начало

Конституционният съд обяви конкурс за правни експерти Конституционният съд обяви конкурс за правни експерти

2007 година изтеглих потребителски кредит от банка



2007 година изтеглих потребителски кредит от банка

Мнениеот kr_9999 » 29 Мар 2014, 10:09

Здравейте!
През 2007 година изтеглих потребителски кредит от банка. През 2008 по стечение на обстоятелствата го предоговорихме и в този случай вече съпруга ми ми стана поръчител. Плащахме си редовно до 2010 година, когато изпаднахме в неплатежоспособност и отново го предоговорихме. От там вече тръгва и проблема. По договор вноската 1 година е 40 лв. Внасяме си ги ние до един момент, в който не ми звънят от централата на банката и ме питат какви са тези 40 лв??? По договор били 78. Обяснявам аз ,че през май 2010 е правено предоговаряне на кредита и вноската е 40 лв, а от Централата казват-такова предоговаряне няма при нас. :?
Последната вноска, която направихме беше през октомври 2010. От тогава спряхме да плащаме.
Такааа, през 2012 заведоха дело, обаче объркали ЕГН-тата ни и съдията отхвърлил иска.
-Кажете ми, каква е давността на този кредит?
-От кога всъщност започва да тече тази давност- от октомври 2010 или още по-рано?
-Това, че е заведено дело, но иска е неоснователен, прекъсва ли давностния период или продължава да тече?

Благодаря предварително!
kr_9999
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 29 Мар 2014, 09:58

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот neutralen » 29 Мар 2014, 11:15

Давността е 5 години, считано от ОКТ.2010 г, когато сте направили последното плащане.
Докато сте водили дело - давност не тече.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот kr_9999 » 29 Мар 2014, 12:53

Дело заведе банката срещу нас, не ние.
kr_9999
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 29 Мар 2014, 09:58

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот neutralen » 29 Мар 2014, 17:01

Ако Банката беше спечелила делото, давността щеше да бъде прекъсната и щеше да тече нова 5 годишна давност.
Тъй като Банката не е спечелила делото, няма прекъсване на давността, но все още задължението не е погасено по давност. Давността ще настъпи ОКТ.2015 г.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот ch3oh » 29 Мар 2014, 18:18

Ами ако кредита е отпуснат за 10г., например?....
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1021
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот neutralen » 29 Мар 2014, 18:32

Щом се е водило дело, значи Банката е обявила кредита за предстсрочно изискуем. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и се прекъсва с предеявяване на иска. Докато трае процеса даност не тече. Когато с решение на Съда иска на Банката бъде отхвърлен като неоснователен като течаща давност се счита не само времето през което се е водил процеса, то и времето преди предявяване на иска - давността не се счита прекъсната.
Последна промяна neutralen на 29 Мар 2014, 18:41, променена общо 1 път
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот enter » 29 Мар 2014, 18:37

ch3oh написа:Ами ако кредита е отпуснат за 10г., например?....

Зависи какво пише в договора-кога и как настъпва предсрочната изискуемост. Ето едно любопитно решение срещу банка-кредитът е по нищожен договор, не следва да бъде връщан :mrgreen: (очевидно чрез този иск), но и да би бил валиден-вземането на банката е погасено по давност :mrgreen: ... Много ми е интересно и горната инстанция какво ще реши
Р Е Ш Е Н И Е



№ 387



гр.Нови пазар, 05.12.2013 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година, в следният състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Б.А.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 287 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:



Предявени са общо четири обективно кумулативно съединени искове от “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С..

Исковете са с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 43/13г. на НПРС срещу ответника за сумата от 5000,00 лв.главница съществува; 2/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането за сумата от 5 695,76 лв.договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г.съществува; 3/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането за сумата от 3 270,27 лв.наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г.съществува; както и 4/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за установяване спрямо ответника, че вземането за сумата за дължими годишни такси за поддръжка в размер на 78лв. съществува.

Ищецът сочи, че по силата на договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателната сметка № ***/17.09.2007 г. е предоставил на ответницата С.В.С. банков кредит в размер на 5000лв. Ищецът сочи, че съгласно чл.4 от Договора, картодържателят се задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, договорени в общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти. Съгласно чл. 4 от договора за издаване на картата и съгласно Общите условия (ОУ), длъжникът е длъжен да погасява до 5-то число на всеки месец минимум 3% от използвания от него овърдрафтен кредит. Съгласно ОУ, при прехвърляне на кредитния лимит, независимо от причината, картодържателят е длъжен да погаси незабавно сумата, с която е надхвърлен лимитът. Съгласно т.13.1 от ОУ ползваният овърдрафт се превръща автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката предприема действия незабавно по принудителното събиране на вземането си, в т.ч. по съдебен ред без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляра към банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и ОУ. Ищецът сочи, че поради наличието на просрочие на посочения срок от 150дни, кредита на ответницата е падежирал. Поради настъпилите обстоятелства ищецът е предявил вземането си към ответника по ч.гр.д. № 51/2013 г., подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, основаващо се на извлечение от счетоводните книги при банката.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено спрямо С.В.С., че вземането на ищеца за сумите : 5000,00 лв.главница; 2/ 5 695,76 лв.договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г.съществува; 3/ 3 270,27 лв.наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г.съществува; както и 4/ за 78лв. дължими годишни такси за поддръжка съществуват.

Ищецът претендира направените от тях разноски по делото.



Ответницата С.В.С. е подала писмен отговор по предявения иск, в който сочи, че оспорва основателността на иска. Сочи, че вземането е погасено по давност, т.к последното плащане е станало на 19.10.2009 г. и от тогава са изтекли повече от 3 години. Поради това, че се касае за периодични плащания – главница, лихви (договорна и наказателна), то същите са погасени по давност. Ответницата сочи, че не е получавала и не се е запознавала, а още по – малко не е изразявала становище по посочените в исковата молба общи условия на банката. Сочи, че същите са нищожни по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите и като такива нямат доказателствено значение за делото. Моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Претендира направените по делото разноски.



Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Ответницата е съжителка на св. Д.Й.Л., който вече имал сключен с банката ищец договор за кредит и познавал условията за кредитиране на банката. Служебно известен факт е воденото спрямо него гр.д. № 284/2013 г., произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип № ***/ 06.08.2007г., в общ размер на 23 781.60лв.



На 17.09.2007 г.(почти месец след сключване на договор между ищеца и Д.Й.Л.) ответницата С.В.С. се явила в клона на банката в гр. Ш. и с представител на последната подписала договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/17.09.2007 г. Съгласно договора, Банката предоставя на ответницата (титуляр, съгласно договора) банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 5000лв. Срокът за ползване на овърдрафта е до 30.09.2010г., като същия може да се поднови автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Съгласно чл. 4 от договора, титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете е по начина, посочени в Общите условия. В чл.9 от Договора е посочено, че всички права и задължения на страните по договора се уреждат от Общите условия на „****” АД за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип MasterCard и Visa, неразделна част от настоящия договор. В същия договор е записано, че титулярът, ответницата по делото, е декларирала, че са й предоставени и е запозната с Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни карти. Договорът е подписан от всяка от страните.

Съдът констатира, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и в исковото производство по настоящето дело е приложен само договора между страните, но не и Общите условия, които според съдържанието на договора са неразделна част от него – чл.9.

По делото е представена покана до ответницата, с изх. № 284-170/26.10.2011 г., с която същата е уведомена, че има към ищеца задължение в общ размер на 9 069,29лв., от което просрочени задължения 7 160,48лв., от които 4296,29лв. главница. С тази покана ответницата е поканена в 7 дневен срок от получаването й да изпълни доброволно своите просрочени задължения в пълен размер. В противен случай, след изтичането на срока банката – кредитор ще счита ползвания кредит изцяло предсрочно изискуем и ще предприеме действия по принудителното му изпълнение. Поканата е получена лично от ответницата на 26.10.2011 г.

По делото в тежест на ищеца беше възложено доказването на това, че всяко от вземанията му предявени в заповедното производство съществуват. Всяка от страните поиска назначаване на експертиза и такава с определение на съда бе допусната, но ответницата не заплати определената й част от разходите за същата, както и ищецът допълнително възложените му с разпореждането от 02.09.2013 г. такива,, поради което не бе извършена такава. От представените по делото доказателства не се установяват такива за наличието на соченото от ищеца просрочие в изпълнение на задълженията от страна на ответницата. Не се установиха и данни за момента, в който вземането на ищеца е станало предсрочно изискуем и подлежащ на принудително изпълнение. От съдържанието на договора се установяват единствено препращащи към Общите условия на банката разпоредби, без те да са инкорпорирани като част от самия договор. В този смисъл липсва, посочено в чл. 4 от договора уточняване на сроковете, в които предоставения кредит следва да се погасява. Съдът не споделя казаното от представителя на ищеца, че т.к Общите условия и тарифата на банката са публичното пространство, те са в сайта на банката и всеки може да ги прочете, банката няма задължение да запознава страните за последните промени. Към днешна дата, видно от съдържанието на сайта на банката в раздел „частни лица” , кредитни карти Mastercard и visa от fibank, документи, общи условия на „****“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa се вижда, че посочените Общи условия са в сила от 05.10.2012 г. Това обаче не са условията, действали към момента на сключване на договора с ответницата - 17.09.2007 г. И съдът намира, че те не могат да се приемат като относими към настоящето дело.

Съдът намира, сключения с ответницата договор за кредитиране за такъв в нарушеине на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, съгласно който се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Конкретно съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, т.9 и т.10 от ЗЗП, съгласно които на ответницата е наложено с договора приемането на клаузи, с които тя не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора, както и че банката е променила едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съдът прави този извод единствено от събраните по делото доказателства, конкретно договора, в който почти всяка разпоредба препраща към Общите условия. Освен това, установи се, че по време на подписване на договора не са били представяни на ответницата самите Общи условия. Доказателство в тази насока се съдържа, както от представените от банката ищец писмени документи, удостоверяващи липсата на писмено волеизявление на ответника, кредитополучател, за предшестващо сключването на самия договор, запознаване и декларирано съгласие с Общите условия, така и от показанията на св. Л., в частта относно това, че тези Общи условия не са били представени в момента на подписването на договора. Тези негови показания кореспондират и с казаното от представителя на ищеца, че Общите условия са публикувани и общодостъпни на сайта на банката и не се предявяват на всяка страна предварително. В договора липсва изрична разпоредба, така както изисква нормата на чл. 22, т.7 от Закона за потребителския кредит, конкретно разпоредбата за потребителския кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, следва да съдържа ясни данни за общия размер на кредита и условията за усвояването му. В случая единствено ясно между страните е общия размер на кредита, съгл. чл. 2 от договора. Докато по отношение на условията за неговото усвояване в чл. 3 и 4 е посочено, че се прилагат Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни карти. Сочените в договора Общи условия, всъщност представляват едностранно създадени предварително от банката условия, които не са самостоятелно договорени и потребителят не е имал възможност да повлияе на съдържанието им. Така сочените от ищеца Общи условия могат да се определят като клаузи, които не са уговорени индивидуално, подготвени са предварително и поради това потребителят, в случая ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. В този смисъл е Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Тази директива е възприета, съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП от Закона за защита на потребителите, и нейните разпоредби са част от нашето вътрешно законодателство. Доказателство в тази насока е почти пълното припокриване на текстовете на чл. 146 от ЗЗП с тези на чл. 3 от Директивата. В чл.3, т.1 и т.2 е посочено, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В т.2 е ясно подчертано, че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия. Посочването чл. 11 от договора, че титуляра (ответницата) декларира, че са и предоставени и е запозната с общите условия на банката е бланкова норма, която не е подкрепена с доказателство, че в действителност Общите условия са предоставени на страната и тя се е запознала с тях. Наличието на Общите условия на определена позиция на страниците на сайта на банката, който е достъпен в свободното интернет пространство не освобождава страната, която договаря и се позовава на тях от задължението да ги предостави на всеки свой клиент изрично и той изрично, предварително, преди договаряне и подписване на договора да ги приеме или не, удостоверявайки това изрично в писмена форма. В настоящия случай банката при договарянето си с ответницата се позовава именно на такива общи условия, които са утвърдени от банката предварително, преди сключването на договора между страните. Тези Общи условия обаче, както се вижда от съдържанието на договора не са приложени към него, не са приложени нито на гърба на договора, нито самостоятелно към него, нито пък са описани в съдържанието на самия договор, т.е те не са част от него. Ищецът не доказва с приложените по делото доказателства, че тези Общи условия са приети от ответницата, освен с подписването на самия договор. Обстоятелството, констатирано от съда при проверка в сайта на ищеца, че са публикувани и приложени Общи условия, в сила от 05.10.2012 г. означава, че същия е променил Общите си условия поне веднъж, считано от датата на сключване на договора и това е с приемането на настоящите Общи условия, валидни от 05.10.2012 г. Възможно е да е имало и други промени на тези общи условия, но тава не може да се установи от съдържанието на публикуваните, доколкото в тях не се сочи дата на приемането им и дати на извършваните в тях последващи промени. От представените по делото доказателства, обаче безспорно се установява, че липсва уведомяване от страна на банката – кредитор на длъжника – титуляр, съгласно договора за настъпилата промяна на Общите условия, доколкото те са в сила от 05.10.2012 г., а ч.гр.д. № 51/2013 г. е образувано на 25.01.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 и ал.3 от ЗЗД, когато предложението включва общи условия, приемането е действително само, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Същото е с измененията на общите условия, с валидност от 05.10.2012 г., които в противоречие с разпоредбата на чл. 16, ал.3 от ЗЗД не са били писмено потвърдени от ответницата. Съгласно чл. 16, ал.3 от ЗЗД, при договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. За да се приеме, че е налице приемане на тези общи условия е необходимо те да са били съобщени надлежно писмено на страната и ако тя не е заявила в дадения й от кредитора срок, че го отхвърля, следва да се приеме, че тя е запозната и съгласна с тях. В този смисъл последните промени, извършени в Общите условия, валидни от 05.10.2012 г. не пораждат своето действие спрямо ответницата и банката – ищец не може да се позовава на тях в отношенията си с нея. В случая, препращайки към общите условия на банката за кредитирането, към което се отнася и договора с ответницата, се уреждат въпроси, ненамерили място в самия договор. Това са въпроси свързани с падежа, за който се говори в чл.6 и чл.7 от договора, но в него не са посочени конкретни дати, така както сочи чл. 1.1., б.”о” от Общите условия, действащи след 05.10.2012 г. Съдът приема, че тези Общи условия нямат обвързващо страните действие, поради това, че както бе изтъкнато те са с валидност след датата на сключване на договора между страните и същите не са предявени на ответницата за запознаване. Доказателства за спазване на изискванията на разпоредбите на чл.16 от ЗЗД от страна на банката – ищец не се представиха по делото, както към момента на сключване на договора, така и към момента на изменение на актуалните към момента общи условия, поради което съдът намира, че така представения договор е нищожен, доколкото разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП изрично сочи това, поради наличие на неравноправни клаузи. В настоящия казус ищецът не доказва с никакви средства, че условията, посочени в Общите условия на банката, валидни към датата на сключване на договора са били индивидуално уговорени. Доказването на това е в тежест на ищеца, съгл. чл. 146, ал.4 от ЗЗП. От гледна точка на разпоредбата на чл. Чл. 146, ал.5 от ЗЗП следва да се обсъди и съответствието на нищожните клаузи, тези съдържащи неравноправни клаузи, дали се отразяват на валидността на сключения договор за кредит, предоставен чрез овърдрафт. Съдът намира, че липсващите в договора клаузи, относно условията на погасяване на кредита, падежа и изискуемостта, както и възможността банката сама да променя тези условия, са клаузи, които имат решаващо значение за сключването на договора, т.к без тях той не би могъл да се прилага между страните. Освен това, като липсват тези клаузи, посочени в договора, то той е пречка за установяване на подлежащите по вид и размер вземания на банката – ищец. В смисъла на констатираното противоречие с изискванията на чл. 16 от ЗЗД е и нормата на чл. 298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ, която също сочи, че ако търговецът установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, те стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. В случая, в конкретните отношения между ищеца и ответника е неприложима разпоредбата на т.2 на чл. 298, ал.1, т.к ответника е физическо лице, а не търговец. Разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ТЗ, предвижда, че когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. Съгласно закона за кредитните институции, чл. 58, ал.1 от него, при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите. Конкретно по отношение на потребителските кредити е меродавна разпоредбата на чл.10, ал.1 и ал.3 от Закона за потребителския кредит, съгласно която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Този ред се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. В настоящия договор липсва такава клауза за едностранно изменение на договорените между страните условия. В случая, съобразно изричното изискване на закона за писмена форма на договора и на неговите промени, е немислимо мълчаливото включване на общи условия и техните промени. В този смисъл е становището отразено в монографията на К., А. Облигационно право обща част, IV изд. С., Сиби, 2007, стр. 96-99.

С това съдът намира, че ищецът се позовава при установяване на своето вземане на един нищожен договор, поради което е невъзможно определянето на размера на неизпълнените задължения на кредитополучателя. За съществуването на всяко от вземанията си ищецът не ангажира преки доказателства, поради което, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Съдът намира, че обстоятелството, че банката – ищец в рамките на заповедното производство се позовава на документ, посочен в чл. 417, т.2 от ГПК и в чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а именно извлечение от счетоводната книга на банката, съдържащ данни за кредитополучателя, за размера на оставащото задължение по кредита, за договорните и наказателни лихви не освобождава ищеца от доказване на основателността на всяко от тези вземания по вид и по размер. Дори и да се приеме, че са налице посочените в извлечението от счетоводни книги на банката обстоятелства, се вижда, че с него се претендира вземане главница в размер на 5 000лв., т.е това е целия размер на главницата по кредита, което означава, че ответницата не е изплащала нищо от получения от банката заем в размер на 5000лв. Видно от приложеното по заповедното дело писмо до ответницата, изпратено от ищеца с изх. № 284-170/26.10.2011 г. се сочи, че общото задължение е в размер на 9069,29лв., от които 4296,29лв. главница и 2864,19лв. просрочени лихви. Разликата от 1908,81лв. не е посочена от какви по вид задължения е формирана. Това показва, че към 26.10.2011 г. оставащата част по главницата е 4296,29лв., а към 25.01.2013 г. главницата е 5000лв. Това несъответствие между представените от ищеца, изходящи от него документи дискредитира искането за главница, основаващо се на извлечението от сметката на длъжника при банката и следва да се доказва от ищеца с други доказателствени средства. От представените по делото копия от вносни бележки се установява, че през 2009 г. ответницата е извършила поне 4 плащания, но те не доказват какво се погасява с тях, като елемент на съдържанието на сключения договор. По делото не се установява с категоричност от кой момент вземането на ищеца е станало изискуемо, т.е от кой момент ищецът има правото да претендира принудителното изпълнение за вземането си. Посоченото от ищеца в исковата молба, че съгл.чл.13.2.1 от Общите условия, че вземането е станало автоматично изцяло и предсрочно изискуемо и за неговото събиране банката не следва да уведомява Титуляра и да дава допълнителен срок за изпълнение, когато е налице забава в плащането с повече от 150 календарни дни, считано от датата на която задължението е станало изискуемо, не се подкрепя от доказателствата по делото. Излиза, че този кредит не е бил редовно обслужван от самото начало и с това той автоматично е станал предсрочно изискуем. Ако е така, то вземането на банката за главница в размер на 5000лв. би било погасено по давност, съгл. чл. 114, ал.1 вр. чл. 110 от ЗЗД, т.к договорът е от 2007 г. С това следва да се приеме, че и вземанията за лихви са погасени по давност, като за тях тя е 3 годишна. Щом е погасено по давност главното вземане, то и съпъстващите го вземания – за различни видове лихви, такси и пр. също се погасяват, съгл. чл. 119 от ЗЗД.

Всичко това показва, че ищецът претендира вземания, основаващи се на един нищожен от гледна точка на ЗЗП договор, чиято нищожност, се основава на чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Тази нищожност не може да се ползва в отношенията между страните за установяване на претендираните от ищеца вземания по основание и по размер.

Предвид на горното, съдът намира, че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани по основание и по размер и следва да се отхвърлят изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника изцяло направените разноски в размер на 1000лв.



Относно претенцията на ищеца за признаване съществуването на вземането за разноски по заповедното производство – държавна такса и възнаграждение, съдът е приел, че те не са част от предмета на настоящето производство. От друга страна, т.к исковете на ищеца се отхвърлят изцяло, то съдът, в настоящето производство следва да се произнесе по тяхната дължимост. В този смисъле е Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК, както и Определение № 531 от 5.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 280/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. И., където е посочено, че самостоятелен установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се счита, че е предявен с исковата молба, независимо дали кредиторът е направил искане за разноски. Съдът разглеждащ установителния иск следва да се произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство в зависимост от резултата по спора. Решението на съда в частта за разноските по заповедното производство има установително действие в отношенията между страните, за разлика от това в исковото производство, където съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Разноските по заповедното производство са в общ размер на 1060,88лв., от които 280,88лв.(двеста и осемдесет лева и осемдесет и осем ст.) държавна такса и 780лв. (седемстотин и осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.



Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Нови пазар



Р Е Ш И:



Отхвърля иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева) главница.



Отхвърля иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 5 695,76 лв. (пет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева седемдесет и шест ст.) договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г.



Отхвърля иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.2 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 3 270,27 лв.(три хиляди двеста и седемдесет лева двадесет и седем ст.) наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г.



Отхвърля иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., както и от пълномощника- юрисконсулт Д.И. при АК Ш., срещу С.В.С. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 51/13г. на НПРС за сумата от 78лв. (седемдесет и осем лева), представляващи дължими годишни такси за поддръжка.



ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 1000лв.(хиляда лева), направени деловодни разноски.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.В.С. с ЕГН ********** ***, не дължи на “****“ АД С., регистрирана с решение по ф.д. № ****г. на СГС, със седалище гр.С., Бул.”****” ***, БУЛСТАТ **** представлявана от В.Х.Х. – изп.директор, Д.К.К. – изп.директор, П.Х.С. – управител на ПИБ АД Ш., сумата от 1060,88лв. направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 51/2013 г. по описа на НпРС, от които 280,88лв.(двеста и осемдесет лева и осемдесет и осем ст.) държавна такса и 780лв. (седемстотин и осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.



Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.



След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 51/2013 г. по описа на НПРС, като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.





Районен съдия : .........../ П /..............................

Галина Николова
enter
Потребител
 
Мнения: 182
Регистриран на: 08 Окт 2008, 14:32

Re: Ситуация, при която искам малко помощ от юристи

Мнениеот neutralen » 29 Мар 2014, 19:21

Цитираното съдебно решение е правилно, но в Мотивите се развиват някои неправилни тези - примерно, че договора е нищожен. Разбира се че договора е валиден, но задължението е погасено по давност, доколкото в случя се касае за периодични плащания по овърдрафт кредит от 2007 г, при който закъснение от 150 дни го прави предсрочно изискуем, без да се съобщава на длъжника. Позоваването на ОУ на банката, правилно съдът е обсъдил с оглед чл.16 от ЗЗД. Общи условия от 2012 г могат да важат САМО за бъдеще време тъй като те са материално правна норма. А към тази дата договора, вече е погасен по давност. Но не това е най-важното. В случая важното е че съдът е констатирал, че предявения от Банката установителен иск по чл.422 от ГПК срещу ответника не е доказан по основание и размер, поради което се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: 2007 година изтеглих потребителски кредит от банка

Мнениеот nikona25 » 17 Дек 2015, 19:04

Р Е Ш Е Н И Е№54

град Ш., 17.04.2014 г.

Ш.ският окръжен съд, в публично заседание на двадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов
Членове:1.Свилен Станчев
2.Йордан Димов

с участието на секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №64 по описа на Ш.ски окръжен съд за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №387/05.12.2013 г. постановено по гр. д. №287/2013 г. по описа на Районен съд – Н. п. (НПРС) е бил отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ), ЕИК-......... гр. С. бул. „Д. Ц.” №37, представлявана от изпълнителните директори В.Х. Х. и Д. К. К., със съдебен адрес – гр. Ш., бул. „С. В.” №67 иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че С.В.С., ЕГН-**********,***, че последната дължи на ищеца сумата от 5000 лв. главница по кредит овърдрафт, сключен между страните, сумата от 5 695.76 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г., сумата от 3 270.27 лв. – наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г., сумата от 78 лв. – дължими годишни такси за поддръжка, както и сумата от 1060.88 лв. – направени деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №51/2013 г. по описа на НПРС, от които 280.88 лв. държавна такса и 780 лв. юрисконсултско възнаграждение. С посоченото решение банката ищец е била осъдена да заплати на ответницата сумата от 1000 лв. направени по първоинстанционното производство деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът - ПИБ, който обжалва същото пред Ш.ски окръжен съд изцяло. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че вземанията по кредита – овърдрафт не са периодични задължения и по отношение на тях не следва да се прилага погасителната давност от три години, предвидена в чл.111, б. „в” от ЗЗД. Намира и че това е невъзможно с оглед на клауза в договора, която сочи, че няма фиксиран срок за предоставяне на кредита, а същия действа за една година, но се подновява след изтичането и отново за една година. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата не е била запозната с Общите условия (ОУ) на банката, тъй като при подписването на договора ответницата е декларирала, че е запозната с посочените ОУ, както и че те реално са и били предоставени. Намира, че последващите изменения на ОУ са и били известни, тъй като са били публикувани в интернет. Твърди, че по смисъла на чл.146 от Закона за защита на потребителят (ЗЗП) в договореностите между страните не съществуват неравноправни клаузи. Сочи, че е неправилен извода на НПРС, че не е настъпил падежа на задължението. Намира, че съобразно нормите на чл.417 от ГПК не следва да се доказва наличието на договор между страните, тъй като основанието за ангажиране на отговорността на длъжника, респективно ответник в производството по чл.422 от ГПК е извлечението от сметки по смисъла на ГПК, а не договорът във връзка с него. Сочи, че извлечението от сметка съдържа информацията която е необходима. Намира, че изискуемостта на вземането произтича от неизпълнение на договорното задължение, което като отрицателен факт следва да бъде доказвано от ответника. Моли постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде отменено изцяло.
Ответницата депозира писмен отговор на въззивната жалба в законовия срок. В него се сочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Оспорва твърденията на въззивника от въззивната жалба. Твърди, че не са били представени и до момента ОУ по договора, както и че обстоятелството, че те представляват неравноправни клаузи. Твърди, че е направено признание от представителя на ищеца, че ОУ не са били връчвани на ответницата. Намира, че по никакъв начин не се доказва изискуемостта на вземането, както и размерът на лихвите които се дължат. Намира, че за предсрочната изискуемост на кредита ответницата е следвало да бъде уведомена, като това не е било сторено. Намира, че това не може да трансформира задължението в единно. Поддържа становището си за погасяване на дълга по давност. Моли да и бъдат присъдени и сторените във въззивното производство деловодни разноски.
В съдебно заседание за въззивника ни се явява представител. С писмено становище подадено преди разглеждане на делото в съдебно заседание е посочено, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания. За въззиваемата се явява адв. Л. В. от Ш.ска АК. Последната поддържа застъпеното становище от отговора на въззивната жлба. Моли да му бъдат присъдени сторените в двете инстанции суми за разноски. Ответникът редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: На 25.01.2013 г. пред НПРС под №51/2013 г. е образувано частно гражданско дело по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК-......... гр. С. против С.В.С., ЕГН-**********. В заявлението е поискано да бъде осъдена длъжницата да заплати следните суми – 5000 лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №76-РКО-А-0972/17.09.2007 г., сумата от 5 695.76 лв., представляващи договорна лихва за периода от 19.10.2009 г. до 10.01.2013 г., сумата от 3270.27 лв. за периода от 19.10.2009 г. до 25.01.2013 г., както и законна лихва от 25.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и дължими годишни такси за поддържане на кредитната карта в размер на 78 лв. В рамките на заповедното производство е представено извлечение по сметката на длъжницата, както и копие на посочения договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №76-РКО-А-0972/17.09.2007 г. За исканите суми е издадена заповед за изпълнение №43/29.01.2013 г. Длъжницата е уведомена за издадената заповед на 06.02.2013 г. чрез подадената Покана за доброволно изпълнение по започналото срещу нея изпълнително производство. Срещу нея от страна на длъжницата е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК в законавия срок – на 08.02.2013 г. Заявителя е бил уведомен за възражението на 19.03.2013 г. На 17.04.2014 г. в законовия месечен срок заявителят е предявил иска си по реда на чл.422 от ГПК.
В настоящото производство се установява, че между страните има сключен на 17.09.2007 г. Договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №76-РКО-А-0972/17.09.2007 г. По посочения договор се установяват следните съществени за договорните отношения между страните обстоятелства: 1).Че банката предоставя на кредитополучателят кредит овърдрафт по банкова разплащателна сметка в размер на 5000 лв.; 2).Че конкретната разплащателна сметка е с номер IBAN ***; 3).Че срокът за ползване на овърдрафта е до 30.09.2010 г., като същия се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ; 4).Титуляра се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина договорени в ОУ; 5).За ползвания овърдрафт титуляра ползва гратисен период със срок до 45 дни; 6).При непогасяване на задълженията до края на последния отчетен период титуляра заплаща, след изтичане на първите три отчетни периода лихвен процент в размери, както следва – за безналични плащания на ПОС терминал – 16%, за всички останали трансакции – 18%; 7).При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%; 8 ). Всички права и задължения на страните по настоящия договор във връзка с издаване на кредитни карти и предоставяне и погасяване на предоставения овърдрафт се уреждат от общите условия; 9).С т.11 от Договора титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с общите условия.
Общите условия, при които е сключен договорът и са предоставяни процесните услуги не е бил представен в рамките на производството. Единствените други документи, които установяват вземането са – извлечението по сметка, приложено по заповедното производство, както и покана до ответницата, връчена лично да заплати суми дължими във връзка с договора, които са в различен, по-малък от претендирания в производството, размер. Посочената покана е връчена лично на ответницата на 26.10.2011 г.
В рамките на първоинстанционното производство са представени и 4 бр. вносни бележки, които установяват плащания от страна на ответницата по посочената в договора между страните разплащателна сметка - IBAN *** дати – 28.01.2009 г. – за сумата от 202 лв. от 18.02.2009 г. за сумата от 202 лв,. от 05.10.2009 г. за сумата от 617 лв., както и от 11.03.2009 г. за сумата от 150 лв.
В рамките на първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Д.Й. Л., съжителстващ с ответницата, който сочи, че парите по овърдрафта са му трябвали и той е завел ответницата в банката. Твърди, че на последната там не е бил представен екземпляр от ОУ касаещи подобен тип договори.
По делото с определение на съда от 03.06.2013 г. е била назначена и ССЕ, която е имала за цел да даде заключение относно сметката, като изясни какви суми са били теглени и възстановени. С резолюция от 02.09.2013 г., поради неплащане от страна на ответницата на сумата за депозита за ССЕ са отменени назначените три задачи по въпроси отправени от последната. Останалата част от експертизата е запазила своето действие, но със същата резолюция съдията е възложил и другата част определена като хонорар за вещото лице върху ищеца. Съобщение за това на ищеца е било връчено на 09.09.2013 г., но както е видно не е последвало внасяне на посочената сума. Поради това допуснатата експертиза не е била изпълнена и не е била приета по делото.
С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: задълженията, които има едно лице кредитополучател по договор за отпускане на револвиращ кредит и предоставяне на овърдрафт се формират вследствие на сложен фактически състав. Те от една страна се формират от главница, която не е директно изплатена, но може по усмотрение на лицето да бъде теглена, когато то прецени до размер, какъвто то прецени, но не повече от 5000 лв. – т.2 от Договора между страните, както и от лихви, чиито размер зависи не само от това каква главница е теглена, но и от друго конкретно фактическо поведение на ответника – дали същия е успял да възстанови сумата в гратисния период, когато не се дължи лихва, дали при просрочване на периода е изтеглена чрез ПОС терминал, когато лихвата съобразно с договора е 16 % или сумата е изтеглена по друга начин, когато лихвения процент е пък 18% или има неплащане на месечна погасителна вноска, когато се начислява наказателна лихва с размер договорния лихвен процент плюс 12 %.
Както става ясно от твърденията на банката в исковата молба съществуват и други съществени условия, изрично определени в ОУ, които важат по подобен вид договори, включително и автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост по цялото вземане, при неизпълнение на определени задължения на кредитополучателят. В исковата молба присъства следното твърдение: „По силата на т.13.1 от Общите условия ползваният овърдрафт се превръща автоматически в изцяло е предсрочно изискуем и Банката предприема незабавно действие за принудително събиране на вземанията си в т. ч. по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането, на което и да е изискуемо задължение на титуляра към банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и настоящите Общи условия.”
Сравнявайки задълженията, които възникват по договор за отпускане на револвиращ кредит и предоставяне на овърдрафт и тези възникващи по един потребителски или ипотечен кредит се наблюдават следните разлики. Ипотечните и потребителските кредити се характеризират с незабавно усвояване на сумите, за разлика от револвиращия кредит, където има кредитен лимит и това дали ще бъдат усвоени суми и до какъв размер зависи от волята на кредитополучателят. От друга страна по общите ипотечни и потребителски кредити банката е задължена да издаде погасителен план, от който е виден размера и падежа на всяка от вноските, като всяка вноска падежира на известна дата. От друга страна при револвиращият кредит задължение възниква само ако сума бъде усвоена, задължение за лихви не възниква ако заетото бъде възстановено в гратисния период, а при просрочването му се дължат различни лихвени проценти.
Изложените по-горе обстоятелства и липсата на каквито и да са доказателства за движението по сметката за овърдрафт, както и липсата на доказване на съществени условия по договора, клаузите в Общите условия (напр. клаузата, която прави кредита автоматично предсрочно изискуем) водят до обоснования извод, че заявените претенции са неоснователни.
Не е спорно, че страните са сключили процесният договор, но не се установи по него да са отпуснати каквито и да са суми или по точно – ответницата да е теглила суми. Самият факт на сключване на договор за револвиращ кредит не означава, че кредитополучателят е получил суми, тъй като за това следва да се установи, че от сметката е теглено. Следва да се прави разлика между сключен договор за кредит и фактическо получаване на сумите. Всъщност макар банката да твърди в жалбата си, че е доказала плащането на сумите съдът не установи нито едно доказателство, което да доведе до заключение, че от тази сметка са били теглени каквито и да са суми или пък, че е бил изтеглен максимума на установения кредитен лимит от 5000 лв. Това разбира се е можело лесно да се установи чрез допуснатата експертиза, за която не е бил платен определения депозит.
Във връзка с изложеното е и липсата на доказателство за падежиране на задължението съобразно ОУ за автоматична изискуемост на цялото вземане. От една страна подобна клауза не е установена, тъй като не са представени ОУ. Това е съществен елемент от договора и той подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни последствия от него. Съдът намира, че клаузите на ОУ на една банка следва да се докажат от страната, която се позовава на тях. Това не са ноторни факти, нито факти, служебно известни на съда, нито пък съда е длъжен да изследва подобни обстоятелства, тъй като те касаят договорна отговорност за подписан между страните договор. Така, че посоченото от представител на банката, че съдът може да се запознае с общите условия, е в противоречие с общи процесуални правила и практически е недоказване на определени твърдени факти, които са в тежест на страната. Още повече, както е посочил в мотивите си първоинстанционният съд на сайта на банката са установени ОУ в сила от 2012 г., които явно не са били в сила към момента на отпускане на револвиращия кредит.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано, че ответницата е била задължена по договора за револвиращ кредит към ищеца, тъй като няма никакви доказателства последната да е ползвала суми по него, в какъв размер, кога е изпаднала в забава и налице ли са били твърдените в ИМ основания за обявяване на кредите за предсрочно изискуем.
Изводите на съдът не се разколебават и от представените четири броя вносни бележки, по които ответницата е внасяла суми по сметката, тъй като няма никакви данни дали тези суми покриват теглени суми в гратисния период, каква част от евентуално дължима главница покриват и т.н.
Съдът намира, че в този смисъл постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът не споделя виждането на първоинстанционният съд, че в случая са налице нищожни клаузи по договора между страните поради това, че са неравноправни за потребителя – чл.146 от ЗЗП. За да може да бъде приета нищожност на подобна клауза следва да се посочи изрично коя клауза поставя потребителя в неравноправно положение и защо. Такова твърдение ответницата не е отправила до съда нито в първоинстанционното производство, нито при подаване на отговора по въззивната жалба. Прието е, че най-общо неравноправно е положението, тъй като банката има право едностранно да измени клаузите на кредита, но не е посочено, по какъв начин лицето е поставено в неравноправно положение, като може да се счете, че в смисъла на чл.146 от ЗЗП неравноправие по отношение на потребителя е проявено и с невръчване на екземпляр от ОУ при сключване на договора. Становище което съдът не споделя.
Съдът намира за доказано, че с оглед обстоятелството, че ответницата е положила подпис под договора тя е декларирала, че приема действалите към онзи момент ОУ по договора. Договорът е от една страница и не е имало пречка при прочитането му да се констатира това обстоятелство. Това не би отнело много време и е гражданско задължение на всяко лице да прояви грижата и да прочете договор, който подписва. Не се установяват никакви данин за заблуда, измама или друго противозаконно поведение от страна на служителите на банката, които да се пречели на ответницата да се запознае с клаузите на сключвания договор, включително с точката, че с подписването му декларира, че е запозната с ОУ. С оглед на това съдът намира ответницата за запозната с ОУ и не споделя заключението на НПРС в тази насока, още повече, че те почиват на свидетелските показания на свидетел, който е заинтересован по силата на факта, че съжителства на съпружески начала с ответницата.
Не се споделя застъпеното в първоинстанционното решение, че задължението е погасено по давност, тъй като не може да се установи до кога е действал договора, развален ли е той, кога са предприети конкретни действия прекъсващи давността, кога е усвоена сума по кредита, имало ли е погасителни вноски. Не само това - не се приема и становището, че при револвиращ кредит страните имат периодични плащания, които са известни отнапред, за да може да се приложи по-кратката тригодишна погасителна давност предвидена в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Напълно неоснователно е и твърдението застъпено във въззивната жалба, че достатъчно за осъждане на ответницата е представеното извлечение от сметки. Извлечението от сметки, представлява достатъчно основание за осъждане на длъжника единствено в заповедното производство. Ако длъжника прецени той може да подаде възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като застави заявителят да заведе производство по реда на чл.422 от ГПК. Макар и във връзка с производството по издаване на заповед за изпълнение производството по чл.422 от ГПК е спорно исково производство и там извлечението от сметки няма същата обвързваща сила, както в заповедното производство. В това спорно исково производство ищецът следва с разрешените от закона доказателства да установи вземането си, съобразно с общите правила на доказване. В производството по чл.422 от ГПК извлечението по сметки няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а е единствено частен документ, изходящ от заинтересована страна, които установява благоприятни за нея обстоятелства. Като се има предвид и че извлечението от сметки е само вторичен счетоводен документ, който няма задължителни по смисъла на закона реквизити явно е, че същия не може да докаже претенциите на ищеца в спорното исково производство.
В рамките на въззивното производство няма данни въззиваемата да е направила разноски, въпреки направеното искане за присъждане на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №387/05.12.2013 г. постановено по гр. д. №287/2013 г. по описа на НПРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от узнаването му от страните по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.
nikona25
Младши потребител
 
Мнения: 28
Регистриран на: 19 Мар 2013, 21:47


Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron