Лалю Василев Метев
Iniuria non excusat iniuriam

София 1000, meteff@lex.bg meteff@abv.bg
Начало
Правосъдие
Експроприация
Кланове и кръгове
Деловодна справка
Лев цимент
За контакти
Линкове
 
Друг сайт
English

Правосъдие

JUSTITIA FUNDAMENTUM REGNORUM

Quote: Oscar Wilde, One should always play fairly when one has the winning cards.
"Винаги трябва да играеш честно, когато държиш печелившите карти."


Национализират земя в Банкя по време на демокрация

През 1938-ма година Дора Аврамова (б.р. по мъж Лалю Метева, потомка на Христо Ботев) закупува на търг 38,2 декара земя в Банкя. Нотариалният акт е перфектен. На власт идват лошите тоталитаристи и любопитното е, че те не отнемат земята на Аврамова по нито един от законите, които те прокарват (б.р. ЗОЕГПНС, ЗТПС, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.).

Наследник на Аврамова е професор Васил Лалев Метев, уважаван учен както в България, така и в чужбина. Върху земята се настанява тъмната тоталитарна организация на чичковците с кожени тужурки и дълги нагани - УБО. С труда на следствени затворници УБО построява 5 вили за охолния живот на правоверни тоталитаристи. Но поради болезнената секретност, тогавашната държава не документира нито отнемането на земята, нито се издават каквито и да е документи за съответните сгради (б.р. населявани от "наемателите" Филимена Марковска - баба на милионерите Игор и Вени Марковски; "диамантеният бос" Сергей Превалски - зет на Петър Дюлгеров и разни други "ползватели"), намиращи се на улица Ропотамо, номер 10 (б.р. находяши се във Вилна зона "Банкя", квартал 28 - представляващ каре заключено между улиците "Цар Симеон", "Свобода", "Ропотамо" № 10 и "Явор" и състоящ се от имоти с пл.№№ 987, 1578, 1579, 1580, 1581, 1582, 1583, 1590 и 2389 по плана от преди 1960 г.).

След 1989-та година, професорът и неговите деца подават документи за връщане на имота по всички реституционни закони. Междувременно на мястото на УБО в имота се настанява национална тайна служба (б.р. ноември 2000 г.). По нейно изискване не можем да ви кажем коя е тя, въпреки че всеки жител на Банкя знае точното й име (б.р. скандалната Национална разузнавателна служба на другарите Димо Гяуров, Кирчо Киров и Бригадир Аспарухов).

Междувременно премиерът Иван Костов обявява имота за публична държавна собственост със секретно постановление, като обърква адреса и вместо Ропотамо №10, той национализира Ропотамо №2 (домът на Ефросина С. Киркова, тел.: 9833225). По-късно това се оправя (б.р. т.е. фалшифицира от Кмета на Банкя Милор Михайлов, бивш студент на проф. Метев). Но тъй като постановлението е секретно, секретни са и документите за държавна собственост, въз основа на които се прави обявлението за публично-секретна държавна собственост. А такива документи просто няма или поне никой не ги е виждал (б.р. Софийски градски съд, Върховен административен съд, Военна прокуратура, Военна апелативна прокуратура, Върховна касационна прокуратура, Столична община, Район "Банкя" и т.н.).

Областният управител на София (б.р. инж. Васил Маринчев, бивш кметски наместник на ТОА "Банкя"), който трябва да върне земята мълчаливо отказва да я върне. Софийският съд назначава експертиза и вещо лице (а.х. дело№ 1086/2000). СГС обаче взима невероятно решение. Отказва да върне имота, като пише, че не вярва на експертизата на собствения си експерт (б.р. не кедитира приетата и неоспорена от страните експертиза) и не назначава друга експертиза. Естествено Върховният административен съд не приема това решение на градския съд и го връща за преразглеждане (РЕШЕНИЕ № 5758 от 11.06.2003 на ВАС-Трето отделение). Междувременно тайните служби тормозят нещастните граждани (б.р. проф. Васил Метев в момента е 95% инвалид, след претърпяна тежка мозъчна операция по едно време с депутата Димитър Стефанов, има заболяване от диабет и се разхожда с придружаващия го навсякъде катетър, а съпругата му получава инфаркт през 2002 в сградата на Район "Банкя").

Метеви са съгласни, ако имотът е толкова важен за държавата, същата да им го заплати (б.р. съобразно Закона по пазарни цени, т.е. по 42 щатски долара за кв.метър, плюс дължимите наеми и пропуснати ползи, или с други думи става въпрос за сума от порядъка на $ 1 милион). Освен това те ще продължат борбата си и в международен съд, ако това се наложи.

2 седмици водихме преговори с Областната управа да ни даде становище, да ни покаже документите. Но уви, областният управител Росен Владимиров (б.р. бивш адвокат от Перник) отказа да изпълни това свое задължение, а един от неговите подчинени ни каза цинично:
"Нали им върнахме 6 декара от техните 24 (б.р. всъщност 100), други и това не получават."
(б.р. освен ако не платиш навреме рушвет... или междувременно не прекратят делото)

www.bnt.bg/shows/Chasten+Slychai/160703md02.htm

Излъчено на 16.07.2003 г. © Българска Национална Телевизия

Рейтинг на най-гледаните предавания в жанровете "Публицистика"
и "Коментари и анализи" през седмицата 14.07.2003-20.07.2003

№ 7; Канал 1; Дата: 16.07.03, ден: сряда; От 18:52, до 18:57; Предаване Частен случай;
Рейтинг 7.7%, рейтинг 576000; Пазарен дял 40.2%; Покритие 10.1%, покритие 755000.

Източник: TVplan/TNS People Meter System, ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН #29, стр. 15
----------------------------------------

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ


ПРЕПИС СЕКРЕТНО!

Р Е Ш Е Н И Е № 598

от 8 септември 2000 година


ЗА обявяване на недвижими имоти – частна държавна собственост,
за имоти – публична държавна собственост,
и предоставянето им безвъзмездно за управление на
Националната разузнавателна служба


На основание чл. 6, ал. 2 и чл. 15, ал. 3 от Закона за държавната собственост във връзка чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г. / Обн., ДВ, бр. 82 от 27 септември 1996 г., изм. и доп., бр. 8, 24, 45 и 62 от 1997 г., бр. 2, 29, 58 и 90 от 1998 г., бр. 13 от 1999 г. и бр. 14 и 70 от 25 август 2000 г../

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

Р Е Ш И:


1. Обявява недвижими имоти – частна държавна собственост,
за имоти – публична държавна собственост, както следва


а/ имот намиращ се в Банкя, ул. “Ропотамо” № 2, с три вилни сгради;

б/ втория етаж от сградата, намираща се в София, ул. “Христо Георгиев” № 10, състоящ се от 4 стаи, вестибюл, кухня, баня, 2 килера и входно антре с обща застроена площ 163,37 кв. м., 2 мазета с обща застроена площ 49,44 кв. м. и 37 на сто от общите части на сградата.

2. Предоставя безвъзмездно за управление на
Националната разузнавателна служба имотите по т. 1


3. Областният управител на област София да отрази
промените в актовете за държавна собственост.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Костов

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Елиана Масева

Вярно,
ЗА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
“ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦЕЛАРИЯ”: /п/ Джема Барух

..................................
Отпечатано в 1 екземпляр
Размножено в 4 екземпляра
Рег. № 6-05-165/11.09.2000 г.

Излъчено на 16.07.2003 г. © Българска Национална Телевизия
----------------------------------------

Афера с имота на НРС в Банкя върти Гяуров?

Какво всъщност вбеси Димо

Как си присвоиха частен имот със секретно постановление на Министерския съвет


Представете си как един хубав ден се оказва, че имотът ви всъщност не е ваш, а на разузнаването, на което е харизан с постановление на Министерския съвет. Да, България е правова държава, но въобще не си мислете, че може бързо да защитите правата си, тъй като постановлението е секретно, а върху компетентните органи се оказва сериозен натиск.

“Колегата ви да внимава, извършил е особено тежко престъпление”. Така размаха пръст Димо Гяуров на пресконференцията, на която се опита да обясни как се е сдобил с китния имот на “Константин Щъркелов” 5. Думи звучащи при всички положения като грозна заплаха, щом излизат от устата на шефа на разузнаването.

Какво написахме? В края на 1999 г. генералът купува апартаменти в кооперацията на тихата софийска уличка до кубинското посолство и паркхотел “Москва” за 4 пъти по-ниска сума от пазарната за този елитен район на столицата. Фирмата, построила имота, в същото време прави ремонти на сградите на НРС на “Хайдушка поляна” 12 и на “Ропотамо” 10 в Банкя. Тъкмо думичката Банкя обаче предизвиква неистов гняв у генерала. Защо?

На 2 август 2001 г. комисия от община Банкя отива до “Ропотамо” 10, за да определи линия за временна ограда. Служители на НРС обаче ги гонят с мотива, че става дума за секретен обект, като по този начин възпрепятсват изпълнението на служебните им задължения и дори ги заплашват с оръжие.

Какво се оказва? Теренът на “Ропотамо” 10 всъщност е реституирана частна собственост, като част от нея вече е върната на собственика проф. Васил Лалев Метев по надлежния законов ред, за което има заповед № РД-43-109/30.IV.1999 г. на кмета Стефан Софиянски и заповед № РД-57-60/2.III.2001 г. на тогавашния областен управител Васил Маринчев. Другата част от терена около почивните домове 1, 2, 3, 4 и 5 пък е обект на реституционно дело от същите собственици.

Адвокатите на Метев подават жалба за действията на служители на разузнаването до Военната прокуратура и на 5 октомври прокурорът подп. Стойчо Ненков нарежда на директора на НРС да осигури достъп до имотите на законния собственик проф. Васил Метев. Две седмици по-късно обаче, на 22 октомври, същият прокурор отказва да образува предварително производство срещу служителите на НРС, попречили на истинския собственик да влезе във владение, мотивирайки се, че със секретно решение № 598/8.IX.2000 г. на МС същият имот е бил обявен за публична държавна собственост, като на НРС безвъзмездно е било предоставено правото за управлението му. Въпреки, че областният управител е бил длъжен да отрази промяната в акта за държавна собственост, той не е сторил това, пише още във второто прокурорско постановление.

Тоест? От мотивите, вписани във второто постановление на прокурора Ненков, е видно, че изведнъж се появява постановление на МС, което собствениците не са виждали никога. Да кажем, причината е секретността. Само че как така един законен частен имот изведнъж се превръща в държавен с някакво си постановление, в което никой незнае какво пише. Все едно станалото вече скандалноизвестно жилище на г-н Гяуров на “Константин Щъркелов” 5 да бъде подарено от МС на другата служба – НСС. Може ли да е секретно нещо, когато се отнася за частен имот и по никакъв начин не е свързано с националната сигурност? Какви преписки са представили служители на НРС на кмета на Банкя, след като сем. Метеви имат всички документи на законни собственици на парцела? Нещо повече – Метеви са платили и всички дължими данъци за тях и не е ли по смисъла на всички видове законодателство един имот на този, който плаща данък за него? “Някой е представил документ с невярно съдържание или документ, който е скрит от публичното пространство. Но къде отива конституционната равнопоставеност щом кметът на Банкя може да се запознае с документите на НРС (ако ги има), а законния собственик дори не знае за съществувавето им”, коментира адвокатът на Метеви проф. Димитър Марковски.

Оказан ли е натиск върху прокурора Ненков и защо само в разсттояние на 17 дни той издава две противоположни постановления е другият голям въпрос. Според Марковски вината не е на прокурора. “След 30 години трудов стаж познавам чудесно магистратурата, той е бил просто подведен от НРС”, убеден е адвокатът.

Друг твърде странен факт е, че изведнъж във второто прокурорско постановление се появява адресът “Ропотамо” 2. Имотът, за който тече скандалът, обаче е на “Ропатамо” 10. Откъде идва разминаването и свързано ли е то със секретното постановление № 598 на МС?

Мястото на “Ропотамо” 10 е златна хапка. Навремето тук са построени вили на ЦК, използвани от партийния елит за отмора и творческо вдъхновение. А златните хапки не са за случайни хора като Метеви. Затова и срещу тях е впрегната цялата държавна машина. Наложило им се е да си сменят адвокатите, тъй като са били заплашвани, заплахи са получавали и самите собственици. Сегашният адвокат проф. Марковски отказа да отговори на въпроса дали и на него му е оказван натиск така: “Засега не коментирам. Нека умните хора да се сещат сами.”

Отлично информиран източник довери, че Гяуров явно много е харесал имота в Банкя. По негово нареждане била направена сериозна подготовка той постепенно да бъде изваден от регистрите на службата и да се преотстъпи на фирма, която да построи сгради там. Като видял в публикацията на “Република”, че се споменава Банкя обаче, той направо полудял, защото плановете му били на път да се развалят. Собствениците щяха да ги принудят да си траят – така или иначе, категоричен е източникът ни.

От данните е видно, че са извършени сериозни закононарушения. С едно единствено оправдание – секретност. Но не се ли използва тази секретност просто като параван за нещо друго? Добре ще е последният въпрос да го зададе и прокурор.

ИВАН ПЪРВАНОВ
----------------------------------------

Само административни нарушения и грешки ли са това, сторени от високо образовани и квалифицирани държавни служители и юристи, или върху тях е оказан властови натиск да прескочат закона? Търговия с влияние или упражняване на влияние за облага, това са вече допълнения на определението за корупция и корумпираност.

Предприетите действия от Министерския съвет и в частност областната управа по своята същност представляват Национализация на частна собственост и могат да се определят като антиконституционни.

Тук е важно да отбележим, че само богатството и трапезата не са достатъчни, за да се твърди за някого, че живее "в комунизма". Нужно е и още нещо: тази трапеза и богатства да ги е получил НАГОТОВО, без – в някакъв смисъл – да ги "заслужава". Например началникът с голямата заплата, който не върши нищо, но си живее по силата на превзетия от него пост. Или, на по-долно стъпало – склададжията или управителя на ресторант, които здраво "бъркат в кацата с меда". Или на най-високата йерархия: хората от бившето Политбюро и ЦК, те си живеят във вили на УБО, возят ги в коли на УБО шофьори на УБО, УБО ги храни, пои, облича, обслужва, УБО ги води да гърмят по мечки и глигани в ловните стопанства, изобщо – живеят си, както казва народът, "като Симеончовци".

И така, главните обитатели в комунистическия кошер са търтеите – дотук добре, всичко прекрасно се съгласува както с официалната пропаганда, така и с практическите наблюдения. Но нали за да има за търтеите мед, трябват и пчели-работнички! Не може всички да живеят в комунизма, трябва да има и хора извън него, да го обслужват. И понеже всички искат да се намъкнат вътре в комунизма, налага се той да бъде заграден с двойна телена ограда от тип "кльон", с пазачи, кучета и тъй нататък, а достъпът до него да бъде строго ограничен и регламентиран.

Така стигнахме до основната парадигма, с чиято помощ ще се мъчим да осмислим света около нас – КОМУНИЗЪМ ЗА ОГРАНИЧЕН БРОЙ ЛИЦА.


community.webshots.com/album/35314324wkGVbp

СТОЛИЧНА ОБЩИНА

РЕШЕНИЕ № 10 от 20 май 2002 г.


На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 22, ал. 1 ЗМСМА, чл. 3, ал. 2 и ал. 3, т. 2 и чл. 4, ал. 2 ЗПСК Столичният общински съвет приема списъците по чл. 3, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗПСК съгласно приложения № 1 и 2. /Председател: Антоан Николов/

III. Списък на обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3 по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗПСК /б.р. Закона за приватизация и следприватизационен контрол/

Район "БАНКЯ"

31. Вила 4, ул. "Ропотамо" 10 (б.р. наемател: "Диамекс" ООД - собственост на Сергей Иванов Превалски, зет на наскоро починалия Петър Дюлгеров).
32. Вила 5, ул. "Ропотамо" 10 (б.р. наемател: Филимена Владимирова Марковска, вдовица на бащата на македонската азбука акад. Венко Марковски).


(б.р. апетитни парчета от баницата, не мислите ли - незаконно построени вили в частен имот с възстановено право на собственост, висящи съдебни дела и наложена съдебна възбрана, междувременно обявен със секретно постановление на Министерския съвет за публична държавна собственост и хоп, вилите са обявени престъпно... за продажба)

www.sofiampa.com/spisak.html
----------------------------------------

ПОСТАНОВЛЕНИЕ
Гр. София, 05.10.2001 година

Подполковник СТОЙЧО НЕНКОВ – прокурор при Софийска военноокръжна прокуратура, след като проучих материалите по преписка № 1088/2001 година, по описа на Софийска военноокръжна прокуратура,

УСТАНОВИХ:

Преписката е била заведена по повод на жалба от проф. Васил Лалев Метев от гр. София, срещу действия на служители от МВР.

От събраните в хода на извършването на предварителна проверка материали се установява следната фактическа обстановка:

На професор Метев е била възстановена собствеността върху имоти с планосним.№ 1579, 1580, 1581, 1582, 1583, 1590 в кв.28 – по плана на гр. Банкя, област София, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС и на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Закони.

Със заповед № РД-57-60/2001 година областният управител на гр. София е наредил да се деактуват въпросните имоти.

След като съответните длъжностни лица от СГО и 09 РПУ – София са предприели законни действия по изпълнение на заповедта и въвод във владение на законните собственици, служител на НРС не ги е допуснал да изпълнят това действие.

По безспорен начин е било установено, че цитираните недвижими имоти са стопанисвани до момента от Националната разузнавателна служба.

С оглед изложеното и на основание чл. 180 от НПК,

ПОСТАНОВИХ:

Директора на Националната разузнавателна служба да осигури достъп до недвижими имоти с пл.№№ 1579, 1580, 1581, 1582, 1583, 1590 в кв.28 – местност в.з. “Банкя”, по плана на град Банкя – област София, с оглед въвеждане във владение на законния собственик – професор Васил Лалев Метев.

Копия от постановлението да се изпратят на същия – град София, ул. Раковски № 122, вх. Б, ап. 17, за сведение и на директора на НРС – за изпълнение.

ВОЕНЕН ПРОКУРОР
ПОДПОЛКОВНИК подпис /НЕНКОВ/

Изготвил-подп.Ненков
Написала-Гърчева
Екз.1-ДНРС
Екз.2-Метев
Екз.3,4-КД

----------------------------------------

Уважаеми г-н Метев,

Благодарим Ви за e-mail писмото, което сте изпратили до Администрацията на
Президента на Република България. Благодарим и за доверието, което
демонстрирате по този начин към институцията на президента, въпреки
ограничените му възможности за намеса в този случай.

За съжаление, поради огромното количество получени по интернет писма,
Президентът не може персонално да отговори на всяко едно. Все пак, екипът от
секретари и технически помощници на Президента имат служебното и
професионално задължение да разгледат и вземат отношение към всяко едно
писмо на гражданин, към всяка ценна идея и препоръка.

Поради естеството на Вашата молба, предполагаме, че е необходимо да
депозирате при нас копия от документите, които отразяват фактите и
обстоятелствата по Вашето дело. Можете да подадете необходимите документи -
лично или чрез ваш близък - до нашата Приемна, София 1123, "Дондуков" 2 ,
работно време: понеделник-четвъртък 10.00-12.00 и 14.30-17.00 часа Тел: (02)
9239333 /централа/.

Междувременно все пак се надяваме отговорните органи да реагират по
законосъобразния начин, за да получите справедливо отсъждане по предмета на
Вашата молба.

Е. Илиев, експерт, Администрация на президента
Понеделник, 21 Октомври 2002 19:06:49
----------------------------------------

Разпореждане № 9

на Бюрото на Министерския съвет от 27.02.1990 г.


за предоставяне на резиденции и ловни стопанства за нуждите
на здравеопазването, образованието, почивното дело и туризма


Обн., ДВ, бр. 22 от 16.03.1990 г., изм., бр. 75 от 15.09.1992 г.

БЮРОТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
РАЗПОРЕДИ:

5. Преустановява се предоставянето на вили, собственост на държавата,
за лично ползуване от ръководни кадри.


Службата за охрана при Държавния съвет (Пето управление на Комитета за държавна сигурност /КДС/ - за безопасност и охрана, т.нар. УБО, сега - Национална служба охрана /НСО/) да предаде за стопанисване на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (сега АДИС - търговско дружество намиращо се в процедура по приватизация) вилите в района на Бояна - "Панорамен път", включително и спортния комплекс, и вилните сгради в Банкя - ул. Свобода 2 (б.р. Вили 1, 2 и 3 находящи се в кв. 28 на в.з. Банкя - обитавани от академиците Сава Цолов Гановски, Пантелей Зарев и Георги Георгиев Джагаров), за отдаване под наем на чуждестранни представителства, фирми и други организации срещу валута. Основната част от валутните постъпления в процент, определен от Министерството на икономиката и планирането и Министерството на финансите, да се внася в държавния бюджет.

9. Изпълнителните комитети на областните и на общинските народни съвети до 31 март 1990 г. да извършат преглед на всички ловни хижи, вили и представителни домове на народните съвети и на обществените организации, построени с държавни средства или неправилно отнети от други организации, които да се предоставят по установения ред за нуждите на здравеопазването, просветата, почивното дело и туризма.

www.journey.bg/information/normi/zakoni/07400108.htm
----------------------------------------

ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ІІІ ОТДЕЛЕНИЕ
ТУК

ПИСМЕНИ БЕЛЕЖКИ

ОТ: адв. Б. Бончева – повереница на проф. Васил Лалев Метев – жалбоподател

ПО: адм. Д. № 10668/02г.
ВАС ІІІ – то ОТДЕЛЕНИЕ

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

От името на моя доверител моля, да уважите подадената жалба срещу решението по адм. Д. № 1086/00г. СГС, ІІІ –Е отд., да отмените същото като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и вместо него да постановите друго, с което да уважите жалбата ми срещу мълчаливия отказ на ответника по жалбата, като ми признаете правото на собственост върху имоти с пл. № 7050987 /стар пл. № 1578/ и пл. № 7020987 /стар пл. № 987/ от кв. 28 на вилна зона Банкя с обща площ 16871 кв.м. заедно с построените незаконно върху имотите пет вилни сгради с гаражи и заедно с всички законни последици от това.

Считаме решението по адм. д. № 1086/00г. СГС, ІІІ –Е отд. неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните наши съображения :

І.В решението си съдът приема, че “Постановеният мълчалив отказ се явява законосъобразен …”, подобно съждение е неправилно, а и нелогично. Считаме, че мълчаливият отказ по никакъв начин не може да бъде законосъобразен.

Съображения :

1.Тъй като по същество, а и съгласно легалното законово определение мълчаливият отказ представлява непроизнасяне на административния орган с дължим административен акт в съответен срок, във всички подобни случай, както и в конкретния казус НЯМА ОБЕКТИВНИ КРИТЕРИИ, по които решаващият съд да прецени законосъобразността на отказа, за да я потвърди.

2. Мълчаливият отказ не може да бъде законосъобразен и поради факта, че НЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА на чл. 15 ал. 1 и ал. 2 ЗАП относно вида на административния акт и формата, в която следва същия да бъде издаден, както и по отношение на реквизитите в него представляващи всеки от тях поотделно и всички заедно задължително условие за неговата законосъобразност.

Считаме, че приравняването от закона на мълчаливия отказ на отказа постановен с мотивирано решение съгласно изискванията на ЗАП е само по отношение възможността същия да бъде атакуван, както и за да не се допускат безсрочни административни бездействия, поставящи гражданите и организациите в невъзможност и за определен срок да получат търсения индивидуален административен акт.

ІІ. Неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че не е налице идентичност на процесните имоти с тези по н. а. № 114/38г. , от които доверителят ми претендира да черпи права на собственик.

Неточностите в съжденията на съда, елиминирането на безспорни доказателства са довели до неверните изводи на съда, послужили като единствено основание да бъде отхвърлена жалбата срещу мълчаливия отказ.

Така:

1.Съдът постановил решението обсъжда протокол № 309/6.VІІ.1948г. и протокол № 2/30.ХІ.1949г., за да достигне до извода, че земите на наследодателката на доверителя ми са включени почти изцяло в държавния поземлен фонд и то точно земите по н.а. № 114 /38 г., който също се обсъжда.

Като оставим настрани простата аритметична сметка по тези документи, сочеща, че с н.а. № 114/38г. са закупени 34,700 дка, а съгласно двата цитирани от съда протокола на наследодателката Дора Метева са ù оставени 32 дка /обработваема земя и стопански двор/ и са ù отнети 29 дка, или общо по двата протокола фигурират 61 дка земя, което явно сочи за неверни или неточни данни в протоколите, които би следвало да ги направят негодно доказателство за вписаните в тях обстоятелства, по важно е следното:

Обсъждайки двата протокола, съдът ИЗОБЩО НЕ Е ОБСЪДИЛ, нито взел предвид протокол без № от 17 юли 1952год., в който се индивидуализират оставените за ползване от Дора Метева земи “овощна градина”, но и който сочи, че към 1952г. все още независимо, че в предишните протоколи е посочен, че са окончателни, въпросът със земите, подлежащи на включване в ДПФ все още не е решен.

2. А/ В мотивите към решението си съдът обстойно се е спрял на представените по делото извадки от Разписен лист, като е приел, че същият не установява правото на собственост поради факта, че не е посочено към кой план е този лист.

Този извод не отговаря на данните по делото. В изготвената, неоспорена и приета по делото експертиза, некредитирана обаче от съда /по-долу ще се спра на това/ категорично е посочена годината 1954 година, като е уточнено, че разписният лист е към проекта за дворищна и улична регулация.

Б / Обсъждайки разписния лист съдът приема за важен факта, че в разписния лист вместо собственицата Дора Метева е вписан съпругът - Лалю Метев и че е от съществено значение, че е вписан мъжа, а не жената от едно семейство /доверителят ми както е видно от представените по делото удосто -верения за наследници е единствен наследник и на баща си Лалю Метев/.

В / В допълнение съдът съпоставя данните за други имоти вписани в разписния списък с други собственици, което по наша преценка е недопустимо, тъй като тези имоти /№№ 1580, 1581, 1583 и 1590/ НЕ СА ПРЕДМЕТ НА НАСТОЯЩЕТО ПРОИЗВОДСТВО и въпросът за тяхната собственост не може да докаже верността или неверността на записа по отношение процесните имоти.

Отделен е въпросът, че с такова недопустимо обсъждане решаващият съд официално поставя под съмнение правилността на действията на кмета на Столична община, който със Заповед № РД- 43-109/30. ІV. 99год. е отменил отчуждаването и е възстановил в лицето на доверителя ми собствеността върху тези имоти. Под съмнение се поставят и действията на ответника по настоящето производство - областният управител, който със заповед № РД–57-60/2.ІІІ. 2001 год. е деактувал въпросните имоти.

Тези действия и заповеди самият решаващ съд е изложил в началото на стр. 2 от решението си /което също е недопустимо, тъй като тези имоти не са предмет на настоящето дело/.

3. Превратно е тъкуването и по отношение Обявлението от 7. VІІІ. 58год. до собствениците, включващо процесните имоти. Ако наследодателката Дора Аврамова не е била собственица и процесните имоти са ù били иззети по ТПС и включени в ДПФ същата не би имала интерес, нито Банкярската община би ù връчила въпросното Обявление. Освен това обявлението изрично посочва включването на процесните имоти в проекта за вилна зона Банкя и отреждането им за МВР - почивни домове, така, че доказателствената сила на този документ е двуяка - същият освен собственост към датата на издаването му, доказва и идентичност на имотите с процесните такива. Вторият аспект не е взет предвид, нито обсъден от решаващия съд.

4. Обсъждайки скицата от 4. ІХ. 2001г. относно им. Пл. № 987, съдът погрешно приема, че същата е по кадастралния план одобрен ПРЕЗ 1960 год. В скицата изрично е посочено, че става дума за кадастрален план одобрен ПРЕДИ 1960год.

Вярно е, че не е посочена датата на одобряването на плана, но факта, че Дора Метева е посочена в същата като собственица и това е въз основа на план одобрен преди 1960г. да започнат отчужденията предвидени за вилната зона е достатъчно , за да се направят изводите относно идентичността на имотите и тяхната собственост, както и това, че същите не са били включени в ДПФ.

5. Същото е положението с обсъдените от решаващия съд 2 броя удостоверения по чл. 13 ППЗСПЗЗ и приложените към тях скици №№ 111 и 113 от 10.І. 2002г. В удостоверенията изрично е посочено “стар кадастрален план”, а в скиците изрично е посочено, че планът е “от преди 1960 година”.

6. АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИ са изводите на съда, че не е доказана идентичността на собствеността на Дора Аврамова /по мъж Метева/ и претендираните имоти.

Така:

А / Предложението на район “Банкя” от 26. ХІ. 98г. по преписка вх.№ ДИ-94 –В- 8 от 13.V.98г. т.2 независимо от становището за отказ /неправилно, тъй като както вече изложихме имотите не са били вече одържавени по ТПС/ е категорично по отношение собствеността като даже изяснява, че част от имот пл. № 1578 е освободена и оставена във владение на Дора Аврамова. Категорично е посочен и факта, че имотите не са били предмет на отчуждение. И това решаващият съд определя като "индиция"за идентичност.

Съвсем отделен е въпросът, че това предложение изобщо не е обсъдено
от съда, а само споменато по повод “индицията”.

Б / Двата броя удостоверения по чл. 13 ППЗСПЗЗ и скиците към тях с №№ 111 и 113 от 10. І. 2002 год. също приети от съда само като “индиция”, категорично сочат, че в разписните списъци имотите по “стар” /съгласно у-нията/ и “от преди” 1960г. /съгласно скиците/ са били записани на Дора Аврамова. Освен това в двете скици планоснимачните номера на имотите 987 и 1578 /частта процесна по това дело/ са посочени и с новите им имотни номера и изрично е посочено “идентичен с имот”. Така новообразуваният имот № 7020987 изрично е уточнено, че е идентичен с имот № 987 от кв. 28, а новообразувания имот № 7050987 също изрично е уточнено, че е идентичен с имот № 1578 от кв. 28.

В / Останалите посочени като “индиция” доказателства – приложенията към експертизата вече бяха обсъдени по-горе.

7. Неправилен е извода на решавация съд, че следва да се съобразят и данните по делото за извършени от наследодателката Дора Метева отчуждавания на земеделски земи по реда на ЗТПС, както и данните за заявено възстановяване на земеделски земи на името на същата по реда на ЗСПЗЗ.

А / Ако съдът наистина е следвало да съобрази тези данни и това не е направено, както е видно от делото, то съдът е допуснал съществено нарушение на задълженията си.

Б / Всъщност такова съобразяване е недопустимо и ако би било извършено от съда, то би било неправилно, а частично би представлявало и самосезиране.

- Извършените от Дора Аврамова - Метева отчуждавания на земи, първо, не са по реда на ЗТПС както сочи съдът. Никъде в удостоверението, което съдът има предвид не се сочи подобно нещо. Освен това от същото у-ние № 6089/ 13.Х. 1960г. на Банкянската община е видно, че не става дума за земеделски земи, а за дворни места с жилищни сгради /2 броя/.

Същите не са предмет на делото и съдът би се самосезирал ако ги включи в обсъжданията си /както впрочем е направил, обсъждайки в мотивите си отчужденията и възстановяването на имоти пл. № 1579 до 1583 вкл. и 1590, както и отчужденията по ЗПИНМ на имоти пл. № 1578/ в непроцесната по това дело част /и им.пл. № 2389/.

- Колкото до обсъждане на данни за заявеното възстановяване на земе -делски земи по реда на ЗСПЗЗ, за възстановяване по този закон явно не може дори да се говори. Процесните два имота, както това е видно от всички материали по делото, не са били никога включвани в ТКЗС, ДЗС или сродни организации, придобили са селищен характер и както евентуалното им отчуждаване /ако такова беше направено/, така и възстановяването на собствеността следва да се движат по благоустройствените закони, респ. по ЗОСОИ.

Данните за евентуално възстановяване по ЗСПЗЗ идват от предложението на Община “Банкя” по преписка вх. № ДИ–94-В–8 от 13.V.1998год. , където в т. 2 след мнението за отказа възстановяването на собствеността по благоустройствените закони поради неотчуждаване на имотите, общината дава становище, че възстановяването може да се извърши по ЗСПЗЗ, като издава и съответните две служебни у-ния по чл. 13 от ППЗСПЗЗ.

8. Съвсем НЕОСНОВАТЕЛНО при постановяне на решението си съдът не кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение идентичността между закупените през 1938 година имоти и претендираните имоти пл. №№ 987 и 1578.

Експертизата е неоспорена от ответника по жалбата и е приета в с.з. на 22.І.2002г. Не са представени други доказателства, които да оспорят по някакъв начин заключенията ù при съпоставянето им от страна на съда. При това положение, считаме, че съдът е следвало да приеме заключението в неговата цялост и същото да послужи за основа на решениято му.

Всъщност експертизата не е обсъдена и в останалите и части, въпреки че е посочено, че само по отношение идентичността не се кредитира. Това от своя страна представлява процесуално нарушение от страна на съда.

9. Неправилен е изводът на съда и в тълкуването на закона по отношение това, че въпросът за собствеността не се разглежда в амнинистративните и съдебни производства по ЗОСОИ само в случаите на спор за собственост. Такова разсъждение, от една страна лишава от смисъл разпоредбата, че собствеността се възстановява в лицето на този, от когото имота е отчужден, като го стеснява единствено до случаите на налични спорове за собственост, от друга страна – повече от явно ни се струва, че такъв спор може да не въз- никне или да възникне по-късно.

Освен това административното или съдебно производство по възстановяването на собствеността върху отчуждените имоти изключва възможността в това производство, дори и когато е съдебно да се включат исковете по спор за собственост. Означава ли това, че дължащият акта административен орган ще изчаква дали ще възникне спор за собственост или ще откаже в нарушение на законовата разпоредба възстановяване поради подозрение, че претендиращия не е собственик ?

10. Видно от гореизложеното, както и при преглед на материалите по делото, съдът постановил обжалваното решение не е обсъдил редица наши доводи, както и представени и приети по делото доказателства по отношение на имот пл. № 987 и 1578. Вместо да разгледа жалбата на доверителя ми с оглед предявената в нея претенция и в изпълнение на задълженията си по чл. 188 ГПК, съдът сам заявява по отношение намиращите се в имота постройки и законността им /а без да го заявява го прилага частично и по отношение на земята/, че не следва въпросите да бъдат обсъждани. С това считаме, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и което считаме, че прави жалбата ни основателна и доказана.

Моля гореизложеното да вземете предвид при постановяване на решението си като ни присъдите и разноските в двете инстанции.
----------------------------------------

ЧРЕЗ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. СОФИЯ

КАСАЦИОННА ЖАЛБА

от проф. Васил Лалев Метев
от гр.София, ул. Раковски № 122, вх. Б, ап.17; ЕГН: 3110086660

ПРОТИВ:
Решение на СГС по АХдело №1086/00г.
по описа на СГС III-Е отделение

на осн. чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК
във връзка с чл. 11 ЗВАС

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

С Решение постановено по АХдело№1086/2000г. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата ми като неоснователна, срещу мълчаливият отказ на Областен управител на обл.София-град по заявление вх.№РД-97-00-6475/98г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ (ДВ, бр.107/97г.), за недвижими имоти пл.№№ 987 и 1578 от кв. 28 /стар: кв.1/ по плана на с.Банкя одобрен със заповед № 3804/12.07.55г. на МКСБ (ДВ, бр.76 от 20.IX.1955г., стр.2).

В мотивите си СГС е счел, че не е доказана идентичността между съществуващите имоти и претендираното обезщетение, и че моята наследодателка е била безспорно собственик на процесните имоти, поради което не е налице условието на чл. 2 , ал. 1 от ЗОСОИ. Въз основа на така направения извод, съдът е намерил за уместно, че обсъждането на въпросите касаещи обезщетението и постановения мълчалив отказ се явяват основателни и следва да бъде отхвърлена жалбата.

Посочвайки гореизложеното, считам че Решението на СГС постановено по АХдело№1086/2000г. се явява неправилно и необосновано, и постановено в нарушение на разпоредбите на ЗОСОИ, поради което и излагам подробно своите мотиви:

1.Безспорно по делото е установено, че подадената от мен жалба против мълчаливия отказ на Областния управител на обл.София-град е допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, като с нея се атакува мълчаливия отказ.

2.Към преписката и към представените по делото доказателства категорично е установено, че моята наследодателка Дора Василева Аврамова – по мъж Лалю Метева, чийто единствен наследник съм аз, е придобила чрез покупко-продажба недвижими имоти подробно описани в нот.акт №114, т.ІХ, рег.1743, нот.дело№1362/1938г. в местностите “Търнов рид”, “Чеканица” и др. с обща площ 38,2 декара.

Макар и да е била земеделска процесната земя след включването й в регулационния план на с.Банкя през 1955 г. тя е изгубила своя земеделски характер и е придобила селищен характер, поради което за нейното отчуждаване следва да бъдат изпълнени редът и условията на законите с териториално-устройствен характер: ЗПИНМ (Обн., ДВ, бр.227/01.10.49г.), действащи към момента на отчуждаването. Този неизменно поддържан от мен довод сочи на извода, че съм заявил претенция за обезщетяване за земя със селищен характер, която е била отчуждена от държавата не по установения законов ред на основание в чл.1 и сл. от ЗОСОИ във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ. Вместо да разгледа жалбата с оглед на така заявената от мен претенция и в изпълнение на задължението си по чл. 188, ал. 1 ГПК и във връзка с чл. 45 ЗАП да обсъди този довод за характера на одържавената земя, съдът, е приел (при това и в разрез със събраните от него доказателства, вкл. и на неоспореното писмено заключение по изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза), че в случая може би се касае за земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, въпреки включването и в чертите на населеното място.

Този извод на СГС би бил правилен само при наличие на доказателства, че тази земя, макар и намираща се в строителните граници на с.Банкя, е била включена в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Такива данни обаче по делото няма. Напротив, данните са, че по разписния лист към проектоплана на уличната и дворищна регулация имотите с пл.№№ 987 и 1578 в кв.28 са записани не на ТКЗС или ДЗС, а на наследодателката ми по мъж Лалю Метева /съгласно тогава действащите правила за имената/.

По делото категорично е установено, че процесната земя не е била внасяна в ТКЗС или ДЗС и по тази причина в разписния лист (имотната ведомост) към кадастралния план от преди 1960г. е записана като собственост на съответното лице, а не на ТКЗС или ДЗС, защото е била включена в регулационния план от 1955г. (ДВ, бр.76/20.IX.1955г., стр.2) на с.Банкя и записана въз основа на нот.акт№114/1938г. от народния съдия от гр.София., изпълняващ и функцията на нотариус при същия съд, в разписния лист (имотната ведомост) към кадастралния план като собственост на наследодателката ми починала през 1967г. /Бележка: Лалю Метев, починал 1957г./. На такова становище е и ВАС изразено в Решение № 115/28.2.2000 г. по а .д.№ 55 на III а.о., АдмПр 1/2000,№18,с.89.

Съдът без каквото и да е основание, е счел, че не е доказан и факта, относно отчуждаването през 1969г. по реда на ЗПИНМ на собствените ми по наследство имоти с пл.№№ 1578 /нов 1794/ и 2389 с обща площ от 2500 кв.м. от кв.28 по плана на в.з.Банкя, като тези изводи не кореспондират нито с представените по делото нот.акт№114/38г., нито предложението на Район “Банкя” от 26.11.98г. по преписка вх.№ДИ-94-В-8/13.05.98г., нито от представените по делото скици, които категорично доказват както нахождението на процесните имоти, така и тяхната идентичност съгласно скици №№112 от 10.01.2002г. издадени от оторизираното лице по реда на ЗКИР /ДВ, бр.34/00г., в сила от 01.01.2001г./ и цялостно изследвани в приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Виж: Заповед на Столичния кмет РД-57-104/22.02.99г.

3.Представените по делото и посочените в приетата и неоспорена експертиза писмени доказателства, разписния лист /имотната ведомост/ към кадастралния план от преди 1960 година и скици – стари и нови такива, които очертават ясно и категорично границите на имотите, и посочват имената на собствениците им. Представени по делото са и доказателства относно заснемането на процесните имоти през 2000г., когато е дигитализиран стария и действащия кадастрален план, както и регулационния план за кв. 12, 17, 18 и 28 от в.з.Банкя, въз основа на картен и документален материал и са определени границите на бившите имоти и координатите на всички гранични точки в Координатната система: 1970г. След извършеното анкетиране и заснемане на процесните имоти, същите са включени в одобрения комбиниран кадастрален и регулационен план на гр.Банкя от 2001г. и са записани в Списъка по собственици на старите кадастрални единици на в.з.Банкя под нов пл.№ 987 с обща площ 26612 .13 кв.м. на името на Дора Василева Аврамова (номер 01942), въз основа на което и по съд.удостоверение от 17.12.2001г. са издадени скици с №№ 111 и 113/10.01.2002г. на имоти пл.№№ 987 и 1578 от кв.28, удостоверяващи тяхната идентичност, право на собственост, граници, вид и тип по реда на ЗКИР /ДВ, бр. 34/00г., в сила от 01.01.2001г./ от оторизираната фирма.

Без каквото и да е основание, съдът, без ответника да е оспорил или поискал друга съдебно-техническа експертиза не се е съобразил със заключението на вещото лице и фактическите констатации направени от него, и по специално, че имотите придобити чрез покупко-продажба на публичен търг съгласно нот.акт№114/38г., произведен по изпълнително дело№201/1937г., са включени в проекто регулационния план на с.Банкя, а през 1955г. са включени и в одобрения регулационен план за кв.28 под пл.№№ 987 и 1578, което обстоятелство категорично доказва идентичността на имотите по нот.акт като документ удостоверяващ правото на собственост на наследодателката Дора Аврамова Метева, и възникналото право на мен, като нейн единствен наследник на обезщетение на основание чл.2, ал.6 съгласно разпоредбите на ЗОСОИ.

4.Съществен принцип е проведен в разпоредбата на чл.2, ал.5 (нова: чл.2, ал.6) ЗОСОИ в тълкователно решение на Конституционния съд изразено с Решение №4/11.03.1998 г. (Обн., ДВ, бр.30/98 г.), а именно:

8.Б.”Законодателят е приел, че всички строежи, извършени върху подлежаща на реституция земя, респ. направени други промени след 25.II.1992 г., се приравняват на случаите на незаконен строеж, при което имотът се връща на собственика на земята, а на строителя се признават правата на недобросъвестен владелец. Задълженията на недобросъвестния владелец за добиви и обезщетения по чл. 73 ЗС възникват от момента, в който по закон собствеността е възстановена - от 25.II.1992 г.

Законодателят е разрешил възникналата колизия на интереси диференцирано. Той е дал защита на притежателя на правото на строеж, когато строежът е извършен преди възстановяване собствеността върху земята. Защото принцип на реституцията е да не се възстановява собственост върху земя, ако върху нея са извършени строежи или други промени при спазване на действащото законодателство, т. е. да не се засягат права на трети добросъвестни лица.

Когато обаче правото на строеж не е придобито от формална гледна точка на законно основание, каквито са случаите след влизане в сила на възстановилия собствеността върху земята ЗВСОНИ, законодателят е дал предпочитание на собственика на земята пред правата на притежателя на правото на строеж. Да се даде обратно разрешение означава да се възстанови голата собственост върху земята. В този смисъл са Решение № 12 от 1993 г. и Решение № 8 от 1995 г. на Конституционния съд във връзка с установяване конституционосъобразността на текстове от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба не засяга и не може да засегне строежи, които са узаконени или узаконяеми.”

Видно от приложените като доказателства действащ кадастрално-регулационен план от 1987 г. за кв.28 в.з.Банкя и действащия застроително-регулационен план от 1997 г. за кв.28 в.з.Банкя, и установеното по безспорен начин от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, може да се направи единствено възможното заключение, че незаконно изградените постройки върху процесните имоти са неузаконяеми и нямат траен градоустройствен статут. Още повече, че общинските и други държавни органи не са имали правно основание да отстъпват право на строеж върху земи, които не са били държавни или общински, а частна собственост. Това се потвърждава и от липсата на доказателства от страна на Областния управител на обл.София в тази посока. Силно впечатление прави и факта на неуважение към съдебната институция и Закона от страна на Областната управа на гр.София, СО – Район “Банкя” и МВР за издаването на официално заверени справки–удостоверения и достъп за оглед на процесните имоти съгласно определението на Софийски градски съд, издадените съд.удостоверения на вещото лице, и неговите писмени заявления, които са подробно описани в Глава III на приетата съдебно-техническа експертиза, останало незабелязано и без последствия.

5.Ето защо считам, че Решението на СГС е неправилно и незаконосъобразно, и постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон. Съдът не е взел предвид нито възникналото ми право на обезщетение по ЗОСОИ, нито обстоятелството, че е последвал мълчалив отказ на административния орган без каквото и да е основание и мотивация. Считам, че мълчаливия отказ на Областния управител на обл.София-град е не само липса на волеизявление от негова страна, но и по своя характер е един неправилен и незаконосъобразен административен акт. Дори само това основание би следвало да доведе до нищожност на същия. В последствие СГС също дефакто не е разгледал жалбата ми, като не е взел под внимание фактическото и законно основание, на което се основава искането ми за обезщетение на основание чл.2, ал.6 ЗОСОИ.
На такова становище е и ВС изразено в Р60-72-III.

6.Самият ответник по жалбата, също не оспорва нейната основателност, като обаче счита, че в случая е неприложим ЗОСОИ, като посочва, че Дора Аврамова – Метева е получила съответното обезщетение, което като факт и обстоятелство е абсурдно, тъй като нито във времето би могло да стане с оглед настъпването на смъртта и през 1967 г., а преди това и на Лалю Метев - нейн съпруг и мой баща, нито с оглед обстоятелството, че към момента на приемане и влизане в действие на ЗОСОИ, не е била жива. Още повече, че нито едно от приложените доказателства в становището на Областен управител на обл.София-град не засяга процесните по това дело имоти пл.№№ 987 или 1578 от кв.28, а напротив граничните такива в същия квартал с пл.№ 1578, 1579, 1580, 1581, 1582, 1583, 1590 и 2389 - описани подробно в Глава IV на експертизата.

Относно заявеното от мен погрешно пред ПК-Банкя с преписка вх.№01942/18.02.92г. по реда на ЗСПЗЗ, декларирам: че не съм получавал обезщетение, а напротив с Решение №942-1/05.09.1994г. в т.8 само ми е признато правото на собственост върху процесните имоти и ми е отказано по реда на чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Горепосочената преписка до момента не е служебно изпратена по компетентност на Областния управител на обл.София-град, поради което сам отправих искането си за обезщетение по чл.2, ал.6 ЗОСОИ пред компетентния орган по чл.6, ал.3 от същия.

Посочвайки гореизложеното, и всички направени по делото фактически и правни изводи, доказващи по категоричен начин, произтичащото от чл.1 и сл. от ЗОСОИ във връзка с чл.3, ал.3 и чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ (Нова-ДВ,бр.107/97г.,изм.,бр.45/98г.), право на обезщетение, съгласно способа и в рамките, които съм изложил в заявлението си пред Областния управител на гр.София и направеното конкретизиране в писмената ми защита пред СГС в хода на адм.процес и с настоящата пред Вас, от една страна и необсъждането на доводите, направени от страните в съдебното производство, както и на събраните по делото от СГС доказателства (изчерпателно изследвани в приетата експертиза на вещото лице), обуславя неправилността на постановеното съдебно решение.

Ето защо считам, че практически погледната поради суспенсивния ефект, както на мълчаливия отказ, така и на съдебното решение на СГС, Вие като последваща съдебна инстанция на основание чл.40, ал.2, изр.2-ро ЗВАС, следва да разгледате, както зъконосъобразността на мълчаливия отказ на адм.орган, така и правилността на съдебното решение.

ПРЕДВИД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, Ви моля да се съобразите с изложените в жалбата ми и доказани по безспорен начин обстоятелства, и след като се уверите в тяхната основателност да постановите Решение, с което на основание чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС, да отмените Решението на СГС по АХ дело№1086/00г. като неправилно и незаконосъобразно, и постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон, и вместо това постановите съдебен акт, с който да разгледате по същество жалбата ми против мълчаливия отказ на Областния управител на обл.София-град по заявление № РД-97-00-6475/98г. за обезщетение по реда на ЗОСОИ на основание чл.2, ал.6 (Изм.-ДВ, бр.88/98г., предишна ал.5) от същия за поземлени имоти находящи се в кв.28 /стар1/ на в.з.Банкя с пълен № 702098700 и пл.№ 987 от кад.район 702, целият от 16 870 кв.м., по плана от 2001г. на новообразуваните имоти в гр.Банкя - заедно с построените в него незаконно сгради, при съседи посочени в приложената и заверена скица №12/04.09.2001г., идентичен с имоти пл.№№ 987 и 1578 съответно с площ от 15849 кв.м. и 1022 кв.м. от кв.28 /стар: кв.1/ по плана на в.з.Банкя от преди 1960г., видно от приложените по делото новозаверени скици №№ 111 и 113/10.01.2002г. издадени по реда на ЗКИР /ДВ, бр. 34/00г., в сила от 01.01.2001г./ по съд.удостоверение от 17.12.2001г. и заверени с подписа и печата на В.Л. инж. Кръстьо Метаниев - назначен от съдебния състав по АХ дело№ 1086/00г. по описа на СГС.

Моля да ми присъдите направените съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, както и при необходимост в съдебно заседание, Ви моля да ми дадете възможност за представяне на допълнителни искания и новооткрити доказателства относно възстановените ми ex-lege от Закона права на реституиран собственик.

гр. София, дата: 07.10.2002г.
----------------------------------------

ДО
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
III-Е ОТДЕЛЕНИЕ

ПИСМЕНА ЗАЩИТА

от
Адв.ИВАН КОЛЕВ от САК -
ПЪЛНОМОЩНИК НА
Проф. ВАСИЛ ЛАЛЕВ МЕТЕВ по
АХ дело№ 1086/00 г. по описа на СГС

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ ,

Моля да постановите решение, с което да отмените мълчаливия отказ на областния управител на област София по наша преписка регистр. №РД-97-00-6475/20.11.1998г. и вместо него да постановите решение по същество по претенцията ни по ЗОСОИ обнародван в Д.В., бр.107/97 год., за имоти находящи се в гр. Банкя с пл.№№ 987 и 1578 в кв. 28 м.Вилна зона – Банкя с площ съответно 15849 кв.м. и 1022 кв.м. съгласно скици №№ 111/10.01.2002 и 113/10.01.2002 /приложени/.
Заявлението пред областния управител на област София бе подадено в установения в ЗОСОИ срок, но въпреки неколкократното удължаване на срока за произнасяне, областния управител на област София в качеството си на орган по чл.6, ал.1, т.2 от ЗОСОИ не разгледа нашето заявление и не постанови решение по него.
ЕТО ЗАЩО на основание чл. 39, ал. 1 от ЗАП във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ съм подал и своята жалба с вх.№ РД-97-00-6475/04.01.2000 г., с която съм атакувал мълчаливият отказ на надлежният административен орган.

ФАКТИЧЕСКА ЧАСТ ПО ДЕЛОТО:

Видно от представеното удостоверение за наследници, аз съм единственият наследник на собственика на имота Дора Василева Аврамова (по мъж – Лалю Метева).
През 1938г. на публичен търг наследодателката Дора Василева Аврамова (по мъж – Лалю Метева) е придобила недвижим имот, представляващ земя с обща площ 38,2 дка в землището на с. Банкя, местностите “Търнов рид”, “Чеканица” и др. съгласно нот. акт №114, т.ІХ, рег. 1743, нот. дело №1362/1938г. Тази земя и тогава, и сега представлява овощна градина, в съществуващите стари реални граници.
Поради оспорване на процедурите, предприети от ТПС комисия за включване на земите в държавния поземлен фонд, те не са били включени нито във фонда, нито пък в ТКЗС. По делото няма представени документи като доказателство в тази посока от ответника.
При изготвяне на проекта за вилна зона Банкя процесните имоти на Дора Василева Аврамова (по мъж – Лалю Метева) получават пл. №№ 987 и 1578 и са включени в регулационния план. Данни за това се съдържат в обявление № 1504/07.08.1958г. на Банкянския народен съвет при Димитровски райсъвет София, от което става ясно, че със заповед № 3804/12.07.1955г. на МКСБ (ДВ, бр.76/20.IX.1955г.,стр.2) имотите на Дора Аврамова, сред които и тези с пл. №№ 987 и 1578, са включени в този проект и са отредени за нуждите на МВР за почивни домове.
При съставянето на акт за държавна собственост № 3395 процесните два имота не са включени в предаваните по регулация за почивни станции на МВР – УБО имоти – съседни шест пл.№ 1579, 1580, 1581, 1582, 1583 и 1590 с обща площ 6229кв.м.
Този статут се запазва и през следващите години, като с акт за държавна собственост № 580/16.07.1980 на Банкянския РС се потвърждава отново, че двата имота с пл. №№ 987 и 1978 са извън отстъпените за ползване на МВР – УБО.
В крайна сметка и последващите актове за държавна собственост не третират въпроса за собствеността на имотите с пл. №№ 987 и 1578 като имоти, собствени на някое друго лице.
През всичките години двата имота с обща площ 16870кв.м. съгласно представената скица № 13/04.09.2001г. не са били отчуждавани и одържавявани, и това се потвърждава и от писмо №09-00-54(99)/15.02.2000г. на кмета на район Банкя до обл. Управител на област София.
Налице е само едно фактическо заграбване на двата имота - с №№ 987 и 1578 - за изграждането на 5 бр. вилни сгради за нуждите на МВР – УБО. През годините за две от вилните сгради са съставени на два пъти по два акта за собственост. Първоначално с АДС №№ 925 и 926 през 1990г. са актувани вилните сгради с №№ 4 и 5, като в тях за бивш собственик е посочена национална служба за охрана. От друга страна в графа № 27 – отстъпено право на строеж, е отразено такова на ИК на ОбНС. И тук следва логичния въпрос – кой е собственикът на терена, който по силата на чл. 63 от ЗС е отстъпил това право? Всички документи сочат като собственик на терена с пл. №№ 987 и 1578 Дора Василева Аврамова (по мъж – Лалю Метева). Липсват каквито и да било преки доказателства или косвени данни, че тя или нейните наследници (т.е. Васил Лалев Метев) е предприемал каквото и да било действие за учредяване на право на строеж. Нещо повече - към годината на съставяне на двата акта за държавна собственост №№ 925 и 926 – 1990г., Национална служба за охрана не е съществувала, тъй като е създадена с ПМС № 101 през следващата 1991г. Без допълнителен коментар оставям факта, че тези два акта нямат дата, а само година на съставяне, и от друга страна са само подписани, но не и подпечатани, за да имат всички реквизити за такъв документ съобразно изискванията на отменената вече Наредба за държавните имоти (в сила до приемането на ЗДС и ЗОбС през 1996г.).
Нелепостите относно актуването на тези две вили се задълбочават при съставянето на следващата двойка актове – за частна общинска собственост с №№ 133 и 134 от 12.11.1997г. Там отново се поддържа тезата за НСО като бивш собственик на имота (в смисъл на сградата). Собствеността на терена, върху който са построени двете вилни сгради, не се третира и в тези два акта.
За другите три вилни сгради, видно от горецитираното писмо на район Банкя, актове за държавна или за общинска собственост не са съставяни. Те само се стопанисват от БОДК при МВнР, и писмата на директора на БОДК и на председателя на ликвидационната комисия на ИАДИС (в ликвидация) само потвърждават, че тази държавна структура няма никакви, дори и формално облечени в АДС, права върху трите вили с №№ 1, 2 и 3.

Всичко гореказано води до следните правни изводи :
1. По отношение на терена - Дора Василева Аврамова (по мъж - Лалю Метева), респ. аз като нейн единствен наследник, съм собственик на терените с пл. №№ 987 и 1578 в кв. 28 по плана на вилна зона Банкя. Тези два имота никога не са били одържавявани, а са насилствено заграбени в нарушение и без спазване на каквато и да било законоустановена процедура.
2. По отношение на вилните сгради – те са построени от арестанти около 1960-1961г., без да е учредявано право на строеж от наследодателката ми или от мен. Изправени сме пред хипотезата на незаконно строителство, извършено върху чужда земя без съгласието на собственика на земята. Тази правна и фактическа обстановка точно кореспондира с хипотезата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, предвиждаща реално възстановяване на собствеността върху земята и уреждане на отношенията с подобрителя върху чужд (нашия) имот при условията на чл. 73 и 74 от ЗС. Предвид първоначално заявеното от нас пред областния управител, претенцията ни е за обезщетяване чрез съсобственост за петте вилни сгради, построени върху наша земя.

Посочвайки гореизложеното СЧИТАМ, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ИМЕННО КАКТО ДОПУСТИМОСТ НА НАШАТА ЖАЛБА, ТАКА И НЕЙНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ.

КОНСТАТИВНО СЪОБРАЗИТЕЛНА ЧАСТ:

Безспорно по делото беше установено, че подадената от нас жалба на основание чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ е основателна и доказана. Посочените в нея имоти пл.№№ 987 и 1578 са включени в регулационния план на гр. Банкя, съществуват до реалните си размери и са записани на името на Дора Василева Аврамова – по мъж Лалю Метева.

ПРЕДВИД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, считам че са налице всички законни изисквания и компоненти за възстановяване правото на собственост съгласно разпоредбите на ЗОСОИ. Ето защо считам, че е налице съществен порок при т.н. мълчалив отказ на Обл.Управител – гр.София, а именно превратно упражняване на своята власт. В случая за да бъде един административен акт законосъобразен или не той трябва да съотвестства на целта на закона, а при конкретния казус компетентния административен орган се е отказал от тези правомощия, които закона му е дал, което само по себе си води до недействителност на този мълчалив отказ. Дали в случая се касае за нищожност или унищожаемост, считаме че по своя характер поради превратното упражняване на административната власт този административен акт /мълчалив отказ/ води до нищожност на същия, тъй като в случая не може да се касае, че преследваната с евентуално издадената с административен акт цел е постигната, напротив същата е различна от закона установената, тъй като само посоченият административен орган, а не някой друг е в правомощията да се произнесе по подадените от нас заявления за възстановяване на правото на собственост по рeда на ЗОСОИ.

Ето защо Ви моля, след като разгледате по същество жалбата срещу мълчалив отказ на Областен управител на София-град, като имате предвид представените и приложени към жалбата доказателства съдържащи се в приложената преписка, представените доказателства и заключението на вещото лице, и това че процесните места отговарят на изискванията за образуване на самостоятелни парцели при спазване на съответните правила, норми и нормативи, да уважите искането ми, като съобразно направеното конкретизиране да постановите решение, с което да: признаете правото ми на собственост в/у имоти пл.№№ 987 и 1578 по плана на вилна зона – Банкя с площ съответно 15849 кв.м. и 1022 кв.м заедно с незаконно изградените пет постройки в тях.

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ ,

ПРЕДВИД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО и съобразно дадените Ви от Закона правомощия, моля да уважите изцяло жалбата ни, която конкретизирах и поддържам, с произтичащите от това законни последици и отмените мълчаливият отказ на Обл.Управител – гр.София по наша преписка регистр. № РД-97-0

Последна дата на обновяване 8.7.201054734 посещения