начало
Венецианската комисия: Някой независим трябва да може да разследва Цацаров Венецианската комисия: Някой независим трябва да може да разследва Цацаров

Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Казуси по търговско право. Търговска регистрация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот kalahan2008 » 09 Окт 2017, 13:43

Колеги, представям на Вашето внимание едно решение на ВКС, което няма да коментирам, а оставям на Вашата преценка. Някои в този форум знаят защо. Само ще изразя своето огромно възмущение и нищо повече. Но има кой да гледа и да съди, защото над Върховния съд винаги стои Страшния съд.

Съгласно това решение с изтичане на срока по чл. 133 ГПК се погасяват само правопогасителните възражения, а възражението за неспазване на рекламационния срок не било такова.

Р Е Ш Е Н И Е
№116
София, 19.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 615 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Б., срещу решение № 1749 от 31.07.2015г. по в.т.д. № 168/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което след отмяна на решение № 1198 от 14.07.2014г. по т.д. № 2144/2013г. на СГС, ТО, VI-1 състав е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за сумата 23 040 евро, представляваща цедирано вземане по договор за безвъзмездна цесия от 26.03.2013г. между [фирма] и [фирма], както и за сумата 3855,50 евро, представляваща лихва за забава за периода от 22.09.2011г. до 09.05.2013г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правопогасяващо възражение на въззивника – за погасяване на претенциите на ищеца поради несвоевременното им предявяване, което не е било релевирано пред първата инстанция с отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба, поради което е преклудирано. Твърди, че едва с въззивната жалба въззивникът [фирма] прави възражение, че предвиденият в т.7.8 от Общите условия 45 – дневен срок за възражение не е бил спазен, поради което следвало да се счита, че [фирма] е одобрило процесната операция, и това представлява процесуална изненада, препятстваща процесуалната му защита като въззиваема страна. Твърди, че в приетия и неоспорен от ответника доклад в първоинстанционното производство съдът ясно е разпределил доказателствената тежест между страните в съответствие с изложените от тях твърдения и възражения и на касатора като ищец не е била възложена тежестта да докаже дали срокът по т.7.8 от Общите условия е спазен, тъй като ответникът не е въвел в процеса възражение за неспазването на този срок. Поддържа, че такива указания не са му били дадени и от въззивния съд във връзка с възраженията на ответника относно пропускане на срока по чл.7.8 от ОУ, направени във въззивната жалба, което представлява процесуално нарушение. Излага и твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, като счита за неправилен извода му, че уговореният в чл.7.8. от Общите условия срок не е бил спазен, поради което следвало да се счита, че [фирма] било потвърдило процесната банкова операция. Твърди, че посочената клауза от Общите условия не следва да намери приложение, тъй като банковата операция е извършена без нареждане на титуляра и поради това, ако последният е възразил в срока по чл.55, ал.1 ЗПУПС, не следва да се приеме, че е налице потвърждаване на процесната операция, извършена по нареждане на лице без представителна власт. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл.7.8 от Общите условия поради противоречието й с чл.51, ал.1 ЗПУПС и с добрите нрави. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че титулярът на банковата сметка е узнал за неразрешената банкова операция на същата дата /26.07.2011г./, на която е бил издаден отчетът по сметката, без да е доказано получаването на този отчет. Излага и доводи за неприложимост на ОУ поради липса на доказателства за приемането им, както и поради това, че са влезли в сила на 01.02.2010г. - след сключването на процесния договор за разплащателна сметка. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Ответникът [фирма], представляван от юрисконсулт И. П., оспорва касационната жалба. Твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е обсъждал т.7.8 от Общите условия, която определя 45 дневен срок за предявяване на възражение от страна на титуляра на сметката, и въззивната жалба е обоснована върху тези мотиви на първоинстанционното решение, което се основава на процесуалните действия, извършени от страните по делото в първата инстанция, а не се сочат нови обстоятелства или доказателства. Счита, че не става дума за посочване на нови факти и обстоятелства едва с въззивната жалба, а за защита срещу неправилното приложение на относимото материално право към установените факти и обстоятелства в първоинстанционното решение. Поддържа още, че ако касаторът не е бил съгласен с мотивите на първоинстанционното решение, е следвало да го обжалва в частта относно мотивите на основание чл.258, ал.2 ГПК, което не е сторил, както и в първото заседание във въззивната инстанция не е възразил срещу мотивите на първоинстанционния съд и срещу наведените от въззивника доводи и твърдения във въззивната жалба. Във връзка с довода на касатора, свързани с приложението на чл.55, ал.1 ЗПУПС, се позовава на чл.48, ал.2 от същия закон, който изрично регламентира, че в случаите, в които ползвателят на платежна услуга не е потребител, страните по платежната операция могат да договорят срок, който е различен от срока по чл.55, и това страните са сторили с приемането от [фирма] на Общите условия на банката. Твърди още, че съгласно Общите условия на банката – чл.7.2.2. и чл.7.3, след като отчетът по сметката на титуляра е издаден на 26.07.2011г., следва да се приеме, че е била заплатена дължимата държавна такса и в резултат на това титулярът е получил отчета и се е информирал относно извършените платежни операции по сметката. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Третото лице-помагач на ответника С. А. Р. оспорва касационната жалба. Излага твърдения за законосъобразност на извода на въззивния съд за неоснователно забавяне на уведомяването на банката и потвърждаване на банковата операция. Поддържа, че по делото са представени писмени доказателства за извършени транзакции по нареждането му като пълномощник на дружеството-цедент, за наличието на представителна власт и за наличие на изрично указание от представляващия дружеството за нареждане на спорната транзакция. Счита за доказано по безспорен начин, че осъществената банкова операция е законосъобразна, както и че е потвърдена от дружеството. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.
С определение № 63 от 31.01.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправени въпрос: „В случай, че първинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, допустимо ли е за първи път във въззивната инстанция тази страна да релевира правопогасяващи възражения, които е могла, но е пропусната да направи пред първоинстанционния съд?“
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, е приел за установено сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника от цедента за извършеното прехвърляне с нотариална покана, получена от ответника на 10.04.2011г.. Приел е, че процесното плащане в размер на 23040 евро е осчетоводено при ответника. Приел е още, че по преводно нареждане на С. Р. е заверена сметката му и е задължена сметката на наредителя [фирма], плащането е отразено в отчет с титуляр „Т. Н. България” от 26.07.2011г., представен в първоинстанционното производство, в който се съдържат данни за наредителя и получателя на сумата, както и за основанието на извършения и осчетоводен превод – договор за консултантски услуги между цедента и третото лице-помагач С. Р. и фактура от 18.07.2011г., издадена от последния.
Въззивният съд е приел, че съгласно неоспорените Общи условия за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, в сила от 01.11.2009г., приложими към договора между цедента и ответната банка, ползвателят е длъжен да проверява незабавно отчетната информация, включваща и отчетите по сметка, съгласно раздел VII, т.7.5 и е длъжен да уведоми банката незабавно с получаване на информацията за неразрешена или неточно изпълнена платежна операция с писмено възражение /т.7.7/. Ако банката не получи писмено възражение до 45 дни от датата на изпълнение на оспорената операция, се счита, че ползвателят е получил и одобрил отчетните документи и платежните услуги, свързани с операцията, като уведомяването на банката след този срок се счита за неоснователно забавяне от страна на ползвателя /т.7.8/. Приел е, че поканата за възстановяване стойността на неразрешената операция е отправена на 15.09.2011г., получена на 16.09.2011г., а отчетът по сметка, отразяващ процесната операция от 21.07.2011г., е изготвен на 26.07.2011г., т.е. банката не е получила възражението в срок до 45 дни от датата на изпълнение на операцията – изминали са 55 дни до отправянето на поканата и 56 дни до получаването й от банката. Посочил е, че към писменото възражение не са приложени документи, установяващи основателността му. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че е налице неоснователно забавяне на уведомяването на ответната банка след срока по т.7.8 от ОУ от страна на ползвателя и фингирано одобряване на платежната операция. Изложил е съображения, че специалната разпоредба на чл.55 ЗПУПС не дерогира чл.301 ТЗ, а само стеснява приложното му поле по време. Поради това е заключил, че е налице потвърждаване на процесната операция, извършена по нареждане на лице без представителна власт, поради липса на незабавно противопоставяне на цедента и следователно вземане в полза на титуляра на сметката не е възникнало и не е преминало върху ищеца – цесионер.
По поставения процесуалноправен въпрос:
Съгласно постоянната съдебна практика, в това число разясненията, дадени в т.4 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. В създадената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. е прието, че разпоредбата на чл. 133 ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално в смисъл, че пропускането на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска, тъй като такова тълкуване несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на защита на ответника и до създаване на недопустима процесуална привилегия за ищеца, който само поради липсата на своевременно направено от ответника оспорване на иска ще бъде освободен от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си претенция. Прието е, че параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК и че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл. 131 ГПК не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск.
Настоящият състав напълно споделя така създадената съдебна практика, въз основа на която по поставения правен въпрос следва да се приеме, че при липса на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, е недопустимо за първи път във въззивната жалба страната да релевира правопогасяващи възражения.
Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е обсъдил релевираните от въззивника - ответник оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, изразяващо се в неправилно възприемане на фактическата обстановка и формирани неправилни изводи по релевантния за спора факт относно спазване от страна на въззиваемия ищец на предвидените в ОУ срокове за оспорване на извършена платежната операция. Доводът за неспазване на срока за оспорване на платежната операция и за фингираното й одобряване от страна на титуляра на сметката няма характера на правопогасяващо възражение. Поради това, независимо от обстоятелството, че такъв довод ответникът не е релевирал в отговора на исковата молба, с оглед изложеното в искова молба твърдение за уведомяване на банката за извършената неразрешена платежна операция съгласно изискването на чл.55 ЗПУПС и мотивите на първоинстанционния съд във връзка със спазването на срока за това уведомяване, не са преклудирани наведените от ответника във въззивната жалба доводи и оплаквания във връзка с фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд по този въпрос.
Въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че платежната операция е неразрешена, тъй като е извършена от лице без представителна власт. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не се е отразило на правилността на съдебния акт с оглед формирания краен извод за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.07.2011г. е осъществено плащане с кредитен трансфер S. на парични средства от банкова сметка на [фирма] с I.. Плащането е било наредено от С. А. Р. в качеството му на пълномощник на дружеството.
С пълномощно 19.827 от 20.06.2006г. А. К. като генерален директор на [фирма] е упълномощил адв. С. А. Р. да представлява дружеството във връзка с откриването на специална банкова сметка, в която да се депозира акционерният капитал на дружеството, но и за други фирмени сметки в Р България, да дава нареждания, да пристъпва към депозиране и теглене на суми за сметка на дружеството, но и към закриване на сметки. В пълномощното е посочено, че пълномощникът ще има право да пристъпва към посочените действия изключително и само след писменото съгласие на генералния директор на дружеството А. К.. Пълномощното не е ограничено със срок. Даденото безсрочно пълномощно не е прекратено поради прекратяване на представителната власт на А. К. по отношение на дружеството, а не са налице и доказателства за оттеглянето му. Представените по делото последващи пълномощни от 18.07.2007г. и от 11.06.2008г. са неотносими към предмета на спора, тъй като са срочни и към момента на извършване на процесната платежна операция срокът им е бил изтекъл.
Съгласно даденото пълномощно, адв. Р. е бил упълномощен да извършва разпореждания със суми от сметки на [фирма], но само след писменото съгласие на генералния директор на дружеството А. К.. По делото не е спорно, че към момента на извършване на процесната платежна операция, А. К. вече не е имал посоченото качество, а като негов управител е бил вписан П. М.. С пълномощно 09.03.2011г. посоченият управител е упълномощил А. Д. да прави плащания от името и за сметка на дружеството в брой или по банков път и да тегли суми от банковата му сметка, за да прави плащания, да представлява дружеството пред трети физически и/или юридически лица, включително да участва в преговори и подписва от името на дружеството договори, споразумения и други; да извършва всички правни и фактически действия във връзка с горните права и да го подписва навсякъде, където е необходимо, във връзка с правата по това пълномощно; да преупълномощава в писмен вид с всички права по това пълномощно адв. С. А. Р. или друг адвокат или трето лице по негово преценка, като в пълномощното е посочено, че следва да се тълкува в полза на упълномощеното лице.
Въз основа на обсъдените пълномощни настоящият съдебен състав приема, че към момента на извършване на процесната банкова операция третото лице-помагач адв. С. Р. е бил упълномощен да се разпорежда със суми от сметките на дружество [фирма] с писмено съгласие на лицето, представляващо дружеството. Съгласно пълномощно 19.827 от 20.06.2006г., за такова разпореждане е необходимо да е налице писмено съгласие от генералния директор на дружеството А. К., а при смяната му – от новия законен представител на дружеството, в какъвто смисъл следва да се разбира изразената в пълномощното воля, доколкото съгласието на посоченото лице се изисква в изрично посоченото му качество на генерален директор на дружеството. С оглед на това и предвид представеното по делото пълномощно от 09.03.2011г., настоящият състав приема, че към момента на извършване на процесната банкова операция А. Д. е разполагал с правото да дава съгласие за разпореждане със средства от сметките на [фирма].
Наличието на дадено предварително съгласие, адресирано до страната по упълномощителната сделка, се установява от представените по делото писма по електронна поща – писмо от адв. Р. до А. Д. от 18.07.2011г., с което е изпратена фактура за хонорарите по предоставените от него правни услуги по договор за правна консултация от 2007г. за 19 200 евро без ДДС и изпратеното в отговор писмо от А. Д. от 19.07.2011г., в което е дадено нареждане за пристъпване към плащане съгласно фактурата. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните настоящият състав приема за установено, че съгласието изхожда от А. Д. - кореспонденцията му с адв. Р. и с ответната банка е водена от един и същи адрес и в с.з. на 24.04.2014г. пълномощникът на ищеца е заявил, че не оспорва факта, че това е електронната поща на А. Д..
По изложените съображения настоящият състав намира, че процесната банкова операция е извършена по нареждане на лице, разполагащо с представителна власт, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
С оглед на това обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника [фирма] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 450 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1749 от 31.07.2015г. по в.т.д. № 168/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 209, адв. П. Б. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанции, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е постановено при участието на С. А. Р. като трето лице-помагач на [фирма].
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 2991
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот lawchoice » 10 Окт 2017, 13:15

Здравейте,
Няма да коментирам правилността и обосноваността на становището на касационния състав, във връзка с въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, доколкото то е израз на суверенна преценка, формирана при надлежно възникнало и упражнено правомощие за това.
За мен посоченото решение, доколкото не е изолиран в практиката случай, повдига повод за размисъл върху следните въпроси:

Допустимо ли е касационният съд да разширява обхвата на касационната проверка, като чрез акта си по същество се произнася и по въпроси, които не са били предмет на искането за допускане на касационно обжалване? В конкретният случай, това е разгледания въпрос за необсъждането от въззивния съд на направени от страната възражения.

Ако това е допустимо, по какъв начин се реализира напрактика замисъла на законодателя, израз на който е производството по допускане на касационно обжалване, за уеднаквяване на съдебната практика по поставените процесуалноправни и материалноправни въпроси?
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 380
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот Melly » 10 Окт 2017, 21:22

ВКС в Определение №63,гр.д. №615/2016 написа: Първият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и изхода на делото. По въпроса е налице постоянна задължителна практика - ТР № 1 от 09.12.2013 по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.4 от което е прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Поради това следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието му със задължителната съдебна практика.
Отговора на останалите процесуалноправни и материалноправни въпроси е обусловен от отговора на поставения първи процесуалноправен въпрос, доколкото тези въпроси касаят задълженията на въззивния съд във връзка с направено за първи път пред него възражение и основателността на това възражение с оглед клаузите на общите условия и относимите материалноправни разпоредби. Поради това по посочените въпроси съдът следва да се произнесе в решението си по чл.290 ГПК в зависимост от произнасянето си по процесуалноправния въпрос, по който се допуска касационен контрол.

Това е причината за разширения обхват на касационната проверка по правилността на атакуваното решение. Или, отговорът на допуснатия до касация въпрос е обуславящ към разрешаване на останалите поставени в изложението към КЖ въпроси.

Така, въз основа на свои мотиви ВКС е преценил, че като краен резултат допуснатото до касационен контрол решение е правилно и като такова го е потвърдил.
Споделям така изложените мотиви.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 7375
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот lawchoice » 11 Окт 2017, 00:29

Melly,
Писах, трих, писах, трих! Сега ще се изкажа без емоции, както го направих и по-горе по отношение на решението на колегите.

Въпросът дали въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните има характеристиката на процесуалноправен такъв, а именно той е такъв по прилагането на чл.269 във вр. с чл.12 ГПК. Както е известно касационният съд не може да извежда от съдържанието на жалбата или изложението на основанията за допускане, процесуалноправния или материалноправния въпрос. Преценката на така поставения процесуалноправен въпрос следва да се извърши в производството по чл.288 ГПК, а от значение за правилността на обжалваното решение е не дали има необсъдени доводи, а дали те са от съществено значение за спора /което е и основанието за касиране на решението/. Необходимо е да се прави разлика между основанието за допускане /необсъдени доводи/ и преценката им за правилността на решението /допуснато съществено нарушение на процесуалните правила/. В конкретният случай, видно от определението по чл.288 ГПК няма поставен такъв въпрос.

Поставените от мен въпроси са принципни!

Успешна седмица!
Последна промяна lawchoice на 11 Окт 2017, 01:26, променена общо 1 път
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 380
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот kalahan2008 » 11 Окт 2017, 01:19

В конкретния случай е важно да се знае, че ВКС е разгледал само възраженията на банката, но изобщо не е коментирал възраженията за нищожност на клаузата в ОУ на банката относно рекламационните срокове, изложени от ищеца. Очевидно ВКС съвсем избирателно коментира само тези възражения, които са били разгледани за първи път във въззивното производство, които си хареса.
Тук е важно и да се знае, че съдебният състав, постановил решението, е различен от състава, който е гледал производството по допускане.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 31.01.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 615 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

За мен подобно решение е нищожно, но за съжаление ГПК дава възможност за атакуване на нищожно решение единствено на първоинстанционния съд (чл. 270, ал. 2 ГПК).
Важно е и да се знае, че председателят на състава от САС, постановила обжалваното пред ВКС въззивно решение, впоследствие беше командирована именно в търговско отделение на ВКС.

Между другото, има и други случаи, при които ВКС се произнася по въпроси, които не са повдигани в касационната жалба. Например най-пресният:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 05.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.01.2017година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2690 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
..........
Отделно е, че дори и изолиран, какъвто извод следва от мотивите на въззивния съд, констатирания от в.л. неотстранен дефект на конкретното заваръчно съединение /№33/ е следвало да бъде остойностен, вкл. чрез служебно допускане на допълнителна техническа експертиза, предвид направеното от ответника възражение за некачествено изпълнение и обусловено от него основание за намаляване на дължимото но изпълнителя възнаграждение с неплатената по издадената фактура сума, съобразно правилото на чл.265, ал.1 ЗЗД, независимо от отсъствие на изрично позоваване от възложителя на същото и като не е съобразил горното Разградският окръжен съд, въпреки изложените обстойни мотиви, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в частта му, предмет на допуснатото касационно обжалване.



В този случай ВКС отменя въззивното решение с аргумент за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение - не била назначена служебно СТЕ. Такива доводи в касационната жалба обаче изобщо не са изложени.

Искам изрично да кажа, че за мен е меко казано смущаващо лицемерието на касационните съдии, които съвсем произволно разширяват обхвата на касационната проверка само в зависимост от това кой е касаторът (примерно банка) и коя е адвокатската кантора, която го представлява.
Не че се учудвам де. Ден след ден ми се повтаря, че "тук (т.е. в България) е така". Но аз отказвам да се примиря, че "тук е така".
Възмутително.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 2991
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот teogeo » 11 Окт 2017, 10:53

Съжалявам, но и аз споделям изложеното от ВКС. Трябва да правим разлика между възраженията в широк смисъл и в тесен такъв.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1227
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот lawchoice » 11 Окт 2017, 15:05

teogeo написа:Съжалявам, но и аз споделям изложеното от ВКС. Трябва да правим разлика между възраженията в широк смисъл и в тесен такъв.


Няма лошо да споделяте друго мнение, особено тук във форума. Ако си в ролята на касатор, ще бъдеш повече от доволен от поведението на съда. Ами ако си в ролята на ответник по КЖ? Хайде, в случая това поведение на състава не се е отразило на крайния резултат, ами ако се беше отразило? Ти първи щеше да "изпищиш" в публичното пространство и то с основание?
Да не говорим за авторитета на институцията на Съда и как страда той от това. Е, в тая държава, все още има хора, на които им пука от това /да не повярваш/! Както писах преди, коментарът ми по темата бе най-трудният от емоционална гледна точка като участник във форума. Направих го щото не може хем да говориш за спазване на някакви правила, хем да замиташ под килима пропуските и грешките в системата!

Успешен ден на всички!
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 380
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот teogeo » 11 Окт 2017, 17:20

lawchoice написа:
teogeo написа:Съжалявам, но и аз споделям изложеното от ВКС. Трябва да правим разлика между възраженията в широк смисъл и в тесен такъв.


Няма лошо да споделяте друго мнение, особено тук във форума. Ако си в ролята на касатор, ще бъдеш повече от доволен от поведението на съда. Ами ако си в ролята на ответник по КЖ? Хайде, в случая това поведение на състава не се е отразило на крайния резултат, ами ако се беше отразило? Ти първи щеше да "изпищиш" в публичното пространство и то с основание?
Да не говорим за авторитета на институцията на Съда и как страда той от това. Е, в тая държава, все още има хора, на които им пука от това /да не повярваш/! Както писах преди, коментарът ми по темата бе най-трудният от емоционална гледна точка като участник във форума. Направих го щото не може хем да говориш за спазване на някакви правила, хем да замиташ под килима пропуските и грешките в системата!

Успешен ден на всички!


Не е така. Аз винаги съм бил обективен (за разлика от българския етнос, на когото това е присъща черта - да лае по различен начин в зависимост от това от коя страна на оградата се намира), дори и когато фактите са срещу мен. Пишете ми на лични, ще Ви изпратя едни материали по граждански процес (от НИП-а), от които ще разберете защо съдът правилно е приложил закона.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1227
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот lawchoice » 11 Окт 2017, 18:48

teogeo написа:
lawchoice написа:
teogeo написа:Съжалявам, но и аз споделям изложеното от ВКС. Трябва да правим разлика между възраженията в широк смисъл и в тесен такъв.


Няма лошо да споделяте друго мнение, особено тук във форума. Ако си в ролята на касатор, ще бъдеш повече от доволен от поведението на съда. Ами ако си в ролята на ответник по КЖ? Хайде, в случая това поведение на състава не се е отразило на крайния резултат, ами ако се беше отразило? Ти първи щеше да "изпищиш" в публичното пространство и то с основание?
Да не говорим за авторитета на институцията на Съда и как страда той от това. Е, в тая държава, все още има хора, на които им пука от това /да не повярваш/! Както писах преди, коментарът ми по темата бе най-трудният от емоционална гледна точка като участник във форума. Направих го щото не може хем да говориш за спазване на някакви правила, хем да замиташ под килима пропуските и грешките в системата!

Успешен ден на всички!


Не е така. Аз винаги съм бил обективен (за разлика от българския етнос, на когото това е присъща черта - да лае по различен начин в зависимост от това от коя страна на оградата се намира), дори и когато фактите са срещу мен. Пишете ми на лични, ще Ви изпратя едни материали по граждански процес (от НИП-а), от които ще разберете защо съдът правилно е приложил закона.


Че си обективен няма спор и именно затова написах по-горе ще ще си първият, който "изпищи", ако това му се случи! Както и да е. Това което имах да кажа по темата го написах! Не ми се влиза в излишни полемики. Колкото до материалите по граждански процес имам ги и все пак благодаря!

Бъди здрав!
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 380
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот kalahan2008 » 12 Окт 2017, 17:04

Процесуалното възражение на банката, че ищецът не е възразил в предвидения в ОУ срок срещу непозволената банкова операция, е направено едва с въззивната жалба. Това за мен е правопогасително възражение и не може да се релевира за първи път във въззивната жалба - независимо дали е възражение в "тесен" или в "широк" смисъл.
В доклада на първата инстанция такова възражение не е обсъждано и съдът не е разпределял доказателствената тежест - защото го е нямало.
Във втората инстанция въззивният съд пак не е указвал на страните в чия тежест е да бъде доказано спазването на срока по ОУ. Касае се за процесуална "изненада" от страна на банката, за която и въззивният съд не е разпределил доказателствената тежест. За това възражение липсва какъвто и да е доклад както в първата (където не е било релевирано), така и във втората инстанция.
Неспазването на срока е и единственият мотив на въззивния съд да отмени първоинстанционното решение. ВКС потвърждава решението на САС, приемайки без никакви мотиви, че не се касае за правопогасително възражение, и служебно, без да е имало мотиви на САС в тази насока, обсъжда и другите аргументи на Банката.

ВКС съвсем избирателно "забравя" да коментира и обстоятелството, че тези ОУ, на които банката се позовава, не са приемани от нейния клиент, те не важат за него, а и срокът по ОУ не е съобразен със ЗПУПС, поради което тази клауза е нищожна.

Тук изобщо не става дума за спор между възражение в "тесен" или в "широк" смисъл, а за спор какво е "правопогасително възражение" и има ли то почва за първи път във въззивното производство!
За мен е абсурд едновременно да се твърди, че възражението не е правопогасително и едновременно с това то да е аргумент да се отхвърля иска.
Не коментирам и странните разсъждения на ВКС по повода на пълномощните, те са съвсем друго нещо.
Става дума и за двойния съдебен аршин, който за едни тълкува закона "тясно", за други - "широко".
Разбира се, че ще сте съгласни с ВКС, кой ли пък смее да оспорва актовете на ВКС в публичното пространство?
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 2991
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Отново за преклузията по чл. 133 ГПК

Мнениеот teogeo » 17 Окт 2017, 22:46

kalahan2008 написа:Процесуалното възражение на банката, че ищецът не е възразил в предвидения в ОУ срок срещу непозволената банкова операция, е направено едва с въззивната жалба. Това за мен е правопогасително възражение и не може да се релевира за първи път във въззивната жалба - независимо дали е възражение в "тесен" или в "широк" смисъл.
В доклада на първата инстанция такова възражение не е обсъждано и съдът не е разпределял доказателствената тежест - защото го е нямало.
Във втората инстанция въззивният съд пак не е указвал на страните в чия тежест е да бъде доказано спазването на срока по ОУ. Касае се за процесуална "изненада" от страна на банката, за която и въззивният съд не е разпределил доказателствената тежест. За това възражение липсва какъвто и да е доклад както в първата (където не е било релевирано), така и във втората инстанция.
Неспазването на срока е и единственият мотив на въззивния съд да отмени първоинстанционното решение. ВКС потвърждава решението на САС, приемайки без никакви мотиви, че не се касае за правопогасително възражение, и служебно, без да е имало мотиви на САС в тази насока, обсъжда и другите аргументи на Банката.

ВКС съвсем избирателно "забравя" да коментира и обстоятелството, че тези ОУ, на които банката се позовава, не са приемани от нейния клиент, те не важат за него, а и срокът по ОУ не е съобразен със ЗПУПС, поради което тази клауза е нищожна.

Тук изобщо не става дума за спор между възражение в "тесен" или в "широк" смисъл, а за спор какво е "правопогасително възражение" и има ли то почва за първи път във въззивното производство!
За мен е абсурд едновременно да се твърди, че възражението не е правопогасително и едновременно с това то да е аргумент да се отхвърля иска.
Не коментирам и странните разсъждения на ВКС по повода на пълномощните, те са съвсем друго нещо.
Става дума и за двойния съдебен аршин, който за едни тълкува закона "тясно", за други - "широко".
Разбира се, че ще сте съгласни с ВКС, кой ли пък смее да оспорва актовете на ВКС в публичното пространство?


Шефе, възраженията в широк смисъл могат да се правят до приключване на пренията във всяка инстанция. Т.нар. правни възражения са правни доводи и могат да се релевират безсрочно. Например, по договор за кредит да се релевира, че договорът е частично нищожен поради ексорбитантност на лихвата или поради неравноправна клауза. Това е правен довод по приложението на императивна правна норма, за което съдът следи служебно.

Това е така, тъй като, ако с възражението за нищожност не се правят нови фактически твърдения, а то се основава само на вече направените твърдения и на събраните доказателства, то такова едно възражение не се преклудира от срока за отговор. То е правно възражение, а не фактическо. Това е така, тъй като съдът служебно е задължен да прецени всички факти и доказателства по делото и ако от тях се установява нищожност на сделката, тази нищожност следва да бъде съобразена. Така и Определение № 751 от 17.08.2010г по гр.д. № 2022 / 2009 на ВКС, I г.о. : „ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права, е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора“. Едно такова възражение не следва да се счита за несвоевременно, дори ако е заявено пред въззивната инстанция, тъй като съгласно т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д. № 1/2013 на ВКС, ОСГТК „въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложие на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило“.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1227
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo


Назад към Търговско право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 2 госта


cron