  
km/h 10 20 25 35
    i max    
Над 100 0,135 % 0,125 % - 0,120 %
Под 100 0,150 % 0,145 % 0,140 % -
         
г) въз основа на данните от табл. 42 може да се изчисли допустимата стойност на височината на вълната по формула (23) и тя да се съпостави с очакваното слягане по формула (24):

Ндоп = (l/2) i max (23),

max (Sk - Sc) ? Ндоп (24);

2. проверка за размера на радиуса на кривата на слягането:
а) ако дължината на вълната l, отчетена от всеки надлъжен профил на слягането, е по-голяма от посочените в проверката за равност дължини (табл. 42), се изчислява размерът на радиуса на образувалата се от слягането вертикална вдлъбната крива R в m, който се сравнява със стойността на допустимия минимален радиус, съответстващ на нормите за геометричните елементи на пътя; изчисляването се извършва по приблизителната формула:

R = l2/8H (25);

б) изчисленият по формула (25) радиус трябва да е по-голям от минимално допустимия радиус на вдлъбнати вертикални криви съгласно табл. 43.

Таблица 43
Проектна 40 60 80 100 120 140
скорост,            
km/h            
Минимален 1000 2000 3000 5000 10 000 20 000
радиус, m            
             
(5) Когато Tk > Te, крайното общо слягане Sk се реализира след изтичане на приетия срок за първи капитален ремонт на пътната конструкция. Изчислява се Se, съответстващо на този момент. Този случай е недопустим за пътищата от всички класове.
Чл. 177. Неудовлетворяването на изискванията по формула (24), на табл. 43, както и на изискването за недопускане на консолидационния процес след изтичане на срока на експлоатация на пътната настилка до нейния първи капитален ремонт (15 години) налага да се определят нови проектни параметри в резултат на:
1. изменение на първоначално приетата нивелета;
2. намаляване на наклоните на откосите на насипа;
3. включване на контрабанкети в контурите на напречните профили на насипа на всеки 5 - 8 m височина;
4. предвиждане на ефикасна отводнителна система в основата на насипа, включваща дренажни елементи за ускоряване на нейната консолидация, в съответствие с чл. 211 и 212.

Глава двадесет и четвърта
ИЗСЛЕДВАНЕ УСТОЙЧИВОСТТА НА ОСНОВАТА НА НАСИПА

Чл. 178. Основата на насипа се намира в устойчиво състояние, когато във всяка нейна точка активните тангенциални напрежения са по-малки от якостта на срязване на почвата в същата точка. Когато за отделни точки и зони на основата това условие не е изпълнено, почвата в тях се разрушава (появяват се пластични зони). Възможни са следните състояния:
1. първа фаза: няма пластични зони; устойчивостта на основата е осигурена; реализира се слягане на основата за сметка на консолидация на почвата, при приблизителна пропорционалност между напрежения и деформации; това състояние на основата се осигурява с проекта;
2. втора фаза: липсва пропорционалност между напрежения и деформации; в основата се появяват отделни пластични зони (зони на настъпило гранично напрегнато състояние); когато тези зони са затворени и тяхната височина е ограничена до 4 - 5 % от широчината на пътния насип в основата му, се счита, че основата се намира в относителна устойчивост; това състояние е допустимо; отворени пластични зони са недопустими; конструирането на контрабанкети при по-високите насипи (фиг. 84) допринася за затваряне и намаляване на размерите на пластичните зони;
3. трета фаза: загубване на общата устойчивост на основата поради поява на големи и отворени пластични зони, водещи до нейното разрушаване; между втората и третата фаза в състоянието на основата няма рязко очертана граница.
Чл. 179. (1) Относителната устойчивост на хоризонтална основа при наклон, по-малък от 1:5, се изследва за вертикален трапецовиден товар на насипа чрез критичния ъгъл на вътрешно триене (jk) в градуси, който се определя по формулата:

sinj = (s1 - s2) / (s1 + s2 + 2 gср (z + hc)) (26),

където:
s1, s2 са главните напрежения, kN/m2;
z ­ дълбочината на нивото на изследваната точка, m;
gср ­ средното обемно тегло на почвите над нивото на изследваната точка, kN/m3;
hc ­ фиктивната дълбочина, m, която се определя по формулата:

hc = c / (gср tgj) (27),

където:
c е изчислителната стойност на кохезията на почвата, kN/m2;
j - изчислителната стойност на ъгъла на вътрешното триене на почвата, градуси.
(2) Критичният ъгъл на вътрешно триене jk се изчислява за пресечни точки на мрежа от хоризонтални и вертикални прави линии на напречния профил. Въз основа на получените резултати се изчертават jk линиите, съединяващи точките от земната основа с еднаква стойност на критичния ъгъл на вътрешно триене. Тази линия от jk линиите, за която стойността на jk е по-голяма от действителния ъгъл на вътрешно триене на почвата, ограничава зона на гранично напрегнато състояние (пластична, разрушена зона).
Чл. 180. (1) Относителната устойчивост при наклон на основата на насипа над 1:5 се изследва за вертикалния трапецовиден товар на насипа, към който се добавят тангенциалните сили, успоредни на наклонената теренна линия на основата (фиг. 87).

t = H/B (28),

където:
Н е компонентата от теглото на насипа G, успоредна на теренната линия на основата;
Н = G sina, kN;
a - наклонът на теренната линия, градуси;
B - най-голямата широчина на насипа по наклонената основа, m.
(2) В случая по ал. 1 за изследването на jk линиите се използва изразът:


където:
sz и sx са нормалните напрежения по осите x и z вследствие суперпонирането на напреженията, получени съответно от вертикалните и хоризонталните компоненти на силите Ni и Hi, на които се разлага трапецовидният товар, kN/m2 (фиг. 87);
tzx - тангенциалните напрежения, получени от същите товари, kN/m2;
sgср е средното нормално напрежение от геоложкия товар до нивото на изследваната точка, kN/m2.
Чл. 181. (1) Методът за изследване на относителната устойчивост на основата на насипа съгласно чл. 179 и 180 задължително трябва да отчита консолидационния процес във времето, както и това, че най-неблагоприятният размер на пластичните (разрушените) зони, установени чрез jk линиите, е в началния стадий на консолидационния процес, когато естественото водно съдържание на почвата в основата, известно от хидрогеоложките проучвания, е значително по-високо от наличното при завършен консолидационен процес.
(2) Големината на пластичните зони е в зависимост от изчислителните стойности на ъгъла на вътрешното триене и на кохезията (виж формули (26), (27) и (29). Тези величини имат своето максимално значение след завършване на консолидационния процес и се означават като "j'" и "с'". Те се установяват чрез едноплоскостно срязване по БДС 10188 на ненарушени представителни почвени проби след пълно консолидиране и дрениране на последните, като получената якост на срязване е:

t = s tgj' + с' (30).

(3) Във всеки момент от периода на незавършената консолидация на основата на насипа обаче са в сила следните изрази: j < j' и с < с', където j и с са съответно ъгълът на вътрешното триене и кохезията на почвата за даден момент от времето на незавършена консолидация. Тези величини могат да бъдат установени чрез срязване на ненарушени почвени проби в различни моменти на тяхната консолидация. Така се установяват якостите на срязване на пробите при различно водно съдържание и съответно зависимостите:

jw = f (w), cw = f (w) (31).

(4) Въз основа на зависимостите по (31) може да се установи относителната устойчивост на основата за различни нейни състояния, вкл. и за най-неблагоприятното й състояние в началото на консолидационния процес.

Глава двадесет и пета
НОРМАТИВНИ И ИЗЧИСЛИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ НА ЗЕМНО-МЕХАНИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПОЧВИТЕ

Чл. 182. (1) За всички земно-механични показатели на почвите, участващи в изчислителните формули или в таблиците, съгласно тази част от Нормите за проектиране на пътища се използват изчислителните им стойности, получени въз основа на нормативните стойности, разделени на коефициента на сигурност на почвата Кп.
(2) Нормативните и изчислителните стойности на земно-механичните показатели на почвите са определени съгласно приложение № 21.

Глава двадесет и шеста
УКРЕПВАНЕ НА ОТКОСИ

Чл. 183. (1) Откосите на изкопи и насипи се укрепват по следните начини:
1. укрепване с готови стоманобетонни елементи;
2. биологично укрепване чрез затревяване или засаждане на растителни видове;
3. укрепване на скални откоси със стоманена мрежа;
4. укрепване с геотекстилни продукти (геомрежи, тъкани и нетъкани геотекстилни продукти).
(2) Начините на укрепване по ал. 1 могат да се прилагат самостоятелно или комбинирано в зависимост от конкретните условия на обекта.
Чл. 184. Откосите се укрепват със стоманобетонни елементи в следните случаи:
1. за защита на повърхностния слой от ерозия;
2. за спешно укрепване на откоси, застрашени от инцидентно появяване на повърхностни води;
3. при необходимост от промяна на наклона главно на насипни откоси;
4. върху насипните конуси на мостови съоръжения в частта под връхната конструкция;
5. за естетично оформяне на повърхността на изкопни и насипни откоси в близост до урбанизирани територии.
Чл. 185. (1) В зависимост от вида на почвите, от които е изпълнен откосът, укрепването със стоманобетонни елементи е най-ефективно при:
1. лесноразмиваеми песъчливи или глинести почви;
2. глинести почви, склонни към пълзене или пластично изтичане;
3. напластени глини при притеснени условия.
(2) Наклонът на откосите, които се укрепват със стоманобетонни елементи, е от 1:1 до 1:3.
Чл. 186. (1) Всички елементи, необходими за укрепването, се изпълняват от бетон с клас по якост на натиск В 30 и с клас по мразоустойчивост Вм 50 съгласно БДС 7268 "Бетон. Класификация и основни технически изисквания", респективно с клас по якост на натиск С 25/30 съгласно БДС ЕN 206-1 "Бетон. Част 1: Спецификации, свойства, производство и съответствие". Армировката се изпълнява от стомана клас А I съгласно БДС 4758 "Стомана горещовалцувана за армиране на стоманобетонни конструкции".
(2) За приготвяне на бетонната смес се използва цимент, който отговаря на изискванията на БДС ЕN 197-1 "Цимент. Част 1: Състав, технически изисквания и критерии за съответствие за обикновен цимент".
(3) Каменните фракции се проектират с максимален размер на зърното не повече от 20 mm, като се спазват изискванията на БДС 169 "Материали добавъчни едри за обикновен бетон. Класификация и технически изисквания".
(4) За приготвяне на бетонната смес се използва пясък, който отговаря на изискванията на БДС 171 "Пясък за обикновен бетон. Технически изисквания".
(5) При необходимост в бетонната смес могат да се влагат пластификатори.
(6) Кофражните форми за изливане на елементите се изпълняват от стоманена ламарина или друг подходящ материал за осигуряване на предписаните в работните чертежи размери и клас на точност.
Чл. 187. (1) Биологичното укрепване на откосите се извършва чрез:
1. затревяване;
2. засаждане на храсти и дървесни видове.
(2) Начинът на укрепване се определя в зависимост от следните условия и характеристики:
1. вид на откоса - насипен или изкопен;
2. височина и наклон на откоса;
3. вид на почвата, от която е изпълнен откосът;
4. характер на крайпътния терен.
Чл. 188. (1) Затревяването се извършва чрез ръчно или машинно засяване на тревни семена или чрез подреждане на чимове.
(2) Чимовете, използвани за затревяване на пътни откоси, имат квадратна или правоъгълна форма в зависимост от начина на тяхното транспортиране и полагане. Подходящи за покриване на пътни откоси са чимовете с размери 25/40, 30/30 и 70/70 cm, с дебелина от 6 до 12 cm съобразно качеството и дебелината на кореновата система.
Чл. 189. Храсти и дървесни видове се засаждат при откоси от глинести почви, където има опасност от поява на деформации вследствие на локално свличане и пластично изтичане. Видовият състав на храстовата и дървесната растителност се избира от местната флора или от видове, характерни за съответния ландшафт и конкретните хидроложки и климатични условия, като се предпочитат растителни видове с гъста надземна част и мощна коренова система.
Чл. 190. В случаите, когато затревяването е комбинирано с укрепване от бетонни елементи, особено в селищни райони или в близост до тях, в обхвата на пътни възли и др., се използват цветни тревни култури, създаващи колоритен ефект и много добър естетически вид на откоса.
Чл. 191. (1) При скални откоси пътните откоси се укрепват с плетени стоманени мрежи с квадратни отвори от 40/40 до 60/60 mm за предпазване на пътното платно от обрушени каменни материали.
(2) Използват се стоманени мрежи, които отговарят на изискванията на БДС ЕN 10223-6 "Стоманен тел и продукти за огради от тел. Част 6: Мрежа оградна от верижно свързан стоманен тел".
(3) Мрежите се изпълняват от стоманена поцинкована тел с дебелина 2 - 2,5 mm, с широчина на отделните ивици от 1,5 до 3,0 m съобразно техническите възможности за монтаж и условията на ската. Същата тел се използва за връзване на отделните ивици.
(4) Стоманените анкери, горните носачи, хоризонталите, специалните куки и петлиците се изпълняват от стоманени пръти с клас на стоманата А III съгласно БДС 4758.
Чл. 192. Пътните откоси се укрепват с геотекстилни продукти за:
1. кратковременно действие - при укрепване и ерозионна защита до вкореняване на засадените растителни видове в повърхностния слой на откоса;
2. дългосрочно действие - при укрепване или за ерозионна защита през целия период на експлоатация на строителното съоръжение.
Чл. 193. (1) Видът на геотекстилния продукт се определя в зависимост от предназначението на укрепването съгласно табл. 44.

Таблица 44
Предназначение Видове геотекстилни
  продукти
Защита на вегетацион- Тъкани геотекстилни про-
ния пласт (кореновата дукти или геомрежи, много-
система) пластови конструкции тип
  "дюшек"
Ерозионна защита Нетъкани геотекстилни про-
  дукти или в комбинация с
  тъкани многопластови кон-
  струкции
Озеленяване - с пръсна- Тъкани геотекстилни про-
ти семена дукти, многопластови кон-
  струкции
Хидропосев Всички видове геотекстилни
  продукти
   
(2) Суровините за геотекстилните продукти се избират в съответствие с продължителността на действието им съгласно табл. 45.

Таблица 45
Продължителност на дей- Суровини
ствие на геотекстилния  
продукт  
Дългосрочно действие (при Синтетични влакна и
ерозионна защита през це- плоскости: полиестер
лия период на експлоатация (ПЕК), полиетилен
на съоръжението) (ПЕ), полипропилен
  (ПП) - стабилизирани
  срещу действието на
  ултравиолетови лъчи
  Полиамид
Краткосрочно действие (при Естествени влакна и
ерозионна защита до вкоре- плоскости: юта, кокос,
няване на засадените расти- памук, лико, лен, тръс-
телни видове в повърхност- тика (камъш)
ния слой на откоса) Изкуствени влакна (гни-
  ещи, хумусообразува-
  щи): целулоза
   
(3) При опасност от ерозия по откоса на насипа задължително се определя характеристичният размер на отворите на геотекстилния продукт съгласно БДС EN ISO 12956 "Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на характеристичния размер на отворите" и табл. 46.

Таблица 46
Видове Наклон Максимално допустим характе-
почви на откоса, ристичен (ефективен) размер
  градуси на отворите Ow, mm, при време
    на проникване
    веднага до 2 месеца повече от
        2 месеца
Свърза- < 40 - - -
ни > 40 - 4 d85 2 d85
Несвър- < 35 8 d85 4 d85 2 d85
зани > 35 4 d85 2 d85 1 d85
         
Забележка. d85 е диаметърът на зърната, които участват с 85 % по маса в зърнометричната крива на строителната почва.
(4) Начините за озеленяване на пътните откоси в зависимост от вида на геотекстилните продукти и техните основни характеристики са съгласно табл. 47.

Таблица 47
Видове геотекстилни Възможности за
продукти озеленяване
Груботъкани геотекстилни Разпръснат посев върху по-
продукти с отвори, по-голе- върхността на геотекстила
ми от 5 mm, използвани Хидропосев
самостоятелно или като Размесване на семена във
елементи на многоплас- вегетационния слой, кога-
тови конструкции то се покрива с геотекстил
  Засаждане на храсти
Гъстотъкани геотекстилни Хидропосев
продукти с отвори от Размесване на семена във
2 до 5 mm вегетационния слой, кога-
  то се покрива с геотекстил
  Засаждане на храсти
Гъстотъкани геотекстилни Хидропосев
продукти с отвори от  
1 до 2 mm  
Стандартни нетъкани гео- Ограничено приложение
текстилни продукти с ефек- на хидропосев
тивен диаметър от 0,08  
до 0,5 mm  
   
(5) Многопластовите конструкции са триизмерни структури с дебелина от 5 до 30 mm, които могат да бъдат запълнени с хумус или с дребна фракция трошен камък, обработена с битум.
(6) Оразмеряването на отделните елементи на укрепването на откоси с геотекстилни продукти е съгласно приложение № 22.

Глава двадесет и седма
ОТВОДНЯВАНЕ НА ЗЕМНОТО ТЯЛО

Чл. 194. Повърхностните води в обхвата на пътя, както и водите, които се стичат към него, се отвеждат посредством пътни окопи, риголи, предпазни окопи, отводнителни канали и др.
Чл. 195. (1) Пътните окопи се устройват непосредствено до пътното платно за отвеждане на повърхностните и почвените води при път в изкоп, в случаите на участъци с нулев надлъжен профил и насип с малки височини и при насипи в наклонени терени.
(2) Напречното сечение на пътните окопи е трапецовидно, триъгълно, овално и др. (фиг. 97).


Фиг. 97. Напречни сечения на пътни окопи

(3) В някои случаи пътните окопи освен атмосферни води поемат и почвени води от дренажни пластове и дренажни канали в изкоп (фиг. 98).


Фиг. 98. Определяне на дълбочината на пътния окоп

(4) Размерите и формата на напречното сечение на пътните окопи (фиг. 99 и 100) се съобразяват с хидроложките, почвените и климатичните условия, както и с изискванията за безопасност на движението. Размерите на пътните окопи се доказват с хидравлично оразмеряване.


Фиг. 99. Геометрични елементи на пътен окоп с трапецовидно напречно сечение


Фиг. 100. Графика за определяне на дълбочината на водния поток в пътния окоп

(5) Най-малкият допустим надлъжен наклон на пътния окоп е 0,5 %.
Чл. 196. (1) Предпазните окопи събират повърхностните води, стичащи се към земното тяло, и ги отвеждат към най-близкото съоръжение или най-ниското място от релефа (фиг. 101). Напречното им сечение подлежи на хидравлично оразмеряване при дълбочина най-малко 0,5 m.


Фиг. 101. Предпазен окоп


Фиг. 102. Прагове в окопи (i > 5 %):
а) каменна зидария; б) бетон; в) стоманобетон

(2) В слаби и ронливи почви и при надлъжен наклон до 3 % откосите и дъното на пътните и предпазните окопи се укрепват с чимове, чрез затревяване, с почва, обработена със свързващо вещество, и др.
(3) При надлъжни наклони 3 - 5 % дъното и откосите на пътните и предпазните окопи се укрепват с равен калдъръм, каменни или бетонни плочи на височина 10 cm над очакваното водно ниво.
(4) При наклони, по-големи от 5 %, в пътните и предпазните окопи се изграждат прагове от каменна зидария, бетон, бутобетон или стоманобетонни елементи (фиг. 102).
Чл. 197. (1) Риголите представляват част от банкет или целия банкет, оформен с по-голям напречен наклон (10 - 15 %), и са предназначени за събиране и отвеждане на повърхностните води от пътното платно (фиг. 103). Те се заздравяват или се покриват с настилка.


Фиг. 103. Напречни сечения на укрепени риголи: а) ригола с подпорна стеничка; б) ригола с бордюр; в) ригола в скала

(2) При насипи с височина, по-голяма от 4 m, и при надлъжен наклон на пътя, по-голям от 0,5 %, оттичането на дъждовните води от пътното платно се регулира посредством система от риголи и напречни предпазни окопи - улеи (фиг. 104 и 105а), които могат да бъдат изпълнени от готови бетонни елементи. Улеите се предвиждат на хидравлично доказани разстояния един от друг в зависимост от площта за отводняване, климатичните условия, надлъжния наклон и хидравличните показатели на риголата. Обикновено разстоянието между улеите е от 20 до 50 m.


Фиг. 104. Откосни (каскадни) улеи
* БДС 624 "Бордюри бетонни"
** БДС 11483 "Улеи бетонни за отводняване на пътни насипи"


Фиг. 105. Съоръжения за странично отвеждане на водите от разделителната ивица в насип: а) свързване на напречната тръба с телескопичен улей; б) свързване на улея с водоотвеждането в петата на насипа

Чл. 198. При автомагистрали в хоризонтална крива или при изкоп, при път в урбанизирана територия и др. повърхностните води се отвеждат чрез хидравлично оразмерена отводнителна система от тръби, водоприемни и събирателни (контролни) шахти, които се поставят в най-ниските места в надлъжно направление, на пресечки с други пътища (улици) и през определени разстояния в зависимост от хидравличното оразмеряване.
Чл. 199. При отводняване на дълбоки изкопи (с височина на откоса над 8 - 10 m) се проектират допълнителни надлъжни предпазни окопи по бермите върху откосите, които се облицоват водоплътно с бетонни плочи или с равен калдъръм на разтвор. Допуска се заустването им в пътните окопи чрез напречни улеи, облицовани или изпълнени от готови елементи.
Чл. 200. Отвеждането на почвените води изисква предварително запознаване въз основа на геоложките и хидрогеоложките проучвания с литологията и стратиграфията на терена, нивото, потока и дебита на почвените води, топографската характеристика на терена и др.
Чл. 201. Предвиждат се следните дренажни мероприятия:
1. предотвратяване на въздействието на почвените води върху конструктивните елементи на пътя посредством траншейни дренажи зад подпорни стени (фиг. 106) или дренажни капиляропрекъсващи пластове (фиг. 98);


Фиг. 106. Дренажи зад подпорни стени:
а) почви с добра водопропускливост; б) почви с малка водопропускливост; в) дълъг дренаж с механизирано изграждане; г) план, включващ разрез А-А; 1 - едрозърнест дрениращ материал; 2 - дребнозърнест дрениращ материал; 3 - уплътнена водонепропусклива глина; 4 - облицован окоп; 5 - барбакани; 6 - жлебове; 7 - дренажни тръби
2. ограничаване достъпа на почвените води към откосите чрез изграждане на откосни дренажи (фиг. 107), хоризонтални дренажи (фиг. 108), дренажни галерии, дренажни кладенци;


Фиг. 107. Плитки откосни врязани дренажи:
1 - ръб на надлъжния дренаж; 2 - хумус; 3 - подокопен надлъжен дренаж; 4 - трошен камък (чакъл); 5 - граница на преовлажнените почви


Фиг. 108. Хоризонтални дренажи:
1 - ниво на почвените води преди направата на дренажа; 2 - водосъбирателен кладенец; 3 - хоризонтален дренаж; 4 - ниво на почвените води след направа на дренажа; 5 - перфорирана тръба с вътрешен диаметър AE 100 - 150 mm; 6 - трошен камък
3. осушаване на слаби земни основи посредством дренажни възглавници, дренажни пилоти (фиг. 109 и 110).


Фиг. 109. Система от дренажна възглавница и дренажни пилоти


Фиг. 110. Напречен профил на насип върху слаба теренна основа:
1 - ниво на почвените води; 2 - изземване на повърхностния слой 20 , 30 cm; 3 - дрениращ материал 50 см; 4 - геотекстил; 5 - надлъжен траншеен дренаж; 6 - хумус 10 , 15 cm; 7 - уплътнена свързана почва; 8 - насипен материал - пепел или сгуропепелна смес; 9 - подосновен пласт на настилката; 10 - пътна настилка

Чл. 202. (1) Траншейни дренажи се проектират за понижаване нивото на високи почвени води (фиг. 111). В зависимост от разположението им по отношение на водоупорния геоложки пласт те са:


Фиг. 111. Траншейни хоризонтални тръбни дренажи:
1 - трамбована глина; 2 - полиетиленово фолио; 3 - среднозърнест пясък; 4 - крива на депресията; 5 - водоупор; 6 - едрозърнест пясък; 7 - чакъл (трошен камък) 10 , 20 mm; 8 - азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър 100 , 400 mm; 9 - едрозърнест пясък;
10 - трошен камък, набит в почвата
1. съвършен тип - с дренажна траншея до водоупора;
2. несъвършен тип - с дренажна траншея, висяща над водоупорния пласт.

(2) При път в изкоп се изпълняват два надлъжни дренажа под пътните окопи или под банкетите. При смесен напречен профил се изпълнява един надлъжен дренаж откъм страната на ската.
(3) Горното ниво на дренажните тръби в траншейните дренажи се проектира така, че да е под дълбочината на замръзване на почвата, което се приема 1,0 m за първи климатичен район и 0,70 m за втори климатичен район на страната (УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.).
(4) Допускат се пластове с дренажни и капиляропрекъсващи функции в основата на пътния насип, ако височината на насипа е над 4 m (фиг. 109 и 111).
(5) Не се допуска проектиране на дренажни пластове в зона А на земното тяло непосредствено под пътната настилка, освен в изкоп за пътища II и III клас и местни пътища, ако не е предвидена друга дренажна система (фиг. 98).
(6) При изграждане на насипи от размекващи се при контакт с вода скални материали съгласно чл. 145, ал. 2 се предвижда периферен пласт от свързани уплътнени почви (фиг. 80 и 110).
Чл. 203. (1) За тръбни дренажи се използват плътни или перфорирани керамични, бетонни, азбестоциментни, пластмасови и други видове тръби с минимални размери на диаметрите, както следва: 20 cm - за автомагистрали, 15 cm - за пътища I и II клас, 10 cm - за пътища III клас и местни пътища.
(2) Допустимата скорост на водата в дренажната тръба е от 0,2 до 1,0 m/s. Надлъжният наклон на дренажните тръби е от 0,5 до 5,0 %.
(3) Широчината на дъното на дренажния наклон е от 0,50 до 1,0 m в зависимост от дълбочината му.
(4) Дренажната траншея се запълва с филтриращи материали с коефициент на водопропускливост, по-голям от 5 m/24 h, които се подреждат на пластове по принципа на обратния филтър - намаляване големината на диаметъра на зърното отдолу нагоре и отвътре навън.
Чл. 204. (1) В местата на промяна на направлението на дренажа в ситуация и в надлъжен профил се проектират събирателни (контролни) шахти (фиг. 112) на разстояние не по-голямо от 50 - 60 m за глинести почви и 70 - 80 m за песъчливи почви за автомагистрали и пътища I клас и 250 m за останалите пътища.
(2) При прилагането на гъвкави гофрирани дренажни тръби е допустимо изменението на направлението и между събирателните шахти.
Чл. 205. Дренажите се заустват в събирателните шахти на отводнителната система или на откосите на насипа или терена (фиг. 113 и 105б).


Фиг. 112. Събирателна шахта в отводнителна система


Фиг. 113. Заустване на дренаж:
1 - дренажна тръба; 2 - бетонен накрайник; 3 - стоманобетонни елементи (бетон, зидария); 4 - предпазна
ламарина

Чл. 206. Хидравличното оразмеряване на траншейните тръбни дренажи се извършва за най-високото ниво на почвените води, определено от хидрогеоложките проучвания, изискваното ниво на понижаване на почвените води и дълбочината на залягане на водоупорния пласт.
Чл. 207. (1) Разновидност на траншейните дренажи са дренажите зад подпорните стени (фиг. 106). Те се изграждат в откосите на земния масив зад подпорната стена с оглед намаляване на хидростатичния и хидродинамичния натиск върху стената.
(2) Проектната плътност на дрениращия материал се дефинира по технологичната процедура, според която той се полага и уплътнява на пластове с дебелина до 30 cm, уплътнени "до отказ" с леки вибрационни уплътнителни машини.
(3) Отвеждането на водата се осигурява с надлъжен наклон на тръбите 1 - 3 % и чрез напречно вграждане на барбакани в подпорните стени. Барбаканите се разполагат на разстояние 1,2 - 1,5 m във вертикално направление и на 2 - 4 m в хоризонтално направление.
Чл. 208. В откосите на изкопите се прилагат дренажни завеси (екраниращи дренажи) съгласно фиг. 114, пресичащи плитко или дълбоко разположен водоносен пласт, врязани откосни дренажи при значителна дебелина на водоносния пласт (фиг. 107), насипани откосни дренажи за осушаване повърхността на откосите или на склоновете от повърхностна или капилярна вода (фиг. 115), каптажи - при излаз на почвени води в основата на насип (фиг. 116), хоризонтални дренажи - за непосредствено осушаване на откосите на изкопите или на свлачищните склонове (фиг. 108).


Фиг. 114. Траншеен дренаж - тип дренажна екранираща завеса в откос:
1 - зачимяване; 2 - уплътнена глина; 3 - два слоя чимове и почва, обработена с битум; 4 - пясък; 5 - водоносен пласт; 6 - депресионна крива; 7 - водоупорен пласт; 8 - дребнозърнест трошен камък или чакъл; 9 - едрозърнест трошен камък или чакъл; 10 - трошен камък, набит в почвата; 11 - дренажна тръба; 12 - екран от дисперсна глина


Фиг. 115. Откосен насипан дренаж:
1 - хумус; 2 - уплътнена глина; 3 - дребнозърнест пясък (0,25 mm); 4 - среднозърнест пясък; 5 - азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър AE 100 , 200 mm; 6 - граница на преовлажнените почви


Фиг. 116. Каптажи:
а) за прихващане на вода под насипа; 1 - изходен отвор; 2 - перфорирана тръба с вътрешен диаметър AE 100 , 200 mm; 3 - пясък; 4 - водоносен пласт; б) за прихващане на вода от склона; 1 - уплътнена глина; 2 - трошен камък 5 , 10 mm; 3 - трошен камък 70 , 120 mm; 4 - монолитен бетон; 5 - набит в почвата трошен камък; 6 - азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър AE 150 mm; 7 - телескопичен улей

Чл. 209. (1) За прихващане и понижаване на почвените води на дълбочина, по-голяма от 5 m, при нестабилни откоси на големи изкопи (с дълбочина над 10 m) и при свлачища с дълбоко залягащ водоносен пласт се проектират дренажни галерии.
(2) Дренажните галерии по ал. 1 са с кръгла, полукръгла, елипсовидна или друга форма, със светло сечение, което се определя чрез хидравлично оразмеряване.
(3) Галериите се проектират с бетонна, стоманобетонна или стоманена облицовка.
(4) Прилежащият на галерията терен се дренира с вертикални или наклонени дренажи, зауствани в облицовката и оттичащи се в галерията.
Чл. 210. При голяма мощност на водонаситената зона за ускоряване на консолидационния процес се прилагат вертикални дренажи (кладенци). Те се проектират като система от кладенци с диаметър 3 - 6 m с централизирано изпомпване на водата или с изливни канали на дъната. Обикновено вертикалните дренажи се съчетават с хоризонтални дренажи в пресичаните водоносни пластове.
Чл. 211. (1) В основата на насипа, особено при високи насипи, проектирани в слаби терени, се прилагат дренажни пластове (възглавници) за ускоряване на консолидационния процес на теренната основа (фиг. 109).
(2) Дренажната възглавница се изпълнява с дебелина 50 - 70 cm след отстраняване на хумусния пласт на терена.
(3) Минималният коефициент на водопропускливост на дренажните материали (трошен камък, баластра, едър пясък, металургична шлака и др.) е 1,5 . 10-1 cm/s.
Чл. 212. (1) Алтернативна възможност е проектирането на дренажни пилоти, комбинирани с пясъчна дренажна възглавница (фиг. 109).
(2) Дълбочината на пилотите по ал. 1 (обикновено над 8 m) е в зависимост от мощността и водонасищането на деформируемите пластове на теренната основа (Sr над 0,9).
(3) Дренажните пилоти се разполагат шахматно, на разстояние 4 - 5 m един от друг.
(4) Дренажни пилоти и възглавници могат да се предвиждат и от геотекстилни продукти, нечувствителни на температурни промени, с минимално тегло 350 g/m2, със съпротивление на пробиване при 40 °C над 15 kg, устойчиви срещу действието на соли, киселини, микроорганизми и др., със способност за импрегниране с битуми с дебелина не по-малка от 0,5 mm.
Чл. 213. (1) При изграждането на отводнителни съоръжения с геотекстилни продукти се постига:
1. улавяне и отвеждане на почвените води;
2. понижаване нивото на почвените води;
3. защита на строителните конструкции и на техните елементи от въздействието на почвените води;
4. ускоряване на консолидационните процеси;
5. намаляване на порния натиск в натоварени почвени масиви;
6. предпазване на дренажните системи от затлачване.
(2) Геотекстилните продукти могат да заменят естествените минерални материали във филтриращите и дренажните пластове и да служат като ефективни системи за отвеждане на водата.
Чл. 214. Геотекстилните продукти се използват при:

1. дренажна траншея (фиг. 117);


Фиг. 117. Дренажна траншея

2. подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя (фиг. 118);


Фиг. 118. Подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя

3. площен дренаж, свързан с надлъжното отводняване (фиг. 119);


Фиг. 119. Площен дренаж, свързан с надлъжното отводняване

4. прилежащ в наклона на откоса площен дренаж с отвеждане на водата в равнината на подокопен дренаж с геотекстил (фиг. 120);


Фиг. 120. Площен дренаж, лежащ по откоса и отвеждащ водата на нивото на подокопен дренаж с геотекстил

5. предпазен окоп в горния край на откоса, комбиниран с подокопен дренаж, изпълнен с геотекстил (фиг. 121);


Фиг. 121. Предпазен окоп, комбиниран с подокопен дренаж, изпълнен с геотекстил

6. площен дренаж под голям наклон с отвеждане на водата в подокопен дренаж с геотекстил (фиг. 122);


Фиг. 122. Площен дренаж под голям наклон с отвеждане на водата в подокопен дренаж с геотекстил

7. отводняване на обратна засипка (фиг. 123);


Фиг. 123. Отводняване на обратната засипка: геотекстилът служи за защита на хидроизолацията на инженерното съоръжение и евентуално на дренажа (лява част); геотекстил се полага и между насипния материал и почвата

8. подпорна стена от габиони с геотекстилен филтър (фиг. 124);


Фиг. 124. Стена от габиони с геотекстилен филтър

9. дренажна система с геотекстил за понижаване на порния натиск (фиг. 125).


Фиг. 125. Дренажна система с геотекстил, служещ за ускоряване на консолидацията

Чл. 215. При изпълнение на филтри и дренажи се използват геотекстилни продукти от тъкан, плетен или нетъкан заздравен механично, адхезивно или кохезивно еднослоен или многослоен материал, устойчиви на механично, химично и биологично въздействие, с клас на якост не по-малко от 3 (? GRK 3) съгласно табл. 48.

Таблица 48


Забележка. Означенията в табл. 48 имат следното значение: ПП - полипропилен; ПЕ - полиетилен; ПЕК - полиестер; х- - средна стойност на отчитания показател; s - стандартно отклонение; * - важи по-малката стойност от изпитванията в надлъжното (производственото) и напречното направление на геотекстила; ** - отнася се за якостта на опън в надлъжно направление за тип продукти с еднаква здравина на опън в напречно направление.

Чл. 216. Якостта на опън на широки ивици се определя съгласно БДС EN ISO 10319 "Геотекстил. Изпитване на широки ленти на опън", а силата на статично пробиване (CBR-изпитване) - съгласно БДС EN ISO 12236 "Геотекстил и подобни на геотекстила продукти. Изпитване на статично пробиване (CBR-изпитване)".
Чл. 217. Когато се използва трошен камък, който е в контакт с геотекстилния продукт, се определя и якостта на динамично пробиване съгласно БДС EN 918 "Геотекстил и подобни на геотекстила продукти. Изпитване на динамично пробиване (изпитване с падащ конус)". Диаметърът на пробива в геотекстила вследствие на падащия конус Dc е, както следва:
1. при нетъкани геотекстилни продукти - не по-голям от 6 mm;
2. при останалите геотекстилни продукти - 0 mm.
Чл. 218. Характеристичният диаметър на порите се определя съгласно БДС EN ISO 12956, като се отчитат данните в табл. 49 и 50 съответно за финозърнести почви (d40 не по-голям от 0,06 mm) и за едрозърнести почви (d40 не по-малък от 0,06 mm).

Таблица 49
Меродавна е: Допустим характеристичен диаме-
  тър на порите О90 на геотекстилния
  продукт, mm, при статично нато-
  варване на филтъра в зависимост
  от вида на прилежащата почва:
  свързана несвързана
по-малката 10.d60 6.d60
стойност от: 2.d90 d90
     

Забележка. В табл. 49 d90 и d60 са диаметрите на зърната, които участват съответно с 90 и 60 % в зърнометричната крива на строителната почва в контакт с геотекстилния продукт.

Таблица 50

Забележка. Означенията в табл. 50 имат следното значение: U - коефициент на разнозърност на прилежащата почва; d90 - диаметър на зърната, които участват с 90 % в зърнометричната крива на строителната почва в контакт с геотекстилния продукт; d60 - диаметър на зърната, които участват с 60 % в зърнометричната крива на строителната почва в контакт с геотекстилния продукт; d10 - диаметър на зърната, които участват с 10 % в зърнометричната крива на строителната почва в контакт с геотекстилния продукт.

Чл. 219. За функция филтър водопропускливостта се определя перпендикулярно на равнината на геотекстила съгласно БДС EN 11058 "Геотекстил и подобни на геотекстила продукти. Определяне на характеристиките на водопропускливост, перпендикулярно на тяхната равнина без натоварване", като се спазват и следните изисквания:
1. при статично натоварване на геотекстилния филтър и слаб воден дебит коефициентът на водопропускливост на геотекстилния продукт е не по-малко от 10 пъти коефициента на водопропускливост на прилежащата почва;
2. при почви с голям дял на дребнозърнестата фракция (d40 не по-голям от 0,06 mm) и с голям воден дебит през геотекстилния филтър коефициентът на водопропускливост на геотекстилния продукт е не по-малко от 100 пъти коефициента на водопропускливост на прилежащата почва.
Чл. 220. (1) За функция дренаж капацитетът на водния поток в равнината на геотекстила (площната водопропускливост) се определя съгласно БДС EN ISO 12958 "Геотекстил и подобни на геотекстила продукти. Определяне на капацитета на водния поток в тяхната равнина".
(2) Капацитетът на водния поток в равнината на геотекстила е не по-малък от специфичния воден дебит в естествени условия, умножен по коефициенти за сигурност.
Чл. 221. (1) При автомагистрали и пътища с две пътни платна и разделителна ивица между тях се проектира отводнителна система в зоната на разделителната ивица за пълно приемане и отвеждане на повърхностните води съгласно фиг. 112 и 126 - за прав участък, и фиг. 127 - за участък с хоризонтална крива с R до 4500 m.


Фиг. 126. Отводняване на разделителната ивица на път в прав участък


Фиг. 127. Отводняване на разделителната ивица на път в хоризонтална крива с R < 4500 m

(2) Схемите по ал. 1 се прилагат задължително, независимо от вида и филтрационните свойства на почвата, изграждаща земната основа на пътната конструкция (зона А).
(3) Повърхностните води от разделителната ивица се поемат от V-образен профил и чрез чугунена решетка, разположена в отделни места или повсеместно в надлъжно направление, се поемат от надлъжен дренажен колектор.
(4) Водата от дренажния колектор се събира в събирателни шахти, разположени на разстояние една от друга в зависимост от хидравличното оразмеряване, като чрез напречни колектори тя се отвежда странично извън земното тяло в улеи, разположени в откосите на насипа (фиг. 105а), съответно в петата на насипа (фиг. 105б) или в специален надлъжен дренаж в близост до окопа при изкоп (фиг. 128).


Фиг. 128. Съоръжения за странично отвеждане на водите от разделителната ивица в изкоп

(5) Случайно инфилтриралата през хумусния пласт на разделителната ивица вода се отвежда в надлъжния дренаж чрез напречен наклон (6 %) на земната основа.
Чл. 222. (1) При отводняване на земното тяло в процеса на строителството се спазват следните изисквания:
1. отводнителните съоръжения, които не са засегнати от земните работи и чието изпълнение предстои, се изграждат предварително в завършен вид;
2. изграждат се проектираните отводнителни съоръжения или част от тях, които могат да се изградят и да функционират по време на изпълнението на земните работи; по всяко време на изграждането се осигурява съответното заустване;
3. по всяко време при изпълнението на земните работи се осигуряват съответните надлъжни и напречни наклони и минимален брой отводнителни мероприятия;
4. при изпълнението на големи траншейни изкопи и високи насипи се изграждат временни отводнителни окопи, дренажи или други съоръжения за осигуряване на отводняването за съответния етап на изпълнение на земните работи;
5. системата от временни пътища за изпълнение на земните работи се осигурява с необходимите отводнителни мероприятия и съоръжения.
(2) В процеса на строителството изкопите и насипите се отводняват поотделно.
Чл. 223. За ефективно отводняване на изкопите в процеса на изпълнението им се предвиждат следните мероприятия:
1. предварително изкопаване и заустване на предпазните окопи, изграждане на дренажни системи за пресичане на скатните почвени води или на такива за понижаване на нивото им, след което да започне изпълнението на изкопа (фиг. 129);


Фиг. 129. Предпазни окопи и дренажи

2. по всяко време при изпълнението на изкопа се осигурява двустранен напречен наклон 3 - 4 % за бързо оттичане на дъждовните води; в надлъжна посока на изкопа също се осигурява наклон 2 - 3 %, както и постоянно заустване на формираните ъглови отводнителни окопи (фиг. 130); при завършване на работата повърхността на забоя се заглажда с изискващите се наклони за осигуряване оттичането на дъждовните води след края на работната смяна;


Фиг. 130. Етапност при изпълнение на изкопите и начини за отводняване

3. когато се изпълняват изкопи в смесени и скатни напречни профили, по всяко време на изпълнението и в края на работната смяна дъното на изкопната яма се оформя с наклон 4 - 5 %, насочен по наклона на терена; с изсипването на последния пласт от изкопа се оформят проектните наклони на габарита и отводнителният окоп към страната на ската (фиг. 131);


Фиг. 131. Отводняване на скатен изкоп

4. за правилно отводняване в процеса на изпълнението наклонът на нивелетата на изкопите като правило трябва да напредва по посока на качването й; в надлъжно направление дъното на изкопната яма следва паралелно наклона на нивелетата по надлъжния профил (фиг. 132); когато масовата линия изисква изкопът в траншеята да напредва по посока на падането на нивелетата, при различните нива на изпълнение дъното на изкопната яма пада по посока на качването, което дава възможност за изтичане на водата извън траншеята и улеснява отводнителните мероприятия (фиг. 133).


Фиг. 132. Отводняване на изкоп в надлъжно направление