начало

КС обяви за противоконституционни 10-те критерия за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни КС обяви за противоконституционни 10-те критерия за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни

Адм. дело №2/2007 по описа на Лекс.бг

Виртуални съдебни процеси.

Посетителите на форума следва предварително да заявят качеството, в което се включват в процеса и да следват правилата в реалния процес.

Нека правото бъде с вас :)


Мнениеот kalahan2008 » 15 Мар 2008, 10:55

............
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:18, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот stroitel » 17 Мар 2008, 21:11

Kalahan,

Боя не е начин за възпитание.
И ако искаш на направиш нещо по-добро има два начина:
- или ремонтираш старото;
- или го разрушаваш и изграждаш нещо ново на мястото му.

Може и да греша - но доколкото те разбирам - ти само рушиш. И биеш.
Не мога да те подкрепя.
stroitel
Потребител
 
Мнения: 191
Регистриран на: 09 Ное 2007, 17:54
Местоположение: София

Мнениеот kalahan2008 » 17 Мар 2008, 21:23

............
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:17, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот stroitel » 17 Мар 2008, 23:21

Клипа си го бива :D :D

И актовете на общината,и на държавата са калпави.
Но като ги разбием - те ще направят нови, по-ХитроКалпави.
Манталитета ли,служителите ли, са им :twisted: ,но е така.

А само с дискусии по форумите - няма да се промени нищичко.
Освен да ги подсетим за слабостите им.
stroitel
Потребител
 
Мнения: 191
Регистриран на: 09 Ное 2007, 17:54
Местоположение: София

Мнениеот kalahan2008 » 18 Мар 2008, 00:04

.............
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:16, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

To be continued...

Мнениеот kalahan2008 » 18 Мар 2008, 00:22

...........
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:16, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот kalahan2008 » 07 Апр 2008, 21:07

...........
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:15, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот kalahan2008 » 20 Апр 2008, 18:52

............
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:14, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот prnedev » 22 Апр 2008, 23:11

Интересно... имам само една забележка :-))) големи "плакати" си направил с жалбата на СОС.
Помествам я тук с оригиналния правопис:


ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЧРЕЗ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ -ГРАД по адм.д. № 2635/ 2007г.

КАСАЦИОННА ЖАЛБА

от д-р Борислав Иванов Найденов - адвокат от Софийска адвокатска колегия, кантора: гр.София, ул.Будапеща №36, в качеството на процесуален представител на Столичен общински съвет

срещу

Решението от 25.02.2008г., постановено по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд Сафия-град



Уважаеми г-да/г-жи Върховни съдии,


Обжалваме Решението от 25.02.2008г., постановено по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град в определения от чл.211, ал.1 от АПК срок.
Решение от 25.02.2008г., постановено по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано (чл.209, т.З от АПК), поради следното:


LHa стр.6 (т.2) от мотивите на обжалваното решение е посочено, че чл.14, ал.2, т.5, чл.15 и чл.16 от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на столична община на Столичен общински съвет (която за краткост по- нататък ще цитирам като "Наредбата" ) следва да бъдат отменени, тъй като те регулирали отношения, чийто предмет следвало да бъде уреден в друг подзаконов нормативен акт на СОС - Наредба за рекламната дейност. Излагат се аргументи, извлечени от разпоредбата на чл.10 от ЗНА, според която един тип или свързани помежду си обществени отношения, следва да бъдат систематизирани в един акт, а не разпръснати в няколко акта. Изложените мотиви в тази част на обжалваното решение, както и направените въз основа на тях констатации с правно значение, са неправилно и незаконсъобразни, паради следното:
Според текста на чл.14 ,ал.2, т.5 от Наредбата на пътниците в МГТ (масовия градски транспорт) се забранява да извършват в превозните средства "търговска дейност, рекламна дейност и религиозна дейност извън реда на раздел IIF.
На първо място, безспорно е, че посочените три вида дейности са част от поведението, което пътниците следва да имат в превозните средства на МГТ, а забраната, съдържаща се в разпроредбата е насочена към гарантирането на спокойствието и безопасността на пътниците в МГТ. Следователно тя е част от "условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на столична община" и систематичното и място е именно в цитираната по-горе Наредба, която регулира обществените отношения в МГТ. Безспорно е, че "търговска дейност, рекламна дейност и религиозна дейност", извършвана в МГТ и "условията за пътуване с масовия градски транспорт" са "свързани помежду си обществени отношения'1'' по смисъла на чл.10 от ЗНА. Затова в нормативният акт, регулиращ ""превоза па пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на столична община" не може да не се съдържа норма ( каквито са отменените норми на чл.14 ,ал.2, т.5, чл.15 и чл.16), която да отпараща към специалния нормативен акт, регулиращ съответните обществени отношения (в случая Наредбата за рекламната дейност на Столичен общински съвет). Следователно е налице не нарушение, а по-скоро стриктно приложение на разпоредбата на чл.10 от ЗНА.
На второ място, извън забранителния си текст, разпоредбата на чл.14 ,ал.2, т.5 от Наредбата отпраща към " реда на раздел III". Той от своя страна съдържа другите дава от отменените текстове - чл.15 и чл.16 от Наредбата. Чл.15 не съдържа конкретни разпоредби за извършването на рекламна дейност. Напротив - посочва (чл.15,ал.1), че рекламната дейност в МГТ може да се извършва само от "СКГТ- София" ЕООД и "Метрополитен" ЕАД като рекламните материали могат да се поставят върху превозните средства, превозните документи, спирки, метростанции и други подходящи за целта места, но само " по установения ред" (чл.15,ал.2). Какво следва да се разбира под израза "установен ред" е обяснено в чл.16 от Наредбата - "Редът и начинът за извършване на рекламна дейност се определя съгласно изискванията на Наредбата на СОС' ( В случая се има предвид Наредбата за рекламната дейност на Столичен общински съвет). Следователно по въпросите, свързани с регулирането на отношенията по повод на извършването на "търговска дейност, рекламна дейност и религиозна бейност" в МГТ чл.14 ,ал.2, т.5 отпраща към чл.15 и чл.16 от Наредбата, а те от своя страна - към Наредбата за рекламната дейност на Столичен общински съвет. Т.е. не само, че отменените чл.14 ,ал.2, т.5, чл.15 и чл.16 от Наредбата не регулират друг вид отношения( свързани с рекламната дейност в МГТ), а дори напротив - изваждат тези отношения от предмета на регулиране на Наредбата и ги отпращат към специалната Наредбата за рекламната дейност на Столичен общински съвет.
Следователно в чл.14 ,ал.2, т.5, чл.15 и чл.16 от Наредбата не се констатира смесване на предмети на правно регулиране в един подзаконов нормативен акт, което се твърди в обжалваното Решението от 25.02.2008г. по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град, нито пък е налице нарушение на разпорадбата на чл.10 от ЗНА. Поради това в тази част Решението от 25.02.2008г. по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.


2.На стр.6 (т.З) от мотивите на обжалваното решение е посочено, че чл.17 от Наредбата следва да бъдат отменен, тъй като бил в противоречие с раздел III "Рекламации" на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Излагат се аргументи, извлечени от разпоредбите на раздел III "Рекламации" на ЗЗП, според която един тип или свързани помежду си обществени отношения, следва да бъдат систематизирани в един акт, а не разпръснати в няколко акта. Изложените мотиви в тази част на обжалваното решение, както и направените въз основа на тях констатации с правно значение, са неправилно и незаконсъобразни, паради следното:
Според текста на чл.17 от Наредбата "Възражения за неправилно издаден превозен документ или върната сума се прави при покупката. Предявени след това рекламации не се уважават".
На първо място, на стр.4 от обжалваното решение, след подробен анализ на разпоредбите на Закона за автомобилните правози (ЗАвП), съдът сам е стигнал до извода, че "В конкретния случай услугата, обект на подзакотова регламентация, е предоставянето на транспортни услуги за населението с масов градски транспорт /МГТ/".
При тълкуването на текста на чл.17 от Наредбата става ясно, че според него предмет на рекламация е неправилно издаден "превозен документ''' (билет, карта и т.н.) и връщането на ресто ("върната сума") при плащането му, а не самата услуга "превоз с МГТ". По арг. на чл.101 от ЗАВП закупуването на "превозен документ'''' от пътник е негово задължение, а не услуга. Незакупуването на билет се санкционира с административно наказание - глоба.
Според чл.2 от ЗЗП целта на закона е защита на потребителите срещу придобиването на стоки или услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им. Следователно в предметния обсег на ЗЗП, респективно на III "Рекламации", попада услугата "превоз с МГТ" и то само доколкото може "да застраши живота, здравето или имуществото" на пътниците, а не закупуването на "превозен документ" от пътник, коета е насрещната престация, цената за ползването на услугата.
На второ място, на стр.4 от обжалваното решение, след подробен анализ на разпоредбите на Закона за автомобилните правози (ЗАвП), съдът сам е стигнал до извода, че " липсата на еквивавалентност и неравнопоставеното положение на двете страни по превозната сделка, обосновават наличието на специфична публичноправна регламентация, отклотяваща се от общите правила на облигационното право." По-нататък съдът е стигнал до правилния извод, че "не случайно" в ЗАвП е обособена Глава Пета - "Особени правила при договорите за превоз", а в Раздел I конкретно са установени тези, които уреждат правата и задълженията на лицата при осъществяването на превоз на пътници. Следователно съдът сам е стигнал до извода, че ЗАвП е специалният закон, който регламентира услугата "превоз с МГГ\ и като такъв специалните му разпоредби дерогират действито на разпорадбита на другите нормативни актове от същия или по-нисш ранг, които им противоречат.
По неизвестни причини в мотивите към обжалваното решение съдът е стигнал само до посочените по-горе изводи. Съдът е протуснал да забележи, че "не случайно" цитираната от него Глава Пета - "Особени правила при договорите за превоз" от ЗАвП освен Раздел I съдържа и Раздел V "Рекламации и искове при договорите за превоз на пътници и товари". Нормите на посочения Раздел V от ЗАвП по отношение на възможностите за рекламация на услугата са специални по отношение на разпоредбите на ЗЗП, които са общи. В сравнение със ЗЗП те определят съвсем различни срокове и съдебни и несъдебни способи за защита на правата на пътниците.
На стр.4 от обжалваното решение, съдът сам е стигнал до правилния извод, че в ЗАв 77 "са изведени общите правила за поведение", а процесната Наредба " има за цел без да преповтаря законовите норми да детайлизира уредбата на тези взаимоотношения". В случая Раздел 1У'Рекламации и такси" от Наредбата доразвива общите правила на Глава Пета, Раздел V "Рекламации и искове при договорите за превоз на пътници и товари" от ЗАвП . Глава Пета, Раздел V от ЗАвП изобщо не предвижда възможност за рекламация на "превозен документ" (билет, карта и т.н.) и връщането на ресто ("върната сума"), нито определя срокове и способи за това. Следователно разпоредбата на чл.17 от Наредбата не би могла да бъде в противоречие с по -висшестоящ нормативен акт - нито на ЗЗП, който е неприложим към това правоотношение, тъй като действието му се дерогира от специалните разпоредби на Глава Пета, Раздел V от ЗАвП, нито от разпоредбите на Глава Пета, Раздел V от ЗАвП, които изобщо не дават възможност за рекламация на "превозен документ'''' и "върната сума".
Поради това в тази част Решението от 25.02.2008г. по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.


З.На стр.6 и 7 (тт.4.1, 4.2 и 4.3) от мотивите на обжалваното решение е посочено, че чл.21, ал.1, чл.21, ал.ал.5,6,7 и 8 и чл.22, ал.2, 7 и 8 от Наредбата се отменят като незаконосъобразни. Мотивите за това се свеждат до разпоредбата на чл.101 от ЗАвП и неправилният извод, че според ЗАвП "установяването на административното нарушение и издаването на наказателно постановление е от правомощията на Министъра на транспорта и оправомощените от него длъжностни лица." И двете констатации са изцяло погрешни и незаконосъобразни, поради следното:

3.1.Разпоредбата на чл.101 от ЗАвП урежда само едно административно нарушение - "Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет ши друг документ..." . Санкцията за това административно нарушение "за превоз в населените места" е глоба от 5 до 20 лв. Чл.21, ал.5 от Наредбата предвижда санкция за същото нарушение в размер на 10 лв. Следователно разпоредбата на чл.21, ал.5 от Наредбата не е в противоречие с чл.101 от ЗАвП.
На стр.4 от обжалваното решение, съдът сам е стигнал до правилния извод, че в ЗАв П "са изведени общите правила за поведение ", а процесната Наредба " има за цел без да преповтаря законовите норми да детайлизира уредбата на тези взаимоотношения". В коткретният случай правното основание за това "доразвиване и детайлизиране" е чл.2, ал.З от ЗАНН, според който общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. Разпоредбата на чл.101 от ЗАвП! не ограничава по никакъв начин правомощията на общинските съвети н тази насока, случая на основание чл.2, ал.З от ЗАНН в отменените текстове на чл.21. ал.ал.5,6,7 и 8 от Наредбата СОС е определил различни хипотези на административни нарушения и съответстващите им наказания, изхождайки от практиката на най-често срещаните нарушения при превоз в МГТ и обичайното поведение на нарушителите.
Съгласно чл.22, ал.З от ЗМСМА за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби до 500 лв. Разпоредбата на чл.101 от ЗАвП не ограничава по никакъв начин правомощията на общинските съвети и тази насока. Не може аргументирано да се направи извода, че размерът на санкцията, определена в чл.21, ал. ал. 2, 3 и 4 (десеткатния размер на цената на билета) и чл.22, ал.7 ( стократния размер на цената на билета) от Наредбата надвишават максималния размер на глобата, определена от чл.22, алЗ от ЗМСМА. Затова в тази част Решението от 25.02.2008г. по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

3.2. На стр. 7 от мотивите на обжалваното решение е направен неправилният извод, че според ЗАвП "установяването на административното нарушение и издаването на наказателно постановление е от правомощията на Министъра на транспорта и оправомощеиите от него длъжностни лица." С този основен извод е аргументирана отмяната на чл.22, ал.2, 7 и 8 от Наредбата.
Както изрично е посочено в чл.92, ал.1 от ЗАвП в изпълнение на задълженията си по чл.91 от ЗАвП длъжностните лица озвършват проверки и съставят актове за констатирати нарушения. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвП наказателните постановления именно и само за тези нарушения се издават от "Министъра на транспорта и оправомощеиите от него длъжностни лица." Обхвата на контрола, който осъществява Министъра на транспорта е изчерпателно определен в чл.91 , ал.1 и ал.2 от ЗАвП и в него категорично не попада контрола на пътниците по т. нар, "общински транспортни схеми", определени в чл.17, ал.4 от ЗАвП, които съгласно чл.17, ал.5 от ЗАвП се утвърждават от общинските съвети.
При определянето на компетентността на актосъставителите и административнонаказващия орган в административнонаказателното производство по Наредбата е приложим ЗМСМА. а не ЗАвП. По-конкретно чл.22, ал.4 от ЗМСМА определя, че наказателните постановления се издават от кмета на общината или негов заместник въз основа на акт. съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. В чл.22,ал.2 от процесната Наредба на СОС са посочени длъжностните лица, които могат да съставят актове, както и начина за определянето им. Следователно отменените чл.22, ал.2, 7 и 8 от Наредбата не противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, а са в съответствие с разпоредбите на ЗМСМА и ЗАНН.
Поради това в тази част Решението от 25.02.2()08г. по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.


4.На стр.7 (т.5) от мотивите на обжалваното решение е посочено, че чл.29, ал.4 от Наредбата се отменя, тъй като бил в противоречие с чл.23 от Закона за защита на личнита данни (ЗЗЛД), тъй като в отменената разпоредба на Наредбата се изисквало в абонаментните карти-носители да се посочва ЕГН на пътника.
Правоспособността на физическите лица е уредена в чл.чл. 1 и 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), а индивидуализацията и идентификацията им в Закона за гражданската регистрация ( ЗГР). В чл.8. ал.1 от ЗГР са изброени основните данни, които отличават едно физическо лице от другите физически лица в семейството и в обществото, в качеството му на носител на субекнивни права, а именно: 1.име; 2.дата-ден, месец, година, и място на раждане; З.пол; 4.гражданство; 5.единен граждански номер. Според посочените разпоредби изброените данни са основни и задължително се събират, без изключение, с цел конкретното идентифициране на лицето. Те следва да се използват винаги, когато е необходима идентификацията на физическо лице. В този смисъл е и Решение № 57/22.11.2006г. на Комисията за защита на личните данни, както и много други.
Обработването на личните данни в случаите, посочени в чл.29, ал.4 от Наредбата е законосъобразно и се основава на чл.4, т.т. 1, 6 и 7 от ЗЗЛД. Поради това в тази част Решението от 25.02.2008г. по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

5,На стр.7 и 8 (т.6) от мотивите на обжалваното решение е посочено, че чл.41 от Наредбата се отменя, тъй като бил в противоречие с Наредба №2/ 31.03.2006г. на Министъра на финансите за условията и реда за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.
Съгласно чл.З, ал.1 от Закона за общинските бюджети (ЗОБ) общината има самостоятелен бюджет. Доколкото издаването на преферинциални карти за ползване на услугата "превоз с МГТ" не попада сред т.нар. "делегирани от държавата дейности" по смисъла на & 1, т.2 от ДР на ЗОБ Министърът на финансите няма правомощията да определя с подзаконов нормативен акт, какъвто е цитираната Наредба №2/ 31.03.2006г., да определя елементи от разходната част на общинския бюджет или начина за разходването им, каквито са лимитираните средства за издаването на преференциални карти за ползване на услугата "превоз с МГТ\ Според текста на чл.12 от ЗОБ приемането на общинския бюджет, респекнивно определянето на предвидените средства за издаване на преференциални карти е от изключителната компетентност на общинския съвет, а изпълнението на общинския бюджет, според чл.19, ал.2 от ЗОБ , е задължение на кмета на общината. Разпоредбата на чл.41, предл. I и II от Наредбата е изцяло в съответствие с цитираните разпоредби на ЗОБ.
В частност никой от елементите на разходната част на бюджета не може да има някакъв неопределен или "безграничен" размер, съобразен еднствено със задоволяването на определени индивидуални потребности. Така според чл.22 от ЗОБ разходите от общитския бюджет се извършват до размера на постъпленията по чл.6 от ЗОБ. Въпреки бюджетните ограничения текста на чл.41 , предл. III от Наредбата не изключва изобщо издаването на преференциални карти и след изчерпването на предвидения в общинския бюджет лимит, а определя ред за издаването на преференциални карти в тази извънредна ситуация - по нататъшното им издаване може да се извършва само след решение на СОС. По неизвестни причини този текст на чл.41 от Наредбата изобщо е "убягнял" на съда и не е обсъден при постановяването на обжалваното решение.
Тъй като превишението на определения лимит на който и да било от елементите на разходната част на общинския бюджет по същество представлява нарушение на приетия бюджет, то може да бъде извършено законно само ако той бъде изменен. Съгласно разпоредбите на ЗОБ както приемането, така и всяко изменение на общинския бюджет през съответната финансова година е от изключителната компетентност на общинския съвет ( в случая на СОС ). Текстът на чл.41 , предл. III от Наредбата е напълно съобразен с това правило.


ИСКАНЕ: Моля, на основание чл.221, ал.2 от АПК, да отмените Решението от 25.02.2008г., постановено по адм. д. № 2635 / 2007г. на Административен съд Сафия-град като необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон.


ПРИЛАГАМ: 1.Адвокатско пълномощно;
2.Документ за платена държевна такса;
3.Препис от касационната жалба за другата страна- 1 бр.


С уважение! \


http://rapidshare.com/files/109614831/Untitled1.rtf.html
Линка е към жалбата в rtf формат
prnedev
Активен потребител
 
Мнения: 1956
Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
Местоположение: София/Велико Търново

Мнениеот neonato » 28 Апр 2008, 16:53

===
Последна промяна neonato на 01 Юни 2008, 00:34, променена общо 1 път
neonato
Потребител
 
Мнения: 261
Регистриран на: 17 Яну 2008, 14:21

Мнениеот kalahan2008 » 06 Май 2008, 14:34

...............
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:14, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот system » 06 Май 2008, 19:24

Аз се загледах само в петитума и ще го коментирам.
Погрешно е да се иска отмяна на решение като "неправилно и необосновано". Неправилното решение може да бъде постановено: в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила; и необосновано. Необоснованожто решение е и неправилно и е некоректно искането за отмяна на решението като "неправилно и необосновано".
Груб пропуск в касационната жалба е липсата на искане в какъв смисъл да се произнесе касационната инстанция. Касаторът иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, но трябва да форпмулира и искане какво да постанови Върховният административен съд - дали да върне делото на домлния съд за ново разгрлеждане, или да се произнесе по същество.
Като бивш "юрисконсулт" на Столична община се разграничавам от така подадената касационна жалба. :wink: :lol:
system
Активен потребител
 
Мнения: 1866
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот kalahan2008 » 18 Май 2008, 03:47

............
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:13, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Билетът в София става 1 лв. от 1 юли

Мнениеот kalahan2008 » 27 Май 2008, 00:46

........
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:13, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Билетът в София става 1 лв. от 1 юли

Мнениеот gudio » 27 Май 2008, 20:29

kalahan2008 написа:Билетът в София става 1 лв. от 1 юли

Ами да - така ще избият щетите, нанесени им от разни съдебни процеси :lol: Ако продължавате с делото, ще стане и 20 лв. :?
От сега си представям Б.Б. как заявява при напр. Бареков: "Ние транспорт организираме, хората да могат да пътуват, а съдът ни пречи - отменя ни наредбите, забранява ни да контролираме пътниците, всички тези загуби ги плащат обикновените примерни граждани - те ще трябва да купуват сега по-скъпите билети, защото съдът ни забрани да санкционираме нарушителите..."
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3124
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kalahan2008 » 27 Май 2008, 21:36

..........
Последна промяна kalahan2008 на 10 Юни 2008, 20:12, променена общо 1 път
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот zenitn » 28 Май 2008, 11:48

Колеги,
моля, може ли някой да каже излезе ли решението на ВАС по въпросната жалба?
zenitn
Младши потребител
 
Мнения: 68
Регистриран на: 04 Яну 2007, 17:23

Мнениеот hasplu » 28 Май 2008, 12:14

то още заседание не се е провело.... :D
Аватар
hasplu
Потребител
 
Мнения: 485
Регистриран на: 06 Фев 2002, 12:42

Бойко отвръща на удара

Мнениеот gudio » 28 Май 2008, 20:31

Безпаричните гратисчии в транспорта ще полагат обществено-полезен труд
28 Май 2008

източник :
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139404

Които се возят без билет в столичния градски транспорт и нямат пари да си платят глобата, ще полагат обществено-полезен труд. Това предлага Столичната община като промяна в Закона за местно самоуправление и местна администрация, съобщи зам.-кметът по транспорта Велизар Стоилов в сряда. Общината предлага промени в шест нормативни документа, с които тя се надява да се облекчат тежките транспортни проблеми на столичния град.

Сега обикновеното оправдание на заловените без билети граждани е, че нямат пари да си платят както превоза, така и глобата или че нямат документи, за да им се напише акт, който да заплатят по-късно.

Който няма пари, ще може да отработи глобата си, предвижда общината като мярка за намаляване на гратисчийството.
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3124
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kalahan2008 » 15 Юли 2008, 11:42

Ето и логичният край на сагата.
Очаквам подигравки по мой адрес.
=================
РЕШЕНИЕ

№ 8719
София, 15.07.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Нестор Несторов
изслуша докладваното
от съдията ТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело № 6178/2008.


Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационната жалба на Столичния общински съвет (СОС) против решение № 97 от 25.02.2008 г., постановено по адм. дело № 2635 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 14, ал. 2, т. 5; чл. 15; чл. 16; чл. 17; чл. 21, ал. 1, пр. последно; чл. 21, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 22, ал. 2, 7 и 8; чл. 29, ал. 4 и чл. 41 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 37 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част поради постановяването му в противоречие с материалноправните норми. Развити са подробни съображения по отношение на всеки един от отменените текстове на подзаконовия акт, като се твърди, че нито един от тях не противоречи на разпоредби на конкретен нормативен акт от по-висока степен, както е приел първоинстанционният съд. Иска се отмяна на решението в тази част и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на ................ Последният оспорва така подадената касационна жалба на Столичния общински съвет.
Настоящата инстанция е сезирана с касационна жалба и от ..............., който оспорва решението по адм. дело № 2635 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (Наредбата). Поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на съдебния акт по отношение на приетия от съда извод за законосъобразност на разпоредбите на чл. 4; чл. 5, ал. 3, пр. последно; чл. 21, ал. 2, 3 и 4; чл. 22, ал. 6; чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Наредбата. Изложени са съображения за противоречие на тези текстове с разпоредби от Закона за автомобилните превози, Закона за защита на потребителите, Закона за личните данни, Търговския закон, каквито доводи по същество са поддържани и пред първоинстанционния съд. Жалбоподателят моли решението в оспорените части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което атакуваните разпоредби да бъдат отменени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Столичният общински съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената от .............. касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Столичния общински съвет. Поддържа становището за неправилност на решението в отменителната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационната жалба на ............... счита за неоснователна.
Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд - София-град е Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 37 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет, с отразени последващи изменения. Първоинстанционният съд е отменил разпоредбите на чл. 14, ал. 2, т. 5; чл. 15; чл. 16; чл. 17; чл. 21, ал. 1, пр. последно; чл. 21, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 22, ал. 2, 7 и 8; чл. 29, ал. 4 и чл. 41 от нормативния административен акт и е отхвърлил жалбата на ...............в в останалата част. Приел е, че оспореният нормативен административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 23 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване. Според съда Наредбата не е недействителна до степен на нищожност, но е частично незаконосъобразна. При преценката за съответствие на разпоредбите от Наредбата с разпоредби на актове от по-висока степен съдът е намерил, че отменените от него разпоредби са в колизия със законови и подзаконови актове с по-висша нормативна сила, както и че част от тях са вътрешнопротиворечиви и създават условия за злоупотреба с права и заобикаляне на закона.
Като нормативен административен акт наредбата урежда по общ начин съответните повтарящи се обществени отношения, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно действие. Тя се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Оспорената Наредба е издадена в рамките на предоставената от ЗМСМА компетентност на органа за местно самоуправление - общинския съвет, за решаване на въпроси от местно значение, които не са от изключителна компетентност на други органи. С този нормативен акт се регулират конкретните обществени отношения, свързани с реда и условията за превоз на пътници с превозните средства на масовия градски транспорт на територията на Столичната община.
Несъмнено организацията на масовия градски транспорт е обществен въпрос с местно значение и е предмет на регулиране от общинския съвет по силата на ЗМСМА. Въпросът за градския обществен транспорт е въпрос от компетентността на местния парламент. Понятието "обществен пътнически транспорт/обществени транспортни средства" е дефинирано в изразеното Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Транспорт в градски агломерации и метрополни региони (Официален вестник, С 168, 20/07/2007 г.), което според Комисията е "транспорт с автобус, железница, трамвай и др., планиран или възлаган от публичния сектор и осъществяван от частни, общински или държавни предприятия". В този смисъл и общественият градски транспорт се регулира от Столичния общински съвет със съответните нормативни актове, като непосредственото му управление и контрол са възложени на "Столична компания "Градски транспорт"-София" ЕООД чрез неговите органи и длъжностни лица.
Съображенията на настоящата инстанция по законосъобразността на отделните разпоредби, отменени с оспореното решение, следва да се изведат във връзка с доводите, релевирани в касационните жалби.
По жалбата на Столичния общински съвет:
Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 14, ал. 2, т. 5, както и на чл. 15 и 16 от Наредбата, тъй като предмет на тяхното регулиране е извършването на рекламна дейност върху превозните средства от масовия градски транспорт, на станции, спирки и пунктове за продажба на билети. След като редът и условията за извършването на тази дейност са регламентирани с отделен нормативен акт на Столичния общински съвет, то систематичното място на тези разпоредби не следва да е в Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, не споделя тези изводи.
Наредбата регламентира условията и реда за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община и е издадена в съответствие с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Разписана е в десет раздела: раздел І "Общи положения", раздел ІІ "Цени и условия за превоз на пътници", раздел ІІІ "Поставяне и таксуване на рекламни материали", раздел ІV "Рекламации и такси", раздел V "Контрол и санкции на нередовни пътници", раздел VІ "Видове условия и преференциални условия", раздел VІІ "Отчетност", раздел VІІІ "Наказателни разпоредби", раздел ІХ "Ред и начин на компенсиране на картите за преференциални пътувания", раздел Х "Заключителни разпоредби".
Като източник на право Наредбата е част от системата на издаваните от изпълнителната власт подзаконови нормативни актове (правилници, наредби и инструкции). Чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗНА третира Наредбата като нормативен акт, спрямо който на общо основание важи изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на нормативните актове. В съответствие с чл. 24, ал. 1 от Указ № 883/ 1974 год. за прилагане на Закона за нормативните актове, тя има наименовение, което сочи на вида на акта и главния му предмет. Съобразно очертания предмет разпоредбите на акта се групират в части, дялове, глави и раздели или се подреждат без такива подразделения, или само в някои от тях. Както се посочи, Наредбата е структурирана в раздели, обозначени съгласно чл. 28, ал. 3 от Указа с римски цифри и при спазване изискванията на чл. 30 от същия Указ.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 5 от подзаконовия акт регламентира едно от задълженията на пътниците, ползващи превозните средства за масовия градски транспорт. Условията за пътуване в тези превозни средства включва както права на пътуващите в тях, така и техните задължения. Тази норма не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а следва логиката на Раздел ІІ от Наредбата. Компетентният административен орган е в правомощието си по закон да определя както реда, така и условията за пътуване в превозните средства от обществения градски транспорт, включително и чрез въвеждане на забрани за извършване на определена дейност в тези превозни средства. Чл. 15 и 16 съставляват Раздел ІІІ "Поставяне и таксуване на рекламни материали" с вписано препращане към отделна наредба на Столичния общински съвет, регулираща тази дейност на територията на общината. Разпоредбата на чл. 16 не противоречи на установеното правило на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Указ № 883 / 1974 год. С него се допуска препращане към разпоредби на друг нормативен акт, когато следва да се приложи обща уредба на определена материя, дадена от други разпоредби. Систематическото място на конкретните правни норми, с оглед специфичния предмет на тяхната регулация, дори да не е прецизно, не води до противоречие на тези норми със закона. Това е въпрос на самостоятелна преценка от страна на автора на нормативния акт, която не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът счита, че отмяната на тези текстове само с мотива за неправилното им систематично място в Наредбата е незаконосъобразно. Непрецизното структуриране не води до отмяна на нормативния акт, тъй като предмет на съдебен контрол е самото противоречие на правната норма с акт от по-висша степен. Разпоредбите не противоречат и на чл. 10, ал. 1 ЗНА. Те имат декларативен характер и препращат към правния акт, уреждащ този вид обществени отношения. Нормативното съдържание на подзаконовия юридически акт е следствие на една творческа по своя характер дейност, изискваща и възможност за самостоятелна преценка при създаване на правните правила за поведение.
Според първоинстанционния съд текстът на чл. 17 на Наредбата противоречи на чл. 126 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Отменената разпоредба се намира в раздел ІV "Рекламации и такси" и урежда реда за отправяне на възраженията при неправилно издаден превозен документ. Според текста тези възражения се правят при покупката на документа за превоз. В Закона за защита на потребителите е визиран 14-дневен срок за предявяване на рекламацията, следователно, според съда, цитираната разпоредба на подзаконовия акт противоречи на законовата правна норма. Този извод е неправилен. Разпоредбата на чл. 17 от оспорената Наредба регламентира реда и срока за възражение от страна на пътника за неправилно издаден превозен документ (билет, абонаментна карта и др.) и свързаното с него плащане. С тази норма не се регламентира самата услуга "превоз на пътник". Разпоредбата на чл. 126 ЗЗП има друг предмет - рекламацията на потребителска стока. Липсата на противоречие с този закон се извежда и от спецификата на обществените отношения, както и от целта на закона, изчерпателно формулирана в чл. 1, ал. 2 ЗЗП.
Основателни са и доводите за неправилност на решението в частта относно отмяната на разпоредбите на чл. 29, ал. 4 и чл. 41 от Наредбата. Според първоинстанционния съд нормата на чл. 29, ал. 4 противоречи на чл. 23 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Авторът на атакувания нормативен акт е предвидил право на пътуване с превозен документ по утвърден образец - абонаментна карта. Оспорената разпоредба на ал. 4 предвижда съдържанието на този документ, който се издава на правоимащия и включва индивидуализиращи данни, снимка и единен граждански номер. Този превозен документ се издава персонално на пътника и последният следва да бъде идентифициран с нужните данни съгласно чл. 8 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Издаваните на пътниците абонаментни карти следва да вписват данни за идентификацията на притежателя съобразно Закона за гражданската регистрация. Цитираната в обжалваното решение разпоредба на чл. 23 ЗЗЛД визира задълженията на администратора на личните данни във връзка със защитата на личните данни. Тя е неотносима към текста на чл. 29, ал. 4 от Наредбата. "СКГТ - София" ЕООД издава утвърдения по образец превозен документ. Като администратор на лични данни дружеството има задължения за тяхната защита по закон. Незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 41 от Наредбата поставя ограничително условие за издаване на преференциални карти за пътуване с обществения градски транспорт през годината - до изчерпване на лимита от средства, заложен в бюджета на Столична община за съответната година, което е в противоречие с Наредба № 2 от 2006 г. на министъра на финансите.
Поставянето на такова ограничително условие е в рамките на установените със специалния закон правомощия за самостоятелно решаване на въпроси от местно значение. В случая тази разпоредба не противоречи нито на Закона за общинската собственост, нито на цитирания подзаконов нормативен акт на министъра на финансите, където тези преференции са обвързани с размера на общинската субсидия. Предвид нормата на чл. 12 от Закона за общинските бюджети приемането на общинския бюджет, съответно определянето на средства за издаване на преференциални превозни документи за обществения градски транспорт, е в изключителните правомощия на Общинския съвет, а изпълнението на общинския бюджет е възложено на кмета на общината. Атакуваната разпоредба не изключва издаването на преференциални карти за пътуване, а само визира реда за издаването при определена хипотеза в съответствие с разпределението и изпълнението на общинския бюджет.
Неправилно е решението и в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, пр. последно; ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8; чл. 22, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от нормативния акт. Те се съдържат в Раздел V "Контрол и санкции на нередовни пътници".
Предмет на регулиране с оспорената Наредба са тези обществени отношения, свързани с условията и реда за извършване на превоз на пътници от страна на транспортните оператори за масов градски транспорт на територията на Столичната община с трамваен, тролейбусен, автобусен, метрополитен и друг транспорт. Общинският съвет като орган на местното самоуправление е овластен по силата на чл. 17, ал. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) да утвърждава общинските транспортни схеми. Негово правомощие е да организира и реда, начина и условията за ползването на обществения градски транспорт. В правомощията на Общинския съвет е и създаването, преобразуването и прекратяването на търговски дружества с общинско участие (чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА). Не се спори, че "Столична компания "Градски транспорт" ЕООД е търговско дружество със 100% общинско участие, чиято дейност и взаимоотношения с принципала са подчинени на правния режим на глава VІ от Закона за общинската собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредбата "СКГТ-София" ЕООД на основание договор със Столичната община осъществява организацията, управлението, контрола, отчитането и окачествяването на пътническите превози по масовия градски транспорт, възложени от Столичната община. Дружеството реализира приходи и се разплаща в рамките на икономическата рамка с транспортните оператори. Дейността по управлението на градския транспорт е възложена от Столичния общински съвет на общинското дружество, така както и други дейности от местно значение, произтичащи от екологични, социални и други особености на населеното място, са възложени на отделни търговски дружества с общинско участие.
В Наредбата е предвиден и определен вид административна принуда, свързана с решаването на въпроси от местно значение. С разпоредбите на глава V от Наредбата Столичният общински съвет е предоставил на длъжностни лица осъществяването на контрола по редовността на пътниците, съобразно предвидените за тях задължения при ползването на градския транспорт. Уреден е начина на проверка за редовността на превозния документ, реда за налагане на санкции при констатирана нередовност на пътника. Алинея 4 (предишна ал. 3) на чл. 22 ЗМСМА овластява Общинския съвет с правото да предвиди налагане на административно наказание глоба за нарушаване на издадените от този орган наредби.
Контролните органи по редовността на пътниците се назначават от управителя на "СКГТ-София" ЕООД и от "Метрополитен" ЕАД. Тези органи осъществяват проверка на наличните превозни документи на пътниците, таксуват нередовните пътници по предвидения с Наредбата ред, съставят фиш на пътник без или с нередовен превозен документ, при предвидените условия съставят акт за административно нарушение. Налагането на административната санкция за посоченото нарушение се извършва с наказателно постановление, издавано от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. Според чл. 5 от Наредбата билетът за еднократно или многократно пътуване, както и абонаментната карта са превозни документи. Цените на тези превозни документи се утвърждават с решение на Столичния общински съвет. Пътникът заплаща цената на превозната услуга чрез закупуване и таксуване на билет или чрез абонаментна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредбата при констатирана от страна на контрольора нередовност на пътника последният е длъжен на място да заплати на контрольора стойността на услугата. Предвидената стойност на билета от десет пъти цената на билет за единично пътуване не е вид административна санкция. Тази сума се дължи именно като обезщетение за неизпълнение на ползващия услугата да заплати нейната стойност, а не е санкция.
Контролните органи по редовността на пътниците са овластени и с правомощията по установяване на административно нарушение, както е предвидено в разпоредбите на чл. 21, ал. 5 и сл. от Наредба. Едва при отказ на пътника, ползващ превозното средство, да заплати билета за таксуване на нередовен пътник контрольорът съставя и му предявява фиш за глоба в размер на 10 лв. и го заставя да слезе от превозното средство. При неизпълнение на тези разпоредби контролният орган съставя акт за административно нарушение. Член 22 от Наредбата урежда процедурата по издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание глоба.
Контрольорите се назначават с трудов договор * в дружеството по силата на утвърдено и гласувано щатно разписание от принципала - Столичния общински съвет. Съществена част от трудовата им функция е проверка на пътника за наличността на превозен документ, удостоверяващ плащането на превозната услуга. Освен като служители на търговското дружество на контрольорите е възложен контролът по прилагането на Наредбата и по установяване на административно нарушение по чл. 21, ал. 5 и чл. 22, ал. 1 от Наредбата. Контролът по прилагането на акта е част от длъжностната им характеристика и те имат качеството на длъжностни лица. Това е едностранно властническо административно действие и се различава от вменената им материално-техническа, организационна и друга дейност във връзка със заеманата от тях длъжност.**
При преценката за съответствието на нормативния административен акт с материалните разпоредби съдът е следвало да разгледа съобразността на акта с нормите, установяващи законовата делегация, както и съответствието на Наредбата с общата законова регламентация на цялостния юридически акт, в чиято връзка е издадена. В случая установената със Закона за местното самоуправление и местната администрация законова делегация е с твърде общ характер, а не е по прилагането на конкретен закон или правна норма. Поради това съдебният контрол се отнася до проверка на конкретно противоречие с норми на правен акт от по-висока степен съобразно материалното съдържание на Наредбата.
Предвид горното следва да се отмени решението на Административен съд - София град в отменителната част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което оспорването на чл. 14, ал. 2, т. 5; чл. 15; чл. 16; чл. 17; чл. 21, ал. 1, пр. последно; чл. 21, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 22, ал. 2, 7 и 8; чл. 29, ал. 4 и чл. 41 от Наредбата бъде отхвърлено.
По жалбата на ....................:
По гореизложените съображения са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател .............. за незаконосъобразност на глава V от Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) при издаване на наредби общинските съвети определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА - чл. 22, ал. 4. С издаването на подзаконовия нормативен административен акт е налице принципната възможност да бъде предвидена определен вид административна принуда. В случая Столичният общински съвет е овластен от закона за това и е предвидил налагане на административно наказание глоба, което по вид и размер не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбите на глава V от Наредбата регламентират административноправна принуда, която е нормативно установена. Предвиденото административно наказание е регламентирано както с основанията за налагането му, така и със субектите и обектите на тази принуда, мерките за въздействие и реда за налагането му.
Не противоречи на закон и разпоредбата на чл. 25 от Наредбата. Тя следва предходно регламентираните правила досежно правомощията на общината и общинското дружество във връзка с таксуването на пътниците, ползващи масовия градски транспорт. Сумите от билетите за таксуване на нередовен пътник, както се посочи по-горе, нямат характер на административната санкция глоба, предвидена в Закона за административните нарушения и наказания, поради което същите постъпват като приход в общинското дружество. Събраните суми от наложените с наказателно постановление глоби са в приход на бюджета. Поради това конкретната норма е издадена в съответствие с нормативно установеното правило на чл. 79 ЗАНН.
Не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 101 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), тъй като с Наредбата са детайлизирани общите правила за поведение при пътуване с градския транспорт - не само с автомобилен превоз. Контролът по ЗАвтП, осъществяван от министъра на транспорта, не включва контрола на пътниците, ползващи превозните средства по общинските транспортни схеми. Законът урежда условията и реда за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи, превозите за собствена сметка, както и контрола при осъществяването на тези превози, особените правила при договорите за превоз на пътници и товари. Правомощията на министъра на транспорта да ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България се осъществяват чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Правомощията на Изпълнителната агенция, визирани в чл. 2, ал. 5 ЗАвтП включват контрол на годишните технически прегледи, разработва републиканската транспортна схема, други контролни и координационни функции по този закон. Министърът на транспорта, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси. Разпоредбите на чл. 18 и чл.19 ЗАвтП регламентират специфични правила за превоз, касаещи републиканската транспортна схема, лицензирането на превозвачите и условията за това. В този смисъл твърденията на жалбоподателя за противоречие на текстове от Наредбата с разпоредби на специалния закон са неоснователни. Цитираната Наредба №2 от 15 март 2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили регламентира различни обществени отношения. Само обстоятелството, че се касае за превоз на пътници не е достатъчно основание да бъде относима към проверката за законосъобразност на оспорената Наредба. Разгледаната от жалбоподателя Наредба № 33 от 3.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в частта на Раздел V "Превоз на пътници по транспортни схеми" е отменена (ДВ, бр. 8/ 2002 год. и ДВ, бр. 40/ 2002 год.).
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че в отхвърлителната си част обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие със закона. Несъстоятелни са твърденията на касатора за нищожност на нормативния административен акт, тъй като регулираните от него отношения между пътника и превозвача са търговска сделка и не подлежат на нормативно-административна регулация. Оспорената Наредба не регулира права и задължения на страни по гражданско правоотношение. :shock: :shock: *** Предмет на нейната уредба са редът и условията за превоз на пътници в градския транспорт. Регулирането на тази дейност е част от правомощията и задълженията на местния орган за самоуправление, които той в рамките на законовите ограничения упражнява. Всички въпроси във връзка с вида и стойността на превозните документи, организацията и реда за превозване са от компетентността на Общинския съвет.
По изложените съображения решението на Административния съд - София град в частта, в която е отхвърлена жалбата на ..............., е правилно като краен извод и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор искането на ...................... за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 193, ал. 1, пр. последно, Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 97 от 25.02.2008 г., постановено по адм. дело № 2635 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, В ЧАСТТА, в която са отменени чл. 14, ал. 2, т. 5; чл. 15; чл. 16; чл. 17; чл. 21, ал. 1, пр. последно; чл. 21, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 22, ал. 2, 7 и 8; чл. 29, ал. 4 и чл. 41 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 37 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет, и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на .................. от ............. за отмяна на чл. 14, ал. 2, т. 5; чл. 15; чл. 16; чл. 17; чл. 21, ал. 1, пр. последно; чл. 21, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 22, ал. 2, 7 и 8; чл. 29, ал. 4 и чл. 41 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 37 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет, като неоснователна.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Стефка Стоева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Елена Златинова
/п/ Таня Вачева
Т.В.

* Повечето контрольори в СКГТ са назначени на ГРАЖДАНСКИ, а не на трудов договор :!:
** СОС никога не е представял в съдебно заседание щатни разписания, длъжностни характеристики и списъци на назначени на трудов договор служители на СКГТ :!: :evil:
*** чл. 5, ал. 3: Билетът е превозен документ за един пътник за еднократно пътуване с едно превозно средство, за двукратно пътуване за определено време с прекачване, за 5 или за 10 еднократни пътувания, съгласно утвърдените образци в Приложение № 1 и представлява писмен договор между превозвача и пътника.
Е ли писменият договор гражданско правоотношение :?: :roll: :shock:
Ползването на адвокат не е задължително, но е препоръчително.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3401
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

ПредишнаСледваща

Назад към Виртуално деловодство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron