начало

Над 250 магистрати и адвокати се събират в София, за да обсъждат Хартата на основните права на ЕС Над 250 магистрати и адвокати се събират в София, за да обсъждат Хартата на основните права на ЕС

ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот desods » 23 Май 2018, 00:11

„Спокойното море не прави опитни моряците.“ – Франклин Рузвелт
desods
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 08 Окт 2017, 15:39

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот nikodim77 » 08 Дек 2018, 21:43

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СТУДЕНТИ!
Здравейте нa всички.
Този форум е по-различен от някои други форуми в нет-пространството. Тук голям процент от участниците са студенти – търсещи отговори по редица казуси, а друга част (предимно отговарящите) са били студенти или са такива в последните курсове на обучение. Към тях е и моя поздрав – пожелания:
Бъдете ученолюбиви, бъдете любознателни, бъдете откриватели!
Трупайте познания и уважавайте тези, които ви ги предоставят – вашите преподаватели!
Бъдете здрави и с крепки приятелства!
И никога не давайте „стоп” на мечтите!
Много – много успехи!
nikodim77
Потребител
 
Мнения: 495
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот nikodim77 » 24 Май 2019, 13:19

Честит празник!
Свещен празник на словото, предавано ни чрез писмеността, която ни е завет от светите братя Кирил и Методий! Словото изначалното, то е описано и във встъпителните писмена в светите писания: „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1-18)
Без слово, без писменост реалното съществуване на един народ би било немислимо.
И ще поставя още два цитата от мъдрите слова на уважавания Андрей Пантев, и поетеста Мира Дойчинова:
„…Единственото сериозно завоевание в културно историческата ни битност, не е в спечелените битки, някои от които са и безсмислени, а нашата почит към науката, културата, изкуството. Респектът ни към възрожденския облик на учителя. Днес това е невъзможно да бъде възстановено, но този престиж да учиш, да четеш, да се образоваш, е далечният ни завет от делото на Крил и Методий. Много преди французите да измислят определението „културен империализъм“, двамата Солунски братя са разбрали, че писмеността, културата и просветата могат да имат и политическо предназначение и ефект. Поради тази причина те са изградили интуитивно и програмирано един имунитет, който ни прави хем граждани на света, хем самородни, самоличностни хора. Ние тук създадохме култ към просветата. Благородството на делото на Кирил и Методий е, че поне в четенето следва да сме равни.” / А. Пантв /

СТАРИЯТ УЧИТЕЛ

ПОГЛЕДНА ЗА ПОСЛЕДНО СВОЯ КЛАС
И ПАК НАХЛУХА СПОМЕНИТЕ МНОГО...
В СЪЛЗИ УДАВИХА СЕ ДУМИТЕ... БЕЗ ГЛАС
ИМ КАЗА СВОЕТО ПОСЛЕДНО „СБОГОМ".

НАУЧИ ГИ НА ТОЛКОВА НЕЩА,
КАКВИТО ДАЖЕ В КНИГИТЕ НЕ ПИШЕ.
ПОКАЗА ИМ КАКВО Е МЪДРОСТТА -
ДА ПРОЩАВАТ, ДА СЕ БОРЯТ, ДА ОБИЧАТ...

С ПРОБЛЕМИТЕ ИМ СТРАДАШЕ И ТОЙ,
СЪС РАДОСТИТЕ ИМ И ТОЙ ЖИВЯ,
ЖИВОТА СИ ПРЕКАРА БЕЗ ПОКОЙ,
НО ПОВАЛИ ГО ВЕЧЕ СТАРОСТТА...

ПРЕЗ СЪЛЗИ ПОГЛЕДНА СВОЙТЕ УЧЕНИЦИ -
ОЧАКВАШЕ ГИ МНОГО ДЪЛЪГ ПЪТ.
ТЕ БЯХА НЕГОВИТЕ МАЛКИ ПТИЦИ,
А ТОЙ ГИ БЕ НАУЧИЛ ДА ЛЕТЯТ...

А НЕГОВИЯТ ПЪТ БЕ СВЪРШИЛ ВЕЧЕ -
УЧИТЕЛЯТ СИ ТРЪГВАШЕ СЕГА.
КЛАСЪТ ТОГАВА СТАНА ПРАВ И РЕЧЕ
НЕ „СБОГОМ", А... „БЛАГОДАРЯ!"
/ М. Дойчинова /
nikodim77
Потребител
 
Мнения: 495
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот star555 » 03 Юни 2019, 16:57

Нещо на морска тематика...

"Корабът е на сигурно място в пристанището, но не затова са създадени корабите." Джон Шед
star555
Нов потребител
 
Мнения: 1
Регистриран на: 03 Юни 2019, 16:52

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 27 Авг 2019, 08:49

Как програмист би разказал приказката за Червената шапчица:

Още докато е под DOS, юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Ч... Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бад сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот nikodim77 » 27 Авг 2019, 21:49

Господи! С последно-представеното от Вили Спасова се смях като малко дете… И големият ми син, който изучава ИТ специалност също се развесели много!
На свой ред и аз ще си позволя да представя нещо, което намирам за развеселяващо и отпускащо, и във връзка с ИТ специалистите… пък и с юристите: :lol:

Петър и Господ срещу Всички останали - Дело №2 - Народен съд
Проект "Genesis" (Също така е популярен под името Сътворение)

Докладна записка

До генералния директор Йехова
от началник-отдел "Маркетинг" Гавраил

Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект "Genesis" показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната конфигурация:
* Планета: 1 бр.
* Радиус: 3000 км
* Сила на тежеста: 0.5 g
* Съотношение суша/вода: 1:1
* Температура: +24 градуса
* Атмосфера: кислород
* Море: сладководно
* Реки: мляко, мед
* Фауна: тревопасна
* Периферия:
0 светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)
Резолюция: Да се изпрати в отдел "Стратегическо планиране" за изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Стратегическо планиране" Михаил
С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването на светилата да е от един източник на енергия, а кислорода да се замени с азот.
Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителя ще се задъхва
началник отдел "Тестване и Поддръжка" Рафаил
И 25% стигат
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!") възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило да използваме огледало.
По-добре "жълто джудже". Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда доста по-внушително
началник отдел "Маркетинг" Гавраил
Ама това е сървърен източник. За какво му е на потребител на единична планета?
Луцифер
Какво му е нужно на потребителя, и какво не, ще му обясни отдел "Реклама"
Гавраил
Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам "жълто джудже"
Йехова
Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да използваме вместо огледало нормален планетоид
Михаил
Става
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на планетата, в резултат на това източника отказва да се върти около планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това, поради високата мощност на източника, се наблюдава устойчиво превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2 порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се увеличават габаритите на системата.
Габарити - това е престиж, но въртенето на планетата около периферното устройство може да предизвика усещане за непълноценност в потребителя. Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил
Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста
Михаил
А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека отдел "Реклама" да измислят някаква теория на относителността
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до скороста указана в ТЗ води до crash на системата (планетата отлита в космоса). С нощното светило историята е същата.
Няма значение какво става в системата - важно е какво вижда потребителя. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си? Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил
А потребителя няма ли да се усети?
Йехова
Даже и да усети, проекта по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил
Съгласен
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Първичното тестване на системата показа следните дефекти:
# Наблюдава се устойчиво прегряване
# Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие на което възникнаха циклични температурни аномалии
# Пропускателната способност на реките не съответства на проектната
# Фауна липсва
# Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
# Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално охлаждане трябва да е 1:3 - 1:4
# Работим по въпроса
# Защото млякото се вкисва, а меда - захаросва
# На тревопасната фауна и трябва трева, а тя не расте при такава жега и без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и 4 заедно
# За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита
Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още една излишна планета...
Михаил
Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите реки трябва да ги оставим...
Гавраил
Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите още не са представили проект за кон, само динозаври... За какво са ни тия динозаври!?
Йехова
Потребителите ги харесват...
Гавраил
Добре, ама и коне да има.
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
# Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да отлита в космоса.
# Тревопасна фауна пак няма
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
# Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита
# Фауната се размножи, изяде тревата и измря
Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил
Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер
Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета потребителя ще получи девет!?
Йехова
Е и? 8 и без това не стават за живот...
Луцифер:
А размерите на системата?
Йехова
Не е задължително потребителя да знае за другите планети. Половината без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за потребителя с 11-та заповед: "Не изобретявай телескопа"
Гавраил:
Тогава те точно него ще изобретят...
Йехова
Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да сложим огледало.
Рафаил
Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да почваме отначало!?
Луцифер
Никакви такива! До края на срока останаха 6 дни. Луцифер, или ще накарате всичко да работи, или ще ви понижа!
Йехова
До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Виновен ли съм, че нe ми дадоха нормално ТЗ?
Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в Едемската градина температурата ще е +24 градуса, ако потребителя тръгне нанякъде - това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама... За да не изяждат всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не сме успели да ги програмираме да различават потребителите. В общи линии всичко ще работи... долу-горе...
И това е добре...
Йехова
P.S.: Началника на отдел "Схемотехника" Луцифер все пак беше понижен заради несанкционирано подсказване на етап "Потребителско тестване".
nikodim77
Потребител
 
Мнения: 495
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 28 Авг 2019, 09:16

nikodim77, почти съм сигурна, че служителите в "Сътворение" са имали българска жилка :lol

Нещо за сутрешното кафе:

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да..
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.., апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво и стана, тя припадна!
:lol:
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 28 Авг 2019, 15:46

- Мишо бе, съседи сме с теб цял живот. Мислиш ли, че ти крада Wi-Fi?
- Не!
– Миии, тогава защо непрекъснато сменяш паролата?!
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 24 Сеп 2019, 09:16

Един любим автор, който не е представян тук. Никола Крумов! Има замесен ЧСИ, адвокат и съд!
Приятно четене!

Войната ми с Топлофикация

Преди десетина години купих една боксониера, колкото и аз да имам нещо. Ремонт, обзавеждане, сложих дограма на единствения прозорец, а после пуснах студента Атанас под наем. Откачих радиатора на парното с намерението, никога да нямам взаимоотношения с „Топлофикация”. Мина доста време, видях много момичета, още повече литри ракия пък разгледаха мен отвътре. Един ден Наско, който междувременно беше направил дете на братовчедка си и сега отглеждаше лапето сам, ми носи уведомление от частен съдебен изпълнител, че същият ще идва да ми описва имуществото. Имал съм неплатени сметки за парно в размер на 4500лв. Как тъй сметки... как тъй парно... та аз такова нямам!? Изпървом човек леко се изненадва. После се шокира(гледайки като купена котка), а накрая идва гневът. Защо някой ще иска парите ти ей така без нищо. Нито си купувал от него, нито си ползвал негова услуга, дори не го познаваш, а той обявява пред света, че си му длъжник. Пробват се да ме опозорят, но няма да мине... обещавам. Денят идва. Точно в 12:00 на вратата се звъни, ставам от масата(с квартиранта се черпим от сутринта). Отварям. Ужас… Изпълнителят е жена – около 25 годишна, представителна, от тези дето искаш да заведеш при майка си. Казвам и „че сме голи”, тръшвайки вратника. Ами сега. Готвех се, прилежно да набия лихваря, засаждайки зъбите му в мозайката, а то какво стана. Трябва нов подход за душманката. Стъпвам внимателно в коридора и я каня. Тя влиза и моментално пада лошо на гърбинката си, удряйки главата си в бравата. Съвзема се и пита, защо тук е хлъзгаво. Отвръщам, че случайно съм разлял олио, тъй като религията ми позволява да готвя само в коридори. Момичето прибира счупените модерни очила и се интересува, що за религия е това. Викам, че това е вярата в тиксото, то е Бог, а картонът негов пророк. Правим му жертвоприношения от бухал в подлези, а после ближем лепкавата му страна в екстаз. Божият син е чичо Дамян от Силистра – автобусен шофьор, който е роден непорочно от вуйчо си. Бирничакта любопитства колко последователи има сектата. Осведомявам я, че в България сме около 600 човека, но в Румъния са много повече. Тя се заема за работа. Описва хладилника, телевизора, тостера, на малката играчките, стигайки до микровълновата. Казвам, че е счупена. Съдебната изпълнителка не вярва и наивно докосва уреда. Естествено, че прокарах ток по цялата му повърхност. Електричеството я събаря на пода за втори път. Питам я иска ли вода, а тя само цвърчи. Имам флакон за зареждане на бензинови запалки. Отсипвам в една чаша. Давам и да пие. Горкото момиче жадно преглътна течността. Усети се чак накрая, защото се оригна на гориво. Ожулена, пребита от ток, отровена... на прага ме попита, дали не искам да излезем. Казах и първо да си намери почтена, нормална работа, а после да се обади.
Прекрасен слънчев ден – клошар рови в кофа, наркоман дърпа чанта, кучета дояждат бабичка. Днес е делото. „Топкофикация” ме съди. Ще се защитавам сам. Залата е мръсна и мирише на пиене, по пода има семки и няколко дневно повръщано. Тлъстите полицаи ме зяпат надменно, доволни от хорските неволи. Процесът започва. Адвокат Вълчев злостно ме напада, вади документи, обвинения, хвърчат сметки, а гнойните му лиги прaвят гнезда по тавана. Толкова е дебел, че повечето хора не разбират, от къде точно говори – не си сигурен, тялото му има ли части или всичко е буца от лой завита с плат. Мой ред е. Казвам, че никога не съм ползвал парно и толкоз. Радиатор нямам, следователно и топлина не съм взел. Съдията ме пита, дали има нещо друго, защото очевидно съм бил виновен. Той сам не може да обясни, как точно съм ползвал енергията, но е сигурен, че тя е стигнала до мен някак си. Омърлушен искам 15 минути почивка. Пуша на двора, гледам тъпо. Някакъв вестник се мотае в краката ми. Снимка... снимка на Вълчев – лакеят на държавно-мафиотското обвинение. Светва ми. Внимателно я откъсвам и влизам. Залата е настръхнала. Приятелите ми са дошли. Съдията открива заседанието. Ставам и театрално опасвам фланелката си на „Мейдън” в дънките. От тишината спокойно можеш да си свариш яйца. Приличам на Ал Пачино в някой адвокатски трилър. Самоуверено викам първия си свидетел – Данчо Бялката. Така изреждам всичките си хора, които твърдят, че никога не са виждали в този апартамент да се използва енергия принадлежаща на „Топлофикация”. Преди последния съдията се изпусна, че това му било отдавна ясно, но все пак трябвало да платя на дружеството и то с лихвите. Е, приятели, тук приключих с нормалността... Обявих, че призовавам за свидетел... адвокат Вълчев. Публиката ахна, мазните полицаи се събудиха, а приставът остави баничката си. Дебелакът(видимо доволен) се настани с мъка на свидетелското място. Не разбирах кое е главата му, за това го гледах в средата. Напрежението в залата можеше да се използва успешно като тунелопробивна машина.
- Уважаеми г-н съдия, уважаеми присъстващи, лицето Вълчо Вълчев Вълчев е всъщност мой квартирант – все едно хвърлих граната – и той дължи горепосочените суми за парно. Имам договор за наем подписан от него(показвам цигарите си надраскани с химикал), а като доказателство прилагам тази снимка пред съда. Измамникът не може да повярва какво се случва, съдията е почти припаднал, а публиката шуми гладна за кръв.
- Ама тая снимка каква е, имам алиби, тук съм по-слаб, какво означава това, в правова държава ли живеем – хленчи ВВВ.
Накарах Наско да снима 200 литров бидон в боксониерата и да ми прати фотката на телефона. Показвам съдържанието на съдията, като доказателство и той напълно се убеди, че това е мизерният адвокат. Последният почна да квичи, че това не било юридически издържано. Съдията назначи четворна техническа експертиза, която щеше да е готова след 6 години и половина. Все пак се споразумяхме с Вълчака, той да плати всичко и занапред да покрива сметките за несъществуващото ми парно. Нещастникът недоволстваше, че хвърля парите си за нещо нереално, но бе щастлив, че поне може да използва снимката на бидона за Фейсбука си – изглеждал бил много по-красив, а и с повече коса.
Делото беше прекратено. Седя си вкъщи на дивана, пийвам и зяпам как любимата жизнерадостно пържи кюфтета. Уж гледам новините, но две от очите ми постоянно са на крехкото и дупенце. Следва прогнозата, а тя е важна за мен. Емо Чолаков – приятно момче, но от него никога не мога да разбера, какво ще бъде времето. Започва с това, как леля му си купила две кила картофи от пазара, а сетне ги изяла. После разправя колко обичал да простира на терасата и защо не било полезно, консумирането на развален салам намерен на улицата. Говори за гоблени, за смяна на скоростни кутии, разяснява вредата от поглъщането на замразена кайма от новородени, поучава ни да ядем топло брашно преди изхождане и други щуротии... Накрая изобщо не знаеш какво ще е времето, но си научил как се готви свинска кавърма по тракийски. Облаци, дъжд, суша – няма значение, важно е приказката да върви. Така е и в ........ живот. Човек от малък трябва да се самообучи, на кое да обръща внимание. И трябва да го направи сам, без помощта на родителите. Ако тръгнеш да хабиш силите си, мислейки за някой ............., дето те нарежда пред другите, колко ще ти изкара батерията – точно николко, а тя е несменяема. Спешно намери начин да си добре, а тъпотията избърши от мозъка си с клозетна хартия... точно както го правиш със задника си сутрин. Чашите са пълни, кюфтетата подредени. Изключвам посредствения телевизор, просто ще си говорим с любимата. Понякога като я целуна, усещам лек дъх на бензин...

Източник
http://nikola666.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/01/21/voinata-mi-s-toplofikaciia.1332082
и още

Владо Пенев чете същото от Никола Крумов /двама любими мъже накуп, като двоен шоколадов сладолед/
https://www.youtube.com/watch?v=Spmyzsx25lo&fbclid=IwAR1nUdX6VNnqozJ1qPxX7jQWIYSx3Z-CuMY7insPQlmx6qysRcXYjeShOZc
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 24 Сеп 2019, 12:17

Пътна полиция ООД /или КАТ ООД/

Лято – мека, вкиснала горещина. Приклекнал съм в един шубрак край пътя. Ако някой можеше да ме види, сигурно щеше да си помисли, че съм идиот с диария. Униформата е залепнала по блажното ми тяло и мириша на амоняк. Единственото ми удоволствие е да убивам преминаващите буболечки. Пия 11-то си кафе и оглеждам преминаващите коли. Опааа… жертвичка… още от завоя видях, че не му свети единият фар. Пъргаво се изскубвам от храстите и махам нахакано с палката. Супер – нещастният голфаджия не си е сложил и колана. Автомобилът спира. Поотупвам се от шумата и се представям – главен сержант Бързодар Хиенов. Човекът изглежда пребледнял. Гледам радара – превишил е позволената скорост с 4 км/ч. Викам му: „бързаме ли за някъде”? Нарушителят отговаря: „за София”. Докато му обяснявам, защо съм го спрял, идва съненият ми колега – явно е заспал в храста си. По брадичката има засъхнала плюнка, а докато е къртил, няколко лисици са родили връз него и сега хвърля рожбите им в канавката. Вече двамата обикаляме колата. Питам селянина – „к’во пра’им, мно’о нередности”? Той обяснява, че търчи за столицата, щото бил на онкологичен преглед, а за колана имал свидетелство от лекарите – стягал му на изсъхналия дроб. Опитва с хитрост, но няма да стане. Казах: „дай документите и внимавай какво ще има вътре”. Рови се нещо, а после ми ги подава. Отварям. Хм… вътре има три по два и едно 5 лева. Гледам въпросително – „май ще пишем”?! Беднякът почна да ми хленчи, как още не бил получил пенсията си, а повечето пари похарчил(неразумно според мен) за лекарства. Тъй, тъй… голяма логика изкара тоя, ми то и на мен не са ми превели още заплатата, да пукна ли к’во?! Питам го няма ли стотинки. Дава ми 89. Случайно виждам една баничка на таблото… искам я… Вземам му и половин бутилка течност за чистачки. После благородно пускам смотаняка.

Събота и неделя яко запой в почивната станция край столицата. Всеки разправя колко и как е изтърсил тъпаците на пътя. Много се смея – животът е хубав. Днес е понеделник и трябва да проведа изпит за катаджии. Мързи ме да слизам до града и извиках кандидатите тук на чист въздух. В комисията сме аз и началника Ангел Бездушев. Влизат четирима аспиранти. С шефа си наливаме ракия. Пием я с вряла шкембе чорба и пържоли. Започваме. Въпрос номер едно: кое е това животно – обитава гората и носи красиви рога? Първият казва, че това е водна костенурка. Следващият яде огромна пица, докато спи. Третият очевадно рови в пищовите си, като след малко заявява, че това е пътен знак А28 – кръстовище с път без предимство от ляво. Последният каза, че това било елен. Втори въпрос: колко е две по три(разрешени са електронни калкулатори). Първият кандидат използва усилено машината. След половин час дава отговор – седем цяло и осем. Вторият продължава да спи(като това не му пречи да си реже ноктите), а третият преписва от първия. Четвъртият казва шест. Гледам в конспекта – хм… вярно било. На мен 7.8 ми звучеше по-добре, но ми е все тая – на един катаджия му е нужно да владее само действието събиране. Третото питане е практическо. Студентите трябва да купят един хляб и да го донесат във вилата. Даваме на всеки по сто лева. Първият тръгва с автобус и се връща след седем часа пеша. Носи разклонител и един юрган – не бил сигурен, кое от двете е в задачата. Вторият го няма четири дни. Накрая ни го връщат колегите от Горна Оряховица – заспал във влака, а какво е дирил в него не зная. Следващия го намерихме пред станцията, да преписва телефонния указател. Така се успокоявал от енигмата на поставената цел. Последният направи следното: извика си такси, после влязъл в магазин, пак си извикал такси, донесе хляба и 40лв ресто. Задавам последния и най-важен въпрос – в Павликени се срещат влаковете от София и Варна, единият се е движел със средна скорост от 85 км/ч, а другия с 80 км/ч. Общо колко влака има на гарата? Първият кандидат колабира от сложността на процесите протекли в мозъка му. Натоварихме го в пристигналата линейка, но по пътя почина. При аутопсията установиха, че е получил 23 аневризма, 9 тромба и 11 тумора в лявото полукълбо от напрежение, за другото лекарите не казаха нищо. Следващият претендент каза 54 и заспа. Номер три усърдно рови в пищовите си, след малко самодоволно обяви, че отговорът е знак номер А21 – възможна е поява на домашни животни. Четвъртият каза два влака – каква липса на въображение. С бат Ачо сме единодушни – назначаваме на работа номера 1(какво като е умрял), 2 и 3.

Отново съм на пътя. Денят преминава леко и доходно – нарушителите са малко, но пък знам няколко стихотворения, с които съм на принципа – кой колкото даде. Прибирам се в управлението. Изпълва ме гордост като гледам как служат новоназначените колеги: единият спи дълбоко в дежурната стая(при сума звънящи телефони), другият пък глобява Джон Бон Джоуви за пресичане на пешеходна пътека с бюрек. Допивам 32-то си кафе за деня и се качвам в баварката, като хвърлям фуражката си на таблото – да се знае кой съм. Преди две години ми взеха книжката в Румъния за алкохол и от тогава карам без такава. Не мога да изкарам нова заради шибаните листовки. Опитаха се даже да ме уволнят, но осъдих държавата в Страсбург за дискриминация – 16хил. евро отгоре. Прибирам се вкъщи. Жена ми готви ребра с един съсед, а дъщерята си снима задника за Фейсбук. Изпивам половин кило ракия, докато гледам шоа. Щерката ще си фотографира оная работа за скайпа и вика майка си да и помогне с новия смартфон. Аз нетърпеливо си лягам. Завивам се и почвам с любимата си мечта – как глобявам американската совалка в космоса. Поставям началото така: седя си зад един метеорит и чопля семки. Виждам космическият кораб да приближава. Поиздухвам шлюпките от скафандъра си и изскачам отпред с палката. Астронавтите едвам набиват спирачки. Авторитетно ......... по страничния джам на МПС-то. Капитанът навива стъклото, а аз казвам – „документите за проверка”. Всички ме гледат силно опулени. Подават ми някакъв огромен чертеж – това го играело един вид талон на возилото. Казвам, че не става и искам книжката на командира. Той ми вика, че нямал такава. Ъхъ… второ нарушение. Питам ги: „знаете ли, защо ви спрях”? Мълчат като водорасли. Соча им радара – „карате с 11610км/ч над допустимата скорост при извънградско… к’во пра’им”? Пак мълчат. Връщам чертежа и тихо добавям да пъхнат нещо в него. Най-сетне загряват и почват да си бърникат по джобовете. Оказва се, че не носели пари. Член на американския екипаж се сеща, че имал един късметлийски долар от правуйчо си, но категорично заявява, че няма да ми го даде, ако ще турско да станело. Офффф… за малко да си прецакам мечтата. Връщам се малко назад. Случайно си нося четири празни туби по 20л всяка. Ще им източа малко от нафтата, като нямат кинти. Готово. Пускам космонавтите да си ходят, а аз отивам да пласирам горивото. Румънците ми взеха книжката, аз пък бомбих янките. Щастлив съм… сънят ме прегръща с нежната си тигрова козина.

Мрачен, захлупен ден. Отново съм на пътя. Колегата новобранец глобява някакъв за тютюнопушене при поставен колан. Аз играя тракийска ръченица на един тип с Мерцедес. Тъкмо да започна с втория си танц(Еленино хоро) и от някъде изскочиха момчетата от специалните части. Прибраха ме за корупция. Някакъв пенсионер ме обвиняваше, че съм взел 11лв подкуп. Сетих се – оня глупак с рака. Седя си в ареста, а колегите ми носят пури, коняк и стриди в сос Льо Гранж. Имам телевизор и портативен климатик. Жената също не ме е забравила – пристигна с варена свинска глава, като вместо очи прасето имаше кюфтета, наредени едно зад друго като бисквитите Орео. На другия ден ме освободиха срещу гаранция от 5 и трийсе. Вкъщи съм. Рожбата ми се чуди, как да си снима устата направена на котешки ........., а жената пак гледа филм при комшия. Чудя се, дали аз съм най-големия грешник в тая държава. Всъщност кой би отказал, да му падат по 50-100 лева на ден извънбюджетни. Искате ли да ви кажа кой…?! Никой. Разбира се моралистите побърканяци биха говорили за съвест… но съвестта за мен е смрадливо ............. в главата, а моите ....... стоят в задника – всеки ден ги пускам в канала и не ме ебе за тях. Аз какво… да не съм като Ви-не-ту, да тръгна сам да се боря за справедливост в Китай. Презирам честните и принципни люде, техните малки колички, стеснителните им жени и децата им знаещи кой е Гълфстрийм. Според мен те са само балъци, ненамерили нишата от която да смучат плазми и шишчета. Корупцията носи наслада и удовлетворение в този гаден свят. Тя те кара да се чувстваш, като преуспял бизнесмен макар и на държавна работа.

Понеделник. Делото започва. Адвокатът ми е по-дебел и от мен, но съдията го бие с разлика – докато си стигне до стола изяде две курбан чорби и един бобър. Много съм притеснен. Моля се на Бог, да ме отърве. Страх. Питам се, защо аз?! Почти не чувам какво се говори в залата, толкова ми е зле. Приставът внася огромен сом в тава и го полага пред защитника ми. Съдията се мести между нас. Двамата лакомо поглъщат варената твар. Аз не мога дори да помисля за храна. Става 12 часа – време е за присъдата. Получих справедливост – пенсионерът беше осъден на пет години и два месеца затвор за хулиганство, но тъй като му оставаха само шест месеца живот, наказанието милостиво бе намалено на четири години. Щастието препускаше в мен, като стотици бодри мустанги. Зърнах болния цървул. Седеше прегърбен на скамейката, но на лицето му имаше лека усмивка. Раздразних се и отидох при него. Леко го ритнах – „какво се хилиш, бе боклук”? Той се изправи мъчно и ме прегърна. Дрезгаво прошепна в ухото ми: „след затвора отивам на онова, другото място… ще те чакам и теб… още на вратата, а там бъди сигурен, кой да ти помогне няма… няма”. Стана ми лошо и повърнах. Не можах да говоря с журналистите пред залата. Чугунен ужас напълни съществото ми. Какво щях да правя?! Стройните демони ме очакваха със своето безчовечно зло, зло толкова чисто, безкрайно и неподкупно…

Никола Крумов


източник:
https://www.budilnik.com/patna-politsiya-ood/

или:
http://nikola666.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/05/06/kat-ood.1262660
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот skadi » 02 Окт 2019, 15:14

Oбичайте адвоката си - единственият освен майка ви, който ще ви защити, без изобщо да ви вярва!

прочетено някъде из нета
skadi
Младши потребител
 
Мнения: 18
Регистриран на: 16 Мар 2015, 11:51

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 04 Окт 2019, 18:05

- Как успяхте да си счупите челюстта на 3 места?
- Работя на ескалатор. В петък, в края на работния ден видях, че капакът на люка на канализацията е махнат. "Ще вземе през почивните дни някое хлапе да падне в шахтата" си казах и сложих капака. В понеделник сутринта го махнах отново, а отвътре като излязоха трима водопроводчика...
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 08 Окт 2019, 14:52

Крадено от друг форум. Автор - неизвестен.

След като се пенсионирах, жена ми започна да настоява да я придружавам в нейните пътешествия до супермаркета. За нещастие, като повечето мъже, аз намирам пазаруването за скучно и предпочитам в магазините да влизам и излизам веднага. Съответно, за мое нещастие, съпругата ми е като повечето жени, обича бавно да разглежда всичко и ми оставя безкрайно много време, което трябва да оползотворя по някакъв начин... Вчера, скъпата ми жена получи следното писмо от местния супермаркет.

"Уважаема госпожо,
През изминалата половин година , Вашият съпруг предизвикваше доста голямо объркване в нашия магазин... Не можем да толерираме неговото поведение и сме принудени да забраним Вашите посещения при нас. Нашите оплаквания от Вашия съпруг са описани по-долу и документирани от камерите за видео наблюдение.

15 юни: Той взе 24 кутии презервативи и пускаше по една в количките на различни хора без те да забележат.

2 юли: В отдела за домашни потреби е настроил алармите на всички часовници да звънят през интервал от 5 минути.

7 юли: Направил е пътека от доматен сос по пода, водеща до дамската тоалетна.

15 август: Разпънал е една от палатките в къмпинг отдела, след което е събрал децата на пазаруващите и им е казал, че ще ги покани вътре ако си донесат възглавници и одеяла от отдела за спални принадлежности. Двадесет деца са изпълнили това.

4 септември: Гледал е право в охранителната камера и я е използвал като огледало докато си бърка в носа.

10 септември: Докато е разглеждал пушките в ловно-рибарския отдел е попитал продавача, къде може да намери антидепресанти.

2 октомври: Скрил се е в един гардероб и когато клиенти са го отворили е викал „Вземете мен! Вземете мен!“

5 октомври: Взел е кутия презервативи и е попитал касиерката, къде се намира пробната...

И на края, но не на последно място:
7 октомври: Влязъл е в пробната, затворил е вратата и след малко извикал силно: „По дяволите, тук няма тоалетна хартия!!!“
Една от продавачките е припаднала...
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

Мнениеот vili_spasova » 31 Окт 2019, 15:52

Друг прочит на приказката за спящата красавица:

Имало едно време, през девет кралства в десето, един крал и една кралица. Народът много ги обичал, защото били добри, а и царството било богато и никой не се лишавал от нищо - всеки си имал тонален телефон, и средния достъп до Интернет бил 8К/сек.
Обаче кралят и кралицата били много нещастни, защото си нямали деца. Но и това нещастие отминало, когато една сутрин кралицата разбрала, че скоро ще си има дете. Когато разбрал за това, кралят пощръклял от кеф и издал заповед - цялото кралство да празнува. Хората само това и чакали - започнали да се веселят, да пеят и да пият, въпреки че повечето от тях дори не знаели защо правят първото, вършели много зле второто, и доста наблягали на третото. И ето, че съвсем скоро (според биологията не съвсем, но сега аз разказвам) детенцето се родило - то било момиченце.
Тъй като кралят много се притеснявал да не би неговата рожба да се зарази от нещо, той редовно си я преглеждал с F-PROT, и CleanUp.
Месец след раждането на детенцето, кралят поканил седем вълшебници, които да орисат детенцето. Първата казала, че момиченцето ще бъде с чудна красота. Втората предрекла, че то ще има дарба да свири на всякакви инструменти (включително и бас-китара). Третата изтърсила, че тя ще бъде много интелигентна, четвъртата - че ще научи перфектно Асемблер, петата - че няма да се напива на купоните, тъй като ще издържа на пиене. Шестата - че ще танцува прекрасно.
И докато седмата се чудела какво да каже, през прозореца влетяла на метлата си една вещица, която всички били забравили, тъй като мислели, че е хвърлила топа много отдавна. И преди някой да успее да реагира, вещицата предсказала, че когато навърши 16 години, момиченцето ще го хване ток от ПРАВЕЦ-8Ц и ще умре. След което вещицата излетяла през прозореца. Тя не стигнала далеч, защото в двореца разполагали с ракети ЗЕМЯ-ВЪЗДУХ, но това е друга тема.
Лошото било, че бедата била сторена. За щастие седмата вълшебница не била казала още предсказанието си, и ето че донякъде спасила положението, като съобщила, че момиченцето няма да умре, а само ще изпадне в кома, за 256 години. Като чула това, за малко кралицата не изпаднала в кома.
Но кралят веднага съобразил, и издал заповед всички компютри ПРАВЕЦ-8 да бъдат заменени с К6-2 на 300, независимо дали притежателите им искат или не. За по-сигурно кралят заменил и ПРАВЕЦ-16.
И ето излезли две почти качествени версии на Internet Explorer, и момиченцето станало на 16 години. Орисията на вълшебниците излязла вярна, и момиченцето било точно такова каквото предсказали: Всеки месец я избирали за мис IRC, свирело де що-имало на музикален инструмент, а когато нямало - и без инструмент, в цялото кралство нямало кой да я затапи, сутрин преди лягане понаписвала един-два вируса за да не загуби тренинг. Колкото до купоните... абе не я канели много, защото поставяла всички гости на сух режим. Иначе наистина танцувала прекрасно, особено на рап-версията на "Две хубави очи", и денс хита "Тигре, тигре".
Обаче един следобед на принцесата и било много скучно. Събудила се още в 10 сутринта, и нямала какво да прави. До любимия й сериал имало още цели 5 часа и тя решила да се поразходи из двореца, който всъщност не познавала много добре. Та мотала се де се мотала, и накрая стигнала до кралската изба. Той краля предвидливо бил обезопасил избата за да не може ненапиващата му се дъщеря да я пресуши: Бодлива тел, 500 кв.м. противопехотни мини и две роти гвардейци охранявали избата (Всъщност отначало мините били 1000 кв.м., а гвардейците - 8 роти).
На младата принцеса и станало ясно, че няма да може да се добере до избата, така че се отказала и заразглеждала мазетата наоколо. В едно тясно коридорче намерила една почти прогнила дървена вратичка забравена кой знае от кога. Тя решила да провери какво има зад вратичката (ей тъй - от любопитство) и й теглила един шут.
Каква била изненадата й, когато зад вратата се появила една мила бабичка с усмивка до ушите тикнала й едно MS-UZI под носа, и я питала за парола. Принцеската се пробвала, ама не й минал номера. Както и да е, тя бабката недочувала и я питала още два пъти, пък накрая вдигнала рамене и я пуснала като гост. Като влезнала в стаичката на бабката, принцесата пак се отдала на любопитство. Но какво било учудването й, когато мернала на една дървена маса една дънна платка на ПРАВЕЦ-8Ц. Бабката била разбрала за офертата на краля преди години, ама си затраяла и не казала, че има Правец, щото тя си го ползвала за котлонче, а не знаела дали новите технологии ще й свършат работа.
Принцесата направо се ококорила. Тя бързо преместила тенджерката с боб която бабичката си варяла, и почнала да изследва пистите на дъното, щото те се виждали с просто око. И както си сочела с пръстче, без да иска докоснала някакво краче на процесорчето...
Всички светлини в двореца премигнали.
Бабичката хич не била доволна. Тя изхвърлила изпадналата в безсъзнание принцеса в коридора, залостила вратичката и си обещала никога повече да не пуска гости.
Скоро гвардейците намерили изпадналото в безсъзнание девойче...

Когато пренесли принцесата в спалнята й, разбрали кралят и кралицата, че това ще да е
предсказанието на покойната дъртофелница. Взели те един GSM, написали на него "идвай веднага", и го дали на едно циганче да го занесе на седмата вълшебница. Този подход те използвали откакто вече не останал кабел за крадене от кралството. И тъй като ромите нямало как да си изкарват хляба, те решили да ги разкарват. Оказало се обаче, че с "МангалТел" вестите идвали по-бързо, щото те не минавали през БТК.
Дошла набързо вълшебницата с едно ферари с цвят червен, и разбрала каква е работата. Кралят и кралицата искали ако може и те да заспят, че дъщеря им като се събуди да си живеят живота всички заедно. (Защото така им харесва). Чула туй вълшебницата и си дала офертата:

Цените са без ДДС, всички непредвидени разходи се заплащат допълнително,
всички оплаквания пренебрегнати!

Услуга Цена
Френско заспиване $1500/човек
Заспиване 69 по договаряне
Заспиване с дрогиране $150/човек + $25/доза
Заспиване с напиване $100/човек + $20/бутилка
Обикновено заспиване $2 на минута чакане, $1.5 за групи
Заспиване с чук $0.75/човек, и $0.60 за над 1000 души.
Като видял офертата, кралят много се изкефил. Кралицата го изгледала накриво, и той като почнал да се пазари за "Заспиване 69", кралицата решила проблема като набързо го приспала. Това дало нова идея на вълшебницата, и тя набързо добавила в офертата "Заспиване Брус Лий - бързо и неусетно!".
След като поела нещата в свои ръце, кралицата набързо сключила договор. До вечерта целият дворец бил приспан почти безплатно. Тъй като кралицата била много умна жена, тя взела парите от хазната и ги изхарчила. Ама тя умно ги изхарчила: Купила 80 бъчви първокласно уиски и още толкова с вино. Продала всичкото злато, и обърнато във валута го внесла на срочен влог за 256 години в "Първа инвестиционна".
Накрая й останали само $1500.
Когато и кралицата заспала, вълшебницата почнала да подсигурява двореца, така че никой да не може да се добере до него преди да са минали колкото там години трябвало. За целта тя мислела да си използва вълшебната пръчка, ама тъй като напоследък често я използвала, решила да поспести малко мана. Затова купила 160 каруци фиданки, наела стотина души, и за нула време залесила около двореца. След това, 10 години поред давала под наем земята около двореца за прегаряне на оборски тор. Тя и още щяла да го дава под наем, ама земята твърде много се обогатила, и храсталаците станали големи и заплетени. Останала само една малка пътечка, която стигала на 500 клавиатурни дължини от двореца. В края на тази пътечка, вълшебницата оставила 5 тома "Да научим МS-ххххх", и поставила табела "Който използва книгите по най-добрия начин, печели дворец". По този начин тя поставила началото на играта "Стани богат", щото сама знаела, че каквото и да правят героите които идвали да се пробват, нищо нямало да стане. Нощем водела арабски шейхове в двореца да разглеждат, срещу съвсем скромната такса от $5000.
Въобще вълшебницата много добре се възползвала от ситуацията. А какви купони въртяла там...
Сто години по-късно, един принц бил на лов. Видял той в далечината сред огромни дебри да проблясва покрива на някакъв палат, и разпитал селяните които точно в тоя момент разбирате ли, били наблизо. Те му казали, че нищо не знаят. И тъй като принца не бил учил нито история, нито география, свил рамене и хукнал да гони вълци. Затова, мили деца, учете и история, и география, да не изпуснете някоя принцеса.
Изминали двеста петдесет и шест години, и в една дъждовна вечер един заблудил се принц стигнал до гората, и веднага намерил тясната пътечка, щото според една видоизменена теория на вероятностите шанса затова бил цели 50%. Стигнал той до края на тази пътечка и намерил 5-те тома "Да научим МS-ххххх", и тъй като му било студено си подпалил огън с тях. Не щеш ли обаче, тъкмо това било най-доброто което можело да се направи с тези книжки.
И като пламнала оная ми ти гора!
Два месеца вълците яли пържени пилета от МFC!!!
Ама принца като видял това и се уплашил. Хукнал той да бяга, ама не натам ами насам, и стигнал до двореца. А там всичко включено на Sleep Mode. Влезнал той в двореца, и почнал да разглежда, щото бил любопитен принц. Не след дълго, стигнал и до спалнята на принцесата. Видял я той колко била хубава, и естествено веднага хлътнал по нея. Решил да я събуди с целувка като в холивудски третокласен филм и... нищо не станало. Пак я целунал, ама тя пак не се събудила. (Ами друго не е ли пробвал? Абе пробвал е, ама пак не станало.) Чудил се принца, чудил се какво да прави, и накрая прибегнал до последното което се сетил - Затворил всички прозорци, излезнал, влезнал, и принцесата се събудила!
Постепенно се събудила и цялата периферия. Никой не вярвал, че са спали цели 256 години, щото всички имали чувството че това бил най-приятния им сън. Само кралят имал главоболие, което не можел да си обясни, а кралицата странно му се усмихвала.
По-нататък няма какво да ви обяснявам, вие си знаете - оженили се принцът и принцесата, всички много се радвали, щото който не се радвал го гъделичкали. Друго интересно няма, освен да спомена, че борсата за спиртни напитки преживяла голямо сътресение, след като неизвестен контрабандист обявил за продан 256-годишни уиски и вино, и то с бъчви, а "Първа инвестиционна" обявила фалит.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Предишна

Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


cron