LALU METEV
Accipere quam facere praestat injuriam

София 1000, meteff@lex.bg meteff@abv.bg
Home
Фамилия
Банкя - гейт
Рефлексии
Плевенски цимент
Contacts
Links
 
Other site
Bulgarian

Фамилия

проф. ВАСИЛ ЛАЛЕВ МЕТЕВ (8.10.1931 - 19.07.2007)

www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/20-Metev.htm


Родът Аврамови произхожда от с. Ново село (Троянска околия), известно още като Загоре. Преди шест поколения е живял дядо Кольо – Загорецът, баща на братя Бельо, Аврам и Атанас. След опожаряването на селото от турците, родът се преселва в Калофер.

Виден родственик е и един от първите професори по математика в Софийски университет, в след освобожденска България Атанас Тинтеров. Той е ученик на Ботьо Петков и Д. Фингов. Учил е в Болградското българско централно у-ще и е завършил математика в Одеския университет.

Прадядото на проф. В. Метев е Никола Аврамов, един от видните граждани на Калофер, участник в четата на Филип Тотьо. След унищожаването на четата става търговец в Цариград (Балка-панъ-ханъ) до 1876. Женен е за Ана, дъщеря на дядо Стойко Мирчов Шишев. Техни деца са: Аврам - завършил юнкерско у-ще в Русия, починал като полковник; Стефан - следва педагогика в Загреб и Прага, директор на педагогическите у-ща в Силистра, Казанлък и Кюстендил, починал във Варна като окръжен училищен инспектор; Владимир – завършил юридическия факултет в София, по късно става председател на Върховния касационен съд.

Дядото на когото е кръстен проф. В. Метев, Васил Аврамов завършва юридическия факултет на СУ, става началник на ипотечния отдел при БНБ, а по късно прокурор и председател на Окръжни съдилища, и адвокат.

Баща на проф. В. Метев е известния художник (натюрморт) Никола Аврамов (1897 – 1945). Майката на професора е Мария Щъркелова, племеница на Константин Щъркелов.

Осиновен от леля си Дора Метева (по баща Аврамова) и Лалю Метев Чехларов, от Габрово, с четири висши образования (френска – немска филология в Женева, философия в Загреб, славянска филология и право в СУ), става фабрикант и е един от най-богатите хора в страната до войната. Дора Метева е учителка по български език в Първа девическа гимназия, поетеса, писателка и преводачка на повече от 300 книги и 200 кинофилми.

Проф. Васил Метев е роден в София на 8 октомври 1931 г. Завършва Американско основно у-ще, Трета прогимназия “Граф Игнатиев” и Първа мъжка гимназия. Завършва специалност физика в СУ през 1953 г. Става учител във Втора гимназия в кв. Лозенец, а по-късно е образцов учител по физика в Пето у-ще в кв. Павлово.

От 1960 г. е научен сътрудник към Педагогическия и-т на БАН, с директор акад. Сава Гановски. През 1971 г. се хабилитира като ст.н.с. II ст. към същия институт.

Той е един от седемте хабилитирани основатели на Филиала на СУ в Благоевград, сега Югозападен университет “Св. Неофит Рилски”. През 1980 г. е избран за доцент, а през 1994 г. за професор. Чете лекции по “Методика на физиката”, “Методика по решаване на задачи по физика”, “История на физиката”, “Философски проблеми на физиката”, на студенти физици, математика - физика, химия – физика. Основна дисциплина е “Учебно – технически средства”, която чете на всички учителски специалности – начална педегогика, предучилищна педагогика, социална педагогика, трудово – политехническа и др. Преподава и дисциплините “Методология на педагогическите изследвания”, “Иновации в икономиката” и “Физически фактори на околната среда”, съответно в Икономическия факултет, Медико – педагогическия и Факултета по изкуствата.

Международните му прояви са твърде много. Бил е над 300 пъти в чужбина като експерт на ЮНЕСКО, експерт на фирми за играчки и др., избиран е за професор и е чел лекции в ЛГПИ – Ленинград, АПН – Москва, Киевски педагогически институт, Варшавски университет, Университета в Гжежов (Полша), Ватиканското висше учебно заведение в Ситард (Холандия), Университета в Брага (Португалия)...

Международните признания са:
- Член-кореспондент от 17.04.1996 г. на Международната информатизационна академия (МАИ) към ООН
- Физик на XXI век /10.09.1996 г./
- Академик на Световната университетска акадeмия “Платон” /20.02.2001 г./
- Награда от Балканската асоциация за нови технологии, мениджмънт и екология /05.1996 г./

Бил е ръководител секция в БАН (9 години), ръководител катедра “Педагогика” (7 години) към Трудово – политехнически ф-тет, на кайто е и зам. декан (7 години), ръководител катедра “Методика” (7 години) на Природо математическия ф-тет.
Член за два мандата на Висшия учебен съвет (1957 – 1965). Бил е член и председател на Национална комисия по изготвяне на учебни програми по физика за ЕСПУ (1960 – 1980). Член е и председател на Национални педагогически четения (1960 – 1980). Член е на Академичния съвет от създаването на Университета в Благоевград до 2000г. Научен секретар на Научния съвет към пед. и-т на БАН. Член на Научния съвет към Националния институт по образование.

Носител е на орден “Св. Св. Кирил и Методий” – I степен (1974г.)

Получил е от РНМЦТПО признание за публикуван най-значим труд по педагогика за 1986 г.

Майстор е на спорта – шахмат, I разряд – волейбол, баскетбол, стрелба, тенис на маса, висок скок, диск, 110 м. с препятствия.

Научната му дейност е свързана и с публикуването на около триста труда – книги, студии, статии. Четиринадесет от тях са в чужбина на седем езика – английски, немски, руски, полски, чешки, португалски и др. Една от любимите му тематики е за Найден Геров, автор на първия учебник по физика, издаден в Белград през 1849 г. Проф. Метев, е изследвал ръкописи, намерени в окаяно състояние в мазетата на наследниците на Н. Геров. Проучил е тиражът, как са използвани средствата на спомоществувателите, трима от тях са роднини на професора от рода Аврамови. Ръкописите на неизлязлата втора част на учебника “Извод от физика”. /Метев, В. Найден Геров и обучението по физика преди освобождението.-Физико-математическо списание, БАН, 1963, № 3, с. 161-175. Метев, В. Приносът на Найден Геров за обучението по физика.- Известия на педагогическия институт на БАН, 1967, ХХ, с. 155-180/.

Проф. Васил Метев работи в момента над две монографии – за Найден Геров и за историята на своя род.


БАЛКАПАН ХАН – хан в Цариград, в квартала Балкапан. През втората четвърт на ХIХ в. в него са се помещавали канторите на много български едри търговци.
----------------------------------------


ЗА СВОБОДАТА СИ ГЛАСУВАХА ПОТОМЦИ
НА ФИЛИП ТОТЮ И ДЯКОНА


Когато личният съветник на Джордж Буш гостувал на проф. Метев, се възхитил от богатата му библиотека

Науката е била страст за рода – свидетелство са многобройните дипломи от световни университети

Райна Метева вече гласува за по-добро бъдеще на двамата си синове

Мая ЛЮЦКАНОВА

В изборния ден екип на “Демокрация” гостува на семейство Васил и Райна Метеви. В уютна обстановка сред хиляди томове книги и семейни антики разговорливите домакини вече са се върнали от тъмната стаичка, в която са избрали бюлетина № 9.

Физикът професор Васил Метев е зам. декан в Югозападния университет и негов основател. Родът му има петвековна история. Прадядото е четник на Филип Тотю, а дядото – юрист. Документи свидетелстват за кръвната връзка с Левски. Комунистите недолюбвали родния му баща – художника Никола Аврамов. Васил навремето бил осиновен от семейство Метеви – петнайсети по богатство в България преди 9.IX.1944. После попилели фамилията по лагери и по чужбина – а фабрикантът Метев бил с 4 висши образования... Три жени умеели да шофират преди девети – царица Йоана, г-жа Метева и една лекарка.

“Семейството ми винаги е било против тоталитарната власт. Аз оцелях с много труд” – разказва професорът. Домът му е на мястото, където е живял Стефан Стамболов. С история и настояще са пропити неговите стаи, а обитателите – с оптимизъм, че на комунистическата ера и се вижда краят.

В-к “Демокрация” от 28 октомври 1996 г.

community.webshots.com/photo/34974491/47057448lCaYsw
----------------------------------------

НА ХАДЖИЛЪК В БЪЛГАРСКИЯ ЕРУСАЛИМ

Балкапан хан - средището на българите в стария Стамбул през XIX в.
Още през 30-те години на XIX век Цариград започва да се издига като главен общобългарски, стопански, политически и духовен център. Според различни данни, в навечерието на Освобождението, българската колония в града наброявала между 35 000- 60 000 души. Те произхождали от различни краища по българските земи - Тулча, Видин, Скопие, Битоля, Охрид, Солун, Одрин... Най-многобройни били занаятчиите и търговците от Калофер, Копривщица и Котел. Поради стабилните си стопански позиции в столицата /абаджии, кожухари, табакчии, търговци/ българската колония в скоро време придобила и сериозно политическо влияние пред Високата порта. Това позволило още през 40-те на XIX век Цариград да се превърне както в център на църковно-националните ни борби, така и във важен просветно-културен център на българите, в който се съсредоточили най- изявените дейци на духовното ни възраждане.

Център на цариградските заможни българи - търговци, занаятчии, родолюбиви дейци и интелигенция бил Балкапан хан в стария Стамбул. Той бил наречен така, защото някога си кавказки черкези, персийци и анадолци складирали в него освен бъчви със сибирско краве масло, и мед (на турски „бал"). Ханът се превърнал в средоточие на българите още през 1849 г., когато в него д-р Иван Богоров основал първата българска печатница в града. В нея се отпечатвал официозът на българите - „Цариградски вестник". В него се подвизавали и всички членове на български търговски и културно-просветни дружества. Тук получили житейската си подготовка и реализация в просветен, професионален и политически план мнозина българи. Така Балкапан хан започнал да играе ролята и на нещо подобно като българско консулство преди учредяването на Екзархията през 1870 г.

Ханът представлявал грамадна старинна постройка - кервансарай, какъвто бил например Куршум хан в Пловдив: двуетажна сграда, с правоъгълна форма, вдигната от камъни, тухли и хоросан. В него се влизало през голяма желязна врата, която стар и верен пазач вечер затварял, а сутрин отварял. Вътре, на първия етаж имало около 60 малки и влажни магазини за стоки, на втория етаж, застроен със сводове в ориенталски стил, се помещавали търговските кантори. На този етаж се излизало по големи каменни стълби, тръгващи близо до входа. Вратите на стаите и прозорците били тежки, железни. Към стаите и канторите водели два коридора, застлани с камъни. Над всяка кантора имало кубе и в него малка стаичка, в която живеели прислужниците. Целият покрив на сградата бил покрит с оловна ламарина, а под първия етаж бил разположен огромен зимник, където търговците държели на хладно някои стоки - масло, червиш (лой от варени кости) и др. В своето описание на хана д-р Иван Богоров пише, че в двора, наречен „капан" се продавали и други стоки с неприятен дъх - лой, лоени свещи, волски и биволских кожи, хранителни продукти. Зимникът се използвал и за склад на хранителните продукти на еничерите - оттогава датирал обичаят в хана да не влизат жени.

Вечер търговците и писарите от канторите се прибирали в къщите си, а в хана оставала само прислугата. Повечето търговци били българи, но имало и гърци, арменци, а в долните стаи пребивавали турци, персийци (аджеми) и други. По подобен начин изглеждали по-голямата част от останалите ханове край Балкапан хан - Чорапчи хан (в него живеели предимно копривщенци и панагюрци), Бояджи хан, който бил само за търговци, Илчи хан, където се приютявали пратеници и посланници на европейски държави, Зюмбюл хан, Папаз хан... Наблизо се намирала и най-голямата манифактура в града за вълнени дрехи - Хамбарът, в който също работели предимно българи - абаджии от Калофер. Те шиели дрехите на султанската войска - аскерът.

Днес трудно могат да се открият следи от тези сгради с типичната им късно-средновековна архитектура. В днешният Истанбул обаче има запазени немалко български светини. Всички те са дали основание някои историци да нарекат града „Българският Йерусалим".

www.journey.bg/information/main/feature/history/00600014.htm
----------------------------------------


ИЗЛОЖЕНИЕ
(МОРАЛА НА УПРАВЛЕНИЕТО)


от Лалю Василев Метев
Зам. председател на Младежки местен клуб на СДС - район Средец
и член на Районен съвет на СДС - район Средец

18 декември 1997 г.

Г-н Бакърджиев,
с голямо извинение и нежелание да Ви занимавам с глупости, се обръщам към вас (абсолютно неофициално), в качеството Ви на Вицепремиер, отговарящ за работата на Комитета по енергетика, и Председател на СДС-София. Поисках лична среща с Вас с едно единствено желание да Ви изложа своето недоумение и разочарование от действията на избрани от средите на СДС в изпълнителната власт личности и начина им на работа с тези от не властимащите.

Подчертавам, че никога не съм обичал интригантският стил на поведение, но винаги ще се съмнявам в хора, действията на които приличат повече на разпореждане с бащинията им, отколкото естествено държание в една политическа сила, каквато е СДС, и от която сила трябва да зависят, и се съобразяват с приетите правила - важащи, както за нас, така и за тези, които издигаме.

Изразявам своето учудване от действията (и бездействието вече повече от 3 месеца) на Председателя на Комитета по енергетика г-н Шиляшки по повод поканата, която лично ми бе отправена от Комитета да заема длъжността на Съветник на председателя (Началник канцелария). За да съм по-конкретен ще се постарая накратко да Ви запозная със случая.

В 13.40 ч. на 20 (сряда) август 1997 г. в мое отсъствие на домашният ми телефон, баща ми проф. Васил Метев приема странното (тогава) за мен предложение за работа чрез главния секретар на КЕ г-н Данаил Тафров. Връщайки се от почивка (Поморие) на 26 август в София съм уведомен за това обаждане и телефонирах на посочения от г-н Тафров телефон (9877472 или 8619431). Проведеният разговор освен, че ме учуди, ме и зарадва от безпристрастното и благоразположено отношение към един непознат за него член на СДС, каквото и поведение към всеки един от нас би трябвало да има. Уточнявам, че до този момент не съм имал личен контакт с хора от КЕ или съм познавал някого лично. По телефона г-н Тафров ме запозна с предложението на КЕ и аз приех принципно да заема посочената длъжност, защото тя напълно съвпадаше с опита и уменията, които смятам че притежавам, като бивш отговорен редактор на икономическо издание и специалността геология, която следвам в МГУ. Обяснено ми бе, че се очаква от мен да приложа опита си и участвам в работата на КЕ, като доверено политическо лице, за което е била извършена и съответната проверка, и са получени препоръки от лица, които и до сега не са ми известни. Ставаше въпрос и за някакъв Борд. Бях поканен за среща с председателя в близките дни (неосъществена поради заминаването му в командировка).

След посочения разговор, разговарях още два пъти с г-н Тафров, след негови позвънявания. На 2 септември бях поканен в КЕ в отсъствието на председателя да заема по спешност посочената длъжност, поради трагичните събития в мина Ив. Русев и поради освобождаването на стария служител. На 3 септември посетих КЕ и бях помолен ако имам възможност веднага да започна работа. Представен бях лично на двама от зам. председателите г-н Кирил Гегов и г-н Станчо Андреев (единият и.д. председател тогава) и получих тяхното съгласие да започна работа веднага. Показан ми бе кабинета и получих ключ. Г-н Тафров настоя да подам нужните документи и цветни снимки.

В същия ден към 17.30 ч. по спешност се завърна председателя на КЕ, от частното си посещение в САЩ (в-к Демокрация от 04.09.97), със за мен учудващо голямо закъснение, и след като в България умират първите 7 миньори (а говорим за милосърдие и професионализъм, Бог да ни пази от такива управници), не го пожелавам на никого.

В този ден работих до късно и изпълних всички поставени ми задачи, след което се прибрах скапан и веднага заспах. Сутринта дори нямах сили да се избръсна. Отидох на работа половин час по рано и започнах да правя прегледа на печата. След като г-н Шиляшки е запознат случайно с присъствието ми в КЕ, изразил своето учудване какъв е този негов съветник и кой си е позволил да го извика. Веднага бях извикан при него и в присъствието на двама неназначени млади служители, г-н Шиляшки се опита да разговаря с мен.

Интересни са въпросите, които ми бяха зададени и последвалите събития. Въпрос първи: Аз ли съм геологът. Въпрос втори: Какво съм работил. Отговорих: Общ работник (хамалин) в ТФСБХ, кожар, охрана на бившия Партиен дом ... и отговорен редактор на сп. Експерт (за непросветените най-известното и с най-голям тираж икономическо издание в страната). Последваха недоумяващи за мен лично констатации по нататък. Въпрос: Дай да го видим. Обясних, че дори различни служби на КЕ от 1992 г. са абонати на списанието и веднага му го предоставих (взех брой от личния състав на КЕ). Последва учудваща за мен реплика: Това издание на Мултигруп ли е. Без коментар. Въпрос трети: Какви езици знаеш. Отговор: Перфектно английки и руски, ползвам още няколко (общо десетина). Изразих готовност да изготвя проект за дейността ми. Последва благодарност и оттук започва недоумението ми от г-н Шиляшки. Цитирам по памет: Хубаво, защото има и други кандидати, и ще има интервю с всички (други кандидати така и нямаше, нито се появиха официално до момента).

На 8 септември (понеделник) при срещата ми с г-н Шиляшки (продължила не повече от минута в коридора) още веднъж ми бе благодарено и обещано да бъда извикан за въпросното интервю в някоя от следващите две седмици, върнах и ключа. Оттогава поне два месеца не се появи друг кандидат, не бе назначен никой и нямаше никакво интервю. Аз си чаках най-почтенно и май ще си остана само с чакането на нечие благоволение.

От 1 май тази година съм безработен, и какво от това, май месец изкарах в болница, успях за няколко месеца да напиша една енциклопедия от 1000 стр. за футбола, която се чудя как да финансирам вече четири месеца, за да види бял свят (може би наистина някое Мулти трябва да имам зад гърба си), семейството ми от всички възможни имоти за реституция, май само ще си остане с минали спомени за величие, тапия за образование сигурно трудно вече ще получа, ще продължа да се тровя с Арда (издържан от някоя Мулти-Груп) и т.н. Но кой го е грижа за обикновения човек, защото не е човек на Някого. За какво да се ядосвам.

Извинявам се за отклонението, но у мен възникнаха определено някои въпроси:
- НИС на СДС прие някакви правила, хубаво.
- Никой не се сети да ми каже, че анкетната ми карта е изпратена в КЕ, хубаво.
- Проверявали са ме, някой казал добра дума за мен, добре.
- Интервю, нямам нищо против.
- Но не разбирам кой трябваше до днес 19 декември, да ходатайства може би ....
- Значи Председател на СДС - Средец (Сотиров), е никой за Г-на (цитат: Не се безпокойте, ще му намерим някаква работа ...). Незнам как да ми звучи това.
- Председател на II Местен клуб (Мирева) след лична среща с г-н Шиляшки - Ужасен съм от размерите на корупцията в КЕ, затова в момента съм много зает ...
- Може би съдбата на обикновения човек нищичко не означава, за някого, и той е длъжен да седи, да се чуди и мае, и да чака благоволение да му се обадят .... барем да му върнат снимките ... за които е платил с пари взети на заем.
- Имайки нахалство на 28 ноември (с риск да ме обвинят, че много се интересувам и се бъркам в неща, които не са ми работа) посетих (за първи път в живота си) Национална координация и ... това е... все едно че не съм бил.
- В разговор с г-н Христакиев (8 декември) - разбрах, че не са изпращани повече анкетни карти на членове на СДС в КЕ от август месец насам ...
- Питам: Кой уволни (поради некадърност) свой служител в КЕ и той се намери на работа в МС ... от същия ден ...
- Питам: По кое време се назначаваха неопитни (за мен) служители за парламентарни секретари, без един ден трудов стаж и никаква компютърна грамотност, може би случайно ...
- Питам: Трябва ли да се засягам лично или просто такива са правилата на играта ... (дочуто)
- Уморих се да чакам промяна, просто ...

Позволих си да се обърна лично към Вас с едничка молба за съвет. Надявам се да бъда разбран правилно, защото нито съм кариерист, нито кой знае колко искам нещо, само едно обаче - уважение и човечност. Ако все пак някой реши пак да се възползва от уменията ми, нека не го прави отново по такъв бездарен и дилетантски (меко казано) начин.

Лалю Метев

*Който успее да наложи свой човек в енергетиката, държи половината власт в държавата. Тук става дума за големи инвестиционни проекти, лицензи, разрешения, преструктуриране, от които текат сериозни пари. Затова и специално внимание бе отделено на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси към МС. Тя замести Комитета по енергетика и по замисъл трябва да разработва и провежда енергийната политика на държавата. Агенцията приема плановете за общия енергиен баланс, одобрява програмите за енергийна ефективност, управлява фондовете в енергетиката, както и правата на държавата като собственик на дялове в търговски дружества от енергетиката. Шеф на агенцията - въпреки всички гафове, които направи като председател на Комитета по енергетика, и очевидната си некомпетентност в този отрасъл, - стана Иван Шиляшки. Около назначаването му на заседанието на правителството се разигра грандиозен скандал. Срещу Шиляшки се обявиха тогавашните вицепремиери Александър Божков и Евгений Бакърджиев (рядък случай на единодушие между двамата, които непрекъсното се бореха за надмощие в изпълнителната власт). Премиерът обаче се наложи и остана глух за всички предупреждения. Просто личната преданост на Шиляшки към Костов никога не е била под въпрос. Професионализмът в случая е без значение... Иван Шиляшки е изнесъл архива на енергийните фирми - ВКП е сезирана с писмо от 20.12.01 г. Прокуратурата е предприела законови действия.

Иван Шиляшки - Шилето? Това ли са кадрите на Иван Костов. Как ги подбира той. Това вече е голям проблем за СДС, неумението да се дава път на можещите, на знаещите. Основният проблем на СДС дойде от това, че се изграждаше като партия по времето, когато бе на власт. Така кариеристите, лицемерите и некадърниците с лакти си пробиха път напред именно заради властта. Изглежда, политическа организация трябва да се гради в опозиция. Хората, които отиват при нея тогава, са много по-различни.

Last modify date 8.7.201056152 visits