forum.lex.bg

Здравейте,
колеги някой срещал ли е решение на ВКС по тази тема

Е как да имаш на ВКС при тия обстоятелства?То на окръжен чакаш 2 гОдин и може и да не дочакаш...

Има Решение, но не на ВКС, а на ВАС - Тълкувателно Решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. д № 7/2008 г на ВАС - не се присъждат разноски по полза на нарушителя.

marilyn написа:Има Решение, но не на ВКС, а на ВАС .........- не се присъждат разноски по полза на нарушителя.

Нарушител имаме при доказано нарушение.Въпросът при липса на нарушение ...може ли по ЗЗД да заобикаляме това ТР на ВАС.Щото си е заобикаляне,макар и справедливо иначе.

Преди малко четох едно СР относно иск по чл.1 ЗОДОВ. Адм. съд отхвърля иска.Накратко мотивите са в смисъл,че издаването на НП не било административна,а някаква "правораздавателна дейност". В случая интересното е,че се претендират искания за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от НП.

П.П Ама тая правораздавателна дейност много ми е интересна.Значи с наказателни актове,ако те съсипват-може,а с административно-наказателни-не може явно. Сигур` административно-наказателната дейност не е административна Сигур` тогава трябва да е някаква наказателна.

И тия малоумници дето ги пишат тия работи,свян нямат ли,така да си играят с хората.Кво ще му е на Мунчо от Шуменския административен съд,нали ще има премийки пак.Ако и да пише по едно решение на три месеца.И забрави някой да го отмени решението.
Може би пък и тук трябва по ЗЗД да си търсиш правата.

tod2011 написа:С решение № 4426/06.04.2010 г. по адм. д. № 12862/2009 г. на ВАС изгря лека светлина. Според съдът "вредите причинени вследствие на отменено наказателно постановление нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ..., но за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД".
След това решение открих няколко опита на колеги, които са предявили иск по реда на чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. С решение № 1420/06.04.2011 г. по гр. д № 17304/2010 г. 30 състав на Варненски районен съд и решение № 1916/04.05.2011 г. по гр. д № 17324 по описа на Варненски районен съд 18 състав са уважени предявените искове по реда на чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. Решенията още не са влезли в сила, но мисля да изчакаме и да видим.

Дано да не съм прав,ама тия решения ще ги потвърдат точно на 32-ри февруавгуст. Ще почакаме още една година,да видим пък тогава какво ще се измисли.Доста се забавиха по решенията,което не е като че ли обнадеждаващо.

Решение на ВКС, V ГО, по н.д. 6212/07г. - "Разноски в гражданско и наказателно дело се допускат само при висящ процес и е недопустимо да се претендират направените разноски по вече приключило дело в отделно исково производство".

rama написа:Решение на ВКС, V ГО, по н.д. 6212/07г. - "Разноски в гражданско и наказателно дело се допускат само при висящ процес и е недопустимо да се претендират направените разноски по вече приключило дело в отделно исково производство".

tod2011 написа:С решение № 4426/06.04.2010 г. по адм. д. № 12862/2009 г. на ВАС

Ще ме извинявате,колега Рама,ама решението на ВАС е по-ново и в такъв случай именно то важи.

Заведохме едно дело,от чиито резултат кой знае защо, не съм изненадан.

Някакво мнение дали да обжалваме?Опасявам се,че ще бъде потвърдено.Не че кой знае какво ще изгубим,но може моя да го пернат с някакви разноски.


http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 270212.htm

П.П Иначе май само съдията си знае каква е разликата между "пряка" и "непосредствена" вреда. Не че в с.з не поставих въпроса,ама може да има къса памет жената...
Начи хем пряка,хем непосредствена Голям смях.Сега ще съдим съдебния изпълнител.

Иначе моите уважения към колегата Проданова,но ми се струва,че я е хванало отсъствието от лекциите навремето, по въпросите на причинната връзка.Доста "на фантасмагория" ги кара. Шест страници ми е само становището по отговора на ИМ,че и съд. практика се понамирва(макар и не точно по такъв казус).
И като се замисля,въпросът вече като че ли не е за парите,колкото като принципно положение го разглеждам.Смятам,че съм прав,но някакси не ми се вижда отмяната на поредния бисер в короната...

Но,като се замисли човек,може и по-зле да е.Примерно този съдия да се занимава с наказателно право.Само Бог знае какво ще стане при дело за причиняване на някакви тежки последици по непредпазливост,където в бозата и ще е само глава,която ту за причинни връзки ще бълнува,ту за "преки И непосредствени вреди" ще умоозадачава и правото в килера заключава....

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... TpvRIt97NQ

Докато търсих практика по материята,попаднах на едно интересно решение.Малко незаконно ми се струва,но...

Попаднах на интересно решение на Административен съд Плевен в противоречие на масово утвърдената практика да не се присъждат разноски по НАХД. Смятам към края на месеца да пробвам как ще работи в АС-Пазарджик. Ще е хубаво повече колеги да се включат в създаването на практика по въпроса, защото личното ми мнение е, че административно-наказващите органи, направо се оливат. Като знаят, че ще гризнат дървото по-задълбочено ще преценяват да пишат ли или не акт.

За малко да забравя - ето го и самото решение - http://www.ac-pleven.org/docs/cases/d2009/17010909.htm

Иначе явно квалификацията по чл.45 ЗЗД допада на гражданските съдии.Предполагах,че двете решение на РС-Варна,цитирани по-горе,са обжалвани,но се оказа,че не са и са влезли в законна сила.От което съм изненадан,така щото има някои институции-каквото е да е решението,колкото и да е оср*но НП-то,все си обжалват.Имах едно дело преди не много време,ю.к. пише в жалбата,че е "решението може и да е съобразено със закона,но не е справедливо" и моли да се отмени. Навежда доводи за "явна несправедливост",но не на наказанието,а на решението.
Много объркана история наистина,но който намаже-все файда.

Настоящата практика по такива искове е да не могат да се квалифицират по ЗОДОФ, т.к. НП не са административни актове, с тях се правораздава /накратко това, да не преписвам фермани, всеки може да си намери и прочете/.
Лично аз смятам, че вредата, причинена от незаконосъобразно и отменено НП, изразяваща се в изплатен адвокатски хонорар е "пряка и непосредствена" вреда , следва си точно от издаденото НП. Ако нямаше незаконосъобразно издадено НП, човекът нямаше да се бърка за адвокат. А по някои административно наказателни производства хонорарите са големи /НП на митници, НАП, по ЗТСУ и т.н./. Хипотетично може да се наложи и експертиза. Какво? И тя ли не е вреда? Глупости, та на таратанци.
ТР от 2009 г. касае само неприсъждане на адвокатски хонорар в рамките на админидтративно наказателния процес от "административните съдилища", никой нищо не е споменал за районните.
"Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела."


Та понеже НП не било АА, не било издадено и от орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, то не този закон е основанието, на което вредите могат да се претендират. Намирам, обаче, че те следва да се търсят по общия исков ред. Даже има практика на ВКС:
Решение № 938 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5222/2008 г., III г. о., ГК
“Осъжда Н. а. за п. да заплати на "Палмигруп" АД гр. С. сумата 22 545 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение по кнахд № 2842/2005 г. на СГС, заедно със законната лихва от предявяването на иска 25.09.2006 г. до окончателното изплащане.”

Друг е въпросът, че, според мен, точно там е мястото на тези вреди- в ЗОДОВ, само дето никой не разсъди, та да го дпълни. Административно наказващите органи са си чиста проба административни органи, които, в случая, се занимават с една не чисто административна дейност, а дефакто с правораздавателна такава, като търсят юридическа отговорност за извършено нарушение.

Смятам, че след като разноски се дължат в гражданския и административния процес и човек може да си поиска такива и за воден срещу него при недоказано обвинение и във връзка с наказателен такъв, то няма нито една логична причина да не се присъждат в административно наказателния и да се чертаят изкуствени конструкции, как адвокатския хонорар не бил пряка или непосредствена вреда, т.к., видиш ли, лицето не било длъжно да ползва адвокат. Те това за мен са порнографии вече. Че то и по гражданския и административния, че и в редица наказателни адвокатът не е задължителен. А и правото на защита включва правото ти да ползваш адвокат- специализирана защита.
След като ЗОДОВ не може да бъде основание, то гражданският съд следва да присъжда такива обезщетения.
И ако откаже- да се води дело за нарушени човешки права- в случая накърнено право на защита в процеса. Ако съм финансово ограничен и знам, че съм прав, заем ще взема, правна помощ ще ползвам, но после средва да бъда компенсиран.

Здравейте колеги!
Съдебната практика е противоречива по въпроса на присъждането на разноски за адвокат, който е осъществявал процесуално представителство и/или е изготвял жалба срещу наказателно постановление, което по-късно е било отменено от съда. Простичката логиката (според скромния ми житейски опит ) е, че тези разноски следва да се присъждат. Очевидно е, че ако го намаше наказателното постановление нарушителят (физическо или юридическо лице) - не би направи тези финансови разходи , за да ползва адвокатски услуги.
Мисля че точно сега е момента да се "задействаме" задружно и то бързо и да информираме Висшия адвокатски съвет (както и адвокатските колегии) за тези противоречиви съдебни решения. Имам предвид да се добавят още две запитвания (докато е време във ВКС) по

Тълкувателно дело Nr.6 / 2012 г. ОСГТК

Предложение за образуване Разпореждане за образуване

Разпореждане за допълване на разпореждане за образуване

Писмо от Софийски районен съд Предложение за допълване
Разпореждане за допълване
24.01.2013г.
отсрочено

http://www.vks.bg/Dela/2012-06-ОСГТК-%20Разпореждане%20за%20допълване.pdf


http://www.vks.bg/Dela/2012-06-ОСГТК-%20Предложение%20за%20образуване.pdf



Наистина трябва да побързаме!!!

Ето едно интересно Р. на ВАС.

Браво на съдиите!!! Само това мога да кажа.

По-голямата част обаче си остават едни пълни мишоци,даже не са и мишки...




Решение № 6809 от 6.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2007 г., III о., докладчик съдията Галина Христова
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кирил Иванов Георгиев чрез процесуалния му представител - адв. Вл. Йорданов против решение № 164 от 10.07.2007 г., постановено по адм. дело № 518/2007 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се и размера на държавната такса, която е осъден да заплати с твърдението, че същата е определена в нарушение на изискванията на закона. Иска отмяна на решението и присъждане на обезщетение в претендирания пред първоинстанционния съд размер от 1 500 лв.

Ответната страна - Директорът на ОД "Полиция" - Варна не изразява становище по касационната жалба и не е изпратил представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че искът правилно е бил преценен, с оглед представените по делото доказателства.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК. С исковата молба ищецът е поискал присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. от незаконосъобразно наказателно постановление № 14219 от 23.12.2004 г., отменено с решение от 11.03.2005 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 806/2005 г. За да уважи иска и да осъди ОДП Варна да заплати на Кирил Георгиев обезщетение в размер на 250 лв., решаващият съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съдебен ред административен акт и настъпила неимуществена вреда. За да прецени размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено съдът е изслушал свидетел, чиито показания е приел за вътрешно непротиворечиви и последователни и е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Решението е законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.

Единственият касационен довод е, че присъденият размер на обезщетението не е справедлив и не е съобразен с действително претърпените неимуществени вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридидчески лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Видно от представените по делото доказателства административният орган е наложил наказание на Георгиев за това, че при извършване на неправилна маневра - заобикаляне на друго МПС, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с насрещно движещо се МПС, от което са произлезли "незначителни материални щети". Съдът е отменил административният акт на процесуално основание, като е установил същата фактическа обстановка, каквато е установена и от административния орган. Разпитаният по делото свидетел установява, че Георгиев е станал "много необщителен" бил "подтиснат", затворил се в себе си, като по този начин е дал израз на негативните си изживявания след ПТП, издаденото му наказателно постановление и висящия процес. Преценявайки фактите съдът е преценил, с оглед разпоредбата на ЗЗД, че обезщетение в размер на 250 лв. е достатъчно справедливо за конкретния случай и решението му е правилно.

Съдът е осъдил Георгиев да заплати държавна такса в полза на съда в размер на 4 % върху неуважената част на пратенцията или сумата от 60 лв. Касаторът не обосновава твърдението си за нарушение, поради коет осъщото е голословно и неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 10.07.2007 г., постановено по адм. дело № 518/2007 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Докато се рових из пракитката,намерих едно друго Р.,което заслужава внимание.
Явно нямаме и капка морал,че Общината обжалва решението на съда.Присъдили са й 1000лв -много пара,няма що,то само страха от това да не те изядат струва поне 3-4 хил. лв.

То бива,бива безчувственост,ама това минава всякакви граници. А нямаше да се очудя и ако го бяха отхвърлили иска,ма изобщо нямаше да се очуда-напр. поради факта,че не е налице "пряка причинно-следствена връзка" или пък,че последиците не са "пряка и непосредствена вреда" от бездействията или пък че бездействието не било съвсем "административна дейност",така щото БЕЗДЕЙСТВИЕТО,примерно,НЕ Е ДЕЙНОСТ ,а е БЕЗДЕЙНОСТ

Решение № 829 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова
чл. 208 АПК,

чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ





Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба от община Пловдив, район "Южен", представляван от гл. юрисконсулт Златански, срещу решение № 13/04.01.2008 г. по адм. д. № 1071/2007 г. на Административен съд - Пловдив, 8 състав.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът осъдил касатора да заплати на жалбоподателката Наска Иванова Пелтекова сумата 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2007 г., представляваща неимуществени вреди от проявено бездействие от страна на община Пловдив, изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствени кучета, въпреки наличието на законово изискване за целта. Прието е за доказано, че получените рани по крака на жалбоподателката са вследствие на нахапване от бездомни кучета, което е наложило хирургическа намеса, а настъпилите белези са загрозяващи и че за станалото жалбоподателката не е допринесла, не е станало по нейна воля. При установената причинно-следствена връзка между проявеното бездействие от страна на община Пловдив, изразяващо се в неосъществяване на контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законно изискване за целта и настъпилите вреди, съдът присъдил на жалбоподателката за претърпените неимуществени вреди сумата 1000 лв.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за постановяване на решението необосновано и неправилно. Не бил разпитан свидетел на инцидента, жалбоподателката твърдяла, че е била нахапана и по двата крака, а в мед. удостоверение се сочат рани само по левия й крак, поради което са налице явни противоречия между твърдението й и доказателствата по делото.

Касационната жалба е неоснователна.

По делото е приложено писмо, изходящо от касатора община Пловдив с изх. № 0Ш047574/03.01.2007 г. по повод подадена жалба от Пелтекова за случая. В същото са посочени данни, че в I-во РПУ е бил подаден сигнал до "Общинска охрана" ЕАД за нападната от скитащи кучета жена в района на ул. Скопие, гр. Пловдив в този ден. Това е достатъчно признание за станалия инцидент и обстоятелството, че не е бил разпитан свидетел на случая е без значение. Разпитана колежката на пострадалата, свидетел на получените рани от Пелтекова са описани достатъчно подробно и то в самия ден на инцидента. В исковата молба се твърди за получени нахапвания от глутница бездомни кучета, но конкретно е подчертано ухапванията по левия крак на ищцата. Получените рани на този крак са били хирургически обработени, а е налице и освидетелстването им. За други ухапвания от кучетата безспорно ищцата е преживяла страх, който е в причинна връзка с иска за неимуществени вреди, предявен на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Съдът е обсъдил подробно наличието на проявеното бездействие от страна на община Пловдив, изразяващо се в неосъществяване на контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за целта, съобразно ЗВК и Наредба № 1 за безстопанствените кучета, настъпилите от него вреди и причинно-следствената връзка.

Обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/04.01.2008 г. по адм. д. № 1071/2007 г. на Административен съд гр. Пловдив, 8 състав.

Решението е окончателно.

edoras написа:Попаднах на интересно решение на Административен съд Плевен в противоречие на масово утвърдената практика да не се присъждат разноски по НАХД. Смятам към края на месеца да пробвам как ще работи в АС-Пазарджик. Ще е хубаво повече колеги да се включат в създаването на практика по въпроса, защото личното ми мнение е, че административно-наказващите органи, направо се оливат. Като знаят, че ще гризнат дървото по-задълбочено ще преценяват да пишат ли или не акт.

За малко да забравя - ето го и самото решение - http://www.ac-pleven.org/docs/cases/d2009/17010909.htm

Да ама това решение е постановено ПРЕДИ Тълкувателно Решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. д № 7/2008 г на ВАС

Така като гледам тук-там,тръгнала е практиката по чл.49 ЗЗД.

Само се позачудих между другото,ако така се приема за основателно,какъв ти е проблема направо да си водиш иск с/у съответния АНОрган-в случая естествено ,като Физическото Лице-Иван Иванов Иванов,на осн. чл.45 ЗЗД ???

Съвсем би се извратил закона,но до това се стига така или иначе като резултат от абсурдните действия на онези отгоре,които отричат правото да си ги претендираш в производството с това абсурдно ТР.
Като не дават в производството по НАХД,респ КНАХД,то какъв ти е проблема по ЗОДОВ Там обаче са истинските бисери,че не била намси каква дейност,ами била намси какава...

Въпросът е тогава може ли да бъде осъден Директора на Първо РУП при ОДМВР -гр. Х или Директора на каквото там се сетиш,лично,като ФЛ,на осн. чл.45 ЗЗД? Вместо да чакаш една година и половина да ти платят по ИЛ доброволно?

Не знам само,така,ако го подпукат по-масово, това ми ти физическо лице-АНО,дали няма след три-четири месеца да почне да възразява относно несеквестируемото си имущество ... и вземе да напусне набързо-набързо директорската си позиция и восокия си пост?

П.П. Не че няма да има кандидати за поста,но.. - я си представи,че е някоя длъжност,където може и да подслушваш сегиз-тогиз.. разни хора