начало

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1 Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

хонорари по наказателни общ характер



хонорари по наказателни общ характер

Мнениеот stersterp » 10 Ное 2016, 12:52

присъждат ли се по зодов :arrow:
Р Е Ш Е Н И Е



№ 1431 09.10.2015 година, град Бургас,



В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:



СЪДИЯ: Ванина Колева





при секретар С.А., в присъствието на прокурор Галя Маринова, като разгледа, докладваното от съдия Колева, адм.д. № 1316 по описа за 2015 г.



Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по иск, предявен от К.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против ОД на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 328/2014 г. по описа на Районен съд Поморие, по което е отменено наказателно постановление №1808/29.10.2012 г. на Началника на Районно управление „Полиция” Поморие при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до нейното окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 1808/29.10.2012 г., издадено от началника на РУП-гр.Поморие, на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърди се също, че с влязло в сила решение № 24/10.03.2015г. на Районен съд-Поморие по НАХД №328/2014 г. наказателното постановление е отменено. Ищецът сочи, че в производството по НАХД № 328/2014 г. на ПРС е ползвал услугите на адвокат, въз основа на договор за правна защита и съдействие и в съответствие с клаузите на този договор е платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи платения адвокатски хонорар, като излага доводи, че необходимостта от ангажиране на адвокат е породена с цел организиране на защита срещу отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, т.е, че е налице пряка и непосредствена връзка между него и претърпените от ищеца имуществени вреди. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е заявил становище за неоснователност на претенцията. Счита, че ищецът не е представил доказателства, че е претърпял вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Сочи, че липсва причинна връзка между издаденото наказателно постановление и твърдените имуществени вреди.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове. Прави изменение на иска за мораторната лихва по отношение на периода, за който тя се претендира, като сочи нов начален момент - 28.03.2015г., когато е влязло в сила решението на ПРС, с което е отменено наказателното постановление. Не сочи други доказателства. Моли да бъдат уважени изцяло исковите претенции и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Представя списък на разноските.

Пълномощникът на ответната страна поддържа подадения писмен отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции Счита, че извършеното плащане на адвокатски хонорар не представлява имуществена вреда, а е следствие от упражнено право на процесуално представителство на ищеца по административно-наказателното производство пред Районен съд – Поморие. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за настоящото производство. Не сочи нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на претенцията. Не сочи доказателства.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 24 от 10.03.2015г., постановено по НАХД №328/2014 г., по описа на Районен съд-Поморие, влязло в сила на 27.03.2015г., е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1808/29.10.2012 г., издадено от началника на РУП-гр.Поморие. С него е наложено на ищеца К.В.К. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 182, ал.4, предл.3 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Видно от НАХД № 328/2014 г. по описа на ПРС, приложено като доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от адвокат С.И. И., член на АК – Бургас, упълномощен с пълномощно от 17.01.2015г.( на л.35 от НАХД № 328/2014 г. по описа на ПРС). За процесуалното представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 300 лева, която сума е получена от адвоката на 16.02.2015г., видно от издадена разписка от същата дата(на л.64 от НАХД№ 328/2014 г. по описа на ПРС).

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на иска:

Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.чл.203 и следв.. от АПК, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началника на РУП- Поморие. Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал.2 от ЗМВР) и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд- Бургас по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника. В тази връзка съдът, за да се произнесе, съобрази и мотивите по т. 1 от ТП № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно което исковете за вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно наказване, включително и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и компетентен да ги разгледа е административният съд. Именно липсата на процесуална възможност за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН е причината, изтъкната в тълкувателно постановление, за да се приеме, че исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателните постановления са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежат на разглеждане по същия ред.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ , отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца.

Съобразявайки мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на наказателно постановление № 1808/29.10.2012 г. на Началника на РУП Поморие при ОД МВР - Бургас е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред от Районен съд – Поморие с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно. С оглед изложеното, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.

Доказана е и втората предпоставка – настъпили имуществени вреди за ищеца. Установено е, че той е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство по АНД № 328/2014 г. по описа на Районен съд Поморие, като доказателство за това е разписката от 16.02.2015г. (на л.64 от приложеното НАХД№ 328/2014 г. по описа на ПРС). Плащането е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, поради което представлява имуществена вреда за него.

На следващо място, посочената имуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на същото и защитата, която се е наложила срещу него. Независимо че плащането на хонорара е за процесуално представителство, извършено въз основа на изрично пълномощно, налице е посочената по-горе пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването е издаденото наказателно постановление, което именно е породило конституционното право на защита на ищеца, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат - чл. 56 и чл. 122 от Конституцията на Република България. Ако не съществуваше незаконосъобразното НП, нямаше да се породи правото на защита на ищеца и интерес от обжалването, които той да упражни като упълномощи адвокат, който да го представлява в процеса, респективно да му плати хонорар за това. Представеното по делото пълномощно е изрично за процесуално представителство по НАХД№ 328/2014 г. по описа на ПРС, образувано по жалба на ищеца срещу наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно от съда. Без последното, защита, респективно плащането на хонорара би било без основание. Ето защо самото наказателното постановление е необходимото условие за сключването на договора за правна защита и съдействие, за упълномощаването, за извършеното процесуално представителство, съответно за плащането на адвокатския хонорар и причиняването на вреди на ищеца. След издаването на наказателното постановление не е настъпил друг факт, който да прекъсва посочената причинно-следствената връзка и да поражда на самостоятелно основание вредоносния резултат – в случая понесените от ищеца разноски.

В настоящия казус следва да се има предвид и съдебната практика по дела за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат -защитник. (Решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. и много други). Посочените решения, независимо, че касаят приложението на чл. 2 от ЗОДОВ/за отговорността на прокуратурата при незаконно обвинение/, съдържат мотиви относими към спорния въпрос в настоящото производство, които съдът споделя изцяло/, а именно, че изплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, т. е. намаляване на патримониума, активите му, вследствие на незаконосъобразото наказателно постановление, включително и когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно направените разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Налице е пряка причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и нанесената вреда, доколкото заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на ищеца на процесното наказателно постановление, с който му е наложено административно наказание, впоследствие оказало се незаконосъобразно. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването и връчването на наказателното постановление, което впоследствие е отменено от съда. Ангажирането на консултантска и адвокатска защита е израз на адекватна и нормална грижа на наказаното лице за защита на собствените му права и имуществените му интереси.

По изложените съображения, Административен съд – Бургас намира, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № №1808/29.10.2012 г. на Началника на Районно управление „Полиция” Поморие. Искът следва да се уважи като доказан и по основание и размер.

Началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, какъвто е настоящия случай, е влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В този смисъл са мотивите на т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. В случая решение № 24/10.03.2015г. на Районен съд-Поморие по НАХД №328/2014 г., с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №1808/29.10.2012 г. на Началника на РУП - Поморие при ОДМВР Бургас е влязло в сила на 27.03.2015г., видно от отбелязването върху представения по делото препис на съдебния акт. С оглед изложеното исковата претенция за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за периода от 28.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата е основателна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 410 лева, представляваща направените разноски в това производството, в това число платена държавна такса в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на четиристотин лева. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на разпоредбата на §2, от ДР от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на чл.78, ал.5 от ГПК налага извода, че за прекомерно, при това съобразно фактическата и правна сложност на делото, би могло да се приеме договорено адвокатско възнаграждение, което надвишава двукратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящия случай, е 300 лева. С оглед и изложеното и предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.

Воден от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, 18 състав,



РЕШИ:



ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас да заплати на К.В.К. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300/триста /лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 328/2014 г. по описа на Районен съд Поморие, в което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №1808/29.10.2012 г. на Началника на РУП Поморие при ОДМВР - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2015г. до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас да заплати на К.В.К. с ЕГН ********** сумата от 410 (четиристотин и десет лева), представляваща разноски по това производство.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Върховния административен съд в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Ако животът ми беше филм, никой нямаше да му повярва. — ХИТРАТА СВРАКА С ДВАТА КРАКАСъдебна система" - разбирай система, която трябва да бъде съдена.
stersterp
Младши потребител
 
Мнения: 67
Регистриран на: 30 Мар 2016, 19:50

Re: хонорари по наказателни общ характер

Мнениеот stersterp » 11 Ное 2016, 08:28

вече никой ли не смее да защити връщане на хонорарите :evil:
Ако животът ми беше филм, никой нямаше да му повярва. — ХИТРАТА СВРАКА С ДВАТА КРАКАСъдебна система" - разбирай система, която трябва да бъде съдена.
stersterp
Младши потребител
 
Мнения: 67
Регистриран на: 30 Мар 2016, 19:50


Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


cron