начало

Малки художници от Арт-клуб „Гея“ в Ловеч на посещение в Съдебната палата Малки художници от Арт-клуб „Гея“ в Ловеч на посещение в Съдебната палата

Специална или препращаща норма

Казуси за недвижими имоти


Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 08:58

ivanov_p написа:Казвам ви какво да направите за да излезете от положението в което сте се оплели от четене на решения. Имате препращаща норма към друга, чл. 30, ал.3 ЗС по която законодателят е предвидил нарочен иск и доколкото става дума за аренда тя ви се дължи и без покана, при обща 5 годишна давност - чл. 93 ЗС. Какви права са ви нарушени, че и владелчески такива?

Виждам, че си имам работа със специалист. Затова ще се допитам до Вашите специални знания.
Нека да си представим хипотетично, че Ви послушам и утре заведа иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, както мъдро ме съветвате.
Петитумът ще гласи: Уважаеми г-н/г-жо Районен съдия, моля да осъдите "Съсобственика Х" да ми заплати сумата от .... лв., представляваща 1/2 от получена рентна вноска по Договор за аренда с "Аренодатор Y". Примерно, да речем.
Аз ако съм адвокат на ответника естествено ще напиша в ОИМ: "Оспорвам иска.Доверителят ми не е получавал рентната вноска."
И край. Искът се отхвърля като неоснователен.
Затова искам да Ви попитам за Вашето компетентно мнение, моля Ви, обяснете ми:
При липса на реално изпълнение по договора за аренда какъв е правният механизъм за съсобственика, който не е страна по този договор, да поиска от длъжника - арендатора Y реално изпълнение?
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ivanov_p » 19 Окт 2016, 10:13

По принцип всичко свързано със зидаро-мазачество, овце, крави, зеле и репи съм го оставил на Мели. Ние с бай Иван сме по тънката част - финанси, банки, факторинг, но явно чиракът не е в час, та ще ти отговоря.

1. Никога не оставяй нещата да зависят от другия адвокат! Не направиш ли един иск така, че и подкупен съд да не може да го събори - въобще не го започвай.
2. Правото е обвързано и няма начин да няма начин! Не бях чел закона и първо ти предложих общия иск на прецакания съсобственик - по 31 ЗС. Той обединява пазарната цена с прекъсване на давността и върши работа, но е от поканата. Имаш обаче препращаща норма, която е толкова ясно препращаща, че първо реших, че има някаква голяма тънкост за която спорите и аз не я знам. Та когато някой си е дал зора да те препрати някъде, работиш само с това към което са те препратили. Всичко друго отпада, заедно с чл. 31 и 32 ЗС.
3. Иска по чл. 30 ЗС прекъсва давността, но не води до пазарна аренда, което е набутване и е очевидно, че поради обвързаността на закона има нещо, което да го допълни.
В твоя случай. Водиш иск по 30 ЗС, прекъсваш давността и си прибираш парите според подписаното от другия. Ако договорът е без цена е нищожен. Две са основанията за нищожност на договор за наем - липса на цена и липса на предмет. Мели говори за неизгоден договор, но това е само за да ми противоречи, не й вярвай. Затова и в съда не са обърнали внимание на наведената от теб нищожност. Дори да имаше такава тя щеше да е относно договора, а не относно правоотношението, което е едно от малкото, които при никакви обстоятелства не може да са нищожни.
Това означава, че в договора има цена.
Прекъснал си давността, получаваш малката и неизгодна цена от подписване на договора. Какво още ти трябва? Трябва ти реалната цена, но е безмислено да водиш втори иск по същия член, а законодателят те е ограничил до него. Тогава си даваш зор, както аз снощи, и прочиташ закона докато стигнеш до каквото ти трябва, а то е чл. 16 ЗАЗ. Много е дълъг, но сядаш, четеш го внимателно и подготвяш иск и по него, този иск ще ти осигури пазарна цена или от предложението до арендатора или от завеждане на иска, не го четох внимателно.
По този начин законодателят обвързва казуса. Дремал си и си оставил друг да се разпорежда с идеалните ти части, наказанието е, че ще получаваш толкова, за колкото той се е договорил. Взел си нещата в свои ръце като си се обърнал към Пейчо и съдът е направил неизгодния договор за наем в изгоден.
И още нещо - никога, при никакви обстоятелства при договор за наем не се води владелчески иск! Може и да има решения, вече има решения за всичко, но те по акъл са както повечето постове тук - много далече от правния разум.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 10:42

ivanov_p написа:Това означава, че в договора има цена.

Има, разбира се, цена. Но Вие май не сте си изпили още кафето тази сутрин. Написах на чист български език - какво става, ако рентата не е платена от арендатора на арендодателя-съсобственик? Мога да пробвам и на други езици - руски, английски, немски.

ivanov_p написа:Дремал си и си оставил друг да се разпорежда с идеалните ти части, наказанието е, че ще получаваш толкова, за колкото той се е договорил.

Аха. И как точно можех да предотвратя сключването на арендния договор, че ми стана много интересно?

ivanov_p написа:Тогава си даваш зор, както аз снощи, и прочиташ закона докато стигнеш до каквото ти трябва, а то е чл. 16 ЗАЗ. Много е дълъг, но сядаш, четеш го внимателно и подготвяш иск и по него, този иск ще ти осигури пазарна цена или от предложението до арендатора или от завеждане на иска, не го четох внимателно.

Легитимиран ли е да води такъв иск по чл. 16 ЗАЗ лице, което не е страна по договора за аренда? Защото в чл. 16, ал. 1 ЗАЗ пише, че
всяка от страните може да поиска изменение на договора

Аз не си спомням да съм подписвал този договор, съдът ще ме третира ли като страна по договора?
Просто си питам, ей така, от любопитство.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот vili_spasova » 19 Окт 2016, 11:25

Привет :)

kalahan, разпореди се с твоята идеална част, прехвърли я с дарение и продажба на някой ром и им гледай сеира като опнат катуна насред собствената си идеална част от нивата.

Или пък на конкуренцията в района - във всяко землище има поне 2-3 фирми /земеделски производители/, които се борят за земя. Иначе схемата е такава в цялата страна. Дарение на 1/100 ид.ч /или замяна с недвижима или движима вещ/, продажба на оставащите ид.ч. и аренда на целия имот.

Ако продължават да ти опъват нервите поискай съдебна делба, ако са повечко ниви отстъпи им някоя цяла нива, ти вземи друга.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 638
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 11:35

Здравей, Вили,
Нямам никакво намерение да прехвърлям ид. част на никого. Ако я продам на ром, няма да получа нищо. Ако я продам на земеделски производител, ще я иска на безценица. Няма да водя дело за делба, защото е дълго и тежко производство. Мислех да водя иск за разделяне на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС, но договорът за аренда пак си остава вписан за цялата нива и пак няма да мога да ползвам собствената си 1/2. Това важи и при делба.
Въпросът не е за парите, а за принципа. За арогантността, която арендаторът/арендодател (защото реално са едно и също нещо) прояви с "любимата" ми реплика "Съдете ме, нищо не може да ми направите. Нивата няма да я дам". Много ме дразнят такива.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ch3oh » 19 Окт 2016, 12:27

Попаднах на едно определение, където не се допускаше касация по аналогични въпроси, но то сигиурно Ви е известо.
Продължавам, обаче да си мисля, че само защото е разрешено на един от съсобствениците да сключи договор за аренда, това само по себе си не означава, че притежател на 1/100 ид.ч. може да налага решението си на останалите. Ако закона имаше това предвид, щеше да си го каже.
Напълно е разбираемо, защо не се споменава чл. 17 ал. 3 КРБ. Ако се направи, ще се види, че не става въпрос за тълкуване, а за откровенно извращаване на закона в полза на арендатора.
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1002
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 12:44

Практиката на ВКС по въпроса е оскъдна.
Във въззивното решение бланкетно е цитирано Решение 8/19.02.2014 по гр.д. 5109/2013 на ВКС, II г.о., в частта за управителните действия на съсобственика.
В това решение обаче изрично е посочено следното:

Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл.30 и сл. ЗС е изрично уредена с новата алинея 4 на чл.3 Закон за арендата в земеделието, публикувана в ДВ бр.13/2007 г. Следователно сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл.3, ал.4 Закон за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.


Определението на ВКС, за което говорите, вероятно е Определение № 102/25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4108/2013 г., II т. о., с което не се допуска касационно обжалване на Решение № 29 от 04.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3230/2012 г. на Пловдивски окръжен съд:

Касаторите не са посочили кой е разрешеният с обжалваното решение правен въпрос, обусловил отхвърлянето на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено със съображения за извършено от въззивния съд неточно и неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, довело до незаконосъобразен извод за позволена от закона възможност договорът за аренда в земеделието да бъде сключен само от един от съсобствениците, без съгласие на останалите съсобственици. Нарушението на материалния закон е уредено в чл.281, т.3 ГПК като основание за касационно обжалване на въззивното решение, което има значение за правилността на решението и е различно от общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. е проведено разграничение между двете групи основания - основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, като е указано, че касационното обжалване не може да се допусне поради това, че решението е неправилно на някое от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания. В случая касаторите са отъждествили приложното поле на касационния контрол с материалната незаконосъобразност на въззивното решение, което според указанията в цитираното тълкувателно решение е пречка за допускане на касационно обжалване.
Дори да се приеме, че като значим въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е поставен този за наличието на призната от закона - чл.3, ал.4 ЗАЗ, възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, искането за достъп до касация е неоснователно поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посоченият въпрос трябва да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед промени в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони /т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, с която въззивният съд е мотивирал извода си за действителност на договора за аренда, е ясна и точна и не предполага противоречиво прилагане от съдилищата. В същата е предвидено, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. В текста на разпоредбата не е поставено условие договорът да бъде сключен поне от двама съсобственици, което изключва разширителното й тълкуване в поддържаната от касаторите насока.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ch3oh » 19 Окт 2016, 13:12

Бил съм прав, когато предположих, че определението Ви е известно.
Въпреки това, не видях ясен отговор на въпроса: Приложими ли са разпоредбите регламентиращи съсобствеността, когато се касае за арендоване на земеделска земя и защо?
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1002
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 13:15

Няма ясен отговор, защото аз лично не намерих нито едно решение по иск по 108 ЗС. Всички са за нищожност по 26 ЗЗД. Излиза, че моето дело е уникално.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ivanov_p » 19 Окт 2016, 16:27

Калахан,
Писали сте страшно много и не съм го чел. Аз не чета договори по-дълги от една страница и не пускам искове от повече от две страници, без заглавната и списъка на доказателствата, затова и прегледах само отгоре написаното. Не видях обаче юридически факти в написаното и затова ви поставих някъде в началото конкретен въпрос:
Кого съдите и за какво?
Иначе....
Ако рентата не е платена от арендатора на арендодателя ще си искате парите които се дължат от ... от кой ще ги искате?
Не можете да предотвратите подписването на договор и затова законът е третирал това положение в ал. 5 на чл. 3, а в ал.4 ви е дал конкретни права за да се защитите, ако друг съсобственик е подписал.
Чл. 16 е много дълъг за да го чета без пари, но ясно съм посочил, че първо трябва да водиш иска по чл. 30 от ЗС. След това ще се мисли или ще се види дали и по този иск не може да търсиш пазарна цена, не съм се занимавал с такива искове за да ти кажа на момента.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 16:40

Първо да водим един куп дела, пък после...ще видим. Така ли съветвате клиентите си? Що за глупост?
Извинете, ivanov_p, Вие юрист ли сте?
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ivanov_p » 19 Окт 2016, 17:07

Дали съм юрист личи по това, че с ВКС сме на противоположното мнение от вашето.
Приемат се не докрай обмислени закони, а тук става дума и за мощно лоби. После практиката ги дописва, разширително или стеснително и не винаги се стига до справедливост за всички, но като цяло правата ви са защитени. Щяха да са напълно защитени ако можеше да се приложи и иска по 31 СЗ, а и нищо чудно да има начин.
Имате и иск за делба, пак не става бързо, но е изход. Единственото което нямате е владелчески.

Най-често съветвам клиентите за следващия случай да си опичат акъла о време, а след като за настоящия са стигнали до мен да не ми дават акъл и или да ми прехвърлят вземането за предложеният процент или да отиват при адвокат.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 19 Окт 2016, 17:25

ivanov_p написа:Дали съм юрист личи по това, че с ВКС сме на противоположното мнение от вашето.

Посочете решението на ВКС, което съвпада с Вашето.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот vili_spasova » 21 Окт 2016, 11:42

kalahan2008 написа:Мислех да водя иск за разделяне на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС, но договорът за аренда пак си остава вписан за цялата нива и пак няма да мога да ползвам собствената си 1/2. Това важи и при делба


Kalahan, здравей. Казусът звучи точно като параграф 22 и нали се сещаш тази разпоредба в Закона за арендата защо е направена. И кои интереси обслужва.

Но /докато медитирах над казуса, без да съм Йода :)/ ми се прищя да те питам дали случайно не става дума за нива по-голяма от 6 дка. Понеже тогава ще можеш да я разделиш на 2х3 дка. Така ще се обособят два нови имота и може би ще се отървеш от следващи 10 г. договор за аренда. Друго, за което се сещам, /и стига да не го удължават безкрайно с анекси/като изтече срокът по първия договор ги изпревари и ти си направи договор за аренда. Така твоят ще е първи по време. Или нещо друго: Свържи се със съсобствениците си и им предложи /вместо да водите дела/, да подпишете договор за аренда и за твоята 1/2 ид.ч. за оставащия срок на договора. Така поне ще си страна и ще можеш да си търсиш рентата...
Ако нивата е по - малка ЗН допуска:
Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.-
Та нещо такова.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 638
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 21 Окт 2016, 20:39

Вили, нивата е точно 5 дка. По принцип човек като чуе нива, си представя нещо на някакъв кър, но в случая не е така. Нивата е точно до околовръстния път на града и е почти (казвам "почти") в регулация. Наоколо има складове и т.н. Цената й не е никак малка, в сравнение с обикновените ниви. Нива си е, не е ливада или нещо такова. Не може да се дели, освен да се разпредели ползването. А и за съжаление дори и при делба (а и при разпределение на ползването), договорът за аренда си остава вписан за 10 години и арендаторът спокойно може да го противопостави на всеки, до изтичането му, на основание чл. 3, ал. 5 ЗАЗ.
Няма желание у другата страна да сключва договор. Там кашата е пълна, но не искам да навлизам в подробности. Има единствено желание да се ползва без договор и едно надменно отношение в стил "аз мога да си правя всичко, каквото си искам". Явно може, щом съдът защитава тяхната гледна точка. Но просто са сбъркали. Неслучайно съм се позовал на ЕКПЧОС. Уви, ЕСПЧ вече е станал недостижим като касация на ВКС...
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ivanov_p » 21 Окт 2016, 20:54

И десет и сто години минават, това е основната характеристика на времето. Заведи иск както е предвидено в закона, пробвай да поискаш пазарна цена и така всяка година го товари с разноски. Раздроби твоята, с дарение или друг начин на няколко части, пускайте му по 5-6 иска на година и няма да му е толкова весело. Провери дали не дължи за нещо, купи му дълга, ако имате някакви общи данъци ги плати и си потърси парите.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 21 Окт 2016, 21:04

ivanov_p написа: Провери дали не дължи за нещо, купи му дълга, ако имате някакви общи данъци ги плати и си потърси парите.

:shock: Нещо съм пропуснал, кога са въвели местен данък върху земеделските земи :?:
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот ivanov_p » 21 Окт 2016, 21:28

При упражняване на професии свързани с правото е от изключително значение точното тълкуване.

1. Провери дали не дължи за нещо, купи му дълга, ако имате някакви общи данъци ги плати и си потърси парите.
2. Нещо съм пропуснал, кога са въвели местен данък върху земеделските земи.

Подизречението "ако имате някакви общи данъци" не може да се тълкува като "ако имате общи данъци за тази нива". Подобно тълкуване би имал текст: "ако не си е платил данъка за нивата". От прежде написаното може да се изведе фактът, че сте наследили нивата, което предполага възможност да сте наследили и други имоти, за някой от които може да се дължат данъци. От друга страна би следвало да предположиш, че е много вероятно да знам за недължимоста на данъци за земеделски имоти и едва ли бих визирал нивата.
Младостта и свързаните с нея глупост и високомерие са те подвели при тълкуването и отговора, както е станало и по делата за нивата. Трябва да се научиш да изключваш емоциите при вземане на решения.
Сега прочети пак какво съм написал, помисли, все пак имаш още поне 6-7 години, и като му дойде времето действай.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот kalahan2008 » 22 Окт 2016, 08:56

ivanov_p написа:От прежде написаното може да се изведе фактът, че сте наследили нивата, което предполага възможност да сте наследили и други имоти, за някой от които може да се дължат данъци.

Ако бяхте изчел цялата тема /което очевидно не сте направил/, щяхте да разберете, че в момента съсобственик не е сънаследник, а земеделски производител (бивш наемател), който е изкупил 1/2 от другия сънаследник и така се е превърнал в съсобственик и арендодател.
ivanov_p написа:Младостта и свързаните с нея глупост и високомерие

Кристалното кълно Ви се е повредило, трябва да го занесете на ремонт,.
ivanov_p написа:От друга страна би следвало да предположиш, че е много вероятно да знам за недължимоста на данъци за земеделски имоти и едва ли бих визирал нивата.

От всичко написано по темата (а и по други теми) мога единствено да заключа, че Вашите "юридически" познания са по-скоро метаюридически.
Бих се радвал да престанете да спамите темата, но, разбира се, това си е Ваше право.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3286
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Специална или препращаща норма

Мнениеот vili_spasova » 04 Дек 2017, 14:24

Привет, kalahan2008.
Нямам идея до къде си стигнал с казуса, но по съвсем друг повод попаднах на нещо ново - ТР на ВКС, може да те заинтригува:

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 06.11.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2015 Г., ОСГК НА ВКС


1. КОГАТО ПРЕДЯВЕНИЯТ НЕГАТОРЕН ИСК НЕ СЪДЪРЖА ОСЪДИТЕЛЕН ПЕТИТУМ И ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО Е НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СЕРВИТУТ ИЛИ ДРУГО ОГРАНИЧЕНО ВЕЩНО ПРАВО, ЦЕНАТА НА ИСКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ПАРИЧНАТА ОЦЕНКА НА ОТРИЧАНИЯ СЕРВИТУТ ИЛИ ДРУГО ОГРАНИЧЕНО ВЕЩНО ПРАВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 69, АЛ. 1, Т. 2 ГПК ВЪРХУ ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА, А АКО НЯМА ТАКАВА - ВЪРХУ НЕГОВАТА ПАЗАРНА ЦЕНА, А ДЪРЖАВНАТА ТАКСА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПО РЕДА НА ЧЛ. 71, АЛ. 2 ГПК ВЪРХУ ЕДНА ЧЕТВЪРТ ОТ ТАКА ФОРМИРАНАТА ЦЕНА НА ИСКА.
КОГАТО ПРЕДЯВЕНИЯТ НЕГАТОРЕН ИСК НЕ СЪДЪРЖА ОСЪДИТЕЛЕН ПЕТИТУМ И ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО Е НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ДРУГО БРЕМЕ (ПРАВО НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ), КОЕТО СОБСТВЕНИКЪТ ДА Е ДЛЪЖЕН ДА ТЪРПИ И ТО ИМА ПАРИЧНА ОЦЕНКА, ВЪРХУ НЕЯ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ЦЕНАТА НА ИСКА И СЪОТВЕТНО - РАЗМЕРА НА ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА, А АКО ОТРИЧАНОТО БРЕМЕ НЯМА ПАРИЧНА ОЦЕНКА, ИСКЪТ Е НЕОЦЕНЯЕМ И СЪГЛАСНО ЧЛ. 71, АЛ. 1, ИЗР. 2 ГПК РАЗМЕРЪТ НА ДЪРЖАВНАТА ТАКСА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СЪДА.
КОГАТО НЕГАТОРНИЯТ ИСК СЪДЪРЖА ОСЪДИТЕЛЕН ПЕТИТУМ - ПРЕТЕНДИРА СЕ ОТВЕТНИКЪТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ОПРЕДЕЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ (ДА БЕЗДЕЙСТВА) ИЛИ ДА ИЗВЪРШИ ОПРЕДЕЛЕНИ НЕЗАМЕСТИМИ ДЕЙСТВИЯ, ИСКЪТ Е НЕОЦЕНЯЕМ И РАЗМЕРЪТ НА ДЪЛЖИМАТА ТАКСА СЪГЛАСНО ЧЛ. 71, АЛ. 1, ИЗР. 2 ГПК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СЪДА, А КОГАТО СЕ ПРЕТЕНДИРА ОТВЕТНИКЪТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА ИЗВЪРШИ ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАМЕСТИМИ ДЕЙСТВИЯ, ЦЕНАТА НА ИСКА Е ПАРИЧНАТА ОЦЕНКА НА РАЗХОДИТЕ ЗА МАТЕРИАЛИ И ТРУД, НЕОБХОДИМИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА, ВЪРХУ КОЙТО РАЗМЕР СЕ ОПРЕДЕЛЯ ДЪЛЖИМАТА ТАКСА, А КОГАТО ОЦЕНКАТА ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАТРУДНЕНИЕ - ОТ СЪДА ПО РЕДА НА ЧЛ. 70, АЛ. 3 ГПК.
2. ИСКОВИТЕ МОЛБИ С ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЧЛ. 109 ЗС НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ.
3. ЗА УВАЖАВАНЕ НА ИСКА С ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЧЛ. 109 ЗС Е НЕОБХОДИМО ИЩЕЦЪТ ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ НЕОСНОВАТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ОТВЕТНИКА МУ ПРЕЧИ ДА УПРАЖНЯВА СВОЕТО ПРАВО.


Чл. 109 ЗС
Чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК
Чл. 70, ал. 3 ГПК
Чл. 71 ГПК


Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 19 октомври 2017 г. в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ


ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
БОЙКА СТОИЛОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА


ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
СТОИЛ СОТИРОВ
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
ПЛАМЕН СТОЕВ
ЗЛАТКА РУСЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
ЕМИЛ ТОМОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
ДИАНА ХИТОВА
БОЯН ЦОНЕВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
МАЙЯ РУСЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА


при участието на секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ
постави на разглеждане тълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г.
на Общото събрание на Гражданска колегия
докладвано от съдия ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА


Тълкувателното дело е образувано по разпореждане на Председателя на ВКС от 17.06.2014 г. и допълнително разпореждане от 10.11.2015 г. на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт по следните въпроси, по които е налице противоречива съдебна практика:
1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС.
2. Подлежат ли на вписване исковите молби по чл. 109 ЗС.
3. Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:
1. По въпроса как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Според едното от поддържаните в съдебната практика становища искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е неоценяем. Според другото становище - искът е оценяем, а според трето становище - искът е оценяем или неоценяем в зависимост от конкретното искане.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно третото становище по следните съображения: По смисъла на чл. 68 ГПК цената на иска представлява парична оценка на предмета на делото, т.е. на твърдяното или отричано от ищеца гражданско субективно право, чието естество обективно следва от фактическия състав, който го поражда (фактите и обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на исковата молба) и съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба, чието съществуване или несъществуване ищецът иска да бъде установено в съдебното решение със сила на пресъдено нещо. Дали един иск е оценяем или неоценяем се определя от това дали предмет на делото е имуществено (оценимо в пари) или неимуществено (неоценимо в пари) право.
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т.нар. негаторен иск (actio negatoria - отрицателен иск) е иск за собственост. В Закона за собствеността той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum).
Ревандикационният иск (vindicatio rei) - искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик - може да бъде предявен съгласно чл. 108 ЗС и срещу държателя на несобствената вещ. Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго, т.е. на виндикация подлежат не само вещите, но също и сервитутите (vindicatio servitutis), както и другите ограничени вещни права. Предмет на виндикационните искове са правото на собственост, съответно - вещните права върху чужда вещ, затова съгласно т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС съдебното решение по тези искове трябва да съдържа два диспозитива: един за принадлежността на правото на собственост, съответно за титулярството на ограниченото вещно право, и втори - за съществуването на притезанието за предаване на владението или на правомощието за упражняване на съответното ограничено вещно право.
В Закона за собствеността не е уреден изрично установителният иск за собственост, но съгласно правната доктрина и съдебна практика (т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС), той е допустим винаги, когато собственикът ограничава търсената защита до признаването на правото му на собственост и не претендира произтичащите от това притезания по отношение на владелеца или държателя на вещта. Целта на установителния иск за собственост е да защити правото на собственост, когато ищецът владее вещта или когато не я владее- да прекъсне течащата придобивна давност в полза на ответника, както и да превърне занапред владението му в недобросъвестно. Предметът на делото по установителния иск за собственост е същият като предмета на делото по ревандикационния иск, затова цената на иска е същата и събираната такса е същата. За цената на иска и за събираната такса е без значение дали е заявена осъдителната част на виндикационния иск или не е заявена.
Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Затова тяхната данъчна оценка, а ако няма такава - тяхната пазарната цена няма значение за цената на иска и за определянето на размера на дължимата такса.
В съвременното вещно право предмет на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Затова решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме (право на въздействие), което собственикът е длъжен да търпи.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие. За разлика от установителния иск за признаване или отричане на право на собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен негаторен иск така, както правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти не влиза в предмета на делото по идентичния иск за виндикация на съответния сервитут или ограничено вещно право.
Неприемливо е разбирането, че чрез виндикационните и негаторните искове се предявява някаква част от правомощията, съдържащи се в правото на собственост, поради което при всички тях предмет на делото е цялото право на собственост и цената на предявения иск е паричната оценка на това право. Ако се предявява някаква част от отделни правомощия, то цена на иска не би трябвало да е паричната оценка на всичките, а само на предявената част от правомощията.
Исковете за защита на правото на собственост не са процесуално средство за упражняване на съдържащите се в правото на собственост правомощия, а за защита на различни аспекти на правото на собственост според вида и интензитета на тяхното накърняване. Правото на собственост е предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване или несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди нарушението. Неприемливо е възможността правото на собственост да бъде защитено от дребни накърнения да бъде обусловена от заплащането на такса, определена върху данъчната оценка, а ако няма такава - върху пазарната цена на засегнатия имот.
Когато търсената защита по негаторния иск се ограничава до отричането на претендирания сервитут или ограничено вещно право и не претендира произтичащите от това притезания по отношение на нарушителя, предмет на делото по предявен негаторен иск е несъществуването на съответния сервитут или на друго ограничено вещно право, т.е. на оценими в пари имуществени права. Тяхната парична оценка е цена на иска. И доколкото става въпрос за вещни права, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава - върху пазарната цена на отричаното вещно право, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК върху 1/4 от така формираната цена на иска.
Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друг вид въздействие, което собственикът да е длъжен да търпи, и то има парична оценка, върху нея следва да бъде определена цената на иска и съответно - размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното въздействие няма парична оценка, размерът на държавната такса следва да се определи от съда по реда на чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда. Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса.
В хипотезата на предявен осъдителен негаторен иск съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив относно правото на собственост, тъй като същото по вече изложените съображения не е предмет на делото.
2. По въпроса подлежат ли на вписване исковите молби по чл. 109 ЗС.
Според едно от поддържаните становища исковата молба по чл. 109 ЗС не подлежи на вписване, а според второто становище- подлежи на вписване съобразно разпоредбите на чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно първото становище по следните съображения: Вписването по принцип има оповестително действие. Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията то се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, а когато се вписват искови молби - в даване гласност на спора по отношение на третите на този спор лица. Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл. 114, б. "б", изр.2 ЗС във връзка с исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 7, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД/ вписването на исковите молби има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването.
На вписване подлежат само актовете и исковите молби, за които с изрична законова разпоредба е предвидено вписване: в чл. 112 - чл. 116 от Закона за собствеността, в някои други закони /например в ЗЗД/ и в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 114, ал. 1, б. "в" ЗС и чл. 11 от Правилника за вписванията вписват се исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл. 112, ал. 1, б. "з" ЗС /съответно решения по чл. 4, б. "з" от Правилника за вписванията/, а съгласно чл. 112, ал. 1, б. "з" ЗС на вписване подлежат всички съдебни решения, които заместват актовете по чл. 112, ал. 1, б. "а" ЗС. С изменението на чл. 112, ал. 1, б. "а" ЗС, публ. в ДВ бр. 34 от 2000 г., бе прието, че се вписват не само актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, но и актовете с които се признават такива права.
С оглед тези разпоредби на ЗС и Правилника за вписванията исковите молби по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС не подлежат на вписване, тъй като решенията по тези искове нито учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват, нито признават право на собственост върху недвижими имоти или друго вещно право върху такива имоти.
Вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника. Ако тези материални субективни права са вън от предмета на делото, не би следвало да има място за вписване на исковата молба, която повдига висящността на спор, който няма за предмет правото на собственост.
Неприемливо е /особено без изрична разпоредба в закона/ да се урежда вписване на отрицателен иск както по персоналната партида на ищеца, в която няма вписване на съответната тежест, така и по персоналната партида на ответника, в която няма вписване на съответното "господство".
Отделно стои въпросът, че негаторният иск може да има за предмет друго бреме, което не е нито сервитут, нито друго ограничено вещно право.
3. По въпроса необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Според едно от поддържаните становища ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи следва да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява правото си, а според другото становище- това не е необходимо във всички случаи.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно следното становище:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на ЕСПЧ- например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на Милева и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище.
С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на РБ


РЕШИ:


1. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, цената на иска се определя от паричната оценка на отричания сервитут или друго ограничено вещно право по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава - върху неговата пазарна цена, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК върху една четвърт от така формираната цена на иска.
Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друго бреме (право на въздействие), което собственикът да е длъжен да търпи и то има парична оценка, върху нея се определя цената на иска и съответно - размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното бреме няма парична оценка, искът е неоценяем и съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК размерът на държавната такса се определя от съда.
Когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
2. Исковите молби с правна квалификация чл. 109 ЗС не подлежат на вписване.
3. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ




по т. 1 от Тълкувателното решение по тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС


Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Дали един иск е оценяем или неоценяем се определя от това дали предмет на делото е имуществено /оценимо в пари/ или неимуществено субективно право, а не от интензитета и формата на нарушаване на това право, нито от конкретния петитум на иска. Последните предопределят само вида на търсената с иска защита. Поради това отговорът на въпроса за цената на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е предопределен от отговора на въпроса какъв е предметът на делото по този иск.
По принцип предмет на делото е твърдяното или отричано от ищеца гражданско субективно право, чието правно естество обективно следва от фактическите твърдения и петитума на исковата молба въз основа на правната норма и чието съществуване или несъществуване ищецът иска да бъде установено от съда със сила на пресъдено нещо.
Неоценяеми са само исковете относно неимуществени права и установителните искове относно факти. С предявяването на иска по чл. 109 ЗС се търси защита на имуществено право, поради което този иск не може да бъде определен като неоценяем.
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е уреден като част от глава IX от Закона за собствеността, озаглавена "Защита на правото на собственост", като разпоредбата на чл. 109 ЗС /за негаторния иск/ систематически следва разпоредбата на чл. 108 ЗС /за ревандикационния иск/. Както е прието в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС, негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Поради това не може да има каквото и да е съмнение, че искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е един от основните искове за защита на правото на собственост.
Предмет на защита при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск е правото на собственост на ищеца в хипотези, при които чрез неоснователно действие се пречи на собственика да упражнява своето право. Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Тоест, то е сложно вещно право, включващо в себе си няколко правомощия. Правомощието на собственика да иска от всички други лица да се въздържат от каквито и да е въздействия върху собствената му вещ, а ако са осъществили такива въздействия- да ги преустановят за в бъдеще и да възстановят вещта в предишното й състояние, е част от съдържанието на правото на собственост. Нещо повече, това правомощие е същностното съдържание на правото на собственост.
След като претендираното с иска по чл. 109 ЗС правомощие на собственика /да иска от всички други лица да се въздържат от неоснователни въздействия върху собствената му вещ, а ако са осъществили такива въздействия- да ги преустановят за в бъдеще и да възстановят вещта в предишното й състояние/ е част от самото право на собственост, то и предметът на делото по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е правото на собственост. Именно съществуването на това право ищецът по иска по чл. 109 ЗС иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо и да бъде защитено от съда с решението по този иск. Затова и решението по негаторния иск следва да съдържа не само осъдителен, но и установителен диспозитив за правото на собственост на ищеца, така както това e прието в т. 2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС относно диспозитива на решението по ревандикационния иск.
От това, че предмет на делото по чл. 109 ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост, а правото на собственост е имуществено право, следва, че исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС са оценяеми, като цената им се формира по правилата за исковете за собственост: от данъчната оценка, а ако няма такава- от пазарната цена на имота на ищеца- чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Съответно държавната такса по този род искове се определя според изричното правило на чл. 71, ал. 2 ГПК - върху една четвърт от цената на иска.
Когато като предмет на делото е въведено искане за защита на правото на собственост само върху част от имота на ищеца /тоест, когато твърдяното от ищеца действие или бездействие на ответника засяга само част от имота на ищеца/, предмет на делото е претендираното от ищеца право на собственост само върху тази част, поради което и цената на иска в този случай се определя по данъчната оценка, а ако няма такава - по пазарната цена само на засегнатата от нарушението част, а не на целия имот. В този случай за определяне на първоначалната цена на иска е достатъчно в исковата молба засегнатата от нарушението част от имота на ищеца и съответно цената на иска да са посочени приблизително. Ако най-късно до първото заседание по делото ответникът или съдът повдигнат въпроса за цената на иска с мотив, че има несъответствие на указаната цена с действителната, цената на иска се определя от съда приблизително, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото /чл. 70, ал. 3 ГПК/. В случай, че до първото по делото съдебно заседание въпросът за цената на иска не бъде повдигнат, първоначално определената цена на иска, респективно събраната държавна такса остават непроменени.
Ако се приеме обратната теза /че искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е неоценяем, тъй като предмет на иска не е правото на собственост, а правомощието на собственика да иска от всяко трето лице да извърши определено действие или да се въздържа от такова действие, което правомощие било различно от правото на собственост/, логически би се стигнало до неправилния извод, че и искът с правна квалификация чл. 108 ЗС също е неоценяем, тъй като с него ищецът също защитава отделно свое правомощие - правомощието да владее собствения си имот. И с ревандикационния, и с негаторния иск се защитава едно и също правомощие на собственика- да владее имота си, но срещу различни по степен и интензитет нарушения на това правомощие: при ревандикационния иск - от отнемането на владението, а при негаторния иск - от действия, с които само се смущава владението.


С. Т. Г.
С. К. В.
С. Б. Ц.
С. Г. Н.
С. Д. Х.
С. В. М.
С. С. Н.
С. Г. Г.
С. Д. Д.
С. Ж. Д.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ




по т. 2 от Тълкувателното решение по тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС


На вписване подлежат само актовете и исковите молби, за които с изрична законова разпоредба е предвидено вписване: в чл. 112 - чл. 116 от Закона за собствеността, в някои други закони /например в ЗЗД/ и в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 114, ал. 1, б. "в" ЗС и чл. 11 от Правилника за вписванията вписват се исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл. 112, ал. 1, б. "з" ЗС /съответно решения по чл. 4, б. "з" от Правилника за вписванията/, а съгласно чл. 112, ал. 1, б. "з" ЗС на вписване подлежат всички съдебни решения, които заместват актовете по чл. 112, ал. 1, б. "а" ЗС. С изменението на чл. 112, ал. 1, б. "а" ЗС, публ. в ДВ бр. 34 от 2000 г. бе прието, че се вписват не само актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, но и актовете, с които се признават такива права. Тъй като съдебните решения по исковете за собственост заместват актове по чл. 112, ал. 1, б. "а" ЗС за признаване на правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, а решението по иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е решение за установяване и признаване на право на собственост, то с оглед горепосочените разпоредби следва да се приеме, че исковата молба по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС подлежи на вписване.
Вписването по принцип има оповестително действие. Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, а когато се вписват искови молби - дава гласност на спора по отношение на третите на този спор лица. Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл. 114, б. "б", изр.2 ЗС във връзка с исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД/ вписването има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Тъй като по отношение на исковите молби по чл. 109 ЗС такова изключение не е предвидено, вписването на исковата молба по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС има само оповестително действие.
Даването на гласност на обстоятелството, че е заведен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, е от съществено значение за сигурността на гражданския оборот и за гарантиране правата на евентуалните бъдещи приобретатели както на имота на ищеца, така и на имота на ответника по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС. За формиране на волята на третите лица да закупят /или придобият по друг начин/ собствения на ищеца имот от значение е те да знаят, че е висящ спор за неоснователно въздействие върху този имот, с което се смущава неговото спокойно ползване. В редица случаи предметът на иска по чл. 109 ЗС е такъв, че при уважаването му имотът на ответника също може да бъде засегнат, като се промени съществено /например, когато с решението по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС се постановява събаряне на изградена в имота на ответника постройка или част от постройка/, поради което осигуряването на гласност за наличието на този спор е от значение и за приобретателите на имота на ответника.

С. Т. Г.
С. К. В.
С. Б. Ц.
С. Д. Х.
С. Д. Д.
С. В. М.
С. С. Н.
С. Ж. Д.
С. Г. Г.
С. Г. Н.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 638
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

ПредишнаСледваща

Назад към Имотни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


cron