Logo Сряда, 18 Октомври
Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони


ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВЪЗДУХА, ВОДИТЕ И ПОЧВАТА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ

УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 45 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 24 СЕПТЕМВРИ 1964 Г.

Обн. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 1964г., изм. ДВ. бр.9 от 31 Януари 1978г.

I. ОПАЗВАНЕ НА ВЪЗДУХА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ


Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Атмосферният въздух се опазва от замърсяване с отпадни вещества от промишлените предприятия, топлоелектрическите централи, животновъдни стопанства, транспортните средства и др., включително от някои дейности, свързани с бита на населението.





Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Вредностите на отделяните замърсители се преценяват въз основа на норми и правила за пределно допустимите им концентрации в атмосферния въздух, утвърдени от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за опазване на природната среда.
(2) Вредностите на замърсителите, за които няма утвърдени санитарни норми и правила, се определят въз основа на проучвания на научни институти в страната и чужбина.


Чл. 3. (1) Концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух се изразява с теглото им в 1 куб. м въздух.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) В района на съществуващите предприятия тя се определя количествено по утвърдени методики за вземане на проби и извършване на анализи.
(3) Концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух в район, където се изграждат нови промишлени предприятия, топлоелектрически централи и др., се определя по метода на изчисленията.


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Вземането на проби от атмосферния въздух и извършването на анализи стават съгласно утвърдените стандарти или по методики, утвърдени от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за опазване на природната среда.
(2) Методът за изчисляване на концентрацията на замърсяващите вещества в приземния слой на атмосферния въздух от нови обекти, както и указанията за проектиране на газопречистващите уредби и за височината на комините се утвърждават от Комитета по архитектура и благоустройство съгласувано с Министерството на народното здраве и с Комитета за опазване на природната среда.
(3) Временни или постоянни норми за емисии от отделните източници, замърсяващи атмосферния въздух, се утвърждават от Комитета за опазване на природната среда съгласувано с Министерството на народното здраве.


Чл. 5. Концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух на границата на защитните зони на предприятията не трябва да бъде по-голяма от допустимата максимална и средно-денонощна концентрация по санитарните норми за такива замърсители.


Чл. 6. (Доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) За да не се допуска замърсяване на атмосферния въздух от промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и др., към тях се изграждат пречиствателни съоръжения за отстраняване на вредните вещества.
(2) Устройството на пречиствателните съоръжения трябва да бъде такова, че при авария или ремонт на някои от звената да се осигурява необходимата степен на очистване при пълен капацитет на производството.
(3) При промяна в технологията се правят съответни промени и на пречиствателните съоръжения.


Чл. 7. Освен чрез изграждане на пречиствателни съоръжения към предприятията населените места се предпазват от замърсяване с отпадни вещества и чрез защитна дървесна растителност между населеното място и промишлената зона и озеленяване на свободните площи на предприятията.


Чл. 8. Височината на комините на промишлените предприятия, топлоелектрическите централи и др., отделящи замърсяващи вещества в атмосферния въздух, се определя в зависимост от количеството на тези вещества, възможността за разсейването им в атмосферата и предвижданите пречиствателни съоръжения, съгласувано с Държавната санитарна инспекция.


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) В населени места и райони, където се замърсява атмосферният въздух от промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и други дейности, се организират контролни пунктове в рамките на Единната национална система за наблюдение и информация върху състоянието на природната среда.


Чл. 10. (1) Зоните за строителството на промишлени, селскостопански и други предприятия в населените места се определят в съответствие с изискванията на този правилник.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Местоположението на предприятията в промишлената зона и извън нея се съобразява с тяхната санитарна класификация, като се спазват санитарнозащитните зони, утвърдени от Министерството на народното здраве.


Чл. 11. (1) Предприятията в промишлената зона се групират по производствени отрасли така, че източниците на замърсяване да не оказват неблагоприятно влияние върху предприятията с безвредна производствена дейност на работниците и на технологията.
(2) Предприятията от хранителната промишленост се изграждат по възможност в самостоятелна промишлена зона или на разстояние от другите предприятия, каквото се изисква за строителство на жилищни квартали.


Чл. 12. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г. ) Площадите за промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и др. вън от промишлената зона се определят със съгласието на Комитета по архитектура и благоустройство, Министерството на народното здраве, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Комитета за опазване на природната среда след изясняване на перспективната им производствена мощност от Държавния комитет за планиране.


Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Преди изграждане, разширяване или преустройство на промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и др. се преценява каква ще бъде замърсеността на атмосферния въздух в района след пускането им в експлоатация, като се има предвид наличната концентрация на замърсяващите вещества във въздуха. Наличната замърсеност се определя въз основа на данните на Единната национална система за наблюдение и информация върху състоянието на природната среда. Когато за района няма статистически данни, органите на Единната национална система за наблюдение и информация върху състоянието на природната среда извършват измервания при най-неблагоприятни метеорологични условия.


Чл. 14. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Площадките за строителство, преустройство и разширение на топлоелектрически централи, предприятия на черната и цветната металургия, на циментната и химическата промишленост се определят в зависимост от перспективната им производствена мощност, от състава на използуваните суровини и от коефициента на полезно действие на пречиствателните съоръжения. Санитарнозащитната зона на посочените предприятия спрямо жилищните квартали в населените места и предприятията от хранителната промишленост се определя за всеки отделен случай от Държавната санитарна инспекция при Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за опазване на природната среда.
(2) При избиране на площадки за изграждане на тези предприятия Комитетът по архитектура и благоустройство и инвеститорът задължително изработват схема, на която се нанася зоната на замърсяване и се дават изчисления за възможните загуби на селското стопанство, както и размерът на средствата за евентуалното разместване на населението от селищата в района на замърсяването, които да се имат пред вид при оценката на различните варианти.
(3) При определяне на площадките да се държи строга сметка и за пестеливото разходване на земята.


Чл. 15. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Забранява се въвеждането в експлоатация на промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и др., ако не са завършени предвидените в проектите пречиствателни съоръжения.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Пречиствателните съоръжения се приемат за завършени само ако при пробна експлоатация се получи предвиденият по проекта коефициент на полезно действие. В приемателните комисии за пречиствателни съоръжения участвува и представител на Комитета за опазване на природната среда.


Чл. 16. Не се допуска да се спира действието на пречиствателните съоръжения освен при преустановяване на съответната производствена дейност.


Чл. 17. (1) Ведомствата, учрежденията, народните съвети, предприятията и др. са длъжни да осигуряват нужните специалисти и необходимата материална база за поддържане в изправност и непрекъснато действие на пречиствателните съоръжения в съответствие с предвидения коефициент на полезно действие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Комитетът за опазване на природната среда издава общи указания и инструкции за поддържането и експлоатацията на газопречистващите съоръжения, задължителни за всички организации.


Чл. 18. Коефициентът на полезно действие на пречиствателните съоръжения (степента на очистване на замърсители) се контролира технически непрекъснато от съответното промишлено предприятие, топлоелектрическа централа и др. Данните от контролните наблюдения се вписват в дневник.


Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Органите на Комитета за опазване на природната среда периодически извършват контрол върху изправното действие на пречиствателните съоръжения на предприятията и на извършваните от тях наблюдения.
(2) Когато се установи, че концентрацията на замърсителя е по-голяма от допустимата, органите на Комитета за опазване на природната среда дават задължителни предписания на предприятията за провеждане на допълнителни мероприятия по опазване чистотата на въздуха, включително спиране на предприятието като крайна мярка.


Чл. 20. (Заличен - ДВ, бр. 9 от 1978 г.).


Чл. 21. (Заличен - ДВ, бр. 9 от 1978 г.).


Чл. 22. (1) За недопускане замърсяване на атмосферния въздух в градовете с неизгорели или напълно изгорели газове от моторните превозни средства Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Комитетът по архитектура и благоустройство, Министерството на народното здраве и народните съвети провеждат мероприятия, като: организиране на транзитен автомобилен транспорт по извънградски магистрали, периодично извършване в специално изградени за тази цел контролни станции цялостна проверка за техническата изправност на моторните превозни средства и спиране на експлоатацията им при неизправност; забраняване достъпа и движението в тези места на моторни превозни средства, които отделят видими газове; стриктно спазване правилата за техническа експлоатация на моторните превозни средства; устройване на две нива на кръстовищата на големите транспортни магистрали в големите градове с оглед да се осигурят условия за намаляване до минимум на принудителните спирания на моторните превозни средства и др.
(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Когато замърсяването на въздуха надмине или възниква реална опасност да надмине пределно допустимите норми за замърсяване на въздуха от движещи се автомобили по определена улица, Комитетът за опазване на природната среда съгласувано със съответните органи на Министерството на вътрешните работи и с Министерството на транспорта дава предписание до народния съвет за ограничаване или пълно спиране на автомобилното движение по застрашената от замърсяване улица.

II. ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ


Чл. 23. (1) Водни течения и басейни, като потоци, реки, напоителни, отводнителни, деривационни и плавателни канали, язовири, езера, крайбрежни морски води и подпочвени води, се опазват от замърсяване.
(2) Под замърсяване на водите се разбира всяко изменение на физическите, химическите и биологическите им качества и на радиоактивността им, което ги прави опасни или негодни за битови, промишлени и мелиоративни цели, както и за животните, рибите и растителността.


Чл. 24. (1) Забранява се изпускането на отпадните води и изхвърлянето на отпадъци във водните течения и басейни, коритата им и крайбрежните морски води без предварително писмено разрешение от Комитета за опазване на природната среда.
(2) Под отпадни води се разбират всички оттичащи се води след тяхното използуване за културно-битови, промишлени и други стопански цели.


Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Водните течения или части от тях, басейните и подпочвените води в зависимост от ползуването им се разделят на три категории:
първа категория - води, които се използуват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености, изискващи качества на питейна вода, в плувни басейни и др.;
втора категория - води, които се използуват за водопой на добитък, воден спорт, културни нужди, рибовъдство и др.;
трета категория - води, които се използуват за напояване, за промишлеността и др.


Чл. 26. (1) Категоризирането се извършва по показатели и норми, които определят степента на замърсеност на водите за всяка категория.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Показателите и нормите се утвърждават от Министерството на народното здраве, Комитета за опазване на природната среда и Комитета по архитектура и благоустройство съгласувано със заинтересуваните ведомства въз основа на проучванията и нуждите на потребителите.


Чл. 27. Водните течения или части от тях, басейните, подпочвените и крайбрежните морски води се категоризират по проекти, изработени от проектантски институти въз основа на задание за проектиране от Комитета за опазване на природната среда.


28. (1) Проектите за категоризиране на водните течения или части от тях, на басейните и подпочвените води се изработват по поречия въз основа на програми, одобрени с годишните планове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Категориите на водоприемниците се утвърждават от председателя на Комитета за опазване на природната среда съгласувано със заинтересуваните ведомства.


Чл. 29. (Доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) При проектиране, изграждане, преустройство и разширение на промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и канализации на населени места едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват задължително като част от самия обект съответните съоръжения за пречистване на отпадните води отделно или кооперирано с други предприятия или населени места. Ако такива съоръжения не са предвидени, проектите не се утвърждават.


Чл. 30. Водните течения и басейни при минимално количество вода, подпочвените води и крайбрежните морски води след изпускането в тях на битови и промишлени отпадни води с максимално замърсяване, не трябва да съдържат повече от пределно допустимите концентрации на замърсители, определени с утвърдените санитарни и технически норми и правила.


Чл. 31. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Забранява се да се въвеждат в експлоатация промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и канализации на населени места, преди да са поставени в действие пречиствателните им съоръжения за отпадните води.
(2) Построените съоръжения се приемат след предварителна пробна експлоатация за ефективността им в продължение на един пречиствателен цикъл. В приемателните комисии за пречиствателни съоръжения участвува и представител на Комитета за опазване на природната среда.


Чл. 32. (1) Изпускането на отпадни води във водните течения и басейни, в рибовъдните стопанства и крайбрежните морски води се допуска само след съответно писмено разрешение от Комитета за опазване на природната среда съгласувано с органите на Министерството на народното здраве и заинтересуваните ведомства и организации или окръжен народен съвет, които стопанисват съответния водоем.
(2) Когато водните течения и басейни се използуват и за битово водоснабдяване или районът под изпускането на отпадните води е вододайна зона, разрешението се дава и със съгласието на органите на Комитета по архитектура и благоустройство.
(3) В разрешението се посочват условията, при които отпадните води могат да се изпускат в приемника.


Чл. 33. (1) Разрешенията за изпускане на отпадни води във водните течения и басейни, в рибовъдните стопанства и крайбрежните морски води са проектни и окончателни.
(2) Проектните разрешения се издават преди изработване на идейните проекти за промишлени предприятия и канализации на населени места по писмено искане на инвеститора, придружено с данни за вида и обема на производството и за количеството и състава на изпусканите води.
(3) Окончателните разрешения се издават след проверка на пречиствателните съоръжения и ефекта от действието им. Проверката се извършва от комисия, назначена от председателя на Комитета за опазване на природната среда в състав: представители на Комитета за опазване на природната среда, Министерството на народното здраве, Комитета по архитектура и благоустройство, Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
(4) По изключение за пусковия период на предприятията може да се дават временни разрешения.
(5) Решенията на комисията се одобряват от председателя на Комитета за опазване на природната среда.


Чл. 34. Органите, издали разрешението, могат да го изменят или отменят, ако условията, при които е било издадено, са се променили във вреда на съответните технически, хигиенни и стопански изисквания.


Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Контролът за състоянието и работата на водопречиствателните съоръжения се осъществява от органите на Комитета за опазване на природната среда, санитарния контрол върху водоприемниците се упражнява от органите на Министерството на народното здраве, а контролът по отношение на качеството на водите, предназначени за селскостопански нужди - от Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
(2) Контролът за състоянието на водните течения и басейни, подпочвените води и крайбрежните морски води се осъществява в определени пунктове от Единната национална система за наблюдение и информация върху състоянието на природната среда.


Чл. 36. Ведомствата, народните съвети, учрежденията, предприятията, обществените организации и частните лица са длъжни да поддържат в изправност и да осигуряват непрекъснато правилно действие на съоръженията за пречистване на отпадните води.


Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства и др., канализационните оттоци на които са построени или се използуват без разрешение или при неспазване на издаденото разрешение, се спират, ако не се приведат в ред в срок, определен от контролните органи.
(2) Спирането на експлоатацията им се извършва със заповед на председателя на Комитета за опазване на природната среда по акт за нарушение, съставен от съответната техническа, санитарна или ветеринарно-санитарна служба.

III. ОПАЗВАНЕ НА ПОЧВАТА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ


Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Почвата в населените места, курортните, излетните места и горите в района на водохващанията за питейно водоснабдяване и почвата за селскостопански нужди се опазва от замърсяване.


Чл. 39. Под замърсяване на почвата се разбират такива изменения на състава, свойствата и качествата й под влияние на механически, химически и радиоактивни вещества, както и от биологически причинители, които я правят опасна за хората и животните и вредна за растенията.


Чл. 40. За опазване на почвата от замърсяване ведомствата, народните съвети, учрежденията, предприятията, ТКЗС, ДЗС и частните лица са длъжни да изграждат и поддържат в изправност необходимите пречиствателни станции и съоръжения и да провеждат санитарни, технически, санитарно-ветеринарни и агротехнически мероприятия.


Чл. 41. Преди да се започне основно строителство на жилищни и курортни комплекси, промишлени предприятия, топлоелектрически централи, хидротехнически, хидромелиоративни и други строежи, трябва да се изграждат съответните водопроводни и канализационни мрежи и хигиенични отходни места.


Чл. 42. При избиране на площадки за промишлени предприятия, които в процеса на производството отделят сгур, шлак, отпадъци от рудодобива и рудопреработването и др., задължително се определят подходящи места за изхвърляне на тези отпадъци.


Чл. 43. Труповете на животни и птици, кланичните и извънкланичните конфискати, както и отпадъците от животински произход в промишлеността се обезвреждат задължително и се оползотворяват в екарисажи.


Чл. 44. (1) Народните съвети организират почистването на населените места, събирането на смет и доставянето на отоплителни материали (въглища и др.) по домовете и заведенията със специални коли и съдове.
(2) В населени места, където народните съвети още не са организирали събирането на смет, ТКЗС, ДЗС и частните лица са длъжни да събират сметта, тора, растителните отпадъци и др. в торища или на компостни площадки, определени от народния съвет и санитарните и ветеринарно-санитарните органи.


Чл. 45. При замърсяване на почвата (в дворове, обори, селскостопански обработваеми площи и др.) с тор, урина и други отпадъци от животни, които са болни от заразни и паразитни болести, се извършва задължително обеззаразяване от ТКЗС, ДЗС и частните лица по указание на ветеринарно-санитарните и санитарните органи.


Чл. 46. (1) Ведомствата, народните съвети, учрежденията, предприятията, обществените организации и частните лица са длъжни да изграждат и поддържат хигиенни отходни места.
(2) В мините, шахтите и други галерии се изграждат и поддържат хигиенични отходни места. В заразените с анкилостомидоза подземни работни места се преустановява работата до оздравяването им.


Чл. 47. Да не се използуват за засаждане на зеленчукови, плодови и други нискостеблени култури почви, които са наторени с пресни, необезвредени фекални, неизгнили утайки и непречистени канални води в продължение най-малко на две години.


Чл. 48. Забранява се замърсяването на почвата с хербицидни и други препарати за борба с вредителите по селскостопански култури в концентрации, по-високи от допустимите норми, утвърдени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на народното здраве.


Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Органите на Комитета за опазване на природната среда контролират правилното изграждане и поддържане на сметищата и инсталациите за третиране на отпадъците. При констатиране на нарушения дават задължителни предписания за отстраняването им.

IV. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Не се утвърждават предварителни проучвания и проекти за промишлени предприятия, топлоелектрически централи, животновъдни стопанства, канализации на населени места и др., ако не са съобразени с изискванията на този правилник, с изключение на случаите, посочени в чл. 24 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Органите на Комитета за опазване на природната среда контролират хода на проектирането и строителствата на пречиствателните съоръжения и съдействуват за срочното им завършване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Преди започване на строителството на нови обекти, разширения или реконструкция на съществуващите предприятия и канализации инвеститорите представят проекта за пречиствателни съоръжения и други мероприятия за опазване на природната среда в съответната районна инспекция за опазване на природната среда, която проверява дали са спазени изискванията за опазване на природната среда. Когато тези изисквания не са спазени, районната инспекция за опазване на природната среда не дава съгласието си, а Българската народна банка не открива финансирането.


Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Органите на Комитета за опазване на природната среда контролират стопанските и другите организации и отделните граждани по отношение на спазването на нормите и технологиите за торене и растителна защита, спазването на карантинните срокове и движението на препаратите с оглед предотвратяване замърсяването на почвата и увреждането на растителността и животните.


Чл. 51. Народните съвети, предприятията, топлоелектрическите централи, учрежденията и обществените организации, както и частните лица осигуряват на контролните органи свободен достъп на територията, която стопанисват, във връзка с изпълнение на задачите, възложени им по този правилник и другите действуващи разпоредби.


Чл. 52. Лабораториите при промишлените предприятия, топлоелектрическите централи и пречиствателните станции за отпадните води на населените места извършват периодично и по искане на контролните органи изследвания за специфичните замърсители на въздуха, водите и почвата при производството им и водят дневник за резултатите от изследванията.


Чл. 53. Общото ръководство и контролът по опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване се осъществяват от Комитета за опазване на природната среда.


Чл. 54. За нарушаване разпоредбите по този правилник, за които не се предвижда наказание по Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване, виновниците се наказват по чл. 207, ал. 3 от Наказателния кодекс.


Чл. 55. Правилникът се издава въз основа на чл. 25 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване.


  |   ↑ нагоре   |   ← назад   |   пълна версия

© Lex.bg     Контакти