начало

Ирена Петкова вече е зам.-шеф на ОС-Варна, ще ръководи Гражданското отделение Ирена Петкова вече е зам.-шеф на ОС-Варна, ще ръководи Гражданското отделение

Сделки между свързани лица и ДДС

Дискусии и казуси в областта на данъчното право
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Сделки между свързани лица и ДДС

Мнениеот chadel » 29 Юли 2014, 21:40

Здравейте, колеги,

ето какво ми попадна случайно, заимствано от КПМГ, но те сигурно нямат нищо против:


Съдът на ЕС: Данъчната основа на сделки между свързани лица може да е пазарната цена само в определени случаи

8 юни 2012 г.

С решението си от 26 април 2012 по обединените дела C-621/10 и C-129/11, Болкан енд Сии Пропъртис и Провадиинвест, Съдът на Европейския Съюз („СЕС”) постанови, че за ДДС цели страните-членки могат да обвързват данъчната основа при доставки между свързани лица с пазарната цена само в случаите, в които не е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит или за доставчика, или за получателя.

Навярно помните добрата новина, която съобщихме по-рано тази година в нашия бюлетин относно промените в ЗДДС – считано от 1 януари 2012г. данъчно задължените лица не трябва да се притесняват дали данъчната основа, която се уговаря между тях и техни свързани лица е равна на пазарната цена, стига всички участници в сделката да имат право на пълен данъчен кредит.

Новият текст на чл. 27, ал.3 от ЗДДС вече коректно транспонира разпоредбите на чл. 80(1) на Директива 2006/112/ЕС. Преди промените, пазарната цена беше прилагана към всички доставки между свързани лица. Липсата на определени граници, в които данъчната основа да може да се отклонява от пазарните равнища, често беше основание в данъчни ревизии да се коригират декларираните от лицата ДДС задължения при сделки между свързани лица.

С промените в чл. 27, ал.3 от ЗДДС тази практика ще остане в миналото. Вече, позовавайки се на решението на СЕС по делата Болкан енд и Пропъртис и Провадиинвест, лицата ще могат да се противопоставят на подобни корекции на техните ДДС задължения, касаещи и периоди преди влизането в сила на промяната в ЗДДС.

Решението

И двете дела разглеждат сделки между свързани лица, при които след извършване на оценка, инициирана от приходните органи, в процеса на данъчна ревизия се установява, че цените договорени между страните се отклоняват от пазарните равнища. В резултат на това приходните органи извършват корекции на данъчните основи на транзакциите. В случая на Болкан енд Сии Пропъртис органите отказват частично правото на данъчен кредит, докато при Провадиинвест начисляват допълнително ДДС до размера на пазарната цена.

В този контекст Варненския Административен Съд отправя до СЕС няколко въпроса, от които: (i) съвместима ли е с чл. 80(1) на Директива 2006/112/ЕС национална правна норма, която задължава лицата да определят данъчната основа при сделки със свързани лица в съответствие с пазарната цена и (ii) дали чл. 80(1) на Директива 2006/112/ЕС може ли да бъде приложена пряко от националните съдилища.

По първия от тези въпроси СЕС очаквано постанови, че държавите-членки нямат право да обвързват данъчната основа при доставки между свързани лица с пазарната цена, освен в специфичните случаи изброени в чл. 80(1) на Директива 2006/112/ЕС, при които не е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит или за доставчика, или за получателя.

Тъй като това несъответствие на ЗДДС с Директивата беше отстранено с последните промени в закона, от по-голямо значение е отговорът, даден на втория въпрос. В тази връзка СЕС постанови, че лицата могат да се позовават пряко на разпоредбите на Директивата, за да се противопоставят на прилагането на национални разпоредби, които ѝ противоречат. Ако и двете страни по сделка между свързани лица имат право на пълен данъчен кредит, националните съдилища не следва да прилагат разпоредбите на стария чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, които са несъвместими с чл. 80(1) на Директивата.

Последствия

Фактът, че делото не съдържа времево ограничение за неговото прилагане, дава право на данъчно задължените лица да се позовават на него пред националните съдилища във връзка с корекции на техните ДДС задължения, породени от отклонения от пазарните цени при сделки между свързани лица, дори и тези сделки да са извършени в предишни години (но не преди 2007г.). В тази връзка, решението на СЕС може да бъде полезно както за дружества, които не са били обект на данъчна ревизия за последните 5 години, така и за дружества, които в момента са в процес на обжалване на ревизионни актове по административен и съдебен ред. Решението на СЕС не може да бъде основание за възобновяване на приключили съдебни дела или преразглеждане на необжалвани ревизионни актове.

Въпреки позитивите, които носи това решение на СЕС, съветваме да се подхожда внимателно при определяне на цените със свързани лица. От една страна,корекции на основание трансферно ценообразуване за целите на облагането с корпоративен данък остават напълно законосъобразни. От друга страна, прилагането на твърде ниски или високи цени може все пак да доведе до корекции на ДДС задължения поради извършването на безвъзмездни доставки.


Много ключово решение ми се вижда.

В тази връзка обаче, доколкото не съм се занимавал с данъчно право, ми изниква следният може би лаишки въпрос:

1) Ако едното свързано лице е регистрирано по ДДС, а другото не е и регистрираното издаде на второто данъчна фактура с начислен ДДС, което задължение бива погасено чрез прихващане, то кой остава задължен за ДДС-то? Би трябвало да е регистрираното по ДДС лице.

2) Ако регистрираното по ДДС лице е на отрицателен баланс, т.е. търпи загуби, остава ли задължено за ДДС-то по сделката, погасена чрез прихващане?

3) Доколкото едното лице не е регистрирано по ЗДДС, респ. няма право на данъчен кредит, следва ли да се разбира, че горното решение не се прилага в тази хипотеза?

Доколко се прилага у нас т.нар. Arm's length principle? Как ще определят данъчните пазарната цена? Експертиза ли ще ѝ правят?
А ако предмет на сделката е вземане? Макар и освободена доставка по ДДС, горният принцип би трябвало да важи по отношение на формирането на данъчната основа за корпоративния данък. Кой ще направи тогава експертиза на това вземане? Доколко то е събираемо и т.н.? Кой ще оцени платежоспособността на длъжника и как? То или оценка на цялото предприятие трябва да се прави или due diligence направо.

Или системата е: данъчните те нашиват, пък ти после в съда, като обжалваш, се вкарваш в разноски и във филми да докажеш, че не си продал кон, а кокошка? :cry:

Поздрави :wink:
chadel
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 12 Апр 2006, 20:10

Назад към Данъчно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron