forum.lex.bg

ko4o4 написа:Ами че той и не мисли да си присвоява кола, а просто да пребие някой с него Ама я пробвай да махнеш коловете на една ограда, пък да видим после тя ще ти прилича ли на такава и ще може ли да ти служи като такава . Колега не се пъни и ядосвай - сбъркал си и това е - отвсякъде си е повреждане на чужда вещ .

Няма такова нещо – само телесна повреда по хулигански подбуди, другите прояви са част от хулиганското поведение на дейците.

Edit: Освен това много важен е умисълът на двамата извършители (Да набият някого, няма умисъл за явно неуважение към обществения ред - това не е била основната им цел!!!).

Edit1: Макар, че в случая може да е налице евентуален умисъл за „хулиганство” – допускали са (примирявали са се с) настъпването на обществено опасните последици на поведението си, за да постигнат преследваната от тях цел – да набият някого!!!

mibora написа:Разбрахти ли тънката уловка-от 1968г. до 1985г. по действащия СК, преживелият съпруг не наследява, а наследяват само децата, т.е. частите са :
Петър-2/4ид.ч.,Димитър-1/4 ид.ч. и Георги-1/4ид.ч.

Аз лично не съм разбрал тази уловка...вероятно защото няма такава....Ако цъкнете на редакцията на ЗН към този момент, ще ви излезе днешната редакция, на чл. 9, ал. 1 от ЗН. А доколкото ми е известно, кой кого наследява и при какви квоти се урежда от твърде дъртия, но запазен ЗН



Но горното е написано само доколкото ми е известно на мен

И още нещо...някой спец по нак. право, може ли да квалифицира поведението на двамата пича в селската кръчма...да видя дали не съм се поизложил и тука

Наследството се е открило 197и някоя година, така че къде те препраща ЗН няма значение. Касае се за СИО, която е уредена специално в СК. Който към момента на откриване на наследството е действалия до 1985 год.

На всички справили се честито !!!

Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1972 г.
чл. 325, ал. 1 и 2 НК
Съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но и по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които деянията са извършени. За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. Оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото. Чл. 325 НК допуска съвкупност от престъпления, но само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред или явно неуважение на обществото.
----------------------------
Г. районен съд е признал подсъдимите Г. Б. и Р. Б. от гр. Г. О за виновни в това, че продължавано от 1967 до 8.III.1971 г. са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
В мотивите на присъдата са направени фактически констатации за отделните деяния в смисъл, че:
а) През 1967 г. двамата подсъдими обиждали и заплашвали семейство Д., Б. гонил с дърво и брадва в двора си тяхното дете и посрещнал Д. с мотика и с желязо.
б) През 1969 г. подсъдимите обиждали семейство М. и не им позволявали да ползуват пералнята.
в) През 1968 г. Б. обидил семейство И., като им изхвърлил обувките през прозореца, не им разрешавал да простират дрехи в двора и заключил в мазето И.
г) На 8.III.1971 г. в съучастие двамата подсъдими нанесли побой на съквартиранта си Д. Д.
Тези деяния на подсъдимите съдът е квалифицирал като продължавано престъпление по чл. 325, ал. 2 НК . Посочените в мотивите съображения относно обективните и субективните елементи от състава на хулиганството обаче не отговарят на събраните доказателства.
От съдържанието на чл. 325, ал. 1 НК се разбира, че за да се осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че, деецът: а) е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) че действията са умишлени; в) че те нарушават грубо обществения ред и г) че изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото.
Тези обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно. Оттук изводът, че съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.
За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото.
На последно място, законът изисква чрез действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред. Затова неправилно е да се квалифицира като хулиганство това деяние, което е насочено против личността на определено лице по лични мотиви, когато е станало на улицата и там не е имало никакви хора, нито пък деецът е действувал с намерение деянието му да стане достояние на много граждани и по този начин да опетни или дискредитира лицето, по отношение на което е действувал. Обратно, може да има хулиганство, когато действията са извършени на места, които не са публични, но е скандализирано обществото. Такъв ще бъде случаят, когато късно през нощта чрез скарване и сбиване в жилището си даден гражданин събуди живеещите в блока, нахвърля се срещу тези, които се притекат на помощ на съпругата му и децата, и др. Следователно оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото.
По конкретното дело събраните доказателства не подкрепят правните изводи на съда за наличието на хулиганство. И това е така, защото не е изяснено дали обидите и другите действия, извършени от подсъдимите Б. към съквартирантите им, са станали в присъствието на други лица, чиито интереси са засегнати.
Доводът, че чл. 325, ал. 1 НК не допуска съвкупност на хулиганството с другите престъпления против личността, здравето, честта и достойнството на гражданите, когато те се наказват по-леко, с основание не е възприет.
Като се сравнят текстовете на чл. 325, ал. 1 НК и чл. 283, ал. 1 НК (отм.),не може да не се констатира, че законодателят е изоставил израза "когато това не съставлява по-тежко престъпление", за да даде възможност за прилагане правилата на съвкупността - чл. 23, ал. 1 НК , когато наред с хулиганството са извършени и други престъпления против личността, здравето, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на гражданите. Съвкупност обаче може да има само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. С оглед на това следва да се счита като отпаднало поради изменение в законодателството тълкуването, дадено в т. 2 на Постановление № 3 от 25.V.1961 г. на Пленума на Върховния съд, което беше в смисъл, че хулиганството поглъща съставите на другите престъпления против личността, които се наказват по-леко. И сега обаче няма да са налице условията за съвкупност между хулиганство и другите престъпления против личността, когато законодателят е отчел хулиганството като елемент от състава на другото престъпление и го е квалифицирал по-тежко. Като пример може да се посочи чл. 116, т. 9, НК .

А някой на изпита разполагаше ли със семеен кодекс от 1968г.? Иначе, слабо вероятно е да се сетиш за уловката или да си спомняш, че "едно време..."

това са всички промени по ЗН

Редакции на Чл. 9 - ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО
Брой 22 от 1949г. на ДВ
Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
(2) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни деца, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

(3) Ако няма други наследници, съпругът получава цялото наследство.



Брой 41 от 1985г. на ДВ
Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
(2) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни деца, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

(3) Ако няма други наследници, съпругът получава цялото наследство.



Брой 60 от 1992г. на ДВ
Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни деца, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.



Брой 104 от 1996г. на ДВ
Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.


По отношени на втория казус мисля следната квалиффикация чл 325 и чл 131 ал.1 т 2 в-ка чл 20 ал 2

интересно ми е да разбера как минава устния изпит

Към scci2009:
Няма смисъл да цитирате измененията на ЗН.
Нормите на СК от 1968 г., свързани с наследяването на преживелия съпруг са специални по отношение на ЗН и именно СК е приложим в случая – съпругът не наследява от СИО, когато наследява с деца.

По отношение наказателния казус – от къде измислихте тази т. 2 ?!?

A въпросът е може ли телесната повреда по хулигански подбуди да се квалифицира в случая като извършена в реална съвкупност с престъплението хулиганство по 325 НК (като се вземе предвид обстоятелства в казуса и конкретния умисъл на дейците)!

Колеги ,кажете ми къде се записвате на обучение на юристи за изпита за адвокати?Разбрах,че е в София,но къде и кога става това?Колко струва ?Който ,може да ми даде повече инфо,нека ми пише,благодаря на всеки,който се отзове!

часът на истината наближава, а аз не спирам да си пея:
Deep inside, you cry cry cry. Don't let your hopes,die die die. Deep inside, you cry cry cry. Don't let your hopes,die die die. Na,na,na,na,na,na,na ...

Пуснете си песничката!!!
http://sisibest.blog.bg/muzika/2009/02/ ... -13.290362

Към колко мислите, че ще публикуват резултатите?

На преминалите И този кръг на ада, ЧЕСТИТО!
http://www.vas.bg/Default.aspx?id=7&news=87

Някой може ли да ни светне как минава устния изпит?Дали късат много или трябва да кажеш нещо сериозно рушащо основите на установения правов ред,за да те скъсат?
Благодаря,ако някой се отзове.

По-скоро ще е добре ако някой каже защо по дяволите, тия от адвокатския съвет от години не публикуват в интернет списъка с преминали устния изпит...? Предполагам че и тоя път няма нищо да публикуват.

Колега,според мен се публикуват списъците,за да разберат кандидатите дали са успели.А на устния изпит резултата се казва веднага на явилите се...

За устния изпит, по сведения на колеги, минавало много леко и трябвало наистина да кажеш голяма глупост за да не минеш!
Но нещо ми се вижда, че сме много за устния изпит, над 200 човека.

igli4ka66 написа:Колега,според мен се публикуват списъците,за да разберат кандидатите дали са успели.А на устния изпит резултата се казва веднага на явилите се...

Хубаво де, нека те си разберат...ама се нарушава принципът па публичността. Аз не виждам никакво основателна причина списъкът на миналите устния да не се качва и в интернет.

chovecheto написа:За устния изпит, по сведения на колеги, минавало много леко и трябвало наистина да кажеш голяма глупост за да не минеш!
Но нещо ми се вижда, че сме много за устния изпит, над 200 човека.

Хич не сте много, от 700 души само 200 минават на втори етап. Мисля си дали това е показател за влошено качество в образованието на младите юристи... Защото в последно време се нагледах на всякакви безумия, че чак ме е срам да кажа, че съм адвокат.