Публикувано на: 13 Мар 2008, 01:15
Колежке права сте. Само памперсите и пюретата на малката ми принцеса , която скоро ще навърши 1 година са 70 лева на седмица. Да не говоря за играчки, дрешки и т.н. Нормално трябва да бъде не по малко от 350 - 400 лева, но проблема е че няма пари , а не че няма желание от страна на мъжете. Не ми се вярва някой баща да не обича детето си и да не направи всичко за него което е по силите му.
Не че смятам да се развеждам .
При българите мюсюлмани, разводите са рядкост и най вече причината е в системен физически тормоз и насилие в пияно състояние от страна на съпруга. Нещата трябва наистина да са на живот и смърт.
Налагало ми се е в началото да бъда по скоро психолог отколкото адвокат, докато се успокои клиентката. Понякога софистичния подход води и до задълбочаване на отношенията не само в делови но и в друг план но това е рядко и при ясни параметри на отношенията.
За единични случаи на психически тормоз и физическо насилие или изневяра (от страна на мъжа, но не и на жената- има си елемент на обичайна чиста дискриминация по пол),няма разводи. Но голяма е възпиращата роля на родителите на мъжа и на жената.
Жената(респективно мъжа) е необходимо зло, с нея лошо без нея още по лошо. Така че при този избор , според мен по малкото зло е да се запази бракът. Но това е моя житейска философия.
В големия град , за много по дребни провинения се развеждат , а и вече много живеят без брак. Това тотално деградира бракът като институция . Това не е добре за децата според мен. В името на децата , на тяхното щастие, бракът макар и несполучлив трябва да се запазва дори и да се жертва личното щастие.
Не че смятам да се развеждам .
При българите мюсюлмани, разводите са рядкост и най вече причината е в системен физически тормоз и насилие в пияно състояние от страна на съпруга. Нещата трябва наистина да са на живот и смърт.
Налагало ми се е в началото да бъда по скоро психолог отколкото адвокат, докато се успокои клиентката. Понякога софистичния подход води и до задълбочаване на отношенията не само в делови но и в друг план но това е рядко и при ясни параметри на отношенията.
За единични случаи на психически тормоз и физическо насилие или изневяра (от страна на мъжа, но не и на жената- има си елемент на обичайна чиста дискриминация по пол),няма разводи. Но голяма е възпиращата роля на родителите на мъжа и на жената.
Жената(респективно мъжа) е необходимо зло, с нея лошо без нея още по лошо. Така че при този избор , според мен по малкото зло е да се запази бракът. Но това е моя житейска философия.
В големия град , за много по дребни провинения се развеждат , а и вече много живеят без брак. Това тотално деградира бракът като институция . Това не е добре за децата според мен. В името на децата , на тяхното щастие, бракът макар и несполучлив трябва да се запазва дори и да се жертва личното щастие.