начало
Всички ефективни присъди в държавата вече са тайна за обществото Всички ефективни присъди в държавата вече са тайна за обществото

ТР по ТД 2/2013



Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivan_lawyer » 27 Ное 2015, 01:21

Филмът е свършил, взискателите са под леда, след About two weeks репликата е на Шварценегер от филма "Totall recall".

Не мога да разбера какво се мъчат да направят. Да им поникнат отново крилете на спасителите на икономиката - визирам главно големите взискатели. Ми то Ат.Буров дори на статуята си изглежда грозно, някакъв чичко с дебело палто и дебел един мани. Je suis Пленума на ВКС, дето ни отърва от тази тегоба безкрайна. Аз, с чин и звание да ме мачкат някакви магураджии по канторките на ЧСИ, дето нямат един ден на мисловна дейност. Квалифицирани юристи да загърбят творческите си таланти и да се превърнат в бирници. Кажете ми една статия посветена на изпълнението да има напоследък, нищо замряла яйцеклетка.

Съжалявам за спама ама, не ми се мисли ако ни превърнат в слуги на съдебната система - говоря за нас адвокатите.

Тълкувателното решение на ВКС е обмислено и тепърва ще се доразвива във времето - но е темел и насока за нататък. Край на своеволията просто.

Събираш или не събираш. Както аз ако мръдна с една двайсета от милиметъра на преклузията в процеса - сбогом девойки сбогом сладък живот, няма скариди за закуска и т.н.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4285
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 29 Ное 2015, 12:21

manol0 написа:http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=jCmydr7CIJE%3D едно решение по чл.55 и 59 от ЗЗД,като ИП не е прекратено.Това ми се вижда вече прекалено.Решението не е влязло в сила,вероятно е обжалвано.
Няма ли давност за иск по чл.55 ЗЗД,би трябвало да е изтекла давността за право на иск за платеното преди 2010.


Искът по 55 има давност - 5 години от обедняването, но трябва да се възрази за нея, а такова нещо май нямаше.
Иначе решението е правилно. Тук длъжникът не се жали от редовно производство при което е платил по изпълнителен лист с изкекла давност, а че е платил по прекратено по силата на закона (перимирано) изпълнително производство. Ако ДСИ беше прекратил поризводството и започнал ново парите са щели да са събрани законно.
Лично аз щях да недоволствам от приетото от съда становище, че след изтичане на двете години се прекратява правото на взискателят да иска ново изпълнително действие по представения изпълнителен лист, по който вече е изтекла давността за първото поискано действие. Съдът, след като подробно се мотивира с постановлението, че исковото производство не е съдебно в решението си го приема за такъв и постановява, че по прекратено съдебно производство не може да правят нови искания. Подробно съм писал по-горе, че постановлението отхвърли тази постановка и сега топлото трябва да се жали, че с подаването на молбата за запори, при наличие на изпълнителен лист при същият СИ, е започнат нов изпълнителен процес, необвързан по никакъв начин с първоначалната молба.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivan_lawyer » 29 Ное 2015, 13:10

Да и ЦСКА сме в първа група. Сталев дава поятие за динамичен граждански процес, няма как да се вмести екс леге прекратено производство в продължителна система. Просто няма как - има си сигнатура на делото, просто интересно като мисъл, но не става.

Перемирано дело и по него се дават още директиви и се внасят още такси за изпълнение. Тръпки ме побиват, това да не е продължение на Карибски пирати, където възкръсваха през пет минути.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4285
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 29 Ное 2015, 16:56

ГПК не говори за "дело", а за изпълнителни действия, които започват с молба на взискателя, в което се иска изпълнително действие и се прилага изпълнително основание. Докато изпълнителното производство имаше статут на съдебно такова с настъпване на перемпция по поисканото изпълнително действие, настъпваше и перемпция по цялата молба, като последиците бяха, че е "перимиран" и изпълнителния лист. Трябваше да си изтеглиш ИЛ и да образуваш ново "съдебно производство" защото както в съдебното производство не може да правиш нищо след прекратяването му, така и в изпълнителното. Тази теоретична постановка, въз основа на която прави заключения и г-н Сталев, вече е отхвърлена и както е се е произнесъл ВКС изпълнителното производство, за разлика от съдебнато е динамично и т.н. и точно затова давността не спира. Имаме изпълнение, което започва с искане за изпълнително действие и изпълнителен лист. Това е.
Аз съм дал ИЛ на съдията, направил съм молба да опише личните вещи на длъжника, което той не е направил, след две години и един ден пускам молба да направи запор на заплата.
Коя е причината искането за запор да бъде игнорирано и законът да ми заяви, че то не носи правни последици? Аз имам да взимам пари, не закона и си ги искам, като изрично соча на СИ, при който е и моят ИЛ, изпълнително действие, с което прекъсвам давността както е предвидено в ЗЗД. Какво общо има тук някакво друго изпълнително действие, което съм поискал преди повече от две години, та настъпилата перемпция по него да направи невалидно последното ми искане?
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivan_lawyer » 29 Ное 2015, 17:10

Еми така е прав си. Всъщност има логика. Ще го приложа по някое от висящите ми дела да видя.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4285
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот nikonikov » 30 Ное 2015, 01:22

И мен ми се иска да си прав ivanov_p,но в ТР2/2015 изрично е написано..."Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право"...въпреки,че не са ги питали за това.Чвно ВС приема,че ако ИП не е прекратено с постановление,всички следващи след настъпване на пермция ИД са по него и следователно са невалидни.С това е обосновано и по-горе обсъжданото решение.
Според мен иска е недопустим.Според решение №99/28.06.2012г.на ВКС по т.д.№667/2011г. постановено по малко по-друг казус:
Оспорването на материалноправните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, образуван въз основа на издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист – по реда на чл.237 ГПК – отм. , след като длъжникът е пропуснал да поиска спиране на изпълнението / чл.250 ГПК – отм./ е допустимо да се реализира чрез предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК – отм., сега с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С този иск се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. С прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, ще бъдат отменени извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна сила правните последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в чл.433, ал.2 и ал.3 ГПК. След като по време на висящността на изпълнителното дело бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси, не съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението/ по арг. от чл.433, ал.1 т.7 ГПК/. По време на висящността на принудителното изпълнение длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК – отм., сега чл.124, ал.1 ГПК. Изменение на вида на търсената защита в хода на исковото производство ще е допустима само в случай на приключил, с влязло в сила постановление за прекратяване, изпълнителен процес и то след завеждане на делото по установителния иск. Само при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.

Преди да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси не съществува и съдебният изпълнител да прекрати изпълнението,не може да се иска по чл.55 ЗЗД.
nikonikov
Младши потребител
 
Мнения: 26
Регистриран на: 02 Дек 2014, 01:01

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivan_lawyer » 30 Ное 2015, 07:52

Давай и препратки към сигнатурата. В смисъл сега чета нещо, което не знам нито кой, нито защо, нито дали е окончателно.

Става един вид мешавица - като в избирателната секция за изборите на Мирчев в София, разделили списъците на 2 части - от а-до и и от и-до я.

Ама написали а-й, вместо и. И следва и-я.

и аз се насочвам към и - преброителя - щото съм иван не йован - и става ясно че й краткото е и, а и -то е й.

В смисъл давайте конкретика - не сме на фризьорски салон, не че има лошо нещо.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4285
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 30 Ное 2015, 10:36

Така е, но и тук се говори за изпълнително дело, а такова няма. Нямаме дело, което да има нещо общо със съдебното такова. От една страна ВКС твърди това, от друга продължава да разглежда изпълнителното производство като съдебно дело. Всички мотиви на ВКС се свеждат до разглеждането на ИП като сбор от отделни ИД, поискани от В. Ако следваме тази логика, която съответства и на теста на 116 ЗЗД, двугодишната "давност" трябва да води до прекратяване на изпълнението по конкретно изпълнително действие. Ако с молбата за образуване си поискал възбрана, но не си поискал опис 2 години по това изпълнително действие настъпва перемпция. Няма никаква правна логика поисканият една година след това запор на заплата да "пази" срок на бездействието ти по възбраната. Срокът от 2 години ще перимира всичко, ако в молбата си изброил подробно всички изпълнителни действия, съответно си натоварил СИ да ги върши.
Създадената от ВКС каша трябва да се оправи единствено със законодателни промени, дори само за това, че ГПК в тази си част е писан при действието на постановлението от 1980 г. и е съобразен с него. Няма как иначе да се оправи хаосът, който се създаде. Да не говорим, че в момента никой не знае какво става с производствата по 417 ГПК. Например аз вече ги изоставям като метод и не съветвам никой да се занимава с приемането на ЗЗ, които от ценни книги по света, в България се превърнаха в билетчета за томбола - при късмет печелят. Жалкото е, че цялото ни правораздаване все повече прилича на лотария, каквото ти се падне.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот nqgol » 30 Ное 2015, 13:00

Създадената от ВКС каша трябва да се оправи единствено със законодателни промени, дори само за това, че ГПК в тази си част е писан при действието на постановлението от 1980 г. и е съобразен с него. Няма как иначе да се оправи хаосът, който се създаде. Да не говорим, че в момента никой не знае какво става с производствата по 417 ГПК. Например аз вече ги изоставям като метод и не съветвам никой да се занимава с приемането на ЗЗ, които от ценни книги по света, в България се превърнаха в билетчета за томбола - при късмет печелят. Жалкото е, че цялото ни правораздаване все повече прилича на лотария, каквото ти се падне.
Много точно казано,напълно съм съгласен.Това е резултат от намеса на политиката в правото,но кога ли и дали изобщо ще се случи промяна на ГПК.Нали някой трябва да инициира промяната
Давай и препратки към сигнатурата. В смисъл сега чета нещо, което не знам нито кой, нито защо, нито дали е окончателно.
над цитата гледам има линк към решението.

Едно решение на Варненския ОС,което много ме кефи.
Преценка за наличие на правен интерес би могла да бъде направена ако се твърди и се установи в процес относно процеса, че действително между страните по материалното правоотношение съществува спор дали вземанията са погасени по давност, т. е. освен че кредиторът изисква от длъжника плащане, заявява изрично, че вземанията не са погасени по давност, а длъжникът отказва да ги плати именно на това основание. Тогава обаче адекватен петитум по тези твърдения не е за съществуване на вземане, а за установяване на правно качество на вземането като естествено, а такъв иск не предвиден в чл. 124, ал. 1 ГПК и не намира правна квалификация в посочената норма

Решението е постановено след публикуване на ТР2.Излиза,че изобщо не може да се предявява ОУИ за недължимост поради изтекла давност.ВОС направо е наказал упорития длъжник :)И това като се съпостави с цитираното по-горе решение №99/28.06.2012г.на ВКС по т.д.№667/2011г....
nqgol
Потребител
 
Мнения: 112
Регистриран на: 23 Апр 2006, 21:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 30 Ное 2015, 22:14

Винаги съм казвал, че с ОУИ не може да се установява изтекла давност, за това има нарочен иск по 439 ГПК, ако става дума за ИП. Ако няма ИП и никой не ти търси парите на какво основани ще искаш прогласяване на давност?
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivan_lawyer » 05 Дек 2015, 18:20

ОУИ за да се прекъсне практиката взискателя да държи в стрес длъжника.

На практика взискателя може да си е прибрал изпълнителния лист, да си кюта и става нещо интересно. Взискателят може да заведе ново изпълнително производство.

Но полека-лека с установяване на фактите ще се прекрати тъпата трилогия по изпълнението. Не може да държиш оригинален лист и да твърдиш, че длъжникът няма правен интерес от установяване, че не дължи.

Защо да е недопустим ОУИ тук. Както и да е чл. 439 ГПК е ясно какво е.
Не считам, че е изключено ОУИ като способ за установяване на недължимост.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4285
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 05 Дек 2015, 21:00

Давността може да се противопоставя само като възражение заради самото естество на задълженията. Тяхното погасяване става с унищожаване на документа или предаването му на длъжника. Ако последния имаше възможност да установи изтекла давност, когато вземането не му е предявено за плащане, за кредиторът щеше да е невъзможно да се защити - разписката, ЗЗ, ИЛ са унищожени или предадени на длъжника при плащането.
Има "обратна" пряктика по някой дела срещу естествени монополи, но тя е обратна в скоби. Там длъжника води иск за установяване на изтекла давност без да има заповедно, исково или изпълнително дело, но той е получил покана за плащане - фактура със стари задължения, която "кани" с размер и срок и може да се бори.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот astika » 09 Дек 2015, 21:01

Аз съм наистина голям лаик в тази област и затова ще попитам пишещият над мен: Как се "бори" получена покана за доброволно плащане ?
Че и пак към него: Как се възразява точно срещу изтекла /евентуално/ давност ? - в контекста на темата, разбира се
astika
Потребител
 
Мнения: 105
Регистриран на: 04 Фев 2015, 18:21

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 09 Дек 2015, 22:11

Аз говоря за фактура с която се искат погасени по давност задължения, при която длъжникът може да заведе ОУИ защото те са му предявени за плащане. Ако обаче в счетоводството на кредитора старите задължения не са сторнирани, но във фактурите се иска заплащане само на неизтеклите, такъв иск ще е недопустим.

В контекстът на темата не съществува възможност за възражение по давност, такова се прави в исков процес. При изпълнително производство има нарочен иск по 439 ГПК, където длъжникът доказва, че давност е настъпила след постановяване на решението по което е издаден ИЛ.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivan_lawyer » 09 Дек 2015, 22:46

Живко Сталев говори за пряко приемане на молба за погасителна давност. Според него става и пред съдебния изпълнител. Ама колко ще да са мъжете ЧСИ, които да го направят.

Този иск е тегав честно казано, особено пред СГС, СРС, не знам как да опиша мъката на другоселеца. Големите кредиторки са в София и като ги засъдиш - мани. Окопна работа. Честно ни жалби за бавност, ни нищо. Имам едно такова в момента - просто е умрела работа един вид. Съдиите се плашат от давността ли, какво става не знам. Единия съдия не допуска обезпечение и оттам става куца работата. Впрочем обезпечението отрезвява много добре.
ivan_lawyer
Активен потребител
 
Мнения: 4285
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот astika » 10 Дек 2015, 22:21

Не се изживявам като по-голям от Живко Сталев, ма според мен също не може !

Какви са ЧСИ-тата, че да констатират ? Защо да го правят ? Как да го направят ?

Те са изпълнители. Ако съда прецени - о.кей, ако ли не.НЕ

Точка и това е
astika
Потребител
 
Мнения: 105
Регистриран на: 04 Фев 2015, 18:21

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот trendafilova07 » 19 Яну 2016, 23:00

bird_of_paradise написа:СПИРАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
http://gramada.org/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D ... BE-%D0%B2/
Автор: Ивайло Василев, Редовен докторант по гражданско и семейно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, Главен секретар в УС на дружеството на СЮБ в гр. Пловдив

..........Първо, не може да бъде подкрепено становището в мотивите на Тълкувателното решение, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД трябва да се тълкува стеснително. В нея законодателят е употребил родовия термин „съдебен процес”, а не видовото понятие „исков процес” и това следва от самата буква на закона.

Не трябва да бъде подкрепен и аргументът на съдиите за действието на законовата уредба по време на различни конституции, което налагало различно тълкувание на законовите разпоредби. Тук съдиите отбелязват единствено Конституцията от 1991 г., но не и Конституцията от 1971 г., считайки я за критерий, обосноваващ нуждата от ново тълкуване на разпоредбата. Прави впечатление обаче липсата на конкретно позоваване на конституционна норма или принцип, които да обосноват правдивостта на аргументацията. :)

Мисля, че стесняването на волята на законодателя, тълкувана в светлината на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, е неоправдано и не отговаря на вложения ratio legis, който се преценява към момента на приемане на разпоредбата. Това правило се подчертава изрично от Таджер и Павлова.[7] Екзотично е да се възприеме, че законовата воля е динамична величина, която следва да се отчита от орган на съдебната власт, който чрез тълкуване на една или друга разпоредба да може неограничено да внася промени в нейния смисъл. Всяко едно тълкуване трябва да търси балансирана позиция, уповаваща се както на традиционните възприятия за съответната разпоредба или институт, така и на принципите, въз основа на които те са приети. Безкритичността към това явление, допускащо неограничено по обхват тълкуване в приеманите актове на съдилищата със задължителна сила, може да доведе до абсурдната ситуация, в която една и съща разпоредба да се прилага по коренно различен начин в отделни периоди от време. Този процес по същество може да доведе до промяна в регулацията на обществените отношения и да застраши правната сигурност на субектите на правото.

Може да се отправи и упрек, че органът на съдебната власт се превръща в квазизаконодателен орган, спрямо който (поне към настоящия момент) не могат да се приложат гаранциите както за упражняване на обществен контрол, така и за съобразност с Конституцията на Република България. Последното е най-притеснително и отново поставя на дневен ред въпроси относно необходимостта от въвеждане на конституционна жалба и в България.

Второ, не е вярно, че изпълнителното производство не е част от съдебния процес. То е ефективно продължение на обезпечителното и исковото производство, което има за цел окончателно удовлетворяване на интереса на кредитора. Изпълнителният процес е сурогат на липсващото доброволно изпълнение, което в известен смисъл се явява дори по-важно от исковия процес, тъй като следва да отговори адекватно на нуждата от реализация на правото на кредитора.[8] Задава се логичният въпрос в този случай преимущество на кои интереси трябва да се даде при тълкуване на законовите разпоредби относно давността – на бранещия се кредитор от недобросъвестното поведение на длъжника или на лицето, отказващо да изпълни своето задължение.
.......чл. 14:303, ал. 1 от Принципите на европейското договорно право, според която „давност не тече, докато кредиторът не е в състояние да дири вземането си поради възпрепятстване, което е извън контрола му и за което не може разумно да се очаква, да бъде избягнато или преодоляно от него” :idea: . Разпоредбата на ал. 2 на същия член посочва, че това правило се прилага само ако възпрепятстването възникне или продължава през последните шест месеца от давностния срок. Въпреки това ограничение обаче, Принципите дават основание да се заключи, че преимущество в баланса между интереси има кредиторът, който добросъвестно се стреми да постигне удовлетворение.[11]
.......

п.п. Вярно е, че задължителните актове не се коментират ( постулат!, който трябва да се изостави, така както се изоставят традициите), но защото споделям изложената критика поствам част от статията.


Съгласна съм с тази логика и е хубаво, че вече има хора, които посочват абсурдите на ВКС и аргументирано изтъкват в какво се крият слабостите. Иначе ТР си е факт и ще трябва да си живеем с него. А междувременно клиентите ни ще пищят на умряло, защото до ТР се съобразяваха с логиката на отмененото постановление от 1980 г., а сега им се налага да ги санкционират за това. Появиха се дори безумни теории (Белазелков), че ТР имало и обратен ефект и едва ли не правните субекти е трябвало винаги да се съобразяват с тълкуванията ми за давността.... Направо безумия!
trendafilova07
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 15 Сеп 2015, 19:02

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот nikonikov » 03 Мар 2017, 23:14

Да върна темата след година....Има вече доста натрупана практика по ТР2/2013,но не намирам отговор как следва да се тълкува този текс от ТР:
"Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица"

Според текста,ако кредитор например е поискал налагане на запор на периодично вземане-заплата или плащане по дог. за наем/аренда и СИ е наложил този запор,то с това действие се прекъсва давността,но до постъпването на парични суми от плащания от третите задължени лица.Това означава ли,че следващо плащане по този запор не прекъсва давността?Или обратното,че всяко следващо плащане прекъсва давността(както беше до преди ТР2).
И още нещо не откривам в практиката.От кога се счита,че е извършено действието прекъсващо давността-от подаването на молбата за налагане на запор или от налагането му от СИ?Между двата момента може да има голям период от време поради бездействие на СИ.Така въпреки,че ИД няма да е перемирано,давността на вземането може да се окаже изтекла.
nikonikov
Младши потребител
 
Мнения: 26
Регистриран на: 02 Дек 2014, 01:01

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот ivanov_p » 04 Мар 2017, 11:57

Всяко плащане прекъсва давността. По втория въпрос - каквото реши съдът.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 2915
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: ТР по ТД 2/2013

Мнениеот nikonikov » 07 Мар 2017, 23:55

Така беше до преди излизането на ТР2.Какъв е смисъла тогава на цитирания текст?
Ако смисъла беше,че изпълнително действие,което не води до събиране на пари не прекъсва давността,то текста щеше да е нещо от типа :"Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. ако в резултат се стигне до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица."
Така,ако взискател поиска възбрана на несеквестируем имот(което вече е възможно според ТР2) и имота не бъде продаден,това действие ще прекъсне двугодишния период и ИД няма да бъде перемирано,но давността на вземането няма да бъде прекъсната.
В ТР2 обаче има друг текст,който оборва това;
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Не се казва,че трябва да има резултат(получаване на пари) за да се прекъсне давността.
Така,че не виждам друг смисъл на обсъждания текст,освен че след всяко плащане трябва да се иска ново ИД за да се прекъсне давността.
Не намирам практика по този въпрос,та ще е добре,ако някой постне решение.
nikonikov
Младши потребител
 
Мнения: 26
Регистриран на: 02 Дек 2014, 01:01

ПредишнаСледваща

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron