№ 109
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София, .02.2010г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГК, 1 състав
в открито заседание на 04.02.2010г.
в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЬОНА ЗАПРЯНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
с участието на секретаря М.Ценкова
като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1198/2009г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218з във вр. чл.218ж и чл.196 сл.ГПК-отм. във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК, образувано по въззивна жалба на ищците Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу решението от 10.05.2004г. по гр.д.№ 883/2002 на СГС.
С решение № 190/15.05.2009г. по гр.д.№ 354/2008г., ВКС, І ГО е отменил въззивното решение на САС, постановено по въззивната жалба срещу решението по гр.д.№ 883/2002г. на СГС, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС, като са дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба по втория обективно съединен иск-за прогласяване нищожността на договора, сключен между двамата ответници, предмет на нот.акт № 33/02.08.2001г., тъй като ищците не са посочили фактите, от които извеждат твърденията си за нищожност и не са обосновали правния си иснетерс от прогласяването нищожността на договора, по който не са страна.
При настоящото разглеждане на спора, в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение, исковата молба по втория обективно съединен иск е оставена без движение и са дадени указания на ищците за остраняване на нередовностите й, като е допуснато уточнение на исковата молба в тази част, съгласно посочените от ищците в молбата им от 15.06.2009г., твърдения.
При настоящото разглеждане на спора са събрани нови доказателства, посочени от ищците.
Ищците са предявили два обективно съединени иска: първият срещу ответника С. Д.- за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на нот.акт № 135/12.12.2000г., с който ищците са продали на Д. собствения си имот-двуетажна жилищна сграда в кв.Г., ул.”П.”№ *, заедно с дворното място с площ 752 кв.м., основан на твърдението, че поради финансови затруднения били принудени да поискат кредит от заложна къща”О.” срещу ипотека на имота си. Вместо учредяването на договорна ипотека за обезпечаване на кредита, те били заблудени и подписали процесния договор, който е недействителен на основание чл.152 ЗЗД, като същевременно подписали и предварителен договор, който представлявал уговорка за обратно изкупуване на имота от прехвърлителите, също забранена от закона- чл.209 ЗЗД. Искат обявяването на този договор за нищожен като сключен в противоречие със закона-чл.152 и чл.209 ЗЗД.
Вторият обективно съединен иск е за прогласяване нищожността на договора, предмет на нот.акт № 33/02.08.2001г., с който първият ответник Д. продал същия имот на втория ответник Г. Б.. Твърди се, съобразно уточненията по молбата им от 15.06.2009г., че този договор е нищожен, тъй като липсва предмет- прехвърлителят Д. не е собственик на имота, и договорът е нищожен, тъй като е сключен, с цел да увреди ищците, и те да не могат да получат обратно собствеността върху имота си.
Ответникът /въззиваем/ Б. оспорва исковете, а ответникът /въззиваем/ Д. не е взел становище.
По иска за прогласяване нищожността на договора, предмет на нот.акт № 135/12.12.2000г., предявен срещу С. В. Д..
Правното основание на иска е чл.26,ал.1, предл.първо ЗЗД във вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че с договорът, обективиран в посочения нотариален акт, ищците са продали на ответника Д. собствения си имот- двуетажна жилищна сграда в кв.Г., ул.”П.”№ *, заедно с дворното място с площ 752 кв.м.,за сумата 25 000лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от купувача. В договора е посочено, че върху имота има учредена договорна ипотека в полза на ДСК, като от дълга е платена сумата 15 000лв. Предаването на владението става в петмесечен срок от сключването на договора.
Безспорно е по делото, че на същата дата, едновременно със подписването на нотариалния акт за продажбата на имота на ответника, същите страни са сключили предварителен договор, по силата на който продавачът Д. продава на ищците същия имот за сумата 45 800 лв., която сума ще бъде заплатена до 12.05.2001г., като е безспорно, че този срок е удължен по силата на споразумение от 11.07.2001г., до 18.07.2001г., на която дата е следвало да бъде изповядана сделката по нотариален ред и да бъде заплатена уговорената в предварителния договор продажна цена. Съгласно предварителния договор /чл.2/, продавачът е поел задължението до деня, уговорен за нотариалното изповядване на сделката, да заличи за своя сметка ипотеката, учредена в полза на Б „ДСК”.
Няма спор, че окончателен договор под формата на нот.акт не е бил сключен на уговорената дата, че ищците не са се явили, не са заплатили покупната цена, и че към 18.07.2001г. / и след тази дата/, Д. не е изпълнил задължението си да заличи ипотеката.
Спорен по делото е въпросът, дали сключването на договора, предмет на нотариалния акт от 12.12.2000г. и на предварителния договор от същата дата, са свързани с получаването на кредит от ищците от заложна къща „О.”, като няма спор, че Д. е служител на тази къща. Съставът на САС приема, че писмен договор за кредит не е представен от ищците, тъй като договорът от 09.01.2001г., освен че следва по време договорите от 12.12.2000г., е за много по-малка сума от твърдяната от самите ищци- в него е посочена сумата 2 500 ДМ.
Съставът на САС приема за установено от фактическа страна, въз основа на показанията на всички ангажирани от ищците свидетели, че сумата 25 000лв., получена от ищците от продажбата на имота им е представлявала отпуснат кредит на Г. Б., обезпечен с прехвърлянето на имота на Д.. Свидетелката П., която е работила заедно с Б. в кооперация „З. з.” като счетоводител, установява, че през 2000г. бил откраднат дървен материал на кооперацията непосредстветно преди износа му. Бил теглен акредитив, който следвало да бъде възстановен, дължала се и неустойка за неосъществения износ. Б. спешно се нуждаел от пари, поради което искал да изтегли кредит като ипотекира имота си. Свидетелката придружила ищците при изповядването на сделката на 12.12.2000г., Б. получил парите и отишъл в заложната къща да получи договора за заем, но му било отговорено, че такъв договор няма, защото имотът е продаден, а не ипотекиран.
Обстоятелството, че прехвърлянето на имота с нот.акт 135/2000г. обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя, освен от свидетелските показания, се установява и чрез тълкуването на предварителния договор, с който преобретателят на имота по нот.акт */2000г. се съгласява да продаде обратно имота на ищците, но на много по-висока цена, платима в петмесечен срок, удължен по-късно на седеммесечен.
Макар двата договора от 12.12.200г. да са материализирани в различни писмени документа, очевидна е връзката помежду им, която установява уговорка за обратно изкупуване. Независимо от обстоятелството, че уговорката за обратно изкупуване не е включена в клаузите на нотариалния акт, оформящ покупко-продажбата, и независимо от факта , че предварителният договор не съдържа декларации за връзката му с нотариалната продажба, тълкуването на волята на страните и останалите доказателства, дават основание да се приеме, че постигнатата договореност в предварителния договор за продажба на имота на цена почти двукратно надвишаваща тази по нотариалния акт, платима в петмесечен срок, сключването на двата договора на една и съща дата, установяват свързаността на двата договора, както помежду им, така връзката им със съществуващо заемно правоотношение между двете страни, което договора под формата на нотариален акт обезпечава, като е предвидена и възможност имотът да се върне обратно у първоначалните собственици.
С Решение № 832/26.10.2009г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 3790/2008г., касационният съд, при допуснато касационо обжалване, се е произнесъл по съществения материално правен въпрос- идентичен на спорния по това дело- действителен ли е договорът за покупко-продажба на имот, ако същият ден страните по него са сключили предварителен договор, с който купувачите продават отново имота на продавача, или се касае за взаимно свързани два договора, нарушаващи забраната за обратно изкупуване по чл.209 ЗЗД. ВКС е приел, че се касае за продажба, оформена в нот.акт, но с уговорка за обратно изкупуване, обективирана в предварителния договор, целящи да прикрият обезпечаване на парично вземане, и така уговореният друг начин на уреждане на правоотношенията по повод обезпечаване на дълг- чрез прехвърляне право на собственост и клауза за обратно изкупуване, е забранен с нормата на чл.152 ЗЗД, а двата договора, с които това е постигнато, представляват уговорка за обратно изкупуване-недействителна, съгласно разпоредбата на чл.209 ЗЗД.
Следователно, предявеният иск за нищожност на договора, предмет на нот.акт 135/12.12.2000г. е основателен, тъй като разпоредбата на чл.209 ЗЗД регламентира, че продажбата-целият договор с уговорка за обратно изкупуване, е недействителен, тъй като се явява недопустимо средство за изкупуване, в повечето случаи на нищожна цена, на предмета на договора и води до заобикаляне на изричната забрана на чл.152 ЗЗД, тъй като продажбата обезпечава друго правоотношение по недопустим от закона начин.
По иска за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 33/02.08.2001г., сключен между ответниците Д. и Б..
Съставът на САС приема, че ищците имат правен интерес от предявяването на установителен иск за нищожност на договор, по който те не са страна, тъй като, ако бъде установена тези нищожност, поради установената нищожност на договора от 12.12.2000 по нот.акт №135, ищците биха се легитимирали като собственици на имота-налице е пряк и непосредствен интерес от установяването на нищожността на договора, по който те не са страна.
Съставът на САС приема, че договорът от 02.08.2001г. не е нищожен на заявените основания:
Не е нищожен договорът, с който се прехвърлят права, които прехвълителят не притежава. Прехвърлянето на права, които продавачът не е придобил не е липса на предмет, невъзможност на предмета на договора, както твърдят ищците. Ищците смесват нищожността на договора с невъзможността той да прояви своето вещно-правно действие и с невъзможността да бъде противопоставен на действителния собственик, но те не са предявили установителен иск за собственост, респ. ревандикационен иск /ако не владеят имота/.
Посоченото в молбата-уточнение на иска от 15.06.2009г. основание-сключването на този договор с цел да бъде увредени ищците да загубят правото си върху имота, не може да бъде квалифицирано като иск по чл.135 ЗЗД, защото ищците се позовават на абсолютна нищожност на сделката, а не твърдят нейната относителна недействителност за тях като кредитори; при иск по чл.135 ЗЗД действителността се запазва спрямо лицето, с което длъжникът е договарял. С предявения иск ищците целят не имота да се върне в патримониума на Д., за да могат да упражнят правата си по предварителния договор, а искат да установят, че Б. никога не е придобивал право на собственост върху него.
Не са основания за нищожност на този договор посочените в цитираната молба други фактически твърдения- измама на ищците, тъй като те не са страна по този договор, продажбата на имота на Б. при висящо производство за въвод на ищците в имота.
Поради изложеното, атакуваното решение за отхвърлянето на този иск следва да бъде оставено в сила.
Разноски по делото, включително и за тези, направени пред ВКС, не се присъждат, с оглед изхода на спора по двата обективно съединени иска, и САС:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО от 10.05.2004г. по гр.д.№ 883/2002г. на СГС, ГК, І-3 състав, В ЧАСТТА за отхвърлянето на иска, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. за прогласяване нищожността на договор, предмет на нотариален акт № 135/12.12.2000г. на основание чл.26,ал.1, предл.първо във вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПО ИСКА предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д., ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26,ал.1, предл първо ЗЗД във вр. с чл.152 и чл.209 ЗЗД договора, оформен с нотариален акт № *, том ІV от 12.12.2000г. на нотариус М.К., с който Г. С. Б. и Л. А. Б. продават на С. В. Д. придобития по време на брака им, представляващ семейна имуществена общност, имот- двуетажна жилищна сграда, находяща се в град С., кв.”Г.”, ул.”П.”№ *, застроена на 113.55 кв.м. и тераси от 39.14 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, цялото сплощ 725 кв.м., съставляващо парцел ХІХ-129от кв.92 по плана на С., кв.Г., при съседи по скица: тупик, улица, парцел ХVІІІ-128, парцел V-125 и парцел ХХІV-122.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за отхвърлянето на иска, предявен от Г. С. Б. и Л. А. Б. срещу С. В. Д. и Г. Д. Б. за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № *, том І от 02.08.2001г. на нотариус К. К., с който С. В. Д. продава на Г. Д. Б. същия имот.
Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от връчването му на странвите, при условията на чл.280 сл.ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.