начало

Мъж е арестуван в Специализираната прокуратура – надраскал некролог на магистрат Мъж е арестуван в Специализираната прокуратура – надраскал некролог на магистрат

Има ли таван на дневното обезщетение при болничен

Осигурителноправни казуси
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Има ли таван на дневното обезщетение при болничен

Мнениеот dianakarcheva » 11 Юли 2019, 15:33

Здравейте,
За 2019-та има ли таван на дневното обезщетение при временна неработоспособност, така както има за обезщетението за безработица, и ако има, какъв е?
dianakarcheva
Младши потребител
 
Мнения: 25
Регистриран на: 08 Апр 2009, 09:56
Местоположение: София

Re: Има ли таван на дневното обезщетение при болничен

Мнениеот jhoro » 15 Юли 2019, 18:52

Здравейте. Най-лесно и сигурно е да попитаме тези, които изплащат обезщетенията - НОИ. На техния сайт има страница Парични обезщетения при временна неработоспособност

Възнаграждение, от което се определя обезщетението. Начин на изчисляване на обезщетението.
Чл. 41.
(1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
(КСО)

Максималния месечен размер на осигурителния доход за 2019 г е 3000 лева.
Определяне на нетното възнаграждение.
Чл. 32.
(1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.
(2) За управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, както и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.
(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.
(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец.
(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение се вземат предвид и средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимият данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е осигурителният доход, върху който са внесени осигурителните вноски.
(7) За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО - минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(8) За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски.
(9) Среднодневното нетно възнаграждение за периода по чл. 31, ал. 1 се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.
Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
jhoro
Потребител
 
Мнения: 770
Регистриран на: 05 Окт 2006, 11:58


Назад към Осигурително право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


cron