начало

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1 Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу гле

Правила на форума
Ако искате да Ви помогнат, помогнете и Вие: Българската Коледа - http://www.bgkoleda.bg/ ; SOS Детски селища България - http://www.sosbg.org/ ; Спаси, дари на .... - http://www.save-darina.org/ ; И АЗ МОГА - http://www.icantoo.eu/ ; Единен дарителски номер - http://dmsbg.com/projects_list_actual.php ; Коледа 365 - http://koleda365.org/ ...


иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу гле

Мнениеот jijiyeah » 11 Фев 2008, 23:12

Здравейте,
някой може ли да ми каже от кой момент започва да тече давността за развалянето на договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка от наследник!?От кой момент точно:от смъртта на наследодателя; от момента на узнаването от наследника, че приобретателите не са изпълнявали задълженията си по процесния договор или от узнаването на наследника че има сключен такъв договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка от наследник!??!Ако някой ми прати съдебна практика, някои решения по този въпрос ще съм му много благодарен и задължен.
Още нещо, което искам да си припомня:до кой момент ответника може да си направи възражението за погасен по давност иск?
Благодаря много :oops:
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот cleo » 12 Фев 2008, 00:26

РЕШЕНИЕ № 443 ОТ 27.04.1998 Г. ПО ГР. Д. № 89/1998 Г., II Г

Задължението за гледане и издръжка по сключен договор за прехвърляне на собственост продължава до смъртта на кредитора.
Ако изпълнението не е започнало или е започнало след изтичане на давностния срок от сключването му, вземането не се погасява за последните пет години, предшествуваши предявяването на иска, защото е изискуемо ден след ден
Чл.110 ЗЗД
Чл.87, ал.3 ЗЗД


Предявен е иск по чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на договора, сключен на 11 октомври 1982 г. с нотариален акт 91. том III, дело № 1055/92 г. и договора, сключен на 25 април 1983 г. с нот.акт 41. том II л. 470/83 г. за прехвърляне на ид.част от право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката и съпруга й. Искът е уважен.
Решениено е обосновано и законосъобразно.
Събраните доказателства са пълни и обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция.
От фактическа страна е установено, че нито приобретателят, нито молителката са изпълнявали поетото по двата договора задължение за издръжка и гледане към прехвърлителката в продължение на повече от пет години. Обоснован и законосъобразен е изводът на съдът, че допуснатото нарушевие е значително и обуславя основание за разваляне на договора.
Неоснователно е възражението за погасяване на исковата претенция по давност, поради допуснато неизпълнение в продължение на повече от пет години преди предявяване на иска. Договорът за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка продължава до смъртта на кредитора. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време период, чийто ктрай е неизвестен на страните. Затова, ако изпълнението не е започнало веднага със сключване на договора, а след изтичане на пет години или изобщо не е започнало, вземането за дължимите гледане и издръжка не е погасено за последните пет години преди предявяване на иска. Това е така, защото то е ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Това решение отговаря на всичките Ви въпроси, което между другото прави и прочитът на чл. 87 от ЗЗД, ама нейсе.


А колкото до отговора на втория Ви въпрос - докато делото е висящо, сиреч може и при обжалване. (като разбира се вземете предвид факта, че предяването на иска прекъсва давността).

И стига толкоз защото ще почна да се чудя, как си взимате изпита по гр. процес, бре хора
Аватар
cleo
Потребител
 
Мнения: 287
Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41

Мнениеот kpavlova » 12 Фев 2008, 11:32

.
Последна промяна kpavlova на 03 Юни 2010, 12:10, променена общо 2 пъти
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот jijiyeah » 12 Фев 2008, 20:00

cleo написа:РЕШЕНИЕ № 443 ОТ 27.04.1998 Г. ПО ГР. Д. № 89/1998 Г., II Г

Задължението за гледане и издръжка по сключен договор за прехвърляне на собственост продължава до смъртта на кредитора.
Ако изпълнението не е започнало или е започнало след изтичане на давностния срок от сключването му, вземането не се погасява за последните пет години, предшествуваши предявяването на иска, защото е изискуемо ден след ден
Чл.110 ЗЗД
Чл.87, ал.3 ЗЗД


Предявен е иск по чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на договора, сключен на 11 октомври 1982 г. с нотариален акт 91. том III, дело № 1055/92 г. и договора, сключен на 25 април 1983 г. с нот.акт 41. том II л. 470/83 г. за прехвърляне на ид.част от право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката и съпруга й. Искът е уважен.
Решениено е обосновано и законосъобразно.
Събраните доказателства са пълни и обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция.
От фактическа страна е установено, че нито приобретателят, нито молителката са изпълнявали поетото по двата договора задължение за издръжка и гледане към прехвърлителката в продължение на повече от пет години. Обоснован и законосъобразен е изводът на съдът, че допуснатото нарушевие е значително и обуславя основание за разваляне на договора.
Неоснователно е възражението за погасяване на исковата претенция по давност, поради допуснато неизпълнение в продължение на повече от пет години преди предявяване на иска. Договорът за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка продължава до смъртта на кредитора. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време период, чийто ктрай е неизвестен на страните. Затова, ако изпълнението не е започнало веднага със сключване на договора, а след изтичане на пет години или изобщо не е започнало, вземането за дължимите гледане и издръжка не е погасено за последните пет години преди предявяване на иска. Това е така, защото то е ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Това решение отговаря на всичките Ви въпроси, което между другото прави и прочитът на чл. 87 от ЗЗД, ама нейсе.


А колкото до отговора на втория Ви въпрос - докато делото е висящо, сиреч може и при обжалване. (като разбира се вземете предвид факта, че предяването на иска прекъсва давността).

И стига толкоз защото ще почна да се чудя, как си взимате изпита по гр. процес, бре хора

Cleo Благодаря ти за положените усилия.Честнен да бъда от това решение не ми се изясняват много нещата.Кpavlova пише, че въпроса е общ?!По конкртено от това от кой момент започва да тече погасителната давност на иска за развялятено на проц.договор не знам дали може да бъде зададен!?!? И така никой не посочи кой е момента, според мен това е когато наследникът, който иска развалянето на проц.дог е РАЗБРАЛ за съществуването на такъв договор, а не момента на смъртта на наследодателят му.Конкртено Дог.за издр. и гледане е сключен през 90 г. с едното дете (дъщеря си) на наследодателя, наследодателя почива през 2001 година, другото дете на наследодателя (брат на приобретателката по проц.дог.), разбира,че има сключен такъв договор и за неизпълнението му през 2003 г. и завежда дело за разваляне на този тоговор в края на 2007 г.Делото стана ясно, че приобретателите не са гледали и издържали прехвърлителите, но беше направено възражение за погасена давност на иска.Въпр. е дали давността е изтекла и коя година, молбата ми е ако някой е в час с тази тема да ми каже нещо свежо като идея и ако има съд. практика да ми прати.Клео мерси още веднъж ама не ми стана много ясно какви ти бяха идеите и мнението.Само разбрах, че съм слаб по гр.проц. :)може и опита да ми е малко и там да е проблема!??!
Благодаря на всички, който ще ссе бъдат съпричастни на проблема ми.:)
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот kpavlova » 12 Фев 2008, 21:27

.
Последна промяна kpavlova на 03 Юни 2010, 12:10, променена общо 1 път
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот cleo » 13 Фев 2008, 00:44

Извинете и мен за това, че Ви упрекнах донякъде незаслужено, но колегата kpavlova, правилно Ви указа, че първоначалното ви запитване беше твърде общо, затова и така Ви отговорихме.

Наистина не бихте могли да твърдите, че началния момент за изчисляване на погасителната давност е момента на узнаването, а не наа воля смъртта.

Помислете за идеята на колегата да твърдите симулация, но предполагам ще Ви е трудно да докажете каква е била действителната воля на страните по договора, предвид смъртта на прехвърлителя. Но пък са допустими всички док. средства.

Привидността се състои именно в това, че между страните е имало съгласие да бъде изповядан договора като дарение, но не са имали воля да бъдат обвързани по този начин, предвид възможността да бъде оспорено дарението на по-късен етап от наследниците по закон.
Действително труден казус. Успех.
Аватар
cleo
Потребител
 
Мнения: 287
Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41

Мнениеот cleo » 13 Фев 2008, 01:07

ето Ви и едно решение, не е влязло в зак. сила все още май и е против вашата теза:



РЕШЕНИЕ ОТ 04.01.2007 Г. ПО ГР. Д. № 2422/2005 Г., ГК НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Докладчик: съдията Камелия Маринова

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК.
С решение от 25.04.2005 г., постановено по гр. д. № 8780 по описа за 2004 г. на СРС, I ГК, 41- ви състав, са отхвърлени исковете на В. Г. Л. и С. Г. Л. против Р. М. Д. - Д. и В. А. Д. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за обявяване за недействителен (нищожен), като сключен при липса на основание, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 06.06.2003 г., извършен с нотариален акт № Х, том III, регистър № 3630, нотариално дело № Х/06.06.2003 г. на нотариус М. К. с рег. № Х от регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт № Х, том LLХ, дело № Х/2003 г., вх. рег. № 18823/2003 г., както и с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнението му, като В. Г. Л. и С. Г. Л. са осъдени да заплатят на Р. М. Д. - Д. сумата 500 лв., разноски по делото, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК.
Против решението е постъпила въззивна жалба от В. Г. Л. и С. Г. Л. с довод, че същото е незаконосъобразно, като са изложени конкретни твърдения, свързани с преценка какво следва да се приеме за установено въз основа на събраните свидетелски показания и искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на процесния договор или да се развали, поради неизпълнение, като им се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемите Р. М. Д. - Д. и В. А. Д. оспорват въззивната жалба, като претендират направените по обжалването разноски.
Съдът, като обсъди по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 06.06.2003 г., извършен с нотариален акт № Х, том III, регистър № 3630, нотариално дело № Х/06.06.2003 г. на нотариус М. К. с рег. № Х от регистъра на Нотариалната камара, като сключен при липса на основание, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същия договор, поради неизпълнение, предявени от В. Г. Л. и С. Г. Л., наследници по закон на прехвърлителя К. И. Л. против приобретателката Р. М. Д. - Д. и съпруга й В. А. Д.
С нотариален акт № Х, том LLI, дело № Х/1993 г. К. И. Л. е придобил чрез замяна срещу свой собствен имот, собствеността на апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Д.", бл. Х - Х, вх. Х, ет. Х с площ от 57,12 кв. м. С нотариален акт № Х, том III, регистър № 3630, нотариално дело № Х/06.06.2003 г. на нотариус М. К. с рег. № Х от регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, К. И. Л. е прехвърлил този имот на Р. М. Д. - Д. с договор от 06.06.2003 г. срещу сумата от 3 000,00 лв., платени в деня на сключване на договора и срещу задължението на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като му осигурява редовна месечна издръжка от 100,00 лв.; почиства жилището веднъж на три месеца; извършва прането на ризите и бельото на прехвърлителя веднъж месечно за негова сметка; при боледуване на прехвърлителя полага всички необходими медицински грижи за запазване на здравето му, като закупува и доставя своевременно необходимите му лекарства и хранителни продукти срещу заплащане от прехвърлителя; при неразположение или немощ на прехвърлителя, извършва за негова сметка заплащането на текущите сметки за ток, парно, вода, телефон и такса смет; поема разходите за ремонт на жилището, дефиниращи се като основни, а именно ремонт на покрив, подмяна на асансьор, подмяна на водопроводна и отоплителна инсталация, а текущите ремонти и годишния данък сгради се поемат и заплащат от прехвърлителя; посещава дома на прехвърлителя веднъж седмично при добро здраве от негова страна и ежедневно в случай на болест и неразположение; телефонира на прехвърлителя три пъти седмично и вечер. Прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху недвижимия имот безвъзмездно и пожизнено.
Не се спори между страните, че К. И. Л. е починал на 06.08.2003 г., като ищците са негови наследници по закон - деца на брат му Г. И. Л., починал на 18.05.2001 г.
От представените епикризи - от V- та Многопрофилна болница за активно лечение, издадена във връзка със стационарно лечение в периода 11.06.2003 г. - 30.06.2003 г. и от МБАЛ "Света Анна" - АД, гр. С., издадена за стационарно лечение от датата на постъпване 01.08.2003 г. до датата на смъртта 06.08.2003 г. - и от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че към момента на сключване на процесния договор К. И. Л. е бил тежко и неизлечимо болен с поражения в различни органи и засягане на общото състояние, като резултат от злокачествен процес в напреднал (последен) стадий на заболяването. Не се спори по делото, а и от представената епикриза от Национален онкологичен център - С. се установява, че през месец октомври 1999 г. К. Л. е претърпял оперативна интервенция за отстраняване на туморно образувание, като на 04.12.2002 г. е регистриран ва Областен диспансер за онкологични заболявания (въз основа на епикризата от м.10.1999 г.), но не е провеждал следоперативно лечение (писмо изх. № 283 от 13.12.2006 г. на ОДОЗС гр. С.).
В исковата молба ищците поддържат, че процесният договор е лишен от основание, тъй като приобретателката е знаела или е можела да знае, че няма да се налага да полага почти никакви грижи за прехвърлителя, поради видимо тежкото му раково заболяване, евентуално че не е изпълнявала задълженията си в уговорения в договора обем. Спорът по делото е именно досежно обстоятелствата знаела ли е Р. Д. - Д. за близката смърт на прехвърлителя и изпълнявала ли е задълженията си по договора.
Във връзка със спорните обстоятелства по делото са събрани ангажираните от страните гласни доказателства.
Свидетелите на ищците са заявили следното:
М. Б. К., разпитана в първоинстанционното производство, твърди, че се познава с К. Л. от 15 години, като привърженици на Социалистическата партия, но през последните три години били приятели; знае за претърпяната от К. Л. операция, за която същия споделил и поддържа, че боледуването му продължило до неговата смърт, като през последните шест месеца състоянието му много се влошило и той потърсил помощта й; свидетелката лично го водила на консултации при три или четири професора и на допълнителни изследвания и от началото на 2003 г. до настаняването му в болница, била непосредствено до него, а два пъти го посещавала и в болницата, за да му оказва странична помощ; учудила се, че К. отклонил предложението й тя и един приятел да му помогнат при изписването от болницата; след излизането от болницата се чули по телефона, като К. казал, че е много изтощен и ще се обади допълнително кога ще е в състояние да я приеме, но не се видели до смъртта му; свидетелката поддържа, че К. не говорил за неговите племенници (макар да общувал с брат си до смъртта му) и тя не е виждала тях или друг човек да го посещава в болницата или в неговия дом; К. Л. бил напълно изолиран, като имал един приятел Л., който много му помагал; притежавал само жилището си и пенсия от 114 лв., а до юли 2002 г. в жилището живял и един студент, който свидетелката му осигурила под наем; много пъти в началото на 2003 г. К. е споделял с нея, че е в тежко положение и няма кой да се грижи за него; бил необщителен и затворен човек и не искал да се знае за диагнозата му; през месец юни 2003 г. бил силно отслабнал ("петдесет на сто стопен") и променен до неузнаваемост, знаел за фаталния изход и не искал да се консултира повече.
Т. Г. Л., разпитан в първоинстанционното производство, поддържа, че познавал К. Л. от шест - седем години преди смъртта му и поддържали контакти като членове на Социалистическата партия; последно го видял един ден преди смъртта му - стоял при него от 5 до 10 ч. в Окръжна болница, където бил настанен; на другия ден Р. му се обадила, че е починал; твърди, че К. Л. дълго време умувал какво да направи със жилището си след смъртта си и търсел човек, с когото да влезе във връзка, тъй като имал и заем към банка; свидетелят за пръв път се запознал с Р., когато К. Л. излязъл от V- та градска болница в края на юни 2003 г. - тогава видял договора, а двамата (Р. Д. и К. Л.) обсъждали храната на К.; впоследствие Р. му се обадила, че К. Л. отново е настанен в болница и ако желае да го посети; свидетелят разговарял с К. Л. по телефона всяка вечер от юни до смъртта му; след юни 2003 г. К. се оплаквал, че не е погасил старите си задължения към някои хора и ще умре и няма да може да ги погаси; К. Л. обичал единствено брат си и в разгорите със свидетеля споменавал само него, но не и племенниците си или Р. Д.; след юни 2003 г. свидетелят три - четири пъти носил приготвяна от съпругата му храна на К. Л. по негова молба, защото той не можел да яде всичко (повръщал).
Р. А. Л., майка на ищците, разпитана в настоящото производство твърди, че след смъртта на нейния съпруг, брат на К. Л. (който ходил повече и дори спял при К., за да го гледа), грижите за последния били поети от нея и от една негова приятелка М. К.; двете заедно направили всичко възможно, за да може К. Л. да даде една от стаите в жилището под наем, за да може да се подпомага финансово - почистили и подновили стаята през есента на 2002 г., а М. намерила едно момче - студент към края на годината, но през април 2003 г. момчето се уплашило от състоянието на К. Л. и си тръгнало; свидетелката до последно се грижила за долното бельо и чаршафите, а ако не можела да отиде, пращала по студента храна; М. К., като медицински работник уреждала консултации при професори, а свидетелката заплащала за тях; през април 2003 г. К. Л. започнал да чувства силни болки, не можел да се храни, започнал да отслабва (станал скелет), станал много жълт и кожата му започнала да потъмнява; искал да влезе в болница, но не го приемали, заради диагнозата му; намерили един негов колега и приятел, който го уредил в V- та градска болница, където влязъл на 8- ми или 9- ти юни и стоял до края на юни 2003 г., но станал още по-зле; всички знаели за състоянието му - имало жени в неговия блок, които коментирали, че той си отива и затова няма лек; всички роднини го посетили в болницата, защото знаели, че си отива; свидетелката твърди, че К. Л. често имал дългове, като нейното семейство му помагало - преди да почине съпругът й, а също тя лично му е давала пари, когато идвал да й гостува, нямал пари за транспорт, но отказвал да остане да пренощува.
Д. С. С., син на ищцата, разпитан в настоящото производство, твърди, че за последно видял К. Л. в края на месец май 2003 г.; последният бил отпаднал, пожълтял, отслабнал, сприхав и изнервен; движел се бавно; поддържа, че дядо му Г. Л. и К. Л. имали много близка връзка; дядо му ходил при К. и оставал да спи при него; К. Л. по принцип бил затворен човек, а след смъртта на брат си, станал още по-затворен; свидетелят е виждал М. К. на погребението на дядо си и знае, че тя се е грижила за К. Л.
Свидетелите на ответниците са заявили следното:
С. Д. К., разпитан в първоинстанционното производство поддържа, че с К. Л. били съседи от 1976 г. до 1993 г., когато същия заменил жилището си с жилище в отсрещния блок, но и след това поддържали връзки покрай М. А., който бил близък на К. Л. и е баща на Р. и също живеел в техния блок; К. Л. през няколко дни посещавал семейство Д., а в месеците преди неговата смърт, от април, Д. непрекъснато ходили при него - свидетелят ги е виждал с торби с храна сутрин, преди обяд, следобед; твърди, че К. Л. нямал приятели, тъй като не е виждал друг освен Д. в неговия апартамент; до края на месец май К. Л. ходил нормално, а след това здравословното му състояние се влошило и повече не го виждали.
Й. Н. Н., разпитан в първоинстанционното производство твърди, че познава К. Л. от 1977 г., като десет години били колеги и останали приятели и след пенсионирането си; виждали се всяка седмица, пиели кафе и водили разговори на политически теми; през май - юни 2003 г. К. Л. започнал да отслабва и да чувства смущения, като свидетелят уредил да го приемат в V- та градска болница; още през април 2003 г. К. Л. споделял със свидетеля, че е в страшно финансово затруднение, питал е какво да прави и е казвал, че ще даде жилището срещу договор; казал, че ще сключи договор с близки за него хора; през юни споделил за сключения договор, че са му заплатени задълженията и че поемат задължение, ако нещо се случи, да се грижат за него; два - три дни преди постъпване в последната болница, К. Л. споделил, че е много доволен; казвал е, че е доволен и докато бил в болницата, защото Р. и съпругът й идват всеки ден с храна; свидетелят видял Р. и съпругът й за пръв път в Окръжна болница, където били настанили К. Л., а преди това само знаел, че има хора, които да се грижат за него, но не знаел кои са; твърди, че видял К. Л. три дни преди да почине, както и че последният казвал, че единствения му скъп човек е брат му.
С. Б. К., разпитан в настоящото производство, твърди, че познава К. Л. от повече от двадесет години, били колеги, а през последните две години, след пенсионирането, се срещали всяка седмица по веднъж или два пъти на кафе и разговори; К. Л. бил много зле материално, нямал други приходи извън пенсията си, с изключение на квартиранта, който живеел известно време в апартамента му; взимал заеми от всичките си приятели, включително от свидетеля и за да облекчи положението си през 2002 г. сключил договор с ДСК за потребителски кредит от 3 000 лв.; този кредит му дал възможност да погаси заемите към приятелите си, но месечната вноска по него от около 90 лв. била непосилна; тъй като не си погасявал вноските, получил две или три предупредителни писма от ДСК, включително едно през месец май 2003 г., с което го предупреждавали, че ще съберат вноските по съдебен ред, чрез ипотеката на апартамента; от една година преди това К. Л. работил по въпроса за прехвърляне или предоставяне ползването на жилището с оглед получаване на финансови средства; показвал е на свидетеля три текста на договори с различни лица, които дискутирали, единия от които бил с Р.; К. Л. ползвал юридическа консултация, но искал да дискутират договорите като приятели; след като пристигнало последното писмо от ДСК, К. казал, че решава да прехвърли апартамента на Р., като семейство, с което се познава отдавна и на което има доверие, като главното било да получи колкото се може повече пари, за да погаси дълговете си към ДСК, а искал да си купи и телевизор, тъй като въпреки възрастта си, нямал такъв; свидетелят твърди, че посещавал К. Л. в V- та градска болница три или четири пъти, питал го какво да му занесе, но същия отговарял, че няма нужда от нищо, тъй като Р. се грижи добре за него и при нужда се свързва с нея по телефона и тя му носи; същото било и когато лежал в "ИСУЛ", където свидетелят също го посетил два пъти, включително и два дни преди да почине; до последно нямало данни настроението на К. Л. да е понижено и че знае нещо лошо за себе си; нямал намерение да си отива от този свят, нито самочувствието, че си отива; не дал конкретен отговор на въпросите на свидетеля от какво е болен; свидетелят не забелязал някакви промени в състоянието му, освен, че бил отслабнал.
П. П. Ш., разпитана в настоящото производство, твърди, че познава К. Л. като съсед от съседния вход и като член на БСП; бил сам, особен и затворен като характер и се виждало, че живее в оскъдица; с Р., която преди това само била виждала, се запознала чрез К., който я представил като човек, който се грижи за него, тъй като преди това били близки с баща й; К. споменавал, че Р. му готви, а и последната година пред смъртта му, свидетелката често виждала Р. да влиза във входа му; бабите в квартала цитирали, че Р. се грижи за К.
По делото е прието писмо № 3924/20.05.2003 г. на Банка ДСК ЕАД, с което кани К. Л. да поднови застраховката на ипотекирания имот, в противен случай кредита се превръща в предсрочно изискуем; както и копие от международен паспорт, издаден на К. Л. на 04.01.2002 г.
При горния доказателствен материал и установената от него фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че искът за обявяване нищожността на договора е неоснователен. Процесният договор е смесен по своя характер - 3 000/19 228,40 ид. части от имота са прехвърлени срещу заплащане са цена от 3 000 лв., т. е. чрез покупко-продажба, а останалите 16 228,40/19 228,40 ид. ч. - срещу задължението на приобретателката да заплаща месечна издръжка от 100,00 лв. и да полага грижи в уговорения обем. Наведените в исковата молба твърдения касаят липсата на основание за прехвърлянето на идеалните части от имота срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и грижите за прехвърлителя е двустранен възмезден алеаторен договор. Алеаторни са тези договори, които съдържат неопределеност на имуществената престация на едната или и на двете страни към момента на постигането на съгласието. При тези договори има елемент на шанс, тъй като не се знае колко време ще живее прехвърлителят и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя. Именно наличието на неопределеност, на шанс е съществена характеристика на тези договори, поради което отсъствието на шанс - например защото престацията е предварително известна, поради сигурната предстояща в скоро време смърт на кредитора - води до нищожност на договора поради липса на основание. Следователно, за да се приеме, че липсва основание е необходимо да се установи не само, че прехвърлителят е бил неизлечимо болен и че смъртта е настъпила скоро след сключването на договора, но и че приобретателят е знаел за предстоящата скорошна смърт, т. е. е знаел, че не поема насрещно задължение. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. 1 от ГПК в тежест на ищците е да установят по категоричен начин горните обстоятелства. В случая от събрания доказателствен материал не може да се направи безспорен извод, че приобретателката е знаела диагнозата на прехвърлителя и съответно е била наясно с предстоящия скорошен летален изход на заболяването.
Събраните писмени и гласни доказателства (последните ценени с оглед съдържащите се в тях твърдения за факти, непосредствено възприети от свидетелите и при отчитане стремежа на свидетелите Л. и К. да защитят тезата на ангажиралата ги страна) установяват, че прехвърлителят е знаел за диагнозата си - същия е бил образован и интелигентен човек и е разполагал с епикризите, диагностициращи онкологичното му заболяване и при започналото влошаване на здравословното му състояние в края на 2002 г. (за което свидетелства Р. Л.) е предприел мерки за регистрацията си в Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар С. - град ООД. Същевременно всички свидетели твърдят, че К. Л. е бил особен и затворен по характер, имал е близки отношения единствено със своя брат и след неговата смърт е поддържал контакти само със свои бивши колеги (каквито са свидетелите Н. и К.) или със свои съпартийци (каквито са свидетелите К., Л. и Ш.). За диагнозата си обаче споделил единствено със свидетелката К. и то през 2000 г. (т. е. след възстановяването от операцията през 1999 г. и преди влошаването на здравословното му състояние в края на 2002 г. и началото на 2003 г., в който период се е чувствал излекуван от онкологичното си заболяване, което следва от обстоятелството, че не е предприел действия по регистрация за диспансерно наблюдение, но е предприел действия по снабдяване с международен паспорт) и не искал другите да знаят за нея. Липсват противоречия в свидетелските показания и досежно факта, че К. Л. е имал непрекъснати финансови проблеми. Споделял е със свидетелите К., Л., Н. и К. притесненията си от невъзможността да върне заетите средства, от липсата на човек, който да се грижи за него и намерението си да си осигури средства чрез апартамента, като търсел човек, с когото да сключи договор. Към момента на сключване на процесния договор, прехвърлителят е бил в последен стадий на онкологичното си заболяване, като е бил силно отслабнал и с бледа кожа (анамнеза и статус от епикризата на V- та МБАЛ, съответстващи на показанията на свидетелите Л., С., К. и Л.), но контактен и адекватен (статус от епикризата на V- та МБАЛ). Свидетелите Л. и С. свързали състоянието му с наличието на онкологично заболяване, от каквото през 2001 г. починал и техния съпруг и дядо и брат на прехвърлителя Г. Л. Свидетелят К. пък отдал състоянието му на проблемите с отделителната система, които К. Л. имал.
Въз основа на горните факти съдът приема, че К. Л., знаейки за диагнозата си и леталния изход на заболяването си и при влошаването на здравословното му състояние в началото на 2003 г., е започнал да търси човек, който да се грижи за него през последните месеци от живота му и да му осигури финансови средства за покриване на дълговете и за издръжката му. Характеровите му особености и липсата на каквито и да било данни ответницата да е била уведомена за медицинската диагноза на прехвърлителя към 06.06.2003 г., обосновават извода, че същата не е знаела какво е заболяването на К. Л. Обстоятелството, че от външния вид на последния, е било видно, че той е тежко болен, само по себе си не може да обоснове извод за липса на основание на процесния договор, тъй като именно при влошено здравословно състояние същият е имал непосредствена нужда от лице, което да се грижи за него и да подпомага издръжката му.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД се явява неоснователен и съответно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено, следва да бъде оставено в сила.
При извода за неоснователност на иска за обявяване нищожността на процесния договор, следва да се разгледа иска за неговото разваляне.
По отношение на договора за покупко-продажба на 3 000/19 228,40 ид. ч. от имота искът се явява неоснователен, тъй като в самия нотариален акт е обективирано изявлението на прехвърлителя, че е получил продажната цена от 3 000 лв. и по делото нито са наведени доводи, нито е установено нещо различно.
Останалите 16 228,40/19 228,40 ид. ч. от недвижимия имот са прехвърлени срещу задължението на ответницата да заплаща по 100,00 лв. месечна издръжка и да полага грижи за прехвърлителя в конкретно договорения обем. Характерно за изпълнение задължението на приобретателя е, че то следва винаги да бъде точно - непрекъснато и съобразено с нуждите на прехвърлителя в рамките на уговореното, поради което дори забавеното изпълнение се явява пълно неизпълнение.
От представените по делото разписки от 06.06.2003 г., 01.07.2003 г. и 01.08.2003 г. е видно, че ответницата е заплащала на прехвърлителя договорената издръжка от 100,00 лв. месечно, поради което при разрешаване на спора налице ли е надлежно изпълнение, следва да се прецени дали е престарала дължимите по договора грижи.
В случая обема на дължимите непрекъснати грижи е изрично уговорен между страните по предварителния договор до почистване на жилището веднъж на три месеца и пране на ризи и спално бельо веднъж месечно за сметка на прехвърлителя, както и при боледуване (какъвто е целия период на действие на договора) своевременно закупуване и доставяне на лекарства и хранителни продукти за сметка на прехвърлителя, заплащане за негова сметка на консумативните разноски за жилището и ежедневно посещение в дома на прехвърлителя.
С оглед събраните доказателства следва да се приеме за установено, че ответницата е изпълнявала точно задълженията си. Ежедневно е посещавала дома на прехвърлителя, когато същия не е бил в болнично заведение, носейки хранителни продукти (свидетелите К. и Ш.), като предварително обсъдили храната му (свидетеля Л.); между двете влизания в болница дома на К. Л. не бил неподдържан или мръсен (свидетеля Л.); самият прехвърлител представял ответницата след сключването на договора като човека, който се грижи за него (свидетеля Л., Н. и К.) и споделял, включително и непосредствено преди смъртта си, че е доволен от грижите, които получава (свидетеля Н.). Обстоятелството, че именно ответницата е полагала грижи за К. Л. се подкрепя и косвено - от факта, че от месец юни 2003 г. същият не се виждал със свидетелката М. К., с която до този момент споделял проблемите си и за която ищците твърдят, че полагала грижи за него; че именно ответницата се е обаждала на приятелите му, че е в болница и им е съобщила за смъртта му (свидетеля Л.); че е отказал на М. К. помощ при изписването му от V- та МБАЛ (което с оглед установеното му състояние - силно отслабнал, немощен и трудно придвижващ се, както твърдят и ищците, обоснова извода, че е разчитал на друг човек, като при липса на данни някой друг да му е помагал и с оглед споделеното от К. Л., че е доволен от получаваните грижи, следва, че това е именно ответницата), както и че след сключването на договора престанал да споделя, че няма кой да се грижи за него и че не му достигат пари за издръжката (което правил преди това).
Факта, че и след изписването от болницата в края на месец юни 2003 г. К. Л. е молил три - четири пъти свидетеля Л. да му занесе храна, не опровергава извода, че ответницата е изпълнявала задълженията си. В договорните задължение е влизало само доставянето на хранителни продукти и то за сметка на прехвърлителя, но не и приготвянето на храната, а видно от показанията на Т. Л. същия е носил именно приготвена от съпругата му храна.
Горния извод не противоречи и на изнесеното в показанията на свидетелите Л. и С. Твърденията на свидетелката Л., че тя се е грижила за всичко - пране на бельо и чаршафи и храна, не могат да бъдат съотнесени към процесния период - 06.06.2003 г. - 06.08.2003 г. Самата свидетелка твърди, че почти ежедневно е посещавала дома на К. Л., когато подготвяла една от стаите за даване под наем, както и впоследствие, ако не можела да отиде, пращала храна по студента, който живеел под наем. Твърдението на Р. Л. е, че наемателя напуснал през април 2003 г., а на свидетелката М. К. - че е напуснал юли 2002 г. Независимо докога ще се приеме, че наемателят е живял в жилището (а липсват основания показанията на свидетелката К. да се приемат за недостоверни), то това е било преди сключването на процесния договор, а следователно и полаганите от Р. Л. грижи се явяват неотносими към преценка изпълнявала ли е ответницата договорните си задължения. Следва да се има предвид и, че в задълженията на ответницата се е включвало пране на ризи и спално бельо само веднъж месечно и то за сметка на прехвърлителя, поради което дори и свидетелката Р. Л. също да е прала спалното бельо през процесния период, то този факт не изключва изпълнение на задължението и на ответницата.
Твърдението на свидетеля С., че М. К. се е грижила за К. Л. се опровергават от показанията на самата К., която е заявила, че не се е виждала с прехвърлителя от излизането му от V- та МБАЛ в края на месец юни 2003 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че липсва допуснато от ответницата неизпълнение на задълженията й по процесния договор, поради което предявения иск за развалянето му се явява неоснователен и съответно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен, следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 211 във връзка с чл. 64, ал. 2 от ГПК жалбоподателите следва да възстановят направените от въззиваемата по обжалването разноски или сумата 600,00 лв.
Воден от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.04.2005 г., постановено по гр. д. № 8780 по описа за 2004 г. на СРС, I ГК, 41- ви състав.
ОСЪЖДА В. Г. Л., ЕГН ХХХХ и С. Г. Л., ЕГН ХХХХ, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. "И." № Х, адвокат М. М. да заплатят на Р. М. Д. - Д., ЕГН ХХХХ и В. А. Д., двамата с адрес: гр. С., ж. к. "Д." бл. Х - Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, на основание чл. 211 във връзка с чл. 64, ал. 2 от ГПК, разноски за въззивното производство в размер на 600,00 (шестстотин) лв.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 30- дневен срок от съобщаването му на страните.
Аватар
cleo
Потребител
 
Мнения: 287
Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41

Мнениеот jijiyeah » 13 Фев 2008, 02:00

kpavlova написа:крайната дата, до която длъжникът по договор за гл.издр.може да престира или не- това е датата на смъртта на наследодателя.За наследниците това ще е възможно най-късната дата за начало на погасителната давност.Те.е., ако длъжникът не е гледал кредитора в последния ден от живота му.Всяко по-ранно неизпълнение, от по-ранен момент, поставя начало на погасителната давност за правото да се иска разваляне на договора.Тогава то ще е възникнало за кредитора още приживе.А трябва да е възникнало.
ПД не може да запозне да тече от по-късна дата от тази на смъртта, респ.последния ден на неизпълнение..
А на конкретния въпрос, понеже горе Ви упрекнах, може и незаслужено, откога тече давност за упражняване на потестативното право за разв.на договор- от момента, в който то се поражда.Кога се поражда правото - с неизпълнението.
А за симулат.х-р Ви разказвах,за да мислите как да избегнете давността, защото водите иск за разваляне на договорза гледане и издръжка 7-8 години след смъртта на кредитора по договора, т.е. така явно няма да стане :wink:

Благодаря на колегите Cleo I KPavlova, случая е доста сложен, не действително няма нищо сложно, всичко е ясно нали и аз смятам, че давността е изтекла, надявах се отв. да не направи такова възражение, предупредих клиентите каква е възможната опасност и те казаха ОК действаме, но ми е много тъжно, че успя да се докаже в с.з. (всички свидетелски показания са в подкрепа на нашата теза, писмените док. и те са за нас, знаете, че по тези дела ответника трябва той да докаже, че е полагал грижи и е гледал прехвърлителлите до тяхната смътр, а ище.само наличието на сключен Дог.)че прибретателите наистина не са гледали и издържали прехвърлители , както се казва готово дело опечено и сега тази давност събаря всичко!За симулация няма как стане, трудно ще се докаже, свидетелите са вече разпитани, няма начин.Колежката каза "откога тече давност за упражняване на потестативното право за разв.на договор- от момента, в който то се поражда.Кога се поражда правото - с неизпълнението."Колеги пишете за НЕИЗПЪЛНЕНИЕ(че от тогава започва да тече давността), а аз си мисля за това, че неизпълнение трябва да се знае от лицето, което има прво да иска развалянето на проц.договор, да се знае от този наследника който иска развалянето след смъртта на наследодателя си, тъй като същият не е живял при прихърлителите и приобретателите и не знае за това неизпълнение!?!?, а в действителност липсва в съзнанието на наследника , че докато е бил жив неговия наследодател приобретателите не са го гледали и издържали.Идеята ми е такава, че това потестативно право е субективно лични право на наследника, то не е част от наследствената маса, която получава от своя наследодател, а негово лично право което той притежава и може да упражни след като знае за наличието на такова неизпълнение.
Мисля да твърдия,че той не е знаел, че има сключен такъв договор.Отв. ще ми възрази обаче си мисля, че през 90г. като е бил сключен този дог. е бил вписан и сме могли да узнаем за него.
Абе изобщо положението е зле, аз си мисля че наистина давността е изтекла (но пред съда трябва да си държа на тезата няма начин) и ми се къса сърцето, защото виждам и се доказа как са се държали приобретателите с възрастните прехвърлители и не може да се направи нищо.Няккой ако се сети за нещо свежо и нова да обади, а?Нещо трябвда да се измисли и да има изход.
Благодаря за отговорите :roll:
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот kpavlova » 13 Фев 2008, 11:53

.
Последна промяна kpavlova на 03 Юни 2010, 12:11, променена общо 1 път
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот jijiyeah » 13 Фев 2008, 19:41

kpavlova написа:не мисля, че тезата за незнанието на насл.ще се кредитира.Правото на разв.д-р е възникнало приживе, като е преминало в патримониума на наследниците, то не е тяхно лично право после смъртта.
Мислете нещо за прекъсване на давността- с признание , ако можете да го докажете, като това да е станало докато давността не е още изтекла.В смисъл, признаване на факта на неизпълнението.Пак не е много сигурно- за успеха- но може да се опита.Не мисля, че има проблем признаването да се доказва с всякакви док.средства, вкл.свид.показания.

Ами не вижте, то неизпълнението се доказа и за това няма проблем, проблема е дваностния срок.И така няма значение, ще видим какво ще стане чакам решение.Благодаря за изказаното мнение!
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот kpavlova » 13 Фев 2008, 20:09

.
Последна промяна kpavlova на 03 Юни 2010, 12:11, променена общо 1 път
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот jijiyeah » 13 Фев 2008, 23:02

kpavlova написа:не Ви говоря дали сте доказали изпълнението или не.Хубаво е, че сте го доказали.
За да не Ви отхвърлят иска като неоснователен поради изтеклата пог.давност, трябва да докажете, че тя не е изтекла- т.е. във Вашия случай, че е била прекъсната ,евентуално , с признание за неизпълнението от страна на длъжника.Като , за да се прекъсне давността, трябва да не е изтекла.Т.е. искът Ви е заведен през 2007 г.насл.Ви е починал 2001 г.До 2006 г длъжникът -приобретател да е признал изрично факта на неизпълнението пред кредитора- наследн.на кредитора.И да можете да докажете това.както и да убедите съда, че с признаването на факта на неизпълнението дл.е признал и правото ви да разваляте договора.

Да ясно благодаря ти много, на за съжаление мисля, че няма да мине :(
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот jijiyeah » 21 Фев 2008, 22:03

Kолеги, дали според Вас когато единият от необходимите другари е възражението за погасена по давност искова претенция това възражение обвързва и другия другар, след като той лично не енаправил такова възражение.Може ли това възражение на другия необходим другар да се приеме като мълчалив отказ от давност.В теорията четох, че има такава практика за такъв мълчалив отказ от давност?!?!?
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот kpavlova » 21 Фев 2008, 22:28

.
Последна промяна kpavlova на 03 Юни 2010, 12:11, променена общо 1 път
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот jijiyeah » 22 Фев 2008, 00:28

Да благодаря.
Няма уговорка за солидарност.Да опиша точно каква беше ситуацията:в фазата "по същество" единият от ответниците има адвокат, който представлява само единия от ответниците(ответниците са съпруг и съпруга, те дължат идръжката и гледането към прехвърлителите), и адвокатът направи възражението за изт.давност, а другият ответник не каза нищо.Грешката може би беше съдииска, тъй като тя не даде думата "по същество " на другия ответник, тя се обърка с това (може би забрави), че адв. представлява само единия от ответниците, като си мислеше, че и двамата ответници се представляват от адвоката.Считам, че при така създалата се ситуация съдииката допусна проц.нарушение.От друга страна мълчанието на отв.може да се приеме като мълчелив отказ от давност (четох една книжка, в която се споделя теория за два вида отказ от давност-когато отв. изрично заяви, че се отказва от давност и мълчеливия отказ-когато не направи възражение за изтекла давност).Сега обаче при така създалата се ситуация(не е дала право на ответника без адв.да се изкаже по същество)мисля има проц.нарушение и не знам какво ще става....И ако еветуално се приеме, че наистина отв.не е направил възражение за изт.давност, а другия е направил такова възражение за давност, какво ще бъде решението да съда?
Как мислите...?
jijiyeah
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 22 Яну 2007, 21:10

Мнениеот kpavlova » 22 Фев 2008, 09:22

jijiyeah написа:Да благодаря.
И ако еветуално се приеме, че наистина отв.не е направил възражение за изт.давност, а другия е направил такова възражение за давност, какво ще бъде решението да съда?
Как мислите...?

ами може да се развали договора за 1/2 ид.част, ако искът е основ.и доказан.
а какво ще бъде решението на съда, мога да кажа само , ако съм в неговия състав, и тогава няма да Ви го кажа предварително :lol:
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот inspectora » 22 Фев 2008, 15:39

kpavlova написа:
jijiyeah написа:Да благодаря.
И ако еветуално се приеме, че наистина отв.не е направил възражение за изт.давност, а другия е направил такова възражение за давност, какво ще бъде решението да съда?
Как мислите...?

ами може да се развали договора за 1/2 ид.част, ако искът е основ.и доказан.
а какво ще бъде решението на съда, мога да кажа само , ако съм в неговия състав, и тогава няма да Ви го кажа предварително :lol:


Колегата е напълно права :)
Другарството е малко по-сложна материя и въпреки ТР-я никога не се знае ... :)
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47


Назад към Договор за издръжка и гледане


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron