forum.lex.bg

Уважаеми двм78, ти си все още толкоз млад, а дързостта, съчетана с незнанието е присъща на младите:))) Но затова пък малко по-възрастните и по-опитните не трябва да се подиграват с по-неопитните си колеги, а да бъдат благи с тях и да ги насърчават. Съгласен съм с теб само в едно отношение, че някои (по-малка част, разбира се) граждански съдии не познават основни принципи в облигационното право. Така че не ми се налага да се допитвам до тях, защото това, което твърдя е постоянна съдебна практика на ВКС. Тук ти предлагам едно решение и мисля, че спорът ще бъде завинаги потушен. Надявам се, че ще ми бъдеш благодарен. Все пак не всеки може да знае всичко!:)))

Решение № 417 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1488/99 г., V г. о., докладчик съдията Любка Илиева

Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 1/2000 г., стр. 33

чл. 55, ал. 1, чл. 84, чл. 88, ал. 1 ЗЗД

Даденото по един развален срочен договор подлежи на връщане. Вземането на кредитора става изискуемо, но длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството по делото е образувано по повод подадена касационна жалба от Т. К. и Е. К. против решение от 30.09.1999 г. по г. д. № 480/98 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 4.06.1997 г. по гр. д. № 639/96 г. на С. градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Твърдят, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като сключеният между страните договор за изработка е срочен. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, защото не е зачетена силата на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение на С. градски съд, с което е уважен искът за главницата с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Жалбата е неоснователна.
Правилно С. апелативен съд е приел, че вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница от 1 000 000 лева не е срочно. То е акцесорно вземане, но с влязлото в сила решение от 25.06.1967 г. по гр. д. № 5121/94 г. на С. градски съд, с което е присъдена главницата е установено със сила на присъдено нещо само правното основание, на което се дължи - чл. 55, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Сключеният между страните срочен договор за строителство е развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Срочността на договора за изработка обаче не прави срочно вземането за връщането на получената по него престация на отпаднало основание поради развалянето му (чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Срочността на облигационния договор се отразява само на забавата за изпълнението по него (чл. 258 и сл. ЗЗД). Вземането за връщане на полученото от ответника на отпаднало основание не произтича от договора, а е последица от развалянето му (чл. 87, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД).
Посочената в исковата молба начална дата на забавата - 22.03.1994 г. е забава, в която е изпаднал ответникът като длъжник по договора за строителство. Тя не води до забава по задължението му на извъндоговорно основание, а именно за връщане на полученото на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради разваляне на облигационния договор.
С разваляне на договора е отпаднало с обратна сила основанието, на което ответникът е получил от жалбоподателите сумата по договора за строителство. От този момент за него е възникнало задължението за връщането на сума по главницата. Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), а ако няма уговорен - след поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В случая правилно Апелативният съд е приел, че вземането за връщане на получената на отпаднало основание престация не е срочно, поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за връщането й.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушаване обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо (чл. 220, ал. 1 ГПК). С влязлото в сила решение от 25.06.1996 г. по гр. д. № 5121/94 г. на С. градски съд е установено основателността на вземането за главницата, поради разваляне на договора за изработка. С развалянето му обаче длъжникът не се поставя автоматично в забава. Не е определен срок за връщане на полученото на отпаднало основание, поради което длъжникът ще изпадне в забава едва след получаване на покана за връщане на сумата по главницата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).”
Както и

Решение от 11.10.1996 г. по ВАД № 19/96 г.

Практика на АС при БТПП (1996-1997 г.), библ. "БТПП", кн. 269

чл. 84, ал. 2 ЗЗД

За задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и за заплащане на неустойка за неизпълнен договор, няма определен срок, следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Исковете за платено без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и за неустойка са основателни. Ето защо и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за минало време и текущи лихви от датата на предявяването на иска до окончателното заплащане на главницата също се явяват основателни.
С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която "при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата", е необходимо да се отговори на въпроса от кой момент ответникът е в забава за заплащане на сумите.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, "когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му", а съгласно ал. 2 на същия текст "когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора".
За задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и за заплащане на неустойка за неизпълнен договор, няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен.
Първата претенция, за която ищецът иска да му бъде заплатено обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, е неизпълнението на парично задължение от ответника да възстанови остатъка от неоползотворен аванс, предоставен му от ищеца.
Според ищеца, този остатък е следвало да бъде върнат веднага след изтичане на договорния срок, в който ответникът е следвало да достави стоките, и от тази дата начислява лихвата. Това становище не може да бъде споделено. Самото изтичане на установения в договора срок не води автоматично до поставяне на ответника в забава за връщане на получения аванс. С изтичане на срока за доставката ответникът изпада в неизпълнение и започва да се начислява договорната неустойка за всеки ден забава, но не и лихва.”
Любопитно за теб, млади момко, е и
Решение от 28.01.2002 г. по ВАД № 82/2001 г.

Търговско право, бр. 4/2002 г., стр. 111

чл. 84, ал. 1, чл. 86,
чл. 87, ал. 1 ЗЗД

Срочността на облигационния договор се отразява само на забавата на изпълнението по него. Вземането за връщане на полученото на отпаднало основание не произтича от договора за доставка, а е последица от изявлението за развалянето му.
Развалянето на договора не поставя длъжника по реституционното вземане в забава.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Ищецът претендира мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за забавено изпълнение на паричното задължение на ответника да възстанови остатъка от неоползотворения аванс, предоставен му от ищеца.
Според ищеца този остатък е следвало да му бъде върнат веднага след изтичане на договорния срок, в който ответникът е следвало да достави предплатената стока (31.01.2000 г.) и счита, че от тази дата трябва да се начислява лихвата. Това становище не се споделя от решаващия орган. Самото изтичане на установения в договора срок за подставка не води автоматично до поставяне на ответника в забава по отношение връщането на получения аванс. Срочността на облигационния договор се отразява само на забавата на изпълнението по него. Вземането за връщане на полученото от ответника на отпаднало основание не произтича от договора за доставка, а е последица от изявлението за развалянето му (чл. 87, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД).
С развалянето на договора за доставка е отпаднало с обратна сила основанието на ответника да задържи получения аванс. От този момент за него възниква задължението за връщане на сумата по главницата. Простата изискуемост на реституционното вземане обаче не поставя автоматично ответника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма уговорен срок за изпълнение, длъжникът по изискуемото вземане изпада в забава от деня на поканата от този момент се дължи мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Това становище, освен в съдебната (вж. реш. 417-2000 г., V г. о.) и арбитражната практика (вж. реш. по ВАД № 16/1996 г.) се поддържа и в доктрината (вж. Калайджиев, А., цит съч., с. 324).
Развалянето на договора не поставя длъжника по реституционното вземане в забава. Необходима е покана за изпълнение на задължението на ответника за връщане на неусвоения аванс (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), а такава по настоящото дело преди исковата молба не е отправяне до него. Поради това и претенцията на ищеца за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата до предявяване на иска следва да се отхвърли като неоснователна.”

Надявам се най-горещо, че и ти ще попаднеш на устния!!!:))))

Още веднъж искам да изкажа своето най-искрено чувство на удовлетвореност, че има добре подготвени млади юристи, явили се на този изпит. Простете ми, драги колеги за откровеността, но смятам, че в този форум най-добре са се изказали по темата досега Каро-то и Кандидата. МСМ е готина също, но малко се е поизложила. Но най-важното е, че знае къде и си признава. Успех, колеги! Дано се видим на устния. Надявам се, че и аз ще попадна там!:)))

All right , Gega ! Sorry - само бих ти бил благодарен ако разясниш във форума въз основа на каква база ще се определи(от съда естествено) точната сума пари, която следва да се даде на Маринов като обезщетение, освен сумата от 5000 лв върната на отпаднало основание.gega написа:
>
> Уважаеми двм78, ти си все още толкоз млад, а дързостта,
> съчетана с незнанието е присъща на младите:))) Но затова пък
> малко по-възрастните и по-опитните не трябва да се подиграват
> с по-неопитните си колеги, а да бъдат благи с тях и да ги
> насърчават. Съгласен съм с теб само в едно отношение, че
> някои (по-малка част, разбира се) граждански съдии не
> познават основни принципи в облигационното право. Така че не
> ми се налага да се допитвам до тях, защото това, което твърдя
> е постоянна съдебна практика на ВКС. Тук ти предлагам едно
> решение и мисля, че спорът ще бъде завинаги потушен. Надявам
> се, че ще ми бъдеш благодарен. Все пак не всеки може да знае
> всичко!:)))
>
> Решение № 417 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1488/99 г.,
> V г. о., докладчик съдията Любка Илиева
>
> Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 1/2000 г., стр. 33
>
> чл. 55, ал. 1, чл. 84, чл. 88, ал. 1 ЗЗД
>
> Даденото по един развален срочен договор подлежи на връщане.
> Вземането на кредитора става изискуемо, но длъжникът не
> изпада в забава с факта на разваляне на договора.
>
> ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
> Производството по делото е образувано по повод подадена
> касационна жалба от Т. К. и Е. К. против решение от
> 30.09.1999 г. по г. д. № 480/98 г. на С. апелативен съд, с
> което е оставено в сила решение от 4.06.1997 г. по гр. д. №
> 639/96 г. на С. градски съд, с което е отхвърлен предявеният
> от жалбоподателите иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
> Твърдят, че решението е неправилно, постановено в нарушение
> на материалния закон. Неправилно е прието, че ответникът не
> е изпаднал в забава, тъй като сключеният между страните
> договор за изработка е срочен. Поддържа, че обжалваното
> решение е постановено при допуснати нарушения на съществени
> процесуални правила, защото не е зачетена силата на присъдено
> нещо, формирана с влязлото в сила решение на С. градски съд,
> с което е уважен искът за главницата с правно основание чл.
> 55, ал. 1 ЗЗД.
> Жалбата е неоснователна.
> Правилно С. апелативен съд е приел, че вземането за
> обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
> присъдената главница от 1 000 000 лева не е срочно. То е
> акцесорно вземане, но с влязлото в сила решение от 25.06.1967
> г. по гр. д. № 5121/94 г. на С. градски съд, с което е
> присъдена главницата е установено със сила на присъдено нещо
> само правното основание, на което се дължи - чл. 55, ал. 1,
> предл. второ във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
> Сключеният между страните срочен договор за строителство е
> развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
> Срочността на договора за изработка обаче не прави срочно
> вземането за връщането на получената по него престация на
> отпаднало основание поради развалянето му (чл. 55, ал. 1
> ЗЗД. Срочността на облигационния договор се отразява само на
> забавата за изпълнението по него (чл. 258 и сл. ЗЗД).
> Вземането за връщане на полученото от ответника на отпаднало
> основание не произтича от договора, а е последица от
> развалянето му (чл. 87, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1,
> предл. второ ЗЗД).
> Посочената в исковата молба начална дата на забавата -
> 22.03.1994 г. е забава, в която е изпаднал ответникът като
> длъжник по договора за строителство. Тя не води до забава по
> задължението му на извъндоговорно основание, а именно за
> връщане на полученото на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1
> ЗЗД, поради разваляне на облигационния договор.
> С разваляне на договора е отпаднало с обратна сила
> основанието, на което ответникът е получил от жалбоподателите
> сумата по договора за строителство. От този момент за него е
> възникнало задължението за връщането на сума по главницата.
> Простата изискуемост на вземането обаче не поставя
> автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо
> само след изтичане на срока за изпълнение (чл. 84, ал. 1
> ЗЗД), а ако няма уговорен - след поканата (чл. 84, ал. 2
> ЗЗД). В случая правилно Апелативният съд е приел, че
> вземането за връщане на получената на отпаднало основание
> престация не е срочно, поради което ответникът изпада в
> забава след получаване на покана за връщането й.
> Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушаване
> обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо
> (чл. 220, ал. 1 ГПК). С влязлото в сила решение от
> 25.06.1996 г. по гр. д. № 5121/94 г. на С. градски съд е
> установено основателността на вземането за главницата, поради
> разваляне на договора за изработка. С развалянето му обаче
> длъжникът не се поставя автоматично в забава. Не е определен
> срок за връщане на полученото на отпаднало основание, поради
> което длъжникът ще изпадне в забава едва след получаване на
> покана за връщане на сумата по главницата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).”
> Както и
>
> Решение от 11.10.1996 г. по ВАД № 19/96 г.
>
> Практика на АС при БТПП (1996-1997 г.), библ. "БТПП", кн. 269
>
> чл. 84, ал. 2 ЗЗД
>
> За задължението за връщане на парична сума, която се дължи
> без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1
> ЗЗД, както и за заплащане на неустойка за неизпълнен договор,
> няма определен срок, следователно, за да изпадне в забава,
> длъжникът следва да бъде поканен.
>
> ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
> Исковете за платено без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и за
> неустойка са основателни. Ето защо и акцесорните искове по
> чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за минало време и
> текущи лихви от датата на предявяването на иска до
> окончателното заплащане на главницата също се явяват
> основателни.
> С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която
> "при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
> обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата",
> е необходимо да се отговори на въпроса от кой момент
> ответникът е в забава за заплащане на сумите.
> Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, "когато денят на изпълнение на
> задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
> изтичането му", а съгласно ал. 2 на същия текст "когато няма
> определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след
> като бъде поканен от кредитора".
> За задължението за връщане на парична сума, която се дължи
> без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1
> ЗЗД, както и за заплащане на неустойка за неизпълнен договор,
> няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава,
> длъжникът следва да бъде поканен.
> Първата претенция, за която ищецът иска да му бъде заплатено
> обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, е
> неизпълнението на парично задължение от ответника да
> възстанови остатъка от неоползотворен аванс, предоставен му
> от ищеца.
> Според ищеца, този остатък е следвало да бъде върнат веднага
> след изтичане на договорния срок, в който ответникът е
> следвало да достави стоките, и от тази дата начислява
> лихвата. Това становище не може да бъде споделено. Самото
> изтичане на установения в договора срок не води автоматично
> до поставяне на ответника в забава за връщане на получения
> аванс. С изтичане на срока за доставката ответникът изпада в
> неизпълнение и започва да се начислява договорната неустойка
> за всеки ден забава, но не и лихва.”
> Любопитно за теб, млади момко, е и
> Решение от 28.01.2002 г. по ВАД № 82/2001 г.
>
> Търговско право, бр. 4/2002 г., стр. 111
>
> чл. 84, ал. 1, чл. 86,
> чл. 87, ал. 1 ЗЗД
>
> Срочността на облигационния договор се отразява само на
> забавата на изпълнението по него. Вземането за връщане на
> полученото на отпаднало основание не произтича от договора за
> доставка, а е последица от изявлението за развалянето му.
> Развалянето на договора не поставя длъжника по
> реституционното вземане в забава.
>
> ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
> Ищецът претендира мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за забавено
> изпълнение на паричното задължение на ответника да възстанови
> остатъка от неоползотворения аванс, предоставен му от ищеца.
> Според ищеца този остатък е следвало да му бъде върнат
> веднага след изтичане на договорния срок, в който ответникът
> е следвало да достави предплатената стока (31.01.2000 г.) и
> счита, че от тази дата трябва да се начислява лихвата. Това
> становище не се споделя от решаващия орган. Самото изтичане
> на установения в договора срок за подставка не води
> автоматично до поставяне на ответника в забава по отношение
> връщането на получения аванс. Срочността на облигационния
> договор се отразява само на забавата на изпълнението по
> него. Вземането за връщане на полученото от ответника на
> отпаднало основание не произтича от договора за доставка, а е
> последица от изявлението за развалянето му (чл. 87, ал. 1 ЗЗД
> във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД).
> С развалянето на договора за доставка е отпаднало с обратна
> сила основанието на ответника да задържи получения аванс. От
> този момент за него възниква задължението за връщане на
> сумата по главницата. Простата изискуемост на
> реституционното вземане обаче не поставя автоматично
> ответника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма
> уговорен срок за изпълнение, длъжникът по изискуемото вземане
> изпада в забава от деня на поканата от този момент се дължи
> мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Това становище,
> освен в съдебната (вж. реш. 417-2000 г., V г. о.) и
> арбитражната практика (вж. реш. по ВАД № 16/1996 г.) се
> поддържа и в доктрината (вж. Калайджиев, А., цит съч., с. 324).
> Развалянето на договора не поставя длъжника по
> реституционното вземане в забава. Необходима е покана за
> изпълнение на задължението на ответника за връщане на
> неусвоения аванс (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), а такава по настоящото
> дело преди исковата молба не е отправяне до него. Поради
> това и претенцията на ищеца за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД
> върху главницата до предявяване на иска следва да се отхвърли
> като неоснователна.”
>
> Надявам се най-горещо, че и ти ще попаднеш на устния!!!:))))

Господин Гега или Жега,
Не зная как трябва да се обръщам към Вас, но благодаря Ви за топлите думи към мен! А що се отнася до г-н Кандидата! Супер е, момъка! Според мен ще го бъде!!!

Именно. Размерът на вредите се доказва.

На този въпрос не мога да ти дам точен отговор, защото по правилата на чл. 127 от ГПК всички твърдения и възражения подлежат на установяване от тези, които ги навеждат. Приема се само за отрицателните факти, че не одлежат на доказване. Само че според мен и този въпрос е малко спорен, защото се достига понякога до процесуално злоупотребяване с права. но това е тема на друг разговор! А по поставения от теб въпрос - чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД ти дават принципния отговор на така поставения от теб въпрос! И отново - всяко твърдение подлежи на доказване с допустимите от ГПК доказателствени средства!

А какво става след като развалиш договора? Дължиш връщане на това което си получил. И при това основанието не е неоснователно обогатяване , а вариянтите са 2 -34 ЗЗД или при развалянето предвид обратното действие дължиш това което си получил. При тази обстановка след покана дължиш лихви върху главницата.

Paul- евала, че продължаваш да поддържаш тезата за лихвите, но ме обориха и на въпроса ти предлагам да ти отговорят Карото или Гегата-демек-баш юристите:-)poul написа:
>
> А какво става след като развалиш договора? Дължиш връщане на
> това което си получил. И при това основанието не е
> неоснователно обогатяване , а вариянтите са 2 -34 ЗЗД или при
> развалянето предвид обратното действие дължиш това което си
> получил. При тази обстановка след покана дължиш лихви върху
> главницата.

Ехе, сваляча на МСМ, фена на българския футбол. По-полека се бъзгай със старото Бен:)))) С огромно удоволствие ти честтитя класирането на Блъгария за Евро2004!!!

Ami eto i edno po-razli4no mnenie!:))) Spored bulgarskoto pravo - prioritet pri sklu4vane na dogovorite se dava na obektiviranoto izqvlenie, kato samo v opredeleni ot zakona slu4ai se vzema pod vnimanie vutre6nata volq na stranata po dogovora - a imenno kogato tq strada ot nqkakuv porok i vuz osnova na tova moje da se pretendira nedeistvitelnost na dogovora i to samo ot taq strana.... nai-ob6to kazano:)))Ta, v slu4aq, tova, 4e Marinov ne e imal namerenie da izpulnqva e irelevantno po otno6enie na sklu4enata sdelka ot negova gledna to4ka - za nego ima porodeno zaduljenie po sklu4eniq dogovor za poru4ka /da izvur6i pravni deistviq -zakupuvane na avtomobil ot 4ujbina ot svoe ime, no za smetka na Hristov/ - tova e bezsporno. Ot gledna to4ka na Hristov, oba4e sdelkata e oporo4ena - toi q e sklu4il, za6toto Marinov mu e suzdal neverni predstavi, vuz osnova na koito e formiral vutre6nata si volq - t.e. nalice e izmama - oburnate vnimanie na tozi citat ot kazusa "В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина." Ta tova ozna4ava, 4e e nalice uni6tojaem dogovor za poru4ka i pravoto da iska uni6tojavaneto mu prinadleji na Hristov. Hristov, oba4e, ima nqkolko vuzmojnosti:
1. Da iska uni6tojavane na sdelkata
2. Uni6tojaemata sdelka porajda pravni posledici i ako ne se poiska uni6tojavaneto i - moje da razvali dogovora poradi neizpulnenie /izvunsudebno/ - i na tova osnovanie /ve4e v suda/ da se iska vuzstanovqvane na dadenoto po nego, kakto i da se tursqt vredi ot vinovnoto neizpulnenie - vsi4ki vredi, koito sa prqka i neposredstvena posledica ot neizpulnenieto.
3. Izmamata pri sklu4vane na sdelkata, oba4e, se qvqva i grajdanski delikt i na tova osnovanie su6to moje da se iska obez6tetqvane na vredite - v tova 4islo 5-te hilqdi leva i vsi4ki vredi - prqka i neposredstvena posledica ot nepozvolenoto uvrejdane.
Ta kakuv izvod mojem da napravim za lihvite do momenta na predqvqvane na nqkoi ot iskovete - duljat se vsi4ki vredi i pri neizpulnenie na dogovora, i pri delikt - a zakonnata lihva v/u dadenata suma ne se nujdae ot dokazvane kato vreda i vinagi 6te se dulji - i to ot momenta na davane na sumata. Za6to?! - ami za6toto v nego moment e sklu4ena sdelkata i e osu6testven deliktut, pri vinovno neizpulnenie - duljat se otnovo vsi4ki vredi - a nima ako gi be6e vlojil v banka tozi den nqma6e da polu4ava ot nego natatuk lihva?!?! - ta realno tova sa vredi, koito sledva da mu se zaplatqt!!! I Izob6to tuk ne stava vupros za moratorna lihva, a za VREDI!!!
Bezsporno takiva iskove za vredite, izrazqva6ti se v lihvata - dali na dogovorno ili na deliktno osnovanie - se qvqvat otdelni i sledva da se predqvqt zaedno s glavniq - za sumata - 6te e nalice obektivno suedinqvane na iskove. Ne bi sledvalo da se iska uveli4enie na iska, a trqbva da se podade nova iskova molba, da se obrazuva novo delo - i sudut, ako e hitur, 6te obedeni delata - 2 v edno:))))) i 6te se proiznase s edno re6enie!!! Tova e nakratko, nqkoi ako ne e razbral ne6to - da pita!:)))

Gega-честито и на тебе, много се изкефих снощи-особено като гледах победата на Белгия по Ринг ТВ !gega написа:
>
> Ехе, сваляча на МСМ, фена на българския футбол. По-полека се
> бъзгай със старото Бен:)))) С огромно удоволствие ти честтитя
> класирането на Блъгария за Евро2004!!!

Аз се бях отказал от обсъждането на темата във форума, защото нивото много падна и едни и същи хора пишат едни и същи неща без да се аргументират или само репликират останалите, без да изказват собственото си виждане. Но ще взема отношение по публикацията на Dark Knight . Макар, че се оказа, че само аз съм на мнение, че няма договор, а само измама, аз също съм много близо до становищетето на Dark Knight относно деликтната отговорност. Но аз мисля, че не може едно лице да носи едновремено и деликтна и договорна отговорност за едно и също деяние и затова трябва да се определи вида на гражданската отговорност - деликтна или договорна. И този въпрос е ключов - има ли договор или не.
На пръв поглед развилите се отношения много наподобяват мандатни отношения.Първата реакция на всеки би била - договор за поръчка или комисионен договор. Такава беше и моята първа реакция. Но нещата трябва да се разгелждат в тяхната логическа връзка. От отговора на въпроса дали има договор или не зависят отговорите на следващите въпроси.

Безпорно Маринов следва да носи гражданска отговрност. Но каква? На договорно или на деликтно основание? Аз мисля, че Dark Knight не е прав по отношение на това, че Христов може да избира как да бъде обезщетен. Да, той може да посочи в исковата молба каквото си иска основание, но правната квалификация се прави от съда. В казуса не беше казано на какво основание Христов е подал иска. Беше казано само, че е предявил иск за връщане на сумата , т.е това е петитума. Най-вероятно в исковата молба той е описал фактическата обстановка, така както беше описана в първата част на казуса - "споделих, че искам да си купя автомобил, Маринов ми обеща да ми купи автомобил в срок от един месец, дадох му парите, повече от 6 месеца - нито кола, нито пари." Съдът трябва да направи правната квалификация - и това беше първият въпрос: Има ли договор?
Аз мисля, че нещата са се развили така:
Съдът е започнал да разглежда гражданският иск. В хода на делото е констатирал престъпни обстоятелства, поради което следва да спре призводството на основание чл.182 д ГПК: "Съдът спира производствот когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор"
(за това мисля, че отговорът на въпроса с какъв акт се произнася съда е именно определение за спиране, което подлежи на обжалване). В зависимост от изхода на наказателното производство ще се решат следващите въпроси:
1) за лихвите и за това за кой период се дължат (ако отговорността е деликтана -ще се дължат от момента на предаване на сумата, ако е договорна - от изпадането в забава - изтичането на едномесечния срок)
2) дали искането за увеличение на иска е допустимо или не е , защото представлява изменение на основанието (обезщетение за вреди - пропуснати ползи)
3) дали отнемането на паспорта има значение за гражданската отговорност или не (ако отговорността е деликтна - няма значение, ако е договорна - има значение)
4) каква е наказателноправната квалификация на деянята на Маринов и дали има множество прстъпления и т.н

Отговорите на всички следващи въпроси зависят от това дали ще се приеме, че има договор или не.

А гражданският съд не може да даде отговор на въпроса има или измама или не и затова трябва да спре производството и да изчака приключването на наказателното производство. Но явилите се на изпита трябваше да се поставят и на мястото на гражданския съд и на мястото на наказателния съд , защото трябваше да се реши както въпроса за граждаснката отговорност, така и въпроса за наказателноправната квалификация.
Така, че мисля, че има много противоречиви отговори именно поради това, че много от кандидатите не са разграничли ясно въпроса: Отговорността на Маринов деликтна ли е или договорна?

Аз мисля, че е договорна.

Уважаеми VGS и аз не желаех повече да се включвам, но щом Псуващият DarkKnight, реши да излезе от своето убежище и да се изкаже, ще взема отношение по въпроса.
Да видим фактите - за каква вреда говорим, когато се иска `връщане` на дадените 5 000 лв. Тук не става въпрос и за вина на неоснователно обогатилия се. Никога ищецът не е навеждал доводи, че е налице противоправно поведение от страна на Маринов, както и за пичинена вреда от това противоправно поведение. Той чисто и просто е искал връщане на паричките, дето му ги е дал като възнаграждение. Това е неговата насрещна престация, това е основанието (причината, каузата) за Маринов при сключване на договора. А дали е имал намерение да изпълни или не в този случай най-много да се обоснове унищожаемост на договора поради опорочаване на волята на Хр. поради измама. Обаче данни в тази насока няма. Тогаз - след като иска връщане на 5 000 лв., Хр. пави изявление за развалеяне на двустранен договор и претендира последиците на неоснователното обогатяване, т. е. реституцията при отпаднало основание. за къкъв деликт, за що ли. Още повече, че при измамата като гражданско правен институт не е необходимо да има вреда или намерение лицето, въвеждащо в заблуждение другата договаряща страна в заблуждение, да се обогати. Тук Псуващият нещо се е пообъркал. да имаше данни в казуса, че е повдигнато обвинение за измама. Да имаше данни, че е гражданският иск е предявен и се разглежда съвместно в наказателното производство. Не!!! И тогава, за какъв деликт говорим. За да възникне вземане за обещетение на пострадалия от непозволеното увреждане, е налице да се е осъществил следния ФС, включващ три ЮФ: противоправно поведение; ВРЕДА (установена по безспорен начин; при неоснователното обогатяване се иска да бъде възстновено имущественото равновесие, това което е излязло без правно основание от патримониума на обеднелия); причинна връзка между противоправното поведение и вредата и най-сетне ВИНА, макар и законодателят да е уредил една оборима презмпция за нея. Ако всяка измама по ЗЗД беше деликт, нямаше да има чл. 35 ЗЗД - реституция на даденото при отпаднало основание. виждате ли как отново законодателят грижливо се противопоставя на имуществените размествания без правно основание. Да видим сега Псуващия какво ще отговори. VGS, това не се отнася до теб, ти си готин. Псуващия е DARKKNIGHT.

Оставям на страна въпроса дали има или няма договор. Получава се един затворен кръг при обсъждането на този въпрос.
Каро, бих искал да знам как си отговорил ти на въпросите за наказателноправната квалификация на извършените от Маринов деяния и дали има множество престъпления.

Да има множество от престъпления и то под формата на реална съвкупност. Първо - измама, второ телесна повреда. само че няма повдигнато обвинение за измамата, поради което делото трябва да се гледа от едноличен съдия. Съдът обаче няма да приложи в този случай правилата на чл. 22,23 НК, тъй като няма повдигнато обвинение за измамата. Ако впоследствие се внесе нов обв. акт за измамата, съдът, постановил осъдителна присъда по това обвинение, ще приложи правилата на кумулацията (обединяването на наказанията по отделните присъди), като приложи чл. 25 НК

"Едноличен съдия" - що за глупост. Казва се, делото ще се гледа от един съдия, или съставът на съда ще бъде от един съдия, но не и "едноличен" съдия. Тогава сигурно има и "двуличен" съдия.

Ami az nqmam mnogo vreme da se zanimavam s gluposti po razni forumi i v4era, ne mi ostana vreme da otgovorq po drugata tema, zatova i dnes se poqvih!!!:))))))) 6te se vuzpolzvam ot vuzmojnostta da ti otgovorq i na 2-te mesta!:))) Ta za tuka:
1."А дали е имал намерение да изпълни или не в този случай най-много да се обоснове унищожаемост на договора поради опорочаване на волята на Хр. поради измама. Обаче данни в тази насока няма." - izri4no pod4ertah v predi6noto si mnenie da se oburne vnimanie na citata ot kazusa "В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина" - ....SE USTANOVILO, 4e Marinov e nqmal namerenie...... - mislq, 4e ne se nujdae ot komentar!:)))
2. "Тук Псуващият нещо се е пообъркал. да имаше данни в казуса, че е повдигнато обвинение за измама. Да имаше данни, че е гражданският иск е предявен и се разглежда съвместно в наказателното производство. Не!!! И тогава, за какъв деликт говорим." - "mnogouvajaemi" karo, nakazatelnoto proizvodstvo e sre6tu Marinov za pri4inena telesna povreda na Ivanov, e kak si misli6, 4e sudut 6te dopusne v tova proizvodstvo grajdanski isk na Hristov sre6tu Marinov, nai-mnogo da dopusne takuv na Ivanov, no tova ne e predmet na razglejdane v kazusa!!! I tova nakazatelno proizvodstvo e razli4no ot grajdanskoto mejdu Hristov i Marinov - ti mai i tova ne si razbral! O4evidno e koi se e pooburkal!!!:))))))))))))))))))))))
3."И тогава, за какъв деликт говорим. За да възникне вземане за обещетение на пострадалия от непозволеното увреждане, е налице да се е осъществил следния ФС, включващ три ЮФ: противоправно поведение; ВРЕДА (установена по безспорен начин; при неоснователното обогатяване се иска да бъде възстновено имущественото равновесие, това което е излязло без правно основание от патримониума на обеднелия); причинна връзка между противоправното поведение и вредата и най-сетне ВИНА, макар и законодателят да е уредил една оборима презмпция за нея." - e ne se nau4ihte da 4etete vnimatelno - uristi ste trugnali da stavate:))))))) - ami osven da citiram pak onq OSOBENO VAJEN CITAT:))) - "В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина" - eto ti protivopravnoto povedenie - izmamata, a mislq, 4e i vinata q ima - pod formata na umisul:)))))))), za vredata - tq e v razmer na dadenite 5 000 lv, kakto i propusnatite polzi - zakonnata lihva vurhu sumata. Kato dobavim i 4-tiq element - pri4innata vruzka mejdu protivopravnoto povedenie i vredite, a imenno, 4e te trqbva da sa prqka i neposredstvena posledica na delikta moje i da zaformim FS!!!:)))
4."Още повече, че при измамата като гражданско правен институт не е необходимо да има вреда или намерение лицето, въвеждащо в заблуждение другата договаряща страна в заблуждение, да се обогати. " - ami az da sum kazal, 4e e neobhodimo?!?!?! Ne e neobhodimo, no 4esto se slu4va!:)))))))))))
5 "Да видим фактите - за каква вреда говорим, когато се иска `връщане` на дадените 5 000 лв. Тук не става въпрос и за вина на неоснователно обогатилия се. Никога ищецът не е навеждал доводи, че е налице противоправно поведение от страна на Маринов, както и за пичинена вреда от това противоправно поведение. Той чисто и просто е искал връщане на паричките, дето му ги е дал като възнаграждение. " - e nqma pak da slagam ONQ citat:))), a kakvo, spored teb, e iskanata lihva, ako ne e iskane za obez6tetqvane na vredite, izrazqva6ti se v propusnati polzi??!?!? Makar i da ne go pi6e v kazusa - o4evidno e, 4e 5-te hilqdi ne sa vuznagrajdenie, a vklu4vat pari za pokupka na kola + vuznagrajdenie - ama da ne se zaqjdame nadrebno!:))))
6. "Ако всяка измама по ЗЗД беше деликт, нямаше да има чл. 35 ЗЗД - реституция на даденото при отпаднало основание." - ami mnogo qsno e, 4e vsqka sdelka , sklu4ena s izmama po ZZD e delikt / za spravka "Grajdansko pravo",t.2 na M. Pavlova - za sdelki, sklu4eni pri izmama/ - izmamata iziskva umisul u mame6tiq ot subektivna strana, a u izmameniq formirane na vutre6na volq za sklu4vane na sdelkata imenno poradi suzdadenite neverni predstavi - v protiven slu4ai toi ne bi sklu4il sdelkata! Tuk moje da mi kaje6, 4e moje da nqma pri4ineni vredi - vredi 6te ima vinagi v tozi slu4ai - dori i neimu6testveni - dobre li se 4ustva6, kogato te izmamqt, a?:))) Da, ako se uni6toji sdelkata, kakto i az sum predlojil kato edna ot 3-te vuzmojnosti - 6te moje da se tursi samo sumata ot 5 000lv - чл. 35 ЗЗД - реституция на даденото при отпаднало основание, a lihvata / propusnatata polza/ - na osnovanie nepozvolenoto uvrejdane!
7."Тогаз - след като иска връщане на 5 000 лв., Хр. пави изявление за развалеяне на двустранен договор и претендира последиците на неоснователното обогатяване, т. е. реституцията при отпаднало основание. за къкъв деликт, за що ли. " - "Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата." i "В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със сумата 2000 лв., която представлява лихвите от предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба." - ta kakvo pravi i kakvo ne pravi izob6to ne e qsno v kazusa, zatova sum i poso4il 3 vuzmojnosti, 4rez koito moje da za6titi pravoto si - na praktika po vseki edin ot tezi na4ini moje da podhodi. Ot dannite ne mojem da napravim izvod, 4e e poiskal uni6tojavane na dogovora, zatova i ne sum nablegnal na taq vuzmojnost, a na ostanalite 2 - ta ednata be6e - vinovno neizpulnenie na sklu4eniq dogovor i poneje Hristov e bil nedobrosuvesten mu otgovarq za vredite kakto pri deliktnata otgovornost - 5 000 preturpeni zagubi i lihvata - propusnati polzi. Pove4e po vuprosa - v otgovora mi do VGS!!!:)))
Mislq, 4e uspqh da otgovorq na vsi4kite ti zabelejki, ako sum propusnal ne6to - kaji!:)))

Е, тук вече си прав! Това е lapsus lingvi (грешка на езика). Естествено, че имах предвид едноличен съдебен състав, а не едноличен съдия:))) Е, все пак никой не е безгрешен. Благодаря ти за заядливата забележка.:))))

:)))))))))))))))))))))