начало

Международният съюз на съдебните изпълнители писа на българския парламент Международният съюз на съдебните изпълнители писа на българския парламент

Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса от и

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Нова » 16 Сеп 2003, 23:52

Понякога е полезно да се чете и съдебна практика. Ето откъс от още едно решение, цитирано от Безпристрастен. (В този форум Безпристрастен се е включвал само със цитати от съдебна практика, но ня място)

Решение № 417 от 20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г., V г.о.
докладчик съдията Любка Илиева:

"Даденото по един развален срочен договор подлежи на връщане. Вземането на кредитора става изискуемо, но длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора."

Тоест дори да е предявн иск за разваляне, дори този иск да е уважен , ДЛЪЖНИКЪТ НЕ ИЗПАДА В ЗАБАВА
Нова
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот МСМ » 17 Сеп 2003, 00:07

Разбира се. Не изпада в забава по задължението за ВРЪЩАНЕ на даденото. Това задължение за връщане е ново, породило се е след развалянето на договора. А за да се развали договорът, трябва ВЕЧЕ да е бил в забава по основното си задължение (онова по договора).
МСМ
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот karo » 17 Сеп 2003, 09:37

Прилагам решения, от които се изяснява, че предявяването на исковата молба поставя длъжникът (ответникът) в забава.

Решение от 10.Х.1995 г. по ВАД № 37/95 г.

Списание "Български законник", бр. 6/1996 г., стр. 76

чл. 87, ал. 1 ЗЗД

При имплицитно предявена претенция за разваляне на договора в случай, че не последва изпълнение, авансово платената от продавача сума срещу цената на стоката подлежи на връщане заедно със законната лихва от датата на изтичане на срока, предвиден в съобщението за разваляне на договора, а когато получаването на това съобщение не е доказано - от ДАТАТА НА ИСКОВАТА МОЛБА..

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Всъщност няма възникнал спор между страните, защото ответникът в никой момент и по никакъв начин не е взел отношение по исковата молба, поддържана и в заседанието по делото.
В представените и неоспорени писмени доказателства е установена следната фактическа обстановка.
Между страните по делото на 8.02.1995 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на бетонно желязо с определени в спецификацията дебелина и дължина на обща стойност 800 000 лв. Съгласно чл. 4 от договора ищецът е следвало да преведе авансово на ответника 50% от уговорената цена, като останалата половина да заплати, след като получи желязото. Уговорен е и срок за доставката - 10 дни след получаване на превода.
В изпълнение на това, на 14.02.1995 г. ищецът е превел на ответника 400 000 лв., доказвайки по този начин изпълнението на задължението си по чл. 4 от договора. Ответникът следваше да докаже на свой ред, че е предал бетонното желязо по договора, но и до разглеждане на делото той не е сторил това. При липса на такова изпълнение ищецът отправя до него писмо-покана да му бъде възстановена сумата 400 000 лв., ако не бъде доставено желязото в 7-дневен срок. Липсват данни за получаване на поканата № 60/30.03.1995 г. от ответника.
Поради това и на основание на неизпълнението, считайки договора за прекратен, защото ответникът въобще не е реагирал, ищецът е предявил иска си за връщане на преведената авансово сума, ведно с дължимата неустойка в размер на 5642 лв., както и на начислените от деня на превода до датата на исковата молба лихви в размер на 62 533 лв., както и за текущата след тази дата лихва.
Претенцията на ищеца досежно авансово преведената сума от 400 000 лв. решаващият орган счита за основателна и доказана. След като не е последвало изпълнение на договора от страна на ответника, който не е доказал, че е предал на ищеца договореното количество желязо, с отправяне на писмото-покана № 60/30.03.1995 г. ищецът е поискал изпълнение, а алтернативно - и връщане на преведената сума в определен срок. Заявено е, че в случай на неизпълнение ищецът ще търси възстановяване на сумата по съдебен ред.
Това означава, че по имплицитно предявената претенция за разваляне на сключения договор, в случай че не последва било изпълнение, било превод, правното основание да се търси преведената сума като изпълнение на договора е чл. 87, ал. 1 ЗЗД и ищецът именно на това основание претендира връщане на авансово платената сума. И понеже предпоставките по този текст са налице - нито има изпълнение, нито връщане на сумата, искът се явява основателен.
Всеизвестен факт е, че дори месечният размер на законната лихва надвишава многократно предвидената неустойка. И затова последното, което трябва да бъде установено по делото, се явява размерът на лихвите, които следват върху сумата 400 000 лв., подлежаща на връщане, която се присъжда по делото в диспозитива на това решение.
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени законните лихви от датата, когато е издал платежното нареждане. Такива лихви не са дължими нито по договора му с ответника, нито по силата на закона, защото сумата се внася в изпълнение на договорно условие, като цена на стока, която тепърва ще се получава. До поканата 60/30.03.1995 г. ищецът не се е отказал от изпълнението на договора, а е дал срок за това с предупреждение, че в противен случай ще търси връщане на авансово внесената стойност на договореното желязо, т.е. че ще развали договора. Именно този е моментът, когато паричното вземане на ищеца става изискуемо и лихвоносно и от него следва да бъдат начислявани лихвите за забава. И понеже не е доказано дали поканата 60/30.03.1995 г. е получена от ответника, този момент настъпва в деня на получаване на исковата молба. От него следва лихвите да бъдат присъдени, в какъвто смисъл е уважен частично и искът относно лихвите.
Затова в останалата част - изцяло по отношение на неустойката и в частта за начисляване на лихвите до датата на исковата молба, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.


Решение № 115 от 18.I.1980 г. по гр. д. № 1877/79 г., I г. о.

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1980 г., С., Наука и изкуство, 1981 г.

чл. 55, ал. 1, чл. 84, ал. 2, чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Лихва върху полученото без основание се дължи от поканата за връщане.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Ищцата е била материално отговорно лице. По сметката й се е явил недоимък на материални ценности. Тя е внесла срещу явилата се липса общо на
ответното предприятие сумата . . . . . . . . лева. По-късно се е установило,че не се касае до липса, а до кражба от обратните ответници. При тази обстановка оказало се е, че с внесената сума тя е погасила един несъществуващ дълг. Внесла е сумата без основание и предприятието дължи връщането й - чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Задължението е парично и предприятието дължи и законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но от датата на забавата. Внасянето на сумата е станало с оглед погасяване на "задължение" и без уговорка за връщане на определената дата. Изясняване на основанието за връщане на сумата става с присъда. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищцата-жалбоподателка не твърди да е уговорена дата за връщане на сумата или да е поканила ответника да върне сумата. В такъв случай за покана трябва да се счита исковата молба. Следователно ЗАКОНОСЪОБРАЗНО градският съд е приел, че лихвата за забава се дължи от датата на ИСКОВАТА МОЛБА, а не от датата на внасяне сумата или друга по-раншна дата.
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот karo » 17 Сеп 2003, 09:40

И едно последно решение, което най-пълно ще „илюстрира” това мое оспоравно схващане. Докладчик по него е, както виждате, зам. ппредседателя на ВКС - съдията Благовест Пунев. Това е последното ми включване във форума.
Още веднъж - най-искрено желая на всички кандидати успех на конкурса и във всяко тяхно начинание!!!
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот karo » 17 Сеп 2003, 09:43

Съжалявам, че пропуснах да го приложа:)))) Ето го:


Решение № 318 от 30.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 130/98 г., 5-членен с-в, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев

Съдебна практика, бюлетин на ВКС на РБ, бр. 3 - 4/1998 г., стр. 10

чл. 357, ал. 1, чл. 361, ал. 2 ЗЗД

Преценката за валидността на договора за дружество следва да се извърши с оглед съответствието на клаузите му с типичната цел (основание) на този договор и забраната за изключване на някои от съдружниците от печалбите и загубите на дружеството.
Липсва основание за плащането на суми по договора за дружество, ако то не е свързано с реализиране на общата стопанска цел на дружеството и взаимните задължения на съдружниците за нейното постигане.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 225 и сл. ГПК.
За да отхвърли предявените искове за заплащане на недължимо платената сума от 227 424 лева и за изтеклата мораторна лихва първоинстанционният съд е приел, че престирането й от молителя на ответника - едноличен търговец е осъществено във връзка със сключения между тях договор за гражданско дружество, който представлява основанието на нейната дължимост, поради което не се дължи връщането й. В тази връзка е направена и констатацията, че не е налице противоречие с императивни законови разпоредби и по-специално с тази на чл. 361, ал. 2 ЗЗД, тъй като никоя от страните не е предварително изключена от печалбите и загубите на дружеството и всяка от тях участвува със своята дялова вноска в неговата дейност по постигане на общата цел на същото, а минималният доход от тази дейност не е основание за прекратяване на договора или обстоятелството, указващо на неговата нищожност. Изводът на първоинстанционния съд, възприет и от втората инстанция е незаконосъобразен и необоснован - чл. 207, б. "а" и "г" ГПК. По делото е установено, че на 19.III.1994 г. между страните е бил сключен договор за гражданско дружество (консорциум), според който страните - "Д. т." ООД и едноличен търговец Д. Д. с фирма "И. М." гр. Д. обединяват усилията си за постигане на обща икономическа цел в областта на предпечатната подготовка и рекламата като всеки от съдружниците участвува с внесени от тях като дялови вноски недвижими имоти и движими вещи. Според т. 6 от раздел втори на договора молителят се задължава през целия 15-месечен период на срока на договора да превежда на ответника сумата от 48 000 лева с ежемесечна индексация според процента на инфлация на НСИ, независимо от икономическите резултати на дружеството, като в т. 4 от договора е било предвидено, че имуществото с което е влязъл в дружеството съдружника - едноличен търговец, след изтичане на срока на неговото действие ще стане собственост на "Д. т." ООД. Според заключението на икономическата експертиза за молителя в изпълнение на цитираната точка 6 от договора за гражданско дружество е внесъл с разходни касови ордери през периода от 4.IV.1995 г. до 5.VIII. с. г. общо 227 424 лева, като мораторната лихва, изчислена от датата на превеждане на сумите до 6.II.96 г. е 248 196 лева. За процесния период е била реализирана дейност от поръчките на рекламни материали в размер на сумата 5665 лева.
При тези фактически данни незаконосъобразно е разбирането на съдилищата, че уговорката за заплащане на сумата 227 424 лева е валидна и поради това същата е изплатена на договорно основание, като изключва връщането й на платилия я при условията на чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. При преценка на действителността на договора следва да се съобрази, че нищожността му може да се отнася само до отделни негови разпоредби, т. е. да се касае до частична нищожност без това да засяга цялостната му валидност в контекста на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Преценката на цитираната клауза в тази насока следва да се извърши с оглед съобразеността с чл. 361, ал. 2 ЗЗД и чл. 357, ал. 1 с оглед съответствието на посочените императивни норми, уреждащи типичната цел на договора за дружество и забраната за изключване на съдружниците от участие в загубите на същото. Предвиждането, че единият съдружник ще заплаща на другия - в случая молителя на ответника - една постоянна сума с индексиране ежемесечно без съобразяване с икономическите резултати на дружеството, означава на практика изключването на втория съдружник от неговите загуби, като той може да я получава дори в хипотезата на никакъв или минимален доход от дружествената дейност. Липсата на основание на плащането на тези суми проличава в контекста на разпоредбата на чл. 357, ал. 1 ЗЗД, която визира общата стопанска цел като фактическо оправдание на договора за дружество и реализирането й чрез обединяване дейността на две или повече лица, а в случая тази непосредствена и типична цел на договора, представляващ неговата кауза не е налице, тъй като със спорната клауза не се предвиждат взаимно задължения на съдружниците в тази насока, а насрещни такива, които са характерни за един двустранен договор за продажба или наем, а не за многостранния - за дружеството. С тази разпоредба на договора страните като съдружници не се споразумяват за постигане на преследваната от тях обща цел, представляваща основанието на дружеството, поради което даденото от единия от тях - платената от молителя сума е получена от ответника без основание (при начална липса на същото поради нищожността на обсъжданата клауза от договора за дружеството), поради което подлежи на връщане на престиралия съгласно чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Поради това решенията на двете инстанции, в частта, в която е отхвърлен иска за сумата 227 424 лева като платена при начална липса на основание следва да се отменят по реда на надзора, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ВКС, V г. о. в отменената част.
Молбата за преглед е неоснователна в останалата й част, относно отхвърляне на иска за изтеклата мораторна лихва върху посочената сума до към 20.I.1996 г. в размер на 239 242 лева. Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание е изискуемо от момента на престирането, но като задължение с неопределен срок длъжникът по него изпада в забава от поканата на кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При положение, че такава покана не е била отправена до завеждане на исковата молба, която има това значение, не се дължи изтекла лихва за забава до този момент, а само тази СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА на 6.II.1996 г. Поради това в тази част молбата за преглед срещу решенията на двете инстанции следва да се остави без уважение.
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот d-r P.Popov » 17 Сеп 2003, 10:06

Uvajaemi ждръц,

kolegata pisal - "Apel kam po-opitni kolegi".
Zashto ne si napravihte truda da zvannete v agentsijata po lichni danni na
edinstvenija istinski civilist v Balgarija, fanatichnija korifej - Krasimir Dimitrov,
za da vi svetne sas sila na prisadeno neshto tova kazusche.
Stana jasno che na Vas mnoooooooogo ne Vi dostiga.
No spoko, shte se otvorjat mesta v Elhovo ili Tutrakan kadeto shte mojete na spokojstvie da prochetete za parvi pat ZZD i njakoi drugi zakoncheta.

Sas zdrave,

i ne zabravjate da dojdete na zasedanie v arbitraja, za da vidite istinskoto pravo
d-r P.Popov
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Елена » 17 Сеп 2003, 11:56

Мисълта ми беше за това че някои от колегите неправилно изтълкуваха чл. 116 ГПК и писаха, че такова увеличение на иска е недопустимо. Чл. 116 беше изтълкуван, по сл. начин - ако след предявяването на исковата молба решиш да си претендираш лихва - това не се смята за увеличение на иска, а трябва да се предяви нов иск. А ГПК има предвид лихвите, изтекли след предявяването на исковата молба, а не лихви за забава от датата на забавата до предявяването на иска.
А относно обективното съединяване на искове - не съм съгласна, че имаме такова.
Искът е един основанието е едно неизпълниението на договора. Имаме просто едно увеличение на иска.
Елена
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Елена » 17 Сеп 2003, 12:01

Абсолютно съм съгласна с тебе... Мисля, че по-скоро въпроса, който интересува колегите е в това дали увеличението на иска е допустимо и дали е увеличение или трябва да се предяви нов иск, за което също няма кой знае какво да се мъдрува.
Елена
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот МСМ » 17 Сеп 2003, 12:23

Кой пък ти оспорва схващането? :-)
Обаче решенията - първото от твоите три и посоченото от Нова - се разминават малко, доколкото успях да зацепя. В "твоето" се приема, че лихва за забава се дължи от самото разваляне на договора, а в другото - че трябва нова покана, която да постави длъжника в забава. Или нещо не съм разбрала както трябва?
В другите ти две решения става дума за начална липса на основание.
МСМ
 

До доктора

Мнениеот ждръц » 17 Сеп 2003, 14:13

Та, аз не разбрах, какво мнение имаш по казуса, само едно ми стана ясно, че това не бил ппредварителен договор! Е, па кой казва друго!!! Дай нещо по-така, за да те разберем, що за Доктор си!))))))
ждръц
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот ждръц » 17 Сеп 2003, 14:23

Та за кой арбитраш става въпрос, то в тази страна и арбитражите много. Разбрах че бат Краси е най-големия цивилист в България, не само че е дълъг 1,95 м. Само не знам, що се е наместил в тази измислена Комисийка. То там за гражданско право май много-много не става въпрос. И недей да обиждаш без време!!!
ждръц
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот d-r P.Popov » 17 Сеп 2003, 16:25

Уважаеми ждръц,

за мене арбитраж е бил, е и ще баде само и единствено АС на БТПП.
Е, кой ако не Красито е най-велилкият цивилист?
Всички сте за двойка, като не отговаряте кои са извършените процесуални нарушения.

Ще пусна малко акъл защото сам много ларж.

Гражданския съд ще направи 2 различни правни квалификации на правоотношенията и на иска - в доклада по чл.108 ГПК едно, а след възобновяване на гр. дело ще ревизира пр.квалификация.

Не се и съмнявай, че гражданското дело ще бъде спряно до произнасяне на
наказателния съд, защото всеки съдия с акала си гледа да разкара делото
от главата си по най-лесния възможен начин.

С уважение,
d-r P.Popov
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Ah » 17 Сеп 2003, 16:27

Izlishno e kolegi, "vsue se morite".
resultatite shte sa nalice sled 1 sedmica i togava shte se vidi koi kriv i koi prav.
a tova ,koeto stava sega vuv foruma e slovobludstvo.
Ah
 


Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот dvm_78 » 17 Сеп 2003, 17:10

А би трябвало :-D !
dvm_78
Младши потребител
 
Мнения: 77
Регистриран на: 02 Юни 2003, 15:27

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Нова » 17 Сеп 2003, 17:41

Колега Karo, извинявам се, ако това Ви обижда, но Вие смесвате нещата.
Маринов има две задължения с различно основание и различни по характер:
1) Задължението му по договора е непарично. Това е задължението да купи автомобил и да го гостави на Христов. Тук за никакви лихви не може да се говори. Предявяането на иска поставя Маринов в забава по отношение на това негово задължение - да достави автомобила. Но дори предявяването на иска в случая не е релевантения юридически факт, защото забавата вече е настъпила - от деня, следващ деня на изтичането на едномесечния строк. Следователно не може да се приеме, че лихви се дължат от момента на предявяване на иска. Просто, защото дори да приемем, че не изтичането на срока, а предяввяането на иска е поставило Маринов в забава, за задължението, за което той е в забава не се дължат лихви! Не можеш да претендираш лихви за забава на задължението да ти бъде доставен автомобил!

2) Задължението за връщане на сумата 5000 лв. е парично.За забава на това задължение се дължи лихва. Но за да се определи от кога се дължат тези лихви трябва да се отговори на два въпроса: Кога настъпва изискуемостта на задължението за връщане на 5000 лв.? Кога изпада Маринов в забава относно това задължение? Отговорът на първия въпрос е: Изикуемостта на задължението настъпва с факта на разваляне на договора. Но длъжникаът изпада в забава след покана.
Нова
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот karo » 17 Сеп 2003, 19:22

Драга г-це Нова, явно нещо не се разбираме. Съжалявам, че нарушавам обета си за мълчание, но явно не искате да разберете, че исковата молба се явява и покана за изпълнение, която поставя длъжника в забава. Ако сте проследили изложените от мен възгледи във форума, бихте достигнали до извода, чи ние двама с Вас мислим по един и същи начин, че задължението за facere, което М. е поел по договора за поръчка е естествено НЕпарично. Ако бяхте добре определили това обстоятелство, може би щяхте да търсите логиката на моите доводи в правилната насока. А и ако прочетете предложените от мен решения, щяхте да забележите, че вземането при неоснователно обогатяване възниква в моманта на даването на имотната облага без правно основание или при отпаднало, или при неосъществено основание. От този момент то е изискуемо, но длъжникът - неоснователно обогатилият се, изпад в забава едва с подаване на иссковата молба. Просто по-внимателно обсъдете предложените от мен решения, вкл. и това, което е било на доклад на върховния съдия Благовест Пунев.
Заявявам, че това е последното ми участие!!! Стига сме разисквали до безконечност едни и същи въпроси! Да въдим резултатите, пък тогаз! И според мен, ненужно хабим сили и енергия да се надприказваме! Навярно екзаминаторите ще оценяват комплексните ни знания, дори и някой да е допуснал неточност. Все пак ние кандидатстваме за младши съдии, а не за космонавти. Такаче всеки средно грамотен юрист, според мен, ще премине прага за устния. Надявам се и аз да съм сред тях!!!:))))) пожелавам ти го и на теб, от сърце, макар че мораторни лихви се дължат при непозволено увреждане, ако не е отправена преди това покана за изпълнение на ПАРИЧНОТО задължение, от момемнта на предявяването на ИСКА за „връщане” на 5 000 лв. :)))) Не зная какво още да добавя , за да де убедя. Явно не съм достатъчно убедителен. Това е мой недостатък, навярно! Ciao!
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

до Чичко Доктор

Мнениеот ждръц » 17 Сеп 2003, 19:38

Уважаеми г-н Докторе, не зная вие как я карате на бул. Витошка, ама да ти кажа, че почти никой граждански съдия няма да спре производството по повдигнатия за решаване пред него материално-правен спор, защото бил установил пестъпни обстоятелства и при това да имат значение за правилното решаване на делото. Да ти кажа ли от опит какво казват - и аз съм благосклонен към теб, ще ти кажа „Ние с престъпления не се занимаваме!” Точка по въпроса. Ако щеш. То май и вие в Арбитража (виж как само го изписвам с главна буква и членувано) не се занимавате с престъпления. И едно уточнение. Да те питам, Всезнаещи, как така без изменение основанието на иска, съдът ще постанови решение, с което да допусне изпълнение на едно притезателно право, за което не е бил сезиран, не само при подзаване на иска, ами и чрез изменението му по реда на чл. 116 ГПК. Любопитен съм, Вие как ги правите тези неща в Арбитража. Не вярвам и Вие да си го позволявате, а Докторе! Макар че що пък не. Все пак арбитражното решение не подлежи на инстатуционен контрол.
А и друго - как реши, че съм за двойка, след като не знаеш как съм решил казуса. Или a priori си го установил. Е това и в Арбитража не бива да се допуска! Така ли те е учил мистър Краси! Той и на мен ми беше асистент, ама такива неща не ме е учил да правя!
И последно - ще бъда невероятно развълнуван, ако все пак топнеш твоята достолепна докторска писалчица в още по-изящна докторска мастилничка и ни драснеш на нас, неуките слабаци, ти какво мислиш за казуса. За нас вече е ясно! Вярно е и по реда на чл. 109, ал. 4 от ГПК бе обявено, че това обсктоятелство не подлежи на доказване, тъй като е безспорно. Все пак умееш да отделяш спорното от безспорното. Евалати, Докторе! Чакам, да знаеш! Изгарям от неописуемо любопитство да ме „светнеш” със сила на пресъдено нещо!:))))))
ждръц
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот selianin » 17 Сеп 2003, 22:51

dobre do6al v SGS-nai veroiatno za naduvkata ve4e si spe4elil...samo deto ne razbrah to4no kakvo stanovi6te ima6 po kazusa-moje bi sas sigurnost si se zaradval/a na tova, 4e ne se kasae za deliktna otgovornost nito za predvaritelen dogovor - ami tova e mnogo prosto i edva li samo ti si stignal do tozi izvod, ako izob6to si stignaldo njakakav izvod. Interesno obache kak si kvalifiziral parvonachalnija isk, sled kato pri edin dejstvitelen i dejstvasht dogovor za porachka lipsva izjavlenie za razvaljaneto mu. Moge bi neverojatnija ti potenzjal se e izcherpal s othvarljane na iska kato nedopustim i s tova razsagdenijata ti sa priklujchili ili pak si go othvarlil kato pregdevremenno predjaven. Saotvetno lihvite njama kakvo da se obsagdat - sledvat sadbata na glavnija isk. Nie v Tutrakan i Elhovo - seljanite se ponapanahme da poizsmuchem neshto ne za drugo,a da pokagem che i na selo chetem knigki ot vreme na vreme. Ako ti stanesh sadija - blaze i na sistemata. Chernata toga njama da pokrie obache goljamoto ti ego i samochustvie za pokritie na koeto obache v nito edno ot izjavlenijata ti njama i sleda. Mnogo ti zdrave.
selianin
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Dark Knight » 18 Сеп 2003, 07:06

Ami pri razvalqne na dvustranen dogovor vru6tane na 5 000 lv 6te se dulji na osnovanie 55 ZZD, a lihvata do predqvqvane na iska - na osnovanie 88, vr.82, vr.86 - e tova ako ne sa 2 otdelni iska, ne znam kakvo sa!!!:)))))))))))))
Dark Knight
 

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


cron