начало

Мария Попова получи втори мандат като председател на АССО Мария Попова получи втори мандат като председател на АССО

Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот ivanov_p » 08 Апр 2018, 14:40

Банка обявява кредит за предсрочно изискуем и в срок, май 2015 г., вади ЗИ и ИЛ (417,т.2 ГПК) срещу длъжника и поръчителя. През декември 2015 банката цедира кредита (не ИЛ) на телефонисти, които образуват ИД през октомври 2017г. Изпратени са ПДИ и длъжникът не възразява, а поръчителят пуска възражение. Телефонистите, от свое име, завеждат иск по 422 ГПК като в петитума правят искане за установяване на дължимото по ЗИ издадена на банката и продължават "при условията на евентуалност предявяваме следния осъдителен иск: В случай, че отхвърлите като неоснователен гореописания иск по чл. 422, то молим да осъдите ответника (следва изброяване на сумите по ЗИ, главница, лихви до образуване, такси и разноски, вероятно на банката)".

Защитаваме поръчителя.
Установителният ще бъде отхвърлен като недопустим - телефонистите не са банка, а заедно с него ще се обезсили и ЗИ срещу поръчителя.

Осъдителният иск е с дата на завеждане януари 2018 г., две години и половина след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Заведен е от цесионера, като цесията е оборима, но основният въпрос е около чл. 147 ЗЗД:
При положение, че длъжникът не е оспорил ЗИ и спрямо него тя е влязла в сила ще може ли поръчителят да се позове на изтеклият спрямо него 6 месечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и исковата молба?
Между другото в договора за поръчителство има клауза, че поръчителят се отказва от правото си по чл. 147, доколкото отказът от право може да е действителен.


Осъдителните искове са четири: за главница, която ще бъде намалена с около 5%, за лихви, които ще бъдат отхвърлени по давност, за лихвена надбавка, която не съм чел какво представлява, но вероятно също ще оттече и за дължими такси и разноски, които също не се знае за какво са, но не са съдебните. Смятам адвокатът да пусне четири хонорара, по един за всеки иск, но за да не стане така, че само да плаща данъци ще попитам:
След промяната в Наредбата някой пускал ли е отделни хонорари по отделните искове и дали съдът ги присъжда?
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот bvoykov » 08 Апр 2018, 21:15

Аз намирам иска на телефонистите по чл. 422 за допустим. Според т. 10.б. на ТР № 4/2014 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГТК цесионерът също може да предяви иск по чл. 422 ГПК, след като заповедта е била вече издадена по заявление на цедента. Обратно, ако цесията е била извършена преди издаване на ЗИ, то тогава цесионерът трябва да има съответното особено качество или документ по чл. 417 ГПК.
Юридически не може банката да прехвърли кредита, без да прехвърли и ИЛ. Ако последният е издаден за процесния кредит, тук трябва да настъпят последиците на правоприемство в изпълнителния лист по чл. 429, ал. 1 ГПК.
Щом длъжникът не е оспорил ЗИ и тя е влязла в сила, то значи кредиторът е упражнил правото си да предяви иск срещу длъжника и поръчителят остава задължен. Дори и ако длъжникът бе възразил срещу заповедта, то в случай, че беше предявен установителен иск, същият щеше да се смята за заведен към момента на подаване на заявлението за издаване на ЗИ по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и отново чл. 147, ал. 1 от ЗЗД нямаше да намери приложение. В случай че съдът не разсъждава като мен и при възражение на длъжника и предявен установителен иск от "телефонистите" беше отхвърлил иска по чл. 422, може би тогава поръчителят би намерил опора в чл. 147 ЗЗД по евентуалния иск, защото същият ще се счита заведен през 2018, а не към момента на издаване на ЗИ. А тъй като искът за установяването на вземането по нея е отхвърлен, евентуално може да се наведат доводи, че кредиторът не е предявил иск против длъжника, което е много интересно, защото самата разпоредба на чл. 147 ЗЗД говори за предявяване на иск, а не за резултата от иска, но може би се подразбира, че искът трябва да бъде основателен.
Предявяване на евентуално съединен иск на същото основание, но с различен петитум аз считам за допустимо. Ищецът има правен интерес да предяви такъв осъдителен иск в условията на евентуалност, защото при отхвърляне на установителния същият ще остане без изпълнително основание, а за да се сдобие с ново такова е необходимо да мине през осъдителния иск. Тълкувателното решение в т. 11.б. също допуска съединяване на искове в производството по иск по чл. 422 ГПК. Още повече, в мотивите ВКС обсъжда възможността да се предяви осъдителен иск за разликата в размера на вземането, когато ЗИ е издадена само за част от него. Дори и съдът да не допусне такъв евентуално съединен иск, то какво следва? Да го отдели за разглеждане в друго производство, като последното ще бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради преюдициалния характер на производството по чл. 422 ГПК.
На кратко, дори и да успеете да отхвърлите установителния иск по чл. 422, то аз мисля, че няма как да се браните с възражение за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД срещу другия, защото кредиторът е упражнил правото си да предяви иск срещу длъжника, тъй като заповедта е влязла в сила.
За въпроса по Наредбата нямам представа.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 212
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот neutralen » 08 Апр 2018, 22:17

Има логика в разсъжденията, но Заповедното производство НЕ Е исково, така че както Кредитора, така и "телефонистите" не са предявили Иск срещу Длъжника в посочения в чл. 147 от ЗЗД 6/Шест/ месечен срок след обявяване кредита за предсрочно изискуем с произтичащите от това последствия. Би следвало Съдът да постанови решение в полза на Поръчителя :shock:
Последна промяна neutralen на 08 Апр 2018, 22:57, променена общо 1 път
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2609
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот ivan_lawyer » 08 Апр 2018, 22:40

Изпляскваш ги на планктон - тоест анти-декларирани, а вече е въпрос на 248 г.п.к. да се освободят един вид от въпросителни.
Това по въпроса за разделените хонорари. Въпрос на хитрост и лукавост е да вмъкнете в кориците на делото и да придвижите искането за разноски. Един вид - да мушнете незабелязано хонорара, аз го правя - когато персоната е нахална, ответната.

Разделени хонорари - ще видя сега съвсем скоро как стои въпроса. Трябва да се отчете, че работата на адвоката е сложна и не съвсем високо платена. Иска ми се да се присъждат тлъсти хонорари - защото това отблъсква хората от съдебната разправия, един вид - насърчава постъпките да са мирни, а не съдебни.
Разбира се - това са наброски, никой няма да спре да се съди заради високите адвокатски и т.н.

Материалната част е изяснена от горните колеги.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4652
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот lawchoice » 09 Апр 2018, 00:48

Като гледам, сфоримирали сте вече тричленка, която да се произнесе по казуса.

bvoykov,
Специален поздрав за теб с песента на Т.Колев - Море до колене /https://www.youtube.com/watch?v=RvPPEQIzNtE/. Учи се от грешките овреме!

Честит празник на всички!
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 560
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот ivanov_p » 09 Апр 2018, 09:36

ЗИ е издадена по т.2 на чл.417 ГПК, на институция упомената и ползваща се от привилегиите на нормата. В този смисъл и частният правоприемник трябва да има тези привилегии, които са непрехвърлими. Ако банката беше извадила ЗИ по 410 ГПК цесионерът можеше да води иск по 422 ГПК.

След като ЗИ бъде обезсилена от датата на издаване, а осъдителният иск е заведен повече от две години от обявяването на кредита за предсрочно изискуем, то срокът от 6 месеца вече няма да е спазен по отношение на поръчителя. Според мен това е достатъчно за да го освободи от поръчението. Наистина в закона е казано, че искът е срещу длъжника, но искът срещу длъжника е винаги и срещу поръчителя, защото без процес няма ИЛ, а без него изпълнително основание. Още повече интересите на двамата са различни и не може поръчителят да се поставя в подчинено положение на длъжника и затова законът дава самостоятелни права на поръчителя, независещи от действията на длъжника.
В договора за поръчителство обаче има някой проблемни неща. В чл. 1 изрично е посочено, че с договора за поръчителство се обезпечава изпълнението на задължението на длъжника, а в чл. 3 се промъква: "Поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя.....", т.е. появява се солидарност. Тази солидарност би трябвало да е обвързана с ограничената солидарност на поръчителя по 141 ГПК, а не с общата, поне така ще борим твърдения за обща солидарност, ако се появят.
По-нататък: "Отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита бъде продължен по съгласие между Кредитора и Кредитополучателя". Приемам договореното като нищожно, но знаеш ли им акъла.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот bvoykov » 09 Апр 2018, 20:02

По повод застъпеното от мен по-горе становище и предвид изразените мнения по темата, реших да се поразровя малко за съдебна практика по въпроса може ли цесионерът правоприемник да заведе иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по ЗНИ. Успях да издиря едно решение от "бившата" задължителна практика на ВКС, според което воденето на такъв иск от цесионера е недопустим. От друга страна пък ако банката тръгне да предявява този установителен иск след цесията, то тогава не знам какво ще възприеме съдът, накрая пък ще излезе, че банката не е титуляр на вземането поради цесията и нито банката, нито цесионерът не могат да си защитят вземането, което за мен не е много оправдано, но както и да е. Ако пък цесията беше извършена по време на образуваното изпълнително дело пък нямаше да се стигне до такъв проблем. Разбира се, образуването на изпълнителен процес въз основа на ЗНИ не означава, че същата е стабилизирана, тъй като подлежи на предварително изпълнение, дори и когато е подадено възражение, освен в предвидените от закона изключения, на които няма да се спирам. Но ако правоприемството беше станало в хода на предявения от банката иск по чл. 422? Производството нямаше да е недопустимо, щеше да се приложи чл. 226 ГПК, въпреки че заповедта все още не е стабилизирана... Както и да е, тук не е мястото да правя критика на съдебната практика и да губя времето на другите списващи в този форум.
То хубаво, производството по издаване на ЗИ не е исково, но пък е алтернативно на исковото и следва ли кредиторът да бъде ощетен за това, че е избрал този по-бърз способ за сдобиване с изпълнително основание, отколкото общия исков ред? Не е като да не е предприемал никакви действия за събиране на вземането си все пак. До колкото мярнах из съдебните решения, в тях се говори, че заповедите за изпълнение не се ползват със сила на пресъдено нещо и като такива не прекъсват даже и давността, макар че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не е давностен, а преклузивен, и като такъв съдът следи за него служебно. Колкото до липсата на СПН по ЗИ, аз не мога да си отговоря на въпроса дали е възможно поръчителят да направи възражение, че ЗНИ срещу главния длъжник не е трябвало да бъде издавана, поради липса на съответното особено качество на заявителя, така че не е като да няма за какво да се хване ответникът.
В конкретния случай ЗИ ще бъде евентуално обезсилена само по отношение на поръчителя. Както казах по-горе, не знам как ще се прецени обстоятелството, че длъжникът не е възразил. Все пак действително юридическият факт, от който произтича отговорността на поръчителя, не е същият като този на главния длъжник. Въпреки това аз смятам, че чл. 147, ал. 1 ЗЗД е категоричен - кредиторът следва да е предявил иск срещу длъжника. Не е задължително да е предявил иск и срещу поръчителя. Искът срещу главния длъжник може да се предяви самостоятелно срещу него и без такъв да е бил предявен срещу поръчителя, защото същите не са задължителни другари в процеса. Отговорността на поръчителя е принципно солидарна, но тя има някои отлики със солидарните задължения на длъжници непоръчители: при забава на главния длъжник поръчителят ще носи отговорност и за вредите, настъпили поради забавата, докато при обикновена солидарност отговорност за забавата ще носи само виновният длъжник; платилият солидарен длъжник има право да иска от останалите солидарни длъжници равностойността на техните части от дълга, тъй като във вътрешните си отношения солидарните длъжници отговарят по равно, докато поръчителят може да иска от главния длъжник цялата сума по дълга... В известен смисъл има положения, които дават самостоятелност на поръчителя спрямо главния длъжник, като например да противопостави на кредитора всички възражения, които има главният длъжник, включително и личните такива, докато обикновеният солидарен длъжник не може да направи това... Не е като да е напълно самостоятелен спрямо длъжника, това искам да кажа на кратко.
Колкото до клаузата, която изключва приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, аз виждам аргументи и в двете посоки. От една страна срокът е преклузивен, а не давностен, което до някъде би оправдало договарянето му от страните. От друга обаче, според изр. 2 на същата разпоредба могат да се направят изводи, че нормата е императивна и не подлежи на уговаряне, макар че е визирана само една конкретна хипотеза. Аз лично смятам, че такава клауза е нищожна, кредиторовото бездействие не следва да се насърчава, но не мога да изложа подробна аргументация, защото не съм чел достатъчно и не искам да се ангажирам с предварителни погрешни изводи.

П.П. lawchoice, благодаря за музикалния поздрав :wink: , макар че в момента не се сещам как да отговоря "подобаващо" :D .
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 212
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот ivan_lawyer » 09 Апр 2018, 22:06

Знам, че говоря общо, но в съдебна зала се случват такива чудесии, че не е истина.
Става въпрос, че адвокатът не е само костюм с папийонка - тоест адвокатът има задача да подхлъзва състава, но това е друга тема. Професионалистите ще ме разберат.

Винаги трябва да се подготвяш за делото. Сега - за субституция ли говорим, че ми се разми темата.
Няма проблем да се предяви иск от друго лице. Сега ВКС е спирачка пред напъните на адвокатите да упражнят правата в пълнота, но както и да е.


Моето мнение е да се плеска по вертикала - има такъв генерал от Втората световна война - Патън - от САЩ, той е плескал по вертикала един вид - маа направо - изобщо не се интересува от диспозицията на грижливо подредените логически защити.

Така че това е - гледай закона, ама маай по вертикала.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4652
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот neutralen » 09 Апр 2018, 23:12

Колегата bvoykov очевидно се е постарал, но му липсват фундаментални правни знания, в частност относно начините на тълкуване на правните норми а именно езиков, логически и системен начин на тълкуване. При системния начин на тълкуване следва да се държи сметка за връзката и съотношението между правни норми в един или повече закони. В случая за връзката между чл. 147 ЗЗД и съответните норми от ГПК, касаещи Заповедното производство. Именно тези слабости са допринесли за погрешни изводи.
Видно е от чл. 147 ЗЗД отговорността на поръчителя ще е налице, ако в 6месечен срок от падежа на главното вземане Кредиторът предяви ИСК спрямо Длъжника. Без зачение в случая е кой е кредитора - дали това е първоначалния или Цесионера. Същественото в случая, е че се касае за Исково производство, а иска може да бъде само ОСЪДИТЕЛЕН. От горното следва, че без да има влязло в сила Решение за осъждане на Длъжника, на Поръчителя не може да се търси отговорност в Заповедно производство. :shock:
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2609
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот bvoykov » 10 Апр 2018, 15:54

Благодаря Ви за забележките, колега neutralen, но считам доводите Ви за неоснователни. Вие тълкувате разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД буквално, без да си давате сметката, че нейната редакция е в този ѝ вид, в който е приета през 1950 г., когато е бил обнародван за първи път понастоящем действащият ЗЗД. В онези времена в тогава действащия ГПК не е съществувала отделна глава, озаглавена "Заповедно производство". Същата се появява в действащото ни законодателство едва през 2007 г. с "новия" ГПК. Както казах по-горе, заповедното производство е алтернативно на исковото. В този смисъл е житейски, правно и логически неоправдано да се тълкува буквално разпоредбата, в която е използвана думата "иск", без да си даваме сметка за настъпилите законодателни изменения и промените в обществено-икономическите условия в обществото. Аз също така не виждам да излагате аргументи в подкрепа на това защо смятате, че искът трябва да бъде задължително осъдителен при положение, че в текста е използвано родовото понятие "иск", а както всички знаем основните видове искове са три. Да, логически няма какъв друг иск да е, установителен иск не може да се води самоцелно, когато ищецът разполага с осъдителен, защото последният му дава възможността най-цялостно да защити интересите си по отношение на конкретно вземане (не говоря за вариантите по предявяване на установителни или осъдителни искове за вещни права, това е друга тема). Я си представете обаче какво би се случило, ако длъжникът бе възразил в това заповедно производство? Какъв е характерът на иска по чл. 422 ГПК, когато длъжникът е направил възражение? Установителен, а не осъдителен (макар че с последните изменения го направиха и да е такъв в случаите, когато се отказва да се издаде ЗИ). Е, щом категорично твърдите, че искът трябва да е само осъдителен, какво правим в случая, когато е предявен точно такъв установителен иск? Ще твърдите, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл, защото кредиторът е предявил установителен, а не осъдителен иск, така ли? Или че е избрал да си спести дългото исково производство и е подал заявление за издаване на ЗИ? В този смисъл понятието "иск" в чл. 147, ал. 1 ЗЗД следва да се тълкува корективно.
В ЗЗД е имало и други хипотези, когато буквално написаното в закона се е тълкувало разширително, като например чл. 115, ал. 1, б. "ж", според която не тече давност, докато трае съдебният процес относно вземането, но дълго време се е възприемало, че тази хипотеза не касае само съдебния процес, но и изпълнителния процес, който е по-скоро извънсъдебен. Това становище е било застъпвано не само в правната теория, но и в съдебната практика и по-конкретно в лицето на ППВС 3/1980 г. като последното е обявено за изгубило сила с ТР 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК именно поради промяната в обществените отношения.

Знам, че ще си държите на мнението, в което няма нищо лошо. Казаното от мен по-горе едва ли ще Ви убеди в противното, но в същия смисъл разсъждава и съдебната практика по аналогични дела в частност Решение № 1459 от 21.11.2016 г., на Русенски районен съд, потвърдено с Решение № 25/2017 г. на Русенски окръжен съд, като първото е влязло в сила, защото въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както и Решение № 278/2014 г. на Хасковски окръжен съд. За последното искам да обърна внимание, че в мотивите му се съдържа информация, меродавна към един от отправените от автора на темата въпроси, а именно дали в договора за поръчителство може да се изключи срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В него съдът се позовава на константната съдебна практика и възприема, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД е императивна и не може да съществува клауза, която изобщо да изключи всякакъв срок по отношение на отговорността на поръчителя.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 212
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот Melly » 10 Апр 2018, 21:07

Проследявах дискусията с интерес. Не се включих по обясними причини - Пейчо просна прането си на показ в общите подкатегории на форума. Нещо което не толерирам, тъй като авторът на темата търсеше рамо от действащи юристи по конкретен казус. А и обстоятелствената част от "условието на задачката" му куцаше - поднасяше данни на час по лъжичка. Така оста, около която следваше да се даде отговор, се измести.
Правилно Ванко се въздържа да коментира конкретиката.
Неутрален пък се включи само с теоритичните си познания без да аргументира тезата си. После пък с назидателен тон нападна bvoykov обяснявайки му, че му липсват познания по тълкуване на правните
норми и т.н.

Поздравления, колега bvoykov! Продължавай все в същия дух. Не се притеснявай да обосноваваш тезите си. Разсъжденията ти са правилни! Така се постигат положителни резултати от всеки юрист.
Опит се гради с практика и добри познания в материята, и не на последно място, с аналитичен ум.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 7513
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот lawchoice » 10 Апр 2018, 23:12

bvoykov написа:...
П.П. lawchoice, благодаря за музикалния поздрав :wink: , макар че в момента не се сещам как да отговоря "подобаващо" :D .


О, аз не искам изричен отговор, под формата наузикален поздрав! Добре би било обаче да се научиш, че даването на конкретни правни съвети по конкретен реален правен казус, неминуемо изискава и поемането на отговорност за правната им състоятелност. Демек трябва да си подготвен изначално, а не да напасваш позицията си в движение. Не става въпрос за харесване или пък някакво надскачане, а за адекватна навременна помощ по реален казус. Този реален казус подлежи на преценка от компетентния съд по предвидения от закона ред. Демонстрираната от теб "способност" /не само в тази тема/ да формираш становище по същество, само и единствено, въз основа на твърдения изложени тук във форума е порочна и говори зле за способностите ти като юрист. Тук няма да се сърдиш, казвам ти го като на приятел, на когото следва да се посочват грешките.

В правото няма място за емоции - Правият съд кривото дело няма да изправи, но кривия съд правото дело може да изкриви!

Бъди по-смирен, приемай критиката и се учи от допуснатите пропуски
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 560
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот neutralen » 10 Апр 2018, 23:29

Юзъра Melly пак се изказва неподготвена. Кое от изложеното от колегата bvoykov е правилно. Няма нищо правилно - пълен нонсенс е твърдението че Заповедното производство дерогира чл. 147 ЗЗД, където изрично е разпоредено исково производство. Както и да е . Колегата се позовава на съдебна практика и в частност на решения на Русенски РС, потвърдено от Окръжен съд Русе. Решението на РРС е неправилно - Съдът неправилно е приложил материалния закон. Видно от мотивите, правилно РРС приема, че в случая не става дума за новация(чл.107 ЗЗД), а за допълнително споразумение между Банката и Длъжника за ПРОДЪЛЖАВАНЕ на срока, в който да се погаси кредита. По повод на такива случаи има изрична разпоредба в ЗЗД, ;цитирам :
"чл. 147, (2) Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, НЯМА ДЕЙСТВИЕ СПРЯМО ПОРЪЧИТЕЛЯ, ако той не е дал съгласието си за това."
Рядко някой съдия ще постанови решение против Банката. Поне адвокатите трябва да са наясно, че проблема с правосъдието в България са съдиите на всички нива, които или не прилагат закона, или си измислят/дописват закона, като постановяват решения въз основа на извънпроцесуални отношения и зависимости.
Като участник/юзър в този форум още през 2012 г изразих мнение че Постановление № 3/1980 г на ВС е неправилно, в смисъл че за разлика от съдебния процес, в изпълнителния процес давността си тече и се прекъсва с извършването на всяко изпълнително действие, след което почва да тече нова давност. Също така не са изпълнителни действия Молбата за образуване на изпълнително дело, поканата за доброволно изпълнение и различните писма разменяни по време на процеса. Изпълнителни действия са опредени от закона - запор, възбрана, публична продан, въвод във владение и т.н. Това мое становище беше потвърдено 3 години по-късно с постановеното Тълкувателно решение/2015 г. :D
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2609
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот ivanov_p » 11 Апр 2018, 10:33

Мелка, аз пиша защото така мисля по-добре, а и част от делото касаеше неща които не съм чел от десетилетия. Пуснах го тук, защото другия форум се следи от 4-5 човека, а делото е полезно за всички, вкл. и не юристи като включва различни казуси, които се срещат във всяко дело на колектори като цесионери на банки.
1. Кога евентуалния иск е допустим? Според мен когато отговаря на условията за предявяване на осъдителен иск. В случая обаче в петитума на осъдителния не са посочени основания, напр. договор за заем. То може да се извлече от основния, но когато основанието на двата иска е едно вторият пак е недопустим, имало ТР по тази тема. За да излязат от това колекторите са се научили да искат присъждане на законна лихва от различни дати, в единия случай от подаване на заявлението за ЗИ, във втория от подаването на молбата по 422 ГПК. Някой съдилища се връзват, макар искането за законна лихва да е самостоятелен иск, а и то не може да промени основанието за другите искове - главница, 2-3 вида лихви, банкови такси.
Изниква веднага и въпросът за таксите и дали всеки отделен иск трябва да е с отделна ДТ? Според мен трябва, като главницата може да мине за един иск с лихвите (едни съдилища признават една такса, което според мен е правилното, други искат две отделни), но при всички случаи наказателната лихва и банковите такси трябва да са с отделна ДТ.
2. Винаги за основание се сочи договорът за кредит и 1-2-3 споразумения или анекси след него. Макар за това да не са правени възражения и да няма нищо по тази тема в решенията на съдилищата, за мен такова основание не може да има и следва да се уточни от ищеца. Всяко следващо споразумение анулира предишните. Основание за иска може да е само последното споразумение, в което са отразени всички направени плащания и волеизявления и което по своята правна същност е признание за дълга.
Това изглежда ала-бала, но не е така, защото ако ответникът не е платил нищо по последния анекс няма да бъде натоварен с експертиза, която безсмислено да доказва как се е стигнало до числата от последния анекс, както и да се стигнало да тях те са приети от страните и тук действа принципът "кьорав не подписва договори".
3. Заинтересована ли е страната да отрича получаването на съобщението за обявяване на дълга за предсрочно изискуем? Това се прави често за да се събори иска по 422 ГПК, но заличава последиците от неспазване на срока по 147 ЗЗД. Няма представени доказателства или представените не доказват съобщението да е достигнало до кредитополучателя, искът по 422 пада, но се приема, че съобщението за предсрочна изискуемост е връчено с получаване на ИМ с приложенията и кредиторът е спазил срока по 147 ЗЗД.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3177
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот Melly » 11 Апр 2018, 12:27

ivanov_p написа:Мелка, аз пиша защото така мисля по-добре, а и част от делото касаеше неща които не съм чел от десетилетия.
...................................................................................

Пейчо, аз пък мисля, дълго мисля, защото така пиша "по-добре".

Извън горното, казусът ти е реален и предполага коректно посочени данни, каквито до този момент липсват. Не се ангажирам да давам становище при неясно очертан, според мен, предмет на спора и то ТУК ВЪВ ФОРУМА. А уверявам те, това обстоятелство налага да обсъдиш казуса на клиента ти/ви лице в лице с адвокат, и ако времето за организиране на защитата все още ТЕЧЕ във ваша полза имайки предвид , че срокът е преклузивен и на всичкото отгоре - кратък.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 7513
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Осъдителен иск като евентуален на установителен?

Мнениеот neutralen » 12 Апр 2018, 13:17

Решение № 1459 от 21.11.2016 г., на Русенски районен съд и Решение № 25/2017 г. на Русенски окръжен съд, цитирани в тази тема от колегата bvoykov са неправилни. Който от младите юристи - съдии и адвокати има желание да се учи, нека да изрази мнение, къде са грешките в тези решения, относно чл. 147 ЗЗД и чл. 417, т. 2 ГПК, а също така - подлежи ли на касационно обжалване решението на Окръжен съд Русе. В споровете се ражда истината :D
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2609
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03


Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


cron