начало

Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1 Прокурорската колегия ще подбира европейските делегирани прокурори, а те ще са независими от обвинител №1

ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – МОЛЯ МНЕНИЯ

Дискусии и предложения по проекти за закони


ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – МОЛЯ МНЕНИЯ

Мнениеот justus » 01 Мар 2006, 07:05

:idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea:
Депозирано на заседание на Работна гру-па 23 МИЕ, проведено на 25.10.2005г.


СТАНОВИЩЕ
на БЪЛГАРСКИ ФИНАНСОВ ФОРУМ
по законопроект за потребителския кредит,
предложен от Министерство на икономиката
пред работна група 23
подкрепено от
Антикорупционно НГО ОБЩЕСТВЕН БАРОМЕТЪР– гр. Сливен


Предвид незадоволителното състояние и качество на услугите на българския финансов пазар, на който потребителите на финансови (и най–вече банкови) услуги като цяло (в това число и на потребителски кредити), на практика са лишени от ефективна защита и са подложени на многогодишни системни нарушения на действащото към момента законодателство, тъй като представител на БФФ бе поканен на заседание на Работна група 23 по–късно от представителите на заинтересованите институции – едва на срещата, проведена на 09.09.2005 г., поради което не се дава възможност за участие в цялостното изготвяне на качествен законопроект, а се пoдлагат за обсъждане единствено детайли от двата вече представени законопроекта, изготвени от МИЕ и БНБ , доколкото същите влизат в колизия с философията, общата визия и стратегия, приети с Решението от Срещата в Маастрихт през 1991 г. и касаещите сферата Директиви на ЕО, и дори са в противоречие с някои конкретни текстове от тези документи, представяме следните принципни възражения, предложения и бележки:
I. По обхвата и приложното поле на Закона:
По същество предлаганите в проектите (озаглавени “Закон за потребителския кредит”) разпоредби съставляват нормативни правила, уреждащи най–вече правата и защитата на потребителите на финансовите услуги, предлагани на българския пазар, като е очевиден стремежът да бъдат изпълнени условията, налагани в тази връзка от ЕС по повод бъдещото членство на България в него.
Доколкото обаче се прилага изключително стеснителен подход както по отношение на субектите, така и по отношение на предоставяните услуги, считаме, че необосновано и некоректно е за пореден път (явно по българска традиция) да се въвеждат набързо съставени правила, с които само частично се регулира царящия в сферата хаос, при стеснително прилагане буквата на Директивите на ЕС, като се игнорира духа им, само и единствено с цел отчитане изпълнение на поставените пред България изисквания.
В случай, че се наложи и се приеме един от двата законопроекта, на практика ще е налице познатия и към момента ефект на празнота в правото, постигнат при предходното обсъждане на действащия към момента ЗЗППТ, при което с мотив, че поради спецификата на материята–финансовата сфера, ще бъде изготвен и приет отделен Закон за защита на потребителите на финансови услуги и продукти, с разпоредбата на §2 ПЗРЗППТ вр.ЗБ, тази сфера изрично е изключена от приложното поле на закона. В резултат, въпреки наличието на общи разпоредби в други закони (напр. ЗЗД, ЗБ и ЗБНБ), от които обаче трудно, и само по аналогия и чрез тълкуване могат да се извлекат правила, приложими към защита на потребителите финансовата сфера, дори и след приемането през 1999г. на ЗЗППТ е налице систематично, целенасочено и безпардонно нарушаване на правата на тези субекти от страна на предоставящите тези услуги лица и организации, при липса на конкретни, ясни и безкомпромисни правила и начини на защита.
Подобна линия игнорира реалните нарушения на правата на потребителите на банкови услуги у нас, като се стреми да ограничи действието на ЗПК до много малък процент от финансовите услуги( в частност– част от кредитната дейност), оставяйки огромната част от банковите услуги в съществуващата безконтролна, корупционна среда.Като отново се приема частичен закон само за един от финансовите продукти – потребителския кредит, който съставлява само един сегмент от пазара, и само по отношение на част от потребителите–ФЛ, de facto се запазва съществуващото статукво по отношение на всички останали, които съставляват много по–голямата и важна част. Очевидно е невъзможно (а и безсмислено) приемане на отделни закони за всеки от тях.
Нещо повече– с Директивите на ЕС възможност за цялостно регулиране и защита на правата на потребителите на пълния набор банкови услуги не само не са изрично изключени, а напротив– в чл.6 от Директива 87/102 ЕС са налице изрични указания за необходимостта от такива.
Като имаме предвид развитието в сектора и постоянното нарастване броя на предлаганите услуги, игнорирането на залегналите в чл.6 от Директивата ЕС постановки намираме не просто за несериозно, но с цел запазване на статуквото, ползващо търговците на финансови продукти в ущърб на потребителите.
Ето защо, предвид юридически общата валидност и относимостта на повечето от постановките в предлагания от МИЕ законопроект към всички предлагани на финансовия пазар услуги, които, независимо от икономическите им специфики като отделни финансови продукти, от правна гледна точка съставляват облигационни сделки с едни и същи юридически характеристики и белези, и следователно следва да бъдат законово регулирани и подчинени на еднакви правила, както и предвид равнопоставеността на субектите в гражданския оборот–ФЛ и ЮЛ, настояваме да бъде разширен обхватът на подготвяния закон както спрямо субектите, така и спрямо услугите, като вместо “Закон за потребителския кредит”,същият бъде озаглавен “Закон за защита на потребителите на финансови услуги и продукти”, като специфичните разпоредби, касаещи отделните продукти (напр. т.нар. в български условия потребителския кредит, или ипотечен кредит и т.н.), бъдат обособени в раздели на закона.
II. По отношение характеристиката на закона:
Предвид изложеното, и най–вече предвид предмета на регулация–защитата на правата на потребителите на финансови услуги и продукти, намираме за неприемливо настоящият Законопроект да бъде определян само като допълващ някои действащи в момента закони.
III. По отношение на лицензионния режим на кредитодателите:
Изискване за въвеждане на лицензионен режим на кредитодателите –небанки е заложено в чл.12 б.”а”,”b” от Директивата.
Съгласно действащото българско законодателство БНБ е оторизирана да упражнява надзор върху най–големите кредитодатели – банките.
В случай,че други юридически и физически лица отпускат кредити, без да бъдат лицензирани, регистрирани, или без да са обект на проверка и контрол, ще се получи неравнопоставеност между различните субекти на пазара, а също така и реална възможност да се намерят лесно пътища за заобикаляне на закона. Такава перспектива ще доведе до нов хаос, при който прегрешенията на “Банков надзор”, чието бездействие по отношение изискванията на действащото законодателство в частта му за защита правата на потребителите, ще станат само част от общата картина и отговорностите на ръководството му ще се размият. Алтернативността и низходящата градация в отношение строгостта на предлаганите мерки в Директивата указва волята на създателите й за съобразяване с националните характеристики на страните–членки и състоянието на националните банкови пазари с оглед довеждане до желания резултат. Да се предлага у нас да се възприеме най–либералната по отношение на кредитодателите, визирана в чл.12 б.”с”от Директивата, при това от институция с тежка професионална анамнеза точно в областта на защитата правата на потребителите, като по този начин се сравняваме с добре регулираните банкови системи на страни, далеч изпреварили ни в развитието на финансовата си система, от една страна е доста смело и безотговорно по отношение на практическите резултати, които ще се получат от влизането на закона в сила, а от друга–в противоречие с изискването за официални(т.е.от държавен орган) лицензия и мониторинг. Тази позиция единствено говори за желание за отказ от носене на отговорност и желание за намаляване на собствените задължения.
Същевременно следва да се признае, че резервите, изразени от БНБ по повод юридическите критерии относно правния статут на подлежащите на лицензиране съгл. ЗБ кредитодатели, имат логическа и законова подкрепа .
В тази връзка предлагаме в настоящия Законопроект да бъдат заложени изрично прецизни критерии за лицензиране на лицата–кредитодатели, извън тези, чийто статут е уреден в ЗБ и ЗБНБ.
IV. По отношение на контролните органи, осъществяващи административен и граждански контрол:
В Законопроекта на МИЕ (и на БНБ) контрол по спазването на ЗПК е възложен на КЗП, като се визира третата, съществуваща в Директивата на ЕС възможност.
Директивата гласи, а и практиката у нас показва, че освен контрол е необходима и широка разяснителна работа в областта, както и постоянни надеждни съвети към потребителите. С такава дейност в страните от ЕС обаче се занимават не казионни организации,и не помирителни комисии, а Финансовият омбудсман.
С разпоредбата на чл.12 б.“с” от Директивата се конкретизира Решението, взето от страните членки на Срещата в Маастрихт през 1991г.за задължителното създаване на институцията Финансов омбудсман във всяка страна, член на ЕС.
В този смисъл предлагаме в законопроекта да има и незадължителен регистрационен режим, като органът, оторизиран да го осъществява да бъде натоварен с функциите да извършва контрол и мониторинг за това как се спазват предписанията на закона и да има право да отменя регистрацията при неизпълнение на свои решения от страна на наблюдаваните субекти. Подобна практика е наложена и успешно функционира от години в страни с развита финансова система. При това решение от една страна се либерализира пазара на кредити, а от друга всеки надежден кредитодател, който не нарушава изискванията на закона и не ощетява потребителите има право да поставя до логото си информация за своя регистрация (членство), което ще е ясен сигнал за потребителите, че правата са им защитени от специална институция. В тази посока представяме на вниманието на Работна група 23 създаденият и регистриран през 2004г. Български Финансов Омбудсман, чиято дейност предстои да бъде организирана след приемане на Закона.

V. По структурата и по конкретни текстове от Законопроекта:
Доколкото считаме,че следва сериозна преработка на предлагания вариант за Законопроект, тук само бегло маркираме някои конкретни проблеми:
Изложените възражения за дублиране или противоречия на някои от текстовете на законопроекта (напр.чл.21,чл.) с текстове от други закони– ЗЗД,ЗБ не намират опора в правната теория и практика.
Считаме, че не само няма пречка както за възпроизвеждане на конкретни разпоредби от други закони, така и за конкретизацията на различни хипотези с оглед спецификата на материята, но напротив – това е оправдано и необходимо, например:
1.Твърди се,че ал.1 и 2 на чл.21 са неприемливи, тъй като изключвали общия ред за обезщетение при забавено и непълно изпълнение по ЗЗД. Не се коментира съотношението на общ/специален закон,и основния принцип в правото,че специалният закон (какъвто ще бъде по отношение на ЗЗД настоящият законопроект след влизането му в сила) изключва действието на общия(ergo–на ЗЗД). Доколкото визираните в посочените текстове решения са въпрос на законодателна воля, чийто приоритет следва да бъде защитата правата на гражданите – суверен на държавата, считаме, че отношението на държавната институция БНБ по проблема е неадекватно.
2.Предлаганото изменение на чл.6(3) от Законопроекта чрез добавяне израза “След сключване на договора.....” е абсурдно, предвид разпоредбата на чл.20а ЗЗД, съгласно която сключените договори имат силата на закон между страните. Следователно не би могло да се търси заплащане на разноски, каквото не е било заложено при подписването му, и подобна редакция, каквато предлага АТБ, е безсмислена, освен ако с нея не се цели оправдаването per argumentum a contrario на наложената към момента незаконосъобразна и недобросъвестна практика на императивно възлагане в тежест на кандидата за кредит на всички разноски, предхождащи договора, вкл. и тези, с които кредитодателят защитава и гарантира собствената си инвестиция, без значение от изхода на преговорите. Ето защо считаме, че текстът на чл.6(3) не следва да бъде променян, като същевременно следва да бъдат заложени ясни разпоредби кои разноски в чия тежест следва да бъдат поставени.
3.С оглед динамиката в българското законодателство, и подготвяния проект за нов ЗЗППТ, необходимо според нас е и в настоящия Законопроект да бъдат възпроизведени и допълнени с оглед спецификите на материята разпоредбите ЗЗППТ относно неравноправните клаузи в договори;

В заключение:
Във връзка с изложеното дотук, очевидно е необходимо цялостно преструктуриране на Закона и разработване на отделни раздели за спецификата на конкретните финансови продукти. С оглед на становището на участниците по отношение на настоящото, детайлни бележки по този проблем, както и по конкретните текстове от Законопроекта ще бъдат представени на следващото заседание на Работна група 23.

зам.председател БФФ : адв.Валентина Иванова

:!: :?: :!: :?: :!: :?: :idea: :?: :!: :idea: :?: :!: :idea: :?: :!: :arrow:
Последна промяна justus на 05 Сеп 2007, 05:51, променена общо 1 път
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Мнениеот justus » 01 Мар 2006, 07:09

Заседание на Работна група 23 МИЕ 29.12.2005г.




БЪЛГАРСКИ ФИНАНСОВ ФОРУМ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ към чл. 6
Алинея 4 (сегашна алинея 4 става алинея 6 ):
Такси и плащания, като такса за разглеждане на молба за кредит, за проучване на кредитен рейтинг, за предоставяне на обезпечение, и други, целящи да защитят интереса на кредитодателя са за негова сметка.
Алинея 5:
Договорени или едностранно налагани от кредитодателя в тежест на кредитополучателя (потребителя) такси и плащания, целящи да защитят интереса и инвестицията на кредитодателя (отпускания кредит), и / или поставящи в неравностойно положение договарящите страни, са недействителни като неравноправно договорени по смисъла на чл.12 от настоящия Закон.



Предложител: Валентина Иванова, БФФ
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Мнениеот justus » 01 Мар 2006, 07:13

П Р О Е К Т
1.7.2005.



ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ


ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Чл. 1.
Този закон урежда изискванията към договорите за потребителски кредит и договорите за посредничество за предоставяне на кредит.

Чл. 2.
Този закон има за цел да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредит чрез:

1. приемане на изисквания, които ще се прилагат за всички форми на потребителки кредит, с изключение на тези, които са изрично изключени от обхвата на този закон;

2. създаване на еднакви и равноправни за страните условия за получаване на потребителски кредит от потребителите;

3. осигуряване защита на потребителите срещу неравноправни клаузи в договори за потребителски кредит;

4. предоставяне на информация на потребителите за техните задължения по договора за потребителски кредит и за условията и стойността на кредита;

5. предоставяне възможност на потребителите да упражнят правата си, произтичащи от този закон и от договора за потребителски кредит по съдебен и административен ред;

6. осигуряване на достъп на потребителите до извънсъдебни способи за решаване на спорове, свързани с потребителски кредити.

Чл. 3.
(1) Разпоредбите на този закон се прилагат за договори или за свързани договори, при които от икономическа гледна точка се постига същата цел, както при договорите за кредит.

(2) Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на: ;????????????????????????????????????

1. договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, имащи за цел придобиване или запазване на правото на собственост върху земя или друг недвижим имот

2. договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, предназначени за ремонт или подобрения на недвижим имот;

3. договор за наем, който не предвижда прехвърляне правото на собственост или друго вещно право;

4. договор за кредит, за който не се начислява лихва или друг разход за потребителя;

5. договор за кредит, по който не се дължи лихва, при условие, че потребителят се е съгласил да издължи кредита с еднократна вноска;

6. договор за предоставяне на услуги за продължителен период от време, съгласно който потребителят има право да издължава стойността на услугите чрез извършване на периодични плащания в хода на предоставяне на услугите;

7. договор за кредит, чийто размер (главницата или цена в брой на стоката) е на стойност по малко от 400 лева или на стойност над 40000 лева;

8. договор за кредит, при който потребителят се задължава да изплати стойността на кредита за период не по дълъг от 3 месеца или когато кредитът се издължава чрез извършването на не повече от четири вноски за срок не по дълъг от 12 месеца;

9. договор за кредит, предоставен при лихва, която е по ниска от лихвата преобладаваща на пазара.

(3) Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на договор за кредит или на договор за посредничество за предоставяне на кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот.

(4) Разпоредбите на (чл. 6-12 на директивата) чл. 8, 9, 16, 18, 19 и 20 от този закон не се прилагат към договори за потребителски кредит, сключени в нотариална форма или като съдебна спогодба, ако е постигната договореност относно годишната лихва и всички разходи, които представляват основа за изчисление на стойността на кредита, както и условията, при които лихвата и разходите могат да бъдат променяни.


ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

Чл. 4.
Договор за потребителски кредит е договор, по силата на който, кредитодател предоставя или се задължава да предостави на потребител кредит под формата на отсрочено плащане, заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.


СТРАНИ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

Чл. 5.
(1) Страни по договора за потребителски кредит са потребител(кредитополучател) и кредитодател.

(2) Потребител е всяко физическо???????? лице, в полза на което е договорен потребителски кредит и което не действа в рамките на своята професионална, търговска или друг вид стопанска дейност.

(3) Кредитодател е всяко юридическо лице, физическо лице или сдружение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска, професионална или друг вид стопанска дейност.


СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ

Чл. 6.
(1) Кредитодателят уведомява писмено потребителя за всички клаузи на договора за кредит и му предоставя необходимата информация преди сключване на договора за кредит в писмен вид,чрез който е видна индивидуализацията на издателя.

(2) Договорът за кредит се сключва задължително в писмена форма и на потребителя се предоставя копие от договора.

(3) Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да е плащания, лихви, такси, комисионни или други разходи, които не са включени в условията на договора за кредит, посочени в ал. 2

(4) Всички изменения и допълнения към договора за потребителски кредит се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни по договора.


СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ

Чл. 7.
(1) Договорът за потребителски кредит съдържа задължително следната информация, която се предоставя на ясен и разбираем език :

1. дата и място на сключване;

2. име (наименование), правно организационна форма и адрес (седалище) на кредитодателя;

3. име, местожителство и адрес на потребителя;

4. нетна стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита);

5. максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен или начините за неговото определяне;

6. годишен ефективен размер на разходите на кредита, които потребителят трябва да направи за да издължи кредита, или когато неговото изчисляване не е възможно, годишният лихвен процент и всички разходи приложими към момента на сключване на договора за кредит;

7. условията, при които информацията (клаузите), по т. 6 може да бъде променена;

8. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително стойността, броят, периодичността и датите на погасяване на вноските и ако е възможно, общата стойност на тези плащания;

9. посочване на разходите по чл. 23, ал. 2, т. 1-6, с изключение на тези, възникващи поради неизпълнение на договора от страна на потребителя;

10. елементите на общата стойност на кредита, които не са включени в изчисляване на годишния ефективен размер на разходите по кредита. Когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора. Когато точният размер на тези елементи не е известен, се посочва начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност;

11. свързани с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя;

12. правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и указание, че в този случай, потребителят има право на намаление на размера на задълженията си, съгласно чл. 16, ал. 1, както и условията за прекратяване на договора за кредит;

13. правото на потребителя да се откаже от договора за кредит, както и условията за упражняване на това негово право;

14. всички обезпечения, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията при които обезпечението може да бъде възстановено.

(2) Когато от потребителя се изисква да сключи договор за застраховка и изборът на застраховател е предоставен на потребителя, информацията по ал. 1 следва да съдържа само изискването за сключване на застраховка и приблизителна оценка на разходите, обичайно свързани със застраховката.


ДОГОВОРИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПРИДОБИВАНЕ НА СТОКИ
ИЛИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Чл. 8.
(1) Когато договорът за кредит се сключва за финансиране придобиването на стоки или предоставянето на услуга чрез разсрочено плащане или лизинг, освен информацията по чл. 7, договорът съдържа също така и следната информация:

1. точно описание на стоката или услугата, предмет на договора;

2. цена на придобиваната срещу кредита стока или услуга, когато същата се заплаща в брой, и цена на стоката или услугата, когато същата се изплаща на кредит, съгласно условията на кредитния договор;

3. размер на кредита, брой и размер на погасителните вноски и техният падеж или правилата за тяхното определяне, когато същите не могат да бъдат установени към момента на сключване на договора;

4. самоличност на собственика на стоката, когато правото на собственост не преминава незабавно в полза на потребителя, а продавачът запазва това право до окончателното изплащане на продажната цена;

5. указание, че при предсрочно погасяване на кредита, потребителят има право на намаление на размера на задълженията;

6. условията, при които потребителят става собственик на стоката;

7. задължението за потребителя да направи застраховка, ако е необходимо, или когато изборът на застраховател не е предоставен на потребителя, задължение за посочване на стойността на застраховката;

8. посочване на задължителните застраховки, както и на разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя;

9. задължението на потребителя да открие специална сметка и да внася средства в нея, ако това е уговорено между страните;

10. размер на авансовото плащане, ако такова следва да бъде направено.

(2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки, кредитодателят може да развали договора и да иска връщане на стоката, ако потребителят забави дължимото плащане повече от три месеца. В този случай, размерът на кредита се намалява с цената на върнатата стока като се отчита намаляването на нейната стойност.


ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕВИШАВАНЕ НА ТЕКУЩА СМЕТКА - ОВЪРДРАФТ

Чл. 9.
(1) При договори, по силата на които се предоставя кредит от кредитна или финансова институция под формата на превишаване наличността по текуща сметка (overdraft), с изключение на кредитни карти, кредитната или финансова институция предоставя задължително на потребителя, преди или най-късно по време на сключване на договора за кредит, следната информация:

1. максимален размер на кредита;

2. годишна лихва и разходите по кредита, приложимо от сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни;

3. начините за прекратяване на договора;


4. правото на потребителя да се откаже от сключеният договор, както и процедурата и срокът за упражняване на това право;

(2) В договорите за кредит по текуща сметка, освен информацията по чл. 7 се посочват също така и:

1. горната граница на кредита, ако такава е уговорена, или начините за нейното определяне;

2. условията за ползване и връщане на кредита;

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя в писмена форма.

(4) Кредитодателят потвърждава на потребителя информацията по ал. 1. Потвърждаването на тази информация може да се съдържа в извлечение от сметка, предоставено на потребителя. Кредитодателят уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в годишната лихва или в другите разходи, свързани с предоставяне на кредита.

(5) Когато кредитна или финансова институция позволи на потребителя да превиши наличността по банковата си сметка за период по дълъг от 3 месеца без наличието на договор за овърдрафт, кредитодателят уведомява незабавно потребителя за годишната лихва, за разходите по кредита и за условията за тяхната промяна.


ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, СВЪРЗАН С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КРЕДИТНА КАРТА

Чл. 10.
В договорите за кредит, които се осъществяват посредством кредитни карти, освен информацията по чл. 7 се посочва също така и:

1. горната граница на кредита, ако такава е уговорена, или начините за нейното определяне;

2. условията за ползване и връщане на кредита.


ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КРЕДИТОДАТЕЛЯ И ПОТРЕБИТЕЛЯ
ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР НА РАЗПОРЕДБИТЕ

Чл. 11.
(1) Правата, предоставени на потребителите по този закон не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите е недействителна.

(2) Отказът от права, предоставен на потребителите по този закон е недействителен.

(3) Разпоредбите на този закон се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитодателя са сключени няколко договора за кредит, чиито общ размер надвишава посоченият в чл. 3, ал. 2, т. 7 максимален размер или чието сключване има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

Чл. 12.
Договорът за потребителски кредит не може да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

Чл. 13.
Клаузите и информацията по чл. 7, 8, 9, 10 и 13 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите които ги съдържат да са видими и четливи.

Чл. 14.
(1) При нарушаване на разпоредбите на чл. 6, 7, 8, 9, 10 и 13 на този закон, договорът за кредит е недействителен.

(2) Когато договорът за кредит е недействителен, потребителят заплаща стойността на кредита, чрез изплащането на вноски в продължение на договореният период, но не дължи лихва или други разходи за стойността на кредита.


ПРОДАЖБА И РЕКЛАМА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

Чл. 15.
(1) Всяка реклама или всяка съобщение изложено в търговско помещение, с което се предлага сключване на договор за кредит, съгласно които рекламодателят се задължава да предостави кредит или да посредничи за сключването на договор за кредит, които посочват лихва или друга цифра свързана със стойността на кредита, трябва да съдържат също така и годишният ефективен размер на разходите по кредита. За тази цел, рекламодателят посочва в рекламното съобщение репрезентативен пример за стойността на кредита.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не освобождава рекламодателите от спазване на изискванията на Закона за защита на потребителите по отношение на заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама.


ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ

Чл. 16.
(1) Потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит. Предсрочното погасяване на кредита води до съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, включени в стойността на кредита, съответстващи на периода, през който потребителският кредит няма да се използва. Предсрочното погасяване на кредита от страна на потребителя не може да бъде свързано с допълнителни разходи за потребителя.

(2) Кредитодателят не може да откаже да приеме предсрочно погасяване на кредита от потребителя.


ПРАВО НА ОТКАЗ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

Чл. 17.
(1) Потребителят има право, без да дължи обезщетения и без да изтъква причина, да се откаже от сключеният договор за потребителски кредит в срок от седем работни дни, считано от деня в който потребителят получи копие от сключеният договор за потребителски кредит.

(2) Потребителят може да се откаже от договора, при условие че уведоми кредитополучателят за желанието си да се откаже от договора, преди изтичането на срока по ал. 1.

(3) При упражняване на правото си да се откаже от сключеният договор, потребителят е длъжен да възстанови на кредитодателя пълният размер на сумите, получени по силата на договора за кредит или да върне стоките, получени съгласно договора. Потребителят дължи лихва за периода на предоставяне на кредита, която се изчислява на основата на годишният ефективен размер на разходите, посочен в договора.

(4) При упражняване на правото си на отказ по ал. 1, потребителят не дължи други разходи, освен тези посочени в ал. 3

(5) Кредитодателят не може да претендира за обезщетение поради отказа на потребителя, с изключение на дължимите от потребителя разходи по ал. 3.

(6) Срокът по ал. 1 започва да тече от сключването на договора, ако в него кредитодателят е предоставил на потребителя информация за правото на потребителя да се откаже от договора по ал. 1, както и името и адресът на лицето, до което следва да се отправи изявлението за отказ.

(7) Когато договорът за потребителски кредит не съдържа информация, отговаряща на изискванията на чл. 7, правото на потребителя се погасява при изтичане на 7 работни дни, считано от получаване на информацията по чл. 7.

(8) Разпоредбите на ал. 1 – 7 се прилагат към договор за овердрафт, само ако потребителят, по силата на кредитен договор не разполага с правото да прекрати договора по всяко време.

(9) Когато кредитът е предоставен на потребителя преди изтичането на срока по ал. 1 за отказ от договора за кредит, се прилага разпоредбата на чл. 14 на този закон. При предоставянето на стока или услуга преди изтичане на срока по ал. 1, кредитодателят и потребителят са длъжни да възстановят полученото от тях. Потребителят заплаща на кредитодателя реалната сума за ползване на услугата. При предоставяне на услуга, потребителят заплаща на кредитодателя стойността на направените разходи.


ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА

Чл. 18.
(1) Кредитодателят може да прехвърли вземанията си от потребителя на трето лице, само при условие, че договорът за кредит съдържа изрично разрешение за това.

(2) Когато кредитодателят прехвърли вземанията си по договора за кредит на трето лице, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалният кредитор, включително и възражения за прихващане.

(3) Недействителни са уговорки, които изключват или ограничават правото на потребителя да използва произтичащите им от договора възражения спрямо трети лица, на които кредитодателят прехвърли своите права по договора за потребителски кредит или уговорки, които изключват или ограничават правото на потребителя на прихващане.


ЗАПАЗВАНЕ НА ПРАВА

Чл. 19.
(1) Наличието на договор за кредит не е пречка потребителят да потърси правата си от доставчика на стоките или услугите, закупени чрез използване на кредит, когато стоките или услугите не са доставени на потребителя, когато същите са доставени частично или когато те не съответстват на договора за продажба или за доставка.

(2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги, потребителят има право да иска от кредитодателят парично обезщетение, представляващо разликата между договореното и реално доставеното, в случаите, когато са налице следните комулативно дадени условия:

1. потребителят е получил кредит за придобиване на стока или услуга от лице, различно от продавача или доставчика.

2. между кредитодателят и продавача на стоката или доставчика на услугата е сключено предварително споразумение, по силата на което кредити за придобиване на предлаганите от продавача или доставчика стоки и услуги ще бъдат предоставяни единствено от този кредитодател.

3. потребителят получи кредит в рамките на споразумението по т. 2.

4. стоките или услугите, които се придобиват посредством договора за кредит не са доставени на потребителя, или са доставени частично или не съответстват на договора за продажба и за доставка.

5. потребителят е предявил правото си към доставчика, но не е бил удовлетворен.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доставка на стоки или услуги на стойност по малка от 400 лв.

Чл. 20.
(1). Задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит не могат да бъдат изпълнявани или обезпечавани посредством издаването на менителници, записи на заповед или чекове.

(2) Потребителят има право по всяко време да иска от кредитодателя връщането на менителница, запис на заповед или чек, получени в нарушение на ал. 1.

(3) Кредитодателят отговаря за всички вреди, причинени на потребителя в резултат на нарушения на ал. 1 и ал. 2.


ЗАБАВА И НЕПЪЛНО ИЗДЪЛЖАВАНЕ

Чл. 21.
(1) При просрочие на кредита от страна на потребителя, кредитодателят има право само на лихва за периода на просрочието (забавата).

(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, изискваното обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.

(3) Кредитодателят не може да откаже да приеме непълно плащане на потребителски кредит.


ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ОТ КРЕДИТОДАТЕЛЯ

Чл. 22.
(1) Кредитодателят може да прекрати договора за кредит само когато просрочието (забавата) за плащане на кредита съставлява 20 % от нетната стойност на кредита или на цената на стоката в брой, когато потребителят не изплати своето задължение през допълнителен период от 2 седмици, за който е уведомен от кредитодателя.

(2) При прекратяване на договора за кредит, кредитодателя е длъжен да възстанови изплатените вноски.

(3) Потребителят е длъжен да върне стоката и да заплати справедлива цена, наем за употребата на стоката, както и обезщетение за обезценяване на стоката.

(4) Клаузи, съдържащи се в договора за кредит, които дават възможност на кредитодателя да усвои обезпечението или да върне стоката без прекратяване на договора за кредит са недействителни.


ГОДИШЕН ЕФЕКТИВЕН РАЗМЕР НА РАЗХОДИТЕ НА КРЕДИТА

Чл. 23.
(1) Годишният ефективен размер на разходите на кредита представлява общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит.

(2) При изчисляване на годишния ефективен размер на разходите на кредита не се включват:

1. разходи, които потребителят следва да заплати за неизпълнение на своите задължения по договора за кредит;

2. разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят заплаща при покупката на стока или услуга, независимо от това дали покупката се извършва в брой или чрез предоставяне на кредит;

3. разходите за извършване на превод на средства и за поддържане на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, лихвите и другите разходи по него, освен ако тези разходи са необичайно високи и потребителят няма възможност за избор, както и за извършване на разходи за събиране на дължимите вноски или извършване на други плащания, независимо дали сумите се събират в брой или по друг начин;

4. вноски, дължими във връзка с членство с сдружения или организации, не произтичащи от договора за потребителски кредит, макар че се отразяват на условията му;

5. разходи, свързани с обезпечения;

6. разходи за застраховка, освен тези, чието предназначение е да осигурят на кредитодателя пълно или частично издължаване на общия размер на кредита за случаите на смърт, инвалидност, нетрудоспособност, болест или безработица на потребителя и които се изискват като задължително условие от страна на кредитодателя за отпускане на кредита.


ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИШНИЯ ЕФЕКТИВЕН РАЗМЕР НА РАЗХОДИТЕ НА КРЕДИТА

Чл. 24.
(1) Годишният ефективен размер на разходите на кредита се изчислява в съответствие с метода, съдържащ се в Приложението към този закон, като се вземат предвид следните условия:

1. Платените от страните суми по различно време не е задължително да са равни и не е задължително да се прехвърлят на равни интервали;

2. Начална дата за изчисляване на лихвата е първият ден от предоставяне на потребителския кредит;

3. Приема се, че интервалите между датите, използвани при изчисленията, ще бъдат изразени в години или в части от години, като се счита, че годината има 365 дни, 52 седмици или 12 осреднени месеца (едни осреднен месец съдържа 30,41666 дни (365/12)

4. Резултатите от изчислението се изразяват с точност до два десетични знака. Когато третата цифра след десетичния знак е по-голяма или равна на 5, втората цифра след десетичния знак се закръгля нагоре с единица.

(2) Годишният ефективен размер на разходите на кредита се изчислява към момента на сключване на договора за потребителски кредит.

(3) Изчисляването на годишния ефективен размер на разходите на кредита се извършва като се допусне, че договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който е бил сключен, както и че кредитодателят и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие със сроковете, по които двете страни са постигнали съгласие.

(4) Годишният ефективен размер на разходите на договори за кредит, които съдържат клаузи позволяващи промяна на лихвения процент и на стойността или размера на другите разходи, включени в годишния ефективен размер на разходите на кредита, които не могат да бъдат измерени количествено (да получат стойностно изражение) към момента на неговото изчисляване, се изчислява като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техният първоначален размер и се прилагат до изтичането на срока на договора за потребителски кредит.

(5) Когато е необходимо, при изчисляване на годишният ефективен размер на разходите на кредита, се приема, че когато договорът за потребителски кредит не предвижда максимален размер на кредита, предоставеният кредит не може да бъде по голям от 4000 лева.

(6) Когато договорът за потребителски кредит не определя срок за издължаване на кредита и от договора не може да бъде определен срок за издължаване на кредита, при изчисляването на годишният ефективен размер на разходите на кредита се приема, че кредитът е предоставен за срок от 1 година.

(7) Когато в договора за кредит не е предвидено друго и той съдържа няколко дати по избор за издължаване, при изчисляването на годишния ефективен размер на разходите на кредита, се приема, че погасителните вноски ще бъдат извършени в най-близкият срок, съдържащ се в договора.

Чл. 25.
Годишният ефективен размер на разходите на кредита не може да надвишава с повече от 50 % средният лихвен процент, прилаган на пазара за предоставяне на потребителски кредити.


ДОГОВОР ЗА ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Чл. 26.
(1) Разпоредбите на този закон се прилагат и към договори за посредничество за предоставяне на кредит.

(2) Договор за посредничество за предоставяне на кредит е всеки договор, съгласно който физическо или юридическо лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, предлага или се задължава да уреди сключването на договор за кредит или да посочи възможност за сключване на кредитен договор.

(3) Договорът за кредитно посредничество се сключва в писмена форма.


Чл. 27.
(1) Потребителят не заплаща такси за посредничество на брокера на потребителски кредит, който действа като посредник за сключването на споразумение за кредит.

(2) Разходите за брокера на потребителски кредит, заплатени от кредитодателя са неразделна част от общата стойност на кредита.


АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ ЖАЛБИ

Чл. 28.
Потребителите имат право да подават жалби до Комисията по търговия и защита на потребителите за разглеждане на потребителски жалби свързани с договори за потребителски кредит или за посредничество за предоставяне на кредит.


КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ

Чл. 29.
(1) Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите предявява искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, съгласно Закона за защита на потребителите (чл. 188, ал. 3).

(2) Сдруженията на потребителите могат да предявяват иск за преустановяване и за забрана на действия и търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, съгласно Закона за защита на потребителите.


Чл. 30.
Лицата, които предоставят или организират предоставянето на потребителски кредит могат да извършват тази дейност след получаване на разрешение (лиценз) от Българска народна банка по реда установен в Закона за банките.

Чл. 31.
(1) Комисията по търговия и защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите разясняват правата и задълженията на потребителите във връзка с договорите за потребителски кредит и им предоставят безплатни съвети и информация относно техните права при ползването на потребителски кредит и съдействат за разрешаване на потребителски спорове и жалби.

(2) Потребителите имат право да сезират помирителните комисии, създадени по реда на чл. 55 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, когато са нарушени техните права и законни интереси.

Чл. 32.
Контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра на икономиката чрез Комисията по търговия и защита на потребителите.


АДМИНИСТРАТВИВНО - НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 33.
За нарушение на чл. 15, ал. 1 виновните лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 8000 лева.

Чл. 34.
(1) За нарушение на чл. 6, 7, 8, 13, 9, 10 и 26, ал. 3 виновните лица се наказват с глоба в размер от 500 до 3000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лева.

(2). При повторно нарушение на ал. 1 виновните лица се наказват с глоба от 800 до 3000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 12000 лева.

Чл. 35.
Кредитодател, който разпределя сумата по отпуснатия кредит върху няколко договора за потребителски кредит, сключени с един и същи потребител и по този начин заобикаля разпоредбите на чл. 3, т. 7 от този закон се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10000 лева.

Чл. 36.
За нарушение на чл. 16 и чл. 17 виновните лица се наказват с глоба в размер от 700 до 4000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 9000 лева.

Чл. 37.
За нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 3, чл. 22, ал. 1 и 2 виновните лица се наказват с глоба в размер от 500 до 2000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лева.

Чл. 38.
За нарушение на чл. 24 и 25 виновните лица се наказват с глоба в размер от 700 до 4000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 9000 лева.

Чл. 39.
За нарушение на чл. 27, ал.1 виновните лица се наказват с глоба в размер от 700 до 4000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 6000 лева.

Чл. 40.
Който предоставя потребителски кредит или организира предоставянето на потребителски кредит без да е получил за това разрешение (лиценз) от Българска Народна Банка, се наказва по чл. 99 от Закона за банките.

Чл. 41.
(1) Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощени от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите длъжностни лица.

(2) Наказателното постановление се издава от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Актовете за констатирани нарушения по чл. 40 се съставят, а наказателните постановления се издават по реда на чл. 100 от Закона за банките.

(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон :

1. “обща стойност на кредита за потребителя” означава всички разходи на кредита, включително лихви и другите разходи, пряко свързани с договора за кредит, които потребителят трябва да заплати;

2. “овърдрафт” означава договор за потребителски кредит, при който потребителят може да превиши разполагаемите средства по сметката до размера на предварително уговореният между страните лимит.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В чл. 186 ал. 2 на Закона за защита на потребителите се създава нова т. 6 “Закон за потребителския кредит”.

§ 3. Кредитодателите следва да приведат уставите и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон в срок до 3 месеца от влизането му в сила.

§ 4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в Държавен вестник.



Приложение
към чл. 24, ал. 1


Метод
за изчисляване годишния процент на разходите
по потребителски кредит

Основното уравнение, изразяващо равенството между предоставяните по кредита суми, от една страна, и погасителните вноски и плащания на разноски, от друга страна, е следното:




Значение на буквите и символите:
- поредният номер на предоставяна по кредит сума;
- поредният номер на погасителна вноска или плащане на разноски;
- размерът на предоставяната по кредит сума № ;
- размерът на погасителната вноска или плащането на разноски № ;
∑ - математически знак за сбор;
- поредният номер на последната предоставена по кредит сума;
- поредният номер на последната погасителна вноска или плащане на разноски;
- интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредит сума № 1 и датите на следващите предоставяни по кредита суми № 2 до ;
- интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредит сума № 1 и датите на погасителни плащания или плащания на разноски № 1 до ;
- годишният процент на разходите по потребителски кредит, който може да се изчисли (напр. по алгебричен път, чрез последователни приближения или чрез компютърна програма), когато другите параметри в уравнението са известни въз основа на договора за потребителски кредит или по друг начин.
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Мнениеот justus » 01 Мар 2006, 07:14

Проект / 04.04.2005 г.

ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ


Приложно поле
Чл. 1. (1) Този закон урежда договорите за потребителски кредит.

(2) Този закон не се прилага към:
1. договор, с който се предоставя кредит за придобиване, запазване, изграждане, поддръжка или подобрения на недвижим имот, с изключение на изискванията за форма и съдържание на договора за кредит по чл. 4;
2. договор за наем, който не предвижда прехвърляне право на собственост или друго вещно право;
3. договор за заем, по който не се дължи лихва или някакво друго възнаграждение за заемодателя, както и договор за кредит, по който не се дължи лихва при условие, че потребителят приеме да издължи кредита еднократно;
4. договор за продължително предоставяне на услуги, съгласно който потребителят има право да издължава тяхната цена чрез периодични плащания в хода на предоставяне на услугите;
5. договор за кредит, чийто размер ( главницата или нетната цена на вещта или услугата, която ще се придобие чрез кредита) е по-малък от 400 лева;
6. договор за кредит, според който срокът за издължаване на кредита не надхвърля три месеца или кредитът се издължава чрез не повече от четири вноски за срок не по-дълъг от 12 месеца.
(3) Разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5, чл. 11, чл. 13, чл. 17, ал. 2-5, и чл. 19, ал. 4-5 от този закон не се прилагат към обезпечени чрез ипотеки договори за кредит.
(4) Разпоредбите на чл. 4 - 12 и на чл. 13, ал. 3 от този закон не се прилагат към договори за потребителски кредит, сключени в нотариална форма или като съдебна спогодба, ако е постигната договореност относно годишната лихва, разноските, които представляват основа за изчисление при сключването на договора, както и условията, при които лихвата или разноските могат да бъдат променяни.

Договор за потребителски кредит
Чл. 2. (1) Договор за потребителски кредит е договор, с който кредитодател предоставя или обещава да предостави на потребител финансови средства под формата на кредит, заем, лизинг или разсрочено плащане, както и други подобни финансови продукти.
(2) Като договор за потребителски кредит се счита и договор, сключен от потребител с цел получаване на кредит за започване на самостоятелна търговска или професионална дейност, ако нетната сума на кредита или нетната цена на вещта или услугата, която ще се придобие срещу кредита, не надхвърля 40 000 лева.

Страни по договор за потребителски кредит
Чл. 3. (1) Страни по договора за потребителски кредит са потребител и кредитодател.
(2) Потребител е физическо лице, в полза на което е договорен потребителски кредит и което не действа с оглед сключване и изпълнение на договор, свързан с негова търговска, професионална или друг вид стопанска дейност.
(3) Кредитодател е юридическо лице, физическо лице или сдружение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска, професионална или друг вид стопанска дейност.

Форма и съдържание на договор за потребителски кредит
Чл. 4. (1) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма. Потребителят получава екземпляр от този договор.
(2) Всички изменения и допълнения към договора за потребителски кредит се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни.
(3) Договорът за потребителски кредит задължително съдържа:
1. дата и място на сключването;
2. име (наименование), правноорганизационна форма и адрес (седалище) на кредитодателя;
3. име, местожителство и адрес на потребителя;
4. подлежащата на получаване главница на кредита ( нетен размер на кредита) или максималния кредитен лимит;
5. общия размер на всички плащания, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита и да изплати лихвата и останалите разноски по него (общ размер на кредита), а в случай на договор за кредит с променливи условия – общия размер на всички плащания, изчислен въз основа на първоначалните условия при сключване на договора;
6. условията за издължаване на кредита – брой и размер на вноските, както и условията или периодичността на плащането им;
7. годишната лихва;
8. свързани с договора разноски, включително таксите за кредитно посредничество, които трябва да се понесат от потребителя, а ако размерът на тези такси не е известен – начина за изчисляването им;
9. годишния процент на разходите по потребителския кредит, изчислен по посочения в чл. 5 начин;
10. определяне на условията, при които годишният процент на разходите по потребителския кредит може да бъде изменян;
11. плащанията и разноските, произтичащи от договор за застраховка, който се сключва във връзка с договора за потребителски кредит;
12. клауза относно правото за издължаване на потребителския кредит преди изтичане на предварително определения му срок във връзка с чл. 17, ал. 2;
13. в случай на предсрочно издължаване на кредита – правото на потребителя да не заплаща лихва за периода, през който кредитът не е ползван, както и да не понася други свързани с кредита разходи за този период;
14. условията за прекратяване на договор за кредит, включително правото на потребителя да се откаже от него, както и процедурата и срока за упражняване на това право;
15. изискваното от потребителя обезпечение;
16. условия, при които договорът може да се прекрати преди уговорения срок;
17. отговорност за нарушение на договорните задължения.
(4) Ако размерът на кредита зависи от това в каква степен потребителят усвоява кредита, съдържащата се в ал. 3, т. 5 информация може да не бъде посочвана.
(5) Ако от потребителя се изисква да сключи договор за застраховка и изборът на застраховател е предоставен на потребителя, информацията по ал. 3, т. 11 следва да съдържа само посочване на изискването за застраховка и приблизителна оценка за разходите, обичайно свързани със застраховката.

Годишен процент на разходите по потребителски кредит
Чл. 5. (1) Годишният процент на разходите по потребителски кредит (по-нататък “годишен процент на разходите”) представлява общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от нетния размер или нетната цена на кредита, при условие, че договорът за потребителски кредит е валиден за уговорения срок.
(2) При изчисляване на годишния процент на разходите не се включват:
1. разходи, които потребителят следва да понесе при нарушение на произтичащите му от договора задължения;
2. разноски, с изключение на покупната цена, които потребителят е длъжен да поеме при придобиване на вещи или услуги, дори ако покупката се извършва в брой;
3. разноски по извършване превод на средства и по поддържане на сметка, предназначена за получаване или издължаване на плащания по кредита, плащания на лихви или други разноски, освен:
а) ако посочените разноски са необичайно високи и в конкретния случай на потребителя не е било предоставено право на избор;
или
б) при специални разноски за издължаване или извършване на други плащания, независимо дали това става в брой или по друг начин;
4. вноски във връзка с членство в асоциации или сдружения, дори когато от него зависят условията на кредита, ако членството произтича от договорености, различни от договора за кредит;
5. разходи, свързани с обезпечения;
6. разходи за застраховка, освен:
а) ако кредитодателят е определил застраховката като задължително условие за отпускане на кредит;
или
б) ако застраховката цели да осигури пълно или частично издължаване на общия размер на кредита в полза на кредитодателя при смърт, инвалидност, болест или безработица на потребителя.
(3) В кредитни договори, които допускат промени в условията, засягащи лихвата или цената на придобитите срещу кредита вещи или услуги, вместо годишен процент на разходите се посочва първоначален годишен процент на разходите, изчислен при допускане, че първоначалната лихва и другите условия към момента на сключване на договора остават фиксирани и ще се прилагат в продължение на целия срок на договора.
(4) В случаите по ал. 3 кредитодателят определя:
1. лимита на потребителския кредит;
2. размера на свързаните с кредита плащания;
3. предпоставките за изменение на условията, определящи цената на кредита, както и най-ранният възможен срок за такова изменение.

Изчисляване на годишния процент на разходите
Чл. 6. (1) Годишният процент на разходите се изчислява в съответствие с метода, съдържащ се в Приложението към този закон, като се отчитат следните условия:
1. платените от двете страни по различно време суми може да не са идентични и не е задължително да са отпуснати на равни интервали;
2. началната дата за изчисляване на лихвата е първият ден от предоставяне на потребителския кредит;
3. приема се, че интервалите между датите, използвани при изчисленията, ще бъдат изразени в години или в части от години, като се счита, че годината има 365 дни, 52 седмици или 12 усреднени месеца (един усреднен месец съдържа 30, 41666 дни (365/12)
и
4. резултатите от изчислението се изразяват с точност от два десетични знака, като ако третата цифра след десетичния знак е по-голяма от или равна на 5, втората цифра след десетичния знак се закръглява нагоре с едно.
(2) Годишният процент на разходите се изчислява към момента на сключване на договора за потребителски кредит.
(3) Изчисляването се извършва при допускане, че договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който той е бил сключен, както и че кредитодателят и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете, по които двете страни са постигнали съгласие.
(4) Ако срок за издължаване на кредита не е посочен и не може да бъде определен въз основа на самия договора или условията за изплащане на кредита, при изчисляването се приема, че кредитът е предоставен за една година.
(5) Ако в договора за кредит не е предвидено друго и той съдържа няколко дати по избор за издължаване, при изчисляването се приема, че погасителните вноски ще бъдат извършени в най-близкия срок, съдържащ се в договора.
(6) Реклама с предложение за предоставяне или уреждане предоставянето на потребителски кредит съдържа ясно разбираемо указване на годишния процент на разходите по потребителския кредит.

Договори за финансиране придобиването на вещи или предоставянето на услуги
Чл. 7. (1) В договора за потребителския кредит, сключван за финансиране придобиването на вещ или предоставянето на услуга чрез разсрочено плащане или лизинг, вместо информацията по чл. 4, ал. 3-5 се посочва следното:
1. точно описание на вещта или услугата, чието придобиване се финансира;
2. цената на придобиваната срещу кредита вещ или услуга, ако плащането се извърши незабавно (нетна цена), както и цената, ако вещта или услугата се заплащат в съответствие с условията на кредитния договор;
3. размер на кредита, подлежащ на издължаване под формата на погасителни вноски, лихва и други разходи съгласно условията на кредитния договора;
4. броя на вноските и техния размер, условията или периодичността на плащанията, или използвания за определянето им метод, ако те не са известни към момента на сключване на договора;
5. годишния процент на разходите;
6. плащанията и разноските, произтичащи от договор за застраховка, който се сключва във връзка с договора за кредит;
7. правото на потребителя да се откаже от договора, процедурата и срока за упражняване на това право, както и правото на отказ от договор за продажба, свързан с договора за кредит;
8. изискваните от потребителя обезпечения;
9. клауза относно собственика на вещта, ако правото на собственост не преминава незабавно в полза на потребителя, а продавачът запазва това право до окончателно изплащане на продажната цена, както и условията, при които потребителят става собственик на вещта
(2) При лизингов договор за нетна цена се счита цената, срещу която лизингополучателят закупува обекта на лизинг.
(3) Ако от потребителя се изисква да сключи договор за застраховка и изборът на застраховател е предоставен на потребителя, информацията по ал. 1, т. 6 следва да съдържа само посочване на изискването за застраховка и приблизителна оценка за разходите, обичайно свързани със застраховката.
(4) Ако потребителски кредит за финансиране придобиването на вещ или предоставянето на услуга чрез разсрочено плащане е предоставен от доставчика на вещта или услугата и потребителят развали договора за доставка, изплащането на отпуснатия кредит в полза на доставчика не се засяга от евентуални претенции на потребителя за обезщетяване на причинени вреди. Развалянето на договора за доставка може да стане само на основания, предвидени в самия договор или в закон.
(5) Възползването на потребителя от правото му за развялане на договора по ал. 4 не може да води до повишаване цената на потребителския кредит или понасяне на санкции.

Овърдрафт
Чл. 8. (1) Ако кредитна институция предостави кредит на потребител по начин, позволяващ на потребителя да превишава наличността по банковата сметка с определен размер (овърдрафт), разпоредбите на чл. 4 - 7 от този закон не се прилагат.
(2) Преди сключване на договор за овърдрафт кредитната институция уведомява писмено потребителя за следното:
1. максималния лимит на кредита или начина за определянето му;
2. приложимата годишна лихва и другите разходи към момента на уведомление, както и условията, при които те могат да бъдат променяни;
3. условията за използване и издължаване на кредита;
4. правото на потребителя да се откаже от договора, както и процедура и срок за упражняване на това право.
(3) Кредитодателят потвърждава пред потребителя информацията по ал. 2 във форма, която може да бъде възпроизведена в писмен вид най-късно след първото ползване на кредита. Кредитодателят уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в лихвата. Такова потвърждение и уведомяване може да се съдържа в извлечение от сметка, изпратено на потребителя.
(4) Ако при отсъствие на договор за овърдрафт кредитна институция позволи на потребител да превиши наличността по банковата си сметка, като това превишение продължи по-дълго от три месеца, кредитодателят уведомява незабавно потребителя за годишната лихва и разходите, дължими от него, както и за всички промени в тях.

Договор за кредит, свързан с използване на кредитна карта
Чл. 9. В договор за кредит, свързан с използване на кредитна карта, освен информацията по чл. 4 се посочва също така максималният лимит на кредита.


Нарушаване на изискванията към договор за потребителски кредит
Чл. 10. (1) Недействителен е договор за потребителски кредит, който не отговаря на изискванията за форма, съдържащи се в чл. 4, ал. 1 и 2, или в който отсъства информацията по чл. 4, чл. 7 или чл. 9.
(2) При отсъствие на информацията по чл. 4, ал. 3 кредитният договор става действителен, ако потребителят получи кредита или започне да го ползва.
(3) При отсъствие на информацията по чл. 7 кредитният договор става действителен, ако вещта бъде предадена или услугата предоставена на потребителя.
(4) Ако в случая по ал. 2 липсва информация относно лихвата, годишния процент на разходите/първоначалния годишен процент на разходите или общия размер на кредита по чл. 4, ал. 3, т. 5, за приложима лихва се счита двойният размер на основния лихвен процент, освен ако тя не е по-висока от договорената преди това лихва. Ако в случая по ал. 2 липсва информация за други разноски, дължими от потребителя, потребителят не дължи разноските, за които не е бил информиран. Кредитодателят е длъжен да преизчисли вноските по изплащането, като отчете намалението в лихвата и другите разноски, както и да уведоми за това потребителя.
(5) Ако в случая по ал. 3 липсва информация относно общия размер на кредита, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 3, относно годишния процент на разходите или първоначалния годишен процент на разходите, лихвата не може да бъде по-висока от двойния размер на основния лихвен процент.
(6) Ако в случая по ал. 2 потребителят не е бил уведомен преди ползване на кредита относно предпоставките за промяна в условията, засягащи обема на свързаните с кредита разходи, обемът на тези разходи не може да бъде променян във вреда на потребителя.
(7) Ако в случая по ал. 3 потребителят не е бил уведомен относно нетната цена, за нетна цена се счита справедливата цена.
(8) Ако при сключване на договор за потребителски кредит кредитодателят не е уведомил потребителя за изискваното от него обезпечение, впоследствие такова обезпечение може да се изисква само ако нетният размер на кредита надвишава 100 000 лева.
(9) Ако в кредитен договор годишният процент на разходите е посочен като по-нисък от действителния, уговорената в договора лихва се намалява с процента, с който посоченият годишен процент на разходите е по-нисък от действителния. Ако годишният процент на разходите е посочен като по-нисък от действителния в кредитен договор за финансиране придобиването на вещ или предоставянето на услуга, общият размер на кредита по чл. 7, ал. 1, т. 3 се намалява с процента, с който посоченият годишен процент на разходите е по-нисък от действителния.

Право на отказ на потребителя
Чл. 11. (1) Потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит до изтичането на седем дни, считано от сключването на договора, ако към момента на изявлението за отказ кредитът все още не е получен.
(2) При упражняване правото на отказ по ал. 1 потребителят не дължи разходи.
(3) Ако потребител се откаже от договор за потребителски кредит, лице, което е встъпило в произтичащо от договора за потребителски кредит задължение или е предоставило обезпечение за произтичащото от договора за потребителски кредит задължение на потребителя, също може да се откаже от договора.
(4) Срокът по ал. 1 започва да тече от сключване на договора, ако в него кредитодателят е предоставил на потребителя достъпна информация относно произтичащите от ал. 1 и 2 права, погасяването на тези права, името и адреса на лицето, до което следва да се отправя изявлението за отказ, както и в случай на наличие на договор за продажба, свързан с договор за кредит по чл. 13 – указване, че при отказ от кредитния договор договорът за продажба няма да влезе в сила.
(5) Ако в договора не се съдържа информация, отговаряща на изискванията по ал. 4, правото за отказ на потребителя се погасява при изтичане на седем дни от уведомяването му, но не по-късно от една година след сключване на договора за потребителски кредит.
(6) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат към договор за овърдрафт само ако потребителят по силата на кредитен договор не разполага с правото да прекрати договора по всяко време, без да се придържа към срока за прекратяване, или да издължи кредита без разходи.
(7) Ако предназначението на договор за потребителски кредит е да финансира закупуване право на ползване на сграда за определен период от време и кредитният договор представлява договор, свързан с договор за закупуване право на ползване на сграда за определен период от време, специалните разпоредби на Закона за защита на потребителите относно правото за отказ от договори за закупуване право на ползване на сграда за определен период от време се прилагат вместо разпоредбите на ал. 1-5.

Договори за потребителски кредит от разстояние
Чл. 12. (1) Разпоредбите на чл. 4 и чл. 7 не се прилагат към договори за потребителски кредит от разстояние, ако информацията по чл. 4, ал. 3 или чл. 7, ал. 1 е доведена до знанието на потребителя във форма, която може да бъде възпроизведена в писмен вид, така че потребителят да може да проучи тази информация преди сключване на договора.
(2) Потребител може да се откаже от договор по ал. 1 при спазване специалните разпоредби за отказ от сключен договор от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите/Закона за защита на потребителите и правилата за търговия.
(3) Потребител може да се откаже от договор при условията на чл. 11 от този закон, ако потребителят не може да се откаже от договора при прилагане специалните разпоредби на Закона за защита на потребителите/Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. В този случай е достатъчно изпращането на информация относно правото на отказ по чл. 11, ал. 4 във форма, която може да бъде възпроизведена в писмен вид.

Договор за продажба, свързан с кредитен договор
Чл. 13. (1) Потребителят има правата по ал. 2 в случаите, когато едновременно са налице следните условия:
1. с оглед закупуването на стоки или получаването на услуги потребителят е сключил договор за кредит с лице, различно от доставчика на стоките или услугите;
2. кредитодателят и доставчикът на стоките или услугите имат предварително споразумение, по силата на което кредитът се предоставя само от този кредитодател на клиентите на този доставчик за придобиването на осигурени от доставчика стоки или услуги;
3. потребителят получи кредит по силата на това предварително споразумение;
4. стоките или услугите, чиято доставка се финансира чрез кредитното споразумение, не са доставени, или са доставени само отчасти, или не са в съответствие с договора за тяхната доставка;
5. потребителят е предявил своите права към доставчика, но не е бил удовлетворен.
(2) Когато са налице условията по ал. 1, потребителят може да откаже да издължи кредит, ако възраженията, произтичащи от договор за продажба, свързан с кредитен договор, предоставят на потребителя правото да откаже да изпълни задълженията си към продавача, произтичащи от договора за продажба.
(3) Ако възраженията на потребителя по ал. 2 се основават върху несъответствие на предоставената вещ или услуга с договорните условия и потребителят изисква по силата на закон или на договора несъответствието да бъде отстранено или вещта заменена, потребителят може да откаже да издължи кредита само ако опитите да се отстрани несъответствието или да се замени вещта са се оказали неуспешни.
(4) Ако потребител се откаже от договор за кредит по реда на чл. 11, потребителят може да се откаже и от договора за продажба, свързан с кредитния договор.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат към договори за кредит, чиято цел е да се финансира придобиването на ценни книжа, чуждестранна валута или благородни метали.

Запазване на права
Чл. 14. Правата на потребителя спрямо доставчик на вещи или услуги не се засягат от предоставянето на потребителски кредит за заплащането на тези вещи или услуги.

Възстановяване на собствеността върху вещи
Чл. 15. Ако потребителски кредит е предоставен за придобиване на вещи и правото на собственост върху тези вещи е възстановено в полза на кредитодателя или на трето лице, между потребителя и кредитодателя, съответно третото лице, трябва да се постигне справедливо уреждане на отношенията, като възстановяването на правото на собственост не води до неоснователно обогатяване.

Прехвърляне права на кредитодателя
Чл. 16. (1) Когато правата на кредитодател по договор за потребителски кредит са прехвърлени на трето лице, потребителят може да противопостави на третото лице всички възражения или други способи за защита, с които разполага срещу първоначалния кредитор и произтичащи от прехвърлените права по договора, включително правото си на прихващане.
(2) Недействителни са уговорки, които изключват или ограничават правото на потребител да използва произтичащите си от договора възражения срещу трети лица, на които кредитодателят прехвърли своите права по договора за потребителски кредит, или уговорки, които изключват или ограничават правото на потребителя на прихващане.

Издължаване на потребителски кредит
Чл. 17. (1) Потребителят е длъжен да извърши само плащанията, посочени в договора за потребителски кредит.
(2) Потребителят има право да изпълни произтичащите от договор за потребителски кредит задължения преди уговорения срок. Кредитодателят не може да откаже да приеме предсрочно изпълнение.
(3) В случаите по ал. 2 потребителят не дължи лихва или други разноски за времето, през което кредитът не е ползван.
(4) Гарантите по потребителски кредит нямат право да изискват обезщетение за изпълнение на задълженията по кредитния договор преди уговорения срок.

Забава и непълно издължаване
Чл. 18. (1) Ако потребител забави дължимите от него плащания по кредита, изискваното обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Това не изключва или ограничава правото на кредитодателя да изисква обезщетение за претърпени вреди в по-висок размер съобразно общите правила.
(2) Кредитодателят не може да откаже да приеме непълно плащане по потребителски кредит.

Ограничения при прекратяване от кредитодателя на договор за потребителски кредит
Чл. 19. (1) Когато потребителски кредит подлежи на издължаване чрез вноски, кредитодателят може да развали кредитния договор поради забава на плащане от потребителя само ако:
1. потребителят е изцяло или частично в забава за поне две последователни вноски, чийто общ размер възлиза на не по-малко от 10 % от отпуснатия кредит,
и
2. кредитодателят безуспешно е дал допълнителен срок от поне две седмици на потребителя за плащане на просрочената сума едновременно с уведомление, че кредитодателят ще развали договора при неплащане на дължимите вноски в посочения срок и ще изисква изплащане на целия дълг.
(2) Ако кредитодателят развали договора, неизплатената обща сума на кредита се намалява с размера на лихвата и разноските, начислени на потребителя за периода, през който кредитът не е ползван.
(3) Ако потребител се намира в забава по издължаването на кредит, кредитодателят може да развали договор за финансиране придобиването на вещи или предоставянето на услуги чрез разсрочено плащане само при условията по ал. 1.
(4) Ако кредитодател придобие владението на вещи, които са доставени на потребител по силата на договор за кредит или договор за продажба, свързан с договор за кредит, това се счита като отказ на кредитодателя от договора, освен ако кредитодателят се споразумее с потребителя да заплати на потребителя справедливата цена на вещта към момента, когато е придобито владението върху нея.

Използване на менителници, записи на заповед и чекове
Чл. 20. (1) Задълженията на потребител по договор за потребителски кредит не могат да бъдат изпълнявани или обезпечавани чрез издаването на менителници, записи на заповед или чекове. Кредитодателят няма право да приема такива менителници, записи на заповед или чекове.
(2) Ако в нарушение на ал. 1 менителница, запис на заповед или чек бъдат приети, потребителят може да ги поиска обратно от кредитодателя по всяко време. Кредитодателят обезщетява потребителя за разноските и вредите, причинени от приемане на менителница, запис на заповед или чек.

Договор за кредитно посредничество
Чл. 21. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат и към договори за кредитно посредничество, според които едно лице (кредитен посредник) се задължава в рамките на търговската си или професионална дейност да уреди срещу заплащане предоставянето на кредит на потребители или да посочи възможността за сключване на кредитен договор.
(2) Договорът за кредитно посредничество се сключва в писмена форма. Комисионната на кредитния посредник се посочва в договора като процент от нетната сума или нетната цена на кредита. Ако кредитният посредник се е договорил за комисионна и с кредитодателя, това също трябва да бъде указано в договора.
(3) Договор за кредитно посредничество и молба за отпускане на кредит не могат да се съдържат в един и същи документ.
(4) Кредитният посредник предоставя екземпляр от договора на потребителя.
(5) Нищожни са договорите за кредитно посредничество, които не отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.
(6) Кредитодателите предоставят на контролния орган по чл. 24 информация за кредитните посредници, с които работят.

Комисионни, заплащани на кредитни посредници
Чл. 22. (1) Потребителят заплаща комисионна на кредитен посредник само ако потребителят е получил кредит в резултат от дейността на посредника и потребителят вече не може да се откаже от договора за кредит по реда на чл. 11.
(2) Ако със знанието и вследствие дейността на кредитния посредник кредит е получен с оглед ранното издължаване на друг кредит, кредитният посредник има правото да получи комисионна само ако годишният процент на разходите или първоначалният годишен процент на разходите не се повишава. При изчисляване на годишния процент на разходите или първоначалния годишен процент на разходите за изплащания кредит, евентуалните посреднически разходи във връзка с изплащания кредит не се включват.
(3) За услугите, свързани с уреждане предоставянето на кредит на потребител или информиране на потребителя за възможността да сключи договор за кредит, кредитният посредник не може да претендира нищо друго освен комисионната по ал. 1 и 2.

Задължителен характер на разпоредбите
Чл. 23. (1) Недействителни са всички уговорки, които се отклоняват от разпоредбите на този закон във вреда на потребителя.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитодателя са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава посочения в чл. 1, ал. 2, т. 5 минимален размер или чието сключване цели заобикаляне изискванията на този закон.

Контрол по спазване на закона
Чл. 24. (1) Контролът относно спазване изискванията на този закон се осъществява от Комисията по търговия и защита на потребителите.
(2) Длъжностните лица от Комисията по защита на потребителите могат да задължават кредитодател или кредитен посредник, който нарушава разпоредбите на този закон, да прекрати нарушението, да отстрани неговите последици и да предприеме мерки за ненарушаване на закона в бъдеще.
(3) Министърът на икономиката издава наредба по прилагането на този закон.

Административнонаказателни разпоредби
Чл. 25. (1) За нарушение на чл. 4, ал. 1, 2 или 3, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 виновните лица се наказват с глоба в размер от 400 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 виновните лица се наказват с глоба в размер от 800 до 3000 лв., а на едноличните търговски и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 12000 лв.
(3) За нарушение на чл. 10, ал. 4, 5, 6, 7, 8 или 9, чл. 11, ал. 2 и чл. 15 виновните лица се наказват с глоба в размер от 700 до 4000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 9000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 виновните лица се наказват с глоба в размер от 1500 до 7000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15000 лв.
(5) За нарушение на чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, ал. 2, 3, 4 или 6 и чл. 22 виновните лица се наказват с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 9000лв.
(6) При повторно нарушение по ал. 5 виновните лица се наказват с глоба в размер от 1500 лв. до 7000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15000 лв.
(7) Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителя е наказан за същото по вид нарушение.
(8) Актът за констатирано нарушение се съставя от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите.
(9) Наказателното постановление се издава от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(10) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Правоотношенията, възникнали във връзка с предоставяне на потребителски кредити преди влизането в сила на този закон, се уреждат по досегашния ред.
§ 2. Този закон влиза в сила от 1 януари 2006 г.









Приложение
към чл. 6, ал. 1



Метод
за изчисляване годишния процент на разходите
по потребителски кредит


Основното уравнение, изразяващо равенството между предоставяните по кредита суми, от една страна, и погасителните вноски и плащания на разноски, от друга страна, е следното:



Значение на буквите и символите:
- поредният номер на предоставяна по кредит сума;
- поредният номер на погасителна вноска или плащане на разноски;
- размерът на предоставяната по кредит сума № ;
- размерът на погасителната вноска или плащането на разноски № ;
∑ - математически знак за сбор;
- поредният номер на последната предоставена по кредит сума;
- поредният номер на последната погасителна вноска или плащане на разноски;
- интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредит сума № 1 и датите на следващите предоставяни по кредита суми № 2 до ;
- интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредит сума № 1 и датите на погасителни плащания или плащания на разноски № 1 до ;
- годишният процент на разходите по потребителски кредит, който може да се изчисли (напр. по алгебричен път, чрез последователни приближения или чрез компютърна програма), когато другите параметри в уравнението са известни въз основа на договора за потребителски кредит или по друг начин.
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Мнениеот justus » 01 Мар 2006, 07:17

Проект / 04.04.2005 г.БНБ

ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ


Приложно поле
Чл. 1. (1) Този закон урежда договорите за потребителски кредит.

(2) Този закон не се прилага към:
1. договор, с който се предоставя кредит за придобиване, запазване, изграждане, поддръжка или подобрения на недвижим имот, с изключение на изискванията за форма и съдържание на договора за кредит по чл. 4;
2. договор за наем, който не предвижда прехвърляне право на собственост или друго вещно право;
3. договор за заем, по който не се дължи лихва или някакво друго възнаграждение за заемодателя, както и договор за кредит, по който не се дължи лихва при условие, че потребителят приеме да издължи кредита еднократно;
4. договор за продължително предоставяне на услуги, съгласно който потребителят има право да издължава тяхната цена чрез периодични плащания в хода на предоставяне на услугите;
5. договор за кредит, чийто размер ( главницата или нетната цена на вещта или услугата, която ще се придобие чрез кредита) е по-малък от 400 лева;
6. договор за кредит, според който срокът за издължаване на кредита не надхвърля три месеца или кредитът се издължава чрез не повече от четири вноски за срок не по-дълъг от 12 месеца.
(3) Разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5, чл. 11, чл. 13, чл. 17, ал. 2-5, и чл. 19, ал. 4-5 от този закон не се прилагат към обезпечени чрез ипотеки договори за кредит.
(4) Разпоредбите на чл. 4 - 12 и на чл. 13, ал. 3 от този закон не се прилагат към договори за потребителски кредит, сключени в нотариална форма или като съдебна спогодба, ако е постигната договореност относно годишната лихва, разноските, които представляват основа за изчисление при сключването на договора, както и условията, при които лихвата или разноските могат да бъдат променяни.

Договор за потребителски кредит
Чл. 2. (1) Договор за потребителски кредит е договор, с който кредитодател предоставя или обещава да предостави на потребител финансови средства под формата на кредит, заем, лизинг или разсрочено плащане, както и други подобни финансови продукти.
(2) Като договор за потребителски кредит се счита и договор, сключен от потребител с цел получаване на кредит за започване на самостоятелна търговска или професионална дейност, ако нетната сума на кредита или нетната цена на вещта или услугата, която ще се придобие срещу кредита, не надхвърля 40 000 лева.

Страни по договор за потребителски кредит
Чл. 3. (1) Страни по договора за потребителски кредит са потребител и кредитодател.
(2) Потребител е физическо лице, в полза на което е договорен потребителски кредит и което не действа с оглед сключване и изпълнение на договор, свързан с негова търговска, професионална или друг вид стопанска дейност.
(3) Кредитодател е юридическо лице, физическо лице или сдружение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска, професионална или друг вид стопанска дейност.

Форма и съдържание на договор за потребителски кредит
Чл. 4. (1) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма. Потребителят получава екземпляр от този договор.
(2) Всички изменения и допълнения към договора за потребителски кредит се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни.
(3) Договорът за потребителски кредит задължително съдържа:
1. дата и място на сключването;
2. име (наименование), правноорганизационна форма и адрес (седалище) на кредитодателя;
3. име, местожителство и адрес на потребителя;
4. подлежащата на получаване главница на кредита ( нетен размер на кредита) или максималния кредитен лимит;
5. общия размер на всички плащания, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита и да изплати лихвата и останалите разноски по него (общ размер на кредита), а в случай на договор за кредит с променливи условия – общия размер на всички плащания, изчислен въз основа на първоначалните условия при сключване на договора;
6. условията за издължаване на кредита – брой и размер на вноските, както и условията или периодичността на плащането им;
7. годишната лихва;
8. свързани с договора разноски, включително таксите за кредитно посредничество, които трябва да се понесат от потребителя, а ако размерът на тези такси не е известен – начина за изчисляването им;
9. годишния процент на разходите по потребителския кредит, изчислен по посочения в чл. 5 начин;
10. определяне на условията, при които годишният процент на разходите по потребителския кредит може да бъде изменян;
11. плащанията и разноските, произтичащи от договор за застраховка, който се сключва във връзка с договора за потребителски кредит;
12. клауза относно правото за издължаване на потребителския кредит преди изтичане на предварително определения му срок във връзка с чл. 17, ал. 2;
13. в случай на предсрочно издължаване на кредита – правото на потребителя да не заплаща лихва за периода, през който кредитът не е ползван, както и да не понася други свързани с кредита разходи за този период;
14. условията за прекратяване на договор за кредит, включително правото на потребителя да се откаже от него, както и процедурата и срока за упражняване на това право;
15. изискваното от потребителя обезпечение;
16. условия, при които договорът може да се прекрати преди уговорения срок;
17. отговорност за нарушение на договорните задължения.
(4) Ако размерът на кредита зависи от това в каква степен потребителят усвоява кредита, съдържащата се в ал. 3, т. 5 информация може да не бъде посочвана.
(5) Ако от потребителя се изисква да сключи договор за застраховка и изборът на застраховател е предоставен на потребителя, информацията по ал. 3, т. 11 следва да съдържа само посочване на изискването за застраховка и приблизителна оценка за разходите, обичайно свързани със застраховката.

Годишен процент на разходите по потребителски кредит
Чл. 5. (1) Годишният процент на разходите по потребителски кредит (по-нататък “годишен процент на разходите”) представлява общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от нетния размер или нетната цена на кредита, при условие, че договорът за потребителски кредит е валиден за уговорения срок.
(2) При изчисляване на годишния процент на разходите не се включват:
1. разходи, които потребителят следва да понесе при нарушение на произтичащите му от договора задължения;
2. разноски, с изключение на покупната цена, които потребителят е длъжен да поеме при придобиване на вещи или услуги, дори ако покупката се извършва в брой;
3. разноски по извършване превод на средства и по поддържане на сметка, предназначена за получаване или издължаване на плащания по кредита, плащания на лихви или други разноски, освен:
а) ако посочените разноски са необичайно високи и в конкретния случай на потребителя не е било предоставено право на избор;
или
б) при специални разноски за издължаване или извършване на други плащания, независимо дали това става в брой или по друг начин;
4. вноски във връзка с членство в асоциации или сдружения, дори когато от него зависят условията на кредита, ако членството произтича от договорености, различни от договора за кредит;
5. разходи, свързани с обезпечения;
6. разходи за застраховка, освен:
а) ако кредитодателят е определил застраховката като задължително условие за отпускане на кредит;
или
б) ако застраховката цели да осигури пълно или частично издължаване на общия размер на кредита в полза на кредитодателя при смърт, инвалидност, болест или безработица на потребителя.
(3) В кредитни договори, които допускат промени в условията, засягащи лихвата или цената на придобитите срещу кредита вещи или услуги, вместо годишен процент на разходите се посочва първоначален годишен процент на разходите, изчислен при допускане, че първоначалната лихва и другите условия към момента на сключване на договора остават фиксирани и ще се прилагат в продължение на целия срок на договора.
(4) В случаите по ал. 3 кредитодателят определя:
1. лимита на потребителския кредит;
2. размера на свързаните с кредита плащания;
3. предпоставките за изменение на условията, определящи цената на кредита, както и най-ранният възможен срок за такова изменение.

Изчисляване на годишния процент на разходите
Чл. 6. (1) Годишният процент на разходите се изчислява в съответствие с метода, съдържащ се в Приложението към този закон, като се отчитат следните условия:
1. платените от двете страни по различно време суми може да не са идентични и не е задължително да са отпуснати на равни интервали;
2. началната дата за изчисляване на лихвата е първият ден от предоставяне на потребителския кредит;
3. приема се, че интервалите между датите, използвани при изчисленията, ще бъдат изразени в години или в части от години, като се счита, че годината има 365 дни, 52 седмици или 12 усреднени месеца (един усреднен месец съдържа 30, 41666 дни (365/12)
и
4. резултатите от изчислението се изразяват с точност от два десетични знака, като ако третата цифра след десетичния знак е по-голяма от или равна на 5, втората цифра след десетичния знак се закръглява нагоре с едно.
(2) Годишният процент на разходите се изчислява към момента на сключване на договора за потребителски кредит.
(3) Изчисляването се извършва при допускане, че договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който той е бил сключен, както и че кредитодателят и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете, по които двете страни са постигнали съгласие.
(4) Ако срок за издължаване на кредита не е посочен и не може да бъде определен въз основа на самия договора или условията за изплащане на кредита, при изчисляването се приема, че кредитът е предоставен за една година.
(5) Ако в договора за кредит не е предвидено друго и той съдържа няколко дати по избор за издължаване, при изчисляването се приема, че погасителните вноски ще бъдат извършени в най-близкия срок, съдържащ се в договора.
(6) Реклама с предложение за предоставяне или уреждане предоставянето на потребителски кредит съдържа ясно разбираемо указване на годишния процент на разходите по потребителския кредит.

Договори за финансиране придобиването на вещи или предоставянето на услуги
Чл. 7. (1) В договора за потребителския кредит, сключван за финансиране придобиването на вещ или предоставянето на услуга чрез разсрочено плащане или лизинг, вместо информацията по чл. 4, ал. 3-5 се посочва следното:
1. точно описание на вещта или услугата, чието придобиване се финансира;
2. цената на придобиваната срещу кредита вещ или услуга, ако плащането се извърши незабавно (нетна цена), както и цената, ако вещта или услугата се заплащат в съответствие с условията на кредитния договор;
3. размер на кредита, подлежащ на издължаване под формата на погасителни вноски, лихва и други разходи съгласно условията на кредитния договора;
4. броя на вноските и техния размер, условията или периодичността на плащанията, или използвания за определянето им метод, ако те не са известни към момента на сключване на договора;
5. годишния процент на разходите;
6. плащанията и разноските, произтичащи от договор за застраховка, който се сключва във връзка с договора за кредит;
7. правото на потребителя да се откаже от договора, процедурата и срока за упражняване на това право, както и правото на отказ от договор за продажба, свързан с договора за кредит;
8. изискваните от потребителя обезпечения;
9. клауза относно собственика на вещта, ако правото на собственост не преминава незабавно в полза на потребителя, а продавачът запазва това право до окончателно изплащане на продажната цена, както и условията, при които потребителят става собственик на вещта
(2) При лизингов договор за нетна цена се счита цената, срещу която лизингополучателят закупува обекта на лизинг.
(3) Ако от потребителя се изисква да сключи договор за застраховка и изборът на застраховател е предоставен на потребителя, информацията по ал. 1, т. 6 следва да съдържа само посочване на изискването за застраховка и приблизителна оценка за разходите, обичайно свързани със застраховката.
(4) Ако потребителски кредит за финансиране придобиването на вещ или предоставянето на услуга чрез разсрочено плащане е предоставен от доставчика на вещта или услугата и потребителят развали договора за доставка, изплащането на отпуснатия кредит в полза на доставчика не се засяга от евентуални претенции на потребителя за обезщетяване на причинени вреди. Развалянето на договора за доставка може да стане само на основания, предвидени в самия договор или в закон.
(5) Възползването на потребителя от правото му за развялане на договора по ал. 4 не може да води до повишаване цената на потребителския кредит или понасяне на санкции.

Овърдрафт
Чл. 8. (1) Ако кредитна институция предостави кредит на потребител по начин, позволяващ на потребителя да превишава наличността по банковата сметка с определен размер (овърдрафт), разпоредбите на чл. 4 - 7 от този закон не се прилагат.
(2) Преди сключване на договор за овърдрафт кредитната институция уведомява писмено потребителя за следното:
1. максималния лимит на кредита или начина за определянето му;
2. приложимата годишна лихва и другите разходи към момента на уведомление, както и условията, при които те могат да бъдат променяни;
3. условията за използване и издължаване на кредита;
4. правото на потребителя да се откаже от договора, както и процедура и срок за упражняване на това право.
(3) Кредитодателят потвърждава пред потребителя информацията по ал. 2 във форма, която може да бъде възпроизведена в писмен вид най-късно след първото ползване на кредита. Кредитодателят уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в лихвата. Такова потвърждение и уведомяване може да се съдържа в извлечение от сметка, изпратено на потребителя.
(4) Ако при отсъствие на договор за овърдрафт кредитна институция позволи на потребител да превиши наличността по банковата си сметка, като това превишение продължи по-дълго от три месеца, кредитодателят уведомява незабавно потребителя за годишната лихва и разходите, дължими от него, както и за всички промени в тях.

Договор за кредит, свързан с използване на кредитна карта
Чл. 9. В договор за кредит, свързан с използване на кредитна карта, освен информацията по чл. 4 се посочва също така максималният лимит на кредита.


Нарушаване на изискванията към договор за потребителски кредит
Чл. 10. (1) Недействителен е договор за потребителски кредит, който не отговаря на изискванията за форма, съдържащи се в чл. 4, ал. 1 и 2, или в който отсъства информацията по чл. 4, чл. 7 или чл. 9.
(2) При отсъствие на информацията по чл. 4, ал. 3 кредитният договор става действителен, ако потребителят получи кредита или започне да го ползва.
(3) При отсъствие на информацията по чл. 7 кредитният договор става действителен, ако вещта бъде предадена или услугата предоставена на потребителя.
(4) Ако в случая по ал. 2 липсва информация относно лихвата, годишния процент на разходите/първоначалния годишен процент на разходите или общия размер на кредита по чл. 4, ал. 3, т. 5, за приложима лихва се счита двойният размер на основния лихвен процент, освен ако тя не е по-висока от договорената преди това лихва. Ако в случая по ал. 2 липсва информация за други разноски, дължими от потребителя, потребителят не дължи разноските, за които не е бил информиран. Кредитодателят е длъжен да преизчисли вноските по изплащането, като отчете намалението в лихвата и другите разноски, както и да уведоми за това потребителя.
(5) Ако в случая по ал. 3 липсва информация относно общия размер на кредита, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 3, относно годишния процент на разходите или първоначалния годишен процент на разходите, лихвата не може да бъде по-висока от двойния размер на основния лихвен процент.
(6) Ако в случая по ал. 2 потребителят не е бил уведомен преди ползване на кредита относно предпоставките за промяна в условията, засягащи обема на свързаните с кредита разходи, обемът на тези разходи не може да бъде променян във вреда на потребителя.
(7) Ако в случая по ал. 3 потребителят не е бил уведомен относно нетната цена, за нетна цена се счита справедливата цена.
(8) Ако при сключване на договор за потребителски кредит кредитодателят не е уведомил потребителя за изискваното от него обезпечение, впоследствие такова обезпечение може да се изисква само ако нетният размер на кредита надвишава 100 000 лева.
(9) Ако в кредитен договор годишният процент на разходите е посочен като по-нисък от действителния, уговорената в договора лихва се намалява с процента, с който посоченият годишен процент на разходите е по-нисък от действителния. Ако годишният процент на разходите е посочен като по-нисък от действителния в кредитен договор за финансиране придобиването на вещ или предоставянето на услуга, общият размер на кредита по чл. 7, ал. 1, т. 3 се намалява с процента, с който посоченият годишен процент на разходите е по-нисък от действителния.

Право на отказ на потребителя
Чл. 11. (1) Потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит до изтичането на седем дни, считано от сключването на договора, ако към момента на изявлението за отказ кредитът все още не е получен.
(2) При упражняване правото на отказ по ал. 1 потребителят не дължи разходи.
(3) Ако потребител се откаже от договор за потребителски кредит, лице, което е встъпило в произтичащо от договора за потребителски кредит задължение или е предоставило обезпечение за произтичащото от договора за потребителски кредит задължение на потребителя, също може да се откаже от договора.
(4) Срокът по ал. 1 започва да тече от сключване на договора, ако в него кредитодателят е предоставил на потребителя достъпна информация относно произтичащите от ал. 1 и 2 права, погасяването на тези права, името и адреса на лицето, до което следва да се отправя изявлението за отказ, както и в случай на наличие на договор за продажба, свързан с договор за кредит по чл. 13 – указване, че при отказ от кредитния договор договорът за продажба няма да влезе в сила.
(5) Ако в договора не се съдържа информация, отговаряща на изискванията по ал. 4, правото за отказ на потребителя се погасява при изтичане на седем дни от уведомяването му, но не по-късно от една година след сключване на договора за потребителски кредит.
(6) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат към договор за овърдрафт само ако потребителят по силата на кредитен договор не разполага с правото да прекрати договора по всяко време, без да се придържа към срока за прекратяване, или да издължи кредита без разходи.
(7) Ако предназначението на договор за потребителски кредит е да финансира закупуване право на ползване на сграда за определен период от време и кредитният договор представлява договор, свързан с договор за закупуване право на ползване на сграда за определен период от време, специалните разпоредби на Закона за защита на потребителите относно правото за отказ от договори за закупуване право на ползване на сграда за определен период от време се прилагат вместо разпоредбите на ал. 1-5.

Договори за потребителски кредит от разстояние
Чл. 12. (1) Разпоредбите на чл. 4 и чл. 7 не се прилагат към договори за потребителски кредит от разстояние, ако информацията по чл. 4, ал. 3 или чл. 7, ал. 1 е доведена до знанието на потребителя във форма, която може да бъде възпроизведена в писмен вид, така че потребителят да може да проучи тази информация преди сключване на договора.
(2) Потребител може да се откаже от договор по ал. 1 при спазване специалните разпоредби за отказ от сключен договор от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите/Закона за защита на потребителите и правилата за търговия.
(3) Потребител може да се откаже от договор при условията на чл. 11 от този закон, ако потребителят не може да се откаже от договора при прилагане специалните разпоредби на Закона за защита на потребителите/Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. В този случай е достатъчно изпращането на информация относно правото на отказ по чл. 11, ал. 4 във форма, която може да бъде възпроизведена в писмен вид.

Договор за продажба, свързан с кредитен договор
Чл. 13. (1) Потребителят има правата по ал. 2 в случаите, когато едновременно са налице следните условия:
1. с оглед закупуването на стоки или получаването на услуги потребителят е сключил договор за кредит с лице, различно от доставчика на стоките или услугите;
2. кредитодателят и доставчикът на стоките или услугите имат предварително споразумение, по силата на което кредитът се предоставя само от този кредитодател на клиентите на този доставчик за придобиването на осигурени от доставчика стоки или услуги;
3. потребителят получи кредит по силата на това предварително споразумение;
4. стоките или услугите, чиято доставка се финансира чрез кредитното споразумение, не са доставени, или са доставени само отчасти, или не са в съответствие с договора за тяхната доставка;
5. потребителят е предявил своите права към доставчика, но не е бил удовлетворен.
(2) Когато са налице условията по ал. 1, потребителят може да откаже да издължи кредит, ако възраженията, произтичащи от договор за продажба, свързан с кредитен договор, предоставят на потребителя правото да откаже да изпълни задълженията си към продавача, произтичащи от договора за продажба.
(3) Ако възраженията на потребителя по ал. 2 се основават върху несъответствие на предоставената вещ или услуга с договорните условия и потребителят изисква по силата на закон или на договора несъответствието да бъде отстранено или вещта заменена, потребителят може да откаже да издължи кредита само ако опитите да се отстрани несъответствието или да се замени вещта са се оказали неуспешни.
(4) Ако потребител се откаже от договор за кредит по реда на чл. 11, потребителят може да се откаже и от договора за продажба, свързан с кредитния договор.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат към договори за кредит, чиято цел е да се финансира придобиването на ценни книжа, чуждестранна валута или благородни метали.

Запазване на права
Чл. 14. Правата на потребителя спрямо доставчик на вещи или услуги не се засягат от предоставянето на потребителски кредит за заплащането на тези вещи или услуги.

Възстановяване на собствеността върху вещи
Чл. 15. Ако потребителски кредит е предоставен за придобиване на вещи и правото на собственост върху тези вещи е възстановено в полза на кредитодателя или на трето лице, между потребителя и кредитодателя, съответно третото лице, трябва да се постигне справедливо уреждане на отношенията, като възстановяването на правото на собственост не води до неоснователно обогатяване.

Прехвърляне права на кредитодателя
Чл. 16. (1) Когато правата на кредитодател по договор за потребителски кредит са прехвърлени на трето лице, потребителят може да противопостави на третото лице всички възражения или други способи за защита, с които разполага срещу първоначалния кредитор и произтичащи от прехвърлените права по договора, включително правото си на прихващане.
(2) Недействителни са уговорки, които изключват или ограничават правото на потребител да използва произтичащите си от договора възражения срещу трети лица, на които кредитодателят прехвърли своите права по договора за потребителски кредит, или уговорки, които изключват или ограничават правото на потребителя на прихващане.

Издължаване на потребителски кредит
Чл. 17. (1) Потребителят е длъжен да извърши само плащанията, посочени в договора за потребителски кредит.
(2) Потребителят има право да изпълни произтичащите от договор за потребителски кредит задължения преди уговорения срок. Кредитодателят не може да откаже да приеме предсрочно изпълнение.
(3) В случаите по ал. 2 потребителят не дължи лихва или други разноски за времето, през което кредитът не е ползван.
(4) Гарантите по потребителски кредит нямат право да изискват обезщетение за изпълнение на задълженията по кредитния договор преди уговорения срок.

Забава и непълно издължаване
Чл. 18. (1) Ако потребител забави дължимите от него плащания по кредита, изискваното обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Това не изключва или ограничава правото на кредитодателя да изисква обезщетение за претърпени вреди в по-висок размер съобразно общите правила.
(2) Кредитодателят не може да откаже да приеме непълно плащане по потребителски кредит.

Ограничения при прекратяване от кредитодателя на договор за потребителски кредит
Чл. 19. (1) Когато потребителски кредит подлежи на издължаване чрез вноски, кредитодателят може да развали кредитния договор поради забава на плащане от потребителя само ако:
1. потребителят е изцяло или частично в забава за поне две последователни вноски, чийто общ размер възлиза на не по-малко от 10 % от отпуснатия кредит,
и
2. кредитодателят безуспешно е дал допълнителен срок от поне две седмици на потребителя за плащане на просрочената сума едновременно с уведомление, че кредитодателят ще развали договора при неплащане на дължимите вноски в посочения срок и ще изисква изплащане на целия дълг.
(2) Ако кредитодателят развали договора, неизплатената обща сума на кредита се намалява с размера на лихвата и разноските, начислени на потребителя за периода, през който кредитът не е ползван.
(3) Ако потребител се намира в забава по издължаването на кредит, кредитодателят може да развали договор за финансиране придобиването на вещи или предоставянето на услуги чрез разсрочено плащане само при условията по ал. 1.
(4) Ако кредитодател придобие владението на вещи, които са доставени на потребител по силата на договор за кредит или договор за продажба, свързан с договор за кредит, това се счита като отказ на кредитодателя от договора, освен ако кредитодателят се споразумее с потребителя да заплати на потребителя справедливата цена на вещта към момента, когато е придобито владението върху нея.

Използване на менителници, записи на заповед и чекове
Чл. 20. (1) Задълженията на потребител по договор за потребителски кредит не могат да бъдат изпълнявани или обезпечавани чрез издаването на менителници, записи на заповед или чекове. Кредитодателят няма право да приема такива менителници, записи на заповед или чекове.
(2) Ако в нарушение на ал. 1 менителница, запис на заповед или чек бъдат приети, потребителят може да ги поиска обратно от кредитодателя по всяко време. Кредитодателят обезщетява потребителя за разноските и вредите, причинени от приемане на менителница, запис на заповед или чек.

Договор за кредитно посредничество
Чл. 21. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат и към договори за кредитно посредничество, според които едно лице (кредитен посредник) се задължава в рамките на търговската си или професионална дейност да уреди срещу заплащане предоставянето на кредит на потребители или да посочи възможността за сключване на кредитен договор.
(2) Договорът за кредитно посредничество се сключва в писмена форма. Комисионната на кредитния посредник се посочва в договора като процент от нетната сума или нетната цена на кредита. Ако кредитният посредник се е договорил за комисионна и с кредитодателя, това също трябва да бъде указано в договора.
(3) Договор за кредитно посредничество и молба за отпускане на кредит не могат да се съдържат в един и същи документ.
(4) Кредитният посредник предоставя екземпляр от договора на потребителя.
(5) Нищожни са договорите за кредитно посредничество, които не отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.
(6) Кредитодателите предоставят на контролния орган по чл. 24 информация за кредитните посредници, с които работят.

Комисионни, заплащани на кредитни посредници
Чл. 22. (1) Потребителят заплаща комисионна на кредитен посредник само ако потребителят е получил кредит в резултат от дейността на посредника и потребителят вече не може да се откаже от договора за кредит по реда на чл. 11.
(2) Ако със знанието и вследствие дейността на кредитния посредник кредит е получен с оглед ранното издължаване на друг кредит, кредитният посредник има правото да получи комисионна само ако годишният процент на разходите или първоначалният годишен процент на разходите не се повишава. При изчисляване на годишния процент на разходите или първоначалния годишен процент на разходите за изплащания кредит, евентуалните посреднически разходи във връзка с изплащания кредит не се включват.
(3) За услугите, свързани с уреждане предоставянето на кредит на потребител или информиране на потребителя за възможността да сключи договор за кредит, кредитният посредник не може да претендира нищо друго освен комисионната по ал. 1 и 2.

Задължителен характер на разпоредбите
Чл. 23. (1) Недействителни са всички уговорки, които се отклоняват от разпоредбите на този закон във вреда на потребителя.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитодателя са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава посочения в чл. 1, ал. 2, т. 5 минимален размер или чието сключване цели заобикаляне изискванията на този закон.

Контрол по спазване на закона
Чл. 24. (1) Контролът относно спазване изискванията на този закон се осъществява от Комисията по търговия и защита на потребителите.
(2) Длъжностните лица от Комисията по защита на потребителите могат да задължават кредитодател или кредитен посредник, който нарушава разпоредбите на този закон, да прекрати нарушението, да отстрани неговите последици и да предприеме мерки за ненарушаване на закона в бъдеще.
(3) Министърът на икономиката издава наредба по прилагането на този закон.

Административнонаказателни разпоредби
Чл. 25. (1) За нарушение на чл. 4, ал. 1, 2 или 3, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 виновните лица се наказват с глоба в размер от 400 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 виновните лица се наказват с глоба в размер от 800 до 3000 лв., а на едноличните търговски и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 12000 лв.
(3) За нарушение на чл. 10, ал. 4, 5, 6, 7, 8 или 9, чл. 11, ал. 2 и чл. 15 виновните лица се наказват с глоба в размер от 700 до 4000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 9000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 виновните лица се наказват с глоба в размер от 1500 до 7000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15000 лв.
(5) За нарушение на чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, ал. 2, 3, 4 или 6 и чл. 22 виновните лица се наказват с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 9000лв.
(6) При повторно нарушение по ал. 5 виновните лица се наказват с глоба в размер от 1500 лв. до 7000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15000 лв.
(7) Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителя е наказан за същото по вид нарушение.
(8) Актът за констатирано нарушение се съставя от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите.
(9) Наказателното постановление се издава от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(10) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Правоотношенията, възникнали във връзка с предоставяне на потребителски кредити преди влизането в сила на този закон, се уреждат по досегашния ред.
§ 2. Този закон влиза в сила от 1 януари 2006 г.









Приложение
към чл. 6, ал. 1



Метод
за изчисляване годишния процент на разходите
по потребителски кредит


Основното уравнение, изразяващо равенството между предоставяните по кредита суми, от една страна, и погасителните вноски и плащания на разноски, от друга страна, е следното:



Значение на буквите и символите:
- поредният номер на предоставяна по кредит сума;
- поредният номер на погасителна вноска или плащане на разноски;
- размерът на предоставяната по кредит сума № ;
- размерът на погасителната вноска или плащането на разноски № ;
∑ - математически знак за сбор;
- поредният номер на последната предоставена по кредит сума;
- поредният номер на последната погасителна вноска или плащане на разноски;
- интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредит сума № 1 и датите на следващите предоставяни по кредита суми № 2 до ;
- интервалът, изразен в години и части от година, между датата на предоставяната по кредит сума № 1 и датите на погасителни плащания или плащания на разноски № 1 до ;
- годишният процент на разходите по потребителски кредит, който може да се изчисли (напр. по алгебричен път, чрез последователни приближения или чрез компютърна програма), когато другите параметри в уравнението са известни въз основа на договора за потребителски кредит или по друг начин.
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Мнениеот justus » 12 Мар 2006, 16:44

Kолеги, нямате ли мнение?
Преди 2 дни в сайта на МИЕ е публикуван окончателен вариант на закона, който се внася в Парламента.
http://www.mi.government.bg/norm/projec ... ?id=159538

Освен изтъкнатите в становището на БФФ слабости, пороци, и противоречия, в този вариант значително са орязани правата на потребителите , които бяха включени в работния.

Моля коментари.......
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Re: ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – МОЛЯ МНЕНИЯ

Мнениеот justus » 14 Сеп 2009, 14:14

Явно 3–4 години след гореописаното, все пак някой проумя,че в тези доводи има резон и се стигна до ситуация, в която по добра БГ тадиция преправяме нов закон само 3 год. след създаването му. Съживявам темата по повод на това ТУК, моля коментар:


Банките не приемат новите правила за отпускане на заеми
Трезорите държат и занапред да правят промени по договорите едностранно

Банките са твърдо против част от готвените законови промени, които повишават защитата на клиентите, изтеглили потребителски заеми. Трезорите настояват да не им се отнема правото едностранно да променят клаузи по договорите. Против са също в рекламите цялата информация за кредита да се представя "с еднакъв шрифт". Това става ясно от позицията на Асоциацията на банките в България по повод готвения Закон за потребителския кредит, с която "Сега" разполага.
Този закон се отнася за потребителските заеми в размер от 400 до 147 000 лв., но няколко негови разпоредби засягат и ипотечните кредити, ако са в този размер. Той въвежда правилата на евродирективата за този вид заеми и трябва да влезе в сила до 11 юни 2010 г., като банките настояват той да се бави до последно.
В проекта на закона икономическото министерство е заложило клауза, според която всички последващи промени в договора за потребителски кредит трябва да се подписват от двете страни. Трезорите обаче искат тази клауза да отпадне и да им се запази правото едностранно да пренаписват договорите. Така те ще могат да продължат не само да вдигат лихвите и таксите неограничено, но и да променят формулите за изчисляване на цената на заема и други важни условия. Срещу тази практика наскоро се обявиха синдикати и бизнес организации.
Трезорите не са съгласни и с текста, че цялата информация за кредита в рекламата трябва да се представи "с еднакъв шрифт". Целта на този текст е да няма уловки, при които с едри букви се изписва нещо привлекателно, а със съвсем дребни се правят уточнения. Според асоциацията това ще ограничи "творческия момент при създаването на графичните изображения".
Банките имат редица съображения и за въвеждане на правото на отказ на потребителя от кредит. Според проекта на закон клиентът има право до 14 дни след сключване на договора да се откаже от кредита. Това, както и много от другите поправки в закона се предприемат заради новия европейски регламент. Според текста на българския проектозакон при такъв отказ клиентът трябва да уведоми писмено банката, че прекратява договора и ще върне парите най-късно до 30 дни след уведомяването. Юристите на асоциацията обаче посочват, че този текст създава огромни рискове - след като договорът е престанал да действа, а парите са у клиента, на банката ще й се наложи да си ги иска по общия ред. Ако клиентът се окаже недобросъвестен, трезорът ще трябва да заведе дело, т.е. да си прибере парите след доста време.
Икономическото министерство е записало още в проекта за промени, че ако потребителят поиска, банката е длъжна да му предостави безплатно екземпляр от проектодоговора за заем още преди сделката да е сключена. Този текст се приема от банките, но с едно изключение - трезорът да не предоставя договора, ако самата банка вече не желае да сключи договора. Банките са съгласни в закона да се впишат за първи път у нас няколко клаузи в защита на хората, изтеглили ипотечни кредити. Според проекта всички финансови институции ще са длъжни да попълват общ формуляр, в който по един и същи начин ще се представят лихвата, размерът и датите на погасителните вноски, годишният процент на разходите, общата дължима сума, всички такси и лихви при закъснение с вноската или при предсрочно погасяване. Включени са и няколко текста за рекламата, които предотвратяват представянето на заблуждаваща информация. Първоначално трезорите бяха твърдо против тези текстове, но преди броени дни се съгласиха да останат.
justus
Младши потребител
 
Мнения: 98
Регистриран на: 08 Фев 2003, 15:31
Местоположение: София

Re: ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – МОЛЯ МНЕНИЯ

Мнениеот dgeorgiev » 14 Сеп 2009, 15:01

Мога само да кажа, че по подобен начин трябва да се променят и правилата за ипотечните кредити.
dgeorgiev
Потребител
 
Мнения: 175
Регистриран на: 06 Сеп 2005, 10:21


Назад към Обсъждане на законопроекти


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


cron