начало
Габриел взе мандата за кабинет след безпрецедентно закъснение, преговорите продължават Габриел взе мандата за кабинет след безпрецедентно закъснение, преговорите продължават

ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Дискусии и предложения по проекти за закони


Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот kalahan2008 » 03 Яну 2018, 12:35

lawchoice написа:Добре е да си припомниш, че се чете се по три начина - първия четеш и не разбираш; втория, четеш и разбираш, третия, четеш и разбираш даже това, което не е написано."

Интересно тогава защо Вие четете закона като Дявола Евангелието...
За мен чл. 633 ГПК и чл. 46 ЕКПЧ имат сходно действие. За Вас не е така, но не става ясно защо. Това е моят прочит "между редовете".
П.П. Когато даваш оценки за "правна несъстоятелност" и "правно творчество", винаги влагаш и лично отношение. И е логично след това да получиш реципрочно такова. Всичко останало е лицемерие.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4168
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот lawchoice » 04 Яну 2018, 02:01

kalahan2008 написа:Интересно тогава защо Вие четете закона като Дявола Евангелието...
За мен чл. 633 ГПК и чл. 46 ЕКПЧ имат сходно действие. За Вас не е така, но не става ясно защо. Това е моят прочит "между редовете".
П.П. Когато даваш оценки за "правна несъстоятелност" и "правно творчество", винаги влагаш и лично отношение. И е логично след това да получиш реципрочно такова. Всичко останало е лицемерие.


Не става въпрос за четене на закона, доколкото такива изменения не са приети. Ние просто разсъждаваме тук във форума. Изразил съм мнението си по поставения от Вас въпрос. Да, вярно е, че това е сторено в едно изречение, а именно, че мястото на решенията на ЕСПЧ е съобразено със статута и правомощията на този съд. Подробни мотиви, в тази насока могат да бъдат изведени след разходка из текстовете на КЗПЧОС и ГПК и след анализ на въпросите - кой, кога и какво може да прави /образно казано/. Моят пост, макар и пестелив на пространни съображения, е израз на придобитите впечатления от поведението ти във форума - на човек, притежаващ качества и стремящ се към задълбочен анализ на поставените пред него въпроси. По какъв начин ще го възприемеш и дали ще се задоволиш с простото отричане на различното от твоето мнение е въпрос на личен избор... Та, в тази връзка, първоначалната ми идея беше не някакво надскачане или конфронтиране, а да ти подхвърля сламка за разсъждения, в различна от възприетата от теб насока.

За какво лично отношение говориш, та ние дори не се познаваме? Употребеният от мен израз "правна несъстотелност" представлява оценка на правната стойност на изразено от теб мнение, а не представлява оценка на твои личностни качества. Искаш или не, по този начин засегна един от големите проблеми на съдебната система, който за жалост не подлежи на нормативна регулация. Ние с теб не се познаваме, но следвайки демонстрирания от теб начин на мислене, ми е интересно да разбера как би реагирал в ситуация, при която се налага да преразгледаш решение на колега, при което да изразиш по-остра позиция относно разбиранията му за прилагането на закона, колега, с който до вчера сте си пили кафето заедно? Замазваш или рискуваш да си развалиш отношенията, заради едно дело? Очаквам искрен отговор!

Още веднъж, бъди здрав и успешна 2018 година!
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 892
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот kalahan2008 » 08 Яну 2018, 00:02

lawchoice написа:Ние с теб не се познаваме, но следвайки демонстрирания от теб начин на мислене, ми е интересно да разбера как би реагирал в ситуация, при която се налага да преразгледаш решение на колега, при което да изразиш по-остра позиция относно разбиранията му за прилагането на закона, колега, с който до вчера сте си пили кафето заедно? Замазваш или рискуваш да си развалиш отношенията, заради едно дело? Очаквам искрен отговор!

За да разбере съдията, че е допуснал грешка, някой трябва да му го каже. Може да си направи заключенията за себе си, може и да прояви инат и да продължи да настоява на своята гледна точка. Този някой, който е призван да му го каже, е най-вече горноинстанционният съд. Страните по презумпция са пристрастни и винаги излагат само едната гледна точка на въпроса. Ако горният съд си замълчи и не посочи на долния съд ясно грешката му, той няма да се научи. А системата няма да се развива и усъвършенства.
Важно е обаче как ще го направи горният съд. Ако не е особено тактичен и дипломатичен, а използва рязък и нервен език, ще "насоли" долния съд хубаво. Ще му каже, че тезите са му „правно несъстоятелни“ и поучително-назидателно ще му даде наставления и тон в живота. Но тогава у долния съд ще остане лошото чувство. В тази връзка се сещам за вица за Моше, който отишъл на гости на Авраам, а една седмица, след като Моше си тръгнал, получил писмо от Авраам, че му изчезнали сребърните лъжички. Моше отрекъл да ги е вземал. След една седмица получил ново писмо от Авраам, че е намерил лъжичките, но лошото чувство към него останало.

Истината може да се каже и по достатъчно дипломатичен начин, без да звучи назидателно и грубо. Това е въпрос на комуникативни умения, с които човек не се ражда, а те се изграждат с опита. Истината трябва да се казва, а не да се премълчава. Важно е обаче как се казва. Дали с назидателен или обиден тон или спокойно и безпристрастно. Важното е да е добре аргументирана и обоснована, а не произволна. Да почива на закона и на правилата на формалната и житейската логика. Ако истината не се казва в очите, се създава чувство за непогрешимост. Което е много опасно, особено за съдебната система.
За мен съществуването на колегиални отношения не може да бъде оправдание за една премълчана истина. Това не е "някакво си дело", а вероятно за страните това дело е нещо много важно. Моите наблюдения са, че страните приемат много присърце делата си. За съдията някакви си 2000 лв., присъдени на "Топлофикация", може да са просто някакви си суми на някой си там анонимен човечец, но за този човек това може да е голям житейски удар. Едно неправилно съдебно решение може да доведе до фалит цяло предприятие. Едно неправилно съдебно решение може да разруши това, което човек е градил с честен труд цял живот. В повечето случаи едно неправилно съдебно решение може да се отрази сериозно на съдбата на някоя от страните и да го срине. Това е нещото, което аз виждам с очите си всеки ден. И това е нещото, което ме огорчава от съдебната система всеки изминал ден - бездушието и апатията у много от съдиите, за които това е просто поредният неприятен ангажимент, просто работа. Бил съм държавен служител и съм го виждал у колегите си. Сега го виждам у съдиите, у ЧСИ, у нотариуси и адвокати. И мен лично това бездушие ме ужасява.
Не знам каква е гледаната точка на съдията, но аз имам много тесен контакт с обикновените хора, които водят дела, и за мен тяхното дело не е "просто едно дело". Съдията (а и адвокатът) според мен носи отговорност, подобна на тази на лекаря, а тя не е никак малка. Който не може да носи на плещите си тази отговорност, той няма място в съдебната система. Ако иска да се занимава с право, може да стане преподавател и да пише научни трудове - там няма контакт с живите хора, а просто с някакви правни абстракции. Аз не бих пренебрегнал отговорността си заради едно кафе с колега. Просто защото има по-важни неща от това. Ако този колега е приятел, ще разбере. Ако ли не е - той не е приятел и не заслужава.
За съжаление не срещам подобен начин на мислене у много хора вече. Всеки гледа себе си и не го интересуват другите.

По отношение на това, което каза, че било хубаво правното творчество, но не трябвало да се прекалява, ще си позволя да цитирам Рей Бредбъри:
В реалния свят има място за всеки и за всяка група от хора, да създават или отменят закони. Но крайчецът на ъгълчето на която и да е от книгите ми или разказите ми или поемите е мястото, където техните права приключват, и влизат в сила териториалните ми императиви. Ако на мормоните не им се нравят пиесите ми, да си напишат техни си пиеси. Ако ирландците ненавиждат дъблинските ми истории, нека си наемат автори по поръчка. Ако учителите и гимназиалните редактори намират изреченията ми несмилаеми за ченетата си с опадали от сладникави глупости зъби, нека си ядат клисавите кейкове, накиснати в слабия чай на собствената им неблагочестива манифактура. Ако интелектуалците чикано (американци от мексикански произход – Б.пр.) ги сърби да пренапишат разказа ми “Чудесният костюм с цвят на сладолед” така, че да се превърне в “Костюм с фасон “зут” (Zoot suit – торбести панталони и сако до коленете – ам.), нека да издърпат колана и смъкнат панталоните си.
Защото, нека погледнем реалността право в очите, отклонението представлява душата на остроумието. Махнете философската съставка от Данте, Милтън или призрака на бащата на Хамлет и в резултат ще получите само оголени кости. На времето Лорън Стърн го е казал:” Отклоненията, без съмнение, това са слънцето на небето, животът, душата на четенето! Махнете ги и на всяка страница ще зацарува ледената вечна зима. Върнете ги на писателя и той ще запристъпва като младоженец, ще приветства всички, ще внася разнообразие и никой няма да губи апетита си.”
Rey Bredbury - Авторско послесловие към изданието “451 градуса по Фаренхайт”, 1979 г.


И да се върнем на повдигнатия въпрос: чл. 46 ЕКПЧ задължава страните, подписали Конвенцията, да предприемат мерки за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Според мен погрешно е да се смята, че това задължение ангажира само органите на изпълнителната власт (по-конкретно в България - Министерството на правосъдието). Това е задължение на всички държавни органи в България, вкл. и на правораздавателните. Според мен това задължение, поето от България с международен договор, който има предимство пред вътрешното право на основание чл. 5, ал. 4 КРБ, ще се изпразни от съдържание и смисъл, ако българските съдилища не са длъжни да се съобразяват с осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4168
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот ivan_lawyer » 08 Яну 2018, 03:46

Много е спорно, доколко е благодат Европейския съюз. Референдум по въпроса няма. Навремето имаше СИВ, един вид - светло бъдеще сме виждали. Малко е ограничена визията и на ЕС, при положение, че има 1 млрд. китайски комунисти, както и много американци и всякакви други, коренно различни като мислене нации, душевности и т.н.

В залите на Градския съд съм виждал как съдията крещи на страната - "Докато в "Държавен вестник" са публикувани български закони, то няма да прилагам донесените от вас конвенции и т.н.".

С две думи - не е понятно какво иска от съда Европейската конвенция. Засега имаме Парламент - Народно събрание, та то определя регулацията.
Смешно е да се позоваваме на Европейско право, когато - още Алеко Константинов е писал "и се загърна в белгийската мантия", когато описва заминаващия в Европа Бай Ганьо, тоест - разбираме за една прекроена от белгийските юристи Търновска Конституция. Значи - по рецепция сме си приели законите от Европа.

Впрочем - рецепцията е почти пълна и ЗЗД и ТЗ и стария и новия и т.н. Наблягам на ЗЗД, и на ЗС, защото са идеални закони - обхващат много добре почти 70 години всекидневието.

Тоест - все едно сме си Европейци.
Не знам какво трябва да се правоприлага от ЕС, при положение, че сме на еднаква мисъл. Тука куца малко тенденцията - всичко готино е ЕС.

Адвокатите не останахме - почти не виждам читави вече - впрочем природата си казва думата и отсява фалша.

Нито адвокатите, нито съдиите се раждат бездушни. Липсва школата и традицията.

Свидетел съм на съдии, които се смеят на задлъжнели абонати на Топлофикация и т.н. Цинизмът е национален спорт. И така нататък.

Това за долния и горния съд - има една практика на командировани съдии, дето докато се аклиматизират и така си се връщат безславно - е тук няма как да проявим мекота - защото изгарят маса процеси. Не един и два.

Но има и родени съдии, напр. Вл. Вълков, Върб. Сучков, Кольо Колев, административни съдии, редица апелативни и т.н., които са петимни за болката и не им се налага да страдат заради апелативната инстанция.

Но не е важна ролята на съдията, по - скоро има диспозитивно начало при делата.

Без адвокат ти е объркана работата.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5208
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот lawchoice » 11 Яну 2018, 00:38

kalahan2008 написа:... Ако горният съд си замълчи и не посочи на долния съд ясно грешката му, той няма да се научи. А системата няма да се развива и усъвършенства.
Важно е обаче как ще го направи горният съд. Ако не е особено тактичен и дипломатичен, а използва рязък и нервен език, ще "насоли" долния съд хубаво. Ще му каже, че тезите са му „правно несъстоятелни“ и поучително-назидателно ще му даде наставления и тон в живота. Но тогава у долния съд ще остане лошото чувство...
Истината може да се каже и по достатъчно дипломатичен начин, без да звучи назидателно и грубо. Това е въпрос на комуникативни умения, с които човек не се ражда, а те се изграждат с опита. Истината трябва да се казва, а не да се премълчава. Важно е обаче как се казва. Дали с назидателен или обиден тон или спокойно и безпристрастно...


Не си посочил в какво се изразява особената тактичност и дипломатичност? Истината обаче е, че при всеки отделен случай подходът е различен /в зависимост от конкретните данни/. При всички положения обаче, не е работа на съдията от долния съд да се изживява като ощипана госпожица, още по-малко, ако критиката към постановения от него акт не е насочена и не съдържа личностни нападки. Системата е устроена именно по този начин - горната инстанция да бъде тази, която да дава наставления и тон в професионалния живот на съдията, и докато той е такъв, трябва да се съобразява с изразеното от нея мнение, включително и ако то е изразено по-остро в някои случаи. Ако липсва чуваемост не бива да се упорства в прилагането на дипломатичен подход и това да бъде за сметка на следващи възложени на съдията производства. Между другото, смятам, че подходът ми по поставения от теб въпрос е годен да удовлетвори претенциите ти за проява на дипломатичност от моя страна, така както си ги заявил тук във форума. Цитираният от теб израз "правна несъстоятелност" е употребен едва във втория ми пост и той изразява мнението ми по повод сравненията, които правиш с практиката на ВКС.

kalahan2008 написа:Това не е "някакво си дело", а вероятно за страните това дело е нещо много важно. В повечето случаи едно неправилно съдебно решение може да се отрази сериозно на съдбата на някоя от страните и да го срине. Това е нещото, което аз виждам с очите си всеки ден. И това е нещото, което ме огорчава от съдебната система всеки изминал ден - бездушието и апатията у много от съдиите, за които това е просто поредният неприятен ангажимент, просто работа. Бил съм държавен служител и съм го виждал у колегите си. Сега го виждам у съдиите, у ЧСИ, у нотариуси и адвокати. И мен лично това бездушие ме ужасява.
Не знам каква е гледаната точка на съдията, но аз имам много тесен контакт с обикновените хора, които водят дела, и за мен тяхното дело не е "просто едно дело". Съдията (а и адвокатът) според мен носи отговорност, подобна на тази на лекаря, а тя не е никак малка. Който не може да носи на плещите си тази отговорност, той няма място в съдебната система. Ако иска да се занимава с право, може да стане преподавател и да пише научни трудове - там няма контакт с живите хора, а просто с някакви правни абстракции. Аз не бих пренебрегнал отговорността си заради едно кафе с колега. Просто защото има по-важни неща от това. Ако този колега е приятел, ще разбере. Ако ли не е - той не е приятел и не заслужава.
За съжаление не срещам подобен начин на мислене у много хора вече. Всеки гледа себе си и не го интересуват другите.


Именно съдиите, приемащи твърде лично нещата, не могат да си обяснят такова поведение. За тях изразеното от горната инстанция по-остро становище по конкретно разгледано от тях дело действително е неразбираемо. Това е така, защото именно те са последователи на разбирането, че става въпрос просто за едно дело. Съдийството е една самотна професия. Бездушието далеч не винаги е равнозначно на безхаберие и/или на безотговорност. Все пак има правила, обезпечаващи основни принципи и начала на процеса, които следва да се съблюдават при разглеждането и решаването на всеки възложен на съдията правен спор. Както е посочил ivan_lawer, обезпечаването на съответствието с действителността на възникналия пред съда спор е основен ангажимент на страните.

Колкото до въпросите относно прилагането на КЗПЧОС и дали решенията на ЕСПЧ биха могли да бъдат основание за допускане на касационно обжалване, вече съм изразил мнението си. Ако имаш желание може да вникнеш в изложеното от мен и сам да откриеш аргументите ми за това. Коментирането на готови тези, закърнява мисловния процес, който следва да има основна роля в дейността на всеки избрал да се развива в областта на правните науки.

За мен съществува по-съществен въпрос, който не е коментиран по темата. А именно, за ползата от въведеното с измененията на ГПК основание за допускане - противоречие с актове на Конституционния съд по поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос /облуславящ изхода на конкретно дело/, с оглед действащата към настоящият момент нормативна уредба.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 892
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот kalahan2008 » 20 Яну 2018, 18:47

Много се чудех дали изобщо да отговарям. Защото едва ли има смисъл. От една страна, нямам никаква лична изгода от това - най-вероятно образът ми ще бъде инкорпориран в когнитивната схема на „ощипаните госпожици“, които "подскачат". Няма смисъл да комуникираш с човек, който вече си е изградил определена нагласа и нито желае да я променя, нито желае да разбере чуждата гледна точка - както е казал Айнщайн, по-лесно е да бъде разбит атомът, отколкото предразсъдъците. Процес на смислена комуникация има само там, където има желание и взаимно уважение. Когато липсват, има просто едно безсмислено вербално самоизтъкване и упражнение по мерене на вербалните умения. Но това не е истинска комуникация, разбирана в смисъл на обмяна на емоции и информация.
В тази връзка звучат странно парадоксално иносказателните алюзии за "закърнялост на мисловния процес", и то от човек, който не разполага със специални знания в областта на когнитивната психология (ако разполагаше с такива, то щеше да си проличи). Няма да се впускам в излишен психоанализ кога един човек вижда у другия "закърнялост" на мисловния процес и дали подобно мнение не манифестира вътрешни несъзнавани автопроекции.
„Когато правото се всели в някого, няма заклинание, способно да го прогони“ (Жан Пол-Сартр, „Погнусата“). В тази връзка мисия невъзможна е да бъде екзорсистицирано самовнушението за собствена значимост, оправдаващо назидателно-поучителния тон и пренасянето му извън реалността на правораздавателната система в измеренията на един публичен интернет форум.
Нека да бъдем наясно - не генерализирам и по никакъв начин не слагам под общ знаменател всички представители на съдебната система. Това би било глупаво и необективно. Обективната истината е, че има има много съдии, които честно и съвестно си гледат работата. И че както всеки човек греши, дори и те понякога грешат. По-скоро говоря за общи тенденции в българското правораздаване, които по мое лично мнение и наблюдение (с което не ангажирам никого) са негативни. С други думи, опитвам се да кажа на глас, че царят е гол. Изразавам лична позиция, тъй като не съм оторизиран от когото и да е било да го правя от негово име.
По мое мнение сякаш има някакъв атавистичен рефлекс на "отдръпване" на част от съдиите от обществото, влизане в ролята на "самотния" и неразбран служител на справедливостта и закона, който си върши работата, но, видите ли, страните и адвокатите им сами са си виновни за загубените дела, защото „обезпечаването на съответствието с действителността на възникналия пред съда спор“ е техен основен ангажимент. Това автоизолиране в професионален (а по-лошото – и в емоционален) план обаче води до капсулиране на комуникацията в системата и "недопускане" на всякаква коригираща информация от вън. Презумира се, че каквото и мнение да идва от „вън“, то няма да бъде обективно, честно и безпристрастно, а по презумпция ще е негативно. Активно се търси подкрепяща вече изградените когнитивни схеми информация и се неглижира тази, която ги компрометира.
От тази гледна точка солипсистичният уклон на „самотния съдия“ е логичен, но като цяло в дългосрочен представлява погрешна професионална стратегия. Както казах, работата на юриста е отговорна, а самоизолацията е израз на точно обратното. Нито съдията, нито адвокатът, нито който и да е друг представител на юридическата професия не идва от друга планета, а живее в реалния свят – този, който е изпълнен с обикновени хора и техните човешки съдби, грижи и тревоги и проблеми, имащи конкретни проекции извън измеренията на нормативната реалност. В тази връзка е добре да се каже, че не само за съдията от долния съд, но и за хората извън съдебната система съдебните решения на горната инстанция често са непонятни. Има достатъчно интелигентни хора, които умеят да вникнат сравнително успешно в дълбините на иносказателно-витиеватия магистратски език, обективиран в съдебните актове. Много хора обаче не разполагат с време и капацитет да вникнат в подводните нормативни концепции, обусловили крайния негативен (за тях) съдебен продукт. С други думи, макар и формално съдебният акт да е призван да елиминира правния спор чрез силата на пресъдено нещо и да направи отношенията между страните безспорни, реално конфликтът не изчезва, а се трансформира и интернализира, връщайки се в реалността под формата на фрустрационно-мотивирана агресия. И това се получава винаги, когато загубилата страна не може да разбере защо правото не е на нейна страна, въпреки че си е мислила в началото, че е (иначе не би започнала правния спор). Оттук съдебният конфликт се елиминира, но само формално, трансформирайки се във враждебност на загубилия спрямо съдебната система. Това не би се случило, ако съдебният акт беше комуникиран по правилния начин със страните, т.е. беше ясно и разбираемо мотивиран в съответствие с доказаните факти по делото и с правилата на формалната и житейската логика. Например ако съдът (случайно или не) пропуска да обсъди всички събрани доказателства, вкл. и тези, на които страните изрично са наблегнали.
Разбира се, не е работа на съдията да обяснява на страните общи принципни положения от правната теория, но вземайки предвид в пълна степен събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи и възражения, съдът би могъл да направи своя съдебен акт по-разбираем, дори и за долния съд. Давайки „тон в професионалния живот“ на долния съд, горният, на принципа „думам ти дъще, сещай се снахо“, съзнателно или не компрометира и адвоката на загубилата страна в очите на неговия клиент. Това създава в голяма степен объркване у загубилия, тъй като е изправен пред трудната задача да реши кой казва истината – съдията или адвокатът. Липсата на специализирани правни знания, които по принцип се усвояват с години теоретична и практическа подготовка и е почти невъзможно да бъдат притежавани от неюристите, прави задачата още по-трудна. Това поражда когнитивен дисонанс у загубилия, доколкото в началото е смятал, че е прав, а в след разрешаване на правния спор се оказало друго.
Разбира се, съдията не го е грижа как адвокатът ще обяснява на клиента си защо е загубено делото. Той си живее на своя самотен магистратски остров и не се натоварва с излишни грижи относно професионалната кариера на един от хилядите адвокати в страната. Топката е в полето на адвоката – да се оправя. Но докато за съдията липсата на доверие в съдебната система не е проблем в професионален (респ. и във финансов) план –той си получава заплатата, дори и когато доверието в съдебната система клони към нула, липсата на доверие е проблем за адвоката на свободна практика, комуто законът забранява да рекламира дейността си и да набира клиенти чрез посредници, а единственият начин да ги набавя е чрез изграждане на доверие и уважение чрез много убеждаване. Съдията може да си позволи да е неубедителен в мотивите си, като единствената евентуална санкция се състои в евентуалната отмяна на неговия акт, но адвокатът не може да си го позволи, защото в противен случай няма да го търсят и наемат, респ. няма да му плащат. Съдията може да си позволи да е самотен в професионален план, но подобен подход би бил пагубен, ако упражняваше свободна професия.
Изглежда последната законодателна промяна в чл. 280 ГПК (за която от тази тема научих, че била с дейното участие на някакви адвокатски кантори, предполагам тези, които подозрително често печелят обществени поръчки за изготвяне на законопроекти) е рефлекс на минимизирането на гаранциите за контрол на съдебните решения чрез касационна проверка. В тежест на страните беше възложено не само да знаят материалния закон (Ignoratio legis neminem excusat), но и и тънкости на процесуалния закон, касаещи основанията за допустимост на касационната жалба, с които дори и професор по граждански процес би се затруднил. И за да не бъда голословен, ще си позволя да цитирам мотивите на едно такова определение, с което не се допуска касационно обжалване:
„Осмият въпрос няма характеристиката на правен, а е твърдение за неправилност на решението, което е касационно основание, а не общо основание /предпоставка/ за допускане на касационно обжалване.“
Така въпросът за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване често опира до разграничение между касационно основание по чл. 281 ГПК и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Разликата между двете групи основания е недокрай изяснена в ТР 1/2010 г. и предоставя на касационния съд значителна свобода на преценката по чл. 288 ГПК. На практика тази преценка е доста субективна, а субективизмът ще се засили още повече с въвеждането на основанието „очевидна неправилност“ на въззивното решение. Където има субективизъм, се отварят вратите на Произвола. И в общественото мнение се затвърждава образа на закона като „врата в полето“ (по Кафка) – някои минават през нея, а други, по-хитрите, я заобикалят. Има конкретни адвокатски кантори, чиято репутация е, че предоставят именно такива „логистични услуги“ . На практика те упражняват нелоялна конкуренция, но липсата на санкция от страна на Държавата срещу подобни практики затвърждава усещането за несправедливост. Логично е, че който иска да спечели делото на всяка цена, ще следва принципа, че целта оправдава средствата.
Въвеждането на противоречието с практиката на СЕС и КС на въззивното решение, като основания за допустимост, по принцип цели разширяване на обхвата на допустимост на касационната проверка по чл. 288 ГПК и даване на по-широк достъп до касация – с каквато страните бяха свикнали по стария ГПК и която им беше отнета в значителна степен с новия ГПК. Тази реакция е в синхрон и с измененията в изпълнителния процес, които коригираха в известна степен залитането в полза на взискателя. Разбира се, че при едно или друго законодателно решение винаги ще има недоволни – или касаторът, или касационният ответник, или касационният съд.
Конституционният съд не е „съд“ в същинския смисъл на думата, а изпълнява по-скоро политически функции. Той не решава конкретни житейски казуси, а основно тълкува конституцията и постановява противоконституционност на оспорените закони, както и съответствието на законите с международните актове, по които България е страна. Тъй като се касае за широк кръг от правомощия на КС, а в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК те не са конкретизирани, използваният от законодателя подход е непрецизен. И все пак трябва да бъде подкрепен, но и коригиран.
Що се отнася до моите критерии за дипломатичност, бих си позволил да цитирам А.П.Чехов – "Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи."
lawchoice написа:Цитираният от теб израз "правна несъстоятелност" е употребен едва във втория ми пост и той изразява мнението ми по повод сравненията, които правиш с практиката на ВКС.

В тази тема до този момент липсва коментар от моя страна на каквато и да е било практика на ВКС. Вероятно се касае за смесване на различни теми, което обяснява скритите препратки извън текстовете в тази тема.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4168
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот lawchoice » 24 Яну 2018, 01:52

kalahan2008 написа:Много се чудех дали изобщо да отговарям. Защото едва ли има смисъл. От една страна, нямам никаква лична изгода от това - най-вероятно образът ми ще бъде инкорпориран в когнитивната схема на „ощипаните госпожици“, които "подскачат". Няма смисъл да комуникираш с човек, който вече си е изградил определена нагласа и нито желае да я променя, нито желае да разбере чуждата гледна точка - както е казал Айнщайн, по-лесно е да бъде разбит атомът, отколкото предразсъдъците. Процес на смислена комуникация има само там, където има желание и взаимно уважение. Когато липсват, има просто едно безсмислено вербално самоизтъкване и упражнение по мерене на вербалните умения. Но това не е истинска комуникация, разбирана в смисъл на обмяна на емоции и информация.
В тази връзка звучат странно парадоксално иносказателните алюзии за "закърнялост на мисловния процес", и то от човек, който не разполага със специални знания в областта на когнитивната психология (ако разполагаше с такива, то щеше да си проличи). Няма да се впускам в излишен психоанализ кога един човек вижда у другия "закърнялост" на мисловния процес и дали подобно мнение не манифестира вътрешни несъзнавани автопроекции.
„Когато правото се всели в някого, няма заклинание, способно да го прогони“ (Жан Пол-Сартр, „Погнусата“). В тази връзка мисия невъзможна е да бъде екзорсистицирано самовнушението за собствена значимост, оправдаващо назидателно-поучителния тон и пренасянето му извън реалността на правораздавателната система в измеренията на един публичен интернет форум.


Отново с рогата напред, така ли? Аз обаче отново няма да се поддам на подобно изкушение, стар съм вече за такива неща. Преглеждайки коментарите ти в темата, по отношение на мен и mi_lena, затвърждаваш у мен впечатлението, че просто търсиш някаква конфронтация между различните гилдии. Преди време, някой беше казал, че е време всеки да се погрижи за своята си къщичка и да я изчисти. Толкова по въпроса.

Колкото до коментарът ми за евентуалното закърняване на мисловния процес, то не е насочено пряко към теб. Върни се прочети постът ми и сам ще разбереш. Не получените в университета знания и механичното им прилагане впоследствие, а задаването на въпроси и самостоятелното търсене на техните отговори е ключът към успеха, респ. развитието в областта на правните науки. В тази връзка и без излишни многословия ще цитирам мисъл на Аристотел: "Познанието започва от почудата".

Успешна 2018 година!

П.П. Ако чрез постовете ми по някакъв начин си се почувствал засегнат, приеми моите извинения, като израз на желание за мирно съществуване тук във форума.

Толкова от мен в тази тема, достатъчно я повредихме.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 892
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот tochotocho » 25 Яну 2018, 22:25

С интерес изчетох постовете. Форума на лекс бг явно е по-изискан, и т.н. от този сега в ДАВОС.
Но малко шега. В близкото минало имаше вестник "Народна младеж " Та там в поредни броеве се дискутираше темата "сексът, това потайно чудо " Четяхме с интерес. И така накрая не се разбра- к,во ще правим, ще се еб... ли или не !
Та и сега сме на подобно положение, някой го наричат ситуация. Имаме ли съд, съдебна система и независима и работеща ли е! Та и тук форумците споделят,че Топлолото е Софийска Топлофикация, съдът е съответно СОФИЙСКИ и всичко е независимо зависимо. Писал съм и търсил Решения, осъдителни спрямо Топлото! Има само отностно погасителна давност. Принципни, с мотиви по възраженията не съм намерил. За съда е необходимо и достатъчно сградата да е топлофицирана и ти да имаш собственост. Съгласно ОУ ЗЕ и т.н. си потребител, клиент.И се пише БЛАНКОВИЯ акт! Смехотворно е подъръка - 30 дни за възражение на публикуваните ОУ. Дори да уцелиш тези 30 дни и к,во- не си съгласен и ще договориш други условия. Забрави. Това си е чиста порнография. Е ако не е моля, посочете потребителя, който е договорил лични условия?
Пиша това защото считам, че има много общо между Топлото, съда и секса. Въпросът кой кого е предрешен Потребителят винали е откъм еб... страна.
tochotocho
Потребител
 
Мнения: 476
Регистриран на: 16 Юни 2013, 22:34

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот kalahan2008 » 12 Фев 2018, 00:53

lawchoice написа:Отново с рогата напред, така ли? Аз обаче отново няма да се поддам на подобно изкушение, стар съм вече за такива неща. Преглеждайки коментарите ти в темата, по отношение на мен и mi_lena, затвърждаваш у мен впечатлението, че просто търсиш някаква конфронтация между различните гилдии.

Не търся конфронтация с никого. Просто съм изморен от ежедневни унижения, обиди, лъжи, надменност, несправедливост, некоректност...от всичко...Както от съдии, така и от адвокати, и ЧСИ...така че няма как да е вярно, че създавам конфронтация между гилдиите - има само една истинска конфронтация и тя е между тези, които имат морал и тези, които нямат. Струва ми се и ми се иска да вярвам, че съм на страната на първите, макар че от ден на ден ми е все по-трудно да видя реално границата между добро и зло в правоприлагането в България /независимо от гилдията/.
Не знам кой сте и не мисля, че е важно. Предполагам, че сте съдия, вероятно от по-висш ранг. Всички тук сме анонимни. Всички сме равни. Поне така аз мисля.
Аз лично просто съм огорчен от много неща, които съм видял в своя юридически стаж. А то не е малко. И рязко контрастира с ценностната ми система. Това огорчение е достигнало такива измерения, че вече не желая да практикувам тази професия. Поне не в България.
Ако съм се държал малко по-грубо и рязко - се извинявам. Нямам лошо отношение към Вас, най-малкото защото не Ви познавам лично. По принцип рядко обръщам внимание какво казват колегите, освен ако не са като ivanov_p, например, който казва доста често неверни неща и подвежда неюристите.
Искрено се надявам и Вие да сте на "светлата страна". Вярвам, че за всеки има и по-висш съд и от най- "върховния" съд. Пожелавам Ви и на Вас 2018 г. да е успешна. За мен лично тя започна много зле.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4168
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот lawchoice » 14 Фев 2018, 00:30

kalahan2008 написа:...
Аз лично просто съм огорчен от много неща, които съм видял в своя юридически стаж. А то не е малко. И рязко контрастира с ценностната ми система. Това огорчение е достигнало такива измерения, че вече не желая да практикувам тази професия. Поне не в България.
Ако съм се държал малко по-грубо и рязко - се извинявам. Нямам лошо отношение към Вас, най-малкото защото не Ви познавам лично. По принцип рядко обръщам внимание какво казват колегите, освен ако не са като ivanov_p, например, който казва доста често неверни неща и подвежда неюристите.
Искрено се надявам и Вие да сте на "светлата страна". Вярвам, че за всеки има и по-висш съд и от най- "върховния" съд. Пожелавам Ви и на Вас 2018 г. да е успешна. За мен лично тя започна много зле.


Няма място за отказване, продължаваш напред и така /step by step/.
Бъди здрав!
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 892
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот svettoslav » 14 Фев 2018, 13:31

kalahan2008 написа: най-вероятно образът ми ще бъде инкорпориран в когнитивната схема.....

Когато липсват, има просто едно безсмислено вербално самоизтъкване....

който не разполага със специални знания в областта на когнитивната психология

Няма да се впускам в излишен психоанализ


не манифестира вътрешни несъзнавани автопроекции.
...В тази връзка мисия невъзможна е да бъде екзорсистицирано самовнушението.....


По мое мнение сякаш има някакъв атавистичен рефлекс на

.....автоизолиране в професионален.......

капсулиране на комуникацията.....когнитивни схеми информация и се неглижира...

От тази гледна точка солипсистичният уклон на..... конкретни проекции извън измеренията на нормативната реалност....

.... достатъчно интелигентни хора, които умеят да вникнат сравнително успешно в дълбините на иносказателно-витиеватия....

.....в подводните нормативни концепции.......

а се трансформира и интернализира, връщайки се в реалността под формата на фрустрационно-мотивирана агресия.....

Това поражда когнитивен дисонанс у ......


.... е рефлекс на минимизирането на гаранциите за контрол на съдебните решения ....

В тежест на страните беше възложено не само да знаят материалния закон (Ignoratio legis neminem excusat), но и и тънкости на процесуалния закон.......


Що се отнася до моите критерии за дипломатичност, бих си позволил да цитирам А.П.Чехов....


:lol: :lol: :lol:
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот svettoslav » 14 Фев 2018, 13:34

viewtopic.php?f=5&t=23443&p=168663&hilit=%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82#p168663

Като чета поста на Калаханския, че се сетих за т.6 от тази тази тема. :lol:


Нищо лично.

Пък и като цяло мнението съответствува на вътрешните ми когнитивно-психотропни обзерстанциално-обтурационни вълнения и контрибуции :lol: :lol: :lol:
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот gridiron » 16 Фев 2018, 15:39

kalahan 2008 написа:
Предполагам, че сте съдия, вероятно от по-висш ранг. Всички тук сме анонимни. Всички сме равни. Поне така аз мисля.


Нека да каже заплатата си ,а ние ще определим от какъв ранг съдия

Макар и да е анонимен ,както и другите прокурори/ съдии , които слухтят тук в форума са в обковите на диктатурата , бандитската система .т.е .не са свободни хора в мислене и поведение .на мене винаги ми е било интересно дали секса при тях е също в някакви рамки ,нещо като под диктовка

Не сме равни !Аз положението в бг -гетото го оприличавам като Сирия Ислямска държава си има своя държава на територията на Сирия, а другите са в изгнание в собствената си страна

Става ме равни когато започват да ги избиват имам на предвид шефа на млякото, който като влизал в местният ГДБОП ,към него се обръщали на "шефе "Юристи пък казват че съвсем не е бил Светец както го описват ,отвсякъде погледнато е бил мутра
gridiron
Потребител
 
Мнения: 290
Регистриран на: 10 Ное 2013, 21:28

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот lawchoice » 17 Фев 2018, 00:31

gridiron написа:kalahan 2008 написа:
Предполагам, че сте съдия, вероятно от по-висш ранг. Всички тук сме анонимни. Всички сме равни. Поне така аз мисля.


Нека да каже заплатата си ,а ние ще определим от какъв ранг съдия

Макар и да е анонимен ,както и другите прокурори/ съдии , които слухтят тук в форума са в обковите на диктатурата , бандитската система .т.е .не са свободни хора в мислене и поведение .на мене винаги ми е било интересно дали секса при тях е също в някакви рамки ,нещо като под диктовка

Не сме равни !Аз положението в бг -гетото го оприличавам като Сирия Ислямска държава си има своя държава на територията на Сирия, а другите са в изгнание в собствената си страна

Става ме равни когато започват да ги избиват имам на предвид шефа на млякото, който като влизал в местният ГДБОП ,към него се обръщали на "шефе "Юристи пък казват че съвсем не е бил Светец както го описват ,отвсякъде погледнато е бил мутра


gridiron,
"Тези, които не разбират мълчанието ви, вероятно няма да разберат и думите ви.", но да опитам още веднъж:

Толкова си ми сладък, че ако не бях мъж, щях да те изпапкам целия...

Бил недоволен от положението в Р.България... Еми, има едно лекарство затова - всеки да се занимава с това, от което разбира...
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 892
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот gridiron » 18 Фев 2018, 14:08

lawchoice написа:
Бил недоволен от положението в Р.България... Еми, има едно лекарство затова - всеки да се занимава с това, от което разбира

Здравей, не възразявам
Въпрос: Кой води съдебния процес ,адвокатите или съдията? Защото винаги прехвърлят вината на бития "безобразно е водено делото" Адвоквта и съдията го карат като в поговорката "Ни лук яли, ни мирисали",само парите прибрали.
gridiron
Потребител
 
Мнения: 290
Регистриран на: 10 Ное 2013, 21:28

Re: ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

Мнениеот kalahan2008 » 19 Фев 2018, 00:32

Moral behavior in animals (English only).
Empathy, cooperation, fairness and reciprocity - caring about the well-being of others seems like a very human trait. But Frans de Waal shares some surprising videos of behavioral tests, on primates and other mammals, that show how many of these moral traits all of us share.
https://www.youtube.com/watch?v=GcJxRqTs5nk&feature=share
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4168
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Предишна

Назад към Обсъждане на законопроекти


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


cron