начало

ВАС пита съда в Люксембург заради теча на данни от НАП, спират всички дела за вреди ВАС пита съда в Люксембург заради теча на данни от НАП, спират всички дела за вреди

Наивно за административните отношения

Дискусии и предложения по проекти за закони


Наивно за административните отношения

Мнениеот miro_atc » 19 Апр 2021, 12:11

Здравейте,
Има един интересен парадокс. От една страна едва ли има българин, който да е доволен от законодателството. От друга страна ми е много трудно да посоча някаква смислена реформа през последните 30г. Дали ние българите не уважаваме правото или е нещо друго – не знам. Но във всеки случай си давам сметка колко наивно изглежда, някой като мен без юридическо образование да прави предложения за реформи... Моля, простете нахалството ми!
Сега по същество... Тезата ми е, че добри и устойчиви отношения се изграждат с дребни неща. Ако имате примерно бизнес отношения с някой и той се опита да ви рекетира за 2 лева, то това не е просто обидно, а директно показва какво е нивото на доверието помежду ви. Абсурдно е от такива „партньори“ да се очаква голям бизнес. За себе си мога да твърдя, че моментално бих платил 2-та лева и бих приключил отношенията с това лице.
За съжаление, обаче, когато лицето е държавен служител и когато представлява някоя администрация, няма как да приключите отношенията си. Няма как да престанете да си плащате данъците, да се движите по пътищата и т.н. Или трябва да се съдите за 2лв, което е смешно и което няма как да ви донесе удовлетворение, дори и да спечелите. Или трябва да си платите и да преглътнете неприятното усещане.
Ще кажете, че е нормално държавните служители понякога да грешат, че гражданите твърде често злоупотребяват и че подобни казуси са нормални и неизбежни. Не, аз твърдя че този проблем е решим. Най-малкото съм работил в чужди държави и съм го видял с очите си.
Решението е съвсем тривиално. При всяко съмнение за дребна нередност, първата работа на държавния служител е да се обърне към гражданина и да го попита в прав текст. Ако гражданинът си признае, издава се фиша, акта или там каквото е за тия 2лв. Ще, кажете, че кой е луд да си признае. Всъщност, то точно това е целта на държавния служител. Не да си губи работното време с разправии за 2лв, а да изкара поне 2000лв. Но за да се вдигне „мизата“ от 2 на 200 или на 2000лв. е нужно основание. И основанието е „опит за измама на длъжностно лице“.
Нещо като игра на карти. Единият казва „контра“, другия „ре-контра“ и играта става интересна. Но е интересна и за двете страни. Загубилият плаща скъпо. Ако се стигне до съд и се докаже, че гражданинът е блъфирал или пък администрацията си е превишила правата, последствията са сериозни. Няма значение, че спорът е възникнал от нещо дребно.
Личните ми наблюдения са, че там където действа подобна система много по-рядко се стига до спорове. Правилата на играта са такива, че ако си системен нарушител, блъфирането не е печеливша стратегия и гражданите го осъзнават. Да, може да блъфираш един-два пъти и да не те хванат, но веднъж като те хванат си плащаш и за случаите, в които не са те хванали.
От друга страна и работата на институциите е значително по-улеснена и става по-ефективна. Нямат причина да подхождат с недоверие към гражданите, защото те масово се правят на невинни. Напротив, по-скоро масово хората почват да признават вина, дори и да нямат такава, само и само случаят да не ескалира. Подобни фалшиви признания не носят ползи за институциите, защото това води до ниски санкции и приход, с който трудно си оправдават заплатите.

Това са мотивите ми накратко, но ми е много трудно да посоча как точно би могло да се материализира законодателно. В другите държави е заложено в много и различни закони. Знам само, че трябва „думата“ на всеки гражданин да има някаква правна стойност. И тази стойност би трябвало да е по-висока от стойността на една фактура, или друг липсващ документ за 2 лева. Институциите, след като имат моята дума не би следвало да изискват от мен неща на по-ниска стойност. Ако имат съмнения в моята дума, то спорът вече не е за 2 лева. Нека те да бъдат така добри да заложат тяхната дума, срещу моята дума и съдът да прецени. И както, ако аз загубя ще влезе в досието ми, така и когато в тяхното досие се натрупат загуби да има последствия.
Предполагам, че дотук вече съм изгубил повечето читатели, но ако все още някой чете и не смята темата за налудничава ще се радвам на всякакви отзиви. Особено, ако има идеи как практически да се реализира, защото се опасявам че философията на цялото ни законодателство, още от комунизма не придава никаква стойност на мнението на обикновения човек. И всичко се решава само от документи, процедури, обстоятелства и какво ли не.
Но докато думата на един гражданин не се оценява и на пукнат лев от институциите, докато гражданите не носят отговорност за думите си, докато институциите не носят отговорност за претенциите си спрямо гражданите... забравете за взаимно доверие, забравете за ефективна администрация. Ако щете пренаписвайте конституцията, ако щете реформирайте съдебни системи, избирателни системи, политически системи. Докато си нямаме доверие за 2 лева, няма как да си имаме доверие за 2000. Няма такъв прецедент доколко ми е известно в историята.
miro_atc
Младши потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 11 Авг 2011, 16:40

Назад към Обсъждане на законопроекти


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron