forum.lex.bg

Въпроса, който зададох е за знаещите. Принципът - "Това, което аз не знам не съществува" е оправдание за незнанието. Изпълнителното производство е описано в учебниците, обърнете внимание на обективно и субективно съединяване на изпълнителни дела и предполагам ще разберете, че може да се образува изп.дело без да има ИЛ за съответното вземане, тъй като длъжника е един и същ - т.нар. субективно съединяване на изпълнителни дела.
Та въпроса, който зададох е - Как да се защитава длъжника, респективно така наречените "трети лица" при посочените от мен хипотези.
Помислете преди да отговорите.

neutralen написа: Изпълнителното производство е описано в учебниците, обърнете внимание на обективно и субективно съединяване на изпълнителни дела и предполагам ще разберете, че може да се образува изп.дело без да има ИЛ за съответното вземане, тъй като длъжника е един и същ - т.нар. субективно съединяване на изпълнителни дела.

Колега "супер знаещ",
ще ти го обясня на популярен език:
1.Изпълнителното производство се започва, развива, спира и прекратява по правилата разписани в ГПК, а не по правилата описани в учебниците;
2.Бъркаш ИЛ с изпълнителен способ;
3.Ще умра от смях!!!
4.Ако имаш диплома за юрист - веднага си искай семестриалните такси обратно!!!

Хем не знае, хем се блещи.
Гледайте само какви глупости пише този юзър - изпълнителното производство се развивало по правилата на ГПК. Видно е че въпроса, който зададох се отнася за случаите, когато изпълнителното производство се образува и развива в нарушение на правилата на ГПК - образува се изп.производство без да има ИЛ, без на длъжника да се връчва ПДИ, ЗНИ и ИЛ, или в нарушение на чл.429, ал.3 от ГПК.
Поставям на обсъждане този проблем, щото не става въпрос за изолирани случаи, а за масово образуване и водене на изп.дела в нарушение на цитираните във въпроса разпоредби от ГПК.

neutralen написа:Какво правим, когато СИ/ЧСИ предприеме изпълнителни действия в нарушение на чл.426, ал.1 ГПК - без да има ИЛ, респективно, без да изпълни задълженията си по чл.428, ал.1 ГПК - без да връчи ПДИ, ЗНИ(чл.418,ал.5 ГПК) и ИЛ, или в нарушение на чл.429,ал.3 ГПК.

Иск за вреди - 441 ГПК, 79 ЗЧСИ, 45 ЗЗД.

Ако не можеш да се защитиш преди СИ/ЧСИ да ти продаде имота, каква е ползата после да водиш иск за вреди. И тези производства за вреди не са безплатни и не всеки може да си ги позволи. Не това е отговора. Първата стъпка в защитата е да установиш, че СИ/ЧСИ е образувал изп.производство за съответното вземане, без да има ИЛ, което е и причина да не ти праща ПДИ, ЗНИ и ИЛ. Как се образува изп.производство без да има ИЛ - срещу длъжника има образувано изп.производство за някакво вземане. След това взискателя прави искане до СИ да предприеме изп.действия срещу длъжника за друго вземане, възникнало на друго правно основание без да си е извадил ИЛ за второто вземане. Тоест нещата здависят от правното основание за съответното вземане. На същото основание на което е възникнало вземането следва да съответства и издадения в полза на взискателя ИЛ.

Аз не съм чувал за такива масови дела! ИД без изпълнителен лист или друго основание не може да се образува и какви ще са последиците да мислят теоретиците. Без ИЛ, но с удостоверение издадено от СИ, може да се присъединиш към друго ИД, като образуваното с ИЛ си виси. Вероятно питаш какво би станало, ако при един ИЛ е образувано дело и в същото време са издадени удостоверения за присъединяване към други дела, което е довело до събиране суми, надхвърлящи задължението, като в същото време длъжникът не е получил ПДИ от всички СИ, както и от всеки взискател при отделните СИ (те ги пращат общо)? На такъв въпрос бих отговорил, че взискателите са си получили парите, а длъжникът да тръгва по адвокати, съдилища, после при СИ да си връща взетото, така както са го търсили от него, а той се е крил и въртял номера с мисълта, че е по-хитър от всички.

Няма от къде да чуеш за за такива дела, щото тези ЧСИ които вършат това, не само че не се хвалят, но гледат никой да не разбере какво правят. Става въпрос за умишлено нарушение на чл.426, ал1 от ГПК - предприемане на изп.действния без ИЛ за съответното вземане. По горе обясних схемата по която се действа. Както и да е. Всеки да се оправя както може. Очевидно адвокатите се интересуват само от хонорара, но не и от защитата на лицата, които са ги наели.

neutralen написа:Първата стъпка в защитата е да установиш, че СИ/ЧСИ е образувал изп.производство за съответното вземане, без да има ИЛ, което е и причина да не ти праща ПДИ, ЗНИ и ИЛ.

Аз нещо не можах да разбера - как точно "установяваш", че "СИ/ЧСИ е образувал изп.производство за съответното вземане, без да има ИЛ"? С установителен иск ли, с някакви писмени доказателства ли...? Кой го установява? И дали има някаква правна стойност това "установяване"?
Точно това е най-правилният отговор - с иск за вреди. Аз така бих подходил. И какво като нямаш пари за такси - има си начин по ГПК съдът да те освободи от плащане на такси.
Другият способ е да обжалваш действията на СИ в качеството ти на трето лице, т.е. да твърдиш, че не си длъжник, но въпреки това СИ е насочил изпълнението срещу твоя имущество. Но за целта трябва да убедиш съда, че не си длъжник, а тук лесно съдът ще ти каже - води си отрицателно-установителен иск.
Всъщност това е третият начин - с отрицателно-установителен иск и обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. И тъй като няма СПН, ги няма ограниченията по 439 ГПК (за нововъзникнали факти и обстоятелства).

Установяването става като видиш в изп. дело на какво основание е издаден ИЛ въз основа на който е образувано изп.дело и установиш, че се извършват изп.действия не само за това вземане за което е ИЛ а И за друго вземане, на друго правно основание за което следва да се извади друг ИЛ на съответното основание. Примерно - ИЛ въз основа на което е образувано изп. дело е издаден по реда на чл.417, т. 2 от ГПК а се извършват изп.действия и за друго вземане за което следва да се извади ИЛ по реда на чл.417, т.3 от ГПК, на основание чл.173, ал.3 от ЗЗД. Понеже длъжника е един и същ не се обръща внимание, че за другото вземане няма ИЛ. А при другото вземане изпълнението се насочва обикновено срещу ипотекарни длъжници, които са купили имоти с ипотеки от длъжника.Обикновено става въпрос за множество ипотеки, от което следва че Взисателя следва да си извади множество ИЛ срещу длъжника, а не срещу третите задължени лица(ипотекарните длъжници). От там идват и множеството изп.производства без ИЛ, които са обединени в едно изп.дело(субективно съединяване на изп.производства). В тези случаи, когато ЧСИ не връчи на длъжника и на третите задължени лица ПДИ, ЗНИ и ИЛ въз основа на които е образувано изп.дело, той им прегражда пътя за защита - упражняване на правата им по чл.151 от ЗЗД и по чл.414 от ГПК.
Втората стъпка е да установите дали се касае за грешка на ЧСИ, или става въпрос за умишлено нарушение на чл.426, ал.1 от ГПК. И т.н.

Разбрах къде ти е болката
Имаш няколко ипотеки върху един имот в полза на една и съща банка, един и същи длъжник, едни и същи ипотекарни длъжници, но банката си е изкарала ИЛ само за вземането по едната ипотека.
Няма нарушение тук - банката е присъединен по право кредитор и за вземанията по другите ипотеки, нищо, че няма ИЛ - основанието е чл. 459, ал. 2 ГПК.
Някои банки наистина така правят, за да спестят такси. Но ЧСИ трябва да им задели сумите по ипотеките, нищо, че няма ИЛ - когато банката си извади ИЛ и за другите ипотеки, ЧСИ ще им ги преведе.
А на ипотекарните длъжници се изпраща ПДИ, но малко ЧСИ го знаят това - РЕШЕНИЕ № 775 ОТ 14.04.1956 Г. ПО ГР. Д. № 1105/1956 Г., IV ГР. О. НА ВС.
Проблемът тук е друг - че обикновено с няколко поредни ипотеки се рефинансира един и същи дълг, но просто банката не си заличава старите ипотеки. Това е особено характерно за банката на народа - Банка ДСК. Е, тук защитата на длъжника е чак при разпределението на сумите - жалба срещу разпределението, това е защитата. И за по-сигурно - тъй като не се знае какво ще измисли съдията, който гледа жалбата - иск за заличаване на ипотеката. Или отрицателно-установителен иск.
Аз бих водил последния иск, за да натоваря банката с разноски и другия път да знае да си заличава ипотеките навреме

neutralen написа:Хем не знае, хем се блещи.
Гледайте само какви глупости пише този юзър - изпълнителното производство се развивало по правилата на ГПК. Видно е че въпроса, който зададох се отнася за случаите, когато изпълнителното производство се образува и развива в нарушение на правилата на ГПК - образува се изп.производство без да има ИЛ, без на длъжника да се връчва ПДИ, ЗНИ и ИЛ, или в нарушение на чл.429, ал.3 от ГПК.
Поставям на обсъждане този проблем, щото не става въпрос за изолирани случаи, а за масово образуване и водене на изп.дела в нарушение на цитираните във въпроса разпоредби от ГПК.

Юзъре,
как точно си представяш, който и да е СИ, независимо дали Д или Ч да образува ИП без да е налице изпълнително основание?
Това с ипотеките е една огромна смешка, защото ипотекарният кредитор ще поиска да му се издаде ИЛ по последната вписана ипотека на този един и същ имот ако има рефинансиране и кредиторът и длъжникът са едни и същи. Щото нали се сещаш, че рефинансирането обикновено влече след себе си по-голям дълг.
Кредиторът трябва да е абсолютен ............., да не казвам като кой, за да поиска издаване на ИЛ за предходна по ред ипотека и за по-малък дълг... хахахахахаха
Но съм сигурен, че съдията по вписванията ще забележи, че старата ипотека върху имота не е заличена и ще обърне внимание като на кредитора, така и на длъжника.
Да не говорим, че разпореждане с имот е невъзможна дори само да има вписана искова молба относно такъв имот, какво да кажем за вписана ипотека - та това е отговорът на великият ти въпрос.

И така нататък.

Само да си знаеш, че без ИЛ няма да ти се получи.
Най-много силно да развеселиш СИ-то.
Мен ме развесели яко.

Няма причина страните да са едни и същи за да се включи и ипотекарния кредитор, който няма ИЛ и дори не е мислил да го вади. Взискателят прави възбрана и пуска молба за опис на ипотекирания имот, защото длъжника отговаря с цялото си имущество. ЧСИ спазва закона и съобщава на ипотекарния кредитор или кредитори и те се присъединяват към делото не по ИЛ, а по ипотека. Иначе ипотеките нямаше да струват две пари. Нещо повече, първо се плаща на тях, по реда им, а каквото остане на тези по опашката. Длъжникът няма как да не знае, защото съобщението за опис му се изпраща, а мигът в който същото постъпи в банката тя го намира и с люти попържни му казва да си оправи сметките в даден срок или обявява кредитът за предсрочно изискуем.

Не си разбрал. Просто чети внимателно какво съм написал - ИЛ е на основание чл.417, т.2 от ГПК - по извлечение от сметки, а не въз основа на вписана ипотека(чл.417, т.3 от ГПК). Нямаме няколко ипотеки върху един имот, а множество ипотеки върху различни имоти, като всяка ипотека обезпечава различно по размер вземане(чл.170 ЗЗД), като сбора от всички ипотеки обезпечава сумата по кредита. Ипотечния догвор е сключен от длъжника, а не от ипотекарните длъжници, поради което не са налице основанията по чл.429, ал.3 от ГПК. За да търси вземането си по вписаните ипотеки, банката следва да си вади ИЛ срещу длъжника за всеки имот който е продаден на трето лице(ипотекарен длъжник), а това означава множество ИЛ. Длъжника и ипотекарните длъжници са обикновени другари(чл.216, ал.1 от ГПК) в изпълнителното производство, поради което ЧСИ е длъжен(чл.428, ал.1 от ГПК) да праща ПДИ, ЗНИ и ИЛ на всеки от тях, за да могат те да упражнят правата си по чл.151 от ЗЗД и чл.414 от ГПК. В същия смисъл цитираното от теб Решение № 775/56 г на ВС.
Както обобщение - има образувано изпълнително дело с ИЛ по извлечение от сметки, по което освен спрямо длъжника започват да се извършват изпълнителни действия и спрямо ипотекарни длъжници, без да има издаден ИЛ за която и да е било ипотека- субективно съединяване на множество изпълнителни производства без ИЛ
Що се отнася до причината поради която банките не си вадят ИЛ срещу ипотекарните длъжници, това не е спестяване на разноски, а това че при такъв ИЛ, ЧСИ е длъжен да изпрати ПДИ ЗНИ и ИЛ въз основа на които ипотекарния длъжник може да направи възражение по чл.414 от ГПК, което е единствения легален способ за защита.(чл.151 от ЗЗД). Обикновено ипотекарните длъжници нямат задължения тъй като ипотеките са платени от длъжника, но банката е отказала да ги заличи. Това се установява в производството по чл.422 от ГПК, ако банката предяви такъв иск.

Аз не искам да чета внимателно, а да чета ясно написани неща. Иван е извадил срещу Стоян ИЛ, по който е образувал ИД при ЧСИ. Иван е ипотекарен длъжник относно апартамент при банка ....... и т.н.
Четете мотивите на съдилищата и се старайте да пишете като тях за да ви се разбира и най-вече конкретно.
Това време дето ще се мъча да вниквам в нещо го посвещавам на обърканите и несвързани писания на клиентите, но от там вадя пари.

Това което съм написал е адресирано до kalahan 2008, който ще разбере за какво става дума, а не до теб ivanov_p. Нямам намерение да те агитирам. В случая става въпрос за реални казуси/дела.

neutralen написа:Ипотечния догвор е сключен от длъжника, а не от ипотекарните длъжници, поради което не са налице основанията по чл.429, ал.3 от ГПК. За да търси вземането си по вписаните ипотеки, банката следва да си вади ИЛ срещу длъжника за всеки имот който е продаден на трето лице(ипотекарен длъжник), а това означава множество ИЛ.

Към момента на учредяване на ипотеката имотите чия собственост са били - на длъжника или на "ипотекарните длъжници"?
Защото ипотекарни длъжници са само тези, които са учредили ипотека за обезпечаване на чужд дълг. Ако се касае за случая, когато длъжникът след учредяване на ипотеката е прехвърлил ипотекираните имоти на трети лица, те не са ипотекарни длъжници, макар и да са в същото процесуално положение - чл. 155 ЗЗД.
На мен все още не ми е напълно ясен казусът. Има два варианта, посочи кой е верният:
1. В ипотеката е записано, че трети лица (ипотекарни длъжници) учредяват ипотека върху собствените си имоти в полза на кредитополучателя (длъжник), но всъщност не са я подписали. Ако това е така, значи ипотеката е недействителна - чл. 167, ал. 2 ЗЗД. Ипотекарният длъжник трябва да води иск за обявяване на недействителността на ипотеката.
2. Ипотеката е учредена от кредитополучателя (длъжник), но впоследствие той е прехвърлил имота на трето лице.
Буквално прочетен чл. 429, ал. 3 ГПК не дава право на кредитора да насочи изпълнението срещу лице, което е придобило имота от длъжника след учредяване на ипотеката, тъй като в закона пише "третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга".
Има обаче няколко аргумента против такова становище:
1. Ипотекарният длъжник (" третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга") и лицето, което е придобило имота след ипотеката, са в едно и също положение. Аргумент в тази насока е именно чл. 155, ал. 2 ЗЗД.
2. Кредиторът може да иска публична продан на имота, независимо кой е собственик - чл. 150, ал. 1 ЗЗД.

Тук въпросът е: дали вземането по заповедта за изпълнение е същото, което е обезпечено с ипотеките. Важно е как банката е заявила вземането си в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. какво е посочено в тази заповед. Ако в заповедта за изпълнение не пише конкретният договор за банков кредит, от който произтича вземането, наистина може да се спори дали ипотеката обезпечава точно това вземане.
Ако обаче го пише, съмнение няма - в ипотеката задължително е посочен договорът за банков кредит.
При всички положения обаче банката е присъединен по право кредитор на основание чл. 459, ал. 2 ГПК.
Аз така разбрах казуса.
В изпълнителното производство няма "необходими другари", това е фигура само в исковото производство.

Аз ще помоля който разбере написаното да го обясни и на мен защото очевидно не съм попадал на законите, по които се е развивало действието.
ИЛ не се вади върху ипотека, нито има нещо общо с нея. ИЛ се вади за неизплатена част от кредита при просрочие В конкретния пример е изваден върху сметки и извлечения, докато ипотеката е обезпечение.

ИЛ се вади срещу длъжника и ипотекарните длъжници, собственици на заложените имоти.
Третите лица, купили имот с тежест, ипотека учредена от собственика-кредитополучател в полза на банката, не са ипотекарни длъжници.

Без значение колко са имотите и ипотеките те обезпечават един кредит и е достатъчен един ИЛ за да се насочи изпълнението срещу всички ипотекирани имоти. Защитата при едновременна продажба ще е "прекомерност".

Въпросите, касаещи съдебните изпълнители, очевидно са:

Трябва ли СИ да изпрати ПДИ на новите собственици на ипотекираните от длъжникът имоти, наричани в наказателното право "съучастници в опит за банкова измама"?
Според мен не трябва. Утре ще попитам и съдия изпълнител, но много ще се изненадам ако трябва да изпраща.

СИ трябва ли да изпрати съобщение на третите лица за описа?
Да, трябва!

Чл. 429, ал 3 от ГПК няма отношение в случая, ипотеката следва имота и купувачите търпят последиците й. Само това оставаше, някой да си продаде ипотекирания апартамент на баджанака и кредитора да не може да го ползва за обезпечение.

Благодаря за мненията. Наистина има много спорни становища, особено по отношение на правата на приобретателите на ипотекирани имоти. Какви са те всъщност в изп.производство - дали са страна, или трети лица и ако са страна, какви са правата им. Следва ли ЧСИ да им изпраща ПДИ, ЗНИ и ИЛ.
Също така заслужава внимание и въпроса - кой е "ипотекарен длъжник". Защо някои считат че приобретателите на ипотекирани имоти не са ипотекарни длъжници. Според мен всеки собственик на имот върху който има учредена ипотека е ипотекарен длъжник. Давам примери - Когато едно лице тегли кредит, който обезпечава с ипотека върху собствен имот, какъв е - само длъжник, или едновременно и ипотекарен длъжник. Когато това същото лице тегли кредит, който се обезпечава с ипотека върху имот на трето лице, кой е ипотекарния длъжник - получателя на кредита или третото лице, ипотекирало имота си в полза на длъжника. Когато в първия от посочените случаи, длъжника по кредита продаде ипотекирания имот на трето лице, кой е ипотекарния длъжник - получателя на кредита, или приобретателя на ипотекирания имот. Вижда се че общото и в трите случая е правото на собственост.Както е известно - ипотеката следва имота, поради което нелогично е собственика на имота да не е страна в изпълнителното производство с произтичащите от това последствия.

neutralen написа:Благодаря за мненията. Наистина има много спорни становища, особено по отношение на правата на приобретателите на ипотекирани имоти. Какви са те всъщност в изп.производство - дали са страна, или трети лица и ако са страна, какви са правата им. Следва ли ЧСИ да им изпраща ПДИ, ЗНИ и ИЛ.
Също така заслужава внимание и въпроса - кой е "ипотекарен длъжник". Защо някои считат че приобретателите на ипотекирани имоти не са ипотекарни длъжници. Според мен всеки собственик на имот върху който има учредена ипотека е ипотекарен длъжник. Давам примери - Когато едно лице тегли кредит, който обезпечава с ипотека върху собствен имот, какъв е - само длъжник, или едновременно и ипотекарен длъжник. Когато това същото лице тегли кредит, който се обезпечава с ипотека върху имот на трето лице, кой е ипотекарния длъжник - получателя на кредита или третото лице, ипотекирало имота си в полза на длъжника. Когато в първия от посочените случаи, длъжника по кредита продаде ипотекирания имот на трето лице, кой е ипотекарния длъжник - получателя на кретита, или приобретателя на ипотекирания имот. Вижда се че общото и в трите случая е правото на собственост.Както е известно - ипотеката следва имота, поради което нелогично е собственика на имота да не е страна в изпълнителното производство с произтичащите от това последствия.

Най-много ми хареса частта, в която "...длъжника по кредита продаде ипотекирания имот на трето лице...".
Точно тук се просълзих...от смях де...
Явно не е ясно как института на ипотеката защитава кредитора.
Но това е по-малката беда!
Големите беди са:
1.Не е ясно какъв е редът за учредяване на ипотека - законова и договорна.
2.Не е ясно какъв е редът за разпореждане и в частност продажбата на имот.
3.За дейността на службата по вписванията изобщо няма да говоря...

неутрален към какво?
може би към познанието...

И все пак да обясня на популярен език, че продажбата на имот не е като да продаваш Фафли или на дядо си мАтора в село Кривуново и селския кмет да изповяда сделката.

И в заключение: Стига с това ЧСИ!!! Все още има ДСИ!!! Пфууу...

И все пак успех!

crossbike, кое е "смешното" в това че "... длъжника по кредита продаде имота на трето лице..." ? Длъжника е строителен предприемач, който е продал(с нотариални актове) над 150 апартамента заедно с учредените върху тях ипотеки, служещи за обезпечение на дадения му от банката инвестиционен банков кредит на стойност няколко милиона лева.
Та въпроса ми е - какво имаш предвид, че ти е смешно. Според теб - няма право да ги продава, или че продажбите са недействителни, понеже върху имотите има ипотеки. Нали длъжника за да си върне кредита трябва да продаде построените от него жилища. Защо ги продава с ипотеките и защо банката не заличава ипотеките след като длъжника 3 години след продажбата на жилищата погасява кредита са други въпроси, които пряко не касаят темата.
И на края - знам, че има и ДСИ, но изп.производство срещу длъжника, в конкретния случай се води от ЧСИ.
Нещо друго да не ти е ясно http://kiss13.net/video/40-cis-13/3894------nqq--.html