neutralen написа:Заявлението няма как да бъде нищожно, то е недопустимо. Но ако се стигне до издаване на Заповед за изпълнение, то тя ще бъде НИЩОЖНА а не недопустима, тъй като извън правораздавателната власт на Районен съд е да разглежда и разрешава дела родово подсъдни на Окръжен съд.
Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на недопустимо заявление, то тя е недопустима, а не нищожна.
Дори си мисля, че ако е нарушена родовата подсъдност и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било разгледано от окръжния съд и той е издал заповедта за изпълнение, а е трябвало да бъде разгледано от районния съд, в нарушение на родовата подсъдност, се прилага правилото на чл. 270, ал. 4 ГПК-заповедта за изпълнение на окръжния съд не може да бъде обезсилена само поради това, че производството е било подсъдно на районния съд. Очевидно няма как да е нищожно едно решение, което не може да бъде обезсилено заради това, че е разгледано от ОС вместо от РС. Съдът следи служебно за нищожността и при всички случаи е длъжен да обезсили решението/заповедта, ако намери, че е нищожна. Не така стои въпросът обаче в хипотезата на чл. 270, ал. 4 ГПК. Очевидно се касае за изключение от правилото за НЕДОПУСТИМОСТ /но не и НИЩОЖНОСТ, за която не може да има никакви изключения/ на съдебните актове, постановени в нарушение на родовата подсъдност.
Все пак правя уговорката, че не съм запознат дали има съдебна практика по въпроса.
neutralen написа:Между другото - споровете за разликата между недопустимост и нищожност по скоро имат теоретичен характер и са без някакво правно значение, дали решението е недопустимо или нищожно.
Всъщност има значение, и то огромно. Самият законодател е въвел разграничението между двата института, хайде да не законодателстваме вместо него. Освен това именно законодателят е предвидил, че нищожните решения подлежат на оспорване по исков ред без ограничение във времето, докато това не важи за недопустимите съдебни актове. Съгласно Определение № 64/23.01.2015 г. по ч.гр.д. № 141/2015 г. на ВКС, IV г.о., искът по чл. 270, ал. 2 ГПК може да се предявява и иск за обявяване на нищожността на други съдебни актове, освен решения, вкл. и заповеди за изпълнение.
neutralen написа:Теоретически нищожните решения за разлика от недопустимите не пораждат никакви правни последици. На практика нещата не стоят така - нищожното решение не е правно нищо и ако не подадеш жалба нищожното решение поражда правни последици като валидно, допустимо и правилно решение. Така че не се хващайте за думите недопустимост и нищожност.
Не е задължително да се подава жалба, правото може да се упражни и чрез възражение - чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК. И то без ограничение във времето.
Iura scripta sunt vigilantibus,non dormientibus