Re: Правото на адвокатите по чл. 31 ЗА абсолютно ли е?
Публикувано на: 20 Юни 2017, 17:43
Досега се въздържах да пиша по темата, защото не ми е хрумвало да преглеждам дело, по което не съм била упълномощена от страна по него. Дори не ми се е налагало да сравнявам поведението си с разписани правила в администрацията.
Считам, че въпросът се свежда до наличие/липса на притежаваните от адвокат качества отнасящи се до морални категории, а не толкова до разписани правила на поведение, които при демонстриран произвол от страна на някои колеги, чийто брой лавинообразво нараства, е бил повод за издаване на тази заповед.
В последните години се набюдава яростна атака към адвокатската професия от различни съсловия, което способства за рушене авторитета на гилдита като цяло, а като капак и да се бетонира нарастващото недоволство от адвокатите, се пръкна искането на Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров до КС за прогласяване на противоконституционност на разпоредби от ЗА.
Не съм очарована от подобни прояви, но не ми е и безразично, защото последицата е обезличаване на труда и усилията на колеги, които за съжаление в очите на гражданите са по-скоро изключение, отколкото правила за поведение, конституционно прогласени в К на РБ и доразвити в ЗА и Етичния кодекс на адвоката.
Относно съдържанието на коментираната Заповед от 2017 мога само да отбележа, че е доразвито съдържанието на старата Заповед, като в устрема си да въведе някакъв ред, авторът е залитнал до степен да приравнява под общ знаменател поведението на всички колеги имащи качеството „адвокат” в отношенията им с администрацията на съда.
Намирам за правилно разпореждането касаещо достъп до дела да се предоставя само на онези колеги, които имат правата да осъществяват процесуално представителство на страна по конкретното дело. Обратното, за да се снабди с книжа от преписката същият колега да следва да депозира искане до състава (в писмен вид), след това да чака разпореждане от същия, чак тогава, а за настъпването му това е бъдещо несигурно събитие, да получи искания документ, намирам за излишна дребнавщина предвид времето необходимо за извършване на тази процедура...
Няма да соча примери от практиката си в подкрепа на изразеното становище, тъй като считам за излишно утежняване на темата.
Следващата недомислица, която пряко касае документооборота по движение на преписката е, че адвокатът трябвало да се разписва на контролния талон (хвърчащ картонен лист), а не както е до сега – да се разписва на гърба на папката, която съдържа прономеровани в хронологичен ред и прошнуровани документите по образуваното дело.
Считам, че въпросът се свежда до наличие/липса на притежаваните от адвокат качества отнасящи се до морални категории, а не толкова до разписани правила на поведение, които при демонстриран произвол от страна на някои колеги, чийто брой лавинообразво нараства, е бил повод за издаване на тази заповед.
В последните години се набюдава яростна атака към адвокатската професия от различни съсловия, което способства за рушене авторитета на гилдита като цяло, а като капак и да се бетонира нарастващото недоволство от адвокатите, се пръкна искането на Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров до КС за прогласяване на противоконституционност на разпоредби от ЗА.
Не съм очарована от подобни прояви, но не ми е и безразично, защото последицата е обезличаване на труда и усилията на колеги, които за съжаление в очите на гражданите са по-скоро изключение, отколкото правила за поведение, конституционно прогласени в К на РБ и доразвити в ЗА и Етичния кодекс на адвоката.
Относно съдържанието на коментираната Заповед от 2017 мога само да отбележа, че е доразвито съдържанието на старата Заповед, като в устрема си да въведе някакъв ред, авторът е залитнал до степен да приравнява под общ знаменател поведението на всички колеги имащи качеството „адвокат” в отношенията им с администрацията на съда.
Намирам за правилно разпореждането касаещо достъп до дела да се предоставя само на онези колеги, които имат правата да осъществяват процесуално представителство на страна по конкретното дело. Обратното, за да се снабди с книжа от преписката същият колега да следва да депозира искане до състава (в писмен вид), след това да чака разпореждане от същия, чак тогава, а за настъпването му това е бъдещо несигурно събитие, да получи искания документ, намирам за излишна дребнавщина предвид времето необходимо за извършване на тази процедура...
Няма да соча примери от практиката си в подкрепа на изразеното становище, тъй като считам за излишно утежняване на темата.
Следващата недомислица, която пряко касае документооборота по движение на преписката е, че адвокатът трябвало да се разписва на контролния талон (хвърчащ картонен лист), а не както е до сега – да се разписва на гърба на папката, която съдържа прономеровани в хронологичен ред и прошнуровани документите по образуваното дело.