Accipere quam facere praestat injuriam

София 1000,
Банкя - гейт
Плевенски цимент
Other site

Плевенски цимент




5800 Pleven, Zapadna industrialna zona;

MANAGEMENT(Board of Directors): Strahil Yanchev, Georgi Georgiev, Goran Karchovski, Vasko Dimitrov;

PRODUCTS MANUFACTURED: cement, quicklime, fodder chalk;

PRIME AND RAW MATERIALS: local - limestone, marl, slag, trass, gypsum, pyrite dross, barite;

TURNOVER STRUCTURE: home market - 94.4%, export- oriented market - 5.6%;

TECHNOLOGICAL EQUIPMENT: 2 technological lines for production of cement - "Humboldt" (Germany 1965);

CAPACITY: 340 000 T/year cement;

TURNOVER(1993):about BGL 172.7 million(US $ 5.8 million)


INDUSTRIAL ESTATE (sqm): total area 185 784, built-up area 38351, developed built-up area 41 096;

ADVANTAGES: production of guaranteed high quality, situated in the center of North Bulgaria.

Cement Americas, May 1, 1998

Bulgarian sell off Two more Bulgarian cement plants, Plevenski Tsiment and Vulkan, were put up for sale, according to reports in the Bulgarian press. The terms of the Plevenski sale are expected to fluctuate since part of the plant has been restituted to precommunist owners, according to deputy construction minister Evgeni Chachev. The plants are believe to have attracted 13 and 12 offers, respectively.

PLEVCEM Ltd. (Cyprus)

The Bulgarian cement industry, consisting of six plants, has also received substantial foreign investment. All have already either been sold to foreign strategic investors, or are in the process of being sold. In November 1998, the large Vulkan plant was sold to Ciment Francais (France) for $19 million. Titan Cement (Greece) acquired a majority stake in Plevenski Cement Ltd. in 1998 for $9 million. The plant, which has a 20 percent share of the market, posted a significant profit in 1999. The Swiss company Holderbank paid $32.5 million for a 51 percent share of the cement plant in Beli Izvor and will invest an additional $20 million in the reconstruction of the factory. Heidelberger Cement of Germany made paid $6 million for the Zlatna Panega cement factory.

Expanding into the Balkans, the TITAN Group has acquired a 48,6% stake in the Plevenski Cement Joint Stock Company of Bulgaria.
Plevenski, which is Bulgaria´s oldest cement industry, was founded at the beginning of the century, like TITAN. Located 150 kilometres northeast of Sofia, the current plant was built in the late 1960s in Pleven, a city steeped in the history and culture of Bulgaria´s Danube region. The plant, which employs the dry production method, has an annual capacity of 400,000 tonnes. Sales are 350,000 tonnes, accounting for 20% of the Bulgarian market. Raw materials and products are transported by road and rail, and via the Danube. The types of cement manufactured at Plevenski meet the standards of Greek and European products, and their quality is highly rated. The plant´s personnel amounts to 380 people, who will continue their work under the supervision of TITAN Group executives.

Foreign Investment Helps but Does Not Save Pleven Region

By Nikolai Staikov

Despite the difficulties of Pleven-based petroleum refinery Plama, Pleven has something to boast with. The region's foreign investment per capita figures are above the Bulgarian average while well performing engineering and equipment plants such as the ones in Pleven are difficult to come across in other parts of Bulgaria. Outside the regional centre, however, the foreign investment and unemployment statistics are rather pessimistic, with the unemployment rate in Iskar and Knezha municipalities running almost as high as Bulgaria-wide municipal records. The industrial capacity of Pleven region, which was built before 1989, is relatively well preserved, excluding the Plama oil refinery whose situation is unclear. Cement manufacturing, engineering and food processing plants managed to find new Bulgarian and foreign owners and are enjoying normal rates of development, with the concomitant and unavoidable drop in exports and reduction of the workforce. The bankruptcies of the small number of factories in the less developed municipalities has, however, turned them into predominantly agricultural areas with high unemployment. Pleven region ranks eighth among Bulgaria's regions in terms of attracted foreign investment, a total of $93 mln for the period 1992 to 2002. This figure puts Pleven ahead of the neighbouring regions of Ruse and Veliko Tarnovo. The foreign investments to the region were channelled through several large and successful privatisation deals, with only one of the sell-offs involving a company outside the city of Pleven. Greenfield investment, however, is almost entirely lacking. Pleven region has one of Bulgaria's largest cement plants, Plevenski Tsiment, which is also the largest foreign investment deal in the region. The plant was partially privatised in the mass privatisation process in 1996 and 1997. Greek cement producer Titan bought 48 pct of the plant's shares from several privatisation funds in 1998. Titan currently holds 83 pct of the shares and has invested more than $40 mln in the plant so far. Pleven is home to engineering plant Vaptsarov, one of Bulgaria's largest. The plant specialises in manufacturing custom-made equipment for hydropower plants and for mechanical presses and has increased its payroll in the last three years. More than 80 pct of the company's production is exported to Western Europe, the USA and Australia. The plant's list of clients includes leading companies such as U.S. General Electric. U.S. company Machine Manufacturing and Engineering Ltd owns a 76 stake in Vaptsarov. Two other well performing engineering companies in Pleven, Ilinden AD and Tehnologiya na Metalite AD, are owned by the U.S. citizen of Bulgarian origin Venelin Hristov. Two of Pleven's food sector plants are now part of multinational companies: the Plevensko Pivo brewery, which was bought in 2000 by Belgian brewery Interbrew, and the Pleven Bottling Company, which bottles Coca Cola products. The last large state-owned companies in the city are cigarette factory Pleven BT, which employs 600 people, and Oil and Gas Exploration and Extraction, which employs 1,000 people and ranks Pleven's largest company in terms of payroll. The privatisation of Plama in 1996 has made the refinery a constant source of unemployed, although the city's 13.02 pct unemployment rate is lower than Bulgaria's average. The 20.35 pct unemployment rate for the whole region, however, ranks above the Bulgarian average. The unemployment rate in the smaller municipalities of the region is much higher: the unemployed exceeds 40 pct of the economically active population in Knezha municipality, which until recently was part of the neighbouring Vratsa region; the unemployment rate stands at 35 pct in Iskar municipality and at 31 pct in Gulyantsi municipality. Due to the predominantly agricultural nature of the economy in the smaller municipalities, Pleven region's per capita GDP stood at 2,611 levs for 2000, which is below Bulgaria's average of 3,115 levs per capita and below the per capita figures for the other regions in Bulgaria's north-central economic zone. The Cherven Bryag-based armoured military equipment producer Beta has the largest payroll in the whole region. The plant posted sales of more than 15 mln levs for 2002 and of more than 16 mln levs for 1999. The main reason for the fall in sales is the lack of production orders and the closing of key markets, the plant's management said. The company was privatised in a management-employee buyout in 2000. The unemployment rate in Cherven Bryag municipality stands at 27.25 pct, partly because of the job cuts which have been carried out at Beta. One of the few foreign investment deals outside the city of Pleven has been made in cardboard mill ZMK Nikopol, which is another example of a successful re-sale of a plant after the mass privatisation. The plant employs 400 people and has been bought twice in the last three years. A subsidiary of Turkey's Suzer Holding bought the company in 1999, and Slovenian cardboard producer Kolicevo Karton acquired ZMK Nikopol in 2000. Kolicevo Karton is owned by Austrian cardboard and packaging group Mayr-Melnhof Karton AG, which posted sales exceeding 1.0 bln euro for 2001. ZMK Nikopol is equipped with unique for Bulgaria and Europe machines for manufacturing light-weight cardboard. According to Kolicevo Karton sources, the Slovenian company has long been present on the Bulgarian market and its current objective is to restore exports to Turkey, Central Europe and the former Soviet republics by upgrading the plant's equipment and making use of the favourable location of the plant on the Danube.

Web Posted: 16:27 GMT+2
Athens, 25/04/1998 (MPA) The Greek cement industry "Titan" bought 48,6% of the Bulgarian Plevenski Cement A.D. based in Pleven.
The purchase of a large part of the Bulgarian cement industry is expected to give a significant boost to the efforts of the Greek cement company to expand its presence to the Balkan production sector. Plevenski Cement A.D. has an annual output of 400.000 tons of cement and covers 20% of the Bulgarian needs.

The Bulgarian state, which owns 49% of the company's shares, expressed the intention to offer for purchase about 10% of its shares to the company employees and the rest 40% to investors.

[12] Titan Cement to up stake in Bulgarian producer
SOFIA, 07/04/1999 (ANA/B.Borisov)
Titan Cement Company, a blue chip on the Athens Stock Exchange, is to acquire almost full control of Plevenski Cement after a share capital increase by the Bulgarian firm to 751 million lev (751,000 German marks) from 171.3 million lev.
Titan is to buy all shares in the rights issue, raising its stake in Plevenski to 96 percent from 83 percent.

The Greek firm first bought into Plevenski and then gradually increased its share as part of Sofia's privatisation programme.

Titan is to modernise the plant's production lines and boost capacity, which is currently at 360,000 tonnes annually.

[23] Titan announces intent to buy shares of Bulgarian cement company
Athens 21/10/1998 (ANA)
The Titan cement company has informed the Athens Stock Exchange of its intention to buy-out shares of the Bulgarian cement company Plevenski.
The Greece-based Titan, already possessing 48.75 per cent of the Bulgarian cement company and participating in the privatisation process proclaimed by the Bulgarian government, submitted a bid for the purchase of shares representing 34 per cent of all of Plevenski's shares.

Draft agreements were also signed with the Bulgarian company's employees and pensioners for the sale to Titan on their behalf of the shares they are entitled to receive from the Bulgarian state, and which amount to 5-6 per cent of the total figure.

Titan announces intent to buy shares of Bulgarian cement company

The Titan cement company has informed the Athens Stock Exchange of its intention to buy-out shares of the Bulgarian cement company Plevenski.

The Greece-based Titan, already possessing 48.75 per cent of the Bulgarian cement company and participating in the privatisation process proclaimed by the Bulgarian government, submitted a bid for the purchase of shares representing 34 per cent of all of Plevenski's shares.

Draft agreements were also signed with the Bulgarian company's employees and pensioners for the sale to Titan on their behalf of the shares they are entitled to receive from the Bulgarian state, and which amount to 5-6 per cent of the total figure.

Titan Cement in Bulgaria

Plevchem, a Cyprus-based company, has purchased a 34 percent equity stake, worth 8.2 million US dollars, in Bulgarian cement company Pleven Cement, based in the northern city of Pleven, Bulgaria's public works ministry said in a statement on Friday.

Plevchem is a member of Greek cement producer Titan, which already controls 49 percent of the Bulgarian company.

Plevchem's annual production is estimated at 360,000 tonnes.


TITAN has expanded its activities abroad both by purchasing companies and by embarking on joint ventures, selecting in each case the appropriate course for local conditions. In 1992, for example, it purchased 59.1% of Roanoke Cement Co. (owners of a ready-mix concrete plant with current annual production of 1.3 million tons) in Virginia, USA, from Tarmac plc. In 1998 TITAN embarked on a joint venture with Holderbank (now Holcim), the world's second largest cement producer, to purchase 95% of A.D. Cementarnica USJE, Skopje, the FYROM's only cement producer (annual production 1 million tons).

Cement plant, Bulgaria

In the same year the Group purchased a 48.6% stake in the Bulgarian company Plevenski Cement (0.5 million tons), the country's oldest cement producer (First Bulgarian Cement AD Lev - Pleven, Established 1908), later increasing its holding in the company to 99%.

Kirchdorfer Gruppe

Kirchdorfer Zementwerk Hofmann GmbH

Die Geschichte des Kirchdorfer Zementwerks beginnt gewissermaßen bereits zehn Jahre vor dessen eigentlicher Gründung.
Nachdem im Jahre 1878 die "Kremsthalbahngesellschaft" gegründet worden war, erweiterten die beiden Gründer Emil von Dierzer und Adolf Hofmann in Ihren Funktionen als Präsident und Vizepräsident auf Drängen der Kirchdorfer Bevölkerung die Bahnlinie von Linz über Kremsmünster bis nach Obermicheldorf.
Dadurch ergab sich für Dierzer und Hofmann die Möglichkeit einer gewinnbringenden Synergie. Die Mergel-, Kalk- und Tonvorkommen rund um Kirchdorf wurden fortan abgebaut und im neu gegründeten "Portland-Cementwerk Kirchdorf Hofmann & Comp." verwertet. 1888 erfolgte also mit einem bescheidenen Produktionsvolumen - gestützt auf den Kalkmergelabbau im "Scherleitensteinbruch" unweit von Kirchdorf - die Betriebsaufnahme des Zementwerkes in Kirchdorf. Dennoch belieferte das Werk schon damals Baustellen in Wien und Salzburg. Und zwar in einer Qualität, die den Produkten der Konkurrenz zumindest ebenbürtig - wenn nicht sogar überlegen - war.
Was 1888 von Adolf Hofmann und Emil v. Dierzer initiiert wurde, entwickelte sich fast hundert Jahre später unter Dierzers Urenkel Max I. Machanek zu einer dynamischen Unternehmensgruppe. 1983 wurde nämlich mit dem Erwerb der Brevillier-Urban Schreibwarenfabrik, die mit der Kraft der Marke "Jolly" weltweit als Qualitätsunternehmen etabliert ist, eine rasante Entwicklung gestartet, die nach wie vor anhält.
Schon ein Jahr später übernahm die Kirchdorfer die MABA Fertigteilindustrie. Seit dem Kauf im Jahre 1984 hat sich die MABA zu einem stark wachsenden, dynamischen Betrieb entwickelt, der hochwertige Betonfertigteile für den Bahn-, Hoch- und Tiefbau fertigt. 1992 wurde im tschechischen Krumau die Kámen a písek aufgebaut und damit die Expansion der Kirchdorfer Gruppe in Osteuropa eingeleitet. Nunmehr sind die größten südböhmischen Steinbrüche im Besitz der Kámen a Písek und tragen zur profitablen Entwicklung des mit Sand-, Kies- und Schotteraufbereitung befassten und straff organisierten Unternehmens bei.
1996 wurde das Engagement in Tschechien mit der Übernahme der Mao Prefa fortgesetzt. Das Betonfertigteilwerk hat sich in Tschechien mittlerweile als Branchengröße etabliert.
1998 wird das Tenis-Centrum spol. s.r.o. in Krumau gegründet. Das Unternehmen betreibt eine Tennisanlage. 1999 begann die Firma CR Beton Bohemia mit der Produktion von Transportbeton und ist mittlerweile mit fünf Standorten in Südböhmen vertreten.

Bulgarian Cement Sector - Strong Players, Low Consumption

By Maria Andonova

Quite rare for the Bulgarian economy it may be, but the Bulgarian cement industry was quickly and smoothly privatised by major world companies in this field. The privatisation contests were often heated. The plants for which these global companies fought were old and quite harmful to the environment. Pollution used to be so bad that people living nearby could not open their windows or hang out their clothes. The rooftops of houses and the roadside areas in Zlatna Panega, Devnya or Dimitrovgrad were covered with white dust year-round. Today these regions grow apples and the decrease in pollution is the most visible result of the presence of foreign companies in Bulgaria's cement industry. Five years after the six Bulgarian plants were privatised and thirty years since the state made the last investment in the cement industry, environment problems are no longer an issue. The major problem of the companies is the state of the domestic market.

There was a 300 pct drop in cement consumption over the last 10 to 12 years: about 2.0 million tonnes of cement are sold in Bulgaria today, as opposed to between 5.0 and 6.0 million tonnes at the end of the 1980s. When the privatisation deal for the Beloizvorski Cement plant, northwestern Bulgaria, was being prepared, the Bulgarian market stood at 2.2 million tonnes, Todor Kostov, head of Holcim Bulgaria, subsidiary of Swiss cement producer Holcim, said. The market is the biggest restriction in the cement industry at the moment, Kostov added.

The reasons for the sharp decline are several. The state has not invested in large-scale infrastructure projects over the last 12 years, Alexander Chakmakov, head of Pleven Cement, which was bought by Greek cement maker Titan, said. The cement industry registers an annual growth of between 0.0 and 3.0 pct, Mihail Polendakov, the manager for Bulgaria of Germany's HeidelbergCement, said. HeidelberCement currently owns the cement plants in Zlatna Panega and Batanovtsi. The Danube Bridge II construction project, the Gorna Arda hydropower project and the expanding of Sofia Airport were all delayed, while road construction has all but stopped. The construction of new housing has also declined following an initial boom in the beginning of the 1990s. About 30,000 new flats and houses used to be built annually a decade ago, while this figure currently stands at up to 5,000, the head of the Bulgarian Cement Industry Association and commercial director of Italcementi for Bulgaria, Ivan Atanassov, said. The fact that more than 90 pct of Bulgarians have their own home has a negative impact on the cement industry. Even if what people have is a prefab flat, the idea of investing in a new home is too unreal for them. The annual per capita consumption of cement in the EU stands at between 700 kg and 1.0 tonne, while consumption in Bulgaria averages at a mere 181 kg. The Bulgarian plants are far from operating at full capacity and Bulgarian consumption accounts for one-third of the capacity.

Exporting is an unrealistic prospect for most cement plants. About 40 pct of Bulgaria's annual cement and clinker production is exported, but Devnya Cement accounts for the bulk of the exports. Devnya Cement and the Vulcan cement plant in Dimitrovgrad are owned by Italcementi. Devnya sells abroad about 1.0 million tonnes of cement and clinker annually, mainly due to its proximity to the Varna West sea port. The remaining plants are landlocked in Bulgaria's interior and make sporadic efforts for exporting, predominantly to neighbouring countries. Cement is an extremely cheap product and exports are inefficient because of the high transportation cost. Bulgarian cement prices are among the lowest in Europe: about 120 Bulgarian levs per tonne, which is about 15 to 20 pct lower than the European average. Exports are not competitive because of the high transport costs and the competition from some Asian countries, where production is subsidised. A tonne of cement or clinker shipped from Taiwan to the Mediterranean Sea is cheaper than a tonne of cement made in Bulgaria, Mihail Polendakov said. According to Todor Kostov, the variable production cost in the local cement industry is higher than the price at which some countries in the Far East sell their cement.

Almost no cement or clinker is imported in Bulgaria. Western European prices are higher than the local price. Sporadic attempts for imports from Ukraine and Turkey have been made so far, but the cement produced in these countries does not comply with international standards, the newly set up Bulgarian Cement Industry Association said. The Bulgarian products have quality certificates, while imports do not need such certificates, Ivo Atanassov said.

Cement production usually centres on the regions around a plant and producers aim mainly at the domestic markets as a result. This is the major reason why the global leaders in the cement industry competed for privatising the Bulgarian plants despite having production capacity in neighbouring states. HeidelbergCement owns plants in Romania, Bosnia and Croatia; Holcim has plants in Kosovo, Romania and Macedonia; Titan in Serbia, etc.

The foreign companies solved the environment problems in the sector and decreased production cost by switching from expensive natural gas to coal or petrol-based coke as a source of energy. The presence of these companies in Bulgaria, however, has another positive aspect: they can overcome the short term tremors on the market and afford to make investments with a period of return exceeding 20 years.

($=1.82 Bulgarian levs)


Прах, образуващ с вода пластична маса, която постепенно (на въздух и във вода) се втвърдява (образуват се кристални хидрати) и се превръща в циментов камък, непрекъснато увеличаващ якостта си при благоприятни условия; най-важното хидравлично свързващо вещество. Получава се чрез смилане на клинкер с добавка на гипс до 5 %. Главна характеристика на циментовия камък е границата на якостта на натиск; изразява се с марки: 250... 500... 600... (съответно 25... 50... 60 MPa). Предпазва стоманата от корозия и осигурява сцепление с нея; разрушава се от всички киселини.

Най-широко приложение има портландциментът (съдържа до 80 % калциеви силикати, също калциеви алуминати и алумоферити; начало на свързване около 45 min, край - не по-късно от 21 h); открит през 1824 от английския зидар Дж. Аспдин. Чрез регулиране на минералния състав на клинкера се получават бързовтвърдяващ се портландцимент (за около 72 h придобива над 50 % от якостта си), нискотермичен (с ниско топлоотделяне при втвърдяване), сулфатоустойчив (с калциев алуминат под 5 %; коефициент на варонасищане 0,80-0,84), шлакопортландцимент (с гранулирана високопещна шлака), киселиноустойчив (съдържа кварцов пясък, кварц, натриев силико-флуорит и водно стъкло); пластифициран, хидрофобен, бял, цветен цимент. Много голямо приложение в строителството (за стоманобетон и др.), в нефтени сондажи.

Швейцарци ще произвеждат цимент в Плевен
(НОВИНАР) - 2003/12/12

Швейцарският циментов производител Holcim възнамерява да купи българската фирма "Плевенски цимент", съобщи швейцарският вестник Tagblatt, цитиран от агенция "Фокус". В момента собственик на завода е гръцката Titan Cement. Очаква се така швейцарското дружество, което разполага с един завод в България, да увеличи почти двойно годишния си капацитет за производство до 1,15 млн. тона.


Няма нарушения в приватизацията на "Плевенски цимент", 05.03.1999

"Няма нелоялна конкуренция в приватизацията на плевенския циментов завод, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев в отговор на депутатски въпрос. Депутатът Ивалин Йосифов от Българската социалистическа партия (БСП, бившата комунистическа партия) твърди, че върху осем работници от този завод бил оказван натиск да се откажат от закупуването на преференциални акции. Йосифов имал данни за връзка на директора на завода с директора на "Белоизворски цимент", които били имали интерес да се ликвидира производството на бял цимент в България. Вицепремиерът Бакърджиев отговори, че не приляга на министър да се занимава с клюки."

“Холсим” ще инвестира 5.5 млн. лева в “Белоизворски цимент”
(ДНЕВНИК) - 2004/1/21

През 2004 г. швейцарската компания "Холсим" ще инвестира в дъщерното си дружество "Белоизворски цимент" около 5.5 млн. лева. Това съобщи изпълнителният директор на произвеждащото цимент предприятие Тодор Костов. Той уточни, че основната част от средствата ще бъдат вложени до 20 февруари. Тогава приключват ремонтните дейности в завода и производствената дейност започва отново. "Инвестициите са насочени предимно към подмяна на основни възли, реконструкция на парния котел и изграждане на инсталация за изгаряне на автомобилни гуми", каза още Костов.

В началото на 2004 година стана ясно, че в циментовия бранш предстои голяма рокада. Германската "Хайделберг груп" обяви, че прекратява дейността си в България и е продала на гръцката "Титан" 99.9% от капитала на циментовото предприятие в Златна Панега, в кoето се твърди, че след 1997 г. са вложени почти 63 млн. долара. "Холсим" пък съобщи, че ще купи 100% от "Плевенски цимент", който сега е собственост на "Титан", а в замяна ще прехвърли на гърците 49% пакет в македонски циментов завод.

Костов отказа да съобщи докъде са стигнали преговорите, които "Холсим" води за покупката на циментовия завод в Плевен, но каза, че от Комисията за защита на конкуренцията са поискали допълнителна документация. Стартирана е процедурата по предварително събиране на информация от кандидат-купувача и от продавача - гръцката компания "Титан". Все още комисията не е назначила докладчик по случая. Изпълнителният директор на "Плевенски цимент" Страхил Янчев заяви, че също не знае как вървят преговорите.

"Плевенски цимент" е в ремонт, в който ще бъдат вложени около 500 хиляди лева. Янчев каза още, че върви и процедура за издаване на разрешение на плевенското предприятие за експлоатация на нова кариера за варовик. Според него за оборудването й са планирани 1 млн. лева. "Размерът на средствата, необходими за да заработи кариерата, е определен, но кога ще заработи тя не е ясно, защото проектът трябва да бъде одобрен от различни ведомства, а това изисква технологично време", обясни Янчев. В момента заводът добива варовик от кариерата в село Ясен, която е на изчерпване, и от тази в Кайлъка, където има суровина за още 15 години.

Циментовият бранш в България - пред голяма рокада

В началото на 2004 г. ще настъпи тотално преразпределение на циментовия сектор в България. Тогава се очаква собственика си да сменят два от петте завода, които произвеждат продукта.

Във вторник фондовата борса в Атина обяви, че местната компания "Титан" е подписала договор с германската "Хайделберг груп" за покупка на 99.9% от капитала на предприятието в Златна Панега. В същото време се говори, че са финализирани и преговорите за "Плевенски цимент", който сега е собственост на "Титан". Заводът ще бъде продаден на швейцарския концерн "Холсим", който освен това притежава и дружеството "Белоизворски цимент". Сделките ще бъдат приключени през 2004 г., тъй като дотогава се чака разрешението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). От своя страна "Холсим" ще продаде 49-процентния си дял в македонската "Цементарница Усие" на "Титан".

Заводът в Златна Панега има няколко предимства пред конкурентите си и най-вече пред плевенското предприятие, защото се намира по-близо до София и капацитетът му е много по-голям. От друга страна, на "Плевенски цимент" не му остава много живот поради изчерпването на находището на варовик в Кайлъка през следващите години, смятат експерти. Евентуалното транспортиране на суровина от по-отдалечени райони ще излиза доста скъпо, тъй като варовикът е евтина стока и преносът му на далечни разстояния не е изгоден. "Плевенски цимент" е и най-малкото предприятие в бранша. Като цяло обаче делът на "Холсим" ще изпревари гръцкия и швейцарците ще заемат второ място по продажби на българския пазар, след "Италчименти".

Всъщност официална информация за пазарните дялове в циментовата индустрия няма. Според експерти делът на "Италчименти" за тази година е около 35-38 процента. Съвсем близо до него ще бъдат заводите в Бели извор и Плевен, които от 2004 година ще са собственост на "Холсим". "Титан" ще остане на трето място с около 25 процента. Вносът на цимент е сравнително малък (по данни на статистиката около 2%) и е главно от Турция. Той измества основно пазарите на "Италчименти", тъй като заема позиции в Югоизточна България, където продават заводите в Димитровград и Девня.

През тази година пазарът на цимент отбелязва ръст от над 10%, като причина са започналите строежи на магистрала "Тракия" край Карнобат и Стара Загора, проходът Маказа, както и на туристически обекти по Черноморието и на нови жилищни блокове. Очаква се продажбите за 2003 г. да са над 1.7 млн. тона.

Засега цената на сделките не се съобщава, вероятно заради изчакването на разрешението на КЗК. Тъй като "Титан" е публично дружество, сигурно информацията ще изтече на Aтинската борса. Освен това тя има значение и от данъчна гледна точка.

Сделката за "Златна Панега" стана известна още през юли, като тогава се очакваше преговорите да приключат малко по-бързо. Според източници от бранша "Хайделберг" се изтегля от българския пазар заради финансовите си проблеми в Европа. През април германските антимонополни власти глобиха компанията с 251.5 млн. евро заради картелиране на пазара.

В-к "Дневник"

Размествания на балканския пазар на цимент
(КАПИТАЛ) - 2003/12/13

Гръцката компания „Титан цимент“ сключи на 8 декември договор за покупка на българските заводи „Златна Панега цимент“ и „Златна Панега бетон“ - единствената собственост в страната на германската „Хайделберг цимент груп“.
Цената, която е платена на „Хайделберг“, не беше съобщена. Очаква се процедурата по придобиване на заводите в Златна Панега да приключи до март 2004 г. Договорът трябва да бъде одобрен от Комисията за защита на конкуренцията.
На следващия ден „Титан“ обяви, че е разменила своите 99.9% в „Плевенски цимент“ за активите на швейцарската фирма „Холсим“ в македонския производител „Цементарница усие“, увеличавайки дела си в македонското предприятие от 48% до 94.8%. „Холсим“ е мажоритарен собственик на бившия завод „Белоизворски цимент“ в района на Враца.
Сделката с „Холсим“ не включва плащане в брой, уточни директорът на „Връзки с инвеститорите“ в „Титан“ Такис Канелопулос.
Чрез сделките от изминалата седмица гръцката циментова компания „Титан“ удвои капацитета си в България и Македония до 2 млн. т, съобщи „Дау Джоунс“.
Швейцарската „Холсим“ е увеличила производствения си капацитет с близо 500 хил. т до 1.150 млн. т.
В резултат на транзакциите се очаква делът на балканския пазар в продажбите на „Титан“ да нарасне до 12.5% при 9.4% сега. Компанията е собственик на мажоритарен дял и в сръбски завод. Освен това има производствени единици в САЩ и Египет.
В момента „Титан“ се радва на голямо търсене на продукцията си във връзка с подготовката на летните олимпийски игри в Атина догодина.
Циментовият завод „Златна Панега“ беше продаден през 1998 г. в пакет с „Гранитоид“ - Батановци (тогава в ликвидация), на немската „Хайделберг цимент груп“ - един от световните лидери в областта на строителните материали с годишен оборот от 6.7 млрд. евро (за 2001 г.).
Цената на сделката бе 27.5 млн. долара. Бившият завод „Белоизворски цимент“ стана собственост на швейцарската „Холдербанк“ (преименувана по-късно на „Холсим“) срещу 32.5 млн. долара. „Плевенски цимент“ първо бе раздържавен по линия на масовата приватизация, а през 1998 г. гръцката „Титан“ изкупи собствеността от няколко приватизационни фонда.
За 2001 г. „Златна Панега цимент“ и „Холсим България“ регистрират загуба съответно 1.76 млн. лв. и 382 хил. лв. Единствено „Плевенски цимент“ работи на печалба - 2.24 млн. лв.
Приходите от продажби за 2001 г. на „Златна Панега цимент“ са 39.145 млн. лв, на „Холсим България“ - 31.140 млн. лв, а на „Плевенски цимент“ - 17.827 млн. лв.

- The sale of 99.9% of PLEVENSKI Cement AD in Bulgaria to Holcim Ltd. of Switzerland and, the acquisition of the 46.5% stake of Holcim in A.D. Cementarnica USJE Skopje in the Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM), which results in the increase of TITAN's stake in this company to 94.8%.

Plevenski Cement A.D. operates the Pleven plant, also situated in northern Bulgaria, which has a production capacity of 500,000 tons, while the USJE plant, in the city of Skopje, has a capacity of 1,000,000 MT.

The agreement is subject to approval from the relevant competition authority.

Holcim has had a firm foothold in the Bulgarian market since 1997 through its Holcim (Bulgaria) A.D. Group company. The plant in Beli Izvor is situated around 120 kilometers north of Sofia and has a production capacity of approximately 650,000 tons of cement. Holcim is one of the world's leading suppliers of cement, as well as aggregates (gravel and sand), concrete and construction-related services. From its origins in Switzerland, the Group has grown into a global player with strong market presence in over 70 countries on all continents. The Group employs close to 50,000 people.

The deal enables Holcim to substantially expand its market presence in Bulgaria.

Sources: TITAN, Holcim, HeidelbergCement.

Печалбата на "Плевенски цимент" за 2003 г. е 5.074 млн. лв.
(ДНЕВНИК) - 2004/2/6

"Плевенски цимент" приключи миналата година с 5.074 млн. лв., съобщи

изпълнителният директор на дружеството Страхил Янчев. Предприятието е внесло данък печалба в размер на 1.494 млн. лв. Заводът е реализирал на българския пазар през 2003 г. 226 366 тона цимент, което е с 6 хил. тона повече в сравнение с предходната година.

*Официална печалба: 2 240 000 (2001 г.), 3 575 000 (2002 г.), 5 085 000 (2003 г.)

Първо българско за цимент АД "Лев" - Плевен (осн. 1908 г.)

В Плевен се намира един от най-старите циментови заводи на Балканите, създаден през 1909 г. През 1998 г. заводът е приватизиран по, меко казано, съмнителен начин от... кипърската офшорна фирма "Плевцем Лимитед". В "Плевенски цимент" АД има 92 работни места, като само през изминалата 2002 г. са били 124, през 2001 г. - 187, а при касовата приватизация на завода те са били поне 327. През 1994 г., когато беше старта на масовата приватизация, работещите са 534. Почти толкова са те и през 1947 г., когато дружеството е принудително национализирано от държавата. Наследниците на бившите собственици все още не са обезщетени, а срещу тях е изправена цялата държавна машина в защита на т.н. "циментова мафия" настанила се у нас под името "стратегически инвеститор".

Засега оцеляват 5 предприятия за производство на цимент в Р. България (“Девня цимент” АД, обл. Варна, ”Холсим-България” АД с.Бели Извор, обл. Враца, “Златна Панега – цимент” АД, с. Златна Панега, обл. Ловеч, "Плевенски цимент" АД, обл. Плевен и “Вулкан” АД, гр. Димитровград) със зает персонал 1 878 работници и служители в пет области от страната.


*Едромащабна и базова индустрия:

традиционни промишлени отрасли от производството на индустриални стоки, които по традиция разчитат на устойчив експортен пазар. Техният дял в БВП възлиза на 20-30%. Тези дружества работят в добивната, металургичната, химическата и фармацевтичната промишленост, производството на цимент, торове и други свързани с тях.

Last modify date 8.7.201056159 visits