Лалю Василев Метев
Iniuria non excusat iniuriam

София 1000, meteff@lex.bg meteff@abv.bg
Начало
Правосъдие
Експроприация
Кланове и кръгове
Деловодна справка
Лев цимент
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English

Лев цимент

ЕКСПРОПРИАЦИЯТА НА ЦИМЕНТОПРОИЗВОДСТВОТО

Първо българско за цимент АД "Лев" - град Плевен - основано през 1908 год.

Реституцията според Съвременен тълковен речник е възстановяване на права върху насилствено отнета собственост. Оригиналът е латински - restitutio. И на български, и на латински съдържанието е едно и също. Правната наука от римското право на Юстиниан и до днес определя реституцията като възстановяване на справедливостта във вещните правоотношения.

На 1 април 1947 година "Държавен вестник" на Народна република България публикува Указ №3 на Министерство на финасите от 14 март 1947 и одобрен с Указ №10, ДВ бр. 147 от 28 юни 1947 на Президиума на Великото народно събрание, с който се обнародва Закон за принудително изкупуване на принадлежащите на български поданици акции от дружество Гранатоид, София, Каменовъглено АД Вулкан, София и Първо Българско за цимент Акционерно дружество Лев, Плевен.

Мотивите на Министъра на финансите проф. д-р Иван Стефанов към законопроекта за изкупуване гласят: "Производството на цимент и други строителни материали, в България, е монополизирано в ръцете на две големи предприятия - Гранатоид, София, - Лев, Плевен. От друга страна, държавата е широко заинтересована в общественото и частно строителство и това налага нейното участие в тия две монополни предприятия. За осъществяването на този широк и настоящ обществен интерес, е необходимо изкупуването на акциите на българските поданици от тези дружества, каквато е целта и на предлагания законопроект..."

На 27 декември 1947 година "Държавен вестник" на Народна република България публикува ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ (Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г., с еднократно действие), с който се национализират и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от индустрията, включително и производството на цимент.

Предвиденото в тази разпоредба (чл. 1 на ЗНЧИМП) одържавяване по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По характер и същност то не се различава от експроприацията, защото не става срещу обезщетение. Тя противоречи на основното начало, което се съдържа в чл. 17, ал. 1 от конституцията изискващо да бъде гарантирано правото на собственост.

Национализацията дори противоречи и на конституцията от 1947, която дълги години наричахме с гордото име Димитровска. Тогава комунистите, които вече бяха затвърдили своята власт в страната, не само отнемат всички движими вещи, недвижими имоти и фабрики на буржоазията по един арогантен, агресивен, безпардонен и безправов начин, но и създават концлагери за цвета на нацията. Единственото, което не успяват да направят, е да отнемат историята, морала и паметта на народа.

Действията на тогавашната комунистическа власт определено могат да бъдат наречени политически реваншизъм.

Какво обаче показва правният анализ на национализацията? На първо място с приетия закон комунистите безпрекословно юридически признават, че отнетите имоти и вещи са частна собственост. Иначе законът би бил напълно безсмислен и неоправдан. На второ място комунистите изреждат подробно кои имоти конфискуват в приложението към закона. На трето място същите комунисти юристи не са посмели, въпреки че са притежавали вече цялата власт, да оспорват правото на собственост върху отнетите със ЗНЧИМП активи, имущества и имоти.

Веднага след като спечели изборите през октомври 1991 година, СДС внесе в НС законите за реституция, с които се отмени част от национализацията. Юристите определиха реституцията като възстановяване на справедливостта, защото национализацията представляваше насилствено отнемане на частна собственост.

Наследниците на фамилии Савови, Лучникови, Джерови, Гоцеви и т.н. възстановиха собствеността си върху имотите, отнети преди години от комунистите. По-дребните собственици също получиха своите дюкяни, фабрики и ниви. Тези, които все още не са успели да го сторят, се надяват да осъдят държавата у нас или в международен съд, ако това се наложи.

50 години и няколко месеца по-късно "Държавен вестник" на Република България публикува ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ в броя си от 18 ноември 1997 година, в който се казва следното:

"Лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:

- с увеличаване на идеалните им части в съсобствеността на обектите по чл. 2, ако подлежащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при одържавяването им или при настъпило впоследствие преустройство;

- или с акции или дялове от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества.

По същия начин се обезщетяват и лицата, които не са получили дължимите им обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, защото тези имущества са попаднали под разпоредбите на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 1949 г.) и на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.; изм., бр. 191 от 1948 г.), или пък не са изплатени по други причини."

През 1997 година Народното събрание отмени ex lege национализацията. Т.е. отмени и експроприацията на циментовите фабрики. Простичкото обяснение за лаиците е следното: след закона “Лучников” тази конфискация все едно не се е случвала никога, нейните правни последици са заличени от правния мир.

Комунистите и техните последователи не протестираха. Справедливостта на реституцията взе връх. Очакванията на хората бяха огромни, но уви...

Дойде обаче 2001 година, когато през юни Симеон Сакскобургготски и НДСВ спечелиха парламентарните избори. Дойде редът и на царските имоти, които тихомълком бяха възстановени, другите останахме с очакванията си за справедливо обезщетение.

Господа министри на благоустройството, на финансите и Плевенски областни управители, не подценявайте българина, когато правите елементарна пропаганда. Историята винаги е безпощадна към реванша. Особено когато е незаконосъобразен.

Ние, наследниците на акционерите на експроприираното Първо българско за цимент АД "Лев" /"Плевенски цимент"/, сме готови да сезираме Международния съд за правата на човека с иск срещу държавата в лицето на МФ, МРРБ и Областната управа на Плевен за пропуснати ползи, по повод проведеното източване, безстопанственост и погрешна приватизация, злоупотреба с власт и корупционна практика, както и за неизпълнение на влезли в сила решения на ВАС и за незаконосъобразно упражненото въздействие върху органите на съда и прокуратурата, а така също и за възпрепятстването на законните ни реституционни претенции и нарушаване на основните ни права и свободи на български граждани с цел незаконно облагодетелстване на т.н “циментова мафия” настанила се у нас.

Оставаме уверени, че интересът ни да получим своята собственост или законоустановеното обезщетение срещу нея в никакъв случай не противоречи на държавния интерес такъв, какъвто е установен от Конституцията на Република България, и едно предприятие с 96-годишна история създадено с изключително голям труд и средства не ще се превърне в “ябълката на раздора” поради грешки в досегашната приватизационна практика, за което нямаме абсолютно никаква вина.

www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/230403md02.htm
www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/010204md01.htm

*По материала на Митко Цонев – Пъпеша публикуван във вестник Сега от 9 август 2003 г.
----------------------------------------

Първо Българско за цимент Акционерно Дружество “Л Е В”

1. Това предприятие е първата българска фабрика за производство на цимент, основана през 1908 г. и пусната в работа през следващата 1909 г., с годишен капацитет 12.000 тона. Машините са доставени от фирмата “Ф. Л. Шмид” – Копенхаген. За постройките и инсталирането им са похарчени 1.500.000 златни лева, броени в ефективни наполеони. Тази първа инсталация се състои от:
• 2 трошачки
• 8 броя елеватори
• 2 броя каменори
• 3 броя мелници
• 1 въртяща се пещ дълга 35 метра и с диаметър 2.220 м.
• 1 охладител, трансмисии, шайби, каиши и др.
Общата тежест на желязната конструкция е 100.000 кг., а на огнеупорния материал 40.000 кг.

2. През 1937 г. се предприе ново разширение, като се достави от Шкодовите заводи – Прага комплектна инсталация, с дневен капацитет 120 до 140 тона, при употреба на промити въглища, или с годишен капацитет 40.000 тона. Тази втора инсталация се състои от:
• 1 трошачка с транспортна лента
• 1 мокра мелница дълга 10 м., с диаметър 1.80 м.
• 3 броя компресори
• 4 агренажни бъркачки
• 2 броя пневматични помпи за каша
• 1 въртяща се пещ дълга 55 м., с диаметър 2.80 м.
• 1 охладител 50 м., с диаметър 1.60 м.
• 1 въглищна мелница с автоматично всмукване и регулиране
• 1 сушилня за въглища
• 1 циментова мелница 8.50 м., дължина 1.70 м.
• Скоростни кутии, елеватори и ред други приспособления, с обща тежест на желязната конструкция 450.000 кг. и огнеупорен материал 120.000 кг.
Тази инсталация е изработена от най-доброкачествени материали и е най-модерната конструкция. Тя е първата циментова инсталация, изработена в Шкодовите заводи, която им служи и за реклама.
Тези машини ни се доставиха с 30% по-ниско от дадените ни оферти от други световно известни заводи, само защото Шкодовите заводи бяха амбицирани да създадат за първи път и отдел за постройка на циментови инсталации.
За така направеното разширение дружеството ни плати 15.000.000 лева за доставка на машините от странство, 5.000.000 лева за машините, направени в самата машинна работилница при фабриката, като монтажа се извърши от наши работници, под ръководството на техническото ни управление, а за новата постройка на горната инсталация се изразходваха 7.500.000 лева, или общо за цялото разширение на фабриката се изразходва сумата 27.500.000 лева през 1938.

3. Фабриката се обслужва от електрическа централа с модерни парни котли с подвижни (въртящи се) скари, с 675 кв.м. нагреваема площ, с две парни машини, с мощност 1000 к.с., с алтернатори от 650 киловата, два трансформатора от 300 киловат-ампера, кабели за високо и ниско напрежение, въздушни линии, маслени прекъсвачи, табла, автомати, измервателни уреди и пр. И пр. Към отделните машини във фабриката са инсталирани 73 електромотора с обща мощност 2.700 киловата. Има и една резервна електрическа централа с локомобил.
Електрическите централи по днешните цени струват над 22.000.000 лева.

4. Собствени ж. п. линии. Във фабриката има построени индустриални железопътни клонове 2.000 м. с три стрелки, теснолинейни линии над 1.000 м., 14 броя нови, неупотребявани вагонетки с железни кошове, 15 броя вагонетки в работа и едно дизелово локомотивче от 5 к.с. за теглене на вагонетките, с днешна цена общо 13.000.000 лева.

5. Железолеарна фабрика. Тя се състои от:
• европейска пещ за леене на чугун, производство 300 кг. отливки на час
• пещ за отливка на бронз и цветни метали
• ковачница – комплект
• стругарна с: 4 броя прецизни стругове, хобел машина, универсална американска фрез машина, шепинг машина, 11 броя бормашини за от 10 до 50 мм. Дупки, оксижен, електрожен и др.
• дизел мотор от 20 к.с.
• нафтов мотор от 5 к.с.
• инструментален магазин със специален валяк за свиване на ламарина с дължина до 2 метра
• електрическа работилница с изпитвателна станция
• и ред други приспособления, модели, помощни апарати и инструменти, значителна част от които са изработени в самата работилница в продължение на 37 години
Само тази машинна фабрика струва над 10.000.000 лева.

6. Работилница за циментови изделия.
• стабилна тежка преса за правене на базалтови плочки и други циментови изделия
• преса за правене на циментови керемиди, марсилски тип, с 300 броя стоманени калъпи.
Днешна стойност на двете преси 500.000 лева.

7. Нека споменем, че от покупка на машините на “Златна Панега”, фабрика “Котва” – Бургас и нереализираната фабрика за производство на цимент на гара Крумово и от останали части от монтажа на машините от Шкодовите заводи, във фабриката са складирани, извадени от употреба части и машини, от които могат да се добият големи количества чугун, ламарина стоманени ости, стоманени топки, значителни количества синджири и кофи за елеватори, болтове, гайки, нитове и ред други материали, които днес струват над 20.000.000 лева.
8. Подвижни кранове. При разширението Шкодовите заводи ни доставиха и два комплектни подвижни крана от по два тона, с работна широчина 20 м., с подвижни самоходки, които кранове обаче, още не са инсталирани. Те ще служат за пренасяне на суровите материали.

9. СТРОЕЖИ. Дружеството ни е извършило и следните строежи:
а) силузи за цимент
б) железобетонни резервуари за вода с вместимост 100 куб.м.
в) железобетонна помпена станция на река Вит
г) охладителни езера за електрическата централа
д) железобетонни силози за кашата с вместимост 1.200 куб.м., всички с днешна стойност над 12.000.000 лева
е) солиден железобетонен мост на река Вит при с. Комарево, дълъг 40 м., с три отвора, който мост днес не може да се направи с 15.000.000 лева
ж) един мост от бетон и желязна конструкция на ж. п. линия София – Варна, който днес струва над 20.000.000 лева
з) един железопътен мост на линията Самовит – Никопол, струващ днес 500.000 лева
и) един тунел под шосето София – Плевен, с дължина 70 м., отвор 5 м. и 13 м. под шосето, облицован с бетонови блокове, днешна цена 10.000.000 лева
к) ж. п. гара, кантон, перон и жилища за персонала, с днешна цена 1.000.000 лева
л) фабрични постройки, заемащи една площ от 9.398 кв.м. с кубическо съдържание 74.470 куб.м., повече от които са солидни железобетонни строежи. Тези постройки пресметнати само по 1.000 лева куб.м дават една сума от 74.470.000 лева
м) кариера за копаене на глина с изследвана площ чрез сонди 40.000 кв.м., с първокачествена глина, със закупени места за осигуряване фабриката с материал за дълги години. 240 декари от тези места се използуват за земеделско стопанство и лозарство, с днешна цена към 10.000.000 лева (!!!)

Това кратко описание на циментовата ни фабрика, дава един действителен образ какво представлява само по себе си това предприятие, а тук по долу ще Ви дадем и някои данни и от счетоводния инвентар.

София, 26 февруари 1947 год.

Главни директори: (п) Д. Р. Неделчев Л. Метев

community.webshots.com/album/46272816GdiwFV
----------------------------------------

ЛАЛЮ МЕТЕВ ЧЕХЛАРОВ

Видният български индустриалец Лалю Метев Чехларов (1885-1957) – човекът с истинско добро сърце, мил и винаги разговорлив с всички. Вечна да е паметта му!
Габровската културно-просветна дружба “Васил Евстатиев Априлов”.

Роден е на 28 февруари 1885 г. в гр. Габрово в семейството на дядо Метю Христов Чехларов – занаятчия от Габрово, за когото се твърди, че в Габрово дюкянът му отварял най-рано. Дядо Метю е имал пет сина. На всичките си деца дава образование в Европа. Иван е първият текстилен инженер в България, загинал при гр. Щип в Междусъюзническата война, Димо – майор, завършил във Виена военна академия, загинал при връх Яребичина, като дружинен командир на 49-ти полк, Лалю и досега вероятно е единственият българин с четири висши образования, Христо – става собственик на голяма текстилна фабрика в Габрово, и Георги – завършил образованието си в Мюнхен.
Лалю Метев Чехларов завършва философия в Загреб (1905), Западноевропейска филология в Женева (1906), Историко-филологическия факултет (1909) и Юридическия факултет (1920) в София. От тогава са и приятелствата му с Ленин и Кемал Ататюрк.
Един от 15-те най-заможни българи преди 1944 г., брат му Христо Метев е сред 18-те в същата класация.
Занимава се с търговия и износ на текстил, използвайки широките си контакти в Западна Европа. Основава цветопроизводствено търговско дружество заедно с Борис и Христо Мархолеви, и тъст си Васил Аврамов. Дружеството има цветарници върху 18 декара в кв. Дървеница и магазин на ул. Раковски.
Член на управителния съвет и един от двамата Главни директори на Първо българско за цимент АД “ЛЕВ” – гр. Плевен, основано през 1908 г., построено от събирателно дружество, което през април 1917 г. се преобразува в акционерно дружество с основен капитал 4 милиона лева. Тя е първата българска фабрика за производство на цимент, строена с чисто български капитали, с капацитет 12 000 тона годишно при 300 работни дни и с 20 декара дворно място.
Дружеството прави разширение на фабриката с монтирането на нова пещ, с нужните към нея съоръжения, за едногодишно производство от 30 000 тона при 240 работни дни. Дворното място е разширено с още 80 декара. Независимо от това са закупени други 240 декара за осигуряване на фабриката с оглед на едно бъдеще още по-голямо разширение.
Благодарение на това, че в продължение на 20 години на акционерите не са раздавани никакви дивиденти, се образуват резервни и амортизационни фондове на сума 53,7 милиона лева, а капитала е увеличен на 11 милиона лева, с цел да се даде по-голям тласък на предприятието.
Фабриката за производство на цимент “Лев” е най-модерното и голямо циментово предприятие на Балканите по-онова време. Специализирано в производството на най-качествения цимент тип “Портланд”. Според анализите извършени в лабораториите за изпитване на цимент на проф. Д-р Кюл (1947), е констатирано високото качество на производство, което държи първо място в България. Строежите извършени с цимент “Лев” не пропускат вода, качество, което е особено ценно при изграждането на водни съоръжения (язовири, водопроводи и др.).
Притежава почти 1/3 от акционерния капитал на дружеството, в което присъстват още имената на Антон Балъкчиев, инж. Борис Неделчев, Симеон Бакърджиев, Димитър Неделчев, Юрдан Х.Христов, Васил Аврамов и др. Номиналната цена на акцията е 100 лева, но още през 1932 г. курса и е над 300 лева. Установено е, според данните на статистиката (1940), че реалната пазарна цена на предприятието е някъде между 200 и 250 милиона лева.
С ХХХ-то годишно общо събрание през април 1947 г. приключва и тридесетгодишната му дейност, след което цялата циментовата индустрия е принудително национализирана.
----------------------------------------

ЕАД Плевенски цимент - Плевен 5800, Западна индустриална зона.
(Състояние) Произвеждани продукти: цимент, негасена вар, креда фуражна. Суровини и материали: местни - варовик, мергел, шлак, трас, гипс, пиритни угарки, барит. Пласмент: местен пазар - 94,4%, експортно ориентиран - 5,6%. Капацитет: 340 000 т/год. цимент. Оборот (1992 г.): около 460 млн. лв. ($ 19,74 млн.). Работни места: 534 (1992 г.). Недвижими имоти: обща площ 185 784, застроена площ 38 351, разгъната застроена площ 41 096. (данните са от Агенцията за приватизация, в-к КЕШ, бр. 3 и 9 от 1994).

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЧАСТНИЯ КАПИТАЛ В ПЛЕВЕНСКИ ЦИМЕНТ АД:
(1997 г.)
ОБПФ ДОВЕРИЕ АД (34.00% от капитала, 58 974 броя акции, 69.00 + касовия дял), Национален фармацевтичен ПФ КАЛИМАН АД (7.21%, 12 500, 42.21), АРМЕЙСКИ ПФ АД (3.57%, 6 188, 38,57), общо граждани срещу бонове (0.22%, 384, 35.22), безплатни акции за персонала (5.00%, 8 672, 40.00), касов дял (35.00%, 60 709). Всичко малко над 50% частен капитал. (Здравкова, в-к Капитал, бр. 38/1997).
----------------------------------------

АКО ЕДИН ДЕН СЕ ОПРАВИМ - ЦИМЕНТ ЩЕ ИМА

Основните производители на цимент в страната вече са приватизирани. Частни през 1997 г. станаха "Девня цимент", "Белоизворски цимент", "Плевенски цимент", "Златна Панега" и "Гранитоид" - Батановци. На подписването на сделката за последните два завода, което стана миналия четвъртък, директорът за Централна и Източна Европа на купувача "Хайделбергер цимент" Даниел Готие, заяви, че германският инвеститор има интерес към закупуването и на последния останал държавен завод - "Вулкан" - Димитровград.

Решението за приватизация на заводите от бранша е взето в края на август 1994 година. Поводът е предложението на швейцарската фирма "Холдербанк" за създаване на смесено дружество с "Белоизворски цимент". Като цяло отрасълът е експортно ориентиран. У нас годишното потребление на цимент е около 2 млн. тона.

"Плевенски цимент"

Заводът бе включен в първата вълна на масовата приватизация с 50% от акциите си. Основни акционери станаха ОБПФ "Доверие" - 34%, НФПФ "Калиман" - 7.21% и "Армейски ПФ" с 3.57 процента. По този начин за касова продажба остана пакет от 35%, който не може да осигури контрол над дружеството. След първия търг от масовата приватизация интересите на акционерите от трите фонда на общото събрание се представляват от фирма "Стройцем". Фирмата най-вероятно е сключила предварителни договори за изкупуването на акциите на фондовете и е предплатила част от сумата преди първия търг. Догадките кой стои зад "Стройцем" се ограничават до две. Официално заявление за закупуване на касовия дял направи австрийската "Кирхдорфер". Други информации свързват "Стройцем" с швейцарската фирма "Холдербанк".

"Гранитоид" - Батановци

Трима бяха кандидатите за това дружество: "Хайделбергер цимент", "Лийсем" и "Холдербанк". Въпреки лошото си икономическо състояние предприятието предизвика интереса на чуждестранните инвеститори заради вървящите заедно с него концесии за две находища - едното за варовик, а другото за клинкер. Отново най-добрата оферта представи "Хайделбергер цимент", който плати 1.5 млн. щ. долара за 75% от капитала и обеща инвестиции от 3 млн. щ. долара.

През 1996 г. "Гранитоид" бе включен в списъка за ликвидация. От 550 работника, след две вълни от уволнения, на щат сега са останали 72 души. Производството е намаляло четири пъти спрямо 1990 година. В Батановци се използва старият "мокър" способ, който прави продукцията твърде скъпа. През последните години заводът е загубил и традиционните си пазарни позиции в Сърбия и Гърция, където са били изнасяни по 70 хил. т годишно. Техниката е стара и поради тази причина в Батановци се харчи два пъти повече газ за единица продукция, отколкото в завода в Бели извор. Според специалисти обаче в находището има суровини за 50 години напред. А и тежкият дълг на "Гранитоид" към "Булгаргаз" бе намален с продажбата на газопровода на дружеството.

На подписването на сделката в четвъртък миналата седмица новите собственици заявиха, че заводът в Батановци ще се използва най-вече като разпределителна база. Освен това в него ще се произвеждат инертни материали, бетон и сухи смески.

Резултатът

Крайният резултат за държавата е пет приватизирани предприятия и концесии за шест находища - по две за "Златна Панега", "Белоизворски цимент" и "Гранитоид" - Батановци. В бранша навлязоха световни лидери като "Хайделбергер цимент" с персонал от 24 хил. души. Концернът е един от петте най-големи производители на цимент в света с годишна продукция 30 млн. тона. Тя се продава в Европа, САЩ и Канада. В последните години "Хайделбергер" е купил циментови заводи в Полша, Чехия, Хърватско и Унгария. Печалбата му за 1996 г. е 502 млн. марки.

Собственикът на завода в Бели извор - "Холдербанк", притежава 83 завода в целия свят и произвежда 65 млн. т цимент годишно.

С други думи - всички условия за растеж в бранша са налице - единственият проблем е спадналото с две трети потребление у нас. А строителството, по принцип, е много добър индикатор за състоянието на една икономика. Все пак можем да сме сигурни, че ако един ден нещата се оправят и в България - цимент ще има.

Ясен Гуев

www.banker.bg/article.asp?artno=25&date=1997/12/22
----------------------------------------

"ТИТАН" СПЕЧЕЛИ "ПЛЕВЕНСКИ ЦИМЕНТ"

"Плевенски цимент" работи по сух способ и има производствен капацитет от 360 000 т цимент годишно. Заводът произвежда също вар и други строителни материали, бетонови изделия, фуражна креда. Продукцията му се реализира и на българския, и на международните пазари. Плевенското дружество държи около 20% от българския пазар на цимент. Собственият капитал на завода е 171.250 млн. лева.

Регистрираната в офшорната зона (Никозия, Кипър) фирма "Плевцем лимитед" бе определена в края на миналата седмица от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за купувач на 34% от "Плевенски цимент". Дружеството е собственост на гръцката циментова компания "Титан" и е създадено специално за участие в приватизацията на български циментови заводи. Освен "Плевенски цимент" регистрираната в Никозия компания участва и в наддаването за димитровградския завод "Вулкан".

След придобиването на 34% от капитала на плевенското предприятие "Титан" става мажоритарен собственик в дружеството. Защото чрез операции на фондовата борса гърците още в началото на годината успяха да придобият 48.6% от капитала на завода, които бяха притежание на няколко бивши приватизационни фонда. Естествено постигната цена на пода е значително по-ниска от тази при касовата сделка. Все пак фондовете реализираха доста добра печалба от продажбата на плевенските акции.

Остатъчният пакет от 17% е предвиден за задоволяване на реституционни претенции и преференциална продажба на работещите в завода.

Тази седмица се очаква да бъде сключен договорът за продажбата на пакета акции от "Плевенски цимент", съобщиха от МРРБ. При първоначално обявена продажна цена от 3.950 млн. щ. долара след преговорите с кандидат-купувача е постигната пазарна цена от 8.260 млн. щ. долара.

Освен плащането на тази сума новият собственик на плевенския циментов завод е поел ангажименти за реализирането на амбициозна инвестиционна програма, параметрите на която останаха в тайна. "Плевцем лимитед" се задължава да не променя предмета на дейност на завода и да не продава придобитите акции в продължение на три години.

Заедно с гърците в надпреварата за въпросните 34% от капитала на плевенското предприятие участва и австрийската компания "Кирхдорфер цимент". След неуспеха си тя се надява да спечели приватизационното състезание за последния държавен циментов завод у нас - димитровградския "Вулкан".

Това обаче не означава, че гърците са аут от предстоящото наддаване, напротив - след инкасирания им успех апетитите им в циментовия бизнес у нас стават по-големи и сериозни.

Дружество: Нов собственик Акционер дял (%) Цена на сделката (в млн. щ. долара) Размер на обещаните инвестиции (в млн. щ. долара)
"Девня цимент" - Девня "Марвекс", Испания 70% 44.5 100.2
"Белоизворски цимент" - Бели Извор "Холдербанк", Швейцария 51% 32,5 31
"Златна панега" - Златна панега "Хайделбергер Цимент", Германия 51 26 25
"Гранитоид" - Батановци "Хайделбергер Цимент", Германия 75% 1,5 3
"Плевен цимент" - Плевен "Титан", Гърция 82.6% 8.260 не е публично обявена
"Вулкан" - Димитровград 6 кандидати 70% водят се преговори.

www.banker.bg/article.asp?artno=30&date=1998/11/30
----------------------------------------

Общото събрание на "Плевенски цимент" може да обезсмисли държавния дял

Гръцкият холдинг "Титан цимент", който е собственик на над 49% от капитала на "Плевенски цимент" АД, ще предложи на Общото събрание на дружеството (което ще се проведе този понеделник) да бъдат направени промени в устава, които ще позволят то да бъде управлявано с малко над 50% от капитала. В тази връзка в проекто-устава се предвиждат няколко важни промени. Първо, предлага се общото събрание да има право да взима решения с 52.5% от представения капитал по въпросите за избор и освобождаване на членовете на Съвета на директорите. Освен това със същото мнозинство могат да се вземат и решения, свързани с отделни инвестиции над 10 млрд. лв. С проектопромяна в документа се намалява кворума за провеждане на Общо събрание (който в момента е 2/3 от капитала на дружеството) на 52.5%. Другата съществена промяна в устава е свързана с реда за увеличаване на капитала на дружеството и размера, до който такова решение може да се вземе от Съвета на директорите.
Веднага след като стана ясно какви промени ще бъдат предложени в устава на "Плевенски цимент", австрийската компания "Кирхдорф" изпрати писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (което е принципал и приватизиращ орган за "Плевенски цимент") и в частност до министъра Евгений Бакърджиев, в което изразяват учудването и тревогата си от предлаганите промени в устава. Австрийската циментова компания възнамерява да участва в касовата сделка за 35% от капитала на дружеството и според нея подобни промени в устава биха обезсмислили влиянието на пакета, който при сега съществуващата ситуация представлява блокираща квота. В писмото до Бакърджиев е написано, че ако "това събрание се проведе и приеме предложените решения, то държавният дял става безгласен и непродаваем".
Държавата няма да подкрепи предложението на "Титан цимент" за взимане на решения с 52.5%, съобщи пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството миналата седмица. Според съобщението на общото събрание в понеделник представителят на държавата ще предложи устав, подобен на този на останалите циментови заводи, като целта е всички инвеститори и потенциални купувачи да бъдат поставени при равни условия при възможностите за участие в управлението на "Плевенски цимент".
В момента държавата притежава малко под 50% от капитала на "Плевенски цимент", от които 34% са обявени за касова приватизация чрез преговори с потенциални купувачи. Срокът за подаване на оферти изтича на 29 септември. Промените в устава на дружеството, които гърците сега предлагат, очевидно целят да намалят цената на държавния пакет значително. Основният конкурент за предложените за касова продажба 34% от капитала на "Плевенски цимент" - австрийският циментов завод "Кирхдорф Хофман Гмбх" едва ли ще наддава ако устава бъде променен по желания от гърците начин.
От предложенията за промени в устава на "Плевенски цимент", които гръцката компания прави става ясно, че тя възнамерява да промени пакета, с който дружеството може да се контролира. Странен е единствен размера на пакета - 52.5%. Най-логичното обяснение за точно този процент е възможна договорка на фирмата с работещи в предприятието лица, които имат право да придобият преференциални акции, които държавата трябва да им предложи. Още повече че сегашните мениджъри на "Плевенски цимент", които могат да купуват преференциални акции, очевидно са свързани с "Титан".
Във всички случаи сметките на гръцката компания зависят напълно от поведението на представителя на държавата на общото събрание в понеделник. Ако чиновниците защитят интереса на държавата, тогава въпросите с устава, управлението и т.н. се отлагат до приключването на приватизационната сделка.
----------------------------------------

“Титан” успя да придобие почти 50% от “Плевенски цимент”

Гръцкият холдинг “Титан цимент” изненадващо обяви през миналата седмица, че е придобил от български акционери 48.6% от капитала на “Плевенски цимент”. “Титан цимент груп” беше един от отхвърлените кандидати при приватизацията на “Белоизворски цимент” и “Гранитоид”, за които кандидатстваше с подкрепата на инвестиционния фонд “Юромърчант Болкан фонд”. Според съобщението на гръцката компания това е нейната първа стратегическа инвестиция в България в рамките на дългосрочните намерения за разширяване на дейността й на Балканите.
Досега очакванията бяха, че значителен дял от “Плевенски цимент” ще бъде придобит от австрийската компания “Кирхдорфер циментверке”, която официално заяви интереса си за участие в приватизацията на завода през септември миналата година. “Титан” обаче явно има намерение да участва и в касовата приватизация на завода, тъй като обяви, че иска да превърне “Плевенски цимент” в модерно предприятие и е готов да вложи необходимите средства за повишаване на ефективността на завода и неговото привеждане в съответствие с международните екологични стандарти. За тази цел “Титан” възнамерявал да си сътрудничи с българските власти и със служителите на завода.
За масова приватизация бяха обявени 50% от капитала на завода, от които са изкупени 45%, а останалите 5% са безплатни акции. Това означава, че “Титан” е успял да купи почти целия дял, раздържавен чрез масовата приватизация. Трийсет и четири процента от капитала на предприятието бяха придобити от “Доверие”, 3.57% от “Армейски” ПФ, 7.21% от ПФ “Калиман” и 0.22% от граждани. Пакетът на “Доверие” беше продаден още на втория ден от започването на официалната борсова търговия, а според брокери през следващите два дни са били изтъргувани и пакетите на “Армейски” ПФ и “Калиман”. По това време се предполагаше, че всички пакети са били изкупени от “Кирхдорфер циментверке”, чиито представители бяха признали, че в тази връзка се водят разговори с трите приватизационни фонда. Това може да означава две неща - първо, че австрийската компания наистина е изкупила пакетите по линия на масовата приватизация, но е действала като агент на “Титан” и по-късно е препродала придобитите акции на гръцката фирма. Второто възможно обяснение е, че още през есента на миналата година “Титан” е успял да купи пакетите на “Доверие”, “Армейски” ПФ и “Калиман”, но по една или друга причина този факт се обявява едва сега.
Балансът на “Плевенски цимент” от 1996 г. сочи, че предприятието е завършило годината с минимална печалба в размер на 2 млн. лв., но има значителни задължения към търговските си партньори, държавния бюджет и служителите си. Заводът държи около 20% от българския циментов пазар и в него работят близо 400 души. За предприятието е открита процедура за касово раздържавяване. Агенцията за приватизация упълномощи през септември миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството да подготви и сключи приватизационната сделка за циментовия завод. При заявяването на интерес от страна на “Кирхдорфер циментверке” като оценка за целия капитал на завода се сочеше сумата 12 млн. марки. Основният конкурент на австрийската фирма за участие в касовата приватизация на “Плевенски цимент” беше варненската фирма “Стройцем” ООД, чийто капитал е 100% притежание на лицето Атанас Кошничаров.
----------------------------------------

“Плевенски цимент” е с 25 млн. печалба за миналата година

Румен Соколов
Едно от най-атрактивните предприятия, включени в програмата за масова приватизация - “Плевенски цимент”, е с балансова печалба от 25 млн. лв. за миналата година. Това бе отчетено на общото събрание на акционерите, проведено в края на миналата седмица. Преизбраният изпълнителен директор на дружеството Страхил Янчев каза, че всички поети задължения са изпълнени, а печалбата ще бъде разпределена между акционерите. На събранието са присъствали представители на приватизационните фондове “Доверие” и “Калиман”, които притежават най-голям дял от акциите, придобити от масовата приватизация. Дружеството бе включено в списъка с 50% от капитала, като всички предложени на първа тръжна сесия 78 054 акции бяха изкупени изцяло. Среднопретеглената цена на една акция достигна до 4642 инв. лв. На работниците и служителите са раздадени 8673 акции.
Циментовият завод е произвел около 360 хил. тона цимент и клинкер през миналата година. По-голяма част от производството се продава на нашия пазар, тъй като според Страхил Янчев местоположението на завода (далече от границите на страната) и трудните транспортни условия не насърчават износа. Въпреки това през миналата година в Сърбия са били изнесени около 20 000 тона цимент и около 1000 тона клинкер. За първото тримесечие на тази година дружеството е отчело четиридесет процента ръст на производството в сравнение със същия период на миналата година. Произведеното количество цимент е около 70 300 тона. Количеството е реализирано предимно в градовете София, Плевен, Враца, Стара Загора и Перник.
Процедурата за касова приватизация на 50% от капитала бе открита през 1994 г. от Агенцията за приватизация. За три години обаче дружеството не бе приватизирано въпреки големия интерес към него. В момента тече нова оценка на активите, тъй като последната е отпреди две години. Преоценката се прави също за да може да бъде определена по-добра цена на продавания пакет при преговорите с потенциални купувачи. През миналата година бе взето решение за бърза приватизация на шест циментови завода, между които и “Плевенски цимент”, като четири от тях вече имат купувачи. Освен плевенското дружество остава непродаден и “Вулкан”- Димитровград.
----------------------------------------

Битката за последния циментов завод

Лили Здравкова
Предприятието “Плевенски цимент” неочаквано се оказа обект на небивал интерес още преди да бъде открит срокът за подаване на офертите за закупуване по касов път на част от акциите му. Държавата, която в момента притежава малко под 50%, вероятно няма да продава срещу левове повече от 35% от капитала заради преференциалните акции, които работниците могат да закупят, и заради евентуалните реституционни претенции. По тази причина касовият пакет е само в периферията на вниманието от страна на две-три огромни чужди компании, а също и на някои по-малки. Същността на сделката за това предприятие обаче се състои в процента, който беше раздържавен срещу инвестиционни бонове. “Плевенски цимент” беше в списъка за масова приватизация с 50%, въпреки че докато траеха централизираните търгове, държавата намали капитала и продадените от Центъра за масова приватизация акции се оказаха малко под 51%. Най-голям пакет (34%) закупи ПФ “Доверие”, около 4% придоби “Армейски приватизационен фонд” и малко над 7% - ПФ “Калиман” (вж. таблицата). За купувача на касовия дял се очертават няколко алтернативи за събиране на контролен пакет, но всяка от тях минава през фонд. Максимумът без покупка от ПФ е 35% (касово)+5% (безплатни)+0.22% (от индивидуални акционери) = 40.22%. Признаци за подобна алтернативна схема са ненормално големият брой трансфери през Централния депозитар на акции на “Плевенски цимент”, дори в пъти повече от раздадените безплатни. Това означава прехвърляне на едни и същи акции повече от веднъж, докато стигнат до крайния купувач, най-вероятно варненската фирма “Стройцем” - един от спряганите кандидати за касовия дял.
Интерес към “Плевенски цимент” се появи преди около един-два месеца, когато приватизационните фондове започнаха да получават оферти за покупка, които според запознати впоследствие са достигнали цена от 40 марки за акция, а след това значително са я надвишили. Така че при продадените около 70 хил. броя акции чрез масова приватизация това прави цена за целия пакет в размер на милиони марки. Което значи, че цената на акциите, които ще се продават от Министерството на териториалното развитие и строителството, няма да се различава съществено. Тогава се е оказало, че за всичките ценни книжа има сключени договори за предварителна продажба, подписани още преди началото на първата тръжна сесия. Българската фирма “Стройцем” е платила част от договорената цена срещу задължението фондовете да играят за предприятието, а впоследствие (когато се разреши търговията с акциите от масовата приватизация) да бъдат джиросани и самите акции. След първия търг, когато всички предложени акции са изкупени, “Стройцем” влиза в управлението на циментовия завод, като управлява с пълномощни от трите фонда. Единственият несигурен момент в тази сделка се състои именно в законовата забрана да се търгуват акциите от масовата приватизация и в резултат е забавянето на прехвърлянето на собствеността. Това е причината, поради която конкурентите решават, че могат да закупят от фондовете същите тези акции, стига да предложат по-висока цена.
Според шефовете на трите фонда те категорично са отказали да развалят договорите си със “Стройцем” независимо от предлаганите цени. Всъщност вероятно именно тази твърдост е довела до главоломното покачване на офертите. Въпреки това фондовете продължават да отказват разваляне на договора. Което става основание новопоявилите се купувачи да отправят обвинението, че ръководствата на тези фондове не работят в интерес на акционерите си, като отказват да продадат акциите на значително по-изгодните цени.
Доскоро нямаше кандидат-купувач на акциите на “Плевенски цимент”, който да заявява открито намеренията си. През миналата седмица вниманието на медиите все пак привлече австрийската компания “Кирхдорфер”, която официално заяви, че възнамерява да кандидатства за закупуването на касовия дял от акциите на циментовия завод. В изявленията си представителите на “Кирхдорфер” твърдят, че пазарният дял на циментовия завод в Австрия възлиза на около 10%. Основното намерение, което австрийците обявиха по отношение на “Плевенски цимент”, е, че смятат да произвеждат бял цимент. Според запознати със спецификата на бранша голямо предимство на плевенското предприятие са неговата гъвкавост и възможността дейността му лесно да се преустрои за производство на специални цименти. Вероятно това е и част от обяснението за засиления интерес, който съществува и от страна на останалите кандидати, които обаче засега не са заявили официално намеренията си. Въпреки всичко австрийската компания е доста малка, за да се конкурира с останалите фирми, които са едни от най-големите в този бранш. Затова запознати смятат, че австрийците всъщност не представляват единствено себе си в тази сделка. Все пак който и да успее да закупи касовия дял, той вероятно ще се стреми да го продаде на собственика на останалите акции, тъй като с 35% не може да се управлява предприятието, но може да се блокира дейността му. А това допълнително покачва цената.
Заводите за производство на цимент в България са пет и от тях единствено към “Вулкан” - Димитровград, не е проявен интерес. Специалистите са единодушни, че към приватизацията на този завод няма никакъв интерес, защото оборудването му е изключително остаряло, без да има варианти за оптимизация на производствените методи. От останалите заводи още по времето на правителството на Жан Виденов “Хайделберг цимент” спечели в министерството на строителството “Гранитоид” и “Златна Панега”. Окончателното довършване на сделката обаче трябва да стане, след като държавата учреди концесия за кариерите. След това третото предприятие - “Белоизворски цимент”, беше спечелено от “Холдербанк”, която по-късно активно участва (заедно с още 6 конкурента) в надпреварата за “Девня цимент”. Девненският завод обаче беше спечелен от българо-испанското дружество “Марвекс”, което в деня на сделката плати огромната сума от 45 млн. долара за 70% от акциите и пое ангажименти за инвестиции в размер на 209 млн. долара. Което според мнението на експерти е доста над стойността на предприятието и тази инвестиция трудно ще се изплати.
Според запознати основните конкуренти за последния атрактивен циментов завод и сега са същите. Освен “Хайделберг цимент” и “Холдербанк” със сигурност интерес проявява и друга голяма компания - френската “Лафарж”. Засега не е известно дали “Семан франсе” и “Итал чименте”, които кандидатстваха за “Девня цимент”, проявяват интерес към плевенското предприятие. Упоритият интерес към закупуването на вече продадени акции обаче буди сериозно учудване у наблюдателите. Вътрешни източници твърдят, че “Стройцем” играе за “Холдербанк”. От друга страна, “Холдербанк” заедно с останалите големи компании са разделили пазарите помежду си, което е станало причина фирмите да бъдат глобени с рекордна сума от над 200 млн. долара от европейската антитръстова комисия.
Странният интерес към последния атрактивен циментов завод в България може да се дължи на очаквано покачване на търсенето на цимент в света. Все пак е доста необяснимо защо се появи чак такава конкуренция, след като много по-големи циментови заводи в съседните страни не са рядкост. В резултат на това обаче ще се окаже, че вероятно най-изгодните за българската държава сделки ще са продажбите на циментовите заводи. Стопанската история на редица държави показва, че промишлеността за строителни материали бележи ръст именно през периоди на икономически растеж. Повишеният кредитен рейтинг на България, драстичното сваляне на лихвените равнища, засиленият интерес от страна на големи кредитни институции към страната дават основание да се предвиди ръст на строителството през близките години. Улесненият достъп до т. нар. дълги пари мотивира строителството на кредит не само за жилищни нужди, но и промишленото строителство. Сигурно е, че за в бъдеще няма да се намери промишленост, където предприятията да се купуват на толкова висока цена (понякога дори над реалната) и с такава огромна конкуренция. Това е единственият случай, в който не важат дежурните обвинения към приватизиращите органи за това, че продават на безценица. Иначе са обективни, защото са резултат не само от високия риск в страната, но и от неполагането на усилия в областта на рекламата и маркетинга.
----------------------------------------

Циментовата индустрия: Добре дошли в картела

Комисията за защита на конкуренцията обяви през изминалата седмица, че е взела решение да глоби пет (от общо шестте) циментови завода заради съгласуваното увеличаване на цените на цимента през 1998 г. Глобата за “Девня цимент” и “Златна Панега” е по 70 млн. лв., за “Белоизворски цимент” - 60 млн. лв., “Плевенски цимент” е глобен 50 млн. лв., а “Вулкан” - 45 млн. лв. Единствено “Гранатоид” не е глобен, защото през миналата година заводът не е произвеждал цимент, а е продавал залежала продукция. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира през септември миналата година на база публикации в медиите относно увеличаване цените на цимента на вътрешния пазар и след пет месеца разследване установи, че има наличие на съгласувана практика. Това значи, че има координирани действия на предприятията за регулиране цената на цимента чрез обща ценова политика. През януари миналата година цената на опакования цимент е била 85 000 лв. за тон, месец по-късно циментовите заводи повишават цената на 90 000 лв. за тон, а през август цените отново са увеличени с 5000 лв. на тон.
Българският циментов бизнес беше продаден на четири големи международни компании (виж таблицата) - френската “Симан франсе” (с мажоритарен собственик италианската компания “Италчименте груп”), немската “Хайделбергер цимент”, швейцарската “Холдербанк” и гръцката “Титан” (за която се твърди, че е свързана с “Холдербанк”). Всички те са част от европейския циментов картел. Никой от шефовете на големите чужди компании не беше открит за коментар във връзка с наказанията, наложени от комисията. Глобата, която наложи нашата Комисия за защита на конкуренцията, обаче е съвсем закономерна - циментовите компании в Европа си имат дълга история на картелните споразумения. Същите компании, които сега държат целия циментов бранш у нас, са били глобени в края на 1994 г. от Европейската комисия с огромни суми. Тогава на Европейската циментова асоциация, на 8 циментови асоциации от различни държави, както и на 33 европейски компании -производители на цимент, са били наложени глоби в размер общо на 248 млн. ЕКЮ. Глобата е за прилагане на подписания през 1983 договор за разпределяне на европейските пазари, ограничения и разпределяне на износа и контрол на задграничните дейности и инвестиции. Тези глоби представляват рекорд както за онова време, така и досега. Сред глобените фирми са “Хайделбергер цимент” - с 15.6 млн. ЕКЮ, “Симан франсе” - 24.7 млн. ЕКЮ, “Итал чименте” - 32.5 млн. ЕКЮ, “Холдербанк” и контролираните от нея предприятия - 15.5 млн. ЕКЮ, “Титан” - 5.6 млн. ЕКЮ.
Глобите, които налага Европейската комисия, определено респектират. На този фон сумите, които трябва да платят същите компании на българска територия, са просто символични. Едва ли фирма като “Итал чименте” би се смутила от факта, че трябва да плати 70 000 марки, при положение че годишният оборот на “Девня цимент” например е в размер на десетки милиони долари. Проблемът е, че българската комисия по закон може да наложи максимална глоба от 300 млн. лв. за подобно нарушение, независимо дали става въпрос за цял отрасъл като циментовия.
Производителите на цимент в България са монополисти на вътрешния пазар заради високите мита, налагани при внос на цимент. Липсата на внос е позволила на българските производители да координират лесно своята ценова политика, още повече че те са дъщерни на компаниите от европейския циментов картел. Синхронното увеличаване на цените не е резултат от едновременно увеличаване на разходите, тъй като заводите произвеждат цимента по различни способи (сух и мокър) и промените на цените би следвало да са различни, коментира членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев. Глобените заводи имат право в 14-дневен срок да обжалват решението на комисията пред Върховния административен съд. КЗК няма законови правомощия да настоява за сваляне на цените на цимента, но ако установи, че практиката на съгласуване продължава, тя може повторно да наложи глоба в размер до 500 млн. лв.
Според експерти от циментовия бранш много е трудно да се повлияе на пазарното поведение на циментовите заводи. Символичният за тях размер на глобите не може да надделее над факта, че местният пазар вече е разпределен между големите компании и всяка промяна в цената от страна на един от заводите ще доведе до нежелан дисбаланс. В края на краищата много по-лесно за тях е да си плащат и да работят по добре познатия начин. Симптоматично е, че въпреки глобите и европейската антимонополна комисия не е успяла да разбие картела досега. Това едва ли ще се удаде лесно и на българската Комисия за защита на конкуренцията, но все пак първите глоби за еврокартела, действащ и у нас, са знак в положителна посока. По-големият въпрос все пак е как е допуснато картелът да контролира изцяло българските циментови заводи.
През изминалата седмица надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажбата на циментовия завод “Вулкан”, Димитровград. Купувач на 70% от капитала на завода е “Симан франсе”, който е и собственик на “Девня цимент”. Пазарният дял на двете предприятия на българския пазар е около 38%, така че според Закона за защита на конкуренцията е налице концентрация на стопанска дейност. “Симан франсе” е уведомило КЗК за намерението си да осъществи концентрация и в срок от един месец комисията трябва да се произнесе дали разрешава концентрацията и какви изисквания поставя пред купувача.
В приватизационния договор между “Симан франсе” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде изрично записано, че договорът влиза в сила след произнасяне на КЗК. В предишните приватизационни сделки, при които беше необходимо произнасяне на КЗК относно наличие на концентрация, разрешението на комисията беше търсено доста преди подписването на сделката, като в случая със стъкларския завод “Дружба” изричните изисквания на КЗК бяха изрично записани в приватизационния договор.
----------------------------------------

ГОЛЕМИТЕ ЛЪЖИ

Cement Americas, May 1, 1998
"Bulgarian sell off Two more Bulgarian cement plants, Plevenski Tsiment and Vulkan, were put up for sale, according to reports in the Bulgarian press. The terms of the Plevenski sale are expected to fluctuate since part of the plant has been restituted to precommunist owners, according to deputy construction minister Evgeni Chachev. The plants are believe to have attracted 13 and 12 offers, respectively."

Няма нарушения в приватизацията на "Плевенски цимент", 05.03.1999
"Няма нелоялна конкуренция в приватизацията на плевенския циментов завод, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев в отговор на депутатски въпрос. Депутатът Ивалин Йосифов от Българската социалистическа партия (БСП, бившата комунистическа партия) твърди, че върху осем работници от този завод бил оказван натиск да се откажат от закупуването на преференциални акции. Йосифов имал данни за връзка на директора на завода с директора на "Белоизворски цимент", които били имали интерес да се ликвидира производството на бял цимент в България. Вицепремиерът Бакърджиев отговори, че не приляга на министър да се занимава с клюки."

"Гръцката компания "Титан" закупи 99.6% от капитала на "Плевенски цимент" АД на няколко етапа от 1997 до 2001 г. Най-напред тя придоби над 48% от първата вълна на масовата приватизация. "Титан" придоби чрез касова сделка 34% от акциите на плевенския завод за 8.26 млн. долара. Остатъчният държавен пакет беше продаден на боновото раздържавяване преди година." (Дневник) - 2002/12/4

МНЕНИЯ И НОВИНИ

Александър Наков Чакмаков: "...циментовата индустрия е трудоемка и енергоемка. Всички съоръжения бяха морално остарели. Последните инвестиции по време на социализма бяха от началото на 70-те години, така че имаше нужда от сериозна модернизация на заводите. Случайно или не това е един от секторите с най-успешна приватизация в България, тъй като влязоха световни лидери в бранша с дългогодишна традиция. Компаниите започнаха да обучават работниците на ред и дисциплина и да полагат усилия за повишаване на квалификацията им. Нещо тотално различно от предишната система." (Дневник) - 2002/12/4

Христо Данов: "Вижте какво сега. Навремето СДС, аз ще ви кажа това, много хубав въпрос беше, СДС направи същото нещо по отношение на приватизацията на завода в Плевен, циментовия завод. Тогава "Кирхдорф цимент", на който аз бях адвокат по това време, се яви на конкурса и го спечели фактически. Но една фирма неизвестна, офшорка в Кипър, спечели конкурса и на него възложиха. Ние обжалвахме и когато стигнахме до Върховния административен съд, законът беше изменен в смисъл, че се забранява обжалването на актовете на приватизационната комисия, тогавашната, и с това ни вързаха ръцете." - Интервю с председателя на Конституционния съд Христо Данов (Свободна Европа) - 2002/12/18

"Сделка обаче трябва да има на всяка цена, смятат жълтите парламентаристи и отвърнаха на удара с поправката, внесена от 80 депутати от мнозинството. С нея сделки, за които има одобрена от Народното събрание стратегия, няма да подлежат на съдебно обжалване. Така депутатите ще заобиколят закона, ще сключат набелязаните сделки, но същевременно нанасят удар зад гърба на инвеститорите. Подобна клауза в Закона за приватизация имаше за кратко време и при синьото правителство, като целта беше финализирането на сделката с "Плевенски цимент". Това, че сегашните управници вървят по отъпканите пътеки на своите предшественици, вече за никого не е тайна. Само че, веднъж прокарано и ненаказано, едно и също закононарушение едва ли ще мине втори път. Още повече, че публичността и гласността на това, което се върши в парламента, излязоха далече извън бялата сграда и дори извън границите на страната. Скандалът "БТК", заради който се очакваше и трябваше да паднат поне три глави от изпълнителната власт, може да се окаже директният повод за скорошни предсрочни парламентарни избори." - Тежкият мирис на тютюн задуши приватизаторския ентусиазъм (КЕШ) - 2002/12/20

Който се плаши от ВАС, няма чиста съвест, категоричен е Александър Джеров:
"- Г-н Джеров, какво означава да се взема специално решение за приватизация на отделни предприятия, като се отстранява съдът от контрол върху сделката, както изисква законът?
- Това решение означава страх от правосъдие. А който се страхува от съдебния контрол, значи има нещо да крие. По тази логика и бандитите биха искали да няма Наказателен кодекс, за да не ги закача никой за престъпленията им. Досега административният съд се е доказал, че е ефективен. Там работят класни юристи. Никой, който е с чиста съвест, не би сe страхувал от неговите решения.
- Може ли това действие да бъде атакувано в Конституционния съд?
- Конституцията в чл. 120, ал. 1 дава право на съдилищата по принцип да осъществява съдебен надзор върху административните актове на изпълнителната власт. Ал. 2 обаче има ограничителен характер, защото предвижда това да става от засегнати граждани или юридически лица. Това дава възможност за различни тълкувания в зависимост от обосновката на правителството." (Стандарт) - 2003/01/27

Явор Дачков:
"НДСВ и ДПС обявиха намерението си да внесат поправки в закона за приватизацията, които да заобиколят съда в решаването на споровете около продажбата на БТК и Булгартабак. Поправките ще влязат в сила със задна дата и са направени нарочно за продажбата на двете предприятия. Няма да коментираме по същество скандалността на това намерение. Ако то бъде прието от Народното събрание, Конституционния съд е институцията, която ще се произнесе по неговата законосъобразност. Споменавам този случай, защото е много добър пример за манталитета на управляващото мнозинство. За доказателство ви предлагаме сравнение с правителството на Георги Димитров и начина, по който то е извършило национализацията. По ирония на съдбата тя е извършена точно преди 55 години. В навечерието на Коледа 1947г. Доста зловеща изненада. Тогава хиляди хора са оставени на улицата, защото са им конфискували имоти, къщи, малки фабрики. След това техния живот и този на роднините им е превърнат в ад, заради клеймото "монархофашисти". Днес монарха управлява с наследниците на тогавашните палачи без никакъв свян, а и както виждаме, доста добре е усвоил някои от техните приоми. В-к "Анти" ви предлага спомените на тогавашния министър на индустрията, който съвестно описва цялата подготовка и реализация на най-масовия грабеж в историята на България. Разликата днес е, че не се национализират, а се приватизират две предприятия, чиято стойност далеч надвишава стойността на стотици тогавашни фабрики. Приликата е, че и днешните управляващи се опитват да узаконят грабежа и да го прикрият под формата на решение на Народното събрание. Тогава операцията е преминала успешно. Сега едва ли това ще се случи и то само защото времената са други. Арогантността е същата. За съжаление..."

Едвин Сугарев:
"В крайна сметка, ако трябва да се търсят хора, които наистина заслужават да попаднат под ударите на прокуратурата, примерно един Евгений Бакърджиев е далеч - далеч на по-висока позиция..."

"Така или иначе сериозните компании не виждат смисъл от използването на класически офшорни зони. Те се стремят да изчистят имиджа си от "офшорни петна" и изкусно избягват данъци в прозрачни и авторитетни със строгия си финансов контрол европейски държави." - За истините и слуховете около ошфорния рай Кипър (Дневник) - 22/1/2003

В България се прави опит за изнасилване на икономическите и конституционни права на основни икономически субекти, включително международни. Така коментира промените в Закона за приватизация икономистът от Лондон професор Димитър Иванов пред Дарик радио вчера. Страната е болна от некомпетентно управляващи, но те трябва да поемат своята политическа отговорност, посочи той. (Стандарт) - 2/2/2003

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Срещу инж. Милчо Здравков Илиев, бивш областен управител на Плевен, тече проверка с оглед данни за престъпление по чл.282 от НК наредена с разпореждане №463/28.03.2001 на Ив. Шарков - Прокурор в Окръжна прокуратура гр. Плевен по отношение на отказ от изпълнение на влезли в законна сила решения на Окръжен съд - Плевен и ВАС.

Чл.282. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6, или с поправителен труд. (2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6.

www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/230403md02.htm

Срещу Николай Николов Маринов, областен управител на Плевен, тече проверка с оглед твърдения за извършено престъпление по чл.283Б от НК наредена с разпореждане №1174/10.09.2002 на В. Савова - Прокурор в Окръжна прокуратура гр. Плевен във връзка с неизпълнение на влезли в законна сила решения на ВАС и Окръжен съд - Плевен.

Чл.283б. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.; доп.,бр.92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/010204md01.htm

*The expropriated in 1947 Bulgarian company Plevenski Cement (0.5 million tons), the country's oldest cement producer (First Bulgarian Cement AD Lev - Pleven, Established 1908) is based in 5800 Pleven, Zapadna industrialna zona.

Последна дата на обновяване 8.7.201054967 посещения