Лалю Василев Метев
Iniuria non excusat iniuriam

София 1000, meteff@lex.bg meteff@abv.bg
Начало
Правосъдие
Експроприация
Кланове и кръгове
Деловодна справка
Лев цимент
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English

Експроприация

ИЛИ КАК ОТНОВО НЕЗАКОННО ДЪРЖАВАТА ЗАГРАБИ
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЗА ЦИМЕНТ АД "ЛЕВ" - гр. Плевен



Частен случай с Владо Береану

Държавата не плаща обезщетение за завод "Лев"

www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/010204md01.htm

Заводът за цимент "Лев" – акционерно дружество в Плевен е построен в началото на миналия век. Заводът е едно от най–големите и успешни предприятия в България. След 9–ти септември 1944 година, той е национализиран и държавата си го ползва и печели от него 45 години. Идва демокрацията и се гласуват реституционните закони. Сега наследниците на първоначалните собственици си искат завода.

Държавата не връща завода на неговите собственици, а го продава по съмнителен начин и прибира все пак около 6 милиона долара. След 5 дела в рамките на 4 години 20–те наследника получават от съда решение, влязло в сила преди 2 години за реална компенсация в размер на 362 000 лева. Нищожна сума в сравнение с получените от държавата 12 милиона лева.

Сега държавата, чрез осъдения областен управител на Плевен, иска тълкуване на съдебното решение. Тя смята, че част от тези пари трябва да плати община Плевен. Съдът отхвърля молбата за тълкуване.

Всъщност, съдът е осъдил областния управител като представител на държавата да плати определена сума. Съдът логично отказва да разпредели парите за обезщетение между държавата и общината, понеже общината не е ответник по въпросното дело.

Когато държавата ви начисли погрешно сума за плащане например за ток или телефон, първо иска да я платите, а след това, ако сте още жив, да я осъдите. Освен това става ясно, че държавата сега се заяжда дали да плати парите от десния или от левия си джоб.

Министерството на финансите все пак отговори на нашето запитване по–конструктивно. Те ни съобщават, че цялата сума е предвидена в бюджета за тази година и ако Върховният съд пътвърди решението на Плевенския съд, ще плати парите изцяло.

Излъчено на 26.01.2004 г.

© Българска Национална Телевизия

Рейтинг на най-гледаните предавания в жанровете "Публицистика"
и "Коментари и анализи" през седмицата 26.01.2004-01.02.2004

№ 5; Канал 1; Дата: 26.01.04, ден: понеделник; От 18:48, до 18:54 ; Предаване: Частен случай; Рейтинг 11,8%, рейтинг 880000; Пазарен дял 31,9%; Покритие 15,7%, покритие 1166000.

Източник: TVplan/TNS People Meter System, ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН #5, стр. 18
----------------------------------------

Частен случай с Владо Береану

Спор за "Лев" между Областна управа-Плевен и наследниците на Първото Българско за цимент акционерно дружество

www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/230403md02.htm

Фабриката за производство на цимент "Лев" е почнала работа през 1909 година и е била най-голямата на Балканите. Нейните акционери са били предприемчиви и сериозни бизнесмени, които никога не са си раздавали дивиденти, а са влагали печалбата в производството.

След 1944-та година фабриката се национализира, а през 2000-ната година, заводът се продава от държавата на гръцката фирма "Титан" за около 8 и половина милиона долара. Междувременно наследниците на акционерите на дружеството "Лев" се опитват да си реституират част от огромното имущество на предприятието.

Плевенският окръжен съд определя обезщетение за наследниците в компенсаторки и 35 хиляди лева в пари. Областният управител обжалва решението с мотив, че парите се изчисляват по грешна методология. Съдът се съгласява и отсъжда обезщетения от 362 000 лева, т.е 10 пъти повече. Сега идва и върхът на абсурда. Областната управа не обжалва и решението влиза в сила, след което областният управител отказва да изплати както парите, така и компенсаторните бонове.

Оказва се, че гражданите не могат да обжалват решения влезли в сила, а държавата може да иска отмяна на решението, като прилага нови данни от държавни институции.

Калина Пецова, юрисконсулт на Областна администрация - Плевен: "По повод на същото решение, сме събрали документи от поземлената комисия, от данъчните, от което става ясно, че същото е основано на неверен документ."

Ако държавата ви осъди, ще ви вземе и телевизора и четката за зъби, ако не платите. Ако вие осъдите държавата за пари, тя може да не плаща 1 година, след което можете да осъдите чиновника, който пряко ви отказва да плати…и толкоз.

Калина Пецова, юрисконсулт на Областна администрация - Плевен: "Решението за 35 хиляди лева не е обжалвано, а отменено, както имаме намерение и да отменим и това. Не сме го обжалвали в срок, защото при нас има много преписки, явно е станала техническа грешка."

Е, разбира се остава аргумента - държавата действа винаги отговорно и брани интересите на народа - за сметка на ограбените до шушка от тях българи.

Излъчено на 21.04.2003 г.

© Българска Национална Телевизия

Рейтинг на най-гледаните предавания в жанровете "Публицистика"
и "Коментари и анализи" през седмицата 21.04.2003-27.04.2003

№ 13; Канал 1; Дата: 21.04.03, ден: понеделник; От 19:01, до 19:06 ; Предаване: Частен случай; Рейтинг 6,0%, рейтинг 448000; Пазарен дял 22,6%; Покритие 6,8%, покритие 506000.

Източник: TVplan/TNS People Meter System, ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН #17, стр. 15
----------------------------------------

Реституция

362 000 лв. за наследниците на Циментовия

Вещо лице дадено на съд за раздута оценка

Пламен ПЕТРОВ

362 500 лв. да получат наследниците на дружество "Лев" е постановил през 2000 г. Плевенският окръжен съд (ПлОС). До това решение се стигнало, след като реститутите обжалвали първоначално определеното им обезщетение от 35 хил. лв. в брой плюс компенсаторни книжа за останалата част от собствеността им.

Колосалната каша, разбъркана от предишния областен управител Милчо Илиев, най-сетне е на път да намери своето разрешение, след като през март т.г. Върховният административен съд се е произнесъл по заплетения казус.

Фабриката за производство на цимент "Лев" е почнала работа през 1909 година и бързо станала най-голямата по рода си на Балканите. Неин собственик е било акционерно дружество със същото име, участниците в което били предприемчиви и сериозни бизнесмени, които предпочитали вместо да си раздават дивиденти, да влагат печалбата в производството.

След 1944-та година фабриката била национализирана, а през 2000-ната държавата го продава на гръцката фирма "Титан" за около 8,5 милиона долара. Междувременно наследниците на акционерите на дружеството "Лев" предявили реституционни претенции върху част от огромното имущество на предприятието.

Плевенският окръжен съд определя обезщетение за наследниците в компенсаторки и 35 хиляди лева в брой. Областният управител Милчо Илиев обжалва решението с мотив, че сумата, платима в реални средства, била изчислена по грешна методология. Съдът назначил нова експертиза и вещото лице по нея Петър Влайчев определил 10 пъти по-високо обезщетение - 362 хил. лв.

Докато се точели делата на власт дошло "Новото време" и последвал отказ от страна на губернатора да изплати на 20-те наследници присъдената им сума. И понеже в комплект с нея вървели и компенсаторките, претендентите не получили и тях. В края на 2001 г. областната администрация обжалвала решението на ПлОС пред Върховния административен съд, който се произнесъл по случая едва през март 2003 г. Юристите на губернатора сезирали и прокуратурата за действията на вещото лице. Петорната експертиза потвърдила, че втората оценка е завишена и срещу оценителя било образувано наказателно дело.

Наследниците на дружеството "Лев" все някога ще получат своите компенсаторки и присъдените им пари. Какво ще правят с тях и дали това обезщетение е реално, остава на заден план. По-съществен е другият момент - отговорна ли е държавата пред своите граждани и кой ще поеме вината за загубеното време и нерви на пишман наследниците. За лихвите да не говорим.

"Вестник за Плевен +" - бр. 34/29 VIII - 4 IX 2003 г. (Материалът е поръчан от Николай Маринов - областен управител на Плевен, без да е поискано мнението на засегнатите в него лица и затова съдържа множество неточности и прави погрешни внушения)

Калина Пецова, юрисконсулт на Областна администрация - Плевен: "Областната администрация изпълни решението на ВАС и всички документи по този случай вече са предоставени в Министерство на финансите и централния депозитар. Очакваме в най-скоро време да бъде решен въпросът с обезщетяване на собствениците. В края на януари 2004 г.ще се гледа делото срещу вещото лице, провело втората експертиза, което ще постави нещата на мястото им."

БЕЗДЕЙСТВА ЛИ ПРОКУРАТУРАТА?

Срещу Николай Николов Маринов, областен управител на Плевен, тече проверка с оглед твърдения за извършено престъпление по чл.283Б от НК наредена с разпореждане №1174/10.09.2002 на В. Савова - Прокурор в Окръжна прокуратура гр. Плевен във връзка с неизпълнение на влезли в законна сила решения на ВАС и Окръжен съд - Плевен.

Срещу инж. Милчо Здравков Илиев, бивш областен управител на Плевен, тече проверка с оглед данни за престъпление по чл.282 от НК наредена с разпореждане №463/28.03.2001 на Ив. Шарков - Прокурор в Окръжна прокуратура гр. Плевен по отношение на отказ от изпълнение на влезли в законна сила решения на Окръжен съд - Плевен и ВАС.
----------------------------------------

Първо Българско за цимент Акционерно дружество ”Л Е В” - гр. Плевен, основано през 1908 г.

Това предприятие е първата българска фабрика за производство на цимент, основано през 1908 г. и пуснато в работа през следващата 1909 г., с годишен капацитет 12 000 тона, или най-голямо на Балканите. Машините са доставени от фирмата Ф. Л. Шмид - Копенхаген. За постройките и инсталирането им са похарчени 1 500 000 златни лева, броени в ефективни наполеони. През 1937 г. се предприема ново разширение, като се доставя от Шкодовите заводи - Прага комплектна инсталация, с дневен капацитет 120 до 140 тона, при употреба на промити въглища, или с годишен капацитет 40 000 тона. Общо за цялото разширение на фабриката се изразходва сумата 27 500 000 лв. през 1938 г. Фабриката се обслужва от собствени електрически централи (22 000 000 лв.). Има построени собствени ж.п. линии, с обща цена 13 000 000 лв. Построени са железолеярна фабрика (10 000 000 лв.) и работилница за циментови изделия (500 000 лв.).

За да се засилят собствените средства на дружеството от 1934 г. не са раздавани никакви дивиденти и тантиеми, като всички реализирани печалби са отнасяни за увеличаване на фондовете. Към 1947 г. дружеството има 11 000 000 лева основен капитал, 20 000 000 лв. резервен фонд и 21 000 000 лв. амортизационни фондове, или всичко собствени средства 52 000 000 лв. Оборотните средства възлизат на 40 000 000 лв., които са черпени от банки и клиенти. По баланс дружеството има инвестирани в здания и др. имоти към 20 000 000 лв., в машини 26 500 000 лв., в спомагателни материали 6 500 000 лв., в собствени ж.п. линии и мостове 1 500 000 лв. и в движимости 1 500 000 лв., или всичко инвестиции за 58 000 000 лева. Номиналната стойност на акцията е 100 лв., но още през 1932 г. курса и е над 300 лв., нещо което може да се установи от продадените от Франко-белгийска и балканска банка, на търг, 5 000 броя акции Лев.

Установено е, според данните на дирекцията на статистиката (1940 г.), че цените на пазара са се увеличили най-малко 3 пъти и според това увеличение цената на предприятието е над 200 000 000 лв. Тази стойност се получава и по изчисленията на световните капацитети по строежи на циментови заводи. Така в книгата - Най-икономично строене на циментови заводи, от Вилхелм Ензелн, издадена през 1941 г., на стр. 15, табл. 12, при база 300 работни дни в годината, е дадена стойноста на тон цимент годишно производство за инсталации по мокър начин (с въртящи пещи), 64 Р. М. за Германия и 72 шв. фр. за Швейцария, равни по курса от 1941 г. на 2112 лв., или при най неблагоприятнияслучай, при употреба на ситни четвъртокачествени въглища, годишното производство ще бъде 40 000 тона по 2112 лв. дава сумата 84 480 000 лв., която сума увеличена 3 пъти за поскъпване на цените ще даде сумата 250 000 000 лв. - реална пазарна стойност на предприятието.

Установената цена при принудителното изкупуване на принадлежащи на български поданици акции от дружество Лев през 1947 г. е 8 800 000 лв. (11 000 000 лв. намалени с 20%), представляваща само 4,5% от действителната му пазарна цена. Тази нищожна сума, платима с 3% съкровищни свидетелства, в продължение на 15 години, реесконтирана и редуцирана на базата на сконтовия процент на БНБ от 5%, представлява още по малка сума.

Претенции за реституция могат да имат само онези, които имат конфискувани имоти и имущества, или са наследници на такава собственост, за която не е изплащано обезщетение. Дали някога българската държава ще се сети да погаси своите задължения надхвърлящи вече 500 милиона при наличието и на приета Резолюция 1096/96 г. на ПАСЕ, която ясно гласи:
"Да бъдат реституирани на техните оригинални собственици в цялост на несправедливо национализираните и конфискувани имоти от комунистическите държави". В същата Резолюция е казано, че основен критерий за приемането ни в Европейския съюз ще бъде отношението на Правителството и държавата към справедливо реституираната частна собственост. Докога Властта ще бъде за едни любяща майчица, а мащеха за други?

Лалю Метев
----------------------------------------


Закон за (принудително) изкупуване на принадлежащите на български поданици акции от дружество Гранатоид, София, Каменовъглено АД Вулкан, София и дружество Лев, Плевен.
(Министерство на финансите, Указ N:3 от 14 март 1947,
ДВ бр. 74 от 01 април 1947 и одобрен с Указ N: 10, ДВ бр. 147 от 28 юни 1947).

Мотиви към законопроекта за изкупуване: Производството на цимент и други строителни материали, в България, е монополизирано в ръцете на две големи предприятия - Гранатоид, София, - Лев, Плевен. От друга страна, държавата е широко заинтересована в общественото и частно строителство и това налага нейното участие в тия две монополни предприятия. За осъществяването на този широк и настоящ обществен интерес, е необходимо изкупуването на акциите на българските поданици от тези дружества, каквато е целта и на предлагания законопроект ...
(Министър на финансите: Проф. д-р Иван Стефанов).
----------------------------------------


Битката за последния циментов завод

Лили Здравкова

Предприятието “Плевенски цимент” неочаквано се оказа обект на небивал интерес още преди да бъде открит срокът за подаване на офертите за закупуване по касов път на част от акциите му. Държавата, която в момента притежава малко под 50%, вероятно няма да продава срещу левове повече от 35% от капитала заради преференциалните акции, които работниците могат да закупят, и заради евентуалните реституционни претенции. По тази причина касовият пакет е само в периферията на вниманието от страна на две-три огромни чужди компании, а също и на някои по-малки. Същността на сделката за това предприятие обаче се състои в процента, който беше раздържавен срещу инвестиционни бонове. “Плевенски цимент” беше в списъка за масова приватизация с 50%, въпреки че докато траеха централизираните търгове, държавата намали капитала и продадените от Центъра за масова приватизация акции се оказаха малко под 51%. Най-голям пакет (34%) закупи ПФ “Доверие”, около 4% придоби “Армейски приватизационен фонд” и малко над 7% - ПФ “Калиман” (вж. таблицата). За купувача на касовия дял се очертават няколко алтернативи за събиране на контролен пакет, но всяка от тях минава през фонд. Максимумът без покупка от ПФ е 35% (касово)+5% (безплатни)+0.22% (от индивидуални акционери) = 40.22%. Признаци за подобна алтернативна схема са ненормално големият брой трансфери през Централния депозитар на акции на “Плевенски цимент”, дори в пъти повече от раздадените безплатни. Това означава прехвърляне на едни и същи акции повече от веднъж, докато стигнат до крайния купувач, най-вероятно варненската фирма “Стройцем” - един от спряганите кандидати за касовия дял.

Интерес към “Плевенски цимент” се появи преди около един-два месеца, когато приватизационните фондове започнаха да получават оферти за покупка, които според запознати впоследствие са достигнали цена от 40 марки за акция, а след това значително са я надвишили. Така че при продадените около 70 хил. броя акции чрез масова приватизация това прави цена за целия пакет в размер на милиони марки. Което значи, че цената на акциите, които ще се продават от Министерството на териториалното развитие и строителството, няма да се различава съществено. Тогава се е оказало, че за всичките ценни книжа има сключени договори за предварителна продажба, подписани още преди началото на първата тръжна сесия. Българската фирма “Стройцем” е платила част от договорената цена срещу задължението фондовете да играят за предприятието, а впоследствие (когато се разреши търговията с акциите от масовата приватизация) да бъдат джиросани и самите акции. След първия търг, когато всички предложени акции са изкупени, “Стройцем” влиза в управлението на циментовия завод, като управлява с пълномощни от трите фонда. Единственият несигурен момент в тази сделка се състои именно в законовата забрана да се търгуват акциите от масовата приватизация и в резултат е забавянето на прехвърлянето на собствеността. Това е причината, поради която конкурентите решават, че могат да закупят от фондовете същите тези акции, стига да предложат по-висока цена.

Според шефовете на трите фонда те категорично са отказали да развалят договорите си със “Стройцем” независимо от предлаганите цени. Всъщност вероятно именно тази твърдост е довела до главоломното покачване на офертите. Въпреки това фондовете продължават да отказват разваляне на договора. Което става основание новопоявилите се купувачи да отправят обвинението, че ръководствата на тези фондове не работят в интерес на акционерите си, като отказват да продадат акциите на значително по-изгодните цени.

Доскоро нямаше кандидат-купувач на акциите на “Плевенски цимент”, който да заявява открито намеренията си. През миналата седмица вниманието на медиите все пак привлече австрийската компания “Кирхдорфер”, която официално заяви, че възнамерява да кандидатства за закупуването на касовия дял от акциите на циментовия завод. В изявленията си представителите на “Кирхдорфер” твърдят, че пазарният дял на циментовия завод в Австрия възлиза на около 10%. Основното намерение, което австрийците обявиха по отношение на “Плевенски цимент”, е, че смятат да произвеждат бял цимент. Според запознати със спецификата на бранша голямо предимство на плевенското предприятие са неговата гъвкавост и възможността дейността му лесно да се преустрои за производство на специални цименти. Вероятно това е и част от обяснението за засиления интерес, който съществува и от страна на останалите кандидати, които обаче засега не са заявили официално намеренията си. Въпреки всичко австрийската компания е доста малка, за да се конкурира с останалите фирми, които са едни от най-големите в този бранш. Затова запознати смятат, че австрийците всъщност не представляват единствено себе си в тази сделка. Все пак който и да успее да закупи касовия дял, той вероятно ще се стреми да го продаде на собственика на останалите акции, тъй като с 35% не може да се управлява предприятието, но може да се блокира дейността му. А това допълнително покачва цената.

Заводите за производство на цимент в България са пет и от тях единствено към “Вулкан” - Димитровград, не е проявен интерес. Специалистите са единодушни, че към приватизацията на този завод няма никакъв интерес, защото оборудването му е изключително остаряло, без да има варианти за оптимизация на производствените методи. От останалите заводи още по времето на правителството на Жан Виденов “Хайделберг цимент” спечели в министерството на строителството “Гранитоид” и “Златна Панега”. Окончателното довършване на сделката обаче трябва да стане, след като държавата учреди концесия за кариерите. След това третото предприятие - “Белоизворски цимент”, беше спечелено от “Холдербанк”, която по-късно активно участва (заедно с още 6 конкурента) в надпреварата за “Девня цимент”. Девненският завод обаче беше спечелен от българо-испанското дружество “Марвекс”, което в деня на сделката плати огромната сума от 45 млн. долара за 70% от акциите и пое ангажименти за инвестиции в размер на 209 млн. долара. Което според мнението на експерти е доста над стойността на предприятието и тази инвестиция трудно ще се изплати.

Според запознати основните конкуренти за последния атрактивен циментов завод и сега са същите. Освен “Хайделберг цимент” и “Холдербанк” със сигурност интерес проявява и друга голяма компания - френската “Лафарж”. Засега не е известно дали “Семан франсе” и “Итал чименте”, които кандидатстваха за “Девня цимент”, проявяват интерес към плевенското предприятие. Упоритият интерес към закупуването на вече продадени акции обаче буди сериозно учудване у наблюдателите. Вътрешни източници твърдят, че “Стройцем” играе за “Холдербанк”. От друга страна, “Холдербанк” заедно с останалите големи компании са разделили пазарите помежду си, което е станало причина фирмите да бъдат глобени с рекордна сума от над 200 млн. долара от европейската антитръстова комисия.

Странният интерес към последния атрактивен циментов завод в България може да се дължи на очаквано покачване на търсенето на цимент в света. Все пак е доста необяснимо защо се появи чак такава конкуренция, след като много по-големи циментови заводи в съседните страни не са рядкост. В резултат на това обаче ще се окаже, че вероятно най-изгодните за българската държава сделки ще са продажбите на циментовите заводи. Стопанската история на редица държави показва, че промишлеността за строителни материали бележи ръст именно през периоди на икономически растеж. Повишеният кредитен рейтинг на България, драстичното сваляне на лихвените равнища, засиленият интерес от страна на големи кредитни институции към страната дават основание да се предвиди ръст на строителството през близките години. Улесненият достъп до т. нар. дълги пари мотивира строителството на кредит не само за жилищни нужди, но и промишленото строителство. Сигурно е, че за в бъдеще няма да се намери промишленост, където предприятията да се купуват на толкова висока цена (понякога дори над реалната) и с такава огромна конкуренция. Това е единственият случай, в който не важат дежурните обвинения към приватизиращите органи за това, че продават на безценица. Иначе са обективни, защото са резултат не само от високия риск в страната, но и от неполагането на усилия в областта на рекламата и маркетинга.

www.capital.bg/article.php?broi=old/1997-38&page=35-38-1
----------------------------------------

“Титан” успя да придобие почти 50% от “Плевенски цимент”

Гръцкият холдинг “Титан цимент” изненадващо обяви през миналата седмица, че е придобил от български акционери 48.6% от капитала на “Плевенски цимент”. “Титан цимент груп” беше един от отхвърлените кандидати при приватизацията на “Белоизворски цимент” и “Гранитоид”, за които кандидатстваше с подкрепата на инвестиционния фонд “Юромърчант Болкан фонд”. Според съобщението на гръцката компания това е нейната първа стратегическа инвестиция в България в рамките на дългосрочните намерения за разширяване на дейността й на Балканите.
Досега очакванията бяха, че значителен дял от “Плевенски цимент” ще бъде придобит от австрийската компания “Кирхдорфер циментверке”, която официално заяви интереса си за участие в приватизацията на завода през септември миналата година. “Титан” обаче явно има намерение да участва и в касовата приватизация на завода, тъй като обяви, че иска да превърне “Плевенски цимент” в модерно предприятие и е готов да вложи необходимите средства за повишаване на ефективността на завода и неговото привеждане в съответствие с международните екологични стандарти. За тази цел “Титан” възнамерявал да си сътрудничи с българските власти и със служителите на завода.
За масова приватизация бяха обявени 50% от капитала на завода, от които са изкупени 45%, а останалите 5% са безплатни акции. Това означава, че “Титан” е успял да купи почти целия дял, раздържавен чрез масовата приватизация. Трийсет и четири процента от капитала на предприятието бяха придобити от “Доверие”, 3.57% от “Армейски” ПФ, 7.21% от ПФ “Калиман” и 0.22% от граждани. Пакетът на “Доверие” беше продаден още на втория ден от започването на официалната борсова търговия, а според брокери през следващите два дни са били изтъргувани и пакетите на “Армейски” ПФ и “Калиман”. По това време се предполагаше, че всички пакети са били изкупени от “Кирхдорфер циментверке”, чиито представители бяха признали, че в тази връзка се водят разговори с трите приватизационни фонда. Това може да означава две неща - първо, че австрийската компания наистина е изкупила пакетите по линия на масовата приватизация, но е действала като агент на “Титан” и по-късно е препродала придобитите акции на гръцката фирма. Второто възможно обяснение е, че още през есента на миналата година “Титан” е успял да купи пакетите на “Доверие”, “Армейски” ПФ и “Калиман”, но по една или друга причина този факт се обявява едва сега.
Балансът на “Плевенски цимент” от 1996 г. сочи, че предприятието е завършило годината с минимална печалба в размер на 2 млн. лв., но има значителни задължения към търговските си партньори, държавния бюджет и служителите си. Заводът държи около 20% от българския циментов пазар и в него работят близо 400 души. За предприятието е открита процедура за касово раздържавяване. Агенцията за приватизация упълномощи през септември миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството да подготви и сключи приватизационната сделка за циментовия завод. При заявяването на интерес от страна на “Кирхдорфер циментверке” като оценка за целия капитал на завода се сочеше сумата 12 млн. марки. Основният конкурент на австрийската фирма за участие в касовата приватизация на “Плевенски цимент” беше варненската фирма “Стройцем” ООД, чийто капитал е 100% притежание на лицето Атанас Кошничаров.

www.capital.bg/article.php?broi=old/1998-16&page=38-16-1
----------------------------------------

Няма нарушения в приватизацията на "Плевенски цимент"

Няма нелоялна конкуренция в приватизацията на плевенския циментов завод, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев в отговор на депутатски въпрос. Депутатът Ивалин Йосифов от Българската социалистическа партия (БСП, бившата комунистическа партия) твърди, че върху осем работници от този завод бил оказван натиск да се откажат от закупуването на преференциални акции. Йосифов имал данни за връзка на директора на завода с директора на "Белоизворски цимент", които били имали интерес да се ликвидира производството на бял цимент в България. Вицепремиерът Бакърджиев отговори, че не приляга на министър да се занимава с клюки.
05.03.1999 13:00
----------------------------------------

"Плевенски цимент" ще се състезава в "сделка на годината"
Wed 16 Dec 21:28:46 1998 EET
За втора година икономическото обзорно предаване "Седмица" на БНТ ще отличи най-значимата сделка на 1998 г. Пресяването през ситото на икономическите експерти е в хотел "Кемпински-Зографски". Сред номинираните е и фирма "Плевенски цимент", съобщи пред "Посоки" шефът на борда на директорите на дружеството Страхил Янчев вчера. Специалните покани за събитието са отправени до управителя на фирмата и представител на гръцката "Титан", собственик на 83 % от акциите му, Александър Чакмаков, до заместник шефа по техническите въпроси Георгиос Литас и до самия Янчев. Церемонията ще се излъчва директно в 20.30 часа по "Канал 1" на БНТ утре. До края на годината фирмата очаква печалба от 4 млрд. лв., уточни Янчев. Кипърската "Плевцем", дъщерна на "Титан", брои 8,4 млн. долара за 35 % от държавния дял на дружеството. Плевенчани ще се състезават с Пощенска банка, пловдивския стъкларски завод "Дружба" и "Идеал-Стандарт" - Севлиево. Десет са фирмите, които ще спорят за призовото място. Спецове в журито ще бъдат-депутатите Никола Николов и Йордан Цонев, шефът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски, Левон Хапарцумян, директор на "Прайс Уотърхаус Купърс" - България и шефът на Юръпиън кепитал мениджмънт - Владимир Коралев.
Минко ПЕТРОВ
Автор: Посоки
----------------------------------------

Продават фирма Плевенски цимент до края на годината
Mon 28 Sep 14:13:14 1998 EEST
15 400 лв. струва преференциална акция от Белоизворски цимент
Френската фирма Лафарж, австрийската Кирсдорфен груп и гръцката Титан са основните кандидати за закупуването на 35% от капитала на плевенската фирма. В момента гърците притежават 48,75% от капитала на предприятието, а държавното участие е 49,38%. Останалите акции са разпределени за работниците в комбината и за реституционни претенции. Срокът за подаване на офертите е до 29 септември, а новият собственик ще бъде известен до края на годината, съобщиха от строителното министерство.
Над 1,816 млн. лв. е печалбата на Плевенски цимент за първото полугодие на тази година. За същия период на 1997 г. заводът е продал 270 хил. т цимент и е изнесъл 46 хил. т клинкер. Работил е при 90% натоварване на мощностите, а реализираната печалба за 1997 г. е 2,7 млрд. лв. Произведеното количество е около 70 300 т. През тази година са вложени немалко средства за модернизиране на предприятието, уточниха от ръководството на комбината. Около 311 млн. лв. са изразходвани за нова пълначна машина, а 133 млн. лв. - за завършване на мазутното стопанство. След подмяна на железопътните коловози рампата на завода е преустроена според последните световни стандарти. За целта са инвестирани още 100 млн. лв.
На проведеното през миналата седмица общо събрание на акционерите на Плевенски цимент
ФИРМА ТИТАН НЕ УСПЯ ДА ПОЛУЧИ 52,5% ОТ ГЛАСОВЕТЕ,
които й даваха право да управлява завода самостоятелно. Целта й бе да увеличи участието си в дружеството за сметка на държавата. Изпълнителният директор на Титан Димитрий Папаалексополус още през миналата година обяви, че гръцкото акционерно дружество възнамерява да води преговори с българските власти за откупуването на останалата част от капитала на завода, а също и да участват в приватизацията на димитровградския циментов завод Вулкан. Така с малко над 50% от книжата Титан можеше да взема стратегически решения за управлението на завода само няколко месеца след като циментовите заводи поднесоха първата изненада на пазара.
Вероятно с тайно споразумение в средата на август ръководствата на Белоизворски цимент, Златна Панега, Девня цимент, Гранатоид и Плевенски цимент вдигнаха цената на строителния материал с 5 хил. лв. за тон. Повишението автоматично изравни цените на цимента с тези на международните пазари и подсказа за евентуално поскъпване на жилищата.
ПРОГНОЗАТА ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ ЦЕНИТЕ НА ЦИМЕНТА У НАС С ТАЗИ В ЧУЖБИНА СЕ СБЪДНА
Месец по-рано почти всички циментови заводи произвеждаха и продаваха сравнително евтин цимент поради по-ниските производствени разходи и евтината работна ръка.
Седмица след това решението за повишаване на цените беше факт. Законът изисква картелните съглашения да стават само с разрешение на Комисията за защита на конкуренцията. В противен случай наказанието е до 300 млн. лв.
Официалните мотиви за повишаване цените на цимента бяха по-скъпият природен газ и увеличените транспортни разходи. 31 млн. лв. за неизплатени доставки към Булгаргаз е изплатил през юли Плевенски цимент, коментира изпълнителният директор на комбината Страхил Янчев. Още по-големи са задълженията на завода в Златна Панега, уточни пък Иван Цаков, директор на комбината, а лихвата за пресрочено плащане е 108%.
Целта на поскъпването обаче е друга - изравняване на цените с тези на международните пазари. По европейските борси насипният цимент излиза около $44. Но българският цимент няма европейско качество и затова трудно се продава на външните пазари особено с новите цени, коментираха пред репортер на в. „Имоти“ представители от бранша. Опитът на швейцарци, германци, испанци и гърци да направят първото картелно съглашение изглежда доста симптоматичен. Необходимо е държавата да разработи лостове, с които да не контролира цените, а да защитава потребителите. Очевидно е, че Законът за защита на конкуренцията не е сериозна пречка за новите собственици.
Междувременно австрийското дружество Булгарцеми холдинг започна миналата седмица изкупуване на преференциалните акции от Белоизворски цимент, които са 12,75% от капитала на дружеството.
ХОЛДИНГЪТ Е ДЪЩЕРНА ФИРМА НА ШВЕЙЦАРСКАТА КОМПАНИЯ ХОЛДЕРБАНК
През март миналата година тя стана собственик на 51% от акциите на завода в с. Бели извор. С изкупуване на преференциалните акции Холдербанк ще стане собственик на блокиращата квота. Цената на една акция е 18 003 лв., а след данъчното облагане стойността й е 15 400 лв. Изкупуването на акциите ще продължи до 9 октомври и ще се извършва от лицензирания инвестиционен посредник - Дилингова финансова компания. Според експерти притежателите на 107 767 преференциални акции от циментовия завод ще получат от продажбата им между 1 млн. - 3 млн. лв.
текст под снимка:
Акциите на циментовите заводи Златна Панега и Белоизворски цимент ще се пуснат на фондовата борса през октомври. Очаква се над 10% от книжата да се пласират на тържищата. С новите бонове обаче няма да могат да се купуват акции от тези заводи, обявиха от Центъра за масова приватизация.
Снимка: Архив “Имоти”
Автор: Мила КАРАМИХОВА
----------------------------------------

8 млн. марки са вложени в „Плевенски цимент“
Fri 04 Feb 14:59:08 2000 EET
ПЛЕВЕН. Гръцкият консорциум „Титан“, който купи завод „Плевенски цимент“, е инвестирал 8 млн. марки за 1999, съобщи изпълнителният директор Страхил Янчев. Основно е реконструирана една от двете технологични линии, подменено е оборудването на пещите и е монтиран нов електрофилтър на комина.
„Плевенски цимент“ приключва 1999 с чиста печалба от близо 2,4 млн. лв. при произведени 241 715 тона цимент. През тази година обаче това количество едва ли ще може да бъде достигнато, без да се търси износ на продукцията. Заради стагнацията на пазара в момента в складовете на завода залежава 16 хил. тона клинкер, част от работниците са разпуснати в платен отпуск, а за януари са продадени едва 3,3 хил. тона цимент при разчет от 8 хил.
Автор: Иван КАНЕВЧЕВ

Държавата запази позициите си в „Плевенски цимент“
Fri 25 Sep 15:58:32 1998 EEST
ПЛЕВЕН. Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не позволиха на общо събрание на „Плевенски цимент“ АД да бъде подготвена скрита приватизация на дружеството чрез увеличаването на капитала. За това бе направено предложение от кипърската офшорна фирма „Иперион“, вероятно собственост на гръцката „Титан“, която държи 48,6 на сто от акциите на дружеството, купени от приватизационни фондове. Гръцките акционери искаха да се гласува увеличение на капитала и промени в борда на директорите да могат да се правят с 52,5 на сто от представения на събранието капитал. По този начин (чрез увеличение на капитала) би се обезсмислила продажбата на държавния дял. В момента министерството продава 34 на сто от акциите на „Плевенски цимент“ касово. Държавата вече е загубила милиони долари от решението на кабинета на Жан Виденов да бъдат пуснати 50 на сто от акциите на завода за масова приватизация. След петчасови дебати общото събрание на акционерите избра седемчленен директорски съвет. Представители на министерството в него са трима. #
Автор: Иван КАНЕВЧЕВ

Капиталът на „Плевенски цимент“ намален незаконно
Mon 13 Jul 16:00:59 1998 EEST
ПЛЕВЕН. Държавното участие в „Плевенски цимент“ АД е намалено противозаконно за сметка на държавния дял, съобщиха дребни акционери в завода. На 13 септември 1996 строителният министър от кабинета на Виденов Дончо Конакчиев намалява капитала на дружеството на 171,249 млн. лв. През юни 1997 министър Бакърджиев упълномощава представителя на държавата в „Плевенски цимент“ Васко Димитров да гласува на събранието на акционерите с 50 на сто от капитала на дружеството. Според протокола от събранието обаче Димитров гласува само с 84 404 акции, или с 49,28 на сто от капитала. Назначеният по времето на социалистическото правителство Димитров е уволнен от министерството през септември 1997. Той обаче продължава да представлява държавата в циментовия завод, тъй като акционерното събрание не го е освободило. Губят се 1370 акции, или 0,72 на сто от капитала на дружеството. Така държавният капитал пада под 50 на сто за сметка на трите приватизационни фонда, които чрез частните лица Тодор Костов и Александър Чакмаков взеха завода с боновите книжки на наивниците. Преди около два месеца те продадоха дела си от „Плевенски цимент“ на гръцката компания „Титан“.#
Автор: Иван КАНЕВЧЕВ

Държавата запази позициите си в „Плевенски цимент“
Fri 25 Sep 15:58:32 1998 EEST
ПЛЕВЕН. Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не позволиха на общо събрание на „Плевенски цимент“ АД да бъде подготвена скрита приватизация на дружеството чрез увеличаването на капитала. За това бе направено предложение от кипърската офшорна фирма „Иперион“, вероятно собственост на гръцката „Титан“, която държи 48,6 на сто от акциите на дружеството, купени от приватизационни фондове. Гръцките акционери искаха да се гласува увеличение на капитала и промени в борда на директорите да могат да се правят с 52,5 на сто от представения на събранието капитал. По този начин (чрез увеличение на капитала) би се обезсмислила продажбата на държавния дял. В момента министерството продава 34 на сто от акциите на „Плевенски цимент“ касово. Държавата вече е загубила милиони долари от решението на кабинета на Жан Виденов да бъдат пуснати 50 на сто от акциите на завода за масова приватизация. След петчасови дебати общото събрание на акционерите избра седемчленен директорски съвет. Представители на министерството в него са трима. #
Автор: Иван КАНЕВЧЕВ
----------------------------------------

• ПЛЕВЦЕМ ЛИМИТИД, Кипър в ПЛЕВЕНСКИ ЦИМЕНТ
----------------------------------------

"ДИЛИНГОВА ФИНАНСОВА КОМПАНИЯ"
ПРЕВЗЕМА СТРОИТЕЛНИЯ ОТРАСЪЛ

(БАНКЕРЪ) - 2001/10/27

"Дилингова финансова компания" (ДФКо) работи като финансово-брокерска къща още от средата на 1993 година. Докато получава лиценз за инвестиционен посредник през 1997 г., фирмата осъществява оборот на паричния пазар за над 170 млн. щ. долара. Тя е една от малкото финансови къщи, която няма чейнджбюро. В средите на капиталовия пазар ДФКо е по-известна с факта, че нейните шефове са били членове на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). Става дума за собственика на компанията Веселин Ралчев и члена на съвета на директорите й Чавдар Драгиев, които решаваха проблемите на капиталовия пазар у нас в ДКЦК, когато тя се наричаше Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) през 1996-1997 г., а неин председател бе Християн Танушев. И сега двамата са активни участници при обсъждането на промените в нормативното устройство на пазара.
Няколко месеца преди Ралчев и Драгиев да напуснат надзираващия орган, комисията издаде лиценз на ДФКо. Не е ясно обаче дали това бе печеливш ход от тяхна страна, тъй като в периода 1998-1999 г. оборотите на посредника намаляха до 18 млн. лв., а за първите девет месеца на тази година се стопиха на 7 млн. лева.
Финансовата къща е недолюбвана от голяма част от инвеститорите заради високите комисиони, с които работи. Стандартната й такса при борсови операции е 3% и само при по-големи сделки спада до 1 процент. Причината за скъпите услуги е по-високата сигурност на операциите, която, според Борислав Ралчев, предлага ДФКо. Той държи парите, с които клиентът му иска да купи дадени ценни книжа, да са в сметката на посредника преди извършване на сделката. Ралчев твърди, че мнозинството брокери не го правят, за да привлекат повече клиенти. Собствениците на ДФКо смятат, че отложеното плащане, макар да не е незаконно, увеличава значително риска транзакциите да не се изпълнят. Ралчев признава, че с наложения консервативен стил компанията му губи голяма част от клиентите си, но затова пък и операциите, и приходите й са сигурни.
Акционери в ДФКо са общо 12 физически лица, като Борислав Ралчев е собственик на около 57.7% от капитала. Той е на 43 години, а преди да основе финансовата къща, е работил в министерствата на финансите и на икономиката и планирането, както и в данъчната администрация. Напуска посредника само докато работи в КЦКФБ.
Чавдар Драгиев, другият бивш член на КЦКФБ, и Камелия Ковачева са другите двама акционери на дружеството, които влизат в съвета на директорите. Драгиев е завършил инженерно образование в Москва, бил е и председател на клона на Българската търговско-промишлена палата във Видин. Ковачева е работила като главен счетоводител в няколко дружества от енергетиката. В периода, когато Ралчев и Драгиев са в КЦКФБ, именно тя поема управлението на ДФКо.
Основните клиенти на компанията са фирми от строителната индустрия. Най-впечатляващите сделки, извършвани от посредника, са окрупняването на пакетите на швейцарската "Холсим" (бившата "Холдербанк") в "Белоизворски цимент" и на гръцката "Титан" в "Плевенски цимент". Става въпрос за изкупуване на акции на работници от двата завода, както и на книжа от масовата приватизация. След осъществените от ДФКо операции двамата чуждестранни инвеститори придобиха по над 90% от акциите в споменатите циментови заводи.
Посредникът участва и в учредяването на холдинговата структура "Обединени кариери". В нея влизат "Доверие обединен холдинг" чрез мажоритарните му пакети в три предприятия ("Кариерни материали" - София, и пловдивските "Кариери", "Комарс") и "Холсим". Впоследствие швейцарците са изкупили по-голямата част от дяловете на бившия приватизационен фонд. Съществувала е и идея за създаването на пенсионен фонд, в който да се включат работещите в строителния бранш. "Холсим" обаче не одобрили идеята, защото по принцип не се занимават с нищо друго освен с производство на цимент, поясни Рачев.
Сред чуждестранните инвеститори, работещи с ДФКо, са и компании от други браншове на индустрията. Посредникът извършва транзакции по поръчки на шведската фирма "Суидиш мач" (Swedish Match), собственик на кибритената фабрика в Костенец, на австрийската "Кнауф" (Knauf), която държи видинското предприятие "Кнауф-Гипсфазер", и на притежателя на пловдивския стъкларски завод "Дружба" - кипърската компания "Барек овърсийс".
ДФКо е посредник и на пет бивши приватизационни фонда - "Холдингово дружество Дунав", "Холдинг Сигурност", "Пълдин холдинг", "Възраждане 26 холдинг" и "Армейски холдинг". Техните транзакции се осъществяваха главно през 1997 г., когато фондовете прехвърляха един на друг придобитите от тях пакети от масовата приватизация. Според Ралчев, сътрудничеството с тези холдинги е изненадало мнозина, които са очаквали, че заради дейността на мажоритарния собственик на ДФКо и на Чавдар Драгиев в тогавашната Комисия по ценните книжа, то не било възможно. Точно през 1996-1997 г., когато се основаваха фондовете, КЦКФБ им налагаше сериозни санкции по различни поводи. Засега "Дилингова финансова компания" не е кандидатствала за лиценз за сключване на сделки с чуждестранни ценни книжа. Причината е, че клиентите на посредника не са изявявали такова желание, обяснява Ралчев.
От няколко месеца той обмисля нестандартната за българските условия идея - да се емитират ценни книжа като замяна на дълг срещу собственост. Става въпрос за облигации, които може да издаде например "Булгаргаз" срещу вземанията си от заводите, потребяващи природен газ. Книжата ще се купуват срещу известна отбивка от номиналната стойност на задълженията. По този начин "Булгаргаз" или друга компания ще получи веднага финансиране за например 70% от размера на признатите си вземания и по този начин ще изчисти счетоводния си баланс от неликвидни активи. Инвеститорите пък ще спечелят от разликата между цената на придобиване на облигациите и номинала им. Ако дружеството длъжник изпадне в тежко финансово състояние, собствениците на дълговите книжа ще могат евентуално да придобият от неговите акции. Самите фирми, чиито задължения са сложени на тезгяха, ще имат възможност при този вариант да изкупят обратно борчовете си под номинал. Според Ралчев, подобна емисия ще има положително въздействие върху цялата икономика, тъй като ще се намали значително голямата междуфирмена задлъжнялост. За да се реализира тази идея, е необходима политическа воля, облечена в законови норми. Защото иначе някои общественици могат да обвинят "Булгаргаз" или НЕК, че продават евтино вземанията си, допълва Рачев.

Автор: Владислав Панев
----------------------------------------

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
(Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г., с еднократно действие)

I Предмет и обем на национализацията
Чл. 1. На основание чл. 10, алинея последна от Конституцията на Народна Република България, национализират се и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от следните клонове на индустрията: ...производство на цимент;
----------------------------------------

ЩО Е НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Според чл. 20 от Концепцията за национална сигурност на Република България, приета през април 1998 г. от 38-ото народно събрание, националната сигурност е застрашена, когато:

Не са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимост на страната или съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата, или не е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията не запазват, нито увеличават своето благосъстояние и не се развиват.
----------------------------------------


ЗАБЕЛЕЖКА:

*Експроприация: Лишаване от средства за производство и от предишно социално положение на една класа от друга по икономически път или чрез насилие. Форми на експроприация: национализация, конфискация и реквизиция.

*Отрасъла на промишлеността за производство на строителни материали и изделия включва подотрасли за производство на цимент, строителна керамика, керамични облицовъчни изделия, ефективни топлоизолационни и покривни хидроизолационни строителни материали, скално-облицовъчни и инертни материали, бетонни и стоманобетонни конструкции и изделия, огнеупорни и др.

*Едромащабна и базова индустрия: традиционни промишлени отрасли от производството на индустриални стоки, които по традиция разчитат на устойчив експортен пазар. Техният дял в БВП възлиза на 20-30%. Тези дружества работят в добивната, металургичната, химическата и фармацевтичната промишленост, производството на цимент, торове и други свързани с тях.


EXPROPRIATION AND COMPENSATION

According to Article 26 of the Foreign Investment Law, property can be expropriated on the grounds of a law "for exceptionally important state purposes." Owners must be compensated with nearby property of equal value at current prices. Monetary compensation is also permitted with the consent of the property's owner. Expropriation actions can be appealed to the Supreme Court with regard to the basis for the expropriation action, property appraisal and method of compensation. There have been no cases of expropriation since enactment of the Foreign Investment Law. In its bilateral investment treaty with the United States, Bulgaria committed itself to international arbitration in the event of expropriation and other investment disputes.
----------------------------------------
*The expropriated in 1947 Bulgarian company Plevenski Cement JS Co - Pleven (0.5 million tons), the country's oldest cement producer (First Bulgarian Cement AD Lev - Pleven, Established 1908) is based in 5800 Pleven, Zapadna industrialna zona.

Авторът поема отговорност за написаното от него и гарантира верността му.

Последна дата на обновяване 8.7.201055668 посещения