начало

Химическата кастрация намалява либидото, но не и престъпния нагон Химическата кастрация намалява либидото, но не и престъпния нагон

Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната система

Дискусии на тема съдебната власт в България


Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот inspectora » 04 Юли 2011, 10:57

hidden написа:Тук аз говоря за случаите, когато съдията е постановил решение, с което е нанесъл вреди на някоя от страните, след това страната ни е осъдена да заплаща обезщетения на тази страна и това се дължи не на несъвършеното ни законодателство (защото в доста случаи причината е в това, а не в съда), а на погрешно формираното у съдията "вътрешно убеждение", което е довело до това всички ние като данъкоплатци да плащаме за това грешно вътрешно убеждение.

Именно! И аз говоря за същото! Обяснете ми как един съдия ще постанови решение "под страх", че може вътрешното му убеждение да не съвпада с това на съда, който в последствие ще разглежда това "вътрешно убеждение"? М? Няма да разберете, че някои неща не могат да се изпишат в закон и всеки опит това да се направи би имал катастрофални последици /дано да не попадаме на властимащ, който да не може да го осъзнае това ... макар, че настоящите май точно такива индикации дават .../. Съвсем друга тема пък е колко "грешно решени" дела има като процент от общия брой на делата ... щото по медиите дават на година по 5 дела колко лошо са били решени, а за останалите 100 000 "правилно" решени?

hidden написа:За мен правото не е нещо, което е изцяло субективно, в смисъл, че всеки има различен възглед за него, затова всяко вътрешно убеждение е правилно само по себе си - не, има неща, които са в явно противоречие и със закона, и с практиката на другите съдии, да речем, но просто някои съдии си затварят очите за закона, понякога водени от користни цели, понякога просто защото са загубили връзката с реалностите и се изживяват като непогрешими и недосегаеми.

Съгласен съм, че има съдии, които заслужават линч. Но аз лично считам, че проблемът не е в имунитета и "неотговорността" за "погрешни" актове. Да не го пипат това положение, защото жална ни майка тогава ... ако сега се говори за "бавно правосъдие" ... не ми се мисли какво би станало ... а и не само при бързината ще даде отражение ... не искам да си и помислям просто ...

hidden написа:Всъщност, inspectore, преди да ме обвинявате в хейтърство, е хубаво да си отворите ЗОДОВ и да прочетете там някои и други текстове, може би тогава ще вникнете в това, което казвам сега, а именно - че и в момента може да се търси имуществена регресна отговорност спрямо съдиите, но 1. няма кой да я търси и 2. се прилага в строго лимитирани случаи.

И какви са тези случаи? М? Само при извършено престъпление! Не ми се влиза сега тук в дебат по тази тема, защото на практика е невъзможно, особено при наличието на имунитет, на един съдия да му вмениш престъпление при постановяване на съдебен акт /да не говорим за случаите когато съдът заседава в състав/. Тъй че недейте да ми говорите глупости ...

hidden написа:И ако обичате ми кажете защо може да се търси деликтна отговорност от един ДСИ или ЧСИ, но не може от един съдия? Нима ДСИ/ЧСИ пак не действа с вътрешно убеждение? Защо от едните длъжностни лица с публични функции може да се търси имуществена отговорност, а от други - не? Е на тези въпроси искам първо да ми отговорите, а после ми кажете кой мисли - аз или Вие. Защото според мен има двоен аршин, който ще се радвам да ми обясните на какво се дължи, щом Вие сте мислещия, а аз съм мислещата тръстика във Вашите очи...

Никакъв двоен аршин няма тук! Променете си Конституцията! На единия му било двоен аршин, че пишело, че традиционното вероизповедание е източното православие, на другия, че 1/2 от лицата, натоварени с държавни функции /с държавната власт/ имали имунитет, а другите - не ... на третия нещо друго му беше проблем ... Еми дай да махнем имунитета и на народните представители - а? И така през 4 години 240 души /или хайде да кажем мнозинството 120+ души/в затвора заради изповядваната от тях политика!

hidden написа:Защо от едните длъжностни лица с публични функции може да се търси имуществена отговорност, а от други - не? Е на тези въпроси искам първо да ми отговорите, а после ми кажете кой мисли - аз или Вие.

Защото изпълняват съвсем различни функции - ей за това! Защото има малко разлика между вътрешното убеждение на ДСИ/ЧСИ, и това на съдията - в правомощията и последиците от това "убеждение" - ей за това! Защото единият е изпълнител и трябва точно да изпълни закона и съд. решение /изп.лист/, а другият следва да преценя дали при Х доказателства в подкрепа на един факт и още Х доказателства в обратната насока, следва да приеме фактът за доказан - ей за това!
Какво като и едните и другите имали публични функции ... много институции и лица имат такива ...
... ах, че се дразня на лаици, които се правят на големи капацитети по държавно управление ...

Толкова ли не можете да разберете, че проблемът не е в системата, а в хората. И то не в конкретните хора, а в обществото като цяло. Каквато и система да направим, какъвто и закон да приемем, не се ли променим като хора, винаги ще е така ... А системата - да, има проблеми - не е идеална. Има и какво да се подобрява, НО в момента няма кой да измисли нещо по-добро /гледай ги какви са ни умници във властта, а и около нея :) / - няма такива хора в България и за това е по-добре да не се бута нищичко ...
Просто за последните години е доказано, че пипне ли се нещо по системата, нещата се влошават! /щото не знаят къде и какво - щото се борят с последствията, а не с причините/
Щото една болест не се лекува като се лекуват симптомите, а като се диагностицира правилно! Но това не е за всеки ... малко са хората, които го могат това с точната диагноза, но тях обикновено ги обявяват за ненормални /и за това понякога и си мълчат :) /...
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот hidden » 04 Юли 2011, 19:52

inspectora написа:Защото единият е изпълнител и трябва точно да изпълни закона и съд. решение /изп.лист/, а другият следва да преценя дали при Х доказателства в подкрепа на един факт и още Х доказателства в обратната насока, следва да приеме фактът за доказан - ей за това!

А аз винаги съм мислел, че съдията правораздава въз основа на закона...явно съм бил в грешка...нали съм "лаик" и приказвам "глупости"...къде съм тръгнал да се меря с такива капацитети като inspectora...
inspectora написа:
hidden написа: Всъщност, inspectore, преди да ме обвинявате в хейтърство, е хубаво да си отворите ЗОДОВ и да прочетете там някои и други текстове, може би тогава ще вникнете в това, което казвам сега, а именно - че и в момента може да се търси имуществена регресна отговорност спрямо съдиите, но 1. няма кой да я търси и 2. се прилага в строго лимитирани случаи.

И какви са тези случаи? М? Само при извършено престъпление!

Дайте тогава и ДСИ да носят деликтна отговорност само при извършено престъпление...нали затова го съдадоха този чл. 441 в ГПК, и то именно върховни съдии...защото в противен случай излиза, че презумирате, че функциите на един съдия са по-важни от тези на един ДСИ...което всъщност беше идеята и на тези съдии, които измислиха този текст - ние, съдиите, сме по-висши от ДСИ-тата...с което категорично не мога да се съглася.
Всеки държавен орган има своите важни функции и в никакъв случай не мога да приема, че един съдия е по-важен от друг държавен служител (защото съдията също служи на "Държавата"). А може би в това е разковничето на проблемите на съдебната власт - чувството на недосегаемост и непогрешимост, което е обхванало немалко съдии...но пък какво ли разбирам аз...
inspectora написа:Толкова ли не можете да разберете, че проблемът не е в системата, а в хората. И то не в конкретните хора, а в обществото като цяло. Каквато и система да направим, какъвто и закон да приемем, не се ли променим като хора, винаги ще е така ...

Е, това вече са някакви глупости...сега ще свирнат фанфари, всички ще се прегърнем и ще станем братя...нито хората ще станат по-добри с някакви лозунги "Да бъдем по-добри", нито системата ще се "оправи" с такива бодряшки изказвания. Преди време министър Станков беше казал, че ключът е в думичката "отговорност". Не че успя да направи нещо на практика, но не когато станат по-добри хората/съдиите (защото това няма да стане), а когато усетят бремето на отговорността, във всякакъв аспект. Да решаваш човешки съдби е отговорна дейност и не може Сульо и Пульо да става съдия, без да му пука за именно тези съдби.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот inspectora » 05 Юли 2011, 11:01

hidden написа:А аз винаги съм мислел, че съдията правораздава въз основа на закона...

Сега ако ще си йезуитстваме ... няма смисъл просто ... Много добре разбирате какво имам предвид!
При изпълняване на дейност си, съдията в много по-голяма степен от всеки друг следва да прави преценка за фактите - кой факт се е случил и кой - не, въз основа на доказателствата. Никой не казва, че не се правораздава въз основа на закона ... просто акцентирах върху нещо, което е далеч от съзнанието Ви - мислите си, че като знаете какво се е случило в действителност, а съдебното решение е в обратна посока и съдията бил лош и корумпиран! Само че съдията взема решение на база това, което е доказано по делото, понякога "доказано" и с "фалшиви" доказателства! Но както и да е - това е друга и дълга тема ...

hidden написа:...нали затова го съдадоха този чл. 441 в ГПК, и то именно върховни съдии...защото в противен случай излиза, че презумирате, че функциите на един съдия са по-важни от тези на един ДСИ...
Всеки държавен орган има своите важни функции и в никакъв случай не мога да приема, че един съдия е по-важен от друг държавен служител (защото съдията също служи на "Държавата")

Първо /щом ще йезуитстваме/ - аз пък си мислех, че законите ги създава НС, а не върховните съдии ;)
Второ - естествено, че съдията има много по-важни и отговорни функции от тези на ДСИ /например/, както и от тези на много държавни служители /само че тук вече малко започнахме да поумешваме термините - докато си говорихме за "публични функции", изведнъж отидохме на "държавни служители" - наясно ли сте с разликите и че говорим за различни неща вече?/. Че то има държавни служители, които са функция на дадена политика и "просъществуват" като такива за 1-2 години, щото следващите решават, че не само не са важни, ами са и вредни ;)
А това, че не можете да приемете, че един държавен служител е по-важен от друг, си е Ваш проблем hidden - държавата е в състояние да функционира нормално без много от функциите си, но не и без съдебната си система /поне в наши дни/.
Ехо - едни хора са много по-важни от други! Едни дейности също са много по-важни от други!Знам, че в Северна Корея мислят, че всички са еднакво важни и за това всички ядат по 100 гр. ориз дневно ;)

hidden написа:А може би в това е разковничето на проблемите на съдебната власт - чувството на недосегаемост и непогрешимост, което е обхванало немалко съдии...но пък какво ли разбирам аз...

За мен не е в това проблемът. Напротив - ако един съдия се чувства "досегаем" и "погрешим", тогава "да ни е честито" ... по-горе съм обяснил защо е така според мен ... Но пак казвам, че това е сложно за осъзнаване от пролетарските мозъци на обществото, към които виждам се числите и Вие ;) Не всичко, което е очевидно правилното, е правилното /някои неща в живота са като в шахмата - понякога най-очевидният ход, е съвършено погрешен/ ;)

hidden написа:Да решаваш човешки съдби е отговорна дейност и не може Сульо и Пульо да става съдия, без да му пука за именно тези съдби.

Ето тези неща вече наистина намирам за проблеми.
Съгласен съм, че не може всеки да става съдия, а напоследък виждам много хора, на които не им е мястото в съдебната система изобщо.
Обаче не мога да се съглася, че на един съдия трябва да му пука за съдбите, които решава. Щото hidden не сте виждали "благотворителни" решения /както им викам аз/ - контралегем и въпреки доказаните по делото факти, ама щото нали от едната страна е една жална, бедна женица - майка с три бедни дечица, или пенсионерка, умираща от глад /промерно/, а от другата гаден, лош монополист, или работодател /примерно/. Искам да кажа, че най-лесно се взема погрешното решение, когато на съдията започне да му пука за съдбите на страните по делото. И дори и това решение да е морално оправдано, ако не е законово обосновано, е проблем ... щото има още стотици хиляди дела, страните по които разчитат, че има закони ... Но както и да е ... да не се повтарям, че е сложно за осъзнаване и това ...
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот Гост. » 05 Юли 2011, 12:11

И двамата сте йезуити( това е комплимент по скалата на поли), но не в това е спора( инспекторе, знаеш кой е създателя на това Квазимодо, наречено ГПК- че при гласуването нещата съвсем са изгърбавяли е факт, но при хилаво бебе- толкоз).
На пръв прочит приветствах идеята на hidden за деликтната отговорност( така да ми хареса първосигнално :) ) , но отсетне размислих. И сега има начини и механизми да накараш някой магистрат, или поне да провокираш събитията, да страда, като му бръкнат в джоба и макар и рядко- има светлина в тунела, но не от идващия влак.

Обаче, за да ангажираш такава отговорност( деликтна, де), то все някое човешко същество следва да ревизира определени факти и обстоятелства. Е, да, ама хората сме несъвършени същества- все залитаме, и според мен целта изобщо няма да оправдае средствата.
Не е проблема в системата, а в хората и липсата на единен аршин от страна на управляващите ги кадри( наскоро гръмна пореден гаф- имало магистрати, новоназначени, които никога не са се явявали на конкурс- това имам предвид).
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот hidden » 06 Юли 2011, 08:21

inspectora написа:При изпълняване на дейност си, съдията в много по-голяма степен от всеки друг следва да прави преценка за фактите - кой факт се е случил и кой - не, въз основа на доказателствата. Никой не казва, че не се правораздава въз основа на закона ...

Мисля, че сте много далеч от разбиране същността на съдийските функции и компетентност. Не е вярно, че само съдията следва да прави преценка на фактите. Когато ДСИ преценява собствеността върху движимите вещи, той следва да вземе предвид владението (чл. 465 ГПК). Няма съдия там на място, при описа, който да казва дали вещта е на длъжника или не. Вярно, че действията на ДСИ подлежат на контрол от страна на съда, но същото се отнася и за актовете на по-долните съдебни инстанции.
Друг пример - чл. 523, ал. 2 ГПК - ако ДСИ завари в имота, предмет на въвода, трето лице, и третото лице иска отлагане на въвода, ДСИ следва да прецени там, на място, дали правата на третото лице изключват правата на взискателя.
Давам само пример, а примери мога да посоча още много. Не само на съдиите им се налага да преценяват фактите и обстоятелствата в хода на процеса и да ги субсумират под правната норма. И това се отнася и за други "държавни служители" (както вече обясних, тук имам предвид не думата "държавен служител" в тесния смисъл по ЗДС, а в един по-широк смисъл...но както и да е...не става само с ядене...) Например полицейските органи в някои хипотези могат да образуват досъдебно производство и без прокурорско постановление и тогава същите следва да преценяват дали са налице "достатъчно данни", въз основа на които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
Примери могат да се дават още много. Не са само магистратите тези, които са компетентни да преценяват фактическите обстоятелства. Всъщност правоприлагането е невъзможно, без да се извърши такава преценка. Но правораздавателната функция се състои в друго - по отношение на правния ред се приема, че постановеното от съда е "истинското" и "правилното", дори и в реалния свят да не е така. Актовете на съда в повечето случай (невинаги) решават правен спор и крайният съдебен акт се ползва със сила на при(е)съдено нещо - каквото е казал съдът, това е истината.
Вие обаче изобщо не сте схванал идеята ми. Може и аз да не съм обяснил добре, може и Вие да не сте разбрали поради нежелание или неможене, не знам. В крайна сметка много трудно ще се докаже деликт и вреди вследствие на акта на съдебния орган. Защото ако съдебният акт бъде отменен от по-горната инстанция, то няма да настъпят и вреди за този, който счита, че съдебното решение/определение е неправилно и го е увредило. ДСИ носи деликтна отговорност само за процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес, не и за материална (т.е. ако е събирал изначално несъществуващо или погасено вземане, то той не носи отговорност). Съдът също следва да носи такава процесуална отговорност - отказ от правосъдие, забавено правосъдие и т.н. Има си срокове за произнасяне, които, макар и инструктивни, масово не се спазват. Те не са измислени просто ей така, от въздуха, а (би следвало) да почиват на някаква житейска логика. Ще дам пример с обезпечителното и изпълнителното производство - има искане за издаване на обезп. заповед за спиране на изп. дело - трябва бързо произнасяне на съда, защото междувременно може да изтече срокът на публичната продан и дори и да бъде спряно делото след това - край - имотът вече не е на собственика. После иди търси вреди. Или пък - осъдително решение на втората инстанция, не е влязло в сила, но докато искаш спиране на изпълнението от ВКС, взискателят се снабдява с изп. лист, блокира сметките на длъжника, събира каквото може (това може да стане много бързо, в рамките на един месец), след това се освобождава от активите си и каква полза, че ВКС след това е спрял изпълнението (след 2 месеца), а впослествие дори и отменил второинстанционното решение, след като вече са събрани парите, а да си вадиш обратен изп. лист е безсмислено упражнение - човекът взе парите, каза чакай малко...
Това за сроковете. Друг проблем е т.нар. "вътрешното убеждение".
Ще дам пример пак с обезп. производство - какви са предпоставките за допускане на предварително обезпечение? Вероятна основателност на иска. Подкрепен с "убедителни доказателства". На практика какво е това? За кого е вероятно основателен иска? За съдийското вътрешно убеждение. Кого убеждават доказателствата? Съда. Реално погледнато на какво базира съдът своето определение? На доказателствата? На фактите? Не. Няма как на този етап да се прави пълно изследване на доказателствата и фактите. Преценката на съда се базира само и единствено на вътрешното убеждение на съда. А че има контрол от горната инстанция - каква полза - той е издал вече обезп. заповед, сметките на ответника за блокирани, бизнесът е сринат, иди после търси вреди. забележете, че обезпечение може да бъде допуснато и без парична гаранция - просто аз мога да имам едно кухо дружество, да реша, че примерно inspectora не ме кефи и да реша да го унищожа с един обикновен запор на сметките му. Ще направя каквото трябва, за да ми издаде съдът нужната заповед, СИ ще наложи запорите, а после иди ме съди за вреди, след като отменят обезп. заповед.
И кой е виновен? Не е съдът, нали? Законът и законодателят, разбира се, че кой друг. А че един и същи съдебен състав при абсолютно идентични доказателства в единия случай ще допусне обезпечението, а в другия - не. И в двата случая му се представят фактури, как реши, че едните са "убедителни доказателства", а другите - не? Все са фактури, изглеждат еднакво. Само че - вътрешно убеждение, това е. Не можем да го бутаме. Край.
Третият случай, когато наистина според мен трябва да се търси имуществена отговорност от съда, е при решение на съда по правата на човека. Е, съжалявам, но европейският съд е постановил, че българският не си е свършил работата, както трябва, осъдил е България да плаща стотици хиляди левове, тези пари трябва да ги плащаме всички ние, само защото някой си там не му пукало за човешките съдби...е, не мога да се съглася тук. Не Ви знам от коя школа сте, нарекохте ме пролетарий, не съм, напротив, не си падам по соцреализма. Но да си имаме уважението, в комунистическите времена правата на човека бяха тема табу, но сега не са. Съдът трябва да знае за съществуването на такива права и да вземе да ги прилага, а не да се прави на "не ми пука, такъв е законът". Защото законът не е само това, което с нарича "закон", но и всеки правен акт от по-висш ранг - какъвто е и Конвенцията по правата на човека, и а Хартата по правата на човека на ЕС, която съгласно чл. 6 ДЕС е част и от българското право. За да се стигне до решение на съда в Страсбург ( а в някои случаи - и Люксембург), значи имаме реално нарушаване на човешките права. И ако ми кажете, че нас не ни интересува какво казал някакъв си международен съд, нас ни интересува само българският...е, това вече е нелепо. Съдилищата си имат компетентности и макар и наднационалните да не са по-горни инстанции спрямо българските, на практика имат контролни функции спрямо българския съд.
Така че, да не задълбавам твърде много - българският съдия трябва да спазва както националното ни законодателство, така и наднационалните норми. А както казва един виден форумен участник - незнанието - не оправдава. Да плаща той за своето незнание, не аз. Не съм избирал аз този съдия, за да му плащам аз за грешните решения. Обратното би било социализъм, който така бурно парадирате, че недолюбвате, а всъщност май е обратното. Съдийската дейност е отговорна - на който му идва в повече отговорността - да не става съдия. Но не може всички други "държавни служители" (в широкия смисъл на понятието, пояснявам за неразбралите) да носят имуществена отговорност, само съдът видите ли, защото имал имунитет и бил нещо "над", само той да си прави каквото си иска. И пак не ми излизайте с глупостите, че съдийската дейност била по-важна от другите държавни дейности - ако е така - значи и отговорността трябва да е по-голяма. Не може само власт, без отговорност, монетата винаги си има две страни.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот inspectora » 06 Юли 2011, 14:59

hidden написа:Мисля, че сте много далеч от разбиране същността на съдийските функции и компетентност. Не е вярно, че само съдията следва да прави преценка на фактите.

А аз мисля, че няма смисъл да продължаваме. Вие очевидно си говорите някакви си Ваши си неща по повод думи, които не съм казвал /написал/ ... както казах вече:
inspectora написа:... ако ще си йезуитстваме ... няма смисъл просто ...

Искам да ми кажете къде прочетохте, че твърдя, че само и единствено съдията прави преценка за фактите /и че на ДСИ /примерно/ не му се налага/? Цитирайте ме!
Обяснете ми и и как /ако приемем, че съм го казал/написал// от това си направихте "логически" извод, че съм далеч от разбиране същността на съдийските функции? Да Ви имам логиката :idea: - желязна е!

hidden, това че Ви показах колко е несъстоятелно предложението Ви и не можете да намерите аргументи да оборите моите, не означава, че с писане на по една страница неща нямащи нищо общо със спора ще впечатлите някой.

Просто няма смисъл да Ви коментирам глупостите ... /а виждам, че други колеги са решили да си изтрият коментарите 8) ... /

Какво да говоря с човек, който иска да наказва някой заради вътрешното убеждение на този някой? А критерият, че вътрешното убеждение на наказвания е неправилно следва да бъде нечие друго вътрешно убеждение /било и на съдия в международен съд/. :shock: Аман от такива "откриватели на топлата вода" ...

Това с обезпеченията ме изкефи много :lol: - а сега кажете сам кога да накажем съдията /кога "да му бръкнем в джоба"/ - когато допусне, или когато откаже? ... като:
hidden написа:един и същи съдебен състав при абсолютно идентични доказателства в единия случай ще допусне обезпечението, а в другия - не

... или тук в зависимост от късмета - ако е "улучил", че кредиторът послъгва и не е допуснал :arrow: .... :lol:
/пък ако не е "улучил" и кредиторът претърпи вреди ... под ножа тоя съдия :) /
... да не говорим, че тук има едни други отговорности /на кредитора/, които принципно имат за цел да "гарантират" обезщетяването на деликта ... ама нека и съдията да страда :lol: :lol:

Вижте се, че не знаете какво пишете ... "открхте" вече решението на проблемите в съдебната система ... да им бръкнем у джебо на съдиите ... ц-ц-ц ... И аз не искам да плащам за техните грешки, но пък сто пъти повече не искам да плащам цената на едно такова решение, ако някой реши да приеме това, което предлагате /защото не осъзнавате, но ще е много по-висока/.
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот hidden » 06 Юли 2011, 21:30

http://bglog.net/BGLog/17983
"А кой е тук тролът?
Популярна тактика на форумните тролове е да обвинят своите опоненти, че именно те са тролове. Доколкото самото понятие „трол“ е субективно и няма ясни критерии, по които да бъде идентифициран, е много лесно просто да обвиниш човек, че всички негови изказвания и аргументи не са нищо друго, освен провокация, а самият той е флеймър-терорист, дошъл само да флуди. Неопитните потребители започват да се оправдават, но това е път, който обикновено води до никъде"
Темата се нарича "нужен е истински дебат за реформиране на съдебната система". Обидите Ви г-н Инспекторе, са далеч от думата "дискусия". Това си е чисто тролене, поне аз така виждам нещата. Може и да греша, разбира се. Културата Ви е на доста ниско ниво, но това си остава за Вас.
Аз бях достатъчно честен да кажа какво мисля. Бях наречен "хейтър" за това, но самият Инспектор изля своята омраза върху мен, сякаш аз самият ще бъркам в нечий джоб, и то неговия.
За щастие все още имам правото да казвам това, което мисля, дори и на някой да не му харесва. Всъщност, фактът, че моите думи не се харесват на някого, вече говорят, че съм засегнал нещо съществено. Дали някой ще осмисли думите ми, си остава за негова сметка. Не мога да направя хората по-умни, отколкото са, нито мога да ги науча да водят смислен и неагресивен разговор.
Не вярвам, че това, което казва тук, ще го чете някой. Не вярвам и че някой ще му обърне внимание. Мисля също така, че дори и да се въведе имуществена отговорност за съдиите, тя ще е със силно ограничен обхват и ще бъде неприложима на практика. Пък и не вярвам да се намери съдия, който да осъди свой колега. Но мен лично ме дразни надменното отношение на някои съдии. Дразни ме чувството на недосегаемост и непукизъм, който демонстрират и афишират почти ежедневно. Дразни ме, че честните и почтени съдии, които са истински професионалисти и си гледат съвестно работата, стават все по-малко, предпочитат да напуснат системата, защото виждат как за да се издигнеш не е достатъчно само да си добър професионалист. Честните съдии се срамуват от лошия имидж на съдебната система, а някои от тях напускат заради своята честност. От ден на ден става все по-трудно за тях да се задържат вътре - работата се увеличава главоломно, а заплащането - не. Лошият имидж на системата вреди на всички съдии, а не на истинските виновници. Всъщност, тези, които са виновни, всъщност не им пука - те са от "недосегаемите", а при един лов на вещици е много по-вероятно да изгорят честните съдии, а не "недосегаемите".
Дразни ме лицемерието на някои съдии - пак ще повторя примера с фактурите - значи имаме две дела, различни страни по двете, доказателствата са все - фактури, съставът е един и същи, но в единия случай на съдията фактурите му се струват достатъчно убедително доказателство, за да допусне обезпечението, а в другия - не. Защо? Никой не знае. Фактури като фактури, общо взето са стандартни, няма разлика в реквизитите, а и да има, никъде съдът не се позовал на липсата на някои реквизити. Коя е най-близката мисъл? Че разликата в решението на съдията е функция от разликата в страните, защото всичко друго е еднакво. Тук вече навлизаме в дебрите на съдебния дзен-будизъм - съдържанието е еднакво, но смисълът е различен. Да, сигурно съм глупав, както казва Инспектора (не мога да се сравнявам с неговия висок капацитет, така си е). Сигурно съм и лош професионалист и не съм добър юрист. Но така виждам нещата аз и не мога да си кривя душата.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот inspectora » 07 Юли 2011, 12:25

hidden написа:Сигурно съм и лош професионалист и не съм добър юрист. Но така виждам нещата аз и не мога да си кривя душата.

Не знам какъв юрист сте, но спорът е за политика, а не за право ... доколкото мога да разгранича нещата ...
Темата е "Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната система" - всеки дава някакви идеи, включително и Вие. /грешите, ако си мислите, че дебатът по тази тема е правен - той е политически/
Аз изразих мнение по Вашата идея и изложих аргументите си. Мисля, че първият ми пост е съвсем в стила на предложението Ви! /върнете се и прочетете внимателно/
После Вие започнахте с някакви сравнения между служители в държавната система - кой колко бил важен, кой каква отговорност носел и т.н. и куп други глупости, несвързани с темата ... включително и аргументирате предложението си с едно предположение относно съдийските решения - че понякога, разбираш ли, вътрешното убеждение било с користни ... цели ...

И да, "скочих" срещу предложението за бъркането в джеба на съдията, едно защото не го считам за правилно, и най-вече защото вижте как сте го направили /и после пак ми казвайте, че не е "хейтърско"/ ... После оставяме на страна дали предложението не е плод на злобата Ви /или поне придружено с доза такава/ и отиваме на същината - аргументацията: те, съдиите, да били отговаряли, щото не били толкоз важни /много взели да се надуват/ и както някои други /например ДСИ/, та и те да отговарят ... Ами тази "логика", тази аргументация в защита на предложението Ви е ... сам преценете каква ...

hidden написа:Но мен лично ме дразни надменното отношение на някои съдии. Дразни ме чувството на недосегаемост и непукизъм, който демонстрират и афишират почти ежедневно. Дразни ме, че честните и почтени съдии, които са истински професионалисти и си гледат съвестно работата, стават все по-малко, предпочитат да напуснат системата, защото виждат как за да се издигнеш не е достатъчно само да си добър професионалист. Честните съдии се срамуват от лошия имидж на съдебната система, а някои от тях напускат заради своята честност. От ден на ден става все по-трудно за тях да се задържат вътре - работата се увеличава главоломно, а заплащането - не. Лошият имидж на системата вреди на всички съдии, а не на истинските виновници. Всъщност, тези, които са виновни, всъщност не им пука - те са от "недосегаемите", а при един лов на вещици е много по-вероятно да изгорят честните съдии, а не "недосегаемите".

Тук сме на едно и също мнение, но аз считам това за симптом на болестта, а не за самата болест - ето по това пък се различаваме. И Ви обяснявам, че да се лекуват симптомите, е равносилно да обречеш организъма на смърт, но не искате да го разберете ... защото Вашето предложение е именно лек срещу симптома - ефектът ще бъде дори "стимулиращ" болестта ...

hidden написа:Дразни ме лицемерието на някои съдии - пак ще повторя примера с фактурите - значи имаме две дела, различни страни по двете, доказателствата са все - фактури, съставът е един и същи, но в единия случай на съдията фактурите му се струват достатъчно убедително доказателство, за да допусне обезпечението, а в другия - не. Защо? Никой не знае. Фактури като фактури, общо взето са стандартни, няма разлика в реквизитите, а и да има, никъде съдът не се позовал на липсата на някои реквизити. Коя е най-близката мисъл? Че разликата в решението на съдията е функция от разликата в страните, защото всичко друго е еднакво. Тук вече навлизаме в дебрите на съдебния дзен-будизъм - съдържанието е еднакво, но смисълът е различен.

А нима това е по някакъв начин погрешно? Естествено е, особено в така харесваното от Вас обезпечително производство, че страните също са фактор при формиране на вътрешното убеждение на съдията, но няма да Ви давам пример, защото твърдите, че сте добър юрист /но май не са Ви ясни много от положенията в обезпечителното производство, а се забивате в едната фактура ... явно някакви лични несполуки в практиката/...

Ето за това става въпрос - едно, че се опитвате да смесвате политическия дебат по темата с правни аргументи и второ, че не сте съвсем наясно с определени правни положения ...

П.П.: За "трола" - интересно четиво 8) ... не знам кой е трол и не ме интересува - казвам /пиша/ каквото си мисля, по начина, по който ми харесва да го направя и не ме интересува нищо друго ... включително давам квалификации на хората, за които считам, че не им е правилна логиката ... както и да е ... сега да не вземете да ме удостоите с "мълчанието на агнетата" 8)
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот hidden » 07 Юли 2011, 20:53

inspectora написа:сега да не вземете да ме удостоите с "мълчанието на агнетата"

Черните овце :)
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
Аватар
hidden
Активен потребител
 
Мнения: 1238
Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08

Re: Нужен е истински дебат за реформиране на съдебната систе

Мнениеот kostadin_yordanov » 18 Юли 2011, 11:22

Скандалите в съдебната система ще продължат да се множат
...

Господин Пенчев, като човек, който дълго време e бил част от съдебната система, мислите ли, че е настанало време за реформи и какви трябва да бъдат те?

Константин Пенчев: Това е една нереформирана система, която безспорно много силно се нуждае от реформа. Но досега това не се е случило, защото няма достатъчно натрупана воля. Затова тя ражда скандали. И съм повече от убеден, че те няма да спрат, а ще се мултиплицират. Не че искам да влизам в ролята на черен пророк, но това е неизбежният ефект от липсата на ясни правила. Много дълбоки са проблемите. От 20 години се трупат и са метастазирали във всичките разклонения на тази система.
Не мога да кажа какво точно трябва да се направи, само мога да кажа, че първо трябва да има убеденост в нуждата от реформи. ...

18 юли 2011
http://www.pari.bg/article/2011/7/18/Sk ... se_mnozhat

Не съм сигурен дали го забелязвате, но от мненията, които чувам и напоследък по въпроса за конституционните промени, всички т.нар. конституционалисти в България -- това Любен Корнезов, Александър Джеров, Гиньо Ганев, Георги Близнашки и пр. -- които дежурно биват канени из медиите да се изказват по тези въпроси, фактически се противопоставят на дълбоките конституционни реформи. При цялото ми уважение към тяхната юридическа компетентност, оставам с убеждението, че тези хора или не разбират, или непрекъснато се преструват че не разбират какъв и колко сериозен е всъщност проблема. Ето, сега и омбудсманът Константин Пенчев не можел да каже какво точно трябва да се направи
kostadin_yordanov
Потребител
 
Мнения: 667
Регистриран на: 03 Дек 2009, 10:08

Предишна

Назад към Съдебна власт


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


cron