начало

МВР разтури палатковите лагери и обяви: Няма да позволим повече това да се случва МВР разтури палатковите лагери и обяви: Няма да позволим повече това да се случва

Съединяване на установителен и реивиндиндикационен искове

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Съединяване на установителен и реивиндиндикационен искове

Мнениеот peterco » 11 Фев 2008, 13:16

От лице, което твърди, че е собственик на поземлен имот са предявени с една искова молба два иска:
един по чл.97, ал.1ГПК - положителен установителен иск за право на собственост срещу лице, което е владяло имота повече от 15 години и му издаден консттативн нотариален акт по обстоятелствена проверка

и

иск по чл.108 от Закона за собствеността срещу сегашния собственк и владелец, който отстои на 3 прехвърляния на имота от ответника по иска по чл.97, ал.1 ГПК.

! Ищецът е съсобственик по наследствено правоприемство на ответника по иска по чл.97, ал.1 ГПК.
Въпросите, които изникват са:
1/Допустимо ли е съединяване на двата иска в едно производство
2/Допустимо ли е встъпването на ответника по втория иск като подпомагаща страна на ответника по първия иск при условие, че съдът
допусне разглеждането на двата иска в едно производство
3/При горните условия, защитата на ответника по ревандикационния иск може ли удовлетворително да се изчерпи с възражението, че сделката, по силата на която той е придобил имота покупко-продажба, на практика не е атакувана.
4/ Ще навреди ли на ответника по ревандикационния иск опит да се докаже, че праводателят му от 3-та степен / лицето, в чиято полза е издаден констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка / е владял и придобил за себе си имота. Какво ако не докаже?



Моля за Вашето мнение!

Поздравявам всички!
peterco
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 08 Фев 2008, 18:54

Мнениеот system » 11 Фев 2008, 15:42

Eeeee, пак ли някой не си е научил урока и ни пробутва студентски казуси ? Четете, колега, сега му е времето. После като Ви грабне работата, нито ще имате време, нито ще имате сили да доучвате.
Все пак - установителният иск, така както е предявен, е недопустим нито като обективно съединен с ревандикационния иск, нито като самостоятелно предявена претенция.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1870
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот system » 11 Фев 2008, 15:56

Установителен иск се предявява, най-общо, от собственик, който владее имота, срещу лице, за което собственикът смята, че му оспорва правото на собственост изрично или с неоснователни действия (без в тях да се включват отнемане на владение или реално пречене за упражняване правото в пълен обем - последните са предмет на защита по исковете по чл. 108, съответно 109 от ЗС). Ревандикационен иск се предявява от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и е иск за предаване на ВЛАДЕНИЕТО върху собствения на ищеца имот от ответника - несобственик. Във Вашия (учебен) казус, не ответникът по втория иск встъпва като подпомагаща страна на ответника по първия иск (първият е недопустим), а ТОЧНО ОБРАТНОТО - ответникът по ревандикационния иск може да привлече като подпомагаща страна своя праводател, или последният - да встъпи като подпомагаща ответника страна. Това произтича от обратните искови претенции, които би имал ответникът по ревандикацията срещу своя праводател при евикция (нали знаете какво е евикция?).
По третия Ви въпрос: не може ответникът по ревандикацията да се защити с такова възражение. Нямало е как сделката да бъде атакувана от ищеца, той не е страна по нея. Защитата на ищеца е точно с ревандикацията.
По четвъртия въпрос: Поначало доказателствената тежест е на ищеца - той трябва да докаже, първо, че е собственик и второ, че ответникът е несобственик. Това включва и тежестта за доказване на обстоятелството, че праводателят на ищеца не е собственик, тъй като не е придобил имота по давност. Но ако ответникът иска и може, допустимо е да доказва правата на праводателя си. Но според мен, от недоказването не следват отрицателни последици за ответника, предвид разпределянето на доказателствената тежест.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1870
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот peterco » 11 Фев 2008, 17:02

Ответникът по ревандикационния иск има перфектен правен интерес да стъпи в процеса срещу предходния праводател. Този интерес се диктува от нуждата да се установи материално-правното положение на собственик на непряк праводател, от което ответникът по ревандикационния иск има изгода.Допустимостта на допълнителното встъпване е обусловена от няколко изисквания:
1. Трябва да е налице висящ процес. С оглед на предназначението на ДВ и като се има предвид, че то зависи от волята на встъпващия то е допустимо във всяка фаза на исковия процес, до приключването на устните състезания. То е допустимо и в касационното производство, както и при новото разглеждане на делото от въззивния съд, на който ВКС е върнал делото.
2. Делото трябва да се води между други лица. Правото на участие за встъпващия произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Наличността на такъв интерес обуславя допустимостта на ДВ. Той е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице :
а) такъв е случаят, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо трето лице;
б) налице е интерес от ДВ и когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице;

А що се отнася до интензитета на правния интерес на ищеца при иска по чл.97, ал.1 - него го има.
Недопустимостта на съединяването е по-интересния въпрос - Трябва да е налице връзка в предмета на спора.
Смятам, че такава не е налице.
peterco
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 08 Фев 2008, 18:54

Мнениеот system » 11 Фев 2008, 17:32

Хайде сега да видим какъв е правният интерес да се води процес по установителен иск точно срещу предходния праводател, а не само по ревандикация срещу приобретателя на имота. Каква защита ще даде на ищеца решение на съда по такава установителна претенция ?
system
Активен потребител
 
Мнения: 1870
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот enigma » 11 Фев 2008, 18:11

Не е съвсем така обаче

- легитимността на първия праводател е преюдициален въпрос по ревандикационния иск - дали ответникът е придобил от собственик или несобственик е определено от значение за изхода на делото, така, че връзка определено има :wink: . Това обосновава и възможността за подпомагаща страна.

Освен това несъмнено има правен интерес от завеждането на установителния иск, защото има и правен спор - първият праводател е продал именно като собственик - това изключва правото на собственост на сегашния ищец и никой не може да му забрани да поиска установяването на обратното по силата на чл. 97, ал. 1 ГПК.

Дали обаче е практически целесъобразно да води този иск, след като имотът е препродаден - и аз мисля като Систем, че не, освен ако например няма данни, че първият праводател има намерение да води дело за собственост - но с тази разлика, че това не е въпрос на правен интерес, а на фактически такъв.
Последна промяна enigma на 11 Фев 2008, 18:14, променена общо 1 път
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот kpavlova » 11 Фев 2008, 18:12

Би могло да има интерес от уст.иск срещу непосредствения праводател, според мен, на ответника по ревандикацията.Ще свърши работа и привличането на подпом.страна.
В случай ,че искът бъде уважен, и със СПН правото на собственост бъде защитено- на ищеца, това властническо установяване по никакъв начин не е противопоставимо на "предходния приобретател", праводателя на ответника в това дело.С титул за собственост.
Така успешно ревандикиралия собственик предотвратява евентуалния спор, в който би имал положението на ответник по установеит.иск.Ами например този праводател би могъл да се позове на изтекла придоб.давност, на собствено основание, 5 годишна, което възражение настоящия ответник не е изтъкнал?Праводателят би могъл да се разпореди и успешно с правото на собственост, доколкото искът се води / реванд/ срещу правоприемника му.Нещо в този смисъл ще да е интереса, без да съм прецизна.
Но да се предяви установ.иск срещу първия по веригата праводател/ непряк/ не виждам смисъл? То , тогава, защо не срещу всички останали, праводатели- правоприемници по веригата?За да може да се получи пълно дяволско доказване на всички права, придобити на деривативно основание, докато се стигне до оригинерно придобитото? И то с различни искове? Защо?
Как този праводателат оспорва / евентуално би оспорвал, смущава , засяга, би засегнал правата на ревандикиращия?
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот system » 11 Фев 2008, 19:16

Напълно съм съгласен с kpavlova, в този смисъл беше и моето мнение. Що се отнася до "преюдициалноста", не мисля, че има такава. Един спор е преюдициален спрямо друг, когато от изхода от първия спор зависи изходът от втория. Случаят не е такъв. Ищецът може да получи правна защита в пълен обем само с ревандикационния иск, без установителна претенция. В рамките на ревандикационното производство той ще докаже, че праводателят на ответника не е собственик. След като може да направи това в ревандикацията, липсва правен интерес да го прави в отделно установително производство.
Чисто хипотетично, ако имотът вече е минал през 2-ма или 3-ма междинни собственици, трябва ли да се предявят установителни претенции и срещу тях ?
system
Активен потребител
 
Мнения: 1870
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот enigma » 12 Фев 2008, 13:31

С извинение, но това просто не е така - има принципна разлика между правен интерес и целесъобразност на завеждането на иска от гледна точка на интересите на ищеца (фактически интерес). Разликата се състои в това, че липсата на последния все още никъде не е уредена като отрицателна процесуална предпоставка. От което пък следва, че на съдът не му е работа да следи за какъв зор му е на ищеца да води точно този иск.

А това, че правният спор дали праводателят на ответника е бил собственик на имота е преюдициален за ревандикационния иск е просто учебникарски пример - "никой не може да прехвърли права, които не притежава". Проблем на ищец е дали иска легитимацията на праводателя да бъде установена със СПН и така да се подсигури срещу бъдещи искове, или да повдигне този спор само с възражение - все още никъде няма и нормативна забрана да си води иск, независимо, че можело и с възражение.

Колега Систем, и ако целта е само да си защитаваме непоклатимото лично мнение (особено при условие, че не съм срещал противоречива практика по допускането на подобни искове), аз излизам от темата.

Забележете обаче, че, както е даден казуса, и аз считам подобен иск за безсмислен от гледна точка на ищеца, но това в никакъв случай не го прави недопустим!
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот system » 12 Фев 2008, 14:42

За Бога, enigma, никога целта ми не е била да отстоявам мнението си на всяка цена ! Просто в конкретния случай исках да кажа, че според мен основателността на иска по чл. 108 от ЗС не се обуславя от предходно уважаване на установителен иск за собственост срещу праводателя на ответника по ревандикацията. Практически, в това се състои преюдициалността. А че за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС е необходимо ДА СЕ ДОКАЖЕ, че праводателят не е собственик - безспорно е така.
Извинете, най-малко Вас исках да засегна. Възможно е да не съм прав относно допустимостта.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1870
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот enigma » 12 Фев 2008, 15:53

Няма лошо, днес ми е нервен ден, за което се извинявам :oops:

Всъщност сега мисля, че разбирам по-добре логиката Ви - но погледнете нещата така: спорният въпрос е всъщност дали праводателят е бил титуляр на правото на собственост, тоест този спор, ако се повдигне, си е изцяло в дефиницията на преюдициален въпрос дадена от чл. 118 ГПК - спорът е за съществуването или липсата на едно право, от което зависи изходът от делото - независимо, че легитимността на праводателя е от друга точка само елемент от ФС на придобиването на правото на собственост.

Естествено, че разрешаването на този спор може да стане и по пътя на възражението и иск не е необходим, но след като става въпрос за правен спор, няма никаква формална пречка да се заведе и иск.

По принцип споровете по чл. 118 могат винаги да се повдигнат и по реда на възраженията, но страната си избира да води иск с цел формирането на СПН.
Meno Male! Scarpia.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот system » 12 Фев 2008, 16:37

Нека помисля.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1870
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re:

Мнениеот portokal » 14 Юни 2010, 00:33

enigma написа:...особено при условие, че не съм срещал противоречива практика по допускането на подобни искове...

Аз участвах в състав, който обезсили решението по такъв установителен иск и прекрати производството; мотив - липса на интерес. Така че има поне едно такова решение. :D Иначе и аз съм по-скоро на твоето мнение. Особена практическа разлика за страните (това, което казахте за целесъобразността) така или иначе няма.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5408
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron