Сигурно е дошло време да бъде възобновено делото.
Ако може да обобщим,за тези,на които би било интересно.
Няма "аберацио" тъй като няма опит по отношение на незасегнатия.Колегата Рим тим тим е обяснил нещата.Не е започнало изп. деяние по отношение на него.
Грешката е налице.Води до привилегирования състав на 118 ако е умишлено убийството,съотв. по
124,ал.2,ако няма умисъл.Така е ,не защото в действителност самата грешка е "извинителна",а защото има ТР в тази връзка.Щом е бил заблуден "относно гласовете"(практически малко вероятно)-хваща привилегирования.Ако нямаше ТР-не става,но е изключително смекчаващо,поради което нещата относно наказанието може да се нагодят.
Докато го е нямало ТР,което така,макар и изкуствено да урежда нещата,проблемите вероятно са се свързвали с преценката на съдиите относно това : каква е всъщност грешката при престъплението по
115,респ. 124,ал1,щом деецът си мисли,
че е налице привилегирован признак?Лично съм стигал до извод,че такава "погрешна" представа може и да обуслови привилегирован по 118,респ. 124,ал.2.
Вероятно при липсата на това ТР съдията е казвал : Деецът си е мислил,че е налице привилигирован признак,поради което
не е съзнавал елемент от 115 НККой елемент?-ще каже някой,при това,с основание,кое
фактическо обстоятелство по чл.14 НК.
Както е известно,такова може да бъде и
общественоопасния характер на деянието.Когато си е мислил,
че не е такова(както е при мнимата неизб. отбрана,доколкото няма превишаване на пределите),имаме грешка и деянието не е умишлено.Непредпазливо може да бъде.
Но тук нямаме неизбежна отбрана,а 115,нямаме нападение,доколкото словесното не е такова по смисъла на 118.
И как така тогава
мисълта,че е налице афект,
предизвикан от пострадалия(което не е така) може да
изключи 115? Та нали за да се стигне до 118,нужно е да не може да се приложи 115 поради грешката
Можем ли да приемем,ч
е са били законосъобразни онези актове(преди ТР/80г. или 84г. беше,ще видим после..),кито са квалифицирали деянието по привилегирования 124,ал.2 или 118,когато съдията е мъдро е казал : "Деецът си е мислил,че
има и още нещо,наред с умишленото убийство по 115,а именно провокация от Х(каквато няма),но пък как това "още нещо",ще значи,че той
греши относно фактическите обстоятелства от състава на 115,на осн. чл14,ал.1 НК?Може би мисълта за наличие на това "нещо"(съставомерния по 118 афект,който не е налице)
изключва умисъла на 115?Мисълта за това нещо означава ли "липса на мисъл" за убийство по 115?И защо да не може да означава
[b]липса на умисъл за такова[/b], защото си мисли,че има
друг,не "чист"(по 115) умисъл,а именно афектен такъв(по 118 НК)."
Когато си мислиш
противното на това,което предвижда състава,ясно е че има грешка,но когато си мислиш,че има "
още нещо"-друго е положението.
Все пак,може да се разсъждава тук,където имаме
съзнание за наличие на друг,"нечист умисъл"(по 118) и по този начин да се обоснове липса на представа относно фактическите обстоятелства по 115. А именно обстоятелството
"умишлено".Защо е така?Така е защото деецът си мисли
друго нещо,че има
друг умисъл,който съдържа съзнание за провокация от "Х".
Вероятно липсата на умисъл за 115,респ приложението на 118 е била резултат именно на възприемане на схващането,че липсва "чистия умисъл" на 115,заради съзнанието на дееца(макар и погрешно),че е налице "афектен умисъл".
Но в крайна сметка тук трудността,по-точно невъзможността да се приложи 118 е именно в това,че провокацията обективно е трябвало да бъде
точно от пострадалия.Заради това се е наложило и ТР.
Така че дори и да възприемем грешката като извинителна и без това ТР,няма как да стигнем до 118,респ 124,ал.2,
щом не са осъществени признаците на тези състави.