начало

Видин вече има нов районен прокурор Видин вече има нов районен прокурор

за изпита

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Re: Измамата изключва ли договорно правоотношение?!

Мнениеот PI4 » 06 Сеп 2003, 00:56

Bravo brato4ka-naguzihte go ne6tasnika deto see smut s tupniata 4e nemalo dogovor
PI4
 

Re: Мобилен телефон за 60 лв.

Мнениеот дт » 06 Сеп 2003, 16:17

Колега не си прав за лихвите. Размерът на изтеклите и претендирани лихви до датата на исковата молба, следва да бъде посочен от ищеца и е елемент от редовността на исковата молба. При непосочване, съдът ще обездвижи ИМ и ще даде указания да се уточни размера на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, каквато по същество е претенцията. Цитираното от теб решение се отнася до претендираните лихви от датата на исковата молба до окончателното изплащане, на които естествено съдът не следва, не е длъжен и не може да определи размера. Друг е въпросът, дали претенцията е основателна или не - това е въпрос по същество, т.е по основателността на иска, а не по отношение на неговата допустимост.
дт
 

Re: kum VGS

Мнениеот sledovatel » 06 Сеп 2003, 18:48

Имам идея за твоите въглища.За голяма сума ли става въпрос?Питам те съвсем сериозно.Нямам много познания,но може да ти е от помощ една идея.
sledovatel
 

Re: за изпита

Мнениеот DCB » 06 Сеп 2003, 21:57

kolega mislia che barkate moratornata sas zakonnata lihva.Ot podavane na iskovata molba se dalji zakonnata lihva, a v sluchaia stavaseh duma za lihvi za zabava /moratorna lihva/, koiato se dalji ot momenta na zabavata do podavane na iskovata molba-chl.86-ZZD.Sled kato v dogovora ima ugovoren srok ne e neobhodima pokana, izpada se v zabava sled iztichane na sroka.
DCB
 

Re: за лихвите

Мнениеот DCB » 06 Сеп 2003, 22:11

1)ishteca ima pravo da si iska lihva v kakavto si iska razmer, no kolko ste mu se prisadi e drug vapros, razmera podleji na dkazvane, koeto stava sas sadebno-stetovodna ekspertiza, no toi ne e i dlajen da iska naznachavaneto i, ako otvetnika ne uspori razmera i sada moje na osn.chl.114-GPK da prieme che te sa dokazani.
2) chl.86-ZZD mnogo iasno kazva ot koga moje da se tarsi moratorna lihva-ot momenta na zabavata, v konkretnia sluchai sled iztichane na ednomesechnia srok.
a stos e otnasia za izmenenieto na iska, kakvo ste kajete ako izobsto niamame izmenenie na iska....chl.116 al.3-GPK-ne se schita za uvelichenie na iska pribavianeto na iztekli lihvi.......a kato priemem che trainata sad.praktika kazva che lihvi za zabava mogat da se tarsiat i vav vazivnata instancia, za kakvo izmenenie na iska mojem da govorim.
DCB
 

Re: До karo TUPATA TIKVA

Мнениеот PI4 » 06 Сеп 2003, 22:23

Abe brato4ka ti mai si po tup i ot naguzenia,dobre 4e izleznaha umni hora tuka da te svetnat ama i te 6e izbegat.
PI4
 

Re: нищожен или унищожаем

Мнениеот DCB » 06 Сеп 2003, 23:22

a sluchaino da si spomniash kade vav fakticheskata obstanovka e iziasneno koga mu e bil otnet pasporta-predi ili sled skluchvaneto na dogovora, i kakvo znachenie ima tova obstoiatelstvo za grajdanskata mu otgovornost spored teb, dali pak toi si niama zadaljenie pri posledvasta nevazmojnost da izpalni zadaljenieto da saobsti tova obstoiatelstvo na doveritelia.
DCB
 

Re: за изпита

Мнениеот Simо » 06 Сеп 2003, 23:42

DCB, харесва ми прецизността, към която се стремиш. Но ще те попитам, къде в законодателството е направено терминологочното разграничение между мораторна и законна лихва? Има ли някъде легална дифинициа за това?
Ще ти кажа само, че и "двете лихви" една и съща норма за свое юридическо основание - а именно чл. 86 ЗЗД. И тази до завеждането на исковата молба и тази след нея имат един и същ размер - определен с ПМС № 72 на МС от 08.04.1994 г. И двете са лихви за забава (мораторни). С оглед на което оправдано ли е тази преди завеждането на исковата молба да се нарича мораторна? Ами тогава щом едната е мораторна другата каква е. Но както посочих и лихвата след завеждане на исковата молба е такава за забава, тогава не може правни явления с еднакви характеристики да се наричат с различни имена.
Ще се радвам, ако споделиш мененито ми, а в противен случай, ако задълбочиш аргуменатцията на тезата си.
Simо
 

До Симо

Мнениеот karo » 07 Сеп 2003, 09:36

Симо, смятам, че ти си по-близо до истината от DBC, защото мораторната лихва (лихвата за забавено плащане) е вид от рода. Родовото понятие е законна лихва, а видовото - мораторна. За да съм по-ясен ще направя малко уточнение. В зависимост от основанието, източника за възникване на това акцесорно, добавъчно вземане (за лихвите) се отграничават договорна и законна лихва. Законната естествено възниква ex lege, по силата на закона, без да е уговаряна. А вид законна лихва е и мораторната лихва - тази по чл. 86 ЗЗД. Без значение в случая за какъв период от време се претендира, дали с начелен и краен момент или само с начален до окончателното й заплащане. Но това не е само ваша грешка. Да знаете само колко районни и окръжни съдии са в същото заблуждение. Не ми се говори за това. Надявам се, Симо, че не възприемаш това мое разяснение като надменност:))))
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

До DBC

Мнениеот karo » 07 Сеп 2003, 09:40

Според мен не си прав по нито един от пунктовете. Погледни по-задълбочено правната норма, регламентирана в чл. 116 (3) ГПК и ще разбереш предявяване на изтекли лихви за какъв преидо не се счита за изменение на иска. Само за изтекли лихви след предявяване на исковата молба, а в нашия казус се претендира лихва за забава от момента на сключване на договора до предявяване на исковата молба. Е, ако това не си е изменение на иска по чл. 116 ГПК. А относно обстоятелството дали се дължат за претендирания период или за някой друг съм се обосновал по-нагоре в някое от изказванията ми.
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: До Пишлегарчето TUPATA TIKVA

Мнениеот karo » 07 Сеп 2003, 09:44

Пич ли си, какъв си, не зная, но съвсем я подкара през просото. Най-вероятно си някое пишлеменце, пишлегарче, дето си го проси ...
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: До karo

Мнениеот Simо » 07 Сеп 2003, 11:30

Не виждам защо в случая, за да аргументираш позицията си си намесил и договорната лихва. Тук не става въпрос за смешение между договорна и законна лихва. Имах предвид, че когато не е уговорена лихва за неточно изпълнение във времето (не на падежа) се дължи лихва за забава(мораторна). ПОследната независимо от това дали се претендира от датата на забавата или от подаване на исковата молба, което също играе ролята на покана за изпълнение и поставя кредитора в забава, а кко това не е сторено преди това има едно и също правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и един и същ размер. Следователно и лихвата преди завеждане на иска (нямам предвид договорната) и тази след това, следва да се наричат законна лихва. както правилно си посочил, в случая няма значение дали се претендира с начален и краен момент или само с начален. Разбира се когато се претендира след завевждане на иска тогава същата се присъжда до окончателното й изплащане.
Simо
 

Re: До Симо

Мнениеот karo » 07 Сеп 2003, 17:56

Напълно съм съгласен с теб. Намесих и договорната лихва за да отграничим видовите понятия за лихвата. Някъде прочетох във форума, че има разлика между мораторна и законна лихва, та затова реших да поясня, че законна лихва е родова понятие, а мораторна (закъснителна) лихва е вид от рода. Най-искрено се радвам, че относно лихвите с теб разсъждаваме идентично:)))
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: До МСМ

Мнениеот poul » 08 Сеп 2003, 09:27

Няма започнало нападение.....
poul
Младши потребител
 
Мнения: 69
Регистриран на: 03 Юли 2003, 13:34

Re: До МСМ

Мнениеот МСМ » 08 Сеп 2003, 09:53

Как е станало сбиването според теб? За да започне бой, все някой напада пръв. Възможно е другият чак до края на боя само да се защитава.
МСМ
 

Re: До МСМ

Мнениеот gega » 08 Сеп 2003, 10:06

В казуса липсваха данни за непосредствено противоправно нападение над М. Все пак ако двама се уговорят да пребият някого, но не осъществят намерението си или поне не приведят в действия това намерение, съгласи се, просто няма противоправно непосредствено нападение. Дори в казуса нямаше данни да има непосредствента подготовка към нападение. Бе ясно само, че тримата влезли в спор и М. „бушонирал” Х. Тук въобще не може да се говори за неизбежна отбрана. То дори няма данни и за причиняване на телесна повреда в афектно състояние, при сълина раздразнение, причинено от противоправно действие от страна на Хр.
gega
 

Към Karo

Мнениеот Безпристрастен » 11 Сеп 2003, 18:20

Мисля, че е меко казано неадекватно кандидат за младши съдия да възразява срещу решение на ВКС.

Освен това, за да е налице обсебване не се изисква веща да се владее от дееца на правно основание.Ето състава на престъплението обсебване по чл.206 (1)НК:
"Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години"
Безпристрастен
 

Re: Към (Без)Пристрастния

Мнениеот karo » 12 Сеп 2003, 07:54

Уважаеми г-н (Без)Пристрастен, не ме разсмивайте в тези ранни зори с Вашите съждения за „неадекватните” ми разсъждения (според Вас дори това е меко казано) по отношение решения на ВКС. Е, аз какво да направя, имам способността, а навярно според Вас, дарбата да разсъждавам, т. е. да мисля, а и да се съмнявам в неща, казани от авторитети, каквито безспорно са съдиите във ВКС. Но след Вашата уместна забележка за моята „неадекватност” най-тържествено Ви обещавам, че повече така няма да правя! Честна пионерска!!! Обещавам Ви, веч няма да мисля, а ще приемам всичко, което ми свеждат от ВКС, за чиста монета. И за да Ви докажа, че съм се поправил, направо превъзпитал и имам вече „честно отношение към труда”, Ви предлагам и Вие да се запознаете със следните решения, постановени от ВС. Май, май и тези състави не са „адекватни” като мен!!! Ама, моля Ви се как може и тези състави, постановили тези решения, да приемат, че движимите вещи, предмет на обсебване, са дадени на извършителя за пазене и държане, на ПРАВНО ОСНОВАНИЕ. Направо се чудя!!! Очаквам „адекватно” да ги заклеймите и тях!!! Ами, лесно е да се „тури” едно клеймо по отншение на кандидат за мр. съдия, нали!!! За това не очаквам да си признаете заблуждението, но все пак прочетете тези наистина добри и законосъобразни решения и постановления на ВС:
Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г.
„Ако той му е връчен или поверен за пазене или управление в това му качество, ще е налице длъжностно присвояване по чл. 201 - 205 НК, а когато фактическата власт му е предадена не в това качество - обсебване по чл. 206 НК, в какъвто смисъл е и тълкуването на закона, дадено по раздел II на Постановление № 9/75 г. на Пленума на Върховния съд.”

И още

Решение № 102 от 19.III.1977 г. по н. д. № 56/77 г., II н. о.

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г.

чл. 206, ал. 1, чл. 202 НК

Лице, на което е възложено по договор да продава билети за пътуване при безкондукторно обслужване и получава процент от стойността на продадените билети, няма качеството на длъжностно лице.
Когато такова недлъжностно лице противозаконно присвои сумите, получени от продажбата на билетите, то извършва обсебване, а не присвояване.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Протестът относно квалификацията на престъплението е неоснователен.
От фактическа страна окръжният съд е приел, че подсъдимата е назначена със заповед като касиер в Спортния тотализатор. За да си увеличи възнаграждението, подсъдимата сключила и договор от 14.ХII.1971 г. с ДАП-В., по силата на който се задължава да продава билети на пътниците, пътуващи с автобусите и минаващи през с. 3. За възложената продажба на билетите по договор на подсъдимата се заплаща до по 4% от стойността да продадените билети през изтеклия период.
На основание разпореждане № 464 от 31.ХII.1967 г. на Министерския съвет ДСО Автотранспорт при обслужването на автобуси безкондукторно има право да възлага продажба на билети на граждани по договор, като им се заплаща съответен процент от стойността на продадените билети. Изслуженото време не се зачита за трудов стаж. Пенсионерите получават пълна пенсия.
При извършената проверка на подсъдимата се констатирало, че й липсва сумата 8741,63 лева, получена от продажбата на билетите, която признала и е установено, че е присвоила.
При тази поредност на фактическите обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че се касае за присвояване на обществено имущество по чл. 206, 1 НК, а не но чл. 202, ал. 2 НК, както е предявено обвинението
Този извод е правилен, като съдът е приложил закона, който е трябвало да бъде, приложен.
Разграничението на разглежданото престъпление следва да се търси в обстоятелството дали подсъдимата има качеството на длъжностно лице и обществените вещи дали й са й поверени в това й качество. По силата на чл. 93, т. 1 НК длъжностни лица са изпълняващите служба в държавно учреждение, ръководна работа и работа вързана с пазене щ обществено имущество в държавното предприятие
В настоящия случай подсъдимата има правомерно владение върху билетите за безкондукторно таксуване на правно основание - комисионен договор, а не по силата на трудов договор. Макар и да й е предоставено владението и пазенето на обществено имущество, тя не е длъжностно лице, защото служебното й положение не е свързано с такова пазене на обществено имущество. Тя е касиер на Спортния тотализатор и служебното й положение не е свързано с продажба на билети за безкондукторно таксуване. На едно друго основание, какъвто - е посоченият договор, й е предоставено владението и пазенето на билетите. Противозаконното присвояване стойността на билетите, които се намират в правомерното владение на основание договор представлява престъпление по чл. 206 НК.
Ето защо протестът за квалификацията на престъплението, като се поддържа, че следва да се квалифицира по чл. 202, ал. 2 НК, е неоснователен.”

И още:

Решение № 500 от 16.Х.1981 г. по нохд № 499/81 г., II н. о.

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1981 г.

чл. 201 - 205, чл. 206, чл. 225 НК

Разграничаване на присвоителното престъпление от обсебването следва да се търси в обстоятелството държавната, кооперативната или обществената движима вещ на какво основание се държи и не е ли връчено на дееца в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК.
Субект на престъплението по чл. 225 НК може да бъде не само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, но и търговски работници по комисионен договор.
Присвояване на предварително сговаряне ще има, когато участниците предварително са се споразумели да извършат престъплението, присвоителната дейност е извършена в изпълнение на предварително взето решение.


¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Върховният съд приема, че поддържаното отменително основание в жалбата за необоснованост на присъдата и нарушение на закона за някои от деянията от продължаваното присвоително престъпление по чл. 203 НК е основателна.
Окръжният съд, като е разгледал обвинението по раздел 1, т. 1 до 6 включително относно присвояването на газовите запалки, не е направил обосновани фактически констатации относно предмета на престъплението, върху кои вещи, поверени за пазене и управление, е осъществено присвояването. По делото има доказателства, че подсъдимата е получила с редовни документи в склада газови запалки, които са й поверени за пазене и управление. Освен това в две каси е получила газови запалки от склада на св. К. по нареждане на подсъдимата Г. на брой 4320 на стойност 17 280 лв., с които не е задължена сметката й, а са намерени и в наличност. При това обстоятелство е очевидно, че подсъдимата се е разпоредила в свой личен интерес и на другите подсъдими със запалките, които са редовни по качество и тя има задължение да ги пази и управлява като началник на склад. В случая съдът по същество се е задоволил да посочи в мотивите само какви количества и чрез кои подсъдими са реализирани запалките, но не е изяснил на кого е поверено имуществото за пазене и управление, предмет на присвояването, както и като съучастници останалите подсъдими в каква форма на съучастие извършват умишленото престъпление.
По раздел 1, т. 7 от обв. акт присъдата също така е необоснована и постановена в нарушение на закона. На л. 33 в мотивите съдът е приел за установено, че подсъдимите Д., Х., Т., Н. и Г. и други лица са участвували като продавачи на събора в с. Смолча и в Драгоман по договор, като трудовото възнаграждение им се определяло на процент от реализирания оборот. Подсъдимите продавали стоките на събора на по-високи цени, като измамвали купувачите и реализирали - разлики в цената, които присвоявали. Съдът е приел, че подсъдимите и в този случай са осъществили присвояване като част от продължаваното престъпление. Този извод на съда е необоснован, което е довело и до неправилно приложение на закона. Разграничението на разглежданото престъпление следва да се търси в обстоятелството дали подсъдимите имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК и в това ли качество им е поверено за пазене и управление държавното имущество. В настоящия случай, както съдът е посочил, подсъдимите имат правомерното владение върху стоката на правно основание комисионен договор, а не по силата на трудовия им договор. Макар и да им е предоставено владението и пазенето на общественото имущество, те не са длъжностни лица, защото служебното им положение като служители на същото предприятие не е свързано с пазене на такова и същото обществено имущество. Главната подсъдима е началник на склад и служебното й положение не е свързано с продажба на стоки по цени на дребно на гражданите. На едно друго основание (вж. договора), каквото е посоченият договор, им е предоставено владението и пазенето на определени стоки, които да продават в събота и неделя на посочените събори, затова, ако противозаконно се присвоява стойността на стоката, която се намира в правомерно владение на основание договора, деянието ще представлява престъпление по чл. 206 НК. От данните по делото е установено, че подсъдимите са продавали стоката на цени над определените чрез измама на гражданите в цената, но стойността на стоките е отчетена в предприятието в поверения им размер. Ето защо следва да се прецени не се ли касае за деяние по чл. 225 НК, като субект на това престъпление може да бъде не само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, но и търговските работници по комисионен договор, защото и те са задължени да продават стоката по определената държавна цена, а когато я продават над определената цена, извършват престъпление по чл. 225 НК.
За подсъдимата Л. Й. е прието от фактическа страна, че тя е присъствувала при инцидентно предаване на запалките от В. Б. на подсъдимата В. Л. и се съгласила да предаде от оборота на магазина 400 лв., като след реализирането на запалките да си поделят с колежката й по 200 лв. Съдът по същество е приел за тази подсъдима, че е налице предварително сговаряне за осъществяване на присвоителни престъпления от две и повече лица. Окръжният съд не се е съобразил с дадените указания в постановление № 3/70 г. на Върховния съд, в което е изтъкнато, че съдът по същество трябва да прави разграничение между присвояване при обикновено съучастие и при предварителен сговор. В последния случай е налице особен вид на съучастие, при което престъплението се извършва, след като участниците предварително са се споразумели да го извършат, присвоителната дейност е извършена в изпълнение на предварително взето решение. Този въпрос не е обсъден от съда съобразно доказателствата по делото и предявените фактически обстоятелства с обвинителния акт, а това съществено ще влияе на квалификацията на деянието, щом като е възстановена сумата, и дали деянието се амнистира от Закона за амнистията.”

И още:

Решение № 557 от 2.ХII.1980 г. по н. д. № 579/80 г., II н. о.

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1980 г.

чл. 206, чл. 212 НК

Когато едно лице работи като продавач на пункт за безалкохолни напитки на основание сключен комисионен договор със СД "Търговия", клон "Хранителни стоки" и в това му качество не отчита в касата на предприятието всички суми от оборота, а с част от тях се разпорежда в своя полза или в полза на шофьорите и пласьорите, той извършва обсебване по чл. 206 НК, а не документна измама по чл. 212 НК.
В този случай при разпореждането със суми от оборота деецът не ползува документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи, защото това не е необходимо. До ползуване на съставените фиктивни ППР той е прибягвал при отчитането му, като въз основа на тях е била заверявана сметката му. Тези документи не са били предназначени и не са послужили като основание за получаване без правно основание на обществено имущество.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Независимо от допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, довели до непълнота на доказателствата в делото и неизясненост на фактическата обстановка, първоинстанционният съд е допуснал нарушение и на материалния закон.
От фактическа страна градският съд е приел, че на 28 април 1978 г. подсъдимият е сключил комисионен договор със СД "Търговия", клон "Хранителни стоки" - Б. район, С., по силата на който е работил като продавач на пункт за безалкохолни напитки. В това му качество е имал задължението да получава и бира. Получаването на същата е било оформявано със съответните официални документи - приемателно-предавателни разписки (ППР). Сметката на подсъдимия е била задължавана с документите за получена стока, а заверявана с такива за предаден празен амбалаж - каси и бутилки, и за отчетените суми.
На основата на създадени престъпни връзки с пласьори и шофьори към комбината "Софийско пиво" - Г., подсъдимият започнал системно да пуска фиктивни ППР за изкупуване на празни каси и бутилки, както и за предявяване такива на комбината, като стойността на бутилките поделял с пласьорите и шофьорите, а стойността на касите той изцяло присвоявал.
Тази дейност на подсъдимия, намерила в крайна сметка израз в разпореждането от него със суми от оборота, които е бил задължен да отчита, незаконосъобразно е била квалифицирана от първоинстанционния съд като престъпление по чл. 212, ал. 3 НК във връзка с чл. 212, ал. 1 и 2 и 26 НК.
Престъплението по чл. 212 НК е налице, когато деецът чрез използуване на документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи получи без правно основание обществено имущество с намерение да го присвои или чрез съставяне на такива документи съзнателно даде възможност на други лица да получат без правно основание такова имущество. Следователно, в двата случая от обективна страна получаването без правно основание на общественото имущество става чрез използуване на документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи. С помощта на такива документи деецът заблуждава длъжностни лица, които имат във фактическа власт обществено имущество, да предават или изплащат без правно основание такова имущество на него или на други липа. Този именно общественоопасен резултат се обхваща от престъпния умисъл на субекта на престъплението документна измама по чл. 212 НК. В случай, че получаването без правно основание на обществено имущество става не въз основа на документи с невярно съдържание, на неистински или преправени документи, ще е налице друго престъпление, а не такова по чл. 212 НК.
В разглеждания случай съдът по същество е приел, а това е установено и от данните в делото, че подсъдимият е разходвал за свои лични нужди и е предавал на пласьори и шофьори суми, които е вземал от оборота. Тези суми той е бил задължен да отчита в касата на предприятието, като до момента на отчитането им е имал същите в своя фактическа власт. При разпореждането с тези суми в своя полза или в полза на шофьорите и пласьорите той не е ползувал съставените фиктивни ППР, защото това не е било необходимо. До ползуване на тези документи той е прибягвал при отчитането му, като въз основа на тях е била заверявана сметката му. Следователно документите с невярно съдържание - ППР, са били необходими на подсъдимия и са му послужили за прикриване на разпореждането с общественото имущество, а не за получаването на същото. А тази дейност на подсъдимия, при която документите с невярно съдържание не съставляват основание за получаването, респективно за плащането на общественото имущество, покрива фактическия състав на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК както от обективна, така и от субективна страна. От субективна страна в представното съдържание на подсъдимия е било оформено решението за противозаконно присвояване на суми от оборота, които е владеел по силата на сключения със СД "Търговия", клон "Хранителни стоки" - Б. район, С, двустранен комисионен договор, а от обективна страна този му престъпен умисъл е намерил обективното си проявление в извършеното разпореждане с принадлежащите на общественото предприятие суми.”
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

?za dogovora

Мнениеот niki6 » 13 Сеп 2003, 04:24

100%tova e dogovor za pora4ka.a natatak ne znam:)
niki6
 

Предишна

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron