начало

КАК е поискала данни за делата на Иван Гешев в спецпрокуратурата, за да отговори на Лозан Панов КАК е поискала данни за делата на Иван Гешев в спецпрокуратурата, за да отговори на Лозан Панов

Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Казуси по търговско право. Търговска регистрация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот wrimn » 23 Ное 2016, 13:32

Здравейте!

Регистрирам се във форума с молба за коментар по позициите и мненията на двама адвокати, защото те са напълно противоположни и взаимоизключващи се. Имам сериозни съмнения, че единият от тях ми казва каквото искам да чуя и това всъщност може да ме постави в по-неблагоприятна ситуация, ако продължа да го слушам. Става въпрос за казус, който според единият може да се отнася както до търговското, така и до наказателното право, а според другия само до търговското. Ще се опитам да представя събитията и обстоятелствата от възможно най-неутрална гледна точка, като по обясними причини ще се въздържам от споменаването на имена, дати и населени места.

Между двама познати се сключва устен договор за ремонтна дейност на индустриално помещение. Сумата е значителна, но поради дългогодишно познанство и взаимно доверие не се сключва договор, а всичко се уточнява единствено в устна форма. Изпълнителят влиза в значително просрочие, дължащо се частично на възложителя, но и на него самия. Договаря се нов срок, като възложителят признава неговата вина за забавянето само частично и прави единствено минимални отстъпки. Заявява, че при ново просрочие ще търси нов изпълнител и ще си иска парите обратно. Удължава срока с по-малко отколкото е просрочеито. Изпълнителят почти успява да спази новия срок, но в бързането да приключи ремонта допуска влошаване на качеството в последните седмици. Ядосан от това възложителят го гони малко преди приключване на дейността и си иска обратна по-голяма сума от стойността дейностите, които са недобре изпълнени като се аргументира с качеството. През нощта и премества всички машини и съоръжения на изпълнителя с аргумента, че тяхната стойност е наполовина от сумата, която счита, че трябва да си получи обратно и е в правото си да ги задържи докато бъде компенсиран. Изпълнителят признава забавянето и предлага да компенсира възложителя като отстрани всички забележки изцяло за своя сметка и се откаже от последния част от сумата, която по уговорка се дължи след цялостно приключване на ремонта. Възложителят отказва с аргумента, че заради забавяне по вина на изпълнителя е претърпял значителни загуби под формата на пропуснати ползи. Обвинява изпълнителя, че е злоупотребил с доверието му и е категоричен, че ще търси друг да довърши ремонта. Не е склонен на никакви преговори и заявява, че ще задържи техниката докато не си получи и "последната стотинка". Това частично лиши бизнеса ми от възможност за развиване на дейност и се обърнах към адвокат. Той организира среща между мен и възложителя с цел да се изчистят отношенията, но В бе непримирим в позицията си, че няма да върне нищо докато не получи сумата, която поиска. Адвокатът ми каза, че това е престъпление и ме убеди да внеса сигнал до прокуратурата за обсебване. Имах известни резерви, но се съгласих с надеждата, че това може да върне В към преговори. Към този момент се води разследване срещу неизвестен извършител, но не е повдигнато обвинение. От дознателя съвсем неофициално разбрах, че В категорично отрича обвинението и заявява, че е набеден. Твърди, че не става въпрос за престъпление а за съвсем друг тип отношения. Позовава се на членове от ЗЗД. Като разбрах това, веднага се обърнах към друг адвокат за второ мнение.

Според втория адвокат истината е по средата и случаят е далеко от безспорен. Обясни ми, че досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител, когато има наченки на престъпление, но те не са твърдо подкрепени с доказателства. Резултатът може да е както повдигане на обвинение, така и прекратяване. Ако се прекрати поради липса на извършено престъпление, тогава с голяма вероятност аз ще стана обвиняем за набедяване. Липсата на каквато и да е писмена документация е в ущърб и на двете страни. Сумата по ремонта многократно надхвърля разрешените от закона плащания на ръка, което означава, че свидетели не могат да се използват за доказване на плащанията. В същото време, обаче, свидетели могат да се използват за доказване на срок, просрочие и забележки по изпълнението. Не ми го каза в прав текст за да не ме изгуби като клиент, но усещам, че според втория адвокат В е имал поне частично право и случаят е 50:50. Дори да му се повдигне обвинение и се стигне до съд, това по никакъв начин не може да го принуди да върне техниката. Освен това има шанс съдът да го оправдае. Дори да бъде осъден, той можел да предаде техниката непосредствено преди присъдата, усещайки, че нещата се развиват в негов ущърб и по този начин да се размине само административно наказание, въпреки голямата цена на обсебеното. Предпоставки за това са напълно чистото му съдебно минало и гореизброените обстоятелства, които обективно погледнато смекчават вината му.

Интересува ме конкретно доколко според вас могат да се приемат претенциите на В, че съвсем законно е упражнил право на залог и/или задържане?
wrimn
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 23 Ное 2016, 12:03

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ch3oh » 23 Ное 2016, 14:13

Случаят далеч надхвърля възможностите на един форум. Каквото и да се каже, е потенциално погрешно с оглед конкретиката.
За мен, ако трябва да става въпрос за престъпление, е самоуправство.
На пръв прочит, задържането е незаконосъобразно.
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1016
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ivanov_p » 23 Ное 2016, 17:10

Хубав казус за кандидат прокурори! Лично аз, ако ги изпитвах, щях да задам следните въпроси: При какви обстоятелства извършеното щеше да е кражба, обсебване или самоуправство? и При какви обстоятелства наведени с тъжбата до прокуратурата ще е възможно да се повдигне обвинение в набедяване?

Иначе, освен важните факти определящи има ли престъпление и какво е, е пропуснато ясно да се каже дали в даден момент са подписани някакви споразумения и въобще документи между страните, чии са машините, на частно лице или фирма, може ли да се докаже количество и цена, какво точно е написано в тъжбата и какви обстоятелства са признати с нея, съответно какво е признала другата страна извънсъдебно?
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3214
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот wrimn » 23 Ное 2016, 19:16

Умишлено бях спестил някои подробности, тъй като светът е малък и не се знае кой чете форума, а и едва ли има чак толкова аналогични случаи в момента. Обаче, тъй като подробностите са важни, а за мен пък е важно да чуя обективни мнения на хора, които са напълно безпристрастни и непредубедени и разбира се познават материята, ще отговоря на въпросите максимално подробно.

Няма никакви документи за абсолютно нищо. Както споменах по-горе, договорката бе изцяло в устна форма между хора, които се познават от много време. Нито има документ за възлагане на ремонта, нито за плащания, нито за залог или каквото и да е друго. Машините са на фирма, която е еднолична собственост на физическо лице. Същото важи и за фирмата, чиято база бе ремонтирана. Количество и цена могат в груби граници да се изяснят от интернет кореспонденция и SMS-и. Донякъде и плащанията. Няма съществени разминавания в хронологията на събитията според двете страни, но има изключително сериозно противоречие в интерпретацията им. Има адвокатски украсявания и премълчавания на факти и от двамата.

В жалбата пише, че договорът, макар и устен такъв, е прекратен едностранно от възложителя с мотив, че има просрочие. То не се отрича, но се твърди, че съществена вина за него има от страна на възложителя, като тук адвокатът леко е преувеличил. Претендира се за сравнително малък % неплатена сума. Признава се, че е имало забавяне, но се твърди, че е по-малко отколкото реално е. Заявява се, че възложителят самоинициативно изземва машините като залог, че ще бъдат удовлетворени негови претенции, които не са цялостно признати от изпълнителя, който под никаква форма не е давал съгласие машините да се съхраняват от възложителя или трето лице.

Няма как да знам на 100% какви обяснения са дадени от възложителя, но въпросите на разпитаващия дават представа. Твърди, че е надплатил извършените дейности и има двойно неспазване на срока - веднъж на първоначално договорения и втори път на новия. Вероятно го е посочил като мотив за прекратяване на договора(изцяло устен) и може би е казал, че е оставала повече работа отколкото реално оставаше. С голяма вероятност е казал, че има проблем с качеството не само на дейностите от последните седмици, а и от преди това, което се подразбира от въпросите на разследващия. Казал е, че аз съм предложил машините да останат при него като гаранция и в момента съм го набедил пред надлежен орган. Истината е, че предложих гаранция под съвсем друга форма, която той не прие. Не отрича, че всичко е мое, но заявява, че има законово право да задържи машините и се е позовал на членове от ЗЗД. Със сигурност е казал нещо за залог и право на задържане, тъй като ме питаха за това.

Ще споделя кое най ме притеснява:
Чл. 87. от ЗЗД Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Този член безспорно е в негово полза, тъй като чрез свидетели може да докаже просрочието и то е предимно по моя вина, а това е достатъчно основание за разваляне на договор. Неблагоприятно е и, че писмено предупреждение се изисква само при писмени договори.
Изобщо от глава 2. Неизпълнение може да се хване за почти всеки член. Въпросът е до каква степен това му дава право да ми задържа

Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Тези два члена са много объркващи за човек без юридическо образование, а може би в тях се крие ключа от барката. Ще помоля за разяснение. Може ли забележките по качеството да се интерпретират като вреди и ако да, машините могат ли да бъдат задържани от възложителя поради използването им в дейности, довели до вреди? Ако да, приложимо ли е въпросното едновременно изпълнение, т.е. машините да бъдат върнати при плащане на обезщетение?
wrimn
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 23 Ное 2016, 12:03

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ivanov_p » 23 Ное 2016, 20:13

Не чети закони, там пише на друг език.
Пуснал сте тъжба, ако адвоката не е писал пълни щуротии няма как да ви обвинят в набедяване. При тази неясна обстановка най-лесно ще се докаже самоуправство. Според това в чие помещение са били, кой държи ключа от него може да се търси обсебване или кражба, но сте пропуснали момента и сам сте отнесли нещата към гражданското право, но така или иначе граждани и адвокати не разбраха, че нещата се решават като се опростят, а не като се усложнят.
Утре питате адвокатите си какво са машините в юридически смисъл, вещи или облигации? Ако ви отговорят, че са вещи -иск по 108 ЗС, ако ви кажат, че са облигации да водят дело по ЗЗД.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3214
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот bobi9 » 29 Дек 2016, 14:32

Тук въпросът опира до това, има ли право на задържане на вашите вещи във връзка с лошото изпълнение на договора от ваша страна или не. Според мен отговорът е НЕ и адвокат 1 е бил на прав път, тъй като не е налице фактическия състав на правото на задържане. Самоуправство няма - тъй като отнелия владението не твърди, че е собственик или че друг е собственик или, че вие не сте собственик. Напротив, твърди че вещите са ваши. Същото се отнася и за обсебването. Освен, че вещите не са ми връчени да ги пази, няма го субективния елемент на престъплението. Общо взето престъпление няма, по-скоро се касае за неправомерно упражняване на право на задържане от възложителя. Чака ви съдебна сага, що се касае за набеждаването не се притеснявайте. Не сте го набедил няма да ви подгонят.
bobi9
Потребител
 
Мнения: 300
Регистриран на: 21 Фев 2014, 17:46

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ivanov_p » 29 Дек 2016, 15:19

На това "неправомерно упражненото право на задържане", оспорвано от другата страна, прокурорите не му ли викаха "самоволно осъществено предполагаемо право, оспорвано от другиго"?
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3214
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот teogeo » 29 Дек 2016, 19:56

ivanov_p написа:На това "неправомерно упражненото право на задържане", оспорвано от другата страна, прокурорите не му ли викаха "самоволно осъществено предполагаемо право, оспорвано от другиго"?


Не. Викат му "гражданскоправен спор от частен характер". Всичко, което им дойде, се опитват да го изкарат такова. Кражбите - вещни искове, изнасилванията - неуредени отношения по СК... мани я тая юридическа измет. Мързи ги да гледат. Ти за какво мислиш са се драли да станат прокурори? Да решават на хората проблемите ли? Както каза едно прокурорче: "За кво да го съдя? Да не ме е настъпал по крака или да ми е ударил детето?" Да се занимаваш с Прокуратурата (т.е. да искаш от нея да повдигне обвинение) е все едно да се занимаваш с иманярство...
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1443
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот teogeo » 29 Дек 2016, 19:59

bobi9 написа:Тук въпросът опира до това, има ли право на задържане на вашите вещи във връзка с лошото изпълнение на договора от ваша страна или не. Според мен отговорът е НЕ и адвокат 1 е бил на прав път, тъй като не е налице фактическия състав на правото на задържане. Самоуправство няма - тъй като отнелия владението не твърди, че е собственик или че друг е собственик или, че вие не сте собственик. Напротив, твърди че вещите са ваши. Същото се отнася и за обсебването. Освен, че вещите не са ми връчени да ги пази, няма го субективния елемент на престъплението. Общо взето престъпление няма, по-скоро се касае за неправомерно упражняване на право на задържане от възложителя. Чака ви съдебна сага, що се касае за набеждаването не се притеснявайте. Не сте го набедил няма да ви подгонят.


Не сте прав. Прочетете по-долу коментара на p_ivanov - упражнил е самоволно, не по установения ред, дадено право (може и предполагаемо), не е нужно да е правото на собственост. Сам си е раздал правосъдие.

Между другото, формата на вината и въобще субективната страна на престъплението се установяват от обективните обстоятелства по делото, а не от обясненията на обвиняемия / подсъдимия. Той може да твърди каквото си иска (например, че убитият се е подхлъзнал и се е наръгал), но ако от обстоятелството по делото (10 порезни рани) се установява друго...
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1443
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот teogeo » 29 Дек 2016, 20:03

bobi9 написа:Тук въпросът опира до това, има ли право на задържане на вашите вещи във връзка с лошото изпълнение на договора от ваша страна или не. Според мен отговорът е НЕ и адвокат 1 е бил на прав път, тъй като не е налице фактическия състав на правото на задържане. Самоуправство няма - тъй като отнелия владението не твърди, че е собственик или че друг е собственик или, че вие не сте собственик. Напротив, твърди че вещите са ваши. Същото се отнася и за обсебването. Освен, че вещите не са ми връчени да ги пази, няма го субективния елемент на престъплението. Общо взето престъпление няма, по-скоро се касае за неправомерно упражняване на право на задържане от възложителя. Чака ви съдебна сага, що се касае за набеждаването не се притеснявайте. Не сте го набедил няма да ви подгонят.


И държателят на една движима вещ е годен субект на престъплението "обсебване". Какво - пазач / зяпач?
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1443
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот bobi9 » 30 Дек 2016, 11:08

Колега, (ако сте колега не знам) кой е законовия установен ред за упражняване на правото на задържане? Разяснете ми моля Ви щом ви влече толкова наказателното право. Отговорете на следните въпроси 1. От кой се упражнява - съдебно или извънсъдебно? Има ли нужда от съдействие от правоприлагащ орган (съд, прокурор, ЧСИ, норатриус, полицай, поп) или се иззвършва от лицето без опосредяване на друг орган? Ако след като отговорите на въпросите се окаже, че няма друг установен ред, а се извършва включително и извънсъдебно, как тогава това се вписва в хипотезата на самоуправството? За да опростим нещата, ще ви дам друг казус. Давате си дънките да ви ги подкъси шивачката, и отивате да си ги вземете без да платите. Тя съответно не ви ги връща и си иска престацията. Упражнява ли право на задържане или е налице самоуправство, кражба, обсебване? Има обсебване май, ама от Наказателното право върху определен брой лица :mrgreen: :mrgreen:
bobi9
Потребител
 
Мнения: 300
Регистриран на: 21 Фев 2014, 17:46

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ivanov_p » 30 Дек 2016, 14:56

Казусът се решава от ключа. Панталоните са предадени на шивачката и ако тя откаже да ги даде, а собственикът ги вземе със сила ще извърши престъпление. Тук нещата не са така Ако помещението се заключва от поръчителят и машините са в него ще е налице обосновано предположение за повдигане на обвинение за обсебване. Ако помещението не се заключва и не е в охраняван двор ще се търси кражба и то квалифицирана. И в двата случая ще се изследва и намерението, но къде ще му излезе края ако се допусне всеки открит крадец да твърди, че ще щял да върне открадната вещ, ако собственикът му плати дълга си? Аз събирам дългове и винаги съм отказвал поръчки включващи репатриране на лизингови коли, а какво остава да отида в нечий двор и да изнеса машините на длъжника или като дойде да преговаряме и спре в моя двор да му отнеса някъде колата?
Самоуправство ще има ако в момента на вдигането на машините е имало оспорване, това е класическо самоуправство, както ще има такова, ако собственикът отиде и при противопоставяне на другата страна си изнесе машините.
Това е мое мнение, лаф да става.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3214
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот teogeo » 30 Дек 2016, 15:59

bobi9 написа:Колега, (ако сте колега не знам) кой е законовия установен ред за упражняване на правото на задържане? Разяснете ми моля Ви щом ви влече толкова наказателното право. Отговорете на следните въпроси 1. От кой се упражнява - съдебно или извънсъдебно? Има ли нужда от съдействие от правоприлагащ орган (съд, прокурор, ЧСИ, норатриус, полицай, поп) или се иззвършва от лицето без опосредяване на друг орган? Ако след като отговорите на въпросите се окаже, че няма друг установен ред, а се извършва включително и извънсъдебно, как тогава това се вписва в хипотезата на самоуправството? За да опростим нещата, ще ви дам друг казус. Давате си дънките да ви ги подкъси шивачката, и отивате да си ги вземете без да платите. Тя съответно не ви ги връща и си иска престацията. Упражнява ли право на задържане или е налице самоуправство, кражба, обсебване? Има обсебване май, ама от Наказателното право върху определен брой лица :mrgreen: :mrgreen:


Прочете ФС на самоуправството. Накратко - който по неустановения от закона ред... В чл. 91 е описан такъв ред, т.е. не е самоуправство. Аз не съм казал, че има самоуправство, а че неправилно разсъждавате - стеснявате и разширявате хипотезите на разни състави.

Не, не съм колега. То, какво ли разбирам аз от тази материя? Нищо... :mrgreen: Ама, ей-така... да се навра и аз при разбирачите :mrgreen:
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1443
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Местоположение: Lovech,Ruse,Sevlievo

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот bobi9 » 30 Дек 2016, 16:25

Ся... като не сте колега, не ме насочвайте, какво да чета, че е малко безмислено.
91 ЗЗД, няма какво да го чета, защото това е т.нар "специално право на задържане", което има по-тесен характер от общото уредено в 90 ЗЗД, и се отнася само до изискуемо вземане от породено от поправяне, поддържане или подобрение на чужда движима вещ. Тъй като не се касае за поправка на движима вещ попаднала у длъжника следва да се гледа общата хипотеза на правото на задържане уредена в чл.90 ЗЗД. А пък ако и двете страни са търговци, което не стана ясно от обясненията на човека, така ли е или не, ще трябва да се гледа чл.315 от ТЗ, където е уредено търговското право на задържане. До тук с пътеводителстването в законодателната джунгла на гражданското право и леко напомняне към някои позабравени явно неща от наказателното. За да има престъпление, деянието следва да отговаря от обективна и субективна страна на признаците на описания състав. За обсебването - присвояване на чужда движима вещ ( тук е необходимо обективно присвоително намерение) демек деецът иска да се разпорежда със вещта като със своя. Да я ползва, продава т.н. Доколкото разбирам оня пич не иска нищо от това, напротив твърди, че вещта е чужда не е негова и ще я върне когато длъжника изпълни. Интелектуалния момент на обсебването ( извършва се само при пряк умисъл) също не е налице. И последно - за това масово, когато А продаде кола на Б не с нотариална заверка и след време стане онова, което става и отиде и вика, че е обсебена колата в районото по идея на полицайте в 99% от случайте производството се прекратява. Ай приятни празници...
bobi9
Потребител
 
Мнения: 300
Регистриран на: 21 Фев 2014, 17:46

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот adv_zlatanov » 30 Дек 2016, 17:03

Казусът е повече от ЕЛЕМЕНТАРЕН. Престъпление НЯМА. Оттам нататък нещата не са за форума, а питащия следва да отиде при трети АДВОКАТ ...
http://www.youtube.com/watch?v=CIFY2gyYg28

...kein Zivilist, kein Jurist ...
adv_zlatanov
Младши потребител
 
Мнения: 26
Регистриран на: 01 Юли 2011, 23:32
Местоположение: Veliko Tarnovo, Sofia

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ch3oh » 30 Дек 2016, 20:58

Човекът отдавна не се интересува от темата.
Обаче, за да върви дискусията и понеже пръв споменах за самоуправство, ще ми се да запитам "знаещите": има ли "инвеститорът" ПРАВО /ама не в махленския, а юридическия смисъл на думата/ и ако "ДА", кой е конкретния правопораждащ факт, който му дава право да ограничи достъпа на изпълнителя до веща му, само защото в главата му е влязла муха, че този изпълнител нещо му е длъжен?
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1016
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот lexy21 » 30 Дек 2016, 21:11

Решение № 18 от 11.02.1998 г. по н.д. № 398/97 г., I н.о:
С присъдата, постановена на 17 юни 1997 г., подсъдимите са признати отговорни за кражбата на 28 ноември 1996 г. от Е. В. на радиокасетофон и две аудиокасети, общо за 15 300 лева, престъпление за В. и У. - по чл. 195, ал. 1, т. 3 /с взлом/ и т. 5 /след предварителен сговор/ НК, респ. по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК - само са А. като подбудител; наложени са им наказания по 3 месеца лишаване от свобода условно за три години.

В подадената молба за преглед по реда на надзора е застъпено разбирането, че извършеното представлява не кражба, а самоуправство.

Върховният касационен съд намери това разбиране за неоснователно.

А-ва е майка на У., а последната и В. живеят като съпрузи. По молба на А. двамата младежи отишли в наследствената й къща, за да пренесат оттам неин багаж, заварили входната врата заключена, телефонирали на А., а тя им указала да разбият и тази врата и втората - на вътрешната стая, наета от Е. В. и Е. Б., както и да вземат от стаята им касетофона и други вещи на наемателите, понеже не плащали редовно изразходваната ел. енергия. У. и В. изпълнили дадената им заръка. Няколко дни след това при разговор с Е. В. и Е. Б., В, признал извършеното и по-късно върнал взетите касетофон и две касети.

Описаното в съдебните актове поведение на тримата подсъдими правилно е квалифицирано като кражба, макар че без всякакво основание подбудителката А. е санкционирана само по основния състав на престъплението, а спрямо всички съучастници не е приложена намалената отговорност по чл. 197 НК.

За възприетата от съдилищата правна квалификация е без значение обстоятелството, че чуждите вещи са взети с цел да бъдат принудени наемателите да изпълнят задълженията си. Това обстоятелство и по-скоро заявеното едва пред съда намерение за връщане на вещите при условие, че се спази договорът, преди всичко не е безспорно доказано, но дори и вярно, не изключва намерението за противозаконно присвояване на отнетото имущество, като елемент на умисъла за кражба. Наличието на умисъл ще се потвърди очевидно, ако имуществото не бъде върнато и още повече - при сбъдване на условието. Обаче намерението за противозаконно присвояване е налице и без друго, защото е породено от желание за неправомерно облагодетелствуване от чуждата вещ. Поначало противозаконността на облага би могла да се дължи както на липсващо въобще основание да бъде получена, така и на начина, избран за получаването й. Така че в случая даже и да има някакво основание за отнемането на касетофона и аудиокасетите - ако наемателите наистина са били неизправни, законът не допуска този начин да бъдат принудени да изпълнят задълженията си. Извършеното има сходство с изнудването, но последното е престъпление против собствеността, при което в резултат на упражнената принуда, пострадалият сам си причинява щета (арг. от чл. 214 НК), докато в разглежданата хипотеза на пострадалия причинява щета кражба, с цел той да изпълни свое, а не чуждо имуществено задължение (арг. и от чл. 213а НК). Впрочем, направената съпоставка сочи още, че ако е допусната грешка при уточняване правната страна на потърсената от молителите наказателна отговорност, тя следва да се разисква не в квалифицирането на поведението им като кражба - каквато е защитната теза, а в квалифицирането му само като кражба; при категорично доказване на връзка между отнемането на чуждите вещи и неизпълнено наемателно задължение остава открит въпросът за съвкупност между кражба, принуда по чл. 143 НК (защото заплашването може да е свързано и с имуществото на заплашения - арг. от чл. 198, ал. 2 НК) и самоуправство по чл. 323, ал. 1 НК (защото самоволно може да се осъществи и правото на принудително изпълнение). Повдигнатият въпрос, както и този за правилната правна квалификация на деянието на Н. А., разбира се, води до утежняване на наказателната отговорност и е излишно да бъде обсъждан в повече подробности при липса на съответните процесуални предпоставки за решаването му "във вреда" на осъдените.

Решение № 603 от 20.10.1999 г. по н. д. № 546/99 г., II н. о.:
От друга страна, дори и да е вярно твърдението на подсъдимия, че той има да взема от пострадалия определена парична сума, нейното възстановяване не може да се осъществи чрез извършване на друго престъпление, каквото е кражбата. При последната се отнемат движими вещи, чужда собственост, без съгласието на техния собственик, с намерението противозаконно да се присвоят. Подсъдимият би осъществил престъплението по чл. 323, ал. 1 НК само в случай, че пострадалият му дължи - реално или предполагаемо - точно видеокасетофона, който той е отнел. Във всички останали случаи това противозаконно отнемане е кражба и нейният извършител следва да отговаря точно за това престъпление.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2582
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот bobi9 » 30 Дек 2016, 23:36

ch3oh написа:Човекът отдавна не се интересува от темата.
Обаче, за да върви дискусията и понеже пръв споменах за самоуправство, ще ми се да запитам "знаещите": има ли "инвеститорът" ПРАВО /ама не в махленския, а юридическия смисъл на думата/ и ако "ДА", кой е конкретния правопораждащ факт, който му дава право да ограничи достъпа на изпълнителя до веща му, само защото в главата му е влязла муха, че този изпълнител нещо му е длъжен?

Всички които писахме в темата се обединихме около тезата че прави да задържа вещите няма. Но това не го прави автоматично престъпление и не значи, че щом не е едното значи е другото.
.
bobi9
Потребител
 
Мнения: 300
Регистриран на: 21 Фев 2014, 17:46

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот ivanov_p » 31 Дек 2016, 00:20

Пак опряхме до ключа! Ако го държи поръчителят - обсебване или поне най-вероятно такова, защото вещите са му били оставени за пазене. Иначе кражба на оставени без надзор вещи. Ако при изнасянето на вещите са присъствали и двете страни и едната се е противопоставила, със сигурност самоуправство, но и възможност за грабеж, доколкото облигационното отношение не касае машините - разликата с правилно дадения пример с панталона. Доколкото машините не са предмет на облигацията някой по-лют прокурор правилно би избрал грабежа, при приложена сила или заплахи.
Затова никога не говоря с длъжници, само проблеми създават.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 3214
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД

Мнениеот Melly » 31 Дек 2016, 02:13

Активността по темата ме заинтригува и взех, че прочетох мненията на колегите до тук.

За мен спорът е гражданско правен по следните съображения:
Правопораждащият факт е сключен в устна форма договор за изработка. Доказването на това съглашение не е проблем - има трето лице (адвокат) пред което страните са се опитали да сключат споразумение, признавайки че и двете са в просрочие по изпълнение на задълженията си. Не е спорно, че инструментите (оръдието на труда :D - движими вещи) са собственост на изпълнителя. Не е спорно, че възложителят е отнел фактическата власт на чужди нему вещи, тъй като договорната връзка не е прекратена и те са се намирали в обекта, предмет на изпълнението на възложената работа. Изпълнителят на договора за изработка може да си ги търси по общия исков ред - чл.108 ЗС. Останалото е за украса на обстоятелствената част на ИМ.
Така мисля аз.

Ей, весело посрещане на Новата 2017!
Нека има усмивки, здраве и късмет за всички! Другото, ще си го купим! :lol: :lol: :lol:
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 7569
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Следваща

Назад към Търговско право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron