начало

Над 250 магистрати и адвокати се събират в София, за да обсъждат Хартата на основните права на ЕС Над 250 магистрати и адвокати се събират в София, за да обсъждат Хартата на основните права на ЕС

Книгите, които харесвате

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Книгите, които харесвате

Мнениеот vili_spasova » 20 Сеп 2019, 15:07

Днес на ред е Уилям Уортън с "Последна любов" (авторът на "Пилето", "Татко" ...)


"..... Тази история се случи в периода април–ноември 1975. Място на действието — Париж, Франция.

Туп! Изведнъж се озовавам на колене и с ръце на асфалта до една пейка край статуята на Дидро на площадчето до булевард „Сен Жермен“ срещу църквата „Сен Жермен де Пре“.

Скъпоценните ми тринайсет тубички с боя са разпилени навсякъде. Скъпият ми триножник, който спазарих за сто франка, е съборен на земята. Единият му крак се е препънал, другият се е изопнал като на болна камила, която се опитва да стане по време на буря.

По дяволите! Само това ми липсваше. Четката е още в ръката ми. Върхът й е прекършен на около осем сантиметра от кокалчето ми. За щастие платното е паднало с рисунката горе, така че можеше да бъде и по-зле.

После забелязвам облечената в червено възрастна дама, която коленичи до мен. Сигурно приличаме на двама стари клошари, налетели да грабнат току-що подхвърлен фас. Първата ми реакция е, че вината е нейна. По дяволите, защо не гледа къде върви?

И така, все още на колене, започвам да събирам тубичките с боя, преди някой друг идиот да е стъпил върху им. Тогава би настанала истинска бъркотия — разноцветни капки из целия Латински квартал — жълти, зелени и тъмночервени. Понечвам да взема платното и се подпирам на пейката. Доколкото виждам, не е сериозно повредено. Следващия път ще се разположа на пейката, за да бъда на безопасно разстояние от смахнатите бабички, облечени в червени костюми.

Най-сетне се обръщам към нея. Тя седи и разтрива коляното си. Чорапите й са скъсани там, където е паднала на земята. Едното й коляно кърви и тя ближе пръста си и го потърква така, както би правила една котка. Но дамата не гледа коляното си, а мен.

— Est-ce que vous êtes peintre, monsieur, artiste-peintre?[1]

За какъв ме мисли, по дяволите? За землемер, измерващ „Сен Жермен де Пре“, за да снеме размерите и да я изгради в пустинята за някой арабски принц, който да я превърне в джамия?

Навеждам се и опитвам да подредя нещата в кутията и да изправя триножника. Слава Богу, нищо не е счупено! Това би сложило край на кариерата ми като художник.

— Oui, madame…

— Ах, вие сте американец. Много интересно.

Едва тогава съзирам бастуна. Бял. Чувствам се като пълен глупак. Най-големият ми проблем е равнодушието и безразличието. Отново коленича до възрастната дама..."


Нещо, което се чете за една нощ! И те кара да вярваш в чудеса.
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Книгите, които харесвате

Мнениеот vili_spasova » 25 Сеп 2019, 18:09

Красиво....

Момо Капор – „След любовта“ (откъс)

„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи „от четири до шест“. След любовта остават изреченията: „изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а…“ и „обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?“ След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак! – поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи… След любовта остава изречението „Аз ще вляза първа в банята“ и отговор: „Няма ли заедно?“ – този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.“

източник:
http://inlife.bg/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D1%81/
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Книгите, които харесвате

Мнениеот vili_spasova » 04 Ное 2019, 18:11

Днес е ред на един прекрасен роман от любимия ми Лукяненко, с невероятно добър превод на Клара Стоименова, който се намира в Читанката:
Нескопоското

https://chitanka.info/text/26677-neskoposkoto

Първа част

Ако си здрав, млад и богат, непременно ще ти се прииска и да си красив.
Трикс, единственият и пълноправен наследник на съхерцога Рат Соийе, оглеждаше мрачно своето отражение. Ако огледалото беше магическо, то непременно щеше да започне да нервничи. И не само ако беше магическо… Всяко огледало, в което редовно се оглеждаха същества от женски пол и което уважаваше себе си от такъв поглед, на секундата би забравило, че работата му е само да отразява реалността и в никакъв случай да не я украсява.

....................................

Страхотен роман за вечерна отмора.


и тук едно ревю на който му е интересно
https://annahells.wordpress.com/2014/09/13/%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Re: Книгите, които харесвате

Мнениеот vili_spasova » 14 Ное 2019, 14:47

Какво е бюрокрация според Лукяненко:

........."Вратите на двореца бяха отворени, а стражите пуснаха вълшебника и неговия ученик без да задават въпроси. Затова пък, с влизането в двореца, един властен възрастен мъж, който седеше зад голямо бюро, веднага подхвана Лапад. Мъжът беше облечен по някаква необичайна мода — с лачени обувки, тъмни прави панталони, бяла риза и тъмен сюртук с неудобна кройка. Около врата му беше завързана яркочервена лента, която висеше почти до пъпа му. Той веднага отхвърли всички опити на Лапад, нещо да обясни.

— Аз съм младшият церемониалмайстор на барона — каза той и връчи на Лапад някакъв пергамент. — Всички, които искат да бъдат приети, трябва да попълнят тази анкета.

— Аз съм вълшебник!

— Това е добре. Значи умеете да пишете почти без грешки.

— А ако не можех нито да чета, нито да пиша — попита вълшебникът.

— Щяхте да наемете писар. Ето там, на онази пейка седят писарите и чакат клиенти.

— А ако нямам пари да си наема писар?

— Как мислите — жлъчно попита младшият церемониалмайстор на барона — достоен ли е да отнема времето на барона един необразован и беден човек?

— Ясно — поемайки пергамента, отвърна вълшебникът.

— Дължите една сребърна монета за анкетата — добави церемониалмайсторът.

Лапад изпъшка, но плати безропотно.

— Чух за тия номера — поясни той на Трикс. — Това се нарича бюрокрация.

— Бюрокрация ли?

— Ами, да. Всички въпроси биват решавани, като се попълват разни хартийки, които се разглеждат от специална порода люде — чиновници. Това, разбира се е идиотия, аз бих му обяснил на този всичко с две думи, пет пъти по-бързо. Отдавна ми се искаше да видя как работи тази система… Така… охо… трийсет и четири въпроса. Добре тогава…

Лапад приседна до една свободна маса, която стоеше малко по-встрани, огледа презрително старото неподострено перо, което лежеше до мастилницата, пълна със засъхнало мастило и извади един красив метален молив, пъхнат в елегантно кожено калъфче.

— Така-така-така… Анкета за желаещите аудиенция… така. Име и прякор. Радион Лапад… Предишно име и прякор, ако е имало такива… хм. Същите са… Възраст… Да речем… Пол… Те подиграват ли се? Мъжки! Полът преди смяната, ако е имало такава…

Лапад погледна изумено към Трикс:

— Може в това да има някакъв смисъл, а? Така…

Той продължи да попълва анкетата, като от време на време коментираше:

— Име на майката… Име на бащата… Имате ли роднини в Самаршан или на Кристалните острови… Какъв е произходът ви — човешки или от друго същество… Замисляли ли сте нещо лошо срещу краля и кралството? Замисляли ли сте нещо лошо срещу барона… Ама че досадни хора! На колко години падна първият ви млечен зъб…

Този въпрос накара Лапад да се вцепени.

— Изглежда и това трябва за нещо… — каза той. — За какво обаче? И… аз изобщо не помня! Кога паднаха млечните ти зъби?

— И аз не помня — каза Трикс. — Трябва да питаме Халанбери…

— Нищо, ще напишем — на пет години — реши вълшебникът. — Мисля, че тогава горе-долу се случва това нещо… на колко години престанахте… не, те наистина се гаврят!

По-нататък Лапад писа мълчаливо и само от време на време се сепваше, и поразен, препрочиташе въпросите. На последния въпрос — „цел на визитата“, той отговори с красивата дума „аудиенция“, след което се запъти към младшия церемониалмайстор.

— Трябваше да го попълните с мастило — каза чиновникът, без да поглежда към пергамента.

— Защо не казахте веднага? — слиса се Лапад. — Или поне когато видяхте, че пиша с молив?

— Не съм длъжен да гледам с какво пишете! — избухна младшият церемониалмайстор. — И не съм длъжен всичко да ви обяснявам! Можехте да попитате, аз щях да ви отговоря!
— Хубаво. — Лапад тръсна пергамента. — Словото — това е работният инструмент на магьосника и не е важно, с какво е написано — с молив, с мастило или с кръв от сърцето! Словото носи в себе си смисъл, който не се променя от формата! Подчинявайки се на волята на могъщия магьосник, думите върху този пергамент промениха вида си — превърнаха се от щрихи, направени с молив в мастилени линии. Направени с най-скъпото мастило, което съществува на света — направено от дълбоководни сепии и най-висококачествена стипца!

Чиновникът погледна пергамента с леко любопитство. Думите наистина изглеждаха, сякаш написани с мастило.

— Вълшебник, значи… — измърмори той. — Наистина… Така. Цел на визитата — аудиенция. Това звучи някак странно!

— Защо? — напористо попита Лапад.

— Ами… В анкетата се пита каква е целта на вашата аудиенция, а вие отговаряте — аудиенция!

— Излъгал ли съм?

— Но това не е отговор!

— Защо да не е отговор? Ако бях написал „аудиенция?“ с въпросителна, тогава нямаше да е отговор. Щеше да е въпрос. Ако бях написал „аудиенция…“ с многоточие, също нямаше да е отговор, а размишление за целта на визитата. Аз съм написал „аудиенция“. И съм поставил точка. Това е отговорът!

В погледа на чиновника се появи нещо подобно на уважение.

— Кажете, не бихте ли пожелали да постъпите на държавна служба? — попита той. — Баронът има намерение да внедри широко бюрократичната практика в живота на баронството, а след това и в цялото кралство. Мога да ви уверя — пред нас е бъдещето!

— Бъдещето е пред магията! — твърдо отговори Лапад.

Чиновникът се усмихна снизходително.

— Да, да. Разбира се. И все пак, помислете. Имате всички качества за чиновник. Апропо, заплатата съвсем не е лоша, плащате за нощувка в хана половин цена, а след три години хазната ви осигурява жилище. От определен пост нагоре, получавате право на служебна карета със звънче…

— Със звънче ли?

— Да. Така всички ще ви правят път. Уверявам ви, няма да съжалявате!

— Ще си помисля — кисело отвърна Лапад.

— Помислете си, но не протакайте — кимна чиновникът. — Вървете нагоре по стълбите, ще покажете ето този пропуск на охраната и ще ви заведат в тронната зала. Аудиенцията започва след десет минути.

Анкетата, която Радион беше попълнил, чиновникът пъхна в чекмеджето на бюрото си.

— И защо трябваше да пиша всичко това? — попита Лапад.

— В съответното време всичко ще бъде проучено, не се тревожете — усмихна се младшият церемониалмайстор. — Побързайте за приема...."


Източник:
Читанка
https://chitanka.info/text/26677/0
http://www.audibg.com

Не си въобразявай!
vili_spasova
Потребител
 
Мнения: 707
Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
Местоположение: София

Предишна

Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron