forum.lex.bg

Здравейте,
Казвам се Георги Георгиев и търся помощ от адвокат или съвет. Какво, как, дали, защо.. множество въпроси без отговор.

Намирам се в следната ситуация... разделени сме с бившата,
с която живеехме на семейни начала в нейното жилище почти 11 години.. имаме дете на 4 и половина години. С годините тръпката премина и се карахме за всяко необходимо решение.. Когато детето беше на 2 годинки тя остана без работа след майчинство и намерих вариант да кандидатства в гранична полиция . Опита се 10 пъти да се откаже, но аз настоявах да продължи ,когато я приеха отиде на обучение и я нямаше 11 месеца , през това време аз се грижих за детето с помощ от моята и нейната майка, докато съм на работа. Първите му две годинки основно аз ,тя се страхуваше да смени даже памперса да не говорим за къпане или други по сериозни манипулации . Когато се върна от въпросното обучение започна работа. И пак основно аз .. отказа да го пуснем на градина майка й щяла да помага а тя е хипертоник със сърдечни проблеми .. баща й е с паркинсон . Изгониха ме като се почувства финансово независима и пусна дело за родителски права, което спечели в нейна полза. Детето беше привързано към мен и плачеше и молеше с очи да не го оставям при нея.. По коледа каза дори, че не иска майка ... Та сега с тази епидемия/ пандемия не ми го дава не съм го вземал от 23.02.2020. Сега той не говори много с мен ... вече ме изтриват (много удобно, казва че мисли за здравето на детето ) и не го дават.. Говорих със Закрила на детето и казаха, че нямало какво да направят заради забраните. Съда не работи с граждани.. полицията ... социалните служби... Вече дори по телефона ( вайбър , месинджър ) едвам успявам на 2-3 дни да го чуя. А когато говорим тя е там и ако нещо е неудобно прекъсва разговора ... или отиват да ядат ...или да се къпят ... или да играят ... настройват го против мен.. изтриват ме ...

Какво да направя.. може ли да се направи нещо... искам да си вземам детето не съм от бащите ,които не се интересуват от децата си и само пращат издръжката .. няма и не искам да живея с тази жена... поне равни родителски права ...

Наистина сме в порочен кръг. Аз също съм изключително зависим от съда. Разбира се, говорим директно - Комисията за децата е - една пълна смешка - там са наблъскани с връзки някакви.
Имал съм дело - с деца на ромски родители, обаче - социалният работник, който по Закон присъства на делото беше толкова гнуслив, направо ми окапа ченето - та нали това е именно социален работник. В кръвта ми е да съм адвокат, да помагам на другите, пък даже и без пари. Като не ти е по вкуса да работиш с хора - не работи просто.

Поне телефона - вдигат ли си - другарите-господа от Социалното. Другото е - директно на 112. Трябва да им вземете страха под някаква форма.

Има осъдена жена за Престъпление - "Непредаване на дете", ефективно - тук във форума има някъде случаят й - реално си пое с торбичката от "Билла" към трудовото общежитие - хем на чист въздух и така нататък. Аз как направих последният път - все още няма ефективна присъда, но - всеки път като отида на адреса с клиента - пишем Протоколи за това, че детето не е предадено, един път - дойде полицайка (с колега - те са двама), полицайката застъпи вратата, дръпна детето и така (полицайка - защото жената не травмира толкова).

Реално полицията работи, така че направете контакт с тях, обсъдете работата, направете такава акция и така.

Мнението ми страда от редица несъвършенства, защото по същество не казвам много конкретика.

Правил съм това с полицията 2 пъти но даже не искаха да правят протокол, най - вероятно, защото им е колежка ..знам ли . Питам мога ли да направя нещо, да повдигна обвинение.. какво конкретно мога или не мога да направя при тази ситуация с "пандемията" .. Ако настоявам да го взема тя казва
, че съм застрашавал живота неговия на на хората в нейното жилище ... един вид не мисля за детето и неговото здраве...а за това че не съм го виждал 2 месеца ??? Кой мисли за това и за отчуждаването му спрямо мен. Социалните ми вдигнаха и казаха да изчакам да мине това после щели да я помолят да ми го даде извънредно от съдебното решение , но до тук реално е трябвало да бъде с мен 21 дни а има още месец докато уж ще го смъкнат това със забраните което прави повече от 3 месеца откази да ми го даде и реални 32 дни които не съм го вземал ....

Първо - травма - в никакъв случай да не се допуска на детето, знам, че - сега женската аудитория тук - ще ме разлюби - но ние сме - мъжете - сме - които носим всичко на гърба си - то не е едно, пазаруването, колата, строежът на нов дом, почти всичко, аз май си навлякох врагове (тоест врагини - извинявам се и безкрайно съжалявам), тоест - поемаме отговорност.

Травма на детето - не трябва - едно дете на 6 години - беше по дело за развод - така ме гледаше жално, че - сигурно ще се пържа в ада. Специално - институциите - са неприятно място за децата. С полиция трябва да се изведе и - това да стане навик един вид, дело - защо да не може, сега - две скоби - първа скоба - имате ли родителски капацитет (не се засягайте - въпросът е чисто професионален), защото ще Ви водят на психолог и - там един си игра на Фейсбук в телефона през цялото време на беседата - тоест - психологът, който на практика решава съдбата на делото - наблюдава всичко, та изследваният обект се оказа с нулев родителски капацитет. Не, че - психологът не е корумпиран - примерно, всички са псевдо (лъжливи) специалисти, но - има значение - да се мине тази своеобразна Митница - наречена Психологична експертиза.

Лъснете се отвсякъде - по професионален и семеен имидж - пълно покритие да имате - като баща, като грижовен родител, като всичко, така - че да сте подготвен за тази битка.

Има едни ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ - те сега важат - просто няма да ни пуснат до съда, но ще ги разгледат, но то ще е в отсъствие. Това са предварителни мерки - но - важат на практика - все пак си трябва трайно спокойствие на детето.

Борбата - както знаете е - между Вас и майката.

Нещо не сме се разбрали ... делото мина ... привременните мерки преди това ... сега заради карантината не го дава ... не съм го виждал от 2 месеца. Решението ми е през седмица от петък до неделя с преспиване при мен ... и настоява, че няма да ми отвори вратата и да го даде , докато не кажат , че може да се излиза навън... Питам така ли трябва да е или за се съдим пак

Явно не сме се, привременните винаги могат да си искат отново и отново.

Момента - няма силно и пълноценно действаща администрация.

Пак не разбрах .... тя има ли право да не ми го дава в момента или нарушава съдебно решение .... вкл. и по великден трябваше 2 дена да е при мен , но даже не отвори вратата да дам на детенце боядисани от мен яйца ...

Смислен коментар на извънредните условия - не мога направя. Преди две години адвокатите прокарахме сходен мораториум на делата - ма примерно съдията ми казва - Не важи за еди-какво си.

Хем важи Законът - тоест - трябва да се спазват мерките, хем - аз примерно като адвокат - не мога да достъпя до съд, мъд, каквото и да е.

Полицията остава, с маски и ръкавици.