Осиновяване преди 1961 година
Публикувано на: 29 Яну 2019, 05:32Лицето е осиновено през 1933 година; осиновяването е публикувано в ДВ.
Биологичните родители са починали през 1943 година, което е преди 1961 година.
Осиновителите са починали през 1965 година, което е след 1961 г. и преди 1968 година.
Преди 1961 година Осиновеният е в статус на непълно осиновяване и се явява наследник и на
биологичните родители и на осиновителите.
След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.),
законодателят установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите
родители по произход се прекратява по силата на самия закон.
Тоест статута на осиновения от непълно осиновяване се преобразува в пълно осиновяване от 1961 година.
В последствие със чл. 54, ал. 1 СК от 1968 год. /отм./ е бил въведен института на пълното осиновяване,
с предоставена възможност на осиновителите и осиновените да заявят изрично пред съда,
ако желаят осиновяването да остане непълни.
Осиновеният е бил по закон наследник на биологичните родители, когато те са починали и
когато е открито тяхното наследство. До 1961 година наследството на биологичните родители
на осиновения не е разделяно между наследниците.
Въпрос?
Осиновеният загубил ли правото да наследява биологочните си родители след 1961 година?
При заведена съдебна делба за наследството на билогичните родители след 1961 г.,
осиновения легитимира ли се като наследник?
Решение N: 19 от 16.01.1992 г. по гр.д. N: 1134/91 г., I г.о.,
докладчик председател на отделение Соломон Розанис:
Непълното осиновяване се счита за пълно само тогава, когато към момента на изменение на
закона (1961 год) осиновителите и осиновеният не са починали.
Биологичните родители са починали през 1943 година, което е преди 1961 година.
Осиновителите са починали през 1965 година, което е след 1961 г. и преди 1968 година.
Преди 1961 година Осиновеният е в статус на непълно осиновяване и се явява наследник и на
биологичните родители и на осиновителите.
След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.),
законодателят установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите
родители по произход се прекратява по силата на самия закон.
Тоест статута на осиновения от непълно осиновяване се преобразува в пълно осиновяване от 1961 година.
В последствие със чл. 54, ал. 1 СК от 1968 год. /отм./ е бил въведен института на пълното осиновяване,
с предоставена възможност на осиновителите и осиновените да заявят изрично пред съда,
ако желаят осиновяването да остане непълни.
Осиновеният е бил по закон наследник на биологичните родители, когато те са починали и
когато е открито тяхното наследство. До 1961 година наследството на биологичните родители
на осиновения не е разделяно между наследниците.
Въпрос?
Осиновеният загубил ли правото да наследява биологочните си родители след 1961 година?
При заведена съдебна делба за наследството на билогичните родители след 1961 г.,
осиновения легитимира ли се като наследник?
Решение N: 19 от 16.01.1992 г. по гр.д. N: 1134/91 г., I г.о.,
докладчик председател на отделение Соломон Розанис:
Непълното осиновяване се счита за пълно само тогава, когато към момента на изменение на
закона (1961 год) осиновителите и осиновеният не са починали.