начало
Съдия от ВАС става зам.-министър на правосъдието Съдия от ВАС става зам.-министър на правосъдието

всеобхватност на осигуряването по КСО

Дискусии и казуси в областта на данъчното право
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот лунатик » 27 Окт 2004, 19:50

Ето един въпрос който ме мъчи. Всъщност той бе поставен от уважаемия Mонтескьо. Съгласно чл. 4 ал.3 т.5 от КСО: “Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:….
лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец"
Та извода на Mонтескьо бе, че щом задължително осигурени са лицата полагащи труд без трудово правоотношение с доход над една МРЗ, то ако тези лица получават под 1 МРЗ са освободени от задължение за осигуряване. Наистина това следва от разтълкуването на тази разпоредба.
Единственото ми смущение идва от разпоредбите на чл. 4 ал.1 т.1 и чл.4 ал.2 КСО. Според първата разпоредба “Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са: работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране…” (по втората е почти същото – само се отнася при полагане труд за по-малко от 40 часа месечно)

Та тези разпоредби и по-специално чл. 4 ал.2 някак си не кореспондират с чл.4 ал.3 т.5 КСО.
По чл.4 ал.2 се внасят осигурителни вноски дори и за по-малко от 5 работни дни месечно (и май независимо от размера на възнагражднието), а по чл. 4 ал.3 т.5 не се внасят никакви осигурителни вноски дори и при 20 раб. дни стига възнаграждението да е под 1 МРЗ.
Единственото възможно тълкуване за избягване на противоречието е, че чл. 4 ал.1 т.1 и чл.4 ал.2 разглеждат случаи за наети работници по трудови договори. Смущение предизвиква израза в чл. 4 ал.1 т.1: “…независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране”. Но щом в този израз не фигурира и нещо от рода на: “…независимо от…… вида на договора”, това май насочва само към трудови и приравнени на тях договори. При такъв прочит за чл.4 ал.3 т.5 (за нивата под 1 МРЗ) има място. Но това пък противоречи на принципите на които е изградено осигуряването – чл.3 КСО: “Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1.задължителност и всеобщност на осигуряването….”
---------------------
Не съм срещнал практика (или указания на НОИ) в тази насока. Та кажете и вие: Може ли да се твърди, че при полагане на труд без трудово правоотношение и получаване на възнаграждение под 1 МРЗ , осигуровки не се дължат?
лунатик
 

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот случаен-N » 27 Окт 2004, 21:18

Да, смятам че при полагане на труд без трудово правоотношение и получаване на възнаграждение под 1 МРЗ , осигуровки не се дължат. Друго тълкуване не може да се направи. Текстът е ясен. А за това, че "противоречи на принципите..." и т.н.- ние сме си ги избирали законотворците.
Иначе посоката на разсъждения е вярна. Ето нещичко по въпроса:

РЕШЕНИЕ № 6382 ОТ 06.07.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 5707/2003 Г., І ОТД. НА ВАС

Материя: Здравно осигуряване
Чл. 4, ал. 1 от КСО
Чл. 62 от КТ
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от ЗВАС, във връзка с чл. 119 от КСО.

Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим-Бургас"АД, гр. Бургас, срещу решение № 2-61/02.04.2003 г., постановено по адм. д. № 618/2002 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1/12.01.2001 г. на Директора на РУСО, гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1642/27.11.2000 г., издадено за събиране на суми по ревизионен акт за начет № 10-00-340/31.10.2001 г. за осигурителни вноски по ДОО, ЗО и ПКБ, за период от 01.01.2000 г. до 01.09.2000 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Основно оплакванията се свеждат до това, че окръжният съд разширително е тълкувал разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, което е недопустимо. Останалите съображения за неправилността на решението са развити в касационната жалба и в представената писмена защита на процесуалния представител.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора правно ирелевантен е въпроса дали се касае за трудови или граждански договори, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 и 3, т. 5 от КСО и в единия и в другия случай се дължат осигурителни вноски. Изразено е становище, че спорният въпрос е за размера на тези вноски, а според чл. 6, ал. 1 от КСО той се определя със Закона за бюджета на ДОО, който за 2000 г. е 35,7 % и който жалбоподателят е внесъл в по-малко.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 33, ал. 1 от ЗВАС срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Лукойл Нефтохим-Бургас" АД, срещу актовете на административните органи, Бургаският окръжен съд е приел, че няма разлика в режима на общественото осигуряване, относно задължителността на осигуряването за всички осигурителни социални рискове на лицата по чл. 4, ал. 1 и 3, т. 5 от КСО - работници и служители, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на изплащането и от източника на финансирането. Според съда това правило е доразвито в чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и относно лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, при условие, че получават месечно възнаграждение равно или над минималната работна заплата, след намаляването на нормативно признатите разходи. Счел е, че съгласно чл. 5 от Закона за бюджета на ДОО за 2000 г. осигурителната вноска за всички осигурени социални рискове е в размер на 35,7 %, разпределен по фондове - "Пенсии", "Трудова злополука и професионално заболяване", "Общо заболяване и майчинство". Направен е извод, че осигурителни вноски се дължат не само по отношение на работещите по трудови договори, но и по граждански договори.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО задължително е осигуряването за всички осигурителни рискове на работници и служители, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, начина на заплащане и източника на финансирането. В тази връзка правилно Бургаският окръжен съд е приел, че правилото, съдържащо се в цитираната правна норма е доразвито в чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, според който на задължително осигуряване подлежат и лицата, които са полагали труд без трудово правоотношение, при условие, че получават месечно възнаграждение равно или над минималната работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Доказателства не са били представени от "Лукойл Нефтохим-Бургас", че работниците и служителите, за които е определено с разпореждане на осигурителния орган, че се дължат осигурителни вноски, както и че са били осигурени на друго основание.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че е законосъобразен изводът на съда, че от преценката на посочените правни норми следва, че законодателят не е направил разграничение в режима на осигуряването и размера на осигурителните вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение и тези, които полагат труд по т.нар граждански договори.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
случаен-N
 

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот monteskio » 27 Окт 2004, 21:58

Здравей Лунатик,
Радвам се, че темата ти е интересна)))). Точно така - когато лицето работи не по трудово правоотношение и получава възнаграждение под МРЗ след приспадане на нормативно признатите разходи, които в повечето случаи са 35 %, социални осигуровки не се дължат, но здравни се дължат по презумпция на ЗЗО. Най -ярко тази "вратичка " в КСО използвам при гражданския договор за търговски помощник по чл. 31 ТЗ. По този начин "легално" се заобикаля изискването за трудов такъв. Разбира се, изрично подчертавам , че е необходимо да липсват основни реквизити н атрудовият договор, защото при евентуалн апроверка трябва да се докаже, че не е налице трудово правоотношение. Иде реч за следното:
Съвсем спокойно този вид граждански договор може да е приложи за продавач в магазин, тъй като именно там се осъществява търговската дейност на юридическото лице, и в този смисъл, продавачът се явява търговси помощник на самия търговец. Но: В гражданският договро не следва да се упоменава:
1. Работно място
2. Продължителност на работното време
3. Длъжността


By the way , скоро се сетих за темата относно прекратяване на договор с предизвестие и дали такова следва да се отправя или направо може да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие, но Ние с теб сме на едно мнение, нали?)))))


MONTESKIO
monteskio
Активен потребител
 
Мнения: 1636
Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
Местоположение: Варна

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот АБВ » 28 Окт 2004, 18:41

Грешка - не във всички случаи.
АБВ
 

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот pete » 29 Окт 2004, 00:05

Вижте втория абзац на указанието:
№ 91-01-48 от 14.02.2002 г. относно осигуряването на лица, работещи без трудови правоотношения

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

чл. 4, чл. 6 КЗОО, чл. 11 Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
В случаите, когато лицата не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от КЗОО и полагат труд без трудово правоотношение по един или няколко договора и получават месечно възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, не подлежат на задължително осигуряване.
На основание чл. 6, ал. 2 от КЗОО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КЗОО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (приета с ПМС № 30 от 2000 г. и изм. с ПМС № 26 от 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г.), за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от КЗОО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер.
Това означава, че когато лицата през календарния месец са осигурени на друго основание и работят без трудово правоотношение с възнаграждение до една месечна минимална работна заплата, установена за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, за работата без трудово правоотношение подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Осигурителната вноска в този случай е за фонд "Пенсии", като за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. е 29 %, а за родените след 31 декември 1959 г. е 27 %. За лицата, родени след 31 декември 1959 г. се дължи и 2 % осигурителна вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Вноските се разпределят между възложителя и изпълнителя в съотношение 75 към 25 на сто. Възнаграждението на тези лица се изплаща чрез Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, утвърдени със Заповед № 53 от 15.01.2002 г. на министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 9 от 25 януари 2002 г.), като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.
При извършването на финансови ревизии по ДОО и заверяването на осигурителен стаж контролните органи на НОИ да имат предвид:
Когато за периода от 1.01.2002 г. до 31.12.2001 г. има внесени осигурителни вноски за лица, осигурени на друго основание и работещи без трудови правоотношения, получили възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата след намаляването й с нормативно признатите разходи, осигурителният доход за работата без трудово правоотношение, получен през съответните месеци, следва да се впише в осигурителна книжка и вземе предвид при изчисляването на пенсиите. При положение че за тези лица осигурителите не са превеждали осигурителни вноски до обнародването на изменението на наредбата, приета с ПМС № 30 от 2000 г., не следва да се съставят ревизионни актове за начет.
УПРАВИТЕЛ: (п) Й. Христосков

Всъщност "работници и служители" не значи ли само лица по трудови правоотношения? Работници и служители има само в Кодекса на труда. Всички останали работещи са без трудово правоотношение. Но какво е практическото приложение на тази точка: или както споменава monteskio за спекулативни цели или за работа, която е регулярна за всеки месец, но не може да запълни трудовото ежедневие на изпълнителят й, т.е. работа между другото.
Ако има гр. договор и лицето не е осигурено на други основания и възнаграждението по този договор е например 150 лв. ДОО не се дължи тъй като нормативно признатите разходи са 35%, в случая 52,50 лв. Разликата (осигурителния доход) е 97,50 лв. и понеже е по-малка от МРЗ не се плащат осигуровки.
pete
 

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот лунатик » 29 Окт 2004, 10:00

Благодаря на всички, които взеха отношение по тази тема. Беше полезно за мен за да разсея някои съмнения.
Към monteskio: на едно мнение сме, че за да не бъде спазен срока предизвестието, все пак на това предизвестие трябва да му се даде възможност да започне да тече, макар и за малко. Плащането на обезщетение е за неспазен срок на отправено предизвестие, а не за недадено изобщо предизвестие. Само, че съдебната практика не е на това становище, според която плащането на обезщетение замествало отправянето на предизвестие.
лунатик
 

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот monteskio. » 29 Окт 2004, 12:13

Da драги ми Лунатик,
За съжаление съдебната практика е на обратната позиция, но пък какво....трябва да насочим усилия и да приложим умения за да я променим към идеята на института предизвестие)))))


MONTESKIO
monteskio.
 

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот penkova » 29 Окт 2004, 12:22

И защо съдебната практика да е на обратната позиция? Ако може някой да цитира мотиви на съда по едно такова решение , странно ми е как се тълкува от съда нормата за неспазено предизвестие все пак. А и съд практика не е източник на право , за да смята за приоритетна при решаването на тоя сл.
penkova
Младши потребител
 
Мнения: 30
Регистриран на: 13 Дек 2004, 19:57

Re: всеобхватност на осигуряването по КСО

Мнениеот monteskio. » 29 Окт 2004, 14:07

Колега Пенкова,
Във форум "Взаимопомощ " или "общи дискусии" имаше тема "прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие "...много обширна и интересна.Мисля, че беше през месец март...Ако имате желание и свободно време - запознайте се))))
А съдебната практика е следната - При иск за обявяване на прекраяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно поради неотправявана оредизвестие, когато такова се дължи и е изплатено обезщетение по л. 220 КТ за неспазено предизвестие, Съдът не уважава иска, поради презумпцията , че след като е изплатено обезщетение, то работника не е ощетен и не са накърнени неговите социални и трудови права......

Която съдебна практика според мен, колегата " Лунатик" , и малцина други участници във форума на лекс е меко казано неправилна, необоснована.


MONTESKIO
monteskio.
 


Назад към Данъчно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта


cron