Страница 1 от 1

Раздяла с малко бебе, моля за правна помощ!

МнениеПубликувано на: 29 Юни 2016, 10:16
от kristinads
Не искам да влизам в подробности, а и няма смисъл. Щом сме стигнали до този подфорум, значи всеки е преминал през ад и трудности. На мен всичко това ми предстои и съм страшно уплашена.

На кратко моята история. От 2 години живея на семейни начела с мъж в мое жилище. В резултат имаме бебе на 5м. Психическият и физически тормоз започнаха още в начална бременност. Обиди, псувни, заплахите са ежедневие. Мълчах и преглъщах като глупачка заради детето и защото той ме манипулира. Кара ме да се чувствам нищожество и утрепка, тормози ме, след което ми се извинява, прегръща и настоява всичко това да си остане между нас.

Тормозът е по-скоро психически, отколкото физически. Имам синини по ръцете и краката, удрял ми е шамари дори докато кърмя с дете на ръце. Разбира се всичко това под негов контрол съм крила и към момента няма как да докажа освен, че родителите ми са ме виждали посинена.
По-страшен за мен е психическият тормоз и унижение. Буквално ме смазва като човешко същество. Аз треперя от страх когато е време да се прибира от работа.

Скандалите стават изключително пред детето. То вече започна да разбира и пищи на моменти. Унижава ме, блъска, обижда, плюе ме и тн...

Единственото хубаво нещо от всичко е действително, че той обича детето си и аз нямам намерение да го крия. И тук идва проблема.

Когато не му се вярваше, че имам смелостта да го напусна ми твърдеше, че няма да ми прави проблеми, че аз съм майката и то трябва да си е при мен.

Вчера обаче след нервен срив реших, че ако продължава този ад аз ще се поболея така, а детето ще психяса. Той живее у дома, живее на готово, не плаща сметки, всичко му се прислугва и принася. Масата се слага 1 час преди да си е дошъл от работа иначе ще има бой. С детето трябва да сме по-тихи от муха сутрин да не го събудим, вечер да не му пречим да си гледа мача. Иначе ще има скандал... Та събрах му багажа и му казах до тук. Той не можеше да повярва. Веднага запя друга песен - Ако не си мълча щял да прави простотии и да говори гносутии за мен пред родителите ми. Най-лошото е че ме заплашва, че ще ми вземе детето!

Гушка дъщеря ми и й говори "Ще те отърва от тази лоша майка, от тази уруспия" "Ще те заведа на по добро място" "Ще ти намеря по-добра майка и тн"

Аз не искам нищо от него. Имам собствено жилище, добра работа и съответно взимам добро майчинство, родителите ми са винаги зад мен и физически и финансово. Гледам си детето в добри условия и любов. Искам просто да се разделим като нормални хора и да поддържаме формални отношения заради детето. Искам той да си я вижда, но спрямо правилата и закона, не когато си реши.

Родителите му изцяло го защитават. А и той лъже много добре. Дойдоха в дома ми уж да поговорим, а в крайна сметка тримата се нахвърлиха срещу мен. Беше буквално ужасно! Аз ако кажех, че ми е ударил шамар, той казваше че съм го завела в Пирогов! И те веднага казаха, че щом сина им казва че не ме е бил значи е така въпреки, че половината ми лява ръка е посинена! То било пощипване това, защото аз съм била виновната, аз съм го предизвикала!!!
Нещото от което се страхувам е, че започнаха да говорят че проблема е в мен. Аз съм била изпаднала в следродилна депресия, имала съм нужда от специализирана помощ, аз съм била лабилна и тн..

Сега ме е много страх да не ми вземат детенце! Живея в някакъв ужас. Искат да ме изкарат луда. Той има сестра която е стара мома и тя казвала, че не иска да се жени и има деца, на нея достатъчна й била Мила (моята дъщеря). Щяла да я гледа и тн глупости.. Той ми говори че щял да си взима детето да си нощува в тях. Как за бога кърмаче ще ми го вземат за през ноща??

Съжалявам ако съм написала нещата объркано, но съм под голям стрес и напрежение. Родителите му имат връзки и не знам какво може да направят .
Имам спешна нужда от правна консултация! Искам си правата върху детенце.

Дайте ми име на адвокат или кантора, които са наистина добри и ще ми помогнат! Парите нямат значение само да приключи този ад!

Аз мога да докажа бой с медицинско, имам и свидетели на скандалите, въпросът е че ако аз се заям с тях, ме е страх да не ги предизвикам и озлобя и те да се нахвърлят срещу мен.

Просто исках като нормални хора да се разделим в името на детето, аз да си го гледам, а той да го посещава в определено за това време. Но ада продължава!

Ако има значение условията за живот в моя дом са много по-добри от колкото в тях. Аз имам собствен етаж от къща ново обзаведен. Той в тях живее в малък апартамент в Люлин, дели 1 стая със сестра си - той на 32, тя на 40. Родителите му спят в хола. Ако го вземат къде ще го сложат това дете???

Re: Раздяла с малко бебе, моля за правна помощ!

МнениеПубликувано на: 29 Юни 2016, 10:45
от bludniq_sin
Първо при адвокат (преполагам ще ви препоръчат) и силно препоръчвам да поговорите с психолог (по-добре с психиатър според мен), защото от написаното според мен прозира, че поради тормоза, за който говорите или поради нещо друго (не е рядкост в месеците след раждането да има постродилна депресия) психиката Ви вече е доста поразклатена.

Re: Раздяла с малко бебе, моля за правна помощ!

МнениеПубликувано на: 29 Юни 2016, 11:51
от ivan_lawyer
Не, ако не ѝ е спряла кърменето - не е за психиатър, все пак е майчица. Заповед за домашно насилие, комплектована с някакви все пак експертизи, разводно дело, с привременни! (с привременни) мерки, с привременни предварително - на искова молба - привременни мерки. Спорът се решава от само себе си.
Сега няма какво да доказвате с медицинско, свържете се с някой адвокат по брачни дела, трябва да се докаже домашно насилие - свидетели и т.н. Това е частно дело, минава леко, не е наказателно, никой не отива в затвора след това, аз имам поне 3 такива насилия. Това е първоначално като мярка - да се отделите с детето от семейството. После развод, всъщност - направо развод, Социалните имат ли информация.

Re: Раздяла с малко бебе, моля за правна помощ!

МнениеПубликувано на: 29 Юни 2016, 12:01
от bludniq_sin
Иване, те нямат брак. Родителските права върху детето не мисля, че има шанс да ги предоставят на бащата особено предвид възрастта на детето. Ся ще наминат колегите, които се занимават повечко с тая материя и може и да дадат конкретни насоки. Аз не се наемам - само за психиатър мисля, че няма да е излишно.