начало

Агенцията по вписванията ще издаде указания към длъжностните лица по регистрацията Агенцията по вписванията ще издаде указания към длъжностните лица по регистрацията

Пълна имуществена отговорност

Трудовоправни казуси
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Пълна имуществена отговорност

Мнениеот nuneva » 17 Апр 2019, 10:14

Здравейте!
въпросът ми е следният: допустимо и законосъобразно ли е доброволното плащане от страна на работник на причинена от него вреда - липса, в контекста на нормата на чл. 211 от КТ, който разписва, че пълната имуществена отговорност се реализира само по съдебен ред и удръжки се правят след влязло в сила решение.

Наш служител е задържан от органите на МВР след установена кражба. Образувано е ДП, водено за престъпление по чл .194, ал. 1 от НК. Веднага направихме инвентаризация на работника, който е МОЛ, и установихме липса на дизелово гориво. Изготвен е акт на начет, издадена е заповед на управителя за утвърждаване на установените липси.
Днес му връчваме заповед за прекратяване на ТПО, както и акта. Лицето заяви доброволно да заплати вредата в пълен размер.
С оглед на чл. 211 как следва да процедираме?
Благодаря предварително!
nuneva
Младши потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 27 Окт 2017, 14:46

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот bvoykov » 17 Апр 2019, 15:39

А защо да не е допустимо? Всичко в гражданското право (макар че там има доктринални спорове трудовото към кой клон принадлежи, но все пак принципът на свободното договаряне и там важи) е въпрос на договаряне, съдебният ред се "ползва", когато нещата не се развият доброволно. Щом е съгласен да плати, винаги това може да се удостовери в някакъв документ, било то разписка, платежно нареждане или друг там документ, подписан от служителя, че предава тези пари като обезщетение за причинените поради установените липси вреди. Удръжки могат да се правят и във всички останали случаи, когато е налице съгласие на работника или служителя по аргумент от чл. 272, ал. 1 КТ, само че тази разпоредба едва ли ще е меродавна, щом сте прекратили трудовото правоотношение, тъй като тези удръжки се правят само от трудовото му възнаграждение.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 212
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот nuneva » 18 Апр 2019, 08:19

Благодаря Ви за отговора!
Още вчера изготвих Споразумение между дружеството и работника, с което той се съгласява да заплати доброволно сумата по акта за начет. Сумата е внесена тази сутрин касово, като за целта е издаден приходен ордер.
Сега се появи нов казус :? : При разпита в качеството ми на представител на пострадалото лице, разследващия полицай попита дали ще претендираме имуществени вреди, при което аз заявих стойността на липсващото гориво. След като вредата е вече възстановена, следва ли да ги уведомя писмено разследващия полицай или при последващ разпит ( най-вероятно пред прокурора) да ги информирам?
nuneva
Младши потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 27 Окт 2017, 14:46

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот kalahan2008 » 18 Апр 2019, 11:41

Пълна имуществена отговорност (чл. 207 от КТ) се реализира, когато на работник или служител е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, и отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.
За разлика от ограничената, пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред (чл. 211 от КТ), като в тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Нормата на чл. 211 от КТ е императивна и чрез нея се цели да се даде максимална защита на работниците и служителите.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от КТ отказът от трудови права е недействителен. Предварителен отказ от право на защита по съдебен ред при пълна имуществена отговорност е недействителен съгласно чл. 8, ал.4 от КТ.
Удръжки по чл. 272, ал. 1 КТ могат да се правят със съгласие на работника само при ограничена имуществена отговорност, но не и при пълна.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3261
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот nuneva » 18 Апр 2019, 14:55

Много Ви благодаря за изчерпателния отговор и яснота.
Предполагам, че видът на недействителност е нищожност като основанието е противоречие на закона ( чл. 8, ал.4 от КТ) и последици от споразумението, което подписа работника, не настъпват....Което не е добре за нас, тъй като сме получили нещо без основание.
В същото време се съмнявам работника ни да се позове на нищожността и едва ли ще предявява иск по чл. 34 във връзка с чл. 55 от ЗЗД.
Последна промяна nuneva на 19 Апр 2019, 09:02, променена общо 1 път
nuneva
Младши потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 27 Окт 2017, 14:46

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот bvoykov » 18 Апр 2019, 22:03

Хм, не се бях замислял, че 272, ал. 1 КТ ще е неприложима за случаите по чл. 211 КТ. Но пък защо да не е? Разпоредбата позволява на работника или служителя да му се правят всякакви удръжки, стига да е съгласен. Виждал съм договори за заем между работодател и работник, където работодателят, някакво ООД или ЕООД отпуска такъв на работника, като се уговарят изплащането да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение, за което работникът дава изрично съгласие. Не виждам проблем това да е приложимо на общо основание и за всякакви други хипотези, включително и за реализиране на отговорността за липси, стига работникът да е обективирал по някакъв начин съгласието си. Работникът не може да се откаже от правото си на съдебна защита, но той не е активната страна в процеса в този случай. Всъщност, единственото, което трябва да направи, ако мисли, че не следва да носи отговорност, е нищо (е, има и възможност за отрицателен УИ, поне според мен). Работодателят е този, който при липса на доброволно уреждане на спора, е длъжен да поеме инициативата и да предяви иск по чл. 211 КТ, за да защити своя материален интерес. С подписване на какъвто и да е било правен акт, било то споразумение или друго, никой не се отказва от правото си на съдебна защита, а по-скоро прави извънсъдебно признание на факт, че е настъпило дадено обстоятелство и че е извършено плащане, което не е без основание. Аз не виждам причина, когато няма правен спор, страните да се обременяват с дела, такси и разноски. Реално, 272, ал. 1 КТ предвижда в т. 6 възможност да се правят удръжки за ограничена имуществена отговорност без съгласието на работника или служителя, тоест изрично негово съгласие не е необходимо, ако се реализира ограничената имуществена отговорност и той не е оспорил заповедта по чл. 210. Като цяло, разпоредбата за удръжките за мен лично не е относима към казуса, защото трудовото правоотношение ще бъде прекратено и няма да има какво трудово възнаграждение да му се изплати. Споразумението за мен има характер на договор, извън трудовото право. С него се уреждат имуществени последици между две лица, които вече не са във връзка работник и работодател. Както и да е, така мисля аз поне. (Намерих едно определение на ВКС в този смисъл Определение №1333/19.12.2014 по дело №4857/2014 на ВКС, ГК, III г.о.)
По отношение на участието на работодателя в наказателния процес, мисля, че е безпредметно, щом вредата е била репарирана. Като цяло, фигурата на "пострадалото юридическо лице", което НПК всъщност нарича "ощетено юридическо лице", не е много добре развита. Поради това, по смисъла на НПК пострадал може да бъде само физическо лице. Юридическото лице може да участва само като "ощетено" такова, но в досъдебното няма почти никакви права и органите на производството не са длъжни и да го уведомяват за хода на делото. Обикновено разпитват представител на юридическото лице като свидетел... някои му разясняват и правата на пострадал... всякакви практики има. Участието като цяло на юридическото лице се свежда във възможността му да предяви граждански иск в съдебно заседание. Тъй като вредите вече са репарирани, съдът 100% ще откаже конституирането на гражданския ищец. Може да ги уведомите писмено, но може би по-скоро ще ви призоват на разпит, в който ще заявите, че щетите са възстановени и ще представите заверено копие от споразумението между работодателя и работника. И двата варианта са възможни, който си избере разследващият. Може би последният, защото така ще има две доказателства за едно и също нещо - показания и писмен документ, които биха били в полза на обвинението.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 212
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот nuneva » 19 Апр 2019, 09:05

bvoykov написа:Хм, не се бях замислял, че 272, ал. 1 КТ ще е неприложима за случаите по чл. 211 КТ. Но пък защо да не е? Разпоредбата позволява на работника или служителя да му се правят всякакви удръжки, стига да е съгласен. Виждал съм договори за заем между работодател и работник, където работодателят, някакво ООД или ЕООД отпуска такъв на работника, като се уговарят изплащането да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение, за което работникът дава изрично съгласие. Не виждам проблем това да е приложимо на общо основание и за всякакви други хипотези, включително и за реализиране на отговорността за липси, стига работникът да е обективирал по някакъв начин съгласието си. Работникът не може да се откаже от правото си на съдебна защита, но той не е активната страна в процеса в този случай. Всъщност, единственото, което трябва да направи, ако мисли, че не следва да носи отговорност, е нищо (е, има и възможност за отрицателен УИ, поне според мен). Работодателят е този, който при липса на доброволно уреждане на спора, е длъжен да поеме инициативата и да предяви иск по чл. 211 КТ, за да защити своя материален интерес. С подписване на какъвто и да е било правен акт, било то споразумение или друго, никой не се отказва от правото си на съдебна защита, а по-скоро прави извънсъдебно признание на факт, че е настъпило дадено обстоятелство и че е извършено плащане, което не е без основание. Аз не виждам причина, когато няма правен спор, страните да се обременяват с дела, такси и разноски. Реално, 272, ал. 1 КТ предвижда в т. 6 възможност да се правят удръжки за ограничена имуществена отговорност без съгласието на работника или служителя, тоест изрично негово съгласие не е необходимо, ако се реализира ограничената имуществена отговорност и той не е оспорил заповедта по чл. 210. Като цяло, разпоредбата за удръжките за мен лично не е относима към казуса, защото трудовото правоотношение ще бъде прекратено и няма да има какво трудово възнаграждение да му се изплати. Споразумението за мен има характер на договор, извън трудовото право. С него се уреждат имуществени последици между две лица, които вече не са във връзка работник и работодател. Както и да е, така мисля аз поне. (Намерих едно определение на ВКС в този смисъл Определение №1333/19.12.2014 по дело №4857/2014 на ВКС, ГК, III г.о.)
По отношение на участието на работодателя в наказателния процес, мисля, че е безпредметно, щом вредата е била репарирана. Като цяло, фигурата на "пострадалото юридическо лице", което НПК всъщност нарича "ощетено юридическо лице", не е много добре развита. Поради това, по смисъла на НПК пострадал може да бъде само физическо лице. Юридическото лице може да участва само като "ощетено" такова, но в досъдебното няма почти никакви права и органите на производството не са длъжни и да го уведомяват за хода на делото. Обикновено разпитват представител на юридическото лице като свидетел... някои му разясняват и правата на пострадал... всякакви практики има. Участието като цяло на юридическото лице се свежда във възможността му да предяви граждански иск в съдебно заседание. Тъй като вредите вече са репарирани, съдът 100% ще откаже конституирането на гражданския ищец. Може да ги уведомите писмено, но може би по-скоро ще ви призоват на разпит, в който ще заявите, че щетите са възстановени и ще представите заверено копие от споразумението между работодателя и работника. И двата варианта са възможни, който си избере разследващият. Може би последният, защото така ще има две доказателства за едно и също нещо - показания и писмен документ, които биха били в полза на обвинението.


Изключително полезно! Сърдечно Ви благодаря за подробния и обоснован анализ и за споделеното Определение на ВКС!
nuneva
Младши потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 27 Окт 2017, 14:46

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот kalahan2008 » 20 Апр 2019, 09:01

bvoykov написа:Хм, не се бях замислял, че 272, ал. 1 КТ ще е неприложима за случаите по чл. 211 КТ. Но пък защо да не е? Разпоредбата позволява на работника или служителя да му се правят всякакви удръжки, стига да е съгласен.

Не всякакви удръжки, а само "удръжки в случая по чл. 210, ал. 4." (чл. 272, ал. 1, т. 6), т.е. при ограничена имуществена отговорност.
Разбира се, ако работникът е съгласен, може да се извърши прихващане /арг. чл. 105 ЗЗД/, но то се извършва по реда на ЗЗД, а не на КТ. Не е чрез удръжки, а чрез изявление за прихващане.
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 3261
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот thebeast » 20 Апр 2019, 14:58

Интересно кой е съставителят на акта за начет?
thebeast
Потребител
 
Мнения: 451
Регистриран на: 09 Авг 2007, 11:56
Местоположение: Пловдив

Re: Пълна имуществена отговорност

Мнениеот nuneva » 07 Май 2019, 14:32

thebeast написа:Интересно кой е съставителят на акта за начет?


Управителят.
nuneva
Младши потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 27 Окт 2017, 14:46


Назад към Трудово право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


cron