Най-многото, което могат мобилните оператори да бъдат задължени от орган на наказателното производство, след предварително разрешение на съда, е да предоставят информацията, посочена в чл. 159а, ал. 1 НПК: 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Мобилните оператори не съхраняват звукозаписи на проведени телефонни разговори. Мисля не съхраняват и информация за съдържанието на изпратените SMS-и, нямат и такива задължения, доколкото ми е известно.
Съгласно чл. 159а, ал. 2 НПК това обаче може да бъде сторено, когато предмет на наказателното производство е тежко умишлено престъпление. Принудата по чл. 143 НК е такова, както и е квалифицираната закана (включително и с убийство) по чл. 144, ал. 3 НК, защото тежко престъпление е такова, за което в НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" повече от пет години или по-тежко наказание - чл. 93, т. 7 НК. Вече обикновената закана с престъпление по чл. 144, ал. 1 НК не е "тежко престъпление", а наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, където не участва прокурор - чл. 161, ал. 1 НК. Следователно за това престъпление няма процесуална възможност да бъдат задължени мобилните оператори да предоставят данни по чл. 159а, ал. 1 НПК.
Не всеки частен звукозапис, направен в нарушение на чл. 32, ал. 2 КРБ, следва да се изключи от доказателствената съвкупност като недопустимо доказателство. Според
Решение № 224 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1033/2018 г., III н. о.:
"За осъществяване на тайно записване на друго лице е необходимо спазване на реда за прилагане на специални разузнавателни средства, но при все това частен звукозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото - макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за разкриване и доказване на престъпление. Не всеки незаконно получен доказателствен материал е недопустимо да бъде използван, като за допустимостта да бъде включен в преценката на решаващия съд е необходима оценка на тежестта на нарушаването на чуждата лична сфера, от кого е извършено нарушението - държавен орган или частно лице, дали нарушението се е отразило върху достоверността на доказателството и т.н. "